Документален сборник

ЗА СЪДБАТА НА ПРОГОНЕНИТЕ ОТ БЪЛГАРИЯ ВЪВ ВАРДАРСКА МАКЕДОНИЯ БЪЛГАРИ (1945-1956)

 

 

БЕЖАНСКИЯТ ВЪПРОС И МИГРАЦИОННИТЕ ПРОЦЕСИ В ПИРИНСКИЯ КРАЙ (1944 - 1949)

Искра Цветкова

 

След септември 1944 г. настъпват промени в международното поло- жение на България и особено в отношенията й със съседните балкански страни. Тя трябва да върне собствените си земи, присъединени към нея след април 1941 г. Това принуждава част от българското население в Бе- ломорска Тракия, Егейска и Вардарска Македония и Западните покрайни- ни да напусне тези територии и да потърси убежище в България.

Само до края на 1944 г. в България пристигат около 100 000 българи - бежанци и преселници /1/. Горноджумайска област за много от тях става притегателен център. Те се установяват тук с надеждата, че скоро ще се завърнат по родните си места, или с утешението, че се намират близо до тях. Значителен брой бежанци и преселници се настаняват също в Софий- ска и Пловдивска област (особено голям е техният брой в Асеновградска околия), в Старозагорска и Бургаска област.

Между бежанци и преселници съществуват известни различия, отна- сящи се до тяхното положение и характеристика. Бежанците са хора, кои- то за първи път напускат родните си места. Те са от български произход, но имат чуждо поданство, което затруднява устройването им в България. Въпросите на гражданството им се решават след подписването на Париж- кия мирен договор, когато в началото на 1947 г. се приема закон, според който преселниците от Югославия и Гърция от българска народност могат да приемат българско поданство. Бежанците са хора без каквото и да е имущество. Затова в селищата, където има пристигнали групи бежанци, общинските власти организират временното им настаняване, снабдява- нето им с топла храна, с облекло и топливо, осигуряването на медицинска помощ. Те са лишени от стопанска инициатива и разчитат проблемите им да бъдат решени от българските власти.

За разлика от бежанците преселниците са български поданици, които в периода 1941-1943 година са се установили в новоприсъединените към България земи. Повечето от тях всъщност се завръщат по родните си места в Беломорието, напуснати след Балканските и Първата световна война. В по-голямата си част преселниците са земеделци. Някои от тях са запазили имотите си. От завърналите се 2498 семейства в Горноджумайска област 1131 притежават недвижими имоти - ниви, ливади, градини, къщи, и със завръщането си се настаняват в тях с малкото имущество, което са могли да вземат при напускане на Беломорието.

Каква е конкретната картина в Горноджумайска област?

В Неврокопска околия се настанява компактна група от 1340 бежанци от Беломорска Тракия, главно в селата Жостово (Хаджидимово), Копри- влен и Мосомище. Голям е техният брой и в самия Неврокоп.

В Петричка околия се преселват 1151 души, които се настаняват в околийския център и общините Кулата, Марикостиново, Коларово, Кър- налово.

В Светиврачка околия отсядат 720 бежанци, главно в Св. Врач и общи- ните Левуново, Катунци и Склаве.

В Горноджумайска околия са настанени 298 души, предимно в Горна Джумая и община Крупник.

В Разложка околия - община Якоруда, е настанено само едно шес- тчленно семейство.

До февруари 1945 година в Горноджумайска област намират подслон общо 3515 бежанци от Беломорска Тракия, Вардарска и Егейска Македо- ния. (Вж. Приложение таблица № 1) Завръщат се и всички българи пресел- ници в Беломорието след 1941 година от Горноджумайска област. Техният брой е 12 192. (Вж. Приложение таблица № 2) Най-голям е броят на пре- селниците в Неврокопска околия - 5225; в Петричка - 3125; в Светиврачка

- 2697; в Горноджумайска - 973, а в Разложка околия са 172 души.

Координиращ център при решаване въпросите на преселниците и бежанците е Министерството на труда и социалните грижи (тогава Ми- нистерство на социалната политика), като министърът има изключителни финансови права по подпомагането и настаняването на бежанците. Към министерството се изгражда и отделение „Бежанци и преселници”, което поема грижите по разселването и настаняването им.

