Лично! Строго секретно!

 

 

Държавна сигурност срещу
неформалните организации
в България (1987-1989)

№ 301

ЛИЧНО СТРОГО ПОВЕРИТЕЛНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

Рег. № 875. Екз. № 2

 

ОБЗОРНА ОПЕРАТИВНА СВОДКА

(9-15 октомври 1989 г.)

София

 

ОБЩА ОБСТАНОВКА В СТРАНАТА

[Както и в други информации се твърди, че през изминалата седмица не били извършени „остри вражески прояви”, че вниманието било привлечено от провежданата екологична среща, че мероприятията на партийното и държавното ръководство се подкрепяли, за критични отзиви по повод въвеждането на новата система на заплащане – б. съст.]

 

НЕЛОЯЛНА ДЕЙНОСТ. ИНТЕЛИГЕНЦИЯ

В резултат на целенасочената дейност на органите на МВР продължава да постъпва информация за замислите и проявите на „независимите” структури.

През изминалата седмица особено активни бяха действията на т. нар. Движение „Екогласност”, превърнало се в център за консолидиране на силите на всички „независими” структури.

В навечерието на екофорума ръководството и активистите на „Екогласност” проведоха две нови сбирки (на 9 и 12 октомври) с цел уточняване на своята линия и тактика по време на международната среща, утвърждаване на подготвените от тях документи и предприемане на конкретни действия за широка публична изява. И на двете сбирки, на които са присъствали представители на другите структури, били приети нови членове на „Екогласност”, с които общият им брой станал над 100 души.

В изпълнение на планираните от ръководството мероприятия на 14 октомври в градинката пред ЦДНА в столицата членове на „Екогласност” и на други „независими” структури (общо около 50 лица) организираха събиране на подписи под протестен материал срещу изграждането на хидрокаскади „Рила” и „Места”. На тази проява са присъствали Румяна Узунова, пристигнала на 13 т. м., нейни колеги от „Свободна Европа” и американски, шведски и други журналисти, които направили снимки и взели интервюта. По-късно в репортажа си за „Свободна Европа” Румяна Узунова информирала за проведената инициатива на „Екогласност”, като посочила, че протестът бил подписан от над 200 души.

Пребиваването на Румяна Узунова у нас се посреща с особен интерес и поражда активност сред членовете на всички „независими” структури. Въпреки взетите мерки тя бе посрещната на летище София от над 20 техни представители. Още същия ден била организирана сбирка в частен дом, на която Узунова се е информирала за техните действия. Споделила, че нейната цел е да осъществи широки контакти, при които да вземе множество интервюта от активисти на „независимите” структури, които щели да се изнесат от НРБ по дипломатически път. По нейна оценка „най-добре е най-подготвени” били „Екогласност” и тя щяла да изпрати всички материали на „движението” до „Свободна Европа”. Основният акцент на сбирката бил поставен върху пътищата и възможностите за обединяване на всички неформални групи в единно движение. Проличала и тенденция за засилване на политическия елемент в тяхната дейност.

Въпреки оказаната активна подкрепа на „Екогласност” от страна на т. нар. Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България някои негови активисти оценявали дейността му като пасивна. Според Евгения Иванова вината за това имало ръководството на „клуба”, което било инертно, имало „много партийни предразсъдъци”. Желю Желев считал, че само се говорело, но никой не се ангажирал с организационна дейност, като например създаването на филиали в страната. Според него вече било време да разгърнат своята програма и да поставят на дискусионно обсъждане „белите петна” от най-новата история на България като Стамболовия режим, безследно изчезналите след 9 септември 1944 година, Търновската конституция, „полицейските инсценировки” около делата Никола Петков, пасторите, нелегалните организации, разформироването на опозиционния БЗНС и други. Отделно щели да разгледат икономическите и демографските проблеми, както и „спекулациите” с културните дейци като А. Жендов, Р. Ралин и В. Петров.

Ръководството на „клуба” имало идея да сформира група по политикономия и политология, за която имало достатъчно специалисти в увеличилия се с около 50 души членски състав. Обсъждал се въпросът дали евентуално възникналите групи в провинцията да бъдат самостоятелни, или филиали на „клуба”. Невена Стефанова предложила на ръководството да се отправи покана към всички членове да съобщят в писмен вид виждания и алтернативни идеи по тематични направления, заложени в програмната декларация (история, социология, граждански права и т. н.), като впоследствие събраният материал можело да се издаде в алманах.

Постъпват данни за продължаващата дейност на Любомир Собаджиев по създаването на единен фронт на всички „независими” структури. Считал, че за целта в близките месеци трябвало да се организира „национален конгрес”. Планирал по места да се образуват „общински комитети в сянка”. Политическата цел на движението била да се разработи единна платформа, с която да се излезе например по време на избори.

Получени са сведения, че Веско Маринов, изменник на родината в САЩ, се стремял да подтикне К. Тренчев и Д. Томов да предприемат практически стъпки за осъществяване на официални контакти с Комитета по правата на човека, ръководен от Константин Телалов. По този въпрос Маринов се бил споразумял през лятото с д-р Кавалджиев, секретар на комитета, пред който се представил като сътрудник на конгресмена на САЩ Кондестен Ланто. Уговаряйки Тренчев и Томов, им подсказал, че при отказ от Телалов и д-р Кавалджиев ще последват санкции на САЩ. Тренчев се съгласил с предложението.

Според постъпила информация напоследък кафе-сладкарницата на СБП била превърната в „база” на активисти на т. нар. „независими” структури. Почти целодневно там престоявали Николай Колев от профсъюз „Подкрепа”, Георги Величков, Блага Димитрова, Йордан Василев, Владимир Левчев и други членове на „клуба”. Дискутирали политически проблеми, обсъждали списание „Мост” и други самиздатски материали, събирали подписи в защита на „репресирани” интелектуалци. Ще бъдат взети необходимите мерки.

Сред писатели сатирици оживено се коментирал обявеният от в. „Московски новости” световен конкурс за сатирична творба с премия от 1 до 10 милиона долара. Според Васил Цонев това било „шанс да пробутат низвергнатите си произведения”. Работи се за разширяване на данните с оглед предотвратяване изпращането за конкурса на произведения с клеветническо съдържание по отношение на преустройството у нас.

 

3. ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО И ЗАЩИТА НА ИКОНОМИКАТА [...]

 

МНИСТЪР: (Без подпис) Г. Танев

 

Отп. в 2 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – к. д., Размножено в 5 екз., № 3 – Г. Атанасов, № 4 – Д. Стоянов, № 5 – Й. Йотов, № 6 – М. Балев, № 7 – Гр. Филипов, Изп.: М. Пенков, Нап.: М. Цинигарова, Маш. № 1513/16.10.89 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 943, л. 271-280. Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 302

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 869. Екз. № 3

16.10.1989 г.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Получени данни във връзка с екофорума (към 16.10.1989 г.)

 

Получени са нови данни, че американската делегация настоява на срещата да бъде разискван и въпросът за „някои нарушения на човешките свободи” у нас. Тя знаела, че България, евентуално с помощта на други делегации, ще търси възможности, в това число и процедурни, за недопускане или туширане намеренията на САЩ и на някои техни съюзници да превърнат форума на екологията в среща по човешките права. В тази връзка върху Турция било оказано давление да се откаже от бойкота и вземе участие в срещата. Последният енергичен натиск бил упражнен от Швейцария, Швеция, Австрия и Финландия, като говорител на групата бил шведският посланик. Очаквало се на 17 октомври, когато турската делегация ще председателства срещата, тя да направи и изявление по въпроса за „турското малцинство” у нас. Съединените щати разчитали, че след това проблемът за нарушенията правата на човека ще бъде подет лавинообразно от останалите делегати, западните средства за масова информация и неформалните структури в България.

Има данни, че Финландия и Швеция били склонни да бъде изготвен заключителен документ по екологическата среща. Известна готовност за това имали и страните – членки на ЕИО, но се предполагало, че САЩ и Канада ще се обявят против.

Последните данни сочат, че не е изключено представителите на Полша и Унгария да влязат в конфронтация с членовете на делегациите от другите социалистически страни по някои от разглежданите проблеми. В случай, че българо-турските отношения станели тема на разискванията, унгарската делегация нямало да подкрепи НРБ, тъй като това щяло да се отрази на позицията й в спора с Румъния.

Във връзка с пребиваването (от 23 до 27 октомври т. г.) на 9-членна делегация на Международната хелзинкска федерация за правата на човека „Хелзинки уоч”, водена от нейния председател фон Шварценберг, са получени данни, че изпълнителният директор на фондацията Джери Лейбър разполагал с информация за районите на страната, в които можело да се събират сведения в подкрепа интересите на Турция.

През последните дни членовете на „Екогласност” и на други „независими” структури полагаха усилия за реализиране на предварително замислените от тях мероприятия.

На 14 октомври около 11.00 часа в градинката пред ЦДНА в столицата се събрала група от около 50 души представители на „независимите” структури в страната, сред които преобладавали активистите на „Екогласност” начело с цялото ръководство. Под ръкописен плакат с текст „Екологична защита на населението чрез независими сдружения” на специално пригодена маса се събирали от преминаващите граждани подписи против осъществяването на проекта за изграждане на хидрокаскадите „Рила” и „Места”. В подготвения за това протестен материал се посочвало, че изграждането на каскадите щяло да наруши екологичното равновесие в региона, поради което се настоявало „да спре това безразсъдство”. В близост до мястото, където се събирали подписи, дейци на „движението” издигнали лозунг с изписан текст „Сдружението „Екогласност” – зелената алтернатива”. Допълнително били раздавани „програмната декларация” и „апелът” на „движението”.

На тази проява са присъствали Румяна Узунова, пристигнала на 13 октомври във връзка с екофорума и колегите й от „Свободна Европа”, американски, шведски и други журналисти, които направили снимки и взели интервюта. Говорителят на „движението” Г. Аврамов на поставени от шведски журналист въпроси заявил, че това било първата изява на „Екогласност” пред обществеността и нейната цел била да привлече повече привърженици, които да се чувствали граждани, а не „бездушно подчинена маса”. Считал, че властите не можели да предприемат нищо, тъй като се страхували от компрометиране поради провеждане на екофорума, а след завършването му те вече щели „да са безсилни”, защото „Екогласност” ще е придобила национална и международна известност.

По-късно в телефонния си репортаж за „Свободна Европа” Румяна Узунова подробно информирала за проведената инициатива на „Екогласност”, като посочила, че докато била там, над 200 души били подписали протеста. Съобщила за всички намерения на „неформалните групи” - кое сдружение с какво и как възнамерява да излезе пред екофорума, цитирала заглавията на докладите, които т. нар. Независим профсъюз „Подкрепа” щял да представи на паралелните мероприятия по време на срещата. Според нея „най-добре и най-идейно” били подготвени „Екогласност” и тя щяла да изпрати всички материали на „движението” до „Свободна Европа”. Имала намерение да посети и отрази литургията и панихидата на 19 и 21 октомври, на които били поканени дипломати от чужбина и от София.

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Г. Танев

 

Отп. в 3 екз., № 1 – др. Д. Стоянов, № 2 – памет, № 3 – КД, Доразмн. в [?] екз. и изпратено по списък, Изп. М. Радичков, Нап.: М. Савова – 1512, 16.10.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 943, л. 251-254. Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 303

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 887. Екз. 3.

18.10.1989 год.

 

ДО

ГЕНЕРАЛНИЯ СЕКРЕТАР НА ЦК НА БКП

И ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДЪРЖАВНИЯ СЪВЕТ

ДР. ТОДОР ЖИВКОВ

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Съгласуване на позиции между лидери на „независими” структури с оглед бъдещото им консолидиране

 

В Министерството на вътрешните работи постъпиха данни за проведен на 13.Х.1989 г. разговор между Йордан Василев - съпруг на Блага Димитрова и Любомир Собаджиев – инициатор за създаване на т. нар. „Комитет 273”.

Обсъждайки най-общо положението в обществото, двамата стигнали до извода, че кризата се задълбочава и наближава „преломният момент”. Масовото съзнание постепенно „узрявало” за това и се създавала благоприятна обстановка за сформиране на „национално движение”. Засега тази идея изразявали определен кръг от хора. Те били задължени да използват ситуацията и да насочат инициативата „от долу” в необходимото направление чрез най-общ програмен документ, който да можел да разчита на подкрепата на „основните” слоеве на обществото. Смятали, че „Екофорумът” до голяма степен щял да извади наяве цяла гама от обществени настроения, които се определяли най-вече от спадането на жизненото равнище. От друга страна, опасно било да се чака върхът на кризата, предвид възможността за открит конфликт (включително въоръжени размирици), „както по девети септември”. Собаджиев изложил идеите си за сформиране на национално движение за граждански инициативи с централни и местни комитети, които да дублират официалните общински съвети. Тази идея била съгласувана и с други хора и се разработвала програмна декларация, като подписалите я щели да сформират „Централен инициативен комитет”, който на свой ред да свика национален конгрес за конституиране на националното движение. Това бил пътят за превръщането на обществото в политическа сила, тъй като „само широко народно движение би могло да противостои на тоталитарната власт”.

Обсъдили положението на „независимото дружество”, като решително се обявили против егоистичните стремежи на Ил. Минев и близкото му обкръжение. Собаджиев бил посъветвал активистите на „дружеството” да се отцепят и да създадат ново дружество, тъй като самият Минев доброволно нямало да се откаже от лидерските си позиции. Неговият „Комитет 273” сега наброявал 8 души, но той искал да станат поне 12-15. Йордан Василев го посъветвал да привлекат „крупни имена” като Борис Христов и Петър Берон. Задължително трябва да имат и юрист.

Органите на МВР продължават да провеждат активни мероприятия за непосредствен контрол върху поведението и проявите на активистите на „независимите” структури.

 

МИНИСТЪР: (без подпис) Г. Танев

 

Отп. в 3 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – памет, № 3 – к. д., Изп.: М. Радичков, Нап.: Е. Кунева -1522, 18.10.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 943, л. 304-306. Копие. Машинопис.

 

№ 304

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 888. Екз. № 3

18.10.1989 г.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Получени данни във връзка с екофорума (към 18.10.1989 г.)

 

В органите на МВР продължава да постъпва информация за коментари, оценки и прояви, свързани с екофорума.

Приветственото слово на др. Тодор Живков към участниците в Европейската екологическа среща се посреща с одобрение сред значителна част от делегатите и от широките социални слоеве на българската общественост. Силно впечатление са направили постановките за дълга и отговорността на държавите и народите за екологичното бъдеще на Европа и планетата и реалната задача за построяване на общ европейски дом.

Разговорът на др. Тодор Живков със заместник-генералния секретар на ООН и изпълнителен секретар на Икономическата комисия на ООН Гералд Хингерегер по екологичните проблеми е посрещнат със задоволство както от Хингерегер, така и от други делегати на форума.

Постъпващата информация за коментарите и оценките за първите дни на срещата показва, че опитите на някои представители в направените изказвания да атакуват по хуманитарни проблеми НРБ и другите социалистически страни, не са постигнали желания от тях ефект. Тези техни изяви потвърждават предварителните данни за съгласуваност на техните позиции и координиране на действията им.

Придобити са данни, че в разговор с американски дипломат ръководителят на турската делегация Алев Кълъч споделил разочарование от изказването на ръководителя на делегацията на САЩ Ричард Смит, тъй като в него не била посочена персонално НРБ. Кълъч получил уверение, че предстои изказване на представител на САЩ, в което ще се подкрепи позицията на Турция в спора й с България.

Постъпващите данни сочат, че до момента интересите на част от членовете на западните делегации, дипломати и журналисти са насочени към придобиване на информация за „конкретната обстановка в България”, търсене и осъществяване на контакти с представители на „независимите” структури. В стремежа си да придобият такава информация журналисти от САЩ, Великобритания, Турция и други страни са изразили нежелание да участват в организираните посещения и поставили искания да посетят различните места, включително и районите с компактно население от българи мюсюлмани. Засилва се и стремежът на представители на западни страни за обменяне на придобитата информация, координиране на усилията и взаимно подпомагане на намеренията си.

Съобразно разработена от посолството на САЩ програма заместник-ръководителят на американската делегация Джошуа Гилдър щял да посети определени райони на страната, включително и селища с лица с възстановени имена. В разговор с наши граждани проявил интерес дали спрямо членовете на „Екогласност” са предприемани репресивни мерки от страна на властите.

На 16 октомври в посолството на САЩ и Франция у нас са били приети група активисти на „Екогласност”. На срещата във френското посолство представителите на „движението” поискали да им се окаже съдействие то да бъде прието за член на „Международния съюз за защита на природата”. Същият ден дипломат от посолството на ФРГ организирал среща в хотел „Витоша Ню Отани” между Деян Кюранов и министъра на ФРГ Тьопфер. Подчертан интерес към „независимите” структури проявили и други официални представители и журналисти от тези страни, като по-специално се интересували дали съществува тенденция за обединяване на всички „неформални групи”.

Журналистката Денис Сърл, работеща в Би Би Си, списанията „Ню Сайънтист” и „Таймс”, информирала първия секретар в политико-икономическата секция на американското посолство Дъглас Смит, че тя и колегата й Майк Пауър поддържали „добри контакти” с редица неправителствени организации в България и преди всичко с членовете на „Екогласност”. Възнамерявали да следят отблизо техните действия по време на екофорума.

Турската журналистка Салин Чаглаян от в. „Гюнайдън” съобщила в Анкара, че тя и колегите й са получили разрешение от българските власти да посетят на 19 октомври т. г. райони, населени с компактни маси мюсюлмани. Още нямала определено становище за действителното състояние на нещата в НРБ, но й правели впечатление „нелюбезното отношение” на хората от обслужващата сфера и „съществуващите неуредици”.

В дадено за в. „Хюриет” интервю турски дипломатически служител изразил мнение, че отговорът на българската страна за срещата на външните министри в Кувейт ще бъде „взаимен компромис”. Досега обаче не се наблюдавало „никакво смекчаване на позицията” на правителството на НРБ.

Действията на членовете на т. нар. „независими” структури се характеризират с нарастваща активност. Импулсирани от интереса на чуждите представители към тях, както и от споделяното убеждение, че с последните си публични изяви са направили „първи пробив” в обществено-политическата ситуация у нас, активисти на „Екогласност” и другите „независими” структури полагат усилия за осъществяване на замислените и подготвени мероприятия.

Придобити са данни, че на 17 т. м. в частно жилище в столицата е проведена пресконференция на „Екогласност”, на която присъствували Александър Каракачанов, Деян Кюранов, Любомир Собаджиев, Румяна Узунова и трима западни дипломати. Работи се за придобиване на информация за обсъжданите въпроси и изразените становища.

Същия ден в изложбената зала на ул. „Шипка” 6 е проведено литературно четене, организирано от „Клуб 39”, на което са присъствали членове на т. нар. Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България и други „независими” структури.

На 17 октомври сутринта на много места в централната част на столицата бяха разлепени плакати на „Екогласност” със следното съдържание: „Тези, които замърсиха природата, са отговорни за екологията”; „Всеки български милионер – спонсор на „Екогласност”; „Бюрократът е по-силен от природата – докога?” и др. Установени са част от извършителите, сред които научен сътрудник в Института по философия „Т. Павлов”, асистент по философия и двама студенти от СУ „Климент Охридски”, служителка от сдружение „Българска книга и печат”, служител в ИЗОТ и др., на които са наложени административни санкции. Провеждат се мероприятия за установяване на местата, където са отпечатани материалите и лицата, които са ги изготвили.

В последните дни от активисти на „Екогласност” с участието на членове на другите „независими” структури в градинката пред ЦДНА в столицата бе организирано събиране на подписи от граждани под протестен материал срещу проекта за изграждане на хидрокаскади „Рила” и „Места”.

Придобити са данни за планирано за 19 т. м. от активисти на „независимите” структури мероприятие пред Народната библиотека „Кирил и Методий”. Предприети са мерки за осуетяване провеждането му.

Активно участие във всички действия и изяви на „Екогласност” и другите „независими” структури взема в последните дни Румяна Узунова. Това потвърждава предварителната информация, че при пребиваването й у нас основните действия ще бъдат насочени към обединяване усилията на различните структури, политизиране на техните програми и създаване условия за превръщането им в опозиционна сила. В осъществяваните контакти и индивидуални разговори тя формира впечатление, че е водеща фигура, дава указания за подходите и конкретните действия.

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Георги Танев

 

Отп. в 3 екз., № 1 – др. Тодор Живков, № 2 – Памет, № 3 – КД, Размн. в 8 екз., № 4 – др. Г. Атанасов, № 5 – др. Д. Стоянов, № 6 – др. Й. Йотов, № 7 – П. Младенов, № 8 – Ин. Панев, № 9 – Гр. Стоичков, № 10 – Д. Станишев, № 11- Пр. Стоянов, Изп.: Ванева, Нап.: Савова – 1517, 10.10.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 943, л. 307-312. Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 305

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№893. Екз. № 3, 20.10.1989 год.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я ОТНОСНО: Получени данни във връзка с екофорума (към 20.10.1989 г.)

Постъпилата информация за характера и съдържанието на встъпителните речи на повечето от представителите на западните страни показва, че в рамките на съгласуваните им позиции те активно се стремят да политизират срещата и да атакуват НРБ по въпросите за правата на човека и по други хуманитарни аспекти на Виенските договорености.

Показателно в това отношение е и изказването на сутрешното заседание на 19.10. т. г. на заместник-ръководителя на американската делегация Джошуа Гелдър, в което наблегнал главно на въпроса за нарушаване на човешките права в НРБ, „асимилацията на турското малцинство” и преследване дейността на „независимите” структури.

На състоялата се същия ден по искане на американската делегация извънредна пресконференция, на която специално били поканени членове на „независимите” структури, Гилдър продължил грубите си нападки срещу НРБ като страна, неспазваща Виенските договорености. Изтъкнал, че в турското законодателство били извършени благоприятни промени, които имали демократичен характер, каквито според САЩ не съществували в България. Специално приветствал присъствието на Кояна Тренчева, Георги Спасов, Антон Запрянов, Славомир Цанков – членове на „независимите” структури. Получили подходяща политическа трибуна, те поставили остро въпроса за отношението на властите към тях, за прилаганите репресивни мерки – следствие, задържане, лишаване от свобода и др. Румяна Узунова отправила злостна критика за „ограничаваната свобода на комуникациите в НРБ”. Опитите на присъствуващите български журналисти да насочат пресконференцията по екологични проблеми, не дали резултат.

Продължава да постъпва информация за повишена активност на западните дипломати у нас в подпомагане работата на делегациите.

Цялата дейност на посолството на САЩ сега била насочена към изпълнение на такива задачи. Активно работели политическата и културната секция. Проявявал се засилен стремеж за установяване на контакти от страна на посланик Сол Полански и някои отговорни служители от посолството с членове на „Екогласност”, други „независими” структури и отделни нелоялно настроени лица. В тази насока активност проявявали и членове на американската делегация, в чийто състав по допълнително получени данни са включени двама служители от Пентагона, по един от ФБР и ЦРУ, двама журналисти от ЮСИА и представител на „Гласът на Америка”.

Аташето по печата на посолството на Франция у нас Ив Манвил считал, че интересът на западните делегации и журналисти към конференцията бил спаднал, защото „нищо интересно не се случвало и всичко било позволено”. По тази причина част от участниците си били заминали. Френски дипломат следял отблизо дейността на „Екогласност” и разполагал с информация, че когато негови активисти разлепвали на обществени места плакати, някои от тях били санкционирани от органите на сигурността. Оценявал, че властите в момента проявявали толерантност към „Екогласност”, доказателство за което било и даденото разрешение за провеждане на събрание на 20 октомври в читалище “Петър Берон”. Той самият щял да присъства и агитирал българските служители от посолството да го придружат.

Вторият секретар при посолството на ФРГ Новак предал на двама активисти на „Независимия профсъюз „Подкрепа”, че след като изложил пред шефа на западногерманската делегация граф Ранцлау идеите на „профсъюза”, той се съгласил да се срещне и разговаря с тях.

Голяма част от акредитираните на екофорума чужди журналисти отразяват на първо място в своите кореспонденции насочеността в изказванията на отделните делегации. Представители на средствата за масова информация в САЩ, Великобритания, Франция и др. оценявали като много интересно изказването на ръководителя на английската делегация, който директно говорел за „турско малцинство и неговото потискане” и призовал НРБ да се придържа към задълженията, поети на съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа. Констатирали, че подобни нападки срещу НРБ се съдържали и в речите на делегациите на САЩ, ФРГ, Канада и други западноевропейски държави. Те защитили и правото на съществуване и дейност на „неформалните групи” и настоявали за официалното им признаване.

В репортажите си журналисти на радио „Свободна Европа”, Ройтер, АФП и др. подробно информират за публичните изяви и нарастващия авторитет на „Екогласност”. Коментират активността на неговите ръководители на срещите, цитират техните изказвания на пресконференцията, организирана от „Екогласност” на 17 октомври, в които били разкрити целите на „движението” и възможността то да прерасне в „партия на зелените”.

Установено е, че на състоялата се на 17 октомври пресконференция са присъствали около 30 души, между които ръководителят на делегацията на САЩ и неговият заместник, аташетата по печата на Франция и Великобритания в НРБ, както и журналисти от агенциите Ройтер и Франспрес, радио Би Би Си и „Свободна Европа”, вестниците „Индипендънт”, „Джумхуриет” и вестника на полската „Солидарност”. Пресконференцията ръководил д-р Петър Берон, който бил и основният говорител. Изказване направил Красимир Каракачанов. Били разисквани главно въпроси, свързани с „преследването” на членовете на „Екогласност” от официалните български власти и пречките, които им били създавани.

Получени са данни за състояли се на 19.10. т. г. в частен дом в столицата пресконференция, организирана от т. нар. Независим профсъюз „Подкрепа”, за участие в която били изпратени покани на западни журналисти и представители, както и на наши средства за масова информация. На пресконференцията са присъствали вторият секретар на посолството на Франция Ив Мансвил, представители на холандското и белгийското посолства, двама служители от посолството на Великобритания, журналист от вестника на полския профсъюз „Солидарност”, журналисти от „Свободна Европа”, между които Румяна Узунова, от Би Би Си, Ройтер, Франспрес, ЮПИ.

Пресконференцията била водена от Пламен Даракчиев, секретар на профсъюза. Изложение направил К. Тренчев, в което се спрял на въпроса за причините за учредяването на „профсъюза”, като посочил, че той е реакция на тоталитарното общество в НРБ и еднопартийната система в страната. Запознал присъстващите със сегашната програма на „Подкрепа” и перспективите за бъдещото му развитие. На зададен въпрос имат ли връзки с други международни организации и подобни структури, отговорил, че се стремят да създадат такива взаимоотношения с полския профсъюз „Солидарност”, френския профсъюз „ Форс Увриер” и се обърнал с молба за оказване на помощ за контакт с американския профсъюз АФП-АПП.

Активно участие в пресконференцията взел и представителят на „Солидарност”, който допълвал някои от разсъжденията на Тренчев и другите изказващи се относно същността на тоталитарния режим, различните му форми на проявление и т. н. и препоръчал „Подкрепа” да се изгражда като „Солидарност” в Полша.

След взетите мерки и оказаното въздействие организираното от т. нар. независимо Дружество за защита правата на човека в НРБ за 19 октомври мероприятие вместо пред Народната библиотека „Кирил и Методий”, се проведе пред входа на Южния парк. Около 18.00 часа на това място се събрали 25-30 души, повечето от тях членове на „независимото дружество”, както и представители на други структури, сред които Любомир Собаджиев, Деян Кюранов, Николай Колев и др. Присъствали и чужди журналисти, в т. ч. Румяна Узунова. Прочетени били извадки от Декларацията и Хартата за правата на човека, приет бил апел за освобождаване на осъдения Константин Иванов от Михайловград. Румен Воденичаров обявил, че в бъдеще всеки петък от 18.00 часа ще се провеждат срещи на същото място.

На 19 октомври в църквата „Свети Димитър” в кв. „Хаджи Димитър” на столицата се състоя и подготвената от Христофор Събев панихида, на която са присъствали около 15 души от „Екогласност” и „независимото дружество”. Тук била и Румяна Узунова, която вземала интервю от някои от тях. Към присъстващите била отправена покана да вземат участие в организираната на 21 октомври панихида в „памет на загиналите от екологични катастрофи”.

Придобити са данни, че на 18 октомври в дома на Николай Генев – журналист от сп. „Отечество”, се е провела сбирка на активисти на т. нар. „Клуб 273”, на която са присъствали 12-13 души, между тях Любомир Собаджиев, Николай Колев, Пламен Даракчиев и др. При обсъждане на въпроса какви мероприятия да провежда „клубът” по време на екофорума, се формирало мнение, че не могат да имат пряко участие и решили да продължат събиранията си в частни жилища. На срещата присъствала Румяна Узунова, която съветвала в действията си по-силно да акцентират на „турската карта”, защото там България била „най-уязвима” и по този въпрос щели да получат пълната подкрепа на международната общественост и официални западни организации и дейци. Възложила им да събират данни за репресирани от властите в страната лица, които да представят на нея и други журналисти с цел компрометиране действията на България.

Продължава активната подготовка за осъществяване на три сбирки под девиза „Среща – запознаване със сдружение „Екогласност”, които трябвало да се проведат на 20.Х, на тема „Ролята на независимите обществени организации за опазване на околната среда”, на 27.Х – „Екологичната тревога за всеки гражданин” и на 31.Х – „Партньори и опоненти в решаването на екопроблемите”.

За участие в първата сбирка, организирана в читалище „Петър Берон”, били поканени представители на всички „неформални групи”, включително и от чужбина, както и дипломати, делегати и журналисти, акредитирани на екофорума, на които на място щели да бъдат предоставени прокламации и материали по екопроблемите.

Активист на „Екогласност” считал за успех определянето на залата на читалище „Петър Берон” за провеждане на трите мероприятия. Обсъждали, че не трябва да се допускат едновременно изяви на други „неформални групи”, за да не се дават поводи за репресии. Коментирали, че не било изключено в последния момент да възникнат трудности или пречки от страна на властите, но тогава били готови да осъществят мероприятията на открито.

Съвместно с Общинският комитет на БКП и ОбНС са взети мерки за създаване на организация по обезпечаване нормалното протичане на мероприятията в читалище „Петър Берон”. Осигурява се участието на представители на обществеността с оглед даване отпор на евентуални антисоциалистически нападки.

Постъпиха данни за намерения на ръководството на „Екогласност” да организира на 3 ноември пред Народното събрание шествие, след което официално да бъде връчена петиция.

Получена е информация и за намерение на ръководството на т. нар. Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България да се проведе на 25 октомври общо събрание като съпътстващо мероприятие в дните на екофорума, за което била поискана зала с около 300 места. Имали становище, че ако не им се осигури зала, ще проведат мероприятието пред Народната библиотека ”Кирил и Методий”. Подготвял се документ, разясняващ причините за създаването и задачите на „клуба”, както и съпричастността му към екологичните проблеми.

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Г. Танев

 

Отп. в 3 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – памет, № 3 – кд, Размножено в 20 екз. – членове, кандидат-членове на ПБ и секретари, Н. Папазов и Пр. Стоянов, Изп.: Ванева, Нап.: Кунева – 1539, 20.10.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 943, л. 317-324. Копие (ксерокопие). Машинопис.

 

№ 306

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 898. Екз. № 3

21.10.1989 г.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Получени данни във връзка с екофорума (към 21.10.1989 г.)

 

Постъпват нови данни за коментари и оценки на представители на делегации от западните държави и техни дипломати у нас във връзка с работата на екофорума.

[Подробно за поведението на делегации от западните страни и САЩ в работата на екофорума и за техни намерения. Американската делегация била доволна от хода на срещата, а най-вече от това, че „ръководителите и на другите западни делегации споменавали по нещо в изказванията си за правата на човека и по този начин изпълнили желанието им”; ръководителят на културната секция в посолството на САЩ бил дал „практически съвети относно участието в пресконференцията с българи”; членовете на английската делегация се готвели да направят „някои възражения по време на обсъждането на екологичните проблеми, че щели да представят пред българското правителство въпроса за признаването на „Екогласност”; за молбата на швейцарската делегация да бъде изпратен в София специалист по юридическите въпроси; мнение на португалската делегация, че форумът е „придобил много „по-политически характер, отколкото очаквали”; оценката на гръцкия делегат, че „американци, французи и англичани засегнали с голяма острота въпросите за правата на човека” - б. съст.]

Западните представители в София изказвали мнение, че очевидно българските власти са направили редица отстъпки пред „неформалните организации” поне за времето, докато трае екофорумът. Задавали си въпроса дали действията им ще продължат да бъдат „толерирани” от държавните институции и след приключването на конференцията. Считали, че българското правителство постъпило много далновидно, като включило в официалната делегация за екофорума представител на „Екогласност”. Заявявали, че действията на „независимите” структури трябвало да бъдат поощрявани в съответствие с правата на човека.

Интересът на чуждестранните журналисти продължава да е насочен главно към „неформалните групи”.

Според западната кореспондентка [?] пристигането на 35 делегации дало безпрецедентен шанс на политическите дисиденти в България да действат за получаване на международна подкрепа.

Ръководителят на българската секция на Би Би Си Джон Удуърд посъветвал английския журналист Майк Пауър да вземе интервю от някои активисти на „Екогласност”. Пауър считал за подходящи за тази цел Деян Кюранов, Петър Берон и Димитрина Петрова, от които добил лични впечатления по време на пресконференцията на 17 октомври.

Кореспондентът на „Гласът на Америка” Уейн Кори подготвил материал за „Екогласност” под формата на смесен репортаж. Цитирайки изказванията на делегатите на САЩ и ЕИО, който призовавали българското правителство „да не потиска новата независима група”, журналистът посочвал оценката на Петър Берон, че „засега не ги преследват прекалено много, а просто ги пренебрегват”.

Американската агенция ЮПИ поискала от своя кореспондент подробна информация за протичането на „първата независима пресконференция на „Екогласност”, както и потвърждение на данните, че от „движението” били събрани над 3000 подписа срещу изграждането на хидрокаскадите „Рила” и „Места” и че от органите на сигурността са били задържани четири лица за разлепване на плакати в София.

Турският журналист Азиз Утиан от в. „Хюрриет” бил подготвил няколко филма от България, които „ако не бъдели конфискувани или унищожени”, щял да предаде за използване на материалите във вестника. Той съобщил, че българското правителство започнало да разселва „турското малцинство”, живеещо в районите на Разград, Търговище и Шумен, в места с преобладаващо българско население, с цел избягване струпването на компактни маси „етнически турци”. Западни дипломати в София потвърдили тази информация, а компетентни представители на турското посолство съобщили, че желаещи да пътуват за Турция техни сънародници при подаване на документи за визи не можели да посочат адресите си, тъй като не знаели къде ще бъдат „насилствено заселени”.

На проведената на 20 октомври от 18.00 часа в читалище „Петър Берон” сбирка, организирана от „Екогласност”, са присъствали около 600 души, значителна част от които представители на обществеността. На мероприятието са присъствали поканени членове на т. нар. Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България, „Независимото дружество за защита правата на човека в НРБ”, „Комитета за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности”, както и западни журналисти, сред които Румяна Узунова. С цел недопускане на нежелани инциденти читалищното ръководство приело исканията на ръководството на „Екогласност” да осъществят със свои сили пропускателния режим на входа.

В деловия президиум са били включени Петър Слабаков, Александър Каракачанов, Деян Кюранов и Петър Берон. Мероприятието ръководил Деян Кюранов. Във встъпителното слово Петър Слабаков, който съобщил, че до момента в „Екогласност” членуват 101 лица и са подадени 200 молби за нови членове, и изказванията на Александър Каракачанов, Владимир Кънев, Николина Николова, Цветан Пенчев, Димитрина Петрова и други били разкрити причините, довели до създаването на „движението”, характерът, целта, задачите и програмата му. Обрисувана била и екологичната обстановка страната след аварията в Чернобил. На моменти в изказванията на Ал. Каракачанов и Д. Петрова се прокрадвали нотки за политизиране на екологичното движение у нас. Петрова направила предложение в бъдеще сдружението да не се изгражда като централизирана организация, а като отделни независими дружества и групи. По време на мероприятието е прожектиран филмът „Този град е и мой” на режисьора Никола Ковачев.

Накрая Александър Каракачанов огласил „Обръщение към Народното събрание” по екологичните въпроси и съобщил за подготвяното за 3 ноември шествие, което да завърши с предаването в Народното събрание на петиция със събрани подписи срещу изграждането на каскадите „Рила” и „Места”. Оповестяването на шествието представлява опит да бъдат поставени властите пред свършен факт, като се създаде предварителна нагласа за провеждането на мероприятието, без да се изчаква разрешението на административните органи.

По оценка на ръководството на „Екогласност” проведената сбирка „преминала добре”. Имали намерение на следващата сбирка (27 октомври) да поканят да се изкажат хора от различни краища на страната, за да изразят вълнуващите ги екологични проблеми.

По време на мероприятието пред читалище „Петър Берон” се е формирала група от членове на „независимото дружество”, „профсъюз „Подкрепа”, и др., сред които Румен Воденичаров, Димитър Томов, Магдалена Георгиева, Николай Колев, Пламен Даракчиев, Любомир Собаджиев и др. По-късно пристигнал Илия Минев и други две лица, които носели саморъчно направени лозунги, афиширащи „дружеството” като защитник на правата на човека. С остър и арогантен тон той пледирал за демокрация, социална и политическа правда и издигнал апел за политическа активност, като за пример посочил събитията в Унгария, Полша и ГДР. Със своята неуравновесеност и нелогичност той предизвикал присмех сред присъстващите граждани. Според Румен Воденичаров поведението на Илия Минев било скандално и можело да повлияе отрицателно на подготвената от „дружеството” сказка за 24 октомври.

Получени са данни, че във връзка с организираното от т. нар. Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България събрание като паралелно мероприятие по време на екофорума проф. Джаджев депозирал в читалище „Петър Берон” молба за предоставяне на зала, в която посочили и следния дневен ред на мероприятието: Приемане декларация на „клуба”, в която се изразява подкрепа на принципите и постановките на екофорума; приемане „Харта – 89” за опазване на българското природно наследство и съобщения.

Има информация за намерения на Петър Слабаков да предаде на френското посолство в София „Черната книга”, съдържаща данни за екологично замърсените местности в България, превод на която се подготвя. Разчитал, че тя ще бъде издадена извън страната. Търсел възможност да предаде от нея на партийното и държавно ръководство.

Ръководството на „Екогласност” подготвяло обширен отговор на разпространените в столицата плакати с дискредитиращия ги въпрос „Независима ли е „Екогласност”, щом един от рупорите й е РСЕ?” и заедно с екземпляр от него щели да го предоставят за запознаване на следващото събрание в читалище „Петър Берон”.

Получени са данни, че откритото писмо на Дамян Дамянов до Румяна Узунова, публикувано във в. „Литературен фронт”, се оценявало от членовете на „независимите” структури като нова акция на властите срещу тях. Ивайло Трифонов и Христо Алексиев, активисти на „клуба”, коментирали, че било възмутително подобен „цинизъм” да бъде публикуван на страниците на органа на СБП, за което обвинявали председателя на съюза Павел Матев.

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Георги Танев

 

Отп. в 3 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – Памет, № 3 – КД, Изп.: Радичков, Нап.: Савова – 1545, 21.10.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 943, л. 325-235. Копие (ксерокопие). Машинопис.

 

№ 307

Заповед за наказание на затворника Меди Доганов Доганов

Пазарджик, 21.Х.1989 г.

ЗАТВОРА – МВР – ПАЗАРДЖИК

ЗАПОВЕД № 324/21.10.1989 г.

 

Като взех предвид докладната записка на […], устните и писмени обясне­ния на лишените от свобода и на основание чл. 76, буква „к”, чл. 81 от ЗИН, НАКАЗВАМ: Лишения от свобода МЕДИ ДОГАНОВ ДОГАНОВ, СР от ІІІ отряд, на 14 дено­нощия наказателна килия, без излизане на работа – условно за срок от 3 месеца, за­това, че е нарушил изолацията и е осъществил контакт с друг лишен от свобода от друг отряд.

Препис от настоящата ми заповед да се връчи на гл. надзирател, отчетника по труда и служба „Деловодство” за сведение и изпълнение. (СН)

 

НАЧАЛНИК НА ЗАТВОРА: (п) Не се чете.

 

Досие на Меди Доганов Доганов, архивен № 7214/89 [година], л. 8.

 

№ 308

Кошлуков: Доган беше моят учител в политиката

 

[…] - В затвора сте се запознали с Ахмед Доган. Какви бяха отношенията ви?

- Той беше един от хилядите турци, които бяха затворени по време на възродител­ния процес. Ахмед Доган беше безспорен лидер, интелектуалец. Беше лежал в София при смъртниците и беше истински, принципен борец. Той е бил важен, държаха го при тежки условия, за да го пречупят, факт е, че беше безспорен лидер на турците, уважаван авто­ритет от тях. За мен той е бил един от учителите ми в политиката и в дисидентството, а и във философията. […]

 

 http://www.razkritia.com/

 

№ 309

МИНАЛО НЕЗАБРАВИМО: „…Емил Кошлуков се опитва да разкрие кой е Ахмед Доган”

 

 […] - Когато видяхте Ахмед Доган в затвора, той беше ли някакъв авторитет?
- Когато аз вече бях в Старозагорския затвор, той дойде от тежкия салон в София. Така викаха на Седмо отделение в Централния затвор, където държат смъртниците и други такива. Най-гадното място. Доган дойде кльощав, слаб като клечка. Аз знаех, че е рабо­тил в Института по философия, усетих, че е интелигентен човек. Беше въвел даже ня­какви нови понятия във философията като онтологема или нещо подобно, доколкото си спомням. Викам му, така и така ще лежим заедно, дай аз да те уча на английски, ти ще ми преподаваш философия. Затова турците в затвора ми викаха „ингилиз маалин”. Ще рече даскал по английски.

[…] По отношение на лидерството обаче при турците нещата са по-сложни. Те са патриархални и си имаха други тартори. Най-смелият, най-коравият - той казва какво да се прави, другите слушат и се подчиняват. Тези от Делиормана си имаха един тартор, тия от Кърджали - друг. А Доган беше софиянец. Но го усетиха, чу се явно, че организацията му е била важна. Буквално за две-три седмици виждаш как уважението почва да отива при него. По-късно взе да се чува, че се обръщат към него с Ахмед ага, Ахмед али. […]

 

http://www.blitz.bg/article/2938

№ 310

Извадка от спомен на Сабри Искендер за достойното поведение на Ахмед Доган в Старозагорския затвор и негови впечатления от познанството си с него, 1988 година

[…] Началникът на затвора [1988 г. – б. съст.] беше заповядал всички зат­ворници да зашият табелка с българското си име на ревера си. Табелата пред­ставляваше тенеки­ено парче, на което отгоре пишеше „Затвора – Стара Загора”, а отдолу името на затвор­ника. Дойде време да изляза от наказателната килия. За кой ли пореден път отново ме заведоха при полк. Николов. Влизам вътре и гле­дам - зашиват табелката на Ахмед Доган. Очите му бяха пълни с кръв и гняв. Не­забележимо си кимнахме. Той излезе. Дойде моят ред. Зашиха и моята табела.[…]

[…] За Ахмед Доган в затвора в Стара Загора. Ахмед Доган беше в друго от­деле­ние, но веднъж обстоятелствата се стекоха така, че се запознахме. Попита ме за вре­мето, прекарано в концлагера Белене. Отговорих му възможно най-изчерпателно. Той се дър­жеше семпло - без пози и изхвърляния; не се заяж­даше с управата на затвора, но иначе беше чиличен. Прозорливо четеше мислите ни и пресмяташе като компютър ситу­ациите. Жалко, че не попаднах в неговото отделение, за да имам по-голяма възможност да го опозная. […]       

 

Цитирано по: Азис Бей. Демократичната лига на турците в България..., цит. съч., ин­тервю за историята на лигата със Сабри Искендер, 83-84.

 

№ 311

Извадка от твърдение на Сабри Искендер в интервю с журналистката Дани­ела Горчева                                                                                                                         Май 2009 г.

 

[…] Доган, като е бил в затвора, е карал съкилийниците да носят та­белки с новите им български имена, оказвал им е на­тиск. Това е правил Доган, за тези си геройства да разкаже, а не да си присвоява заслуги, каквито няма. […][1]

 

Цит. по: Сабри Искендер: Комунистическите правителства измисляха врагове, за да разделят хората, интервю на Даниела Горчева – в: http://dilmana.web-log.nl

 

№ 312

Разказ на Неджметин Хак

 

[Един от учредителите на Турското националноосвободително движение в Бъл­гария заедно с Ахмед Доган и др. – виж по-подробно: Ангелов, Веселин. Борба без оръ­жие. Турско национално-освободително движение…, цит. сб.]

[…] В зат­вора под ръководството на нашия лидер Ахмед Доган не се отка­захме от справедливата си борба. Чрез близките си, които идваха на свиждане, тайно изнесохме нашето дело навън. Успяхме да се свържем с другарите си от другите затвори. През яну­ари 1989 година, само за една нощ, 26 души мои сърат­ници от Старозагорския затвор бяха разпръснати в другите затвори. Аз от 29 де­кември 1986 година бях в Пазарджишкия зат­вор, който беше извес­тен като най-лошия в страната. И Ахмед Доган го преместиха тук от Стара Загора. Оттук До­ган изпрати Декларация до Парижката конференция за сигур­ност и сътрудничес­тво в Европа. Изпратихме и протести до Държав­ния съвет на тога­вашната НР България, лично до Тодор Живков и казион­ната му правозащитна орга­низа­ция. Обявихме гладна стачка на политичес­ките затворници. По инициатива на не­фор­малните сдружения в страната започнаха повсеместни гладни стачки в цялата страна. Нашите членове в нелегалност масово се включиха в подкрепа дейността на неформал­ните сдружения, в гладните стачки. По инструкции на ръководст­вото от затвора до чле­новете на движението, които бяха на свобода, бяха органи­зирани и от 19 май 1989 година започнаха митинги, демонстрации и шествия.

След най-масовата мирна демонстрация в село Каолиново на 20 май 1989 година, където участваха 5000 души, имаше и жертви. Една сутрин в 7 часа ме взеха от килията в Пазарджишкия затвор, сложиха ми белезници и ме отведоха в една голяма стая, в която вече бяха седнали началникът на затвора и 15-ина висши офицери. На стената срещу мен в позлатена рамка беше портретът на шефа на чекистите – железния Феликс Едмундович Джерджински – човекът, който всявал страх със своя „хладен ум” и с без­компромисните си действия, из­вестен със своето безстрашие, един кръво­жаден убиец и стожер на репре­сивната система. Попитаха ме дали имам някаква връзка с гладните стачки и мирните демонстрации. Очите ми сле­дяха написаното под портрета. Смело и високо вдигнах за­копчаните ми с белезници ръце и на висок глас им отговорих: „Както е казал Джерджин­ски – и моето сърце е неопетнено, съвестта ми е спокойна, ръ­цете ми са чисти! Вие мо­жете ли да изречете същите думи? И вие вдигнете ви­соко ръцете си като мен, да ви видя! Страхувате се да ги вдигнете, нали! Защото под нок­тите ви има следи от нашата кръв!” В Държавна сигурност разбират кой всъщност е организирал протестите и в началото на юни 1989 г. от затвора в Па­зарджик Ахмед Доган бе закаран за разследване в Главно следствено уп­равление.

Това мое поведение ги възмути безкрайно и незабавно бях натикан в кар­цера. Во­лята и силата на нацията излезе на преден план. От това подобно на вул­кан кипване на народното недоволство тоталитарният режим се уп­лаши и спасе­ние от ситуацията на­мери в отварянето на границата с Турция.

На 22 декември 1989 година бяхме амнистирани като политически затвор­ници. На 4 януари 1990 година по инициатива на Ахмед Доган в град Варна в апартамента на Емин Хамди, в присъствието на 33 души от цялата страна, учре­дихме Движението за права и свободи като приемник на ТНОДБ. За лидер еди­нодушно избрахме Ахмед Доган, а аз бях избран за координатор на Североиз­точна България.

За кратко време със Захид Вахид обиколихме всички села и гра­дове в Североизточна България и учредихме местни организации. Всеки ден в две-три села организирахме учредителни събрания и митинги в подкрепа на ДПС. Силите на сигурността забелязваха тази моя активност, която, разбира се, никак не им харесваше и започнаха да ме заплашват. Но като разбраха, че тех­ните заплахи не ме плашат, започ­наха да ги насочват срещу семейството и децата ми. На 25 март 1990 година – два дена преди учредителната национална конфе­ренция, ме прину­диха да напусна страната”.

 

Пълния текст на спомените виж в: Сахлим Карамустафа, Съпротивата на бъл­гарс­ките турци срещу насилствената асимилация (1960-1989), Разград, 2010, с. 108-112.

 

 

 

№ 313

Обвинителен акт срещу организаторите на майските протестни демонст­рации на турците в България по нареждане на нелегалното ръководство на ТНОДБ в Пазарджишкия затвор начело с Ахмед Доган                                                  Толбухин, 21.VІІІ.1989 г.

ТОЛБУХИНСКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА

 

ОБВИНИТЕЛЕН АКТ

По предварително производство № 336

По описа на МВР – ГСУ – ТП Толбухин

При прокуратурата N B 1329/89 г.

н. о. х. д. № 505/89

 

ПО ОБВИНЕНИЕТО НА:

Рени Алекова Хаджиева^[2]

От гр. Толбухин

 

По чл. 321 ал. 1 във вр. с чл. 273, чл. 20 ал.2 от НК;

По чл. 273, във вр. с чл. 26, ал.1 от НК;

По чл. 325 ал. 1 от НК.

Невен Емилов Миленов

С. Ефр. Бакалово, Вн. област

По чл. 321 ал.2 във вр. с чл. 273 от НК

По чл. 273, във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК;

По чл. 325 ал. 1 от НК.

 

Емил Асенов Хаджиев

От гр. Варна

По чл. 273; по чл. 321 ал. 1 във вр. с чл. 273 във вр. с чл. 20 ал. 4 от НК.

 

Мартин Емилов Мартинов

От гр. Толбухин

По чл. 273 от НК.

 

РАЗДЕЛ I.

Предварителни бележки

 

Петвековното Османско робство забави развитието на България и след Освобож­дението през 1978 год. остави редица неразрешени противоречия, свързани с принуди­телното ислямизиране по българските земи.

Капиталистическото развитие на България не се отличаваше с висок темп и не постави особени изисквания пред работната сила за образование, квалификация, тради­ции. След 9 септември 1944 год. страната разви индустрия. В края на 50-те и 60-те го­дини научно-техническата революция постави първите значителни изисквания към обра­зованието, квалификациите и традициите на работниците. В обществото започнаха да се изострят наследените противоречия. Някои българи, приели мюсюлманската религия, имаха по-ниски критерии за бит и култура, в много семействата не се стимулираше стре­меж към високо образование и квалификация, поддържаше се специфична култура, която не стимулираше възприемането на високите достижения на развитите индустриални страни.

В същото време по-изостаналите семействата реализираха висок темп на възпро­изводство.

Опитът до 70-те години да се повиши културното и образователно ниво на бълга­рите мюсюлмани чрез изучаване на турски език в училищата и на основата на възприе­тата вече култура, не доведе до издигане на равнището им. Продължи процесът на инте­лектуална и културна диференциация на българското общество. От една страна стана ясно, че утвърждаването на чужд език и култура, наложен по исторически причини в миналото, не може да доведе до преодоляване изоставането на българите мюсюлмани. От друга страна през 70-те и 80-те години научно-техническата революция просто не мо­жеше да се развива, ако в обществено-икономическия живот българският народ не встъ­пеше единен, на равни основания и от едно ниво. Въпросът за единението на нацията се наложи исторически с развитието на производителните сили.

Трудно, но най-праволинейно решение за осигуряване на прогресивно социално-икономическо развитие на страната стана приобщаването на българите мюсюлмани към езика и културата на народа, възстановяването на имената и традициите на българите. Развилото се противоречие можеше да бъде решено само от мощен възродителен про­цес.

Подобно на преустройството в обществения и икономически живот възродител­ният процес трябваше да отвори България и нейния народ окончателно към най-напред­налите и високоразвити страни. Участието на страната в международното разделение на труда наложи масовото изучаване езиците, културата и традициите на индустриално развитите страни и държавата трябваше да стимулира именно това.

Започналите процеси на преустройство в редица социалистически страни в на­шата страна се изразиха в Юлската концепция за развитие на социализма. Нови моменти отбелязаха демокрацията, гласността и плурализмът на мнения, създадоха се предпос­тавки за образуване на неформални сдружения. Някои организации като „Независимо дружество за защита на човешките права в НРБ”, „Клуб за подкрепа гласността и преуст­ройството в НРБ”, „Независим профсъюз Подкрепа”, „Комитет за защита на религиоз­ните права, свободата на съвестта и духовните ценности” и др. обявиха съществуването си и разгласиха целите си чрез западните радиоцентрали като: „Дойче веле”, „Би-Би-Си”, „Свободна Европа”. Тези организации обаче не получиха масова обществена подкрепа независимо от сложностите и противоречията на социалистическото развитие.

Като не намери социална база, ръководството на някои неформални организации се ориентира към отрицателно настроени към единението на народа граждани с мюсюл­манско вероизповедание. Поради религиозни и културни различия част от българското население остана резервирано и в някои случаи негативно прие идеята да се върви към единение на българската нация. Наред с това външни сили, заинтересовани от поддържа­нето на противоречието, от една страна, между стремежа на народа към успехи в на­учно-техническата революция, модерния живот и култура и от друга, изостаналостта на големи групи ислямско население с ниски критерии за бит и култура, стимулираха про­тивопоставянето на ретроградните схващания на мюсюлманското население, на разбира­нията да се върви към общочовешкия прогрес с критериите на най-напредналите страни и народи.

Някои български неформални организации като цитираното „Независимо дружес­тво”, „Демократична лига за защита правата на човека” фактически осъществиха широка дейност в полза на идеята да се върви към разединение на българската нация на основата на стимулирането на критерии за бит и култура, които обричат страната на изоставане и откъсване от високоразвитите страни в Европа и света. На тази цена посочените „Незави­симо дружество” и „Демократична лига за защита правата на човека” включиха в своите структури „турски крила” – български мюсюлмани, враждебно настроени към идеята за единение на нацията. Тези организации използваха и интелектуални ресурси за органи­зиране и даване на външен израз на настроенията на мюсюлманите с назадничави разби­рания.

В общия план на нещата от 20 до 27 май 1989 г., във връзка с провежданата в Париж конференция за човешките измерения, някои българи мюсюлмани във Вар­ненска, Хасковска и Разградска област извършиха масови демонстративни прояви и безредици, при които бяха дадени и човешки жертви.

Инициатори на тези действия бяха български мюсюлмани, осъждани или из­търпяващи наказания „лишаване от свобода”.

Демонстративните прояви в Толбухин и Добричка община са били извър­шени на основата на родство и близко познанство, при териториална връзка с близки, познати и роднини от Дуловска, Каолиновска и Тервелска община.

На 22 май 89 г. стотици мюсюлмани се събрали пред ОУ МВР – Толбухин и цен­търа на града с искания да получат молби за задгранични паспорти.

На 25 май около 10.00 часа пред Партийния дом в Толбухин се оформила тълпа. Невен Емилов Миленов, Мартин Емилиянов Мартинов, Таня Димитрова Мартинова и Грациева Ангелова Щерева издигнали лозунги и раздали такива на граждани, със съдър­жание „Искаме правата си!”, „Върнете имената ни!”, „Свобода на политическите затвор­ници!”, „Искаме свобода за изселване!” и др. Бил направен опит (от Рафаел Наумов) за разгласяване на текст с политическа оценка, негова, за единението на българската нация. Поради липса на микрофон спонтанно тълпата се насочила на централния площад, на трибуната, построена във връзка с честванията на 24 май. Скандирани са били иска­ния, последователно и многократно. Активно за това тон са давали Рени Алекова Хаджи­ева, Невен Емилов Миленов, а също Румяна Аргирова, Грациева Щерева, Сузана Силе­кова, Ана Бакалова, Невена Мутафова (всички съпруги на осъдени лица по чл. 1 от НК.) На трибуната са се качили и лица, осъждани за тежки криминални престъпления. Между тях е бил подследственият Елин Емилов Кьосев. Участвували са и лица, които са демонс­трирали и в Тервел, с. Безмер, Варненска област.

Грациева Щерева на български и турски език огласила искания и призовала към нова подобна проява, ако те не бъдат изпълнени от властите. Тълпата се насочила към автогарата на гр. Толбухин, където отново били издигнати същите лозунги.

На 27 май 89 г. била проведена демонстративна проява в с. Бенковски, Добричка община.

От 27 до 30 май органите на МВР са предотвратили подобни прояви в гр. Толбу­хин и селищата на Добричка община.

 

РАЗДЕЛ II

Образуване на група за извършване на престъпление по чл. 273 от НК.

 

1. Дейност на обв. Рени Алекова Хаджиева.

Обв. Хаджиева е съпруга на изтърпяващия наказание „лишаване от свобода” в Па­зарджишкия затвор Давид Асенов Хаджиев [Неджметин Хак – б. съст.]. Хаджиев е участвал в образуване и ръководене на противодържавна организация координирано и паралелно с подобна дейност на затворниците Меди Доганов Доганов, Илиян Илчев Ата­насов, Диман Събинов Кисимов и др.

На 25 март 1989 г. между обв. Рени Хаджиева и св. Давид Хаджиев се състояло свиждане в затвора. В разговора си Хаджиев уведомил съпругата си за решението на част от ислямизираните българи, находящи се в затвора, да бъдат предприети протестни дейст­вия. Хаджиев дал указания на съпругата си да се свърже със съпругите и близките на другите затворници от Толбухин и селата и те да подкрепят техните искания. Трябвало едновременно да бъдат обявени гладни стачки и да бъдат направени седящи демонстра­ции пред ОНС Толбухин. На същото свиждане Хаджиев предал и писмените материали, съчинени от Меди Доганов и предназначени за Парижката конференция по измерение на човешките права.

Хаджиева решила да изпълни указанията, срещнала се и разговаряла със съпруги на затворници, със свои близки и познати. Тя ги запознала с решението за гладна стачка от 25 до 30 май 1989 г. и със съдържанието на предадения от затвора писмен материал - „Протест”. Обсъждали и преценявали възможностите за едновременно провеждане на гладни стачки със затворниците, както и за „мирна седяща демонстрация”.

През м. април 1989 г. обв. Хаджиева се срещала и разговаряла по тези въпроси с обв. Невен Емилов Миленов. Запознала го с писмените материали от затвора и той се ангажирал с изнасянето им в Турция, Канада и Франция. Миленов се съгласил да обяви гладна стачка и привлякъл по указания на Хаджиева към такава проява и други лица от община Крушари. След като изпратил писмените материали в чужбина, уведомил за това Хаджиева.

На 20 май 1989 г. се състояло второ свиждане между Хаджиеви, при което Рени Хаджиева предала, че указанията са изпълнени.

Към този момент в резултат на инициативата на Хаджиева била оформена група, която си поставила за цел гладна стачка като израз на протест срещу властите, за подк­репа на затворниците и техните искания, насочени към възстановяване на ограничени, по тяхна преценка, права. В състава на групата били включени следните лица:

- Рени Алекова Хаджиева, съпруга на затв. Давид Хаджиев;

- Невена Арсенова Мутафова, съпруга на затв. Бисер Мутафов;

- Грациева Ангелова Щерева, съпруга на затв. Свилен Щерев;

- Румяна Асенова Аргирова, съпруга на затв. Здравко Аргиров;

- Сузана Демирева Силекова, съпруга на затв. Борис Стефанов;

- Ана Минкова Бакалова, съпруга на затв. Младен Бакалов;

- Ема Христова Ханджиева, етърва на Рени Хаджиева

- Таня Димитрова Мартинова, съпруга на Мартин Мартинов;

- Силвия Маринова Косева, колежка на Рени Хаджиева;

- Мартин Каменов Радославов, родственик на Давид Хаджиев, негов съучастник от 1986 г.

- Николай Маринов Ангелов, познат на Рени Хаджиева.

Към групата са били приобщени и лица, съучастници на Невен Миленов и Давид Хаджиев от 1986 год., които не са били предадени на съд тогава, а именно:

- Илия Райчев Илиев от с. Бакалово

- Николай Михалев Христов от с. Лозенец;

- Атанас Андонов Илиев от с. с.;

- Емил Наумов Симеонов от с. Бистрец;

- Стелиян Маринов Мишев от с. Дяково;

- Данаил Симеонов Ангелов от с. с.

На 21 май 1989 година чрез обв. Мартин Мартинов обв. Хаджиева се запознала в гр. Варна с обв. Емил Хаджиев. В разговора тя преценила личността на Емил Хаджиев за подходяща. Той бил осъждан и принудително заселван, познавал законите и знаел как да извършва демонстративни прояви. Именно обв. Емил Хаджиев обяснил на обв. Рени Хаджиева по какъв начин да се разгласят техните действия включително пред радио „Свободна Европа”, а също и пред органи и организации в страната. Двамата се уговорили да се срещнат, като поканят и другите членове на групата за разясняване начина на про­веждане на гладната стачка.

От 22 до 24 май Рени Хаджиева организирала придвижването на групата до гр. Варна за срещи с обв. Емил Хаджиев в неговия дом. Бил предаден списък с имената на участниците в гладната стачка, за да бъде разгласен в радио „Свободна Европа”.