Устройването на трайно местожителство е важен момент от мигра- ционното движение на тези българи. Това е организирана миграция, ори- ентирана в две направления. Единият миграционен поток е съставен от българи от Вардарска и Егейска Македония и Беломорска Тракия, които по силата на редица обстоятелства се изселват във Федеративна народна република Югославия. Този поток възниква към средата на 1945 година. Югославия се стреми да привлече бежанците от Македония - Егейска и Вардарска - в Македонската народна република. За тази цел сред бежа- нците се изпращат агитатори и се действа за дипломатическото уреждане на въпроса. Българското правителство, от своя стана, е силно затруднено при настаняването на бежанците и в този случай югославската позиция изглежда благоприятна. В основата на ориентирането на бежанците към HP Македония стои развитието на българо-югославските отношения и по- конкретно - на идеята за т. нар. Балканска федерация. Ръководено от тази идея, българското правителство допуска изселването на хиляди българи, като им отказва прием в България, която те по убеждение смятат за своя родина. През юни 1945 г. Министерството на социалната политика изпра- ща писма до кметовете на общините, в които има бежанци от Вардарска и Егейска Македония, с искане да бъдат изготвени списъци на желаещи- те да се изселят в Югославия. Малка част от бежанците се поддали на пропагандата, но повечето от тях не пожелали да напуснат България. В писмо от кмета на община Катунци до околийския управител в Св. Врач се казва: „Донасям Ви, г-н Управителю, че бежанските семейства, времен- но настанени в района на общината ми, не желаят да бъдат преселени   в Югославска Македония“. На някои места се прибягва до насилствено изселване (Неврокоп), а на други - тези, които не желаят да се изселят,  са предупредени, че не могат да разчитат на никаква помощ от страна на държавата. Въпреки тези мерки не са редки случаите, когато бежанците се отправят към вътрешността на страната за своя сметка или се отклоня- ват при изселването. Основният мотив на бежанците за това им поведе- ние е тяхната убеденост в българския им произход, а също надеждата, че ще се върнат по родните си места. Акцията по изселването се организира от МВР и местните органи на държавната власт. Тя започва в Горноджу- майска област, където до края на август 1945 г. в общи линии е завърше- на. В писмо от областния началник на Народната милиция в град Горна Джумая до околийските управители в Горноджумайска област от 19 юни 1945 г. се казва: „Всички нови бежанци, дошли след 9.09.1944 година от Гръцка Македония в България, да се преведат в Македония...”. От 20 юни до края на август през Петрич за Струмица са преселени 4444 бежанци, от които 3515 пребивават дотогава в Горноджумайска област. Изселват се много бежанци от Горна Джумая, Неврокоп, Старозагорска и Бургаска об- ласт. За HP Македония заминават транзит и онези бежанци, които влизат в България през лятото и есента на 1945 г. Трудно може да се установи об- щият брой на бежанците, които са отправени в Югославия, защото много от тях преминават транзит през България и никъде не са регистрирани. По косвени данни е възможно да се твърди, че техният брой е около 40 000. Съдбата на онези наши сънародници, на които е отказан прием в стра- ната, е незавидна. Някои от тях са заселени във вътрешността на ФНРЮ. Там те не са приети добре от местното население и са обречени завинаги да се чувстват чужденци. От името на настанените в с. Гаково (Войводи- на) пет хиляди егейски българи през април 1947 година са изпратени три писма до Георги Димитров. В тях, след като подчертават българския си произход, те го молят за съдействие да бъдат отново приети в България. Има сведения за завръщане на бежанци от Югославия и настаняването им в Асеновградско през 1949 година. В средата на 50-те години, когато настъпва подобряване на българо-югославските отношения, в България

се завръщат нови големи групи българи, заселени във фНРЮ.

Другият процес, на вторично разселване на бежанците и преселни- ците на територията на България, започва непосредствено след 9.09.1944 г. „Материалното положение както на бежанците, така и на преселниците е повече от лошо. За да се подобри техният живот, изказвам мнение тези бежанци и преселници да бъдат изселени в Добруджа, като се оземлят” - се казва в писмо на областния инспектор по обществените грижи в Горна Джумая до министъра на социалната политика. Основно направление на преселването от Горноджумайска област е към Добруджа. Има сведения за изпращането на 116 семейства от с. Катунци в Добрич, на 11 семейства от с. Левуново в Бяла, на 30 семейства от Свети Врач в Генерал Тошево.

Горноджумайска област е гъсто населена, нуждата от земя е остра, а в градовете няма промишленост. Въпреки това в областта остават около 3500 бежанци и 4000 преселници от Тракия, Егейска и Вардарска Македо- ния. Стремежът да не променят местожителството си е съобразен с жела- нието им да се върнат по родните места.