Обв. Хаджиев подробно разяснил целите на демонстративната проява, начините на разгласяването й, отправял и предупреждения за наказания при отклонение от указанията. След уверение, че е съобщил имената на „Свободна Европа” като лица, обявяващи гладна стачка, било взето окончателно решение за провеждане на стачката от 25 до 30 май 1989 г.

В стремежа си да разшири кръга на лицата, обявяващи гладна стачка, на 24 май обв. Хаджиева посетила с. Дръндар, Варненска област и там се срещнала с майката на Меди Доганов и съпругите на Илиян Илчев Атанасов и Диман Събинов Кисимов - съучастници на Меди Доганов. На срещата разказала за решението на затворниците и ги поканила да участват в гладната стачка и масова демонстративна проява в гр. Толбухин на 25 май 1989 г. Дала адреса на обв. Емил Хаджиев, към когото да се обръщат за разяснения. Такъв раз­говор провела и с бащата на Давид Хаджиев, като рано сутринта на 25 май двамата посе­тили дома на обв. Хаджиев за разяснения и указания.

 

2. Дейност на обв. Невен Емилов Миленов.

Обв. Невен Емилов Миленов е съучастник на затв. Давид Хаджиев в противодър­жавната му дейност 1985-86 г. Не е бил привличан към наказателна отговорност поради сравнително ниската степен на обществена опасност на извършеното.

Тъй като обв. съхранил и развил негативна настройка към единението на българс­ката нация, заедно с лицето Илия Райчев Илиев от с. Бакалово замисляли и осъществили вредителства в селското стопанство със сравнително ниска степен на обществена опас­ност. Същият обв. сформирал група от непредадени на съд съучастници на Давид Ха­джиев, която събирала помощи за жените и родителите на затворниците.

Като се интересувал за състоянието на затворниците, през април 1989 г. обв. се срещнал с обв. Рени Хаджиева и разбрал за решението на затворниците да обявят гладна стачка от 25 май. Запознал се и с изнесените от затвора писмени материали на Меди Дога­нов. Обв. Миленов взел така нареченото „Отворено писмо” и поел ангажимента да го размножи на пишеща машина и да го изпрати до писмено указаните места. Впоследствие с помощта на св. Ивайло Енев препечатал материала и с помощта на св. Емил Симеонов и Нико Димов го дал на транзитно минаващ през страната турски гражданин за изнасяне. В средата на май при посещение на Хаджиева в с. Бакалово я уведомил за изнасянето на материала от страната и желанието си да участва в гладна стачка. По указания на Хаджи­ева за разширяване на групата разговарял с лицата:

- Илия Райчев Илиев от с. Бакалово;

- Николай Михалев Христов от с. Лозенец;

- Атанас Андонов Илиев от с. с.;

- Стелиян Маринов Мишев от с. Дяково;

- Данаил Симеонов Ангелов от с. с.;

- Емил Наумов Симеонов от с. Бистрец.

След като посочените лица изразили съгласие да обявят гладна стачка, съставил списък с имената им. На 22 май 1989 г. заедно с граждани от община Крушари участвал в организирането и придвижването с автомобили до гр. Варна за организираната там от Хаджиева среща с обв. Емил Хаджиев. При проверка на МВР част от групата не била допусната до гр. Варна, между които бил и обв. Миленов. На 24 май Рени Хаджиева ор­ганизирала нова среща с Емил Хаджиев за онези лица от групата, които не успели да се срещнат с него на 22 май. Тогава участвал и обв. Миленов. Същата вечер той придру­жил обв. Хаджиева до с. Дръндар за среща с близки на затворници от това село.

 

3. Дейност на обв. Емил Асенов Хаджиев.

Обв. Емил Асенов Хаджиев имал отрицателно отношение към възродителния про­цес и единението на българската нация. На 19 май 1989 г. бил задължително заселен в с. Сеново, Разградска област.

От началото на 1989 г. осъществил поредица контакти с лидери и активисти на така наречените „Независимо дружество за защита правата на човека в България” и „Де­мократична лига за защита правата на човека” – Петър Манолов, Димитър Томов, Конс­тантин Тренчев, Александър Бенков, Ваклин Илчев и Алипи Алипиев. Запознал се с програмните документи на тези организации, възприел техните постановки и написал молби за встъпване на членство.

Неколкократно по телефона съобщил в радио „Свободна Европа” за свои жи­тейски ситуации и направил оценки, че е лице, лишено от човешки права.

На 21 май 1989 г. в дома си в гр. Варна чрез обв. Мартин Емилианов Мартинов, с който се познавал от затвора, се запознал с обв. Рени Хаджиева. От нея разбрал за наме­рението на затворниците да обявят гладна стачка от 25 до 30 май, за изнесените писмени материали на Меди Доганов и за намерението за демонстративни прояви. Двамата угово­рили и нова среща, на която той трябвало да запознае участниците в групата с въпроси за правата на човека, законите на страната и начините за провеждане на гладна стачка и други демонстративни прояви.

Същата вечер бил посетен отново от Хаджиева, придружена от Румяна Аргирова, Грациева Щерева и Таня Мартинова – участнички в групата. Получил списък с имената на жените на затворниците, който да бъде обявен пред радио „Свободна Европа”. Отново обяснил как се правят подобен род деяния и как трябва да им се даде гласност.

На 22 май 1989 г. с четири автомобила съмишлениците на Хаджиева пристигнали в гр. Варна в дома на обв. Емил Хаджиев, но тъй като една част от групата била спряна от органите на МВР, на 24 май с три автомобила се придвижили до град Варна. Тогава било взето окончателно решение за провеждане на проявите.

На 23 май 1989 г. обв. Невен Миленов предал списъка на лицата от групата от об­щина Крушари на дъщеря му, тъй като обв. отсъствал.

На 25 май 1989 г. се провела поредната среща с обв. Хаджиев, на която той трябвало да даде указания за гладната стачка. На тази среща присъствал Давид Хаджиев и на него обв. обяснил какво и как трябва да се прави.

Видно от изложената в този раздел фактическа обстановка, обвиняемите са осъ­ществили от субективна и обективна страна престъпните състави на чл. 321, ал. 1, във вр. с чл. 273 и чл. 20, ал. 2 за Хаджиева и ал. 4 за Хаджиев, а обв. Миленов състава на чл. 321, ал. 2, във вр. с чл. 273 от НК.

Обв. Хаджиева с действията си целяла да се сформира група, която едновременно да проведе гладна стачка и демонстративни прояви в гр. Толбухин и селища в Добричка община. Тези действия трябвало да подкрепят политическите виждания, изразени в изне­сения от затвора „Протест”. Те трябвало да създадат недоверие към властта и нейните мероприятия, да внесат смут в обществото чрез включването на неустойчиви граждани в гладна стачка и други прояви. В крайна сметка трябвало да се демонстрира несъгласие с целта, смисъла и значението на единението на българската нация и затова е следвало да бъдат разгласявани неверни твърдения от естеството да внесат смут в обществото.

Съществуващите в страната обществени органи и организации и правните проце­дури за гарантиране съобразяването с мненията на различните граждани са давали въз­можност на обвиняемите да издигнат и защитават своите мнения. Те обаче са предприели престъпни действия за налагане на своите мнения, сформирали са група, която трябвало да внесе смут в обществото, да създадат недоверие във властта и нейните мероприятия чрез съзнателна разгласа на неверни твърдения.

Чрез разясненията, които дал на групата, обв. Хаджиев подпомогнал и улеснил обв. Хаджиева в ръководене на групата, а с участието си в изпълнителното си деяние обв. Миленов се явява участник в тази група.

Разпитани на предварителното производство, обвиняемите Рени Хаджиева Але­кова, Емил Асенов Хаджиев и Невен Емилов Миленов обясняват горната фактическа обстановка. Обвинението се подкрепя от показанията на разпитаните свидетели – том 2 и приложените писмени материали – том 3.

 

РАЗДЕЛ I I I.

Гладна стачка

 

1. Участие на Емил Асенов Хаджиев.

С индивидуалистични разбирания и негативна настройка към процесите на едине­ние на българската нация, през май 1989 г. обв. Хаджиев решил да извърши демонстра­тивна проява чрез гладуване. За да разгласи проявата и изрази от своя гледна точка оценки на процеса на единение на българската нация, той изпратил писмено изявление до Окръжна прокуратура - Разград и „Свободна Европа”. В изпълнение на решението си демонстративно гладувал 14 до 19 май 1989 г. в с. Сеново, Разградска област, където бил принудително заселен. Тези свои действия той разгласявал в разговори с групата от гр. Толбухин, ръководена от обв. Хаджиева и организирана за извършване на гладни стачки.

 

2. Участие на Рени Алекова Хаджиева.

На 25 март 1989 година при свиждане с мъжа си, затворника Давид Хаджиев, обв. Рени Хаджиева била уведомена за решението на затворниците мюсюлмани да обявят протестни гладни стачки, свързани с провежданата в Париж конференция за човешките измерения. Гладните стачки трябвало да покажат, че в България по отношение на мю­сюлманите се нарушават правата на човека. Обв. решила да организира група и сама лично да участва на демонстративни прояви.

На 25 май Хаджиева саморъчно написала „Заявление – протест”, в който по обра­зеца на протеста, предаден от затвора, записала тенденциозни искания: „Обща амнистия за всички, които пострадаха от своеволията на правителството”, „Възстановяване на турс­ките имена”, „Изучаване на турски език”, „Използване на религията без ограниченията, наложени от властите”. В заявлението са залегнали изрази като: „преследването на тур­ците в България”, „наложено име”, „насилствено побългаряване”. В този ден тя изпра­тила материала в Министерството на правосъдието, Министерството на здравеопазването, ОУ МВР – Толбухин, Окръжна прокуратура – Толбухин и в. „Работническо дело”.

Същия ден обв. напуснала работата си в „ЗЕНА” – Толбухин.

 

3. Участие на Невен Емилов Миленов.

През м. май 1989 г. при среща с обв. Хаджиева обв. Миленов се съгласил да учас­тва в група за общо провеждане на гладна стачка от 25 до 30 май 1989 г. Тази проява свързал с подкрепата си на затворниците мюсюлмани за оказване натиск върху властите чрез разгласяване на проява, която в страната и извън нея да създаде впечатление за на­рушаване на човешките права в България.

След като избрал образец за изявление, чрез обв. Хаджиева, обв. Мартинов и св. Радославов на 25 май той го изпратил по пощата до уточнените от групата инстанции. Изявлението съдържало изразни средства, твърдения и искания, тенденциозни по своето съдържание и подобни на тези, формулирани в „Протеста”, изготвен в затвора и „Заявле­нието - протест”, написано от обв. Хаджиева.

 

4. Участие на Мартин Емилиянов Мартинов.

Обв. Мартинов е с негативно отношение към процесите на единение на българс­ката нация. С такава нагласа през 1986 г. е направил опит за преминаване през границата, като преплува р. Дунав с малолетния си син. Бил е осъден на лишаване от свобода и в затвора се запознал с обв. Емил Хаджиев. През февруари 1989 г. осъществил контакт с члена на ръководството за Варненска област на т. нар. „Независимо дружество” – Вара­дин Николаев Стефанов, в дома му в с. Пристое, община Каолиново. При тези контакти получил програмните документи и списъка с имената на лидерите на дружеството. Подал молба за членство.

Повлиян от емисиите на радиостанциите: „Свободна Европа”, „Дойче веле”, „Би-Би-Си”, които непрекъснато предавали материали за гладните стачки, обв. също решил да предприема такива действия. През м. май 1989 г. той посетил дома на Галя Орлинова в гр. Нови Пазар, Шуменско, активист на т. нар. „турско крило” на „Независимото дружес­тво”, а по-късно и член на „Демократичната лига”. Галя Орлинова осъществявала връзка с Румяна Узунова, говорител в радио „Свободна Европа” и обявила името на обв. като лице, предприемащо гладна стачка.

На 19 май 1989 година обв. написал „Протест”, с който обявил гладна стачка от 19 до 24 май, като изпратил по пощата документа до предварително уговорените инстанции в страната. В изявлението „Протест” обв. си послужил с тенденциозните изрази, твърде­ния и искания, както на тези на другите обвиняеми.

Видно от горната фактическа обстановка, обвиняемите са осъществили от обек­тивна и субективна страна престъпния състав на чл. 273 от НК. Изпращането на писмени материали до различни органи в страната, до чужди радиостанции извън нея, в които материали са употребени тенденциозни изрази, твърдения и искания, е трябвало да внесат смут в обществото, да създадат недоверие към властта и нейните мероприятия, тъй като съзнателно разгласяваните твърдения са били неверни. Разпитани на предварителното производство, обв. дават обяснения, които потвърждават горната фактическа обстановка. Обвинението се доказва от показанията на разпитаните свидетели в том 2 и приложените заявления за обявяване на гладна стачка – том 1 и 3 от следственото дело.

РАЗДЕЛ IV.

Масова демонстративна проява в гр. Толбухин.

След свижданията си в затвора с Давид Хаджиев обв. Рени Хаджиева разпростра­нила датата 25 май като време за провеждане на седяща демонстрация, като искане за освобождаването на затворниците. Тази дата била разгласена в разговори между близки и познати. В периода от 20 до 25 май сред ислямизираните българи широко се е говорело за демонстрации, проведени във Варненска област, в които са участвували лица от гр. Тол­бухин и община Добрич. При тези условия възникнала и проявата в гр. Толбухин.

 

1. Участие на обв. Рени Алекова Хаджиева.

Извършвайки действия за формиране на група за провеждане на гладна стачка, обв. Хаджиева приканвала и всички за участие в масова демонстративна проява на 25 май и в подкрепа исканията на затворниците. Така например на 24 май при посещение в с. Дръндар, Варненска област, Хаджиева приканила всички, с които се срещнала в селото, да участвуват в демонстративната проява.

На 25 май 1989 г., след като се завърнала от гр. Варна след поредната си среща с обв. Емил Хаджиев, тя се включила в започналата вече масова демонстративна проява в центъра на гр. Толбухин. Заела предно място на трибуната и със съответни на настройката й жестикулации за демонстриране на ограничени права, с вдигнат юмрук активно издигала глас за „освобождаване на политическите затворници”, „връщане на имена”, „връщане на права”.

Демонстративните й действия в тълпата продължили и в района на автогара Толбухин, където тълпата се разпръснала.

На 27 май 1989 г. в дома на Юрий Орманов в гр. Варна осъществила среща с лица от този град и уговорила едновременно провеждане на демонстративни прояви в гр. Варна и гр. Толбухин. Поради взетите мерки за недопускане на нарушения на обществения ред и незаконни демонстративни прояви намеренията не са били осъществени.

 

2. Участие на Невен Емилов Миленов.

След завръщането си от с. Дръндар, Варненска област, заедно с обв. Хаджиева, за да участвуват на масовата демонстративна проява на 25 май, обв. Миленов нощувал в Толбухин.

Същата вечер обв. Мартин Мартинов в дома си написал лозунги, предназначени за издигане от тълпата по време на демонстрацията.

На 25 май 1989 год., сутринта обв. Миленов се отправил към сградата на Партийния дом – място, определено за събиране на тълпата. Там се срещнал със св. Таня Мартинова и Грациева Щерева. Помогнал им в пренасянето и раздаването на плакатите. Сам заел челно място и се изкачил на първите места на трибуната, когато стигнали центъра на града. От трибуната активно скандирал за освобождаване на политически затворници, връщане на имена и права и т. н.

Горните действия са предизвикали нарушение на обществения ред, затруднили са придвижването към централната част на града. Гражданите, които случайно са се намирали в тази част на града по същото време, са изразили своето възмущение от поведението на обвиняемите и техните сподвижници. Възмущение са предизвикали и съзнателно разгласяваните неверни твърдения.

Видно от горната фактическа обстановка, обвиняемите са осъществили от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 273 и чл. 325, ал.1 от НК. Като организирано съзнателно са разгласявали неверни твърдения, за да внесат смут в обществото, да предизвикат недоверие към властта и нейните мероприятия, обвиняемите са извършили и непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение на обществото. Както практическите действия, събирането на голяма група хора – няколко стотин души, заемането на пешеходните зони и затрудняване движението на гражданите по тази причина, скандирането на лозунги и размахването на написани такива, са действия, съставомерни на горецитираните текстове, така също и съдържанията на исканията, призивите и оценките в лозунгите доказват съставомерност на деяния по членове 273 и 325, ал. 1 от НК. Българските мюсюлмани ползуват всички права, както другите граждани на страната: право на безплатно образование, здравеопазване, социално осигуряване, труд и професионална квалификация, вероизповедание, участие в обществения живот и др. В много отношения, поради културни и религиозни обстоятелства, те имат приоритет, като например във фондовете за социално подпомагане на майки, в здравеопазването и образованието. Българските мюсюлмани имат най-широко участие в стопанския живот и по-високи от средните семейни доходи. Тези факти, ноторно известни в обществото, но пренебрегнати от обвиняемите, са предизвикали масовата обществена оценка на демонстративните прояви като съзнателно разгласяне на неверни твърдения, с цел внасяне на смут в обществото и като непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение на обществото.

Рени Алекова Хаджиева произхожда от семейство на селяни кооператори. Завършила е основно образование. Работила на различни места, като от началото на 1989 г. е работила в ЗЕНА - Толбухин. Проявила се е като недобросъвестен работник с негативно отношение към обществено-политическите норми. Не разбира същността и значението на процесите за единение на българската нация и демонстративно им се противопоставя. Съпругът й е осъден за противодържавна дейност. Има две малолетни деца.

Невен Емилов Миленов произхожда от семейство на селяни кооператори. Завършил е основно образование. Работи като водомайстор в БССУ- Крушари. По характер е трудолюбив. Женен е и има две малолетни деца. Поради неразбиране на същността и целите има негативно отношение към процесите на единение на българската нация. През 1986 г. е член на противодържавна организация - група с. Бакалово. За тази дейност не е преден на съд, като е подписал предупредителен протокол, че няма да извършва престъпления.

Емил Асенов Хаджиев произхожда от селско семейство. Има завършено полувисше образование. Женен е и има две деца. Поради неразбиране на същността и целите на процесите за единение на българската нация е осъждан за свързани с това престъпления. По характер е упорит, настроен отрицателно към политиката на правителството. При изтърпяване на наказание „лишаване от свобода” многократно е предупреждаван и наказван за клеветнически изявления. Прави опит за организиране на затворниците към нарушаване на реда в затвора.

Мартин Емилянов Мартинов произхожда от селско семейство. Има завършено средно образование с придобита специалност строителен техник. С негативно отношение към процесите на единение на българската нация, през 1985 г. демонстративно е преминал от работа като строителен техник на работа на материално изпълнение. Осъждан е за опит за бягство през граница. Страда от епилепсия с промяна на личността. Женен е и има две деца.

Обв. Рени Хаджиева е извършила престъпленията при следните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства: правдиви обяснения на извършеното, дадени пред органите на предварителното производство, чисто съдебно минало и неполагане на общественополезен труд и негативна трудова характеристика от последната месторабота.

Обв. Невен Миленов е извършил престъпленията при следните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства: правдиви обяснения на извършеното, дадени пред органите на предварителното производство, чисто съдебно минало, добри трудови данни, но неполагане на общественополезен и участие в престъпна организация през 1986 год.

Обв. Емил Хаджиев е извършил престъпленията при следните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства: правдиви обяснения на извършеното, дадени пред органите на предварителното производство и минало осъждане и неполагане на общественополезен труд.

Обв. Мартин Мартинов е извършил престъпленията при следните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства: правдиви обяснения на извършеното дадени пред органите на предварителното производство, болест и минало осъждане и неполагане на обществено-полезен труд.

Събраните по делото доказателства сочат, че причините за извършените от обвиняемите престъпления се коренят в неразбиране същността и значението на процесите на единение на българската нация, отричане и несъобразяване с установения в страната ред на управление и ред за обществено спокойствие, обстоятелства, формирани и под влияние на чужда пропаганда. Тези личностни особености са били използувани в дейността на неформалните структури, създадени на националистическа основа, под въздействие на лица и дружества, целящи дестабилизиране на социализма и елиминиране ръководната роля на БКП.

Предвид гореизложеното и на осн. чл. 43, ал. 1 и чл. 235, ал.1 от НПК, Толбухинската районна прокуратура

ОБВИНЯВА:

РЕНИ АЛЕКСОВА ХАДЖИЕВА, Р. 19.3.1956 Г. В С. БОНЕВО, ТЕРВЕЛСКА ОБЩИНА, ЖИВУЩ В ГР. ТОЛБУХИН, БЪЛГ. ГРАЖДАНИН, ОМЪЖЕНА, С ОС­НОВНО ОБРАЗОВАНИЕ, НЕ РАБОТИ, БЕЗПАРТИЙНА, НЕОСЪЖДАНА.

НЕВЕН ЕМИЛОВ МИЛЕНОВ, Р. НА 26.4. 1953 Г. В С. ЕФР. БАКАЛОВО, ОБ­ЩИНА КРУШАРИ, ВАРНЕНСКА ОБЛАСТ, ЖИВУЩ В С. С., БЪЛГ. ГРАЖДАНИН, ЖЕНЕН, С ОСНОВНО ОБР., НЕ РАБОТИ, БЕЗПАРТИЕН, НЕОСЪЖДАН.

ЕМИЛ АСЕНОВ ХАДЖИЕВ, Р. НА 04.04.1943 Г. В С. ЛЪВИНО, РАЗГРАДСКА ОБЛАСТ, ЖИВУЩ В ГР. ВАРНА, БЪЛГ. ГРАЖДАНИН, ЖЕНЕН, С ПОЛУВИСШЕ ОБР., НЕ РАБОТИ, БЕЗПАРТИЕН, ОСЪЖДАН.

МАРТИН ЕМИЛЯНОВ МАРТИНОВ, Р. НА 04.04.1948 Г. В С. ОРЛЯК, ТЕРВЕЛ­СКА ОБЩИНА, ВАРНЕНСКА ОБЛАСТ, ЖИВУЩ В ГР. ТОЛБУХИН, БЪЛГ. ГРАЖ­ДАНИН, ЖЕНЕН, СЪС СРЕДНО ОБР. ТРУДОУСТРОЕН, НЕ РАБОТИ, БЕЗПАРТИЕН, ОСЪЖДАН.

В ТОВА, ЧЕ:

РЕНИ АЛЕКОВА ХАДЖИЕВА

В гр. Толбухин и други места в страната през м. май 1989 г. в съучастие като съ­извършител с обв. Емил Асенов Хаджиев образувала и ръководила група, съставена, с цел да извърши престъпление в страната и чужбина по чл. 273 от НК - престъпление по чл. 321, ал. 1, във вр. с чл. 273, чл. 20, ал.2 от НК.

В гр. Толбухин, от 25 до 29 май 1989 год., при условията на продължавано прес­тъпление съзнателно разгласила неверни твърдения, които са от естество да създадат недоверие към властта и нейните мероприятия, както и да внесат смут в обществото - престъпление по чл. 273, във връзка с чл. 26, ал.1 от НК.

В гр. Толбухин на 25 май 1989 год. извършила непристойни действия, грубо на­рушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение на обществото – престъпле­ния по чл. 325, ал. 1 от НК.

НЕВЕН ЕМИЛОВ МИЛЕНОВ

В гр. Толбухин и други места в страната през м. май 1989 г. е участвувал в група, съставена, с цел да извърши престъпление в страната и чужбина по чл. 273 от НК – прес­тъпление по чл. 321, ал. 2, във вр. с чл. 273 от НК.

В гр. Толбухин, от 25 до 29 май 1989 год., при условията на продължавано прес­тъпление , съзнателно разгласил неверни твърдения, които са от естество да създадът недовверие към властта и нейните мероприятия , както и да внесът смут в обществото- престъпление по чл. 273, във връзка с чл. 26 ал. 1 от НК.

В гр. Толбухин на 25 май 1989 год. извършил непристойни действия, грубо нару­шаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение на обществото - престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК.

ЕМИЛ АСЕНОВ ХАДЖИЕВ

В гр. Толбухин и други места в страната през м. май 1989 г. в съучастие като по­магач с обв. Рени Алекова Хаджиева образувал и ръководил група, съставена, с цел да извърши престъпление в страната и чужбина по чл. 273 от НК - престъпление по чл. 321, ал. 1, във вр. с член 273, чл. 20, ал. 2 от НК.

В гр. Толбухин през м. май 1989 год. при условията на продължавано престъпле­ние съзнателно разгласил неверни твърдения, които са от естество да създадат недове­рие към властта и нейните мероприятия, както и да внесат смут в обществото – престъп­ление по чл. 273, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

МАРТИН ЕМИЛОВ МАРТИНОВ

В гр. Толбухин през м. май 1989 год., при условията на продължавано престъпле­ние, съзнателно разгласил неверни твърдения, които са от естество да създадат недове­рие към властта и нейните мероприятия, както и да внесат смут в обществото - престъп­ление по чл. 273, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

На основание чл. 240, ал. 1 от НПК внасям настоящия обвинителен акт заедно с материалите от предварителното производство за разглеждане от Толбухинския районен съд.

21.08.1989 год.

Толбухин

 

Зам. районен прокурор: (Георги Желев)

 

1. Разноски по делото- общо 168.лв.

 

23.08.1989 г., Толбухин

 

Зам. районен прокурор: (Желев)

 

ПРИЛОЖЕНИЯ СЪГЛАСНО ЧЛ. 235, АЛ. 4 ОТ НПК

 

І. СПИСЪК НА ЛИЦАТА ЗА ПРИЗОВАВАНЕ:

1. Обв. Рени Алекова Хаджиева- ТХ, жк „Балик” бл. 7, вх. Г, ап. 30.

2. Обв. Невен Емилов Миленов – с. Ефр. Бакалово.

3. Обв. Емил Асенов Хаджиев - гр. Варна, жк „Възраждане” бл. 54, вх. 1, ап. 2.

4. Обв. Мартин Емилянов Мартинов - ТХ, жк „Балик” бл. 31, вх. Г, ап. 4.

5. Св. Меди Доганов Доганов - Пазарджишки затвор (т. 2, л. 1-25).

6. Св. Давид Асенов Хаджиев - Пазарджишки затвор (т. 2 , л. 28-40).

7. Св. Юрий Демиров Орманов - Варна, ж.к. „Възраждане” бл. 67, вх. 1 (т. л. 43-65).

8. Св. Анна Христова Хаджиева – Варна, жк „Възраждане” бл. 54, вх. 1, ап. 2 (л. 56-60).

9. Св. Атанас Филипов Соколов - Варна, ул. ”Вела Благоева” бл. 21, вх. А, ст. 177 (л. л. 69-71).

10. Св. Кинчи Георгиева Белчева – Варна, телеграфист Цент. Варна (л. л. 80).

11. Св. Таня Димитрова Мартинова - ТХ, жк „Балик”, бл. 31, вх. Г, ап. 4 (л. л. 81-99).

12. Св. Ема Христова Хаджиева – ТХ , жк „Балик” бл. 39, вх. А, ап. 16 (л. л. 100-112).

13. Св. Грациева Ангелова Щерева – ТХ , ул. „Бойчо Огнянов” N 6 (л. л. 113-124).

14. Св. Румяна Асенова Аргирова – ТХ, ул. „Хаджи Димитър” N 84 (л. л. 125-132).

15. Св. Сузана Демирева Силекова – с. Бакалово (л. л. 133-140).

16. Св. Невена Арсенова Мутафова - с. Бранище (л. л. 141-144).

17. Св. Ана Минкова Бакалова – ТХ, ул. „Ясна поляна” № 2 вх. А, ап. 18 (л. л. 147-148).

 

Архив на автора. Копие. Машинопис.

 

№ 314

Наказателно ОХ дело 505/89

Министерство на правосъдието

РАЙОНЕН СЪД

№ 1

8.11.1989 г., гр. Толбухин

 

ПРИЗОВКА ЗА ПОДСЪДИМ

Рени Алекова Хаджиева - ж. к. „Балик”, бл. 7, вх. Г, ап. 30

 

Се призовава да се яви като подсъдим на 29.11.1989 г. в 8.30 часа в съдебната зала на съда. При явяването носете личния си паспорт.

Препис от обв. акт и разпореждането. Делото ще се гледа в окръжен съд.^[3]

Секретар: (п) Не се чете.

 

Архив на автора. Копие, попълнен ръкописно печатен формуляр на призовка.

 

№ 315

ЦК на БКП

Отдел "Деловодство"

ПОВЕРИТЕЛНО! Екз.№ [...]

He подлежи на връщане.

Да се унищожи съгласно изискванията за опазване на партийната и държавната тайна!

ЦК на БКП, № 00-42-51/27.Х.1989 г.

Подлежи на връщане в отдел „Деловодство"

 

СЕДМИЧНА

ОПЕРАТИВНА ИНФОРМАЦИЯ № 43

(16 - 22 октомври 1989 г.)

 

1. Основни въпроси на общественото мнение:

- Провеждането на Екологическия форум в София и предшестващото обнародване на проекта за нов Закон и Национална програма за опазване и възпроизводство на природната среда се посрещнаха с подчертан интерес и застанаха в центъра на вниманието и коментарите на широката общественост. Единодушна е оценката, че срещата по опазване на околната среда в рамките на Съвещанието за сигур­ност и сътрудничество в Европа е "едно знаменателно събитие, което ще има положителен ефект и принос не само в решаването на кардиналния екологичен проблем, но ще разкрие и нови възможности за сътрудничество между държавите на Стария континент".

Приветствието на др. Тодор Живков към участниците в Евро­пейската екологическа среща "Отговорност и дълг пред настоящето и бъдещето" се посрещна с удовлетворение и се оценява като ”верен и точен документ, отразяващ загрижеността на нашата партия и дър­жава за решаването на сложния, уникален екологичен проблем, в който е скрит един от ключовете не само за оцеляването, но и за нравственото и духовно обновление на човешкия род”.

Положително се възприемат и някои от направените предло­жения в изказвания на делегати на Екофорума, отнасящи се до: съз­даване на Европейска агенция по околната среда - пример за евро­пейско сътрудничество в областта на екологията; класификация на вредните химически вещества и създаване на международен регистър за тях като проблем с приоритетно значение; нова конвенция за защита на световния океан, разработване на програма за очистване на Черно море, в която да участвуват всички крайдунавски градове; рамково споразумение за замърсяването на водните площи, чиято цел е да се достигне до общ регламент за качеството на водите в Европа; подготовка на конвенция за предотвратяване и ограничава­не на трансграничните последици от промишлени аварии и общо финан­сиране на интернационалната стратегия за борба с трансграничното замърсяване; приемането на окончателен документ на срещата, който да бъде база за продължително международно сътрудничество и други.

Изказва се несъгласие с опитите на някои ръководители на делегации, в т.ч. на Великобритания, Турция и САЩ, да изместят центъра на Екофорума, да говорят по въпроси, които имат твърде малко общо с проблематиката на срещата (за българо-турските отно­шения, свободата на пътуванията и свободата на личността). Смята се обаче, че тези изказвания трябваше да се отпечатат изцяло в нашите централни ежедневници, за да не се търси "допълваща" инфор­мация от западните радиостанции.

Немалък интерес, особено сред столичани, предизвика пове­дението на Независимото екологическо сдружение "Екогласност", което успя да развие определена дейност.

Освен събирането на подписи под петиция до Народното събрание за обсъждане чрез референдум на проектите за водния ком­плекс "Струма" и хидрокомплекса "Места" на 20.X.1989 г. от 18,00 часа след официално разрешение в салона на столичното кино "Петър Берон" с около 330 души присъствуващи, в т. ч. всичките 101 членове на "Екогласност", представители на чуждестранни посол­ства, журналисти и членове на някои делегации, се е провело първото официално събрание на "Екогласност".

Събранието, продължило два часа под председателството на Деян Кюранов и ръководството на Петър Слабаков, Александър Каракачанов и ст.н.с. Петър Берон, е разгледало 7-8 точки.

Встъплението на председателя на "Екогласност" Петър Слаба­ков включвало само няколко думи, след което той по същество прочел изпратения преди няколко месеца от него документ "до 49 инстанции в България, в т. ч. Политбюро на ЦК на БКП, ЦК на БКП, Държавен съвет, областните ръководства и т. н., от които няма отговор досега".

За историята на образуването на "Екогласност" е разказал неговият секретар Александър Каракачанов, който акцентирал на факта, че образуването на сдружението е в съответствие с Конститу­цията на НРБ, че то е приемник и продължител на "Обществения коми­тет за екологическа защита на гр. Русе", че към неговите 101 чле­нове вече писмено са се присъединили, като са подали молба, още 200 човека, а симпатизанти - по неговите думи - са хиляди. От него е бил даден и отговор на разпространения "хубаво написан и размножен на много голям ксерокс, какъвто има само във венценосните учреждения", лозунг: "Може ли да бъде независимо едно дружество, което е рупор на "Свободна Европа". Да, може - е отго­ворил той, защото, "след като нашите средства за масова информация не публикуват материали на "Екогласност", ние сме принудени да търсим "Свободна Европа" и второ - защото ние имаме доблестта да излезем открито и да кажем своите имена". "А къде се крие ано­нимният автор на този лозунг? Или може би вече има сформирано анонимно дружество "Антиекогласност" от онези, които отровиха земята, въздуха и водата в България?".

Юридическото положение и статутът на "Екогласност" били разяснени от юрист, който отново е потвърдил законността на "Еко­гласност" и юридически е доказал несъстоятелността на отказа на властите да регистрират едно сдружение (каквито в СССР има около 1000), което е в съответствие с Конституцията на НРБ. Разказал е за многократните неуспешни опити в тази насока.

Становището на "Екогласност" за проектите "Рила" и "Места" е докладвано от Красен Станчев. Той прочел и петицията до Народ­ното събрание, която на 3 ноември, петък, ще бъде поднесена от шествие, което ще започне в 17,00 ч. в градинката зад ЦДНА и ще завърши пред Народното събрание. Били прочетени и уведомителните писма, изпратени по този повод до Столичния народен съвет и Народното събрание.

Прожектиран е бил и филмът "Този град е и мой" на режи­сьора Никола Ковачев. Председателствуващият събранието обяснил, че имали желание да прожектират и филма за Русе "Дишай", но "Него го няма", "Няма го него".

След прожекцията на филма са се изказали 6 човека: за Чернобил - с данни за отражението на аварията в България и недос­татъчната гласност у нас за фактическото положение; за другите неформални групи и движения и взаимодействието им с "Екогласност"; за недостатъчния тираж на книгата на Сарагоса "Утре винаги е късно", в т. ч. защо в Русе и Варна тя изобщо не е получавана; за неефективността на атомните електроцентрали, в т. ч. АЕЦ "Бе­лене"; за перспективите на развитие на "Екогласност" като "широко радикално демократично движение".

Единствен отговор на "Екогласност" е бил даден от гене­ралния директор на "Водоснабдяване и канализация" и съветник в община "Триадица" Петко Петков, който е доказал несъстоятелността на обвиненията по проектите за Струма и Места и е дал точна инфор­мация за начина на тяхното обсъждане, различен от това, за което съобщава "Екогласност". Казал е също, че "не е вярно, че на пара­лелните мероприятия не са допускани представители на "Екоглас­ност" - за тях бяха осигурени 100 пропуска".

В изказванията, направени от членове на "Екогласност" преди филма, както и след това (с изключение на Петко Петков и една възрастна жена) се съдържали преки и силни косвени упреци към "органите на властта" за неправилно отношение към "Екоглас­ност" и неефективна екологическа политика.

Българо-турските отношения [...]

 

23 октомври 1989 година

Група за оперативна информация

 

ЦДА, ф. 1, оп. 101, а. е. 268, л. 197-205 (197-200 за извадката). Оригинал. Машинопис.

 

№ 316

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

ЦЕНТРАЛНО ИНФОРМАЦИОННО-ОРГАНИЗАЦИОННО УПРАВЛЕНИЕ

 

Рег. № І – 3432. Екз. ед.

23.10.1989 г.

 

ОБЗОРНА ОПЕРАТИВНА СВОДКА

(16-22 октомври 1989 г.)

София

 

ОБЩА ОЦЕНКА ЗА ОБСТАНОВКАТА В СТРАНАТА

 

Главното събитие, което определя особеностите на оперативната обстановка през изтеклата седмица, беше откриването работата на първата по рода си екологична среща на държавите – участнички в Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа, провеждана в София.

С подчертан интерес беше посрещнато приветственото слово на др. Тодор Живков. В коментари пред наши и чуждестранни делегати и журналисти се акцентираше на онези пасажи, звучащи обединяващо, конструктивно, доброжелателно, в които се подчертаваха общочовешките аспекти и солидарната отговорност на всички държави, независимо от обществено-политическия им строй, за опазване екологичното бъдеще на Европа и планетата и се декларираше готовността на нашата страна за оказване всестранна помощ в постигането на тази благородна цел.

Получена е значителна информация за положителни оценки на чужденци за предоставените отлични възможности за плодотворна работа в екофорума.

Органите на МВР осъществиха комплексни оперативно-превантивни мерки по отделни нелоялни прояви на активизирали се дейци на неформални структури, които се стремяха да злоупотребят с предоставените им възможности за изяви в рамките на екофорума, придавайки им (в тесни контакти и по внушение на сътрудници на подривни централи и представители на правителствени и неправителствени организации на Запад с антисоциалистическа ориентация) открит политически характер в опити за дестабилизация на обстановката у нас по „модела” в някои други социалистически страни.

Сред лоялно настроени граждани се споделя загрижеността, че процесите на „преустройство” в Полша и Унгария са се „изплъзнали” от ръководствата на комунистическите партии и поемат курс към реставрация на капиталистическите порядки във всички области на обществения живот. Образуването и у нас на различни неформални структури (клубове, комитети, дружества), както и наблюдаващото се „надигане и повишено самочувствие” на бивши хора и дейци на земеделската опозиция се приемат като първи симптоми за застрашаване на вътрешната ни сигурност. Сочат се изказвания на лица от социално чужди среди, че наближавало времето на „саморазправа с комунистите”. По-осезателно се чувствали, особено сред нелоялно проявяващите се интелектуалци и лица от художествената интелигенция, настроения и преки призиви срещу ръководната роля на партията. На събрания в някои общини се поставяла под въпрос и целесъобразността от съществуването на Отечествения фронт.

 

НАСОЧЕНОСТ НА ПРОТИВНИКА И НЯКОИ НЕГАТИВНИ ПРОЯВИ НА ЛИЦА ОТ СРЕДИТЕ НА ИНТЕЛИГЕНЦИЯТА

Американски, английски, френски, западногермански, шведски, холандски и други чужди дипломати, журналисти, участници в делегации за „Екофорум 89” и гости полагаха усилия за установяване на контакти с участници в неформални структури и особено с „Екогласност”. Присъстваха на техни сбирки и публични прояви, подстрекаваха ги към провокационни действия и предаваха клеветническа информация на западни средства за масова информация по обстановката в страната и някои превантивни мерки на органите на обществения ред и сигурност.

Веднага след пристигането си Румяна Узунова и екипът от радио „Свободна Европа” се „заловиха за работа”. В частни домове в столицата организираха събирания и „пресконференции” с участието на активисти на „Екогласност” и други неформални структури и в присъствие на дипломати от посолствата на САЩ, Франция, Англия, журналисти от „Франспрес”, Би Би Си, „Ройтер”, вестник „Солидарност”, ръководители и членове на американската делегация на екофорума и други чужденци. Бяха разисквани предимно въпроси, свързани с „преследването на борците за човешки права”.

Във френското, американското, западногерманското и други посолства се състояха срещи с дейци на „Екогласност”. Предложена им бе помощ по тяхна преценка.

При тези срещи и разговори официалните представители на западни страни и чужди журналисти проявяваха подчертан интерес „дали съществува тенденция за обединение” на всички неформални групи у нас. Информираха се за проведените и замислени от тях провокационни действия. Подчертаваха необходимостта от разширяване на контактите и взаимодействието. Вземаха интервюта с нелоялно съдържание, а записите изнасяха от НРБ с дипломатическата поща. Основната тема при всичките им срещи и разговори беше „пътищата и възможността за обединение” на всички нелоялно проявяващи се в единно движение, като се засили политическият ( антисоциалистическият) аспект в тяхната дейност.

Дейци на „Екогласност” разпространиха сред участници в екофорума „програмна декларация”, в която се пледираше за „пълна екологическа гласност” – предисловие за демократичния публичен контрол върху екологичната политика на правителството”.

На много места в столицата бяха разлепени плакати на „Екогласност” с текстове: „Екогласност” – независимо екологично сдружение”, „Тези, които замърсиха природата, носят отговорност за екологичното състояние на страната”, „Бюрократът е по-силен от природата – докога?”, „Екогласност” – зелената алтернатива” и др. Установени са част от лицата, разлепили плакатите - научни работници и студенти от БАН и Софийския университет. Съставени са им актове за нарушаване Наредба на Столичния народен съвет за реда и местата за разлепване на афиши.

В градинката пред ЦДНА в столицата група участници в неформални структури (предимно от „Екогласност”) устроиха сборище с плакат „Екологичната защита на населението чрез независими сдружения”. Организираха вземането на подписи под протест срещу осъществяването на хидрокаскадите „Рила” и „Места”. Раздаваха „програмни декларации” и „апели”. На сборището присъстваха сътрудници на радио „Свободна Европа”, американски, шведски, други чужди журналисти, пред които активисти на „Екогласност” с повишено настроение заявил, че това било първата публична изява на „движението”, което си поставило за цел да привлича повече привърженици, които „да се чувстват граждани, а не бездушна подчинена маса”. (В непосредствена близост до сборището е била паркирана лека кола на посолството на САЩ.)

В терасата на художествената галерия на ул. „Шипка” № 6 в столицата литературно-художественият „Клуб 39” организира литературно четене, на което Николай Колев (един от ръководителите на „профсъюза”, разследван за нелоялна дейност) прочел стихотворения с клеветническо съдържание. Сред присъствуващите 80 души били чужди журналисти, в това число и двама от вестника на „Солидарност”.

На организирано от активисти на „независимото дружество” сборище в Южния парк на столицата, наблюдавано от около 100 граждани, били прочетени „Харта за правата на човека”, „Декларация” и апел в подкрепа на осъдения за криминални деяния участник в „дружеството” Коце Иванов. Решили всеки петък вечер да провеждат публични сбирки на същото място. Сбирката била отразена в кореспонденция на Румяна Узунова до радио „Свободна Европа”. Била оценена като „първия пробив за свободно публично събрание на неформалните сдружения, организирано от „независимото дружество”.

В частен дом в столицата се провела пресконференция, организирана от „профсъюза”, в присъствието на 45 участници – български и чужди граждани, журналисти, дипломати от западни посолства. Водели се разисквания за неговата програма, по предприети от властите спрямо някои от ръководителите му наказателни мерки. Активисти на „профсъюза” декларирали, че установили контакти с френски и американски профсъюзи, от които очакват съдействие за международно признаване. Особено злъчно било изказването на Георги Спасов. Оклеветил народната власт като „тоталитарен режим”, който преди 45 години бил прекъснал демократичното развитие на българския народ.

В църква в столицата се състояло подготвено от т. нар. „Комитет за защита на религиозните свободи, свободата на съвестта и духовните ценности” богослужение в памет на загиналите от екологични катастрофи. Присъствали представители на „комитета”, „дружеството”, „Екогласност” и незначителен брой вярващи, привлечени от съобщението на радио „Свободна Европа”. Свещеникът, член на „комитета”, се опитал в проповедта си да свърже делото на Свети Иван Рилски (чийто празник е на 19 октомври) с „борбата за спасението на Рила и Места”. След това говорил Христофор Събев, който пропагандирал идеите за дейността на комитета.

ПОВЕДЕНИЕТО НА ГРАЖДАНИТЕ, ВЪЗСТАНОВИЛИ БЪЛГАРСКИТЕ СИ ИМЕНА [...]

 

НАЧАЛНИК НА ЦИОУ – МВР

Ген.-лейтенант: (п) В. Георгиев

 

Отп. в 1 екз., Изп. Кираджиев, Нап.: М. Савова, Маш. № 1544, 22.10.1989 г. Размн. в 39 екз.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 961, л. 130-142 (131-136 за извадката). Оригинал. Машинопис.

 

№ 317

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 900. Екз. № 3

23.10.1989 г.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Получени данни във връзка с екофорума (към 23.10.1989 г.)

 

Организираните през почивните дни посещения на различни обекти и екскурзии в страната за участниците в екофорума преминаха съгласно програмите. В резултат на създадената организация и взетите мерки не бяха допуснати нарушения на обществения ред и други остри прояви, уронващи престижа на страната.

Продължават да се получават данни за изказани мнения от отделни участници по повод досегашната работа на екофорума, както и за намеренията на делегации, свързани с по-нататъшния ход на срещата.

Членовете на италианската делегация намирали изказването на делегацията на САЩ, в което той отправял нападки към НРБ, за много „смекчено” и напълно приемливо. Италианците считали, че представителите на ФРГ и Холандия заемали „странична позиция”, като определяли платформата на страните членки на ЕИО за „много скромна” и не желаели да се обвързват с предложените „незначителни постановки”. Предполагало се обаче, че дванадесетте в крайна сметка ще постигнат консенсус.

Член на делегацията на Италия коментирал „доброто поведение” на турските представители на екофорума след направеното от тях изказване против политиката на НРБ. Изказал предположение, че те изчаквали изявлението на делегата на Кувейт, преди да решат каква да бъде окончателната им позиция, включително и отношението им спрямо заключителния документ на срещата. Според него американците и канадците предполагали, че в Заключителния документ ще бъде включена формулировка относно правата на човека, към която се очаква да се присъединят и представителите на СССР и Румъния.

Делегати на СФРЮ намирали доклада на съветския представител като „най-свеж” и обективен. Оценявали, че най-същественото в него било множеството предложения за решаването на възникващите екологични проблеми, както и готовността на съветската страна да води разговори по различни проблеми.

Повечето от западните журналисти подчертали в своите материали факта, че проблематиката на разискваните въпроси не отговаряла напълно на темата на конференцията. Уейн Кори от „Гласът на Америка” съобщил, че „американците са дали скорост на форума, като са акцентирали върху въпроса за правата на човека”. Според Мерил Бийти от „Ройтер” „САЩ започнали истинска офанзива срещу България”. Майк Пауър от Би Би Си възнамерявал да изготви обзорен материал за отношенията на западните страни към България предвид обстоятелството, че повечето от тях отправили нападки срещу НРБ за „турците, човешките права и всичко останало”.

Извън официалните работи на срещата интересът на голяма част от западните журналисти продължава да е насочен изключително към проявите на „Екогласност” и останалите „неформални„ структури.

В информация до бюрото на агенция „Юпи” във Варшава нейният кореспондент за „Екофорум 89” Гилермо Ангелов съобщавал за състоялата се „в малък частен апартамент в София първа пресконференция на независимия профсъюз „Подкрепа”, на която присъствували около 50 български и чужди журналисти, дипломати и участници в провеждащата се Европейска екологична среща”.

Журналистката от Би Би Си Денис Сърл посочвала в своя кореспонденция участието си в организираното от т. нар. Независимо дружество за защита правата на човека в НРБ мероприятие в Южния парк.

В самостоятелен репортаж до „Ройтер” М. Бийти информирала за организираното от „Екогласност” събрание в читалище „Петър Берон”.

Във всички свои кореспонденции чуждестранните журналисти обстоятелствено отразяват проведените от „независимите” структури мероприятия, популяризират идейните им платформи и бъдещи намерения.

С подчертано внимание чуждите кореспонденти коментират и проблеми на преустройството у нас. Интересуват се от въпросите, свързани с предстоящото приемане на новия закон за печата и ще се разреши ли съществуването на действително независима преса, която да може да критикува политиката на правителството и отделни негови членове. Споделят, че от разговори с някои наши представители останали с впечатление, че се очаквали само минимални реформи, за да може все пак страната да е в известна степен „в крак” със своя съюзник Съветския съюз. Интересуват се и от реакцията у нас във връзка със смяната на ръководството в ГДР. След срещата с К. Телалов и Г. Панков, зам.-министър на МИП и говорителя на МВнР, американецът Уейн Кори направил извод, че „българите се присъединяват към реформите, извършващи се в другите източноевропейски страни” или най-малкото се подготвят за този процес.

През последните два дни продължиха активните действия на членовете на т. нар. „независими” структури. Очертава се тенденция за ескалиране на действията им и стремеж за координация и консолидация помежду им.

На 21 октомври т. г. от 17 часа до около 20 часа в църквата „Св. Димитър” се състояла панихида в памет на загиналите от екологични катастрофи. Присъствали са около 300 души, между които много представители на „неформални” групи, журналисти от западни СМИ, включително и Румяна Узунова. Участие са взели и Майкъл Харис от американската делегация на Екофорума, Майкъл Фрост, съветник в посолството на Великобритания, членове на английската делегация, както и дипломати от други посолства.

Службата е била открита от свещеника Г. Гелеменов, който предоставил думата на Христофор Събев за произнасяне на проповед. В проповедта си Събев изложил целите и задачите на „комитета за защита на религиозните права, свободата и духовните ценности”, като заявил, че „уважава и зачита” останалите „неформални” движения, които „спомагали за движение напред към истината”. Прочел имена на загинали в Чернобил, САЩ, Мексико и др.

Пълен запис на панихидата бил направен от Румяна Узунова и шведски журналист, който взел обширно интервю от Събев. Последният отправил апел към него да съдейства за намеса на Европейската общност за подобряване на екологичната обстановка в България.

Създалата се обстановка по време на проповедта и след нея позволила да се осъществят активни контакти и коментари с негативна насоченост между членовете на „неформалните” структури, дипломати, журналисти и други присъстващи лица.

Пред църквата са били приканвани присъстващите да се подпишат под апел до Окръжния съд в Михайловград за оправдаване на члена на „независимото дружество” Константин Иванов. Организаторите изтъквали, че апелът бил подготвен от името на софийската общественост и досега подписан от около 250 лица.

Продължава ежедневното събиране на подписи срещу проекта Рила-Места в градинката пред „Кристал” от членовете на „Екогласност”. Същевременно поставили обява, че всеки, който подкрепя движението, може да стане член на „Екогласност”, като остави в специален списък трите си имена, адрес и телефон. Ръководството коментирало, че не трябва да „изпуснат създалото се положение, защото ще изгубят много”. Определили всекидневно дежурства от 13.00 до 18.00 часа, за да успеят да съберат „поне няколко хиляди подписа” и да ги внесат на официалните заседания. Използвали случая и да наберат нови членове, тъй като не се знаело каква ще бъде реакцията на властите след приключването на Екофорума. Според активистите на „Екогласност” сбирката на 20.10 в читалище „П. Берон” била „голям пробив” и доказателство, че „елитът за първи път демонстрирал ново мислене”. Събранието показало, че властите ще отстъпят, но трябвало да се помисли за обединение на сдруженията в нещо подобно на народните фронтове в СССР. Петър Слабаков и Петър Берон изразили мнение, че „движението” трябвало да се дистанцира от някои неформални групи, които със своите прояви можели да ги „компрометират”.

Димитрина Петрова, Ц. Пенчев и Ст. Гайтанджиев, обсъждайки въпроса за по-нататъшните действия на „Екогласност”, изказали опасение, че в организацията им „имало опасност от централизъм, от диктат, от задължителност”. Всичко трябвало да отпадне, „ние трябва да правим организация от нов тип”. Това бил единственият начин в нея да влязат хора с „различни ориентации”.

Получена е информация, че т. нар.”Профсъюз Подкрепа” подготвя организирането на две събрания с присъствието на представители на „Екогласност”, като едното щяло да бъде във Велико Търново с доклад „Екогласност и условията на труд”. Във връзка с това до Общинския народен съвет – Велико Търново е изпратено писмо, с което се иска осигуряването на зала за провеждане на мероприятието на 30 октомври и 1 ноември. Желание за участие във Велико Търново били изявили П. Слабаков, П. Воденичаров, Ал. Каракачанов, Ст. Гайтанджиев и др.

Има данни, че на 23 октомври вечерта в частен дом в София се предвиждало да се състои сбирка на ръководството на профсъюз „Подкрепа” с оглед уточняване на бъдещите им действия.

Продължава да постъпва информация, че активисти на т. нар. Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България,наред с планирана та 25 т. м. сбирка като паралелно мероприятие на екофорума подготвят на 2 ноември т. г. мероприятие във връзка с годишнината от създаването на „клуба”. То щяло да се изразява в изготвянето на теоретични материали, които да бъдат размножени и след запознаване на всички членове да се предоставят на нашите средства за масова информация. При отказ на публикуването им възнамерявали да ги оформят в алманах по принципа на „самиздат”. Вероятно този алманах ще бъде предаден на западни дипломати или журналисти, тъй като подготвяните материали се превеждали на английски език.

Радой Ралин обмислял план за създаване на международна организация за екологична информация, като предложението ще бъде направено на общо събрание на „клуба” и адресирано до всички участници в екофорума – делегати, журналисти и др. В същото време смятал да продължава с тактиката на литературни четения, посредством които можело да се стигне до по-широк обществен диалог.

По инициатива на Христофор Събев на 21 октомври е проведена среща между него, четирима други свещеници и Петко Симеонов – активист на клуба. Целта на срещата била да се създадат условия за бъдещо сътрудничество между „Комитета за религиозни права, свободата на съвестта и духовните ценности” и „Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България”.

 

Министър: (без. п) Г. Танев

 

Отп. в 3 екз., № 1 – др. Т. Живков, № 2 – Памет, № 3 – КД, Размн. в 20 екз. и изпратена по списък, Изп.: М. Радичков, Нап.: М. Цинигарова – 1550, 23.10.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 944, л. 1-8. Копие (втори машинописен екземпляр). Машинопис.

 

№ 318

ЛИЧНО СТРОГО СЕКРЕТНО!

Министерство на вътрешните работи

Рег. № 904. Екз. № 2

24.10.1989 г.

 

ОБЗОРНА ОПЕРАТИВНА СВОДКА

(16-22 октомври 1989 г.)

София

 

1. ОБЩА ОБСТАНОВКА В СТРАНАТА

Провежданата среща по въпросите на екологията на държавите – участнички в съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа, ангажира вниманието на всички слоеве от българската общественост. Оценява се важността на разискваните въпроси. Подкрепя се конструктивната позиция на България, изразена в приветствието на др. Тодор Живков. Споделят се очаквания, че ще се даде тласък за решаване на наболели проблеми в опазването на околната среда в страната. Едновременно с това се изразяват и мнения, че проявяваните грижи за екологичната обстановка имат временен и „параден” характер, че след завършването на екофорума нещата щели да останат постарому.

Целенасочените и съгласувани усилия на западните страни да поставят екологичните проблеми на втори план и да изведат като основна тема нарушенията на правата на човека, както и интересът и конкретните действия за установяване на контакт с „независимите” структури повлияха стимулиращо на дейността на т. нар. движение „Екогласност”, „Независим профсъюз „Подкрепа”, „Независимото дружество за защита правата на човека в НРБ”, „Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България” и др. В тази обстановка те реализират множество и разнообразни мероприятия (съобразно предварителен план), стремейки се да се афишират пред световната и българската общественост, да привлекат повече съмишленици и членове за своите структури, за да „узаконят” своето съществуване и се утвърдят като фактор във вътрешнополитическия живот на страната. По-открито се проявиха намеренията да се политизира дейността на структурите и стремеж да се обединят усилията им, на базата на което в перспектива да се изградят опозиционни партии и движения в страната.

Обстановката сред лицата с възстановени имена запазва своя характер. Продължават коментарите за предстоящо решаване на проблемите на българо-турските отношения на срещата на министрите на външните работи в Кувейт. Изразява се очакване, че под въздействието на световната общественост България ще бъде принудена да сключи изселническа спогодба. Напрежение сред лицата с възстановени имена и недоволство у част от другото население създава установяването на завърналите се от Турция в други райони на страната. Констатира се, че към този въпрос проявяват подчертан интерес и пребиваващите у нас във връзка с екофорума журналисти и членове на делегации, западни дипломати.

 

2. НЕЛОЯЛНА ДЕЙНОСТ. ИНТЕЛИГЕНЦИЯ. МЛАДЕЖИ. РЕЛИГИЯ

На проведената на 11 октомври т. г. в читалище „Наука” (кв. „Червена звезда” в столицата) поетична вечер, на която членове на „Клуб 39” (Владимир Левчев, Едвин Сугарев, Пламен Анакиев, Ани Илкова и др.) чели свои произведения, по инициатива на Деян Кюранов и със съдействието но Радой Ралин и дъщерята на Блага Димитрова телевизионен екип от САЩ заснел края на вечерта. По-късно част от публиката заедно с Кюранов и американските журналисти гостували в дома на Владимир Левчев. Направен бил видеорепортаж на срещата, в който Владимир Левчев, отговаряйки на зададени въпроси, заявил, че у нас творците били постоянно контролирани и правата им нарушавани. Сугарев говорил за пречките пред „независимите” творци и предложил на американците екземпляри от самиздатските списания „Мост” и „Глас”. Ръководителят на екипа изразил възхищението си от видяното – „силна литература, откровеност и упоритост”, и отправил покана за гостуване в САЩ.

Служители от БТА коментирали действията на „независимите” структури на екофорума като прелюдия към образуване на партия на „зелените”. Някои журналисти считали, че провеждането на екологичната среща в София било ловък ход на западната дипломация, предвид съществуването на нерешени проблеми у нас и откриващите се вследствие на това широки възможности за антисоциалистически нападки. Коментирало се, че предстои известно отстъпление от възродителния процес.

Получени са данни, че в редакцията на в. „Нова светлина” се обособявали две негативно настроени една към друга групи – на журналистите с традиционни имена и на потомците на ислямизираните в миналото българи. Лидер на втората група бил Бойко Младенов, националистически настроен, който ежедневно коментирал съобщенията на западните радиостанции по българо-турските отношения. Ще бъде информирано ръководството на редакцията с оглед вземане на мерки за оздравяване на обстановката.

На събрание на общинската земеделска дружба в кв. „Младост” в столицата докладчикът проф. Мито Исусов, директор на Института по история при БАН, застъпил становище, че на 9.ІХ.1944 г. не била извършена социалистическа революция, тъй като властта била завзета от Отечествения фронт, създаден от много партии. БЗНС бил принуден да излезе в опозиция поради насилническата политика на БКП. Истината по много въпроси не можела да се изясни, тъй като имало „зони на мълчанието” и историците нямали достъп до архивите на МВР, МНО и ЦК на БКП. Твърдял, че априлската политика на партията била несъвместима с юлската концепция за развитие на социализма. Беседата на проф. Исусов предизвикала недоволство сред присъстващите.

В последно време членове на Б30, осъждани за контрареволюционна дейност, активизират дейността си за създаване на легален комитет или организация за „изява” пред световната общественост. Вече била сформирана група от седем души начело с Илко Кованджийски от Перник. Подготвяло се изграждането на подобни групи във Варна, Хасково, Плевен и София. В средата на октомври в околностите на Ст. Загора група бивши опозиционери обсъждали създаването на опозиционна структура на БЗНС. Провеждат се мероприятия за осуетяване на намеренията им и предотвратяване на враждебни и нелоялни прояви.

Под въздействието на филм „Меги”, пресъздаващ нашумелия преди няколко години конфликт по повод надписите върху сградите на софийския нотариат, прожектиран понастоящем по екраните, група от 2 ученика, почитатели на певеца Джон Ленън, имали предизвикателно поведение пред нотариата.

Пребивавали в страната ни австрийски граждани, емисари на Неаполитанската църква със седалище в Цюрих, са осъществили среща с Хаиг Пилигян, бивш адвокат, от когото поискали юридическа консултация във връзка с евентуалната регистрация на църквата им в НРБ. Пилигян ги уверил, че според закона за вероизповеданията не съществували пречки за регистрация, освен това политическата обстановка у нас се развивала „благоприятно” и се очаквали по-смели действия от „българската опозиция”. Обещал им помощ при подготовката на необходимите документи. Емисарите възнамерявали да търсят съдействие на посланика на Австрия у нас.

Фред Ейдлин, американски гражданин, преподавател по политология, пребивавал у нас по покана на АОНСУ и Института по социология при БАН, споделил идеята си в НРБ да се организира ежегоден семинар, на който специалисти от Изток и Запад да обменят мнения по проблемите и перспективите на социализма. Целта на пребиваването на Ейдлин у нас била „пълното опознаване на политическата ситуация” и по същия повод бил посетил СССР, ЧССР, УНР, ПНР, СФРЮ и Албания. Според него „социалната наука трябвало да се превърне в индикатор и двигател на промените”. При многобройните си срещи с наши учени бил взел „много интересни интервюта”.

Постъпи информация, че представители на Международната хелзинкска федерация за правата на човека „Хелзинки уоч” събирали във Виена от българските емигранти или пряко по телефона от НРБ подробни сведения за дейността на „независимите” структури в страната. Координирали подготовката на контрапроцес във Виена срещу евентуален процес срещу членове на „неформалните групи”. Разполагали с копия от обвинителните актове на подсъдимите. Федерацията координирала и организацията по сформиране на международна комисия, която да посети български затвори.

 

3. ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО И ЗАЩИТА НА ИКОНОМИКАТА

Разузнавателните органи провеждат целенасочени мероприятия за придобиване на информация за политическите, социалните, юридическите и икономическите аспекти на екологичните проблеми, както и на технологична документация и методики за „чисти” производства и за пречистване и контрол на отпадните вещества. Особено внимание се отделя за получаване на данни и документи за трансграничните замърсявания и техните източници.