В Пловдивска област първоначално също се заселват много бежанци и преселници. За разлика от Горноджумайска област тук има условия за трайното им отсядане. Изключение прави Асеновградска околия, в която е обявена жилищна криза и изселването на част от бежанците и пресел- ниците е задължително. Те се ориентират главно към Северна България.

Много бежанци и преселници се настаняват в Софийска област, осо- бено в Дупнишка околия и София. Но за всички не може да се осигури работа и по нареждане на министъра на социалната политика тези бежанци се изселват в Североизточна България. В градовете и селата на Староза- горска и Бургаска област има поминък за бежанското население.

Стремежът на държавната власт е да ориентира бежанците и пресел- ниците към Североизточна България, където съществуват възможности за тяхното оземляване и трайно отсядане. Успоредно с това се цели да се разреди населението в пограничните райони, особено в Горноджумайска област, където няма условия за разгръщане на стопанска дейност. Въпро- сите, свързани със социалното положение на бежанците и преселниците, са важни за изясняване на тяхното разселване и миграционно поведение. От 50-те предложени за помощ семейства на бежанци и преселници от Горна Джумая 25 са работнически, 2 на служащи, а останалите 23 на зе- меделци. Мнозинството от заселените в градовете бежанци и преселни- ци принадлежи към работническата класа, дребнобуржоазните градски слоеве и към социалната група на служащите.

По-голямата част от бежанците и особено от преселниците се устано- вява в селата. Сведенията за техния социален състав показват, че в селата преобладават земеделците. Рядко някои от преселниците се занимават със скотовъдство. Бежанците и преселниците, установили се в селата, попадат в категорията на бедните и безимотни селяни. От завърналите се преселнически семейства в Светиврачка околия 28 семейства са без- имотни, а 573 от тях имат по-малко от 50 дка земя (2). Особено трудно е оземляването на бежанците. Невъзможността за благоприятното им нас- таняване в селата е предпоставка за тяхното ориентиране към градовете, където има поминък, но жилищният въпрос е труден за разрешаване.

Разселването на бежанците и преселниците на територията на страна- та приключва в края на 1949 година. То се извършва от органите на държав- ната власт с ясен стремеж да се удовлетворят нуждите им. От 1944 година до края на 1948 година в цялата страна са раздадени парични помощи на стойност 186 милиона лева. Разпределени са дрехи, храна, земеделски ин- вентар и пр. на стойност 7 милиона лева. Това означава, че през този 5-го- дишен период държавата е отделила безвъзмездно 193 милиона лева за подпомагане на бежанците и преселниците. За бежанците, при благопри- ятни условия, държавата отпуска и парични заеми. На онези заемоплатци, които издължат 50% от заемите си до края на 1949 година, се опрощава останалата част от дълга. Тези мерки спомагат за трайното отсядане и ико- номическото стабилизиране на бежанците и преселниците.

Бежанският въпрос, възникнал отново у нас след 9.09.1944 г., е само един аспект от сложните миграционни процеси, протекли в българско- то общество след Втората световна война, в основата на които стоят ра- дикални социално-икономически и политически промени. Той е част от националния въпрос и неговото изследване и изясняване несъмнено ще осветли нови страни на българския национален въпрос.

 

ПРИЛОЖЕНИЕ ТАБЛИЦА № 1

Разпределение на бежанците по околии и общини в Горноджумайска област
Околия Община	Брой на семействата	Брой на членовете на семействата
I. Горноджумайска околия
1. Община Горна Джумая	69	238
2. Община Крупник	8	60
Всичко:	77	298
II. Неврокопска околия
1. Община Гърмен	1	6
2. Община Дъбница	7	31
3. Община Жостово	58	279
4. Община Копривлен	30	156
5. Община Корница	4	26
6. Община Мосомище	15	69
7. Община Неврокоп	182	764
8. Община Огняново	1	6
9. Община Сатовча	1	3
Всичко:	299	1340
III. Петричка околия
1. Община Коларово	20	93
2. Община Кърналово	9	44
3. Община Кулата	57	279
4. Община Марикостиново	37	192
5. Община Петрич	136	540
6. Община Скрът	1	3

 

Всичко:	260	1151
IV. Разложка околия
1. Община Якоруда	1	6
V. Светиврачка околия
1. Община Голешево	2	8
2. Община Г. Спанчево	1	8
3. Община Катунци	16	84
4. Община Левуново	22	117
5. Община Мелник	1	4
6. Община Петрово	4	23
7. Община Плоски	5	23
8. Община Свети Врач	79	371
9. Обшина Склаве	20	79
10. Община Цапарево	1	9
Всичко:	151	720
Всичко за областта:	788	3515