Във връзка с екологичния проблем в гр. Русе на компетентните органи са предоставени точни данни за трите заводски площадки на Химическия комбинат в Гюргево – СР Румъния, в това число генералните планове, технологичните схеми на производствата, материали за отпадъците при производството на вещества, както и на новоизградените мощности с оценки за възможните замърсявания на атмосферата, водите и почвата.

Продължава да се получава информация за оценки на западни търговци и бизнесмени по повод на извършващите се промени в икономиката на страната. Сред значителна част от представителите на западни фирми у нас се споделя, че засега предприетите мерки били само „пореден опит за подобряване на икономическото положение” и нямало да доведат до декларираното преустройство в стопанския живот в България. Изразят се мнения, че в деловите кръгове в развитите капиталистически страни България не се приемала като „сигурен партньор”. Като основна причина за това най-често се изтъквала „нестабилността” на нормативната база. Особено критични са оценките за Закона за гарантиране на инвестициите в НРБ, като се изразява недоумение от това, че в документите не се споменавало за банкови гаранции. При тези условия било „трудно някой бизнесмен да се реши да инвестира парите си в България”.

Получени са данни, че швейцарски търговец, поддържал делови контакти с редица наши външнотърговски организации, възнамерявал да подготви доклад за възможностите за сътрудничество между НРБ и Щвейцария. Според него при сегашните условия изграждането на смесени дружества в областта на туризма, производството на хранителни стоки и стоки за широко потребление нямало шансове за успех. Основни спънки за такова сътрудничество били „липсата на данъчни облекчения, нестабилното законодателство и недостатъчната компетентност на българските кадри”. Възнамерявал да предостави доклада си на представителя на Стопанската банка в България и „по-нагоре”, както и на банката за инвестиции и търговия в Швейцария и на други две швейцарски банки, от които очаквал съдействие за разширяване на икономическите връзки между двете страни.

В органите на МВР по места се получават данни за възникнали напрежения и недоволства в отделни трудови колективи, породени от намаляване на трудовите възнаграждения, лоши социално-битови условия, грешки на ръководството, неритмично снабдяване със суровини и материали и др.

В завода за пневматични гуми към ТХК – Видин работници изразявали недоволство от организацията на работата и очакваното намаляване състава на бригадите, за да се покрият трите работни смени; в ДФ „Метизи” – гр. Роман намаляването на възнагражденията с 10-15 на сто довело до недоволство от ръководството, до демобилизация на колектива и занижаване на трудовата и технологичната дисциплина; в ДФ „Динас”, община Сливен, работници от кариерата за добив на кварцити, поради наложени ограничения в размера на заплатите им, в края на м. септември се явили на работа, но не работели; в ДФ „Домостроене” – Бургас поради недоволство от ръководството и разпространени мнения за лошо финансово състояние на фирмата, съществувала нагласа за масово напускане. Информирани са съответните общински комитети на партията, провеждат се съвместни превантивни мероприятия.

 

Министър: (без подпис) Г. Танев

 

Отп. в 2 екз., № 1 – др. Т. Живков, № 2 – КД, Размн. в 5 екз., № 3 – др. Г. Атанасов, № 4 – др. Д. Стоянов, № 5 – др. Й. Йотов, № 6 – др. М. Балев, № 7 – др. Гр. Филипов, Изп.: М. Пенков, Нап.: Т. Станкова – 1549, 23.10.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 944, л. 9-18. Копие (втори машинописен екземпляр).

 

№ 319

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 911. Екз. № 2

25.10.1989 г.

 

ДО ГЕНЕРАЛНИЯ СЕКРЕТАР НА ЦК НА БКП И ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДЪРЖАВНИЯ СЪВЕТ ДР. ТОДОР ЖИВКОВ

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Получени данни за обстановката в ГДР след избирането на Егон Кренц за генерален секретар на ГЕСП

Според получените в нашето задгранично представителство в Берлин данни, независимо от повишената активност на новото ръководство на ГЕСП за диалог с трудови колективи, научни дейци, църквата и ръководството на Християндемократическата партия, в различни социални слоеве се проявява скептицизъм по отношение възможностите за реформи в ГДР.

Споделяло се мнението, че новоизбраният генерален секретар Егон Кренц не бил най-удачната кандидатура.

Счита се, че съществени промени в политиката на партията и държавното ръководство нямало да настъпят, тъй като Кренц бил определен от Хонекер за негов заместник и като такъв щял да остане последовател на линията му. Наред с това той се оценявал като по-радикален и това можело да доведе до усложняване на обстановката в страната. Изказвали се предположения за очаквани и други промени в партийния и държавен апарат на ГДР, като конкретно се споменавали имената на Били Щоф и Хрост Зиндерман.

Споделяли се становища, че най-точният индикатор за нови промени в ръководството на ГЕСП щели да бъдат евентуалното провеждане на демонстрации в Лайпциг и някои други градове. Има данни за изразени намерения за такива демонстрации през следващата седмица.

Скептиците по отношение на обявения от Кренц „прелом” били по-многобройни от оптимистите. Разпространявали се слухове, че процесът на подмяна на партийните билети бил подтикнат, тъй като от 2 млн. членове на партията около 600 000 се обявили за реформи и против сегашната платформа.

Според получени данни основната част от служителите на сигурността приемали положително издигането на Егор Кренц. Споделяли се оценки, че Ерих Хонекер се бил откъснал от народа и избягвал разговори и диалози с представители на църквата и участвуващите в правителството партии. Голяма вина за негативната обстановка в ГДР имал и Гюнтер Миттаг, доскорошен член на политбюро и секретар на партията. Той бил в много близки отношения с Хонекер и му влияел негативно. Сред определен кръг от служители на Държавна сигурност се говорело за голямата привързаност на Миттаг към ръководни дейци във ФРГ, поради което насочил умишлено икономиката на ГДР към Западна Германия, поставяйки я в зависимост от нея.

В последните дни западногерманските средства за масова информация засилиха критичните публикации във връзка с избирането на Егон Кренц за генерален секретар на ГЕСП. Охарактеризирайки го като ръководител, израснал в комсомолския и партиен апарат, се правят оценки, че ГЕСП нямала намерения да се откаже от ръководната си роля и да осъществи значими реформи в страната. Отправят се преки обвинения срещу Кренц, че на проведените срещи и диалози не трябвало само да се говори за реформи, а незабавно да се предприемели конкретни мерки. Незадоволителни били разговорите и контактите с опозиционните групи. Изказва се недоволство от нерегистрирането на т. нар. Нов форум. В редица западни средства за масова информация Егон Кренц се обвинява, че по време на общинските избори в ГДР през май т. г., когато е бил председател на изборната комисия, е допуснал фалшификации. В настоящия момент като генерален секретар не бил разпоредил да се потърси отговорност от полицията и силите за сигурност за предприетите репресивни мерки при разпръскването на демонстрациите на 7 и 8 т. м. Поставят се искания за освобождаване на всички политически затворници и осъдените за опит за бягство през границата.

Системни са публикациите на скептични изказвания на членове на опозиционни групи и религиозни дейци от ГДР във връзка с избирането на Егон Кренц. Обстоятелствено се съобщава за проведени многохилядни демонстрации на 20 и 21 т. м. в Дрезден, Плауен и Източен Берлин, като само за демонстрацията в Дрезден се посочва, че са участвали около 50 000 души. Отбелязва се, че тези демонстрации са преминали без намесата на полицията, което се отразява и от средствата за масова информация в ГДР.

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Г. Танев

 

Отп. в 2 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – к. д., Изп.: Ванева, Нап.: Цинигарова – 1554, 25.10.89 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 944, л. 23-26. Копие (втори машинописен екземпляр).

 

№ 320

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 912. Екз. № 3

2510.1989 год.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Получени данни във връзка с екофорума (към 24.10.1989 г.)

 

Постъпващата информация за хода на екофорума показва, че са налице определени противоречия в становищата на западните делегации по отношение на приемане на заключителен документ.

Има данни, че делегациите на САЩ, Великобритания и Канада определено се обявили против изготвянето на такъв документ. Повечето от представителите на страните – членки на ЕИО, възложили на Швеция и Швейцария да изготвят проект, който след съгласуване да се представи от името на западните страни. По този повод ръководителят на американската делегация заявил в частен разговор, че ако се стигне до едно становище, той ще докладвал във Вашингтон, че е изолиран, и ще настоявал за „промяна на курса”. Очаквал, че Великобритания и Канада ще го последват.

Сред делегациите на страните членки на ЕИО бил дискутиран въпросът дали да бъдат представяни като едно цяло, или по страни. При разисквания сред членовете на западногерманската делегация се наложило становището за „национални делегации и позиции”.

Служители на Държавния департамент на САЩ, както и членове на делегацията, пристигнали на екофорума, се интересували как са били отразени в българските средства за масова информация речта на заместник-ръководителя на американската делегация Джошуа Гилдър на 19 октомври т. г. и проведената в същия ден пресконференция.

След изказването на представителя на Турция ръководителят на делегацията на ГФР заявил, че представителите на всички западни страни били на мнение да положат усилия да не се превръща форумът в дискусия между България и Турция.

Същевременно са получени данни, че турските политически среди оценяват форума като трибуна на Турция в усилията й за осъждане на България по въпросите на малцинствата, с което се целяло да бъде накърнен авторитетът на страната ни в навечерието на срещата в Кувейт и се диктуват техните условия.

Продължава да постъпва информация, че интересът на повечето западни дипломати и журналисти е изцяло пренасочен към мероприятията на „независимите структури”. Най-голяма активност проявяват американските дипломати Джон Макфърсън и Майкъл Фрост.

Постъпват нови данни за усилията на „независимите” структури към консолидация. Участието им в съвместни мероприятия ги прави все по-дръзки и самонадеяни. Търпимостта към тях се оценява като „отстъпление на властта” и води до ескалация в поведението и намеренията им.

Анализът на получаваната информация показва, че членове на „Екогласност” и т. нар. „Независимо дружество за защита правата на човека в НРБ” проявяват активност за осъществяването на срещи и разговори. Поддържаните добри взаимоотношения и приятелски връзки по същество не потвърждават афишираното желание на „Екогласност” да се дистанцира от „независимото дружество”. Все по-активни стават и опитите на активисти от него да използват платформата на „Екогласност” за провеждане на свои мероприятия и същевременно за консолидиране на всички неформални структури.

След изпращането на писма до Народното събрание и Софийския народен съвет във връзка със замисленото за 3 ноември шествие и връчване на „петиция” активисти на „Екогласност” продължават да набират подписи от граждани срещу изграждането на хидрокаскади „Рила” и „Места”.

На поискано от журналисти на програма „Лъч” на Българската телевизия интервю с лидери на „Екогласност” последните заявили, че не искат да приемат предложения разговор и забранили снимането на изложените материали.

Получени са данни за планирана сбирка на ръководството и актива на „Екогласност” на 24 октомври в дома на Александър Каракачанов, на която щели да се обсъдят въпроси на подготовката на второто събрание на 27 октомври в читалище „П. Берон” и евентуалното участие на членовете на „движението” в събранието на т. нар. Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България, организирано за 25 октомври.

След като им е отказана зала в читалище „Петър Берон” за провеждане на общото събрание, ръководството и активисти на „клуба” продължавали да поддържат намерението си за осъществяване на мероприятието. Готвело се предложение към екофорума, което да бъде внесено от „Екогласност”. Предложението щяло да бъде обсъдено на общо събрание на 25 октомври. Членове на „клуба” коментирали, че ще се ползват от опита на „Екогласност” при своите бъдещи сбирки. Радой Ралин изказал мнение, че след екофорума политическата ситуация у нас нямало да се измени съществено по отношение на гласността и възможностите за провеждане на събрания от „неформалните сдружения”. Властите вероятно щели да искат „да заглушат нещата”, но нямало да бъде възможно, защото „независимите” били готови да реагират в една по-остра обстановка, отколкото сегашната. От името на „клуба” се подготвяла акция срещу писмото на Дамян Дамянов до Румяна Узунова и лично срещу него, както и за подкрепа на осъдения проф. Иван Николов.

Установено е, че голяма част от разлепените в района на „Студентски град” и на някои места в центъра на столицата контраплакати са изпокъсани, а на здравите било изписано: „Защо не се подпишете, разпространители”; „Кои сте вие” и др.

На 24 октомври т. г. в дома на свещеник Г. Гелеменов се е провела импровизирана пресконференция с Румяна Узунова. Присъствали и членовете на т. нар. Комитет за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности Христофор Събев, Румен Ваташки, Пламен Даракчиев и др., от които Узунова взела интервюта за дейността на организацията. Работи се за разширяване на информацията.

Планираната за 24 октомври „сказка”, организирана от „независимото дружество”, за което имали намерение да се подготвят повече материали и се привлекат повече хора, била отложена за 28 или 29 октомври в Южен парк.

На 22 октомври се е осъществила среща между Пламен Даракчиев – секретар на т. нар. Независим профсъюз „Подкрепа” и Румяна Узунова, при която двамата дълго са разговаряли за настъпилия „разкол” в „независимото дружество” и мерките за неговото изглаждане. Според Даракчиев веднага след екофорума Илия Минев трябвало да бъде сменен, главна надежда за което възлагал на Узунова.

Получени са данни, че на 26 и 27 октомври щяла да се проведе пресконференция на „независимия профсъюз”, на която щели да присъствуват журналисти от западни средства за масова информация и служители от някои западни посолства. За 28 октомври било запланувано събиране на членове на ”профсъюза”, на която да бъдат разгледани редица материали, една част от които щели да се готвят от К. Тренчев, а друга от Даракчиев. Постъпват сведения, че напоследък се наблюдавало известно дистанциране между двамата, тъй като Тренчев не възприемал „лидерската позиция” на Даракчиев. По този повод Даракчиев споделял, че е възможно да настъпи разцепление в „организацията” и да се създаде ново крило.

Демир Демиров, един от бившите активисти на т. нар. Турско крило на „независимото дружество”, наскоро завърнал се от Турция, е изготвил открито писмо до местния вестник с копие до в. „Работническо дело” и Румяна Узунова, в което обвинявал нея и чуждите средства за масова информация в лъжлива пропаганда, довела до объркване живота на хиляди български семейства. Материалът ще бъде публикуван във варненския областен вестник.

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Г. Танев

 

Отп. в 3 екз, № 1 – Т. Живков, № 2 – Памет, № 3 – к. д., Размн. в 20 екз. по списък, Изп.: В. Ванева, Нап.: Е. Кунева – 1552, 25.10.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 944, л. 27-32. Копие (втори машинописен екземпляр).

 

№ 321

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 913. Екз. 3

25.10.1989 год.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Намерения на американски дипломати и активисти на „независимите” структури да създадат поделение на организацията „Хелзинки уоч” в България

 

Получени са данни, че на 23.10.1989 г. в ресторант „Лясковска среща” се е провела среща между дипломатите от посолството на САЩ Маршал Харис и Дъглас Смит и Антон Запрянов, Георги Спасов, Любомир Собаджиев и Светомир Цанков – членове на „независимите” структури.

Американците съобщили, че се подготвя създаването на българска група към организацията „Хелзинки уоч”.

Окончателното утвърждаване на групата и разгласяването й щяло да стане след приема на посланика на САЩ на 25.10. т. г. Предвиждало се тази група да се оформи като обединяващо ядро на „българската политическа опозиция”. В нея щели да се включат по трима души от всички „независими” структури. Като евентуални участници били споменати Желю Желев, Деян Кюранов, Антон Запрянов, Георги Спасов, Петко Симеонов, Бойко Пройчев, Константин Тренчев и Зоя Комитова. Било предложено т. нар. „Комитет 273” да влезе в групата като колективен член, срещу което ръководителят му Любомир Собаджиев категорично възразил, вероятно поради разминаването на тази идея с амбициите му за оглавяване на цялото „опозиционно” движение. На 24.10. т. г. предстояла нова среща между Д. Смит и Л. Собаджиев, на която щяло да продължи разискването по този въпрос.

Предвид обстоятелството, че създаването на поделение на организацията „Хелзинки уоч” с участието на активисти на „независимите” структури ще способства за организационното им укрепване и консолидиране, предлагаме да се прецени целесъобразността от:

1. Предприемане на съответни мерки по дипломатически път.

2. Чрез Комитета за защита на човешките права изпреварващо да се създаде официална група от български граждани към „Хелзинки уоч”.

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Г. Танев

 

Отп. в 3 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – Памет, № 3 – КД, Размн. в 8 екз., № 4 – Г. Атанасов, № 5 – Д. Стоянов, № 6 – Й. Йотов, № 7 – П. Младенов, № 8 – Ив. Панев, № 9. – Гр. Стоичков, № 10 – Д. Станишев, № 11 – Пр. Стоянов, Изп.: Ванева, Нап.: Кунева – 1553, 25.10.89

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 944, л. 33-34. Копие (втори машинописен екземпляр).

 

№ 322

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 916. Екз. 3

26.10.1989 г.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Пребиваването на Румяна Узунова в НРБ

 

На 13.10.1989 г. за отразяване на Екофорум 89 в страната пристигна журналистката от радио „Свободна Европа” Румяна Узунова. За своето идване тя предварително уведоми по телефона активисти и лидери на неформални структури и други кореспонденти, което съобщи и радио „Свободна Европа”.

На аерогара София Р. Узунова беше посрещната от около 30 членове на различни неформални сдружения. Веднага след запознаването си с активните членове и ръководители на т. нар. „Независимо дружество за защита правата на човека в НРБ”, НПС „Подкрепа”, Комитета за религиозните права и свободи и „Екогласност”, с които от дълго време поддържаше телефонни контакти, координираше и направляваше дейността им, Узунова започна да уточнява предстоящите им прояви и нейното лично участие. От този момент тя е в непрекъснат контакт с тези лица и се занимава изключително с тяхната работа и проблеми, като още същата вечер в частно жилище присъства на събрание на представители на всички неформални групи.

След откриване на Екофорум 89 вниманието на Узунова остана единствено към дейността на тези формирования, каквито са случаите с пресконференциите на „Екогласност” и НПС „Подкрепа”. С активното участие на Узунова и водеща роля от нейна страна се обсъждат програмните документи, плановете, действията и организационното изграждане на различните структури, техните инициативи по време на Екофорума, перспективи и бъдеща дейност. В заседание на т. нар. „Клуб 273” дава указания да се съберат данни за репресирани лица главно от ислямизираните българи, като тя се ангажира с тяхното пропагандиране. С нейното участие се съставят клеветнически декларации и апели към българския народ, изпращани и до радио „Свободна Европа”. Даваните от Узунова указания и насоки се приемат безрезервно от активистите на неформалните сдружения. Активно участва и при обсъждане на въпроса за обединяване на всички тези групи и създаване на опозиционна партия.

Проведе и специална среща с бившия легионерски водач Илия Минев, председател на т. нар. „Независимо дружество”, с цел да предотврати появилия се разкол между активистите.

След пристигането й Узунова е добре посрещната сред някои кръгове на журналисти и писатели, които охотно разговарят с нея и в критичен дух обсъждат редица социално-политически проблеми на България. Личната си среща с Георги Джагаров тя оценява като свое и на радиото признание от страна на заместник-председателя на Държавния съвет на НРБ. Възнамерява да разговаря и с българи-мюсюлмани. Нейните репортажи са изготвени тенденциозно и изцяло в негативен за НРБ дух. Темата за независимите структури е дотолкова преобладаваща, че предизвика нейни колеги от българската секция на радио „Свободна Европа” да й припомнят, че тя е на екофорум.

В разговори с нелоялно настроени лица и колегите си Узунова оценява работата си като „богата жътва” и че нейното пребиваване се е превърнало в „историческо събитие” и има шанс да види плодовете на многогодишния си труд. Тя констатира, че популярността на РСЕ е по-голяма от техните представи и че на практика нейното присъствие е функциониращо кореспондентско бюро на радиото. В тази връзка възнамерявала да постави искане пред официалните власти в страната за разкриване на постоянно бюро на РСЕ.

Пребиваването на Румяна Узунова в НРБ катализира дейността на всички неформални структури, засили увереността им и подхрани надеждите, които имат за бъдещата си роля и място в политическия живот на страната, доведе до консолидация и обединяване на усилията им под егидата на „Екогласност”. В нейно лице активистите на тези структури виждат подкрепата и помощта от страна на западните държави, техни обществени организации, движения и средства за масова информация. Оказаното внимание от страна на чужди журналисти и дипломати води и до по-нататъшното активизиране дейността на независимите структури, някои от които като НПС „Подкрепа” открито обявиха политическите си цели.

Предвид острата подстрекателска и нелоялна дейност на Румяна Узунова, целяща компрометиране на партийната и държавна политика, извършващите се преустройствени процеси, предлагаме да се прецени целесъобразността от нейното по-нататъшно пребиваване в нашата страна.

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Г. Танев

 

Отп. в 3 екз., № 1 – др. Д. Стоянов, № 2 – Памет, № 3 – КД, Размн. в 2 екз., № 4 – Й. Йотов, № 5 – П. Младенов, Изп.: Радичков, Нап.: Савова – 1556, 25.10.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 944, л. 44-47. Копие (втори машинописен екземпляр).

 

№ 323

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 419. Екз. № 3

25.10.1989 г.

ДО

ГЕНЕРАЛНИЯ СЕКРЕТАР НА ЦК НА БКП

И ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДЪРЖАВНИЯ СЪВЕТ

ДР. ТОДОР ЖИВКОВ

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Получени данни за обстановката в ЧССР

 

В нашето задгранично представителство в Прага – ЧССР са постъпили данни, че някои ръководни работници от Министерството на вътрешните работи са сериозно обезпокоени във връзка с подготвяните от опозицията демонстрации на 28 октомври т. г.

Планирало се същия ден на Вацлавския площад да се проведе граждански митинг, чрез който се целяло да се блокира площадът и да не се позволи на опозицията да организира демонстрациите. Ръководството на МВР е обезпокоено от евентуални стълкновения с демонстранти, защото очаквали те да бъдат значително по-дръзки и предизвикателни. За предотвратяване на тези събития не били включени активно партийните организации и държавни органи, нямало достатъчно ясна позиция как да се действа.

Наред с това се споделят мнения, че системно изтичала информация за мерките, които се провеждали по отношение на неформалните структури и групи, което им давало възможност за бързи контрадействия. Имало данни, че от кабинета на др. Якеш изтичали някои секретни информации, отнасящи се за активното поведение на опозицията. Другарят Кинцъл го информирал за това, но до настоящия момент не били взети никакви мерки.

Има оценки, че докато по-рано партийното и държавно ръководство строго държало за запазване на вътрешнополитическото положение в ЧССР и провеждало сравнително добре организирани мероприятия, в последно време се забелязвало известно колебание в отделни ръководители. Започнала борба за разпределение на постове. Говорело се, че Густав Хусак ще бъде освободен от президентския пост и на негово място ще бъде предложен Якеш. Генерален секретар на ЧКП щял да стане Адамец, а министър-председател – Хноупек. Американското посолство в Прага продължавало да е най-активното в борбата срещу социалистическия строй в ЧССР. Новият завеждащ политическата служба към посолството ежедневно провеждал срещи с лица от опозицията, посещавал квартири на хартисти, канел ги в посолството и пр.

Много активно, но по-прикрито работело срещу ЧССР и посолството на ГФР. Срещите с представители на опозицията обикновено се провеждали в квартири. На 24 т. м. в посолството на ГФР са връчени на Вацлав Хавел 25 000 западногермански марки като награда от организация в Мюнхен.

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Г. Танев

 

Отп. в 3 екз., № 1 – др. Т. Живков, № 2 – Памет, № 3 – КД, Изп.: Радичков, Нап.: Станкова – 1591, 31.10.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 944, л. 48-50. Оригинал (втори машинописен екземпляр).

 

№ 324

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 920. Екз. № 3, 26.10.1989 г.

ДО

ГЕНЕРАЛНИЯ СЕКРЕТАР НА ЦК НА БКП

И ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДЪРЖАВНИЯ СЪВЕТ ДР. ТОДОР ЖИВКОВ

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Получени данни за положението на органите на Държавна сигурност в Унгария при новата обстановка в страната

 

Според получените от нашето задгранично представителство в Прага данни положението на органите на Държавна сигурност в Унгария било много тежко. Засега те не работели, а обсъждали проблемите за законспириране на агентурата, като на някои по-ценни сътрудници издавали нови паспорти и други лични документи и ги разселвали в страната. За 4 ноември т. г. те очаквали изстъпления от екстремистки групи срещу отделни служители на Държавна сигурност. Имало изготвен списък на служители на Държавна сигурност и по-активни комунисти, които трябвало да бъдат ликвидирани. Поради това някои служители на ДС щели да бъдат изведени на ново местожителство. Тъй като министърът на вътрешните работи Хопват бил „привърженик на опозицията”, служителите на ДС сами уреждали въпросите си.

Представителят на МВР на ЧССР в Унгария поддържал неофициални контакти с отделни ръководители и служители на ДС, с които обсъждал план за оказване на помощ в случай, че бъдел организиран метеж срещу органите на сигурността в Унгария.

Представителят на МВР на Унгария в Прага е прекратил работата си по линия на министерството и засега изпълнявал само функциите на консул.

На 25 т. м. в унгарското посолство в Прага щяло да се проведе събрание, на което да се учреди първична организация на УСП.

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Георги Танев

 

Отп. в 3 екз., № 1 – др. Т. Живков, № 2 – Памет, № 3 – КД, Изп.: Радичков, Нап.: Станкова – 1592, 31.10.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 944, л. 51-52. Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 325

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 921. Екз. № 3

26.10.1989 г.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Получени данни във връзка с екофорума (към 25.10.1989 г.)

 

В органите на МВР са придобити нови данни за коментари, оценки и намерения, свързани с работата на екофорума.

Делегациите на Италия, Белгия, ФРГ и Франция считали, че екофорумът трябвало да завърши с приемането на заключителен документ. Ако САЩ и Великобритания попречели (в краен случай щели да се приемат „препоръки”), които да се разгледат след това в специализираните международни органи. В кулоарите на срещата се коментирало, че предложенията на скандинавските страни били по-приемливи и заслужавали общо внимание.

Ръководителят на американската делегация Ричард Смит споделил, че бил натоварен от Държавния департамент на САЩ в края на годината да докладва в сената по въпросите на спазването на правата на човека в България и по-специално за турското етническо малцинство. За целта представители на делегацията щели да посетят различни райони в България, населени с компактни маси от това неселение.

Според турския дипломат Алев Кълъч изказването му на екофорума било „твърде много за българите”, на които били дадени „много важни уроци”. Преценил, че толерантността на българските власти към „независимите” структури се дължала на провеждащия се екофорум.

Основна тема в коментарите и подготвяните материали на чуждите журналисти са „независимите” структури и тяхната дейност.

В своите информации кореспондентите на Ройтер, Би Би Си, Гласът на Америка, Свободна Европа и др. подчертават, че провеждащата се в България международна среща е продължение на процесите от Хелзинки и Виена, във връзка с което в страната се наблюдавало „необикновено силен подем на българското дисидентско движение – съвсем незначително доскоро”. Посочвали, че под натиска на световната общественост властите „отпуснали леко нещата” и за „дисидентите” се откривала възможност да организират много събрания, пресконференции и други на открито – „нещо невиждано досега”. На организираните мероприятия членовете на „независимите” структури проявявали неимоверна активност и отправяли открити критики към правителството.

В репортажа си до Би Би Си със заглавие „Българските дисиденти” Майк Пауър съобщавал за „свежата политическа струя, разнасяна в българската столица”. Според него, за да се предотвратели репресиите, западните делегации обещали помощ на социалистическите страни за опазване на природата срещу гаранции за извършване на вътрешни политически промени и осигуряване на „независимите” структури, свободен достъп до информация и правото да действат и критикуват. Считал, че подемът на „дисидентското” движение в България през последната седмица се дължал до голяма степен на активните действия на служителите от посолството на Великобритания.

Според журналистката от Би Би Си Денис Съръл в България само се шумяло около понятието „гласност”. По този повод на конференцията била отправена критика към управляващите кръгове, в резултат на което „опозиционните групи” получили малко свобода. Трудно било да се прогнозира какво ще стане след приключване на екофорума, но според някои представители на западни страни профсъюз „Подкрепа” можел да постави началото на българската „Солидарност”.

Постъпват нови данни, които показват, че активисти и членове на „независимите” структури осъществяват активна дейност за подготовка на публични изяви.

На проведената на 24 октомври сбирка на „Екогласност” в дома на Каракачанов, която е била посетена от около 50 членове на „движението”, Румяна Узунова и девет чужди журналисти, основно е била обсъждана тактиката им в новите условия, след като им е била отказана зала за провеждане на събрание на 27 октомври, не било удовлетворено искане за провеждане на шествие на 3 ноември и са били предупредени да преустановят събирането на подписи под протестен документ в градинката пред „Кристал”. Изразено било категорично становище замислените прояви да се осъществят дори с цената на демонстративни действия. Обсъждал се и въпросът за създаване на собствена охрана на мероприятията, като се привлекат младежи джудисти и каратисти.

На 25.Х въпреки предупреждение на СНС активисти на „Екогласност” отново се събрали в градинката пред „Кристал”, като продължили да събират подписи и набират нови членове. Отказали да преустановят дейността си, докато не получат писмена заповед от СНС. Тук били и западни журналисти, които били предупредени, че могат да възникнат сблъсъци между членове на „Екогласност” и властите. В края на деня, след като им бил представен такъв документ, те се разпръснали.

Ръководството и активисти на т. нар. Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България очаквали, че ще успеят да осигурят зала за замисляното на 2.ХІ събрание, за което търсели възможности за въздействие. Предвиждало се на него да бъдат изнесени доклади за създаването на „клуба” и за перспективите за дейността му. Имали намерения да организират изказвания на най-активните членове. На 26.Х трябвало да се проведе сбирка на „клуба”, на която Копринка Червенкова щяла да доведе Румяна Узунова.

Ръководството на т. нар. Независим профсъюз „Подкрепа” било организирало сбирка, на която пред членове на профсъюза” да изнесе лекция Желю Желев като „най-подготвен по въпроса за тоталитарната държава”.

Във връзка с планираното за 28 октомври събрание на „Подкрепа” ръководството изразявало намерение да настоява за осигуряването на зала в парк-хотел „Москва”. Събранието щяло да има две части – първата, официална, в залата, с участието на чужденци, и втората, в частен дом, за разглеждане на организационни въпроси. Идеята била да се изгради цялостна структура на „профсъюза” с централно ръководство в столицата и клонове в страната по подобие на КОС-КОР.

Очаквало се с нетърпение излизането на Янко Янков от затвора, вероятно на 31 октомври, във връзка с което се подготвя програма за неговото посрещане, в това число и организиране на среща с Румяна Узунова и други западни журналисти.

Активът на т. нар. Независимо дружество за защита правата на човека в НРБ обсъждал въпроса на 27 октомври в градинката между СУ „Климент Охридски” и Народното събрание да проведе сбирка, на която да се приеме „Програмна декларация”. Ръководството на „дружеството” възнамерявало да настоява за осигуряването на зала в читалище „Петър Берон”, с което да се създаде възможност за канене на повече хора, включително и от провинцията.