 

ТАБЛИЦА № 2

Разпределение на преселниците по околии и общини в Горноджумайска област
Околия Община	Брой на семействата	Брой на членовете на семействата
I. Горноджумайска околия
1. Община Брежани	15	74
2. Община Горна Джумая	32	169
3. Община Градево	23	111
4. Община Изворите	51	269
5. Община Крупник	38	185
6. Община Селище	25	165
Всичко:	184	973
II. Неврокопска околия
1. Община Гърмен	9	40
2. Община Гайтаниново	118	602

 

3. Община Долен	29	159
4. Община Дъбница	56	254
5. Община Жостово	234	1190
6. Община Копривлен	201	1068
7. Община Корница	30	153
8. Община Ковачевица	44	196
9. Община Мосомище	43	211
10. Община Неврокоп	160	653
11. Община Огняново	19	104
12. Община Осиково	43	221
13. Община Обидим	28	139
14. Община Сатовча	51	235
Всичко:	1065	5225
III. Петричка околия
1. Община Долене	53	280
2. Община Игралище	70	381
3. Община Коларово	100	463
4. Община Кърналово	9	326
5. Община Кулата	51	263
6. Община Марикостиново	70	342
7. Община Петрич	215	892
8. Община Скрът	38	178
Всичко:	666	3125
IV. Разложка околия
1. Община Белица	10	46
2. Община Баня	9	52
3. Община Бачево	2	11
4. Община Добринище	1	3
5. Община Разлог	19	60
Всичко:	41	172
V. Светиврачка околия
1. Община Белица	37	206

 

2. Община Гара Пирин	31	126
3. Община Горно Спанчево	36	170
4. Община Левуново	19	74
5. Община Катунци	25	117
6. Община Кресна	26	144
7. Община Левуново	16	71
8. Община Микрево	28	153
9. Община Мелник	59	284
10. Община Петрово	15	71
11. Община Плоски	21	133
12. Община Свети Врач	168	844
13. Община Склаве	53	263
14. Община Цапарево	8	43
Всичко:	542	2697
Всичко за областта:	2498	12192

 

 

 

        БЕЛЕЖКИ:

1.        Василева, Б. Миграционни процеси в България след Втората световна война, С, 1989-г., с. 139.

2.     Държавен архив /ДА/, Благоевград, ф. 59, оп. 2, а.е. 12, л. 195.

3.     Василева, Б. Цит. съч., с. 138.

4.     ДА - Благоевград, ф. 59, оп. 2, а.е. 12, л. 3-4.

5.      Пак там, л. 1-2, л. 20. Сведение за разпределение на бежанците по око- лии и общини в Горноджумайска област, 2 февруари 1945 г.

6.       Пак там, л. 2-3, л. 19. Сведение за разпределение на преселниците по околии и общини в Горноджумайска област, 2 февруари 1945 г.

7.     Василева, Б. Цит. съч., с. 139.

8.      Пак там. с. 140; Даскалов, Г. Българо-югославските политически отноше- ния 1944-45 г., С, 1989, с. 267.

9.     Василева, Б. Цит. съч., с. 140.

10.       ДА - Благоевград, ф. 6, on. 1, а.е. 43, л. 199.

11.       Василева, Б. Цит. съч., с. 140-141.

12.       ДА - Благоевград, ф. 61, on. 1, а.е. 5, л. 40.

13. Пак там, ф. 26, on. 1, а.е. 38, л. 224-227; ф. 59, оп. 2, а,е. 27, л. 64..

14.       Василева, Б., Цит. съч., с. 141.

15.       Пак там. с. 141, 149. Даскалов, Г. Цит. съч., с. 269.16.       ДА - Благоевград, ф. 59, оп. 2, а.е. 27, л. 61. 17. Пак там, а.е“. 16, л. 45.

 

18. Пак там, а.е. 27, л. 61, 64.

19.      Василева, Б. Цит. съч., с. 143.

20.      Пак там.21.      Пак там, с. 148.

22.      ДА - Благоевград, ф. 6, on. 1, а.е. 44, л. 28.

23.      Василева, Б. Цит. съч., с. 146.

24.      ДА - Благоевград, ф. 59, оп. 1, а. е. 53, л. 19. Оригинал. Машинопис.