Получени са данни, че Едвин Сугарев – ръководител на „Клуб-39”, подготвил отпечатването на нов брой на списание „Мост”, в който щели да бъдат включени материали на повечето членове на „клуба” – Радой Ралин, Блага Димитрова и др. Румяна Узунова провела със Сугарев разговор по телефона, като засвидетелствала интереса си към творчеството му и конкретно към публикуваната в сп. „Мост” поема. Осведомила се за обстоятелствата по издаване на списанието и за причините за непубликуването на произведението в легалните културни издания. Узунова уверила Сугарев в своята подкрепа и пожелала да получи интервю от него. Сугарев имал негативно отношение към Узунова, но заявил, че ще се съгласи на среща и ще даде интервю, защото това бил начинът за привличане вниманието на обществеността към творчеството му.

Откритите действия и публичните изяви на „независимите” структури дават отражение и върху поведението на нелоялно настроени лица. Активен член на бившата земеделска опозиция споделил, че с негови съмишленици щели да възстановят Земеделския съюз върху програмата му от 1942 г. Предвиждали тази организация да стане основа за „обединяване на демократичните сили в страната”. Предстояло създаване на независим земеделски съюз от привърженици на Никола Петков, подготвяло се ново писмо до Държавния съвет за неговото реабилитиране.

МИНИСТЪР: (Без подпис) Георги Танев

 

Отп. в 3 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – Памет, № 3 – КД, Изп.: М. Радичков, Нап.: Е. Кунева – 1589, Размн. в 20 екз. и изпратена по списък, 31.10.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 944, л. 59-64. Копие (втори машинописен екземпляр).

 

№ 326

СТРОГО СЕКРЕТНО!

27.10.1989 ГОД.

 

С П Р А В К А

ОТНОСНО: Участие на западни дипломати в организирани сбирки, събрания и др. мероприятия на т. нар. „независими” структури през (времето на) екофорума

 

В навечерието на Европейската екологическа среща и в хода на досегашната й работа се наблюдава активизиране дейността на западните дипломати по набиране и обработване на негативна информация за НР България. Усилията им са насочени към придобиване на сведения за нарушаване правата на човека у нас, убити и ранени „етнически турци”, репресирани дейци на „неформалните” групи, мерките на властите срещу тях и др.

Установено е, че дипломати от посолството на САЩ, ФРГ, Франция, Англия и др. изпълняват активна организаторска и посредническа роля в контактите на западни делегати и журналисти, акредитирани във връзка с екофорума, с активисти на различните „неформални” групи у нас.

Най-голяма активност проявяват дипломатите: Александър Новак, втори секретар при посолството на ГФР; Ив Манвил, аташе по печата в посолството на Франция; Джон Макфърсън, първи секретар по политико-икономическите въпроси при посолството на Великобритания; Маршал Харис и Дъглас Смит – първи секретари в политико-икономическата секция в американското посолство.

Най-характерни са следните случаи:

На среща между първия секретар по политико-икономическите въпроси при посолството на Великобритания Джон Макфърсън и Деян Кюранов, дипломатът е получил информация за включването на Петър Берон в официалната делегация на България. Получил списък с адресите и домашните телефони на Петър Слабаков, Петър Берон, Георги Аврамов, Александър Каракачанов и Никола Ковачев.

На 16 октомври в посолството на САЩ и Франция са били приети група активисти на „Екогласност”, на която поискали съдействие да бъдат приети за членове на „Международен съюз за защита на природата”.

Същия ден дипломат от посолството на ГФР организирал среща в хотел „Витоша Ню Отани” между Деян Кюранов и министъра на ФРГ Тьопфер.

На 17.Х в частен апартамент на български граждани се провела пресконференция на „Екогласност”. Наред с чуждестранни журналисти и делегати са присъствали и дипломатите Дъглас Смит, Маршал Харис, Ив Манвил, Александър Новак.

На 19.Х също в частен апартамент на пресконференция на НПС „Подкрепа” са присъствали Дъглас Смит, Маршал Харис, Ив Манвил, Александър Новак, Уилям Смит от посолството на Холандия и неустановен белгийски дипломат.

На 20.Х вторият секретар при посолството на ФРГ Новак предал на двама активисти на „Независимия профсъюз „Подкрепа”, че след като изложил пред шефа на западногерманската делегация граф Ранцлау идеята на „профсъюза”, той се съгласил да се срещне и разговаря с тях.

На 21.Х в църквата „Св. Димитър” в столицата на организираната панихида в памет на загиналите от екологични катастрофи са участвали Майкъл Фрост, съветник в посолството на Великобритания, както и редица дипломати от други западни посолства.

На 23.Х се е провела среща между дипломатите от посолствата на САЩ Маршал Харис и, Дъглас Смит и активисти на „независимите” структури, на която дипломатите са съобщили, че се подготвя създаването на българска група към организацията „Хелзинки уоч” и са предложени евентуалните участници от страна на „независимите” структури.

Наред с тези конкретни случаи в органите на МВР системно постъпват данни за осъществени контакти между делегати и журналисти, акредитирани на екофорума, с дипломатически представители на западни страни, които ежедневно насочват и координират тяхното внимание за набиране и изпращане на информация за конкретните действия и намерения на „независимите” структури.

С такава насоченост са и осъществените приеми в резиденцията на посланика на САЩ и в посолството на Великобритания.

Има данни, че в преки и лични контакти и чрез западни журналисти набират информация за конкретните действия на „независимите” структури. Разменят помежду си информация и координират действията си.

Специално внимание отделят на проявите и замислите на „Екогласност”. Информирани са и следят отблизо проявите на „движението” сред въведените ограничителни мерки.

На 25 октомври на събралите се в градинката пред „Кристал” привърженици и организатори на „Екогласност” беше предадено, че председателят на Столичния народен съвет др. Стефан Нинов е подготвил писмо-отговор за това, че не им се разрешава да провеждат публични мероприятия в градинката пред „Кристал” и за тази цел се определя Южния парк на столицата. Веднага след съобщението участниците в събирането са взели носените от тях подръчни материали и са напуснали градинката.

Същия ден до 23.30 часа Александър Каракачанов и Деян Кюранов са били на прием в посолството на Великобритания в София, а след това в резиденцията на американския посланик.

В 7.30 часа сутринта на 26.10. т. г. от председателя на Общинския народен съвет в дома на Александър Каракачанов е връчено писмо за това, че им се определя Южния парк.

Съгласно дадените указания и разработен план бяха взети съответни мерки за недопускане на ново сборище в градинката пред „Кристал”.

Около 11.00 ч. група от 15-20 човека, активни членове на „Екогласност”, включително и Каракачанов, Деян Кюранов, Красимир Кънев, са носели същите плакати и лозунги, а също така са събирали подписи за записване на граждани в „Екогласност”. Сред тях е имало и западни журналисти. На предупреждението на органите на народната милиция същите са отказали да се подчинят. Същите са продължили да се движат към „Кристал”, поради което в изпълнение на разпорежданията и утвърдения план органите на реда са спрели групата и са отстранили шест души, между които въпросните. Същите са закарани в района на Южния парк (мястото, определено за „Екогласност”). При изпращането им за Южния парк Каракачанов не се е подчинил и е бил качен принудително в автомобила, който ги е откарал в Южния парк.

Действията на силите на реда са били документирани от западни журналисти.

Останалите от групата са продължили пътя си към „Кристал” и издигайки лозунги, са успели да стигнат до мястото. Отново се е наложило силите на реда да ги предупредят, че мястото е забранено за публични изяви и трябва да отидат в Южния парк. Същите не са се подчинили, увиквали и освирквали органите на реда и са отправяли подкани за обявеното на 3 ноември шествие. След като не са се подчинили на органите на реда да се разпръснат, 10 души са били отпратени към Южния парк. От направените проверки се установи, че след като са се установили в Южния парк, участниците се разотишли. Един възрастен възмутен български гражданин остро реагирал на кореспондент на Ей Би Си.

Получените в МВР оперативни данни показват, че случаят пред „Кристал” е станал веднага известен на западните посолства. Разисквано е какво следва да се предприеме от посолствата и делегациите на екофорума по станалото. Ще се използва активно и от средствата за масово осведомяване на Запад.

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Георги Танев

 

Отп. в 1 екз., Екз. ед. – Т. Живков, Размн. в 12 екз., № 2 – Г. Атанасов, № 3 – П. Младенов, № 4 – Д. Стоянов, № 5 – Й. Йотов, № 6 – Гр. Филипов, № 7 – М. Балев, № 8 – Гр. Стоичков, № 9 – Д. Станишев, № 10 – Н. Дюлгеров, № 11- Л. Гоцев, № 12 – Памет, № 13 – КД, Изп.: М. Радичков, Нап.: Е. Куманова – 1569, 27.10.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 944, л. 65-71. Копие (втори машинописен екземпляр).

 

№ 327

СТРОГО СЕКРЕТНО

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 931. Екз. № 3

27.10.1989 год.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Обстановката в Клуба на писателите

 

Клубът на българските писатели на ул. „Ангел Кънчев” № 5 е създаден през 1967 година като център за творчески срещи, разговори и дискусии. Издържа се и се ръководи от Творчески фонд на Съюза на българските писатели. Има назначен щатен секретар, който отговаря за културно-масовата дейност и вътрешния ред. Влизането се осъществява с пропуски, раздадени на около 1 200 души от столицата и страната, предимно членове на съюза и техните семейства. Всеки от тях има право да води по трима гости. Освен като средище на културна дейност, клубът е примамливо място за хора с литературни наклонности, графомани и лица от други професии. Поради тези причини пропускателният режим често се нарушава.

От около 20 септември т. г. обстановката в клуба рязко се влоши. Лидерите на неформалните групи постоянно използват помещението като своя база, пребивават продължително в него, уреждат срещи със свои съмишленици, огласяват дейността си, разменят и разпространяват материали на неформалните структури. Активни инициатори за тези прояви са Блага Димитрова, Йордан Василев, Марко Ганчев Радой Ралин, Михаил Величков, Георги Величков, Евгения Иванова от т. нар. Клуб за подкрепа на преустройството и гласността в България, Борис Христов от т. нар. Комитет 273, Владимир Левчев и Наталия Андреева от „Клуб 39”. Възползвайки се от правото си да водят гости, те често канят членове от другите „независими” структури, каквито са случаите с Николай Колев – Босия, Георги Спасов и Пламен Даракчиев от т. нар. Независим профсъюз „Подкрепа”, Веселин Донков и Александър Каракачанов от „Екогласност”, Христофор Събев от т. нар. Дружество за защита на религиозните права и други гравитиращи към тях, по-малко известни млади интелектуалци. Канени са също западни кореспонденти и емисари на полската „Солидарност”.

Още първия ден след пристигането си, на 13.10.1989 г., в клуба дойде Румяна Узунова. Досега е била там три пъти. Посещенията й са предизвикали противоречиви коментари от страна на писателите. Авторитетни творци като Богомил Райнов, Слав Хр. Караславов, Орлин Орлинов, Ангел Тодоров, Андрей Гуляшки и други изразяват гласно възмущението си, а други, като споменатите лидери на „независимите” структури, я адмирират и излизат в нейна защита.

Проведените в столицата мероприятия на „Екогласност” и т. нар. Независимо дружество за защита правата на човека в НРБ насърчиха екзалтирани групи от тях, които вечер буквално са нахлували в кафенето и ресторанта, като заплашвали със саморазправа персонала. Особено нагло е било поведението на Николай Колев – Босия, който прескачал през витрината, за да влезе вътре, гасил цигарата си върху паметника „Простреляният пегас”, заплашвал служителките, че ще „започнат да бесят комунистите”.

От наша страна неколкократно бе информирано ръководството на Съюза на българските писатели с молба за мерки, каквито, въпреки уверенията, на практика не бяха взети.

Едва на 24.10.1989 г., след като положението стана нетърпимо, клубът беше затворен за шест дни от ръководството на Творческия фонд под претекст, че се извършва финансова ревизия.

Предлагаме, ако се счете за целесъобразно, да се разпореди на ръководството на Съюза на българските писатели да въведе строг ред за недопускане на нечленове на съюза и Кабинета на младия писател да посещават клуба. Считаме, че е необходимо да се обърне внимание и на ръководството на другите творчески съюзи (Съюз на българските филмови дейци, Съюз на българските художници, Съюз на преводачите в България), тъй като в техните клубове редът също е нарушен.

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Георги Танев

 

Отп. в 3 екз., № 1 – др. Д. Стоянов, № 2 – Памет, № 3 – КД, Изп.: Силянова, Нап.: Кунева – 1563, 26.10.1989 г., Размножено 3 екз., № 4 – Г. Атанасов, № 5 – Й. Йотов, № 6 – Гр. Стоичков

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 944, л. 72-75. Копие (втори машинописен екземпляр).

 

№ 328

СЕКРЕТНО САМО ЗА ПРИЛОЖЕНИЕТО!

[№] 932-2

27.10.1989 г.

 

Приложено изпращаме на Вашето внимание Списък на лицата, активисти на „независими” структури в Народна република България – 17 стр.

 

МИНИСТЪР: (Без. п.) Георги Танев

 

Отп. в 2 екз., № 1 – Г. Атанасов, № 2 – к. д., Размножено в 3 екз., № 3 – Д. Стоянов, № 4 – Й. Йотов, № 5 – Гр. Стоичков, Изп.: В. Ванева, Нап.: М. Цинигарова, Маш. № 1570, 27.10.89 г.

 

СЕКРЕТНО!

 

С П И С Ъ К

На лицата, активисти на неформални структури в Народна република България

 

І. За взимане отношение от партийните органи

 

1. ЛЮБОМИР ЛАЛОВ ИВАНОВ – от София, работи като н. с. в ИМ – БАН, член на БКП, автор на „Харта ‘89” за опазване на природната среда в България, активен участник в акциите на „Екогласност”.

2. ПЕТЪР ПЕТРОВ СЛАБАКОВ – от София, артист в Сатиричния театър, член на БКП, член на ОКЕЗР, дал интервю за РСЕ. Председател на „Екогласност”.

3. ВЕЛИСЛАВА ИВАНОВА ДЪРЕВА - от Пловдив, кореспондент на в. „Стършел”, член на БКП, член на „клуба”, активен пропагандатор на идеите му в Пловдив. Участва в изявите на „Екогласност”.

4. РАДОЙ РАЛИН (ДИМИТЪР СТЕФАНОВ СТОЯНОВ) – от София, писател, наблюдател на в. „Литературен фронт”, член на БКП, АБПФК (Член-основател на „клуба” и един от инициаторите и организаторите на по-важните му мероприятия).

5. АЛЕКСАНДЪР МИЛАНОВ АЛЕКСАНДРОВ – поет, зам. главен редактор на алманах „Апропо”, член на БКП, член-основател на „клуба” и активен участник в провежданите от него мероприятия. По време на екофорума изготвил списък на около 30 автори, уволнявани и „репресирани”, а така също и такива, чиито произведения били спирани от печат или неразпространявани.

6. МАРКО ГАНЧЕВ МАРИНОВ - поет, главен редактор на алманах „Апропо”, член на БКП. Член-основател на „клуба”. Един от съставителите на по-важните му декларации и възвания.

По време на Екофорум ‘89 лично посещава Румяна Узунова, обслужва я със собствената си кола и организира вечеря в нейна чест. Подкрепя и лично участва в организираните от „клуба” и „Екогласност” мероприятия.

7. НЕВЕНА БОРИСОВА СТЕФАНОВА – пенсионерка, от София, член на БКП, АБПФК, член е на оперативното бюро на „клуба”. Участвала в изготвянето, обсъждането, размножаването и разпространението на програмната декларация в Унгария, където е отпечатана в списание. Поддържа контакт с вражеската емиграция. Многократно е давала интервюта за журналисти от западни средства за информация за състоянието и перспективите на „клуба”. Разпространява слухове и клевети с антисоциалистическо съдържание.

8. МИХАИЛ АЛЕКСАНДРОВ ВЕЛИЧКОВ –пенсионер, член на БКП, член на „клуба”. Дал е интервю за РСЕ. Участвал е на някои от заседанията на оперативното бюро. Присъствал е на събранието на „Екогласност” в кино „Петър Берон”

9. АЛЕКСЕЙ ДИМИТРОВ ШЕЛУДКО – академик, ръководител на катедра във физическия факултет на Софийски университет, член на БКП, АБПФК. Учредител и член на ръководството на „клуба”. Развил активна дейност в него, дал интервюта за западни журналисти. Издигнал идеята за обединяване на неформалните структури в „Единен фронт”. Остро настроен срещу ръководството на БКП.

10. ИВАЙЛО ПЕЛОВ ТРИФОНОВ - к. ф. н., главен асистент във физическия факултет на Софийския университет, член на БКП, активен член на ОКЕЗР и на „клуба”. Разпространява материалите на „клуба”, подкрепя изявите на „Екогласност”.

 

ІІ. За предупреждение от прокуратурата

1. ИЛИЯ СТОЯНОВ МИНЕВ от гр. Септември, Пловдивска област, пенсионер, с висше образование. Бивш член на главното водачество на БФО „Легион”, участвал в преследване на прогресивни дейци преди 09.09.1944 година. След тази дата е осъден от Народния съд на смърт, впоследствие присъдата е заменена на 20 години лишаване от свобода. Един от основателите на „Независимото дружество за защита правата на човека в България (НДЗПЧ) и негов председател.

2. ДИМИТЪР НАЧЕВ АМБАРЕВ от гр. Пловдив, с висше богословско образование, работи като свещеник, осъждан, секретар на НДЗПЧ, развива активна нелоялна дейност.

3. ДИМИТЪР ТОМОВ ЙОРДАНОВ от Михайловград, работи като строителен бояджия, неосъждан, със средно образование, говорител на НДЗПЧ, много активен, поддържа връзки с представители на посолствата на капиталистическите страни в НРБ и с членове на задгранични емигрантски центрове.

4. ЛЮБОМИР КИРИЛОВ СОБАДЖИЕВ от Русе. Основоположник на „Народен съюз за гражданска инициатива” и председател на „Клуб 273”, активен член на НДЗПЧ. Поддържа активни връзки с вражеската емиграция и западни дипломати и журналисти.

5. РУМЕН ИЛИЕВ ВОДЕНИЧАРОВ, живее в София, работи в НИХТИ, с висше образование, неосъждан. Активен член на НДЗПЧ и председател на софийската група. Поддържа връзки с представители на посолствата на капиталистически страни в НРБ.

6. КОСТАДИН ИВАНОВ ГЕОРГИЕВ от гр. София, работи частно, неосъждан. Активен член на НДЗПЧ. Предоставя системно дома си за провеждане на сбирки на НДЗПЧ.

7. ДРАГОМИР СЛАВЕЙКОВ ЦЕКОВ от гр. Берковица, живее в София, работи в ДСО „Родопа” като пласьор. Активен член на НДЗПЧ. Предоставя дома си за провеждане на сбирки на членове на НДЗПЧ. Изпращал клеветнически материали до РСВ.

8. ПЛАМЕН ИВАНОВ ДАРАКЧИЕВ от град Ямбол, живее в гр. Кърджали, не работи. Активен член на Независим профсъюз „Подкрепа” и негов секретар. Поддържа връзки с представители на посолства на капиталистически страни в НРБ.

9. КОСТАДИН ДИМИТРОВ ТРЕНЧЕВ от гр. Стара Загора, работи като асистент във ВМИ – Стара Загора. Председател на НПС „Подкрепа”. Има обвинение срещу него по. чл. 321 и чл. 273 от НК.

10. СТЕФАН ПЕТКОВ КОМИТОВ от с. Каравелово, Пловдивска област, живее във Велико Търново, председател на великотърновската група на НПС „Подкрепа”.

11. НИКОЛАЙ ГАНЧЕВ КОЛЕВ от гр. Стара Загора, живее в същия град, осъждан за хулиганство, не работи. Активист на НПС „Подкрепа”. Срещу него е внесен обвинителен акт по чл. 321 и чл. 273 от НК.

12. ТОДОР ДИМОВ ГАГАЛОВ от гр. Ямбол, живее в гр. Стара Загора, не работи. Активен член на НПС „Подкрепа”.

13. АНТОН КРЪСТЕВ ЗАПРЯНОВ от Димитровград, не работи. Активен член на НПС „Подкрепа”.

14. АСЕН ПЕТРОВ НИКОЛОВ от с. Енина, Хасковска област, живее в с. Долно Изворово, община Казанлък, не работи. Активен член на НПС „Подкрепа”.

15. АЛЕКСАНДЪР ПАНАЙОТОВ КАРАКАЧАНОВ, работи към групата за изследване на мозъка при Медицинска академия, бивш член на ОКЕЗР, член на „Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България”, дал интервю на РСЕ като секретар на „Екогласност”. Поддържа контакти със западни дипломати и журналисти. Главен организатор на срещите и изявите на „Екогласност”.

16. ВЕСЕЛИН ИВАНОВ ДОНКОВ от Алтимир, Михайловградска област, уволнен от в. „Учителско дело”, бивш член на ОКЗЕР, активист на профсъюз „Подкрепа”, безпартиен, дал интервю за РСЕ, стреми се да политизира „Екогласност” и да го обедини с другите структури.

17. ДЕЯН ЧАВДАРОВ КЮРАНОВ от София, работи в Център по интердисциплинарни изследвания към СУ „Кл. Охридски”, безпартиен. Като член на ръководството на „Екогласност” установява контакти с дипломати и журналисти. Наравно с Александър Каракачанов е водач на „Екогласност”. Склонен към екстремистки действия. Участва в проявите на другите неформални групи.

18. ЙЕРОМОНАХ ХРИСТОФОР (ХРИСТО) ПЕТРОВ СЪБЕВ от Велико Търново, духовник без постоянна месторабота в системата на Българската православна църква (БПЦ). Основен организатор за създаването и самозван „председател” на т. нар. „Комитет за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности”, с което се обявява против позицията и дейността на официалната православна църква. Враждебно настроен към социалистическия строй. В съучастие с други лица подстрекавал българи-мюсюлмани към провеждане на гладни стачки и издигане на националистически искания и разгласявал неверни твърдения, за което по чл. 321, ал. ІІ и чл. 273 от НК е подведен под наказателна отговорност. Установява и поддържа активни връзки с вражеските радиостанции, враждебно настроени лица от емиграцията, чуждестранни дипломати и журналисти, на които предава тенденциозна и клеветническа информация. Поддържа тесни контакти с лидерите на останалите „независими” структури и с Румяна Узунова.

19. Свещеник ИВАН ТЕНЕВ БОНЕВ от гр. Кърджали, свещенослужител в храм „Св. Георги” в същия град. Активен член на „комитета” и член на неговото „централно ръководство”. Взема дейно участие във всички мероприятия и в проведените гладни стачки в подкрепа на задържания Христофор Събев. Поддържа тесни контакти с ръководителите на НПС „Подкрепа”.

20. ЖЕЛЮ МИТЕВ ЖЕЛЕВ, бивш ст. н. с. в Института по култура, изключен от БКП. Член на ръководството на „Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България”. Участвал в изработването и разпространяването на материали на „клуба”, дал серия от интервюта на западни журналисти, в които пропагандирал неговите идеи и злословил по адрес на социализма у нас. Поддържа тесни връзки с активисти на движение „Екогласност” и взима участие в техните и на другите „независими” групи инициативи.

21. ИВАН БОРИСОВ ДЖАДЖЕВ, професор, доктор на философските науки, преподавател по естетика във ВИТИЗ, изключен от БКП, понастоящем ротационен председател на т. нар. „клуб”. Осъществил среща с Румяна Узунова, свързана с дейността на „куба”, и провеждането и мероприятията на „Екогласност” по време на екофорума.

 

ІІІ. За административни и обществени мерки

1.       СТЕФАН ИВАНОВ ВЪЛКОВ – живее в Асеновград, не работи. Бивш легионер. Съден многократно за противодържавна дейност. Развива активна дейност като член на НДЗПЧ.

2.       ГЕОРГИ АТАНАСОВ КУЛЕВ – живее в гр. Варна, не работи, с основно образование, осъждан. Председател на варненската група на НДЗПЧ.

3. ХРИСТО ДИМИТРОВ ХРИСТОВ – живее в гр. Троян, неосъждан, работи като началник цех. Активен член на НДЗПЧ. И председател на троянската група

4. Григор Симов Божилов – живее в с. Парамун, Софийска област, със средно образование, осъждан многократно, работи в гл. Трън. Един от създателите на НДЗПЧ и негов главен координатор.

5. РУТ МОИС ЛЕВИ – живее в София, със средно образование, работи в частна фирма като програмист, неосъждана. Активен член на НДЗПЧ. Изпраща и клеветнически материали до РСЕ и други западни средства за масова информация.

6. МАГДАЛИНА ИВАНОВА ГЕОРГИЕВА – живее в София, със средно образование, неосъждана, работи като фотограф. Активен член на НДЗПЧ.

7. НИКОЛАЙ ХРИСТОВ МАДЖЕВ – живее в гр. Карлово, с висше образование, неосъждан, работи като уредник на историческия музей в Карлово. Активен член на НПС „Подкрепа”.

8. КОЯНА ЖЕЛЕВА ИВАНОВА-ТРЕНЧЕВА – живее в Стара Загора, с висше образование, неосъждана, не работи. Активистка на НПС „Подкрепа”. Посещава чуждестранни посолства, осъществява контакти с чуждестранни кореспонденти.

9. ИРЕНА ИВАНОВА ЗАФИРОВА – живее в София, работи в 35 ЕСПУ като учител. Неосъждана. Активен член на НПС „Подкрепа”. Системно предоставя жилището си за провеждане сбирки на НПС.

10. ВЕРОНИКА БЛАГОЕВА НИКОЛОВА – от София, работи в Централна библиотека БАН, член на „клуба”, член на ОКЗЕР, безпартийна, съоснователка на Клуб-273. Поддържа контакти с английски журналисти и с полската „Солидарност”.

11. ВОЛЕН НИКОЛОВ СИДЕРОВ – живее в София, фотограф в Националния музей на българската литература, безпартиен, дал на три пъти интервюта за РСЕ, член на Дружеството за защита правата на човека, участник в издаването на „Алтернатива” – самиздатски вестник с остро антисоциалистическо съдържание.

12. ВЛАДИМИР СТАНЧЕВ КЪНЕВ – завършил семестриално „право” в СУ „Климент Охридски”, член на ДКМС, инициатор за създаване на „независим студентски съюз”, стои на антисоциалистически позиции, склонен към екстремистки остри прояви.

13. ГЕОРГИ АВРАМОВ ДИМОВ – на работа в СТФ „Екран”, член на ОКЕЗР, безпартиен, основател и официален говорител на „Екогласност”, член на ръководството, поддържа активни контакти с дейци на полската „Солидарност” и западни журналисти.

14. ДИМИТРИНА ГЕОРГИЕВА ПЕТРОВА – главен асистент във философския факултет на СУ „Климент Охридски”, член на ОЗКЕР, дала интервю за „Дойче веле”, „Ройтер”, безпартийна. Член на ръководството на „Екогласност” и отговаря за международните му връзки – много активна. Поддържа чести контакти със западни журналисти и с дейци на полската „Солидарност”. Участва в проявите на другите независими структури.

15. ЕДВИН СТЕФАНОВ СУГАРЕВ – работи в Института за литература на БАН, безпартиен, дал интервю на РСЕ. Автор на самиздатското списание „Мост”, активист на литературен „Кръг-39”.

16. КРАСИМИР ИВАНОВ КЪНЕВ – н. с. във философския факултет на СУ „Климент Охридски”, член на ОКЗЕР, член на „Клуб 273”, безпартиен, дал интервю за РСЕ. Поддържа активни връзки с Румяна Узунова и със западни журналисти, много активен като член на „Екогласност”, участник в организирането и в публичните акции.

17. КРАСЕН СТЕФАНОВ СТАНЧЕВ – преподавател но философия във ВИИ „Карл Маркс”, безпартиен, член на ОКЗЕР, автор на много доклади за радиоактивната обстановка в страната, много активен член на „Екогласност”.

18. КАЛИН ТОДОРОВ ЯНАКИЕВ – работи като ст. н. с. в Центъра по културознание на СУ „Климент Охридски”. В дома му се съхраняват нагледни материали на „Екогласност”. Участник в акциите им.

19. ПЕТЪР КИРИЛОВ БЕРОН – ст. н. с. в Институт по ботаника, БАН. Председател на ревизионната комисия на „Екогласност”.

20. КАЛИНА ФИЛИПОВА БОЗЕВА – журналистка във в. „Учителско дело”, член на „клуба”, изключена от БКП. Координатор между „клуба” и „Екогласност”.

21. МАРИЯ НЕДЯЛКОВА БОЙКИКЕВА – пенсионерка, член на ОКЗЕР, член на „Клуба”, изключена от БКП. Координатор между „Клуба” и „Екогласност”.

22. МАРИЕЛ НИКОЛАЕВ САМСОНОВ – частна практика, живее в София. Предоставя дома си за сбирки на „Екогласност”.

23. НИКОЛА КОСТОВ КОВАЧЕВ – кинорежисьор, член на ОКЗЕР, безпартиен. Участник в пресконференцията на „Екогласност” и във всички други акции.

24. НИКОЛАЙ ИВАНОВ ГЕНОВ – завеждащ фотолаборатория на сп. „Отечество”, демонстративно се отказал и изключен от БКП, член на НПС „Подкрепа”, член на „клуба”. Активен участник в мероприятията на „Екогласност”.

25. НИКОЛИНА КОСТОВА НИКОЛОВА – работи като н. с. в научно-изследователски химико-фармацевтичен институт, безпартийна. Близка връзка и помощничка на Александър Каракачанов при организиране мероприятия на „Екогласност”.

26. ПЕТЪР СЛАВКОВ СТАЙКОВ – работи в Институт по философия на БАН, безпартиен, член на ОКЗЕР и „клуба”. Пропагандира „Екогласност” сред членове на Съюза на слепите в читалището им на пл. „Славейков”, безпартиен.

27. ПИРИН ИЛИЕВ ВОДЕНИЧАРОВ – преподавател във ВХТИ – София. Безпартиен, секретар на общински комитет на ОФ в Студентски град. Автор на „червената книга”, готвена от „Екогласност”.

28. РУМЕН ПЕТРОВ ДАНОВ – редактор в сп. „Отечество”, член на ОКЗЕР, безпартиен, участник в акциите на „Екогласност”.

29. СОЛОМОН ИСАК ПАСИ – работи в Института по математика – БАН, член на „клуба”, безпартиен. Размножава и разпространява материалите на „Екогласност”. Активно участва в организацията на акциите им.

30. ЦВЕТАН ХРИСТОВ ПЕНЧЕВ – Работи в Институт по науките за държавата и правото – БАН, член на ОКЗЕР, член на „клуба”. Юридически консултант по правните въпроси на „Екогласност”.

31. ЛИЛЯНА ИВАНОВА АЛЕКСАНДРОВА – неомъжена, не работи, бивша служителка в Дома на киното, безпартийна, член на ОЗКЕР, на „клуба” и „Екогласност”. Активно участва в акциите на „независимите” групи.

32. КОСТАНЦА ГЕОРГИЕВА ПОПОВА – „ТИТА” – неомъжена, бивша служителка на Дома на киното, безпартийна, член на ОЗКЕР, на „клуба” и на „Екогласност”. Предоставя дома си за събирания на активисти на „Екогласност”.

33. ВЕРА МЛАДЕНОВА МЛАДЕНОВА – работи в „Кинефикация” – Перник, безпартийна, живее в София, член на ОЗКЕР, на „клуба” и „Екогласност”.

34. ХРИСТО МАВРОВ – член на „дружеството” и на НПС „Подкрепа”, бивш артист в гр. Търговище. Участник в гладни стачки и в акциите на „Екогласност”.

35. Св. ГЕОРГИ ВИЛХЕЛМОВ ГЕЛЕМЕНОВ – 35-годишен, живущ в София, свещенослужител в столичния храм „Св. Димитър”. Отявлен член на „централното ръководство” на „комитета” и „главен координатор за Софийска област”. Активно участва в дейността на „комитета” и е един от основните организатори на проведените църковни служби на 19 и 21 т. м. Поддържа връзка с РСЕ, по което излъчва свои проповеди и интервюта.

36. Св. СТЕФАН ИВАНОВ РАНЕНСКИ – 37-годишен, живущ в Кюстендил, свещенослужител в Кюстендилска духовна околия. Член на „комитета”. Поддържа тесни контакти с неговия самозван „председател” и взима участие в провеждането на събрания.

37. Свещ. ЦВЕТАН БОРИСОВ МИЛАНОВ – 30-годишен, живее в София, свещенослужител в столичния храм „Св. Дух”. Новоприет член на „комитета”. Взема активно участие в проповедите през м. октомври т. г. в София, „мероприятия”.

38. Св. КАМЕН ВЕЛКОВ БАРАКОВ – 41-годишен, живее в София, свещенослужител в столичния храм „Св. Андрей”. Участвал в организираната от „комитета” на 21 т. м. панихида.

39. Св. ЙОРДАН ДИМИТРОВ КУТЛЕВ – 38-годишен, живущ в гр. София, свещенослужител в храм „Св. Андрей” в същия град. Участвал в проведената на 21 т. м. панихида.

40. Св. АЛЕКСАНДЪР РУСИНОВ ПЕТРОВ – 27-годишен, живее в Трън, свещенослужител в Трънска духовна околия. Вражески настроен, член на „комитета”. Участва в неговите събрания и в организираните в подкрепа на Събев гладни стачки. Подаде молба за членство в НЗПЧ.

41. Св. СИМЕОН КОШАВСКИ – работил на АЕЦ „Козлодуй”, с [?], новоръкоположен свещеник на Видинска епархия на БПЦ. Живее в Михайловград. Новоприет за член на „комитета”. Присъствал на панихидата на 21 т. м., без да вземе пряко участие в ритуала.

42. РУМЕН АТАНАСОВ ВАТАШКИ – 27-годишен, жител на с. Друган, Софийска област, с временно софийско жителство. Завършил Духовната академия. Работи като общ работник в „Ижстрой” – София, направление „Подземно строителство”. Негативно настроен, член на „централното ръководство” на „комитета” и „завеждащ богословската комисия”. Активно работи по привличането на нови членове. Участва във всички негови мероприятия, поддържа активни връзки с останалите „независими” сдружения и излъчва по РСЕ проповеди с негативна насоченост.

43. ВЕНЦИСЛАВ ПЕТРОВ ДУРИДАНОВ – 27-годишен, живее в София, не работи – абсолвент в Духовната академия. Активен член на „комитета”. Активно поддържа дейността на неговия „председател”.

44. МАРИЯ ИВАНОВА МАРИНОВА-ЖЕЛЕВА – асистент-режисьор в СНПДФ „Време”, безпартийна. Член на „клуба”. Споделя и активно разпространява идеите и материалите му. Участва в инициативи на „Екогласност” и други „независими” групи.

45. СВЕТЛА ИВАНОВА ИВАНОВА – завеждащ библиотека в СФД, безпартийна, член на „клуба”. Участва в инициативи на „Екогласност”. Поддържа близки контакти с Румяна Узунова.

46. БОРИС КИРИЛОВ ХРИСТОВ – писател, редактор в алманах „Струма”, безпартиен, член на „клуба”, а по-късно и на т. нар. „Клуб 273”. Развивал активна дейност, подписвал всичките му документи и възвания. По време а Екофорума участва в провежданите от „Екогласност” и „Клуб 273” мероприятия.

47. ВЛАДИМИР ЛЮБОМИРОВ ЛЕВЧЕВ – поет и преводач, редактор на ДИ „Народна култура”, безпартиен, член на „клуба” и на „Екогласност”, активен участник в тях. Очертава се като куриер, събиращ подписи под петиции и възвания. Привлича интелектуалци за участие в „клуба”. Дал нееднократно интервюта на западни журналисти. Член, основател и активен участник в „Клуб 39”. Автор-съставител на самиздатското списание „Глас”, чиято програмна цел е антисоциалистическа. По време на Екофорума участва активно във всички провеждани от „независимите” клубове и групи мероприятия. Организира в дома си срещи със западни журналисти и с Румяна Узунова.

48. ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ КОРУДЖИЕВ – писател, редактор в издателство „Български писател”, безпартиен. Член на „клуба” и на „Екогласност”. Поддържал активни връзки с движението „Грийнпийс”. По време на екофорума възнамерявал да организира литературно четене по негови „екофрагменти” (на 31.10. т. м., в кино „Петър Берон”, на заключително събрание на „Екогласност”).

49. ЙОРДАН АСЕНОВ ВАСИЛЕВ – литературен критик, работи в Института по български език и литература при БАН, безпартиен. Член-основател на „клуба” и съмишленик на всички останали неформални структури. Заедно със съпругата си Блага Димитрова е съинициатор и организатор на всички инициатива и прояви на „клуба”. По време на екофорума участва в организираната с Румяна Узунова вечеря и всички провеждани от „клуба” и „Екогласност” мероприятия.

50. МИХАИЛ ДИМИТРОВ НЕДЕЛЧЕВ – литературен критик, редактор на издателство „Български писател”, безпартиен. Член на „клуба”. Разпространявал програмната му декларация и се солидаризирал с провежданите от него мероприятия. По време на екофорума е участвал в някои провеждани от „Екогласност” инициативи.

51. ЕВГЕНИЯ ЛЮБОМИРОВА ИВАНОВА – не работи, безпартийна, бивш секретар на „оперативното бюро” на „клуба”, един от организационните му активисти. Размножавала и разпространявала основните документи на „клуба”. Давала интервюта на западни журналисти. Участва в акциите на „Екогласност” и други „независими” групи.

52. ГЕОРГИ ВАСИЛЕВ ВЕЛИЧКОВ – редактор в ДИ „Български писател”, безпартиен, член на Оперативното бюро и бивш работен председател на „клуба”. Участвал в подготовката на програмните документи и тяхното разпространение. Давал интервюта на западни журналисти. Участвал в акциите на „Екогласност”. Антипартийно настроен.

53. ГЕОРГИ ТОДОРОВ ДРУМЕВ – журналист във в. „Стършел”, безпартиен, участник в ОЗКЕР, член на „клуба”. Споделя напълно идеите на „независимите” сдружения. Участник в акциите на „Екогласност”.

54. НИКОЛАЙ КИРИЛОВ ВАСИЛЕВ – доцент, хоноруван преподавател във Философския факултет, член на ръководството на „клуба”, развил активна дейност в него, бил е и „ротационен председател”. Дал интервюта на чужди журналисти. Подкрепя движението „Екогласност”.

55. ЗИНА КОСТАДИНОВА МАРКОВА – ст. н. с., доктор в Института по история на БАН. Активен член на „клуба”. Участник в акциите на „независимите” сдружения.

 

Отп. в 2 екз., № 1 – Г. Атанасов, № 2 – КД, Размножено в 3 екз., № 3 – Д. Стоянов, № 4 – Й. Йотов, № 5 – Гр. Стоичков, Изп. В. Ванева, Нап.: М. Савова, Маш № 1571, 17.10.89 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 944, л. 76-93. Копие (втори машинописен екземпляр).

 

№ 329

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 938. Екз. № 3

27.10.1989 год.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Получени данни във връзка с екофорума (27.10.1989 г.)

Според постъпилите в органите на МВР данни на 27 октомври т. г. преди редовното пленарно заседание на екофорума е проведено съвещание на представители на делегациите на страните – членки на НАТО, на което е обсъждано тяхното становище след станалите събития на 26 т. м. Взето било решение да се настоява за отговор от страна на българската делегация и ако той не задоволява, да се поискат допълнителни разяснения.

След дадените от др. Николай Дюлгеров (сведения) за взетите на 26 т. м. мерки по отношение на някои активисти на т. нар. „независими” структури, сред делегациите на страните-членки на НАТО се очертават разнопосочни оценки на дадения от наша страна отговор. Според някои делегати изявлението на др. Дюлгеров показало стремежа на българите „да излязат от положение”. Положителното в него било, че се говорело за „прекаляване”, злоупотреба с власт”, че се давали уверения за вземане на мерки и предотвратяване на бъдещи подобни случаи. Положително се оценява изявлението и поради факта, че е направено от „члена на българското правителство”. Като отрицателни елементи в дадения отговор се смятат споменаваните в декларациите моменти, които касаели чуждите средства за информация и „злоупотребата с гостоприемството”. Тези моменти се оценяват като нарушения на Виенската конвенция.

Американски делегат изразил мнение, че не е разбрал от изявлението какви мерки ще гарантират в бъдеще, че няма да се стигне до други подобни случаи. Конкретно посочил предстоящото събрание на „Екогласност”, което е предвидено да се проведе днес в кино „Петър Берон”. Освен това изразил неудовлетвореността си от това, че не било съобщено нищо за задържания Любомир Собаджиев.

Някои западни делегати изразили становище, че изявлението на Н. Дюлгеров трябва да бъде публикувано в средствата за масова информация. Не трябвало да се позволява на нашата страна да счита, че само с направената декларация случаят ще бъде приключен.

Сред основната част от делегатите на страните от НАТО се е формирало становището на следващото пленарно заседание да приемат извиненията на българските власти за „прекаляване и злоупотреба с властта” и уверенията им, че случаят няма да се повтори. В същото време да настояват изявлението да се разгласи чрез средствата за масова информация. Взето е решение преди заседанието да се направи нова среща за координация на бъдещата им позиция.

Спорен мнение на някои дипломати и чуждестранни журналисти посолството на Великобритания в нашата страна е изиграло голяма роля за обединяване на всички дипломати от Европейската общност, популяризиране на „Екогласност” и на останалите „дисидентски групи”. Подемът на „дисидентското движение” в България през последната седмица до голяма степен се дължал на хората от това посолство. Има данни, че след предприетите мерки за ограничаване нелоялната дейност на някои членове на „Екогласност” английската делегация е получила конкретни указания „да раздуха въпроса”. Имало и предложение делегацията да напусне заседанието за около един час с някоя друга делегация, която успее да убеди. По някои оценки английската делегация щяла да бъде ръководител на всички действия във връзка с реакцията на страните от НАТО по отношение на ограничителните санкции на българските власти към „дисидентските групи”.

По оценки на френски дипломат и делегат от Канада участвалият в събитията на 26 т. м. английски журналист Майк Пауър е реагирал твърде остро, трябвало е да бъде по-въздържан, не се държал като професионален журналист, а като активист на „Екогласност”.

Постъпващата информация показва, че активистите на „независимите” структури продължават да осъществяват активни действия за реализиране на замислените от тях мероприятия.

След предприетите спрямо някои членове мерки, на 26.10. т. г. вечерта в дома на Ирена Зафирова се провела срещу между Румяна Узунова и Петър Слабаков, Деян Кюранов, Костадин Георгиев, Волен Сидеров и Красимир Кънев. Петимата й дали общо интервю, в което описали подробно „грубия начин”, по който била разтурена сбирката им пред „Кристал”.

При оценяване на досегашните си действия и обсъждане на бъдещите си изяви членовете на „движението” застъпвали категорично становище, че ще реализират докрай протестната си акция срещу реализирането на проекта „Рила-Места”. Такова било становището им и за другите планирани от тях мероприятия.

Членовете на т. нар. Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България продължават активно да подготвят общото събрание на 2.11. т. г., въпреки че нямало официално разрешение за това. За евентуален председател на общото събрание обсъждали Чавдар Кюранов или Георги Мишев. Освен двата доклада – на Иван Джаджев и Петко Симеонов, Желю Желев щял да внесе проект за нова програма за действие. Предвиждали се изказвания на Р. Ралин, М. Ганчев и В. Коларов, Ал. Миланов и Д. Луджев.

Възнамерявали да изготвят „пакет” от документи (по подобие на „Екогласност”), в които да засегнат широк кръг от въпроси на общественото ни развитие. Материалите трябвало да бъдат изнесени по време на Конгреса на културата от членове на „клуба” или техни съмишленици.

На 24.10. т. г. Иван Джаджев – председател на „клуба” дал обширно интервю на Р. Узунова, в което обрисувал най-общо структурата, обединяваща интелектуалците. В тази връзка отправил силни упреци към властите, които не само че не се потрудили да се запознаят с предложенията им, но и предприели репресивни мерки спрямо членовете. По въпроса за другите „независими” структури заявил, че подкрепят всички, чието „съществуване и действия са в унисон със законите на България”. По негово мнение те не бивало да се обединяват, необходимо било многообразие, пъстрота на обществената картина.

Т. нар. Независимо дружество за защита правата на човека в НРБ определило за 11.00 часа на 28 октомври провеждането на „сказката” в Южния парк. Дневният ред щял да съдържа: встъпително слово на Румен Воденичаров; прочитане на бюлетин № 1 на дружеството; приемане на приветствие до екофорума и на апел за освобождаването на Константин Иванов.

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Г. Танев

 

Отп. в 3 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – Памет, № 3 – КД, Изп. М. Радичков, Нап.: Е. Кунева – 1590, Размн. в 20 екз. по сисък, 31.10.89 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 944, л. 94-98. Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 330

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 939. Екз. № 3

27.10.1989 год.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Обстановката в Полша

 

По данни от нашето представителство във Варшава коментарите и дискусиите в Полша тези дни са свързани с резултатите от посещението на Тадеуш Мазовецки в Италия. Това посещение се окачествява като историческо, защото се свързва с надеждите и очакванията, че с помощта на Рим и Ватикана кризата в Полша може да се вкара в нормално русло чрез конкретно икономическо сътрудничество и финансова помощ. Пътят на Полша към европейското стопанство минавал през Рим, а икономическите и търговските взаимоотношения с големи италиански фирми щели сериозно да помогнат на полската икономика и съществено да повлияят на политическите отношения между Изтока и Запада.

Барометърът на общественото мнение е провежданата непопулярна ценова политика. Съществува мнение, че политиката на правителството се подкрепя от заможните хора, а средните и по-бедните съсловия остро критикуват и все по-често отричат позитивния характер на правителствените мерки и реформи.

Поредното покачване на цените, както и неразбираемите принципи на индексацията, са главен генератор на недоверие и разгорещяване на страстите.

Констатира се, че пазарната политика в много случаи води до загубване на контрол от страна на компетентните държавни органи и отнемане на възможността им за бързо реагиране в случаите на стопанска анархия и монополизъм. Редица специалисти отбелязват, че политиката на заплащането като част от програмата за реформи продължава да не стимулира заинтересованост от подобряване на производителността и качеството на труда.

Съществуват мнения, че планираните действия, отнасящи се до кооперативното движение, което в Полша има стари традиции, ще предизвика съществени икономически загуби. Така например продаването на кооперативната собственост на частни лица се приема като грабеж на труда на кооператорите.

Непрекъснатият процес на влошаване на икономическото положение в страната изправя всеки ден нови социални групи от населението пред сериозни трудности.

Въпреки че по официални данни около 4,1 милиона поляци живеят под границата на екзистенц минимума, реално тази цифра е значително по-голяма.

Недоволството сред обикновените хора нараства и само изборът им „Солидарност” днес да управлява страната, както и надеждите и обещанията за по-добър живот ги възпира от масови спонтанни протести и излизане на улицата.

Наред с това и сред дейците на „Солидарност”, и у самия Валенса се засилва убеждението, че положението в страната не се оправя и кризата се задълбочава. В тази трудна обстановка се разчита на църквата, която по молба на „Солидарност” апелира за търпимост, събира помощи за бедните, раздава обеди на гладуващите и т. н.

Западни дипломати и журналисти, акредитирани във Варшава, прогнозират, че след посещението на Мазовецки в Италия се очертава бързо обвързване на Полша със Западна Европа. Италия щяла да изпълнява ролята на прозорец, през който Полша да се промъкне в ЕИО. Отношенията Полша-Италия се разглеждат като еталон на двустранно сътрудничество и според някои могат да послужат за основа на перспективна концепция за по-нататъшно сътрудничество на ЕИО с преустройващите се социалистически страни.

По информация, получена от висши военни служители от Полша, на предстоящата среща на Тадеуш Мазовецки с другаря М. Горбачов в Москва ще бъдат поставени за разглеждане четири групи въпроси:

1. Предоставяне на Полша 15% от репарациите, получени след войната от СССР.

2. Доплащане на въглища и суровини, които СССР е получил след войната на ниски цени от Полша.

3. Териториални претенции за „Съветска Полония”.

4. Снемане авторското право на СССР от съветски военни лицензии за производство на военна техника в Полша и получаване право свободно да я продават.

Напоследък в полските средства за масова информация все по-малко се пише и говори за нашата страна и за другите социалистически страни. Това, което се появява в печата, е преди всичко с негативно съдържание, с голяма доза тенденциозност и преднамереност. В някои случаи публикациите са свързани с положението на несъгласните с политиката на нашата партия писатели, журналисти и други дейци на културата и изкуството. Информацията се получава в лични разговори на пребивавали у нас полски журналисти или от пребиваващи в Полша български граждани от тези среди. Такъв е случаят с публикуваното интервю във в. „Жиче литерацке” (Литературен живот) от 15 т. м. на полския журналист Януш Соболевски с редица известни у нас дейци на „независими” структури като Бл. Димитрова, Й. Василев и др.

Оформя се впечатлението, че центърът в Полша за сътрудничество с „независимите” структури в България се явява гр. Краков. Последните данни сочат, че в Краков е била поетесата Евгения Иванова, командирована по линия на Съюза на писателите, която нашироко е разказвала пред дейци на „Солидарност” за своята съдба у нас, за преследвания и репресии, на които е била подложена в България, и пр.

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Г. Танев

 

Отп. в 3 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – Памет, № 3 – КД, Размн. в 3 екз., № 4 – Г. Атанасов, № 5 – Д. Стоянов, № 6 – П. Младенов, Изп.: П. Петров, Нап.: Е. Кунева – 1574, 27.10.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 944, л. 99-102. Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 331

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 942. Екз. № 3

28.10.1989 год.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Получени данни във връзка с екофорума (към 28.10.1989 г.)

 

Делегациите на западните страни, активно подпомогнати от техните посолства, подготвят становищата си във връзка със заключителния документ на екофорума.

Получени са данни, че американски представители на срещата оказвали натиск върху турската делегация да подпише заключителния документ. Американската делегация щяла да настоява в заключителния документ да бъдат включени и следните пунктове: да се предоставя на населението по-широк достъп до информация, свързана с екологичните проблеми; да се даде право на членовете на неформалните организации свободно да общуват с аналогични организации зад граница; да се задължат властите да подпомагат и стимулират подобни контакти.

Според постъпила информация всички делегации на форума приемали положително текстовете и предложенията на българската страна по заключителния документ на екофорума. Мнението на френските представители съвпаднало с нашия проект. Според някои оценки представителите на Турция и Румъния можело да се въздържат от подписване на заключителния документ, тъй като в неофициалните разговори изтъквали, че отдават предпочитания на двустранните спогодби.

На приема, даден в посолството на Великобритания в чест на нейната делегация, присъствали и членове на „Екогласност”, сред които бил и Румен Воденичаров. С тях разговаряли посланикът Ричард Томас, Майкъл Фрост и Джон Макфърсън. Журналистите от сп. „Отечество” и членове на „Екогласност” Николай Генов и Румен Данов установили контакт с [представители] на „Хелзинки Уоч” и ги придружавали по време на организирана от „Екогласност” акция в София.

По мнение на активисти на „Екогласност” приемите в английското и американското посолство били организирани „изключително за членовете на „неформалните” структури. За разлика от приема в английското посолство на този в американското не били поканени представители на дипломатическите мисии. Там присъствали Румяна Узунова и други журналисти от „Свободна Европа”, Би Би Си и Ей Би Си. Освен цялото ръководство на „Екогласност” били поканени и членове на неформалните структури Г. Спасов, Гагалов, Г. Гелеменов и др.

Продължават активните действия на „Екогласност” и другите „независими” структури за осъществяването на замислените публични изяви и мероприятия.

На 27 т. м. в кино „Петър Берон” се проведе второто събрание на „Екогласност”. Към 18.00 ч. в района на читалището са се събрали около 1000 души. Пропускателният режим се осъществявал от членове на „движението”. В салона били допуснати около 600 лица. Сред останалите извън залата били и представителите на т. нар. Независимо дружество за правата на човека в НРБ, някои български и чуждестранни журналисти.

Събранието било открито и ръководено от Деян Кюранов, който представил Александър Каракачанов и Петър Берон, а за Петър Слабаков съобщил, че отсъства поради участие в представление.

В началото на събранието думата била дадена на Каракачанов, който изнесъл основния доклад за състоянието на „Екогласност” в момента. Прочел и обръщение до страните участнички в екофорума от името на „Екогласност”. В него от клеветнически позиции се излагали действията на българските власти към „сдружението”, включително и на 26 т. м. Отправял се апел за оказване на въздействие върху България с цел спазване на Виенските споразумения. Прочел и писмото на председателя на СНС, в което се забранявали проявите на „Екогласност” извън Южния парк, което квалифицирал като незаконно. Настоявал за оставката на Стефан Нинов като кмет на София. Изразил и категорично настояване да им бъде осигурен достъп до българските средства за масова информация за водене на разговор по проблемите на екологията. Уведомил, че на събранието на 31 т. м. възнамерявали да поканят представители на Министерството на народното здраве и социалните грижи, който да дадели отговор на дискутираните от тях въпроси.

Петър Берон информирал за изказванията на делегатите на екофорума след „инцидента” на 26 т. м., като подчертал, че действията на българските власти спрямо „Екогласност” са били осъдени от изказалите се представители на западноевропейските страни и от тези на СССР, Унгария, Полша и ГДР. Заявил, че българската страна била заставена да направи официално изявление по повод станалото поради опасност голяма част от делегациите, в това число и от социалистически страни, демонстративно да напуснат форума.

Пирин Воденичаров – представил се за член на групата независими експерти на „сдружението”, разкрил „критичната екологична обстановка у нас”, като се позовал на цитати и факти от книгата на Тодор Божинов „Екология и управление” и някои данни, публикувани в бюлетина на КОПС. Обявил и за подготвяната от тях „черна книга”, посветена на проблемите и състоянието на екологичната обстановка в България. Заявил, че въпреки информираността на правителството още през май за изливането на съдържащи арсен води в язовир „Тополница”, едва през септември то разпоредило да не се използват водите на язовира, което довело до отравяне на селскостопански животни, натрупване на тази отрова в хранителни продукти и др.

Петко Симеонов – член на т. нар. Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България, отправил обвинения към ръководството на страната, че е скрило от народа истината за радиоактивното замърсяване, причинено от аварията н Чернобил. Настоял за провеждането на парламентарна анкета за изясняване на случая и търсене на отговорност от виновните лица.

Чавдар Биков – живеещ в кв. „Дървеница” на столицата, информирал за сложната екологична обстановка в района, породена от намиращия се там Научноизследователски химико-фармацевтичен институт. В края на своето изказване предал на Деян Кюранов писмо, подписано от над 100 негови съкварталци, адресирано до генералния секретар на ЦК на БКП и до председателя на Народното събрание.

Борис Спасов изрично подчертал, че не е член на „Екогласност”, а на „Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България”, прочел от името на тяхната структура декларация в защита на „Екогласност” по повод „събитията” от 26 т. м., адресирана до председателя на Народното събрание и до средствата за масова информация. Заявил, че тези действия били плод на „едно тоталитарно общество, което показало колко струва демокрацията и преустройството в България”. Настоял да се даде гласност на случая.

Пред събранието било съобщено, че в салона присъства журналист от Унгария Яноши, който дошъл на събранието с други чуждестранни журналисти, но само той и негови колеги от Белгия успели да влязат в салона. Яноши се представил като член на екологичната опозиция в Унгария. Информирал за изявлението на Николай Дюлгеров на сутрешното заседание на 27 т. м. , като изтъкнал, че действията на властите били порицани не само от представителите на капиталистическите страни, но и от Унгария, Полша, ГДР и СССР.

Думата била дадена и на Йордан Йотов – служител в НИТИ „Енегропроект”, който изразил възмущение и протест от демагогското изказване на Каракачанов. Посочил, че досега представителите на „Екогласност” са отбягвали контакти със служители на „Енергопроект” и че както сега, така и на предишното събрание е бил възпрепятстван да направи изказване.

В остро нелоялен дух било изказването на Георги Станков, представил се за земеделец и политзатворник, който преди 9 септември 1944 г. за убежденията си служил в черните роти, а след това лежал в затвора 5 години. Изказал задоволство от дейността на „Екогласност” и гневно осъдил „инцидента” на 26 т. м. Отправил призив властите да осъществят диалог с членовете на „независимите” структури.

В подкрепа на „Екогласност” и в тон на упрек срещу изграждането на АЕЦ - Белене било изказването на Нина Георгиева.

В изказването на Елена Банова, представила се за журналистка, били отправени критики за дейността на Каракачанов като градски съветник, поради което настояла за неговата оставка като такъв. Изказването й породило недоволство сред присъстващите в залата, които я освиркали. Непосредствено след това Каракачанов обявил, че посочените факти не отговаряли на истината и заплашил Банова със съд за клевета.

Изказване направил и Цветан Кардишев, член на „Екогласност”, който обвинил КОПС като правителствена институция, която се влияела от тясно ведомствени интереси. Квалифицирал НРБ като най-затворената страна в системата на СИВ по отношение на гласността по екологичните проблеми. Направил предложение да се разсекретят данните за замърсяването на природната среда в България и да се създаде общонароден фонд за решаване на екологичните проблеми.

Отношение взел и Андрей Ангелов от Самоков, който заявил, че е редовен слушател на радио „Свободна Европа”, от която научил и за осъществяваните от „Екогласност” мероприятия. Считал, че докато „Свободна Европа” съобщавала за „актуалните събития и процеси у нас”, което според него било проява на гласност, то организациите, в които официално членувал – ОФ и БПС, и то не доброволно, не правели нищо за развитието на гласността. Отправил протест срещу действието на официалните власти, които потискали гласността и демокрацията. Затова в лицето на „Екогласност” виждал една бъдеща организация, която се бори с мирни средства за гласност и демокрация.

Присъстващите на събранието често прекъсвали с ръкопляскания изказващите се. Особено бурна и продължителна била реакцията им на одобрение на отделни пасажи от декларацията на „клуба”, и в изказванията на Петко Симеонов и Андрей Ангелов.

Събранието приключило с приемането на призив към градските власти за предоставяне на по-голяма зала за следващото събрание на 31 т. м. Съобщено било, че на 3.ХІ. т. г. от 16.45 ч. ще се проведе шествие до Народното събрание за връчване апел против проекта „Рила и Места”. На излизане от залата на присъстващите бил раздаден материал на „движението”.

Около 20.00 часа на останалите стотина души, изчакали края на събранието, намиращи се пред района на читалището, член на „Екогласност” съвсем накратко разказал как е протекла проявата, като разкрил с по няколко изречения направените изказвания. Разказаното било прието с ръкопляскания и откъслечни скандирания „Екогласност”.

В резултат на взетите превантивно-охранителни мерки не бяха допуснати инциденти по време на провеждане на мероприятието. Само в началото от неуспелите да влязат в залата е изказано съмнение, че салонът е пълен, отправено е искане за допускане на правостоящи хора във фоайето, а също така и изнасянето на тонколони за озвучаване района пред читалището. Изказвани са мнения, че органите на МВР нарочно ограничават, въпреки наличието на свободни места, подхвърляни са били и единични реплики, насочени срещу органите на сигурността и против социалистическия строй.

В проведеното от „Екогласност” мероприятие се проявява тенденцията към политизиране на „движението”. Пролича все по-добрата организация на осъществяваните от тях действия и обществени изяви.

На 27.Х. т. г. в различни части на столицата са разлепени листовки. В тях се отправя призив към гражданите да подкрепят инициативата за представяне пред Народното събрание на протестен документ срещу проекта „Рила-Места”, за което в продължение на 10 дни „сдружението „Екогласност” събрало 7 000 подписи на граждани от страната”. Обявява се, че на 31 т. м. от 16.45 ч. от градинката зад ЦДНА ще започне шествие за връчване на петицията със събраните подписи в Народното събрание. В част от листовките се разкриват целите и задачите на „Екогласност” и нейното участие в екофорума. Огласява се и обявяването на конкурс за емблема на „сдружението”, като се посочва и адресът, на който да се изпращат проектите.

На 27.Х. т. г. около 11.30 ч. е задържан Стефан Василев Василев, живеещ в ж. к. „Дървеница”, научен сътрудник към БАН, който е разпространил около 45 листовки на „Екогласност”, а други над 300 броя е носел със себе си.

Има данни, че в ръководството на „Екогласност” се формирало становище, че ще се подчинят само на писмен отказ от СНС за провеждане на замисленото на 3 ноември шествие.

Някои от участвалите в опитите за публични прояви на 26 ноември членове на „Екогласност” възнамерявали да подадат оплакване до Народното събрание и съдебните органи за „нанесени от органите на МВР телесни увреждания”, подкрепени и от медицински свидетелства.

По покана на „Екогласност” по време на екофорума в София пребивавали членове на Одеското регионално отделение на „Социално-екологически съюз” и представители на „Националния фронт на Прибалтика”. Гости на Каракачанов били и двама членове на неформално екологично сдружение от Латвия. Представители на Одеската и Рижката неформална група присъствали на сбирка на активистите на „Екогласност” на 24 октомври, където споделили своя опит в борбата за спиране изграждането на АЕЦ на река Даугава.

МИНИСТЪР: (Без подпис) Г. Танев

 

Отп. в 3 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – Памет, № 3 к. д., Размножена в 20 екземпляра, изпратена по списък, Изп.: М. Радичков, Нап.: М. Цинигарова, Маш. № 1579, 29.Х.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 944, л. 105-114. Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 332

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 943. Екз. № 3

28.10.1989 г.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Замислени и подготвящи се от „независимите” структури прояви във връзка с екофорума

 

Активистите на „независимите” структури продължават активно да подготвят и настойчиво да търсят възможности за провеждане на различните прояви. До момента органите на МВР разполагат с данни за организиране на следните мероприятия:

 

І. Публични събрания

- На 28 т. м. от 11.00 ч. в Южния парк – събрание на „Независимото дружество за защита правата на човека в НРБ”. (При възникване на проблем за събиране на тази дата организаторите планират то да се проведе на 29, 30 или 31 октомври).

Вземат се мерки за ограничаване на участниците в събранието, неговото контролиране и съвместно с общинските и партийни органи при възможност за компрометирането му.

-        На 31 т. м. от 18.00 ч. в салона на читалище „Петър Берон” – третото поредно събрание на „Екогласност”.

Считаме, че събранието не трябва да се възпрепятства. Ще бъдат взети мерки за осигуряване на необходимия обществен ред, както при предишните две събрания.

-        На 2.ХІ. т. г. в салона на читалище „Петър Берон” – събрание на „Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България”.

Предлагаме да се прецени целесъобразността от официален отказ от страна на общинските власти за провеждане на събранието.

-        На 3.ХІ. т. г. от 16.45 ч. – шествие, организирано от „Екогласност” по маршрут от градинката зад ЦДНА до Народното събрание с цел връчване на петиция в Народното събрание.

Считаме, че трябва да се вземат всички възможни политически, оперативни и други мерки за осуетяване на шествието. (Има данни, че активисти на „Екогласност” споделяли, че при евентуален писмен отказ от СНС няма да проведат шествието.)

ІІ. Други публични прояви

-        В Южния парк – продължава акцията на „Екогласност” за събиране на подписи срещу проекта „Рила-Места” и набиране на нови членове на движението.

Акцията в Южния парк не трябва да се възпрепятства. Вземат се необходимите мерки за ограничаване възможността за пренасяне пункта отново в градинката пред сладкарница „Кристал”.

-        Продължава разлепването и разпространяването на листовки и други писмени материали, главно на „Екогласност”, на различни места в столицата.

При откриване на такива материали органите на МВР ще ги изземват, а спрямо разпространителите им ще се налагат санкции съобразно Наредба № 1 на ИК на СНС. Ако материалите са с антисоциалистическо или друго враждебно подстрекателско съдържание, координирано с органите на прокуратурата ще се прилагат разпоредбите на НК на НРБ.

ІІІ. Прояви в частни домове

- На 28 т. м. от 19.30 ч. – организационно събрание на „Независимия профсъюз „Подкрепа” с цел изграждане на единно ръководство за цялата страна.

- На 1.ХІ. т. г. от 19.00 ч. – пресконференция на „Клуба за подкрепа на преустройството и гласността в България”.

Подобни събирания ръководствата на „независимите” структури замислят и подготвят ежедневно.

Считаме, че както и до настоящия момент, такива прояви не следва да се възпрепятстват, а при протичането им в рамките на допустимото да се контролират. В случай на получаване на данни за провеждане на противозаконни действия в тези сбирки, координирано с органите на прокуратурата да се осъществяват предвидените в Наказателния кодекс мерки.

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Г. Танев

 

Отп. в 3 екз., № 1 – др. Г. Атанасов, № 2 – Памет, № 3 – КД, Размн. в 4 екз., № 4 – др. Д. Стоянов, № 5 – др. Й. Йотов, № 6 – др. Гр. Стоичков, № 7 – др. Д. Станишев, Изп.: Радичков, Нап.: Цинигарова – 1578, 28.10.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 944, л. 115-118. Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 333

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

ЦЕНТРАЛНО ИНФОРМАЦИОННО-ОРГАНИЗАЦИОННО УПРАВЛЕНИЕ

Рег. № І – 3488. Екз. ед.

30.10.1989 г.

 

ОБЗОРНА ОПЕРАТИВНА СВОДКА

(23-29 октомври 1989 г.)

София

 

ОБЩА ОЦЕНКА ЗА ОБСТАНОВКАТА В СТРАНАТА

[Относно положителни и критични отзиви за оповестено решение на ПБ на ЦК на БКП „За качествено усъвършенстване на изучаването и използването на общественото мнение в условията на преустройството” – б. съст.]

 

През изтеклата седмица органите на МВР продължиха осъществяването на оперативно-превантивни мероприятия за пресичане или неутрализиране на нелоялно проявяващи се участници в различни неформални структури да организират (по преки указания и внушения на чужди дипломати, журналисти, членове на делегации и гости, пребиваващи в страната във връзка с провеждащия се в столицата „Екофорум-89”) публични изяви с дестабилизираща насоченост. Приложиха се тактически варианти за провеждане на „открити сблъсъци” с органите на обществения ред. Поддържаха готовност за документиране на „безредици”, за подхранване на антибългарска кампания зад граница и шантажиране на българската страна с прекъсване работата на форума.

 

НАСОЧЕНОСТ НА ПРОТИВНИКА И НЕГАТИВНИ ПРОЯВИ В СРЕДИ НА ИНТЕЛИГЕНЦИЯТА

Отговорен сътрудник в посолството на водеща страна от НАТО упрекнал себе си и останалите дипломати, че все още „малко се ангажират със защитата правата на човека” в НРБ. Според него сега бил моментът „да се възползват от създалото се положение, когато хората от независимите сдружения надигат глава и търсят контакти с тях и с международни организации”.

В изпращани на Запад информации кореспонденти и сътрудници на „Ройтер”, Би Би Си, „Гласът на Америка”, „Свободна Европа” и други отбелязаха, че в България се наблюдавал „необикновено силен подем на дисидентското движение”, което доскоро било „съвсем незначително”. Под натиска на световната общественост властите „отпускали леко нещата” и за неформалните структури се открила възможност „да организират много събрания, пресконференции, шествия и митинги” – нещо „невиждано досега”. На състоялите се сбирки и сборища дисидентите проявявали „неимоверна активност и отправяли открито остри критики към правителството”. По оценка на журналист от Би Би Си трудно било да се прогнозира какво ще стане с „опозиционните групи” след приключването на екофорума, но някои „представители на западни страни се надявали, че профсъюз „Подкрепа” може да постави началото на българската „Солидарност”.

С очевидната цел да „опипа почвата” в създалата се по оценка на противника „благоприятна обстановка”, в НРБ пристигна делегация на Международната федерация на националните комитети в западните страни по наблюдение изпълнението на договореностите от Хелзинки – т. нар. „Хелзинки Уоч”, начело с нейния президент, генерален секретар и ръководители на комитети в САЩ, Норвегия, Швейцария и др. При срещи и разговори с високопоставени държавни служители, духовници и контакти с граждани при обиколка из страната (с насоченост към Кърджалийски район) се опитаха грубо да се намесват в нашите вътрешни работи, пряко да защитават нелоялно проявяващи се ръководители и активисти на неформални структури, да влияят върху хода на съдебни процеси срещу привлечени към наказателна отговорност. Поставяха искания да имат достъп до съдебни протоколи и протоколи за разпит, да присъстват като наблюдатели на всички процеси по основни текстове от глава първа на Наказателния кодекс и престъпленията срещу реда и управлението. Натрапваха свои идеи за реформи в нашето законодателство. Искаха обяснения „за дискриминационното отношение към мюсюлманите след 1984 г.”. При почти всички разговори настойчиво поставяха въпроса за легализиране на неформалните структури и за преустановяване на всякакви „репресии” срещу техни участници като противоречащи на приетите договорености във Виена.

По инициатива на дипломат от водеща страна в НАТО в столицата се провела среща с представители на „профсъюза”, „независимото дружество”, „Комитет – 273” и др. Обсъждана била възможността в България да се създаде група на „Хелзинки Уоч”. Набелязани били кандидатури за нейното ръководство. Изказани били мнения, че тази група можела да играе роля на „обединяващо звено на политическата опозиция” в България.

В салон на читалище „Петър Берон” в столицата участници в „Екогласност” организираха разрешено от компетентните власти събрание, на което пропагандираха идеите на „сдружението”. Събралата се група от ръководители и дейци на други неформални структури пред входа на читалището използваха присъствието на чужди дипломати, за да издигнат лозунги с враждебна насоченост. Призоваваха към „политическа активност” по примера на контрареволюционните сили в Унгария, Полша и ГДР. Христофор Събев убеждавал присъстващите, че било „настанало време за обединение на всички (неформални) групи в името на засилването на борбата за повече демокрация и човешки права”.

По-късно по инициатива на Събев се състояла конфиденциална среща с един от активните дейци на „клуба”, на която била разисквана възможността за сътрудничество, а след проведена в столична църква панихида в памет на „загиналите от екологични катастрофи” присъстващите били поканени да се подпишат под апел до Окръжния съд в Михайловград за оправдаване на члена на „независимото дружество” Константин Иванов (осъден на 10 октомври на една година лишаване от свобода за клеветническа и друга противоправна дейност).

Последваха срещи в частни домове в столицата на съмишленици на Христофор Събев и на ръководството на „Екогласност” с Румяна Узунова. Срещи и разговори с участници в неформални структури са били проведени и в посолства на водещи страни от НАТО.

На 25 октомври активисти на „Екогласност” събирали подписи от граждани под протестен материал срещу реализацията на проекта „Рила” и „Места” в градинката пред ЦДНА и на Александър Каракачанов беше предадено писмо на председателя на Изпълнителния комитет на СНС, с което се обръща внимание, че определено място за тези публични изяви е Южния парк. На 26 октомври 15-20 активисти на „Екогласност” формираха група в района на Първа градска болница и носейки протестен лозунг срещу изграждането на хидрокаскадите, се отправили към градинката пред ЦДНА. В изпълнение на разпорежданията органите на реда са спрели групата и я предупредили да преустанови действията си. Поради неподчинение отстранили 6 души, които били откарани в Южния парк. Останалите, издигайки лозунги, са стигнали до градинката, където представител на СНС и органите на реда са ги предупредили, че мястото е забранено за публични прояви. Тъй като те не се подчинили на предупрежденията и се държали грубо и предизвикателно, 10 души са били отпратени към Южния парк. На мястото са присъствали западни журналисти.

На 27 октомври в различни райони на столицата бяха разлепени листовки от името на „Екогласност”, в които се отправят нападки срещу властите, че осуетили демонстрацията им и се приканват гражданите масово да участват в шествие на 3 ноември до Народното събрание за връчване на протест срещу изграждането на хидрокомплексите „Рила” и „Места”.

На 28 октомври дейци на неформални структури проведоха провокационна сбирка в Южния парк с четене и разпространение на материали с враждебно съдържание, заснети от чужди журналисти.

По данни от източници на VІ управление – ДС, в последно време бивши дейци на земеделската опозиция, осъждани за контрареволюционна дейност, се събирали и обсъждали възможността да се създаде „някаква структура, чрез която да се изявят пред световната общественост”. Вече била оформена група от седем души в Перник. Подготвяло се създаване на групи във Варна, Хасково, Плевен, София и др. В околностите на Стара Загора бивши опозиционери били обсъждали подобна инициатива. В ход са оперативно-превантивни мероприятия.

ПОВЕДЕНИЕТО НА ГРАЖДАНИТЕ, ВЪЗСТАНОВИЛИ БЪЛГАРСКИТЕ СИ ИМЕНА [...]

 

Началник на ЦИОУ - МВР

Ген.-лейтенант: (п) В. Георгиев

 

Отп. в 1 екз., Размн. в 39 екз., Изп. Ч. Кираджиев, Изп.: Т. Станкова – 1580, 29.10.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 961, л. 143-154 (л. 144-149 за извадката). Оригинал. Машинопис.

 

№ 334

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 944. Екз. № 3

30.10.1989 год.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Получени данни във връзка с екофорума (към 30 октомври 1989 г.)

 

В резултат на създадената организация и взетите мерки организираните през почивните дни срещи и пътувания на участниците в екофорума преминаха при добър обществен ред и без инциденти.

На 28 т. м. на среща на делегати на екофорума с ръководството на ВСИ „В. Коларов” – Пловдив, от страна на гостите е бил проявен интерес за връзките на студентите с „Екогласност”. Зададени били въпроси: Могат ли студентите да участват в независими екологични организации; има ли звена „Екогласност” в института; предоставят ли се официални разработки на независимите структури и др. Официален представител на домакините е отговорил изчерпателно и напълно аргументирано.

Продължава постъпването на информация за изразени мнения и становища на западни делегати по работата на екофорума и дейността на „независимите” структури.

Английските делегати считали, че американската страна е особено настоятелна в искането си за включване на темата за правата на човека в заключителния документ. Според тях след инцидента на 26-ти т. м. позицията на САЩ щяла да бъде подкрепена от представителите на страните от ЕИО. Делегатът Питър Самърскейл бил уведомен за мнението на Министерството по опазването на околната среда на Англия да не се прави връзка между човешките права и екологията. По този повод той изказал опасения, че неговата страна „отново” ще бъде изолирана в мнението си от останалите делегации на форума.

Получени са данни, че от Вашингтон е изразено недоволство по отношение на някои публични изказвания на зам. ръководителя на делегацията Джошуа Гилдър. Във връзка с това било наредено всички по-нататъшни изказвания, включително при организиране на пресконференции, да се правят от ръководителя на делегацията Ричард Смит, който бил „по-уравновесен”.

Според придобити данни позицията на канадската делегация по заключителния документ от екофорума била да не се приемат, ако не са съгласни с текстовете на някои от другите документи. В него трябвало да бъдат включени защитата правата на малцинствата, както и правата на екологичните групи. Делегацията на Канада била склонна да приеме документа за промишлените аварии, само ако в някой от останалите документи залегне въпросът за човешките права.

Позицията на Канада се оценява от делегациите на страните-членки на ЕИО като твърда и непреклонна. Ръководителят й Д. Фрейзър се опасявал от изпадане в изолация, поради което считал за необходимо да се „съобразят с мнението на общността, но същевременно обсъждат и възможностите и вариантите, които стоят пред НАТО”.

Монсеньор Любепин – член на делегацията на Ватикана, одобрил решението на българската страна да излезе с изявление за взетите мерки от страна на органите на властта в България и някои действия на делегатите на форума. Според него срещата в София трябвало да бъде етап от новите отношения Изток-Запад, а не арена на нападки и създаване атмосфера на недоверие.

През двата почивни дни активистите на т. нар. „независими” структури проведоха замислените от тях мероприятия.

На 28 октомври между 11 и 13 часа в Южния парк се проведе подготвената „Сказка” на „Независимото дружество за защита правата на човека в НРБ”. Участвали са около 60-70 лица: представители на „Софийската група” на „дружеството”, на групата от В. Търново, водени от Ст. Комитов, около 15 членове на НПС „Подкрепа” с К. Тренчев, членове на „Клуб 39” и „Екогласност” (Деян Кюранов, Димитрина Петрова, Стефан Гайтанджиев и др.). Присъствали и десетина чуждестранни журналисти, някои от които ползвали за преводач Деян Кюранов, са взели интервюта от К. Тренчев, Р. Воденичаров и Ст. Комитов. Забелязани са и 5-6 автомобила на западни посолства. Сбирката е наблюдавана отблизо от около 120-150 любопитни граждани.

Първоначално при събирането на членовете на „независимите” структури и присъствуващите граждани са раздадени листовки, в които са отразени целите и задачите на „дружеството”. Сбирката е ръководил Пламен Николов Любенов, бивш прокурор и адвокат, който е дал думата на Румен Воденичаров за прочитане на декларация до екофорума. В материала е отразено становището на „дружеството” във връзка с инцидента на 26.10. и искане към правителството да се потърси отговорност на МВР. Изразен е и протест срещу охранителните мерки по екофорума и се отправя искане към органите на МВР да не пречат при връчването на петицията на 3 ноември. Декларацията е приета от членовете на „дружеството”, след което Васил Костов и други три лица са прочели обзор „За правата на човека от 1923 г. до настоящия момент”. В обзора се отправят злостни нападки към партията и правителството, правят се оценки за недемократичност на Конституцията и парламентаризма, призовава се към реставрация на капитализма и пр. Най-острите текстове от обзора са били аплодирани от присъстващите членове на „дружеството” и другите „независими” структури. Снежана Николова, член на „Независимото дружество”, е прочела апел за освобождаването на осъдения Коце Иванов от Михайловград и обявила подписка за негова защита.

След прочитане на трите материала на събралите се лица е представен Константин Тренчев, който разказал за задържането му и отправил остри нападки срещу органите на властта. От трима членове на НПС „Подкрепа” била прочетена програмна декларация, в която са поставени искания за намаляване на бюджета на „репресивния” апарат, обявяване на заплатите на висшия ешелон, държавните и партийни органи и др.

Близо до мястото на провеждане на „сказката” на „дружеството” членове на „Клуб 39” събирали подписи под „протестно писмо” до в. „Литературен фронт”, чийто автор бил Пламен Янакиев, в което се обявявали против позицията на Дамян Дамянов.

Към 12.00 ч. в района на събирането членове на „Екогласност” са разположили пропагандни материали и започнали да събират подписи срещу проекта „Рила-Места”. На намиращите се там граждани те са раздавали листовки, в които се осъждат действията на органите на МВР на 26 октомври и отправяли покани за вземане участие в предстоящото шествие на 3 ноември.

На 28 т. м. в дома на Мариана Златева се е провело планираното организационно събрание на НПС „Подкрепа”. Участниците в него приели предложения от Г. Спасов проект за декларация до Народното събрание по повод инцидента на 26.10 пред сладкарница „Кристал”.

От името на „Комитет -273” Любомир Цанков поставил въпроса за предприемане на обща акция в защита на Любомир Собаджиев. Били приети нови членове на профсъюза – 28 лица, които присъствали на събранието. След поименното им представяне започнали обсъждането на предложената промяна на устава и програмата, както и някои персонални промени в т. нар. „Национален съвет” и „Ревизионната комисия”. Във връзка с това били избрани комисии по проектоустава ( Т. Гагалов, В. Андреев, Кр. Кабакчиев) и по програмата ( С. Герджиков, Г. Спасов, Ст. Долапчиев и Йолчо Иванов). Взето било решение обсъжданите предложения да се обработят от комисиите и да бъдат внесени за утвърждаване на сбирка, която възнамерявали да осъществят на 3 или 4 ноември.

На 28 и 29 т. м. членове на „Екогласност” продължиха събирането на подписи под апела за спиране на проекта „Рила-Места”. Проявите били организирани в районите между хижа „Алеко” и хотел „Щастливеца” и главния ход на Южния парк, като за агитационни материали използваха познатите лозунги, апела, съобщението за шествието на 3 ноември и др. На 29 т. м. „Екогласност” организира „туристически поход” до хижа „Алеко”. Оценява се, че мероприятието не е имало желания ефект, тъй като намиращите се в района на хижата граждани не проявили интерес към проявата на „Екогласност”. Същия ден в Южния парк Петър Слабаков е разяснявал на събрала се малобройна група граждани целите и задачите на сдружението, а друг член на „Екогласност” е прочел подготвената петиция до Народното събрание.

На 29 октомври в гр. Велико Търново е проведена сбирка (конгрес) на т. нар. „Комитет за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности”. В резултат на взетите превантивни мерки в мероприятието са участвали само 8 лица. Обсъждайки бъдещата дейност на „Комитета”, са взети две решения: да се изнесе работата на ръководството зад граница, а останалите членове да се включат в дейността на другите „независими” структури. В потвърждение на тези намерения са и постъпилите данни, че Христофор Събев се подготвел да напусне страната заедно с още един член на своя комитет, като за целта търсел съдействие на посолствата на ФРГ и Франция.

На 27 октомври в разговор между Румяна Узунова, Борис Христов и Радой Ралин е обсъждано състоянието на обществения живот в страната, перспективите пред властите и „опозицията”, причастността на различни културни дейци към определени политически позиции. В близките дни Радой Ралин щял да даде обширно интервю, в което да опише съдбата на някои (свои и чужди) спрени книги и да изложи мнението си за нуждата от граждански свободи. Радой Ралин дал съвет на Румяна Узунова в предаванията на радиостанция „Свободна Европа” да не се нападат много силно комунистите, а само извращенията на комунистическата идеология, тъй като „по-голямата част от редовите комунисти били на тяхна страна” и не бивало да ги отблъскват.

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Г. Танев

 

Отп. в 3 екз., № 1 – др. Т. Живков, № 2 – Памет, № 3 – КД, Размножено в 21 екз. и изпратени по списък, Изп.: Радичков, Нап.: Станкова – 1585, 30.10.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 944, л. 119-125. Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 335

ЛИЧНО СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

Рег. № 947. Екз. № 2

 

ОБЗОРНА ОПЕРАТИВНА СВОДКА

(23-29 октомври 1989 г.)

София

 

1. ОБЩА ОБСТАНОВКА В СТРАНАТА

Публикуваният доклад на др. Тодор Живков „За хода на преустройството на сегашния етап, за подготовката на четиринадесетия конгрес” се посреща с интерес от широките слоеве на българската общественост. Със задоволство се приема възможността да се запознаят всички членове на обществото с въпросите, с които ще се занимава ЦК на БКП на своя предстоящ пленум. Подготвеният доклад се оценява като нова проява на стремежа да се търсят ефективни пътища за решаване на актуалните въпроси на обществено-икономическото развитие на страната, за реализиране на Юлската концепция.

Провеждащата се у нас международна екологична среща продължава да ангажира вниманието на немалка част от населението на страната. Наред с изказваното становище, че приемането от страна на България да бъде домакин на срещата, означавало, че държавното ръководство оценява значимостта на екологичните проблеми и желае да даде принос за тяхното решаване, в немалко изказвания се твърди, че то било „подведено”, тъй като у нас нямало условия за провеждането на такова мероприятие . Изказват се мнения, че такова продължително мероприятие щяло да доведе до изразходване на много средства без съществен положителен ефект.

Активизираните действия на т. нар. „независими” структури по време на екофорума чрез провеждане на паралелни изяви не срещнаха подкрепа сред основната част от населението на столицата и страната. Осъществяваните от „Екогласност” мероприятия – събрания, сбирки и др., се посрещат с любопитство. Оживено се коментират както самите прояви, така и предприетите от общинските съвети и органите на обществения ред мерки. Има редица изказвания, че е необходимо да се прилагат по-строги санкции спрямо авторите на такива изяви и не се допуска създаването на условия за нарушаване на обществения ред. Едновременно с това активисти на „независимото сдружение” успяха да наберат подписи под протестен материал срещу реализацията на проекта „Рила-Места” и да получат от отделни граждани молба за встъпване в „сдружението”.

Според постъпила в органите на МВР информация сред работещите в различни столични предприятия нараствала тревогата, пораждана от слухове за очаквани повишения на цените, от намаляването на стоки по магазините и нарастването на опашки, от опасения, че новите заплати няма да съответстват на ръста на инфлацията и др. Главно под влияние на процесите в Унгария и Полша започвал все по-често да се дискутира проблемът за многопартийната система на ръководство. Учители в основно училище в кв. „Обеля” оценявали постановките за мястото на партията в управлението на страната като несъответстваща на изискванията на демократичните промени. Работници в автосервиз „Изток” коментирали, че преустройството е невъзможно без наличието на някаква форма на опозиция на официалната власт.

Сред населението на Бургас се чувствало напрежение по повод слуховете за предстоящо увеличение на цените на хранителните стоки. Хората се отнасяли с недоверие към официалните съобщения, за което допринасяло и обстоятелството, че някои търговски работници коментирали, че складовете били препълнени със стоки, но се очаквали допълнителни разпореждания, за да бъдат пуснати по магазините.

Сред различни среди в Хасковска област се счита, че завърналите се или очакващи да заминат за Турция български граждани (около 7000 души) разполагали със значителни суми, което увеличило потребителското търсене на хранителни стоки, битова техника, трикотаж, текстил, обувки и др. Това наложило необходимостта от задържане на дефицитни стоки и продукти в търговските складове, магазините се зареждали с минимални количества, а стоките се разпределяли по предприятия, ведомства и организации. Дефицитът на стоки бил причина за възникването на негативни явления като презапасяване, „черна борса”, безпринципно разпределение на стоките и разпространяване на слухове за предстоящо повишение на цените на дребно.

Обстановката в районите с компактни маси лица с възстановени имена е без съществени изменения. Значителна част от тези лица очакват резултатите от провеждащата се среща в Кувейт. Сред много от завърналите се от Кърджалийски район и някои други места се споделяла надеждата, че НРБ щяла да бъде принудена да подпише изселническа спогодба и имуществено обезпечаване на заминаващите. Масово било изразено недоволство от факта, че колективите не ги приемали на предишните работни места и не им се предоставяли предишните жилища.

 

2. НЕЛОЯЛНА ДЕЙНОСТ. ИНТЕЛИГЕНЦИЯ. МЛАДЕЖ. РЕЛИГИЯ. ЦИОНИЗЪМ.

В органите на МВР продължава да постъпва информация за идеите, замислите и намеренията на членовете на т. нар. Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България. Активистите на „Клуба” Копринка Червенкова, Евгения Иванова и Георги Величков разисквали перспективите за дейността му, произтичащи от промените в социално-политическата обстановка. Обсъждали възможността от промяна на социално-политическия статут на „клуба” и превръщането му в организация с определена програма за промените в обществото, алтернативна на официалните предложения. Програмата трябвало да включва модел на политическа структура, а общите принципи, възприети от „клуба”, трябвало да се конкретизират в цели, съобразени с времето. Изразявали съмнение в необходимостта от запазването на дискусионния му характер. Считали, че трябвало да се върви към по-голяма определеност на организацията и нейната социална база. Единодушно приемали за факт „деструктурирането на държавата” и смятали за необходимо „клубът” да набележи „пакет” от проблеми, по които да бъдат предложени алтернативни решения. Обсъждали и идеята за създаване на „широк фронт”. Отчитали, че „неформалните сдружения” фактически са „обединени”, но въпреки това им била необходима единна организация. За основа на обединяването можела да послужи една негативна, деструктивна програма, но следвало да се изработи и позитивна програма за промените. Във връзка с предстоящото посещение на Марек Новицки – председател на полския комитет на „Хелзинки уоч”, отбелязвали, че опитът на „Солидарност” по принцип можел да бъде полезен на „неформалните сдружения” в техните начинания.

Според Евгения Иванова в екипа, който щял да състави програмата на „клуба”, можели да влязат Александър Каракачанов и Александър Кьосев. Освен този екип били необходими и десет души практици политици, на които „клубът” да плащал и които да се занимавали с политическа дейност. Те трябвало да изградят новата структура на интелектуалците. Георги Величков считал за крайна цел създаването на алтернативна партия.

Получени са данни, че предстояло общо събрание на СУ „Климент Охридски”, обявено за 31 октомври т. г., впоследствие отложено за ноември, на което трябвало да се избере ново ръководство, (но) щяло да бъде бойкотирано от определени групи в някои факултети на университета. Мотивите били, че правителството не било откликнало на обсъждани на предишни общи събрания предложения на университетския колектив за промяна на реда и правилника на избора, както и за даване на извънведомствена автономия на университета. Очаквало се също, че от досега заявените кандидатури за ректор – проф. М. Матеев, първи секретар на Учрежденския партиен комитет, и на чл. кор. Т. Николов, щяла да бъде предпочетена втората, тъй като Матеев бил считан за „апаратчик” и за него се настоявало „отгоре”. Щели да бъдат повдигнати и много процедурни въпроси, които на практика щели да бойкотират избора. Говорело се, че се готви организирането на „Комитет на пренебрегнатите пенсионери”, който да настоява пред събранието за приемане на специален документ и представянето му на министерството и правителството.

На проведената в началото на октомври в Швеция ХХІV университетска студентска среща били изразени становища, че тези срещи са „наследство от студената война”, когато били единствена форма за сътрудничество между студентите от Изток и Запад. Оформило се общо мнение да се създаде единна студентска организация в Европа, като за целта била сформирана работна група с ръководител Йоргос Михаелидис от Гърция и членове – представители на СССР, Австрия и Англия. Създаден бил и Европейски студентски център по екология. Интерес за сътрудничество със студентите от НРБ проявили младежки организации от Холандия, Австрия и СФРЮ.

Органите на МВР вземат мерки за обезпечаване предстоящото посещение в страната на шведска мисионерска група, която ще изнесе богослужения и религиозно обучение на вярващи от Бургас и Ст. Загора.

Получени са данни, че при посещението си у нас Моше Йосек – израелски гражданин, изселил се през 1948 г. от България, служител от Държавния архив в Ерусалим, и сънародникът му Шломе Шалтиел от Документалния изследователски център, осъществявано с цел микрофилмиране на документи за евреите от България, проявявали интерес към всички архиви извън заявената от тях тема „Спасяването на българските евреи”. Правело впечатление, че са запознати с възможностите, които могат да им предоставят по еврейския въпрос архивните фондове в България. Провеждат се мероприятия за разкриване действителните цели на израелските граждани.

 

3. ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО И ЗАЩИТА НА ИКОНОМИКАТА

Научно-техническото разузнаване (НТР) предостави на Института по микропроцесорна техника, Института по техническа кибернетика и роботика и координационния център по информатика и изчислителна техника три програмни продукта, представляващи средства за създаване на експертни системи.

Според получени в контраразузнавателните органи данни чрез ВТО „Агроимпекс” били внесени 1500 т говеждо месо от запасите на ЕИО, което външнотърговската организация възнамерявала да преопакова и изнесе на по-висока цена с българска марка. При направените от СО „Родопа” проучвания било установено, че месото е с ниски потребителски качества и с отклонения от нашите санитарни норми. Допуска се, че за издаване на ветеринарното разрешение за вноса върху компетентните органи е бил упражнен натиск. Очаквало се в скоро време в Бургас да пристигне нов кораб с 1300 т от същото месо. По данни на ТП „Родопаимпекс” в последно време редица африкански страни отказвали големи количества говеждо месо от запасите на ЕИО поради повишена радиоактивност. Според компетентни специалисти ако това месо бъде изнесено, съществувала опасност страната ни да бъде компрометирана. В случай, че ДО „Ветеринарно дело” не даде съгласие за износа, щял да бъде направен опит за реализирането му в страната.

[Относно това, че институтите, които били на бюджетна издръжка са в по-изгодно положение от тези, структурирани към държавните фирми, за затруднения в производствената дейност на ДФ „Светлина – Сливен”, за настъпило безразличие сред колектива на ТД „Техноимпорт – експорт” поради очакване на предстоящо съкращаване на персонала, че компетентните органи били сигнализирани във връзка с възникнало напрежение сред колектива на рудоуправление „Възход” – Смолян на ДФ „Редки метали”, където намаляването на бюджетното финансиране щяло да доведе до ликвидиране на геологопроучвателния обект и съкратени. За приключено следствено дело срещу Владимир Любомиров Дойчинов – бивш главен специалист във външнотърговска дирекция СО „Вторични суровини” за сключена неизгодна сделка с австрийска фирма, в резултат на което били нанесени щети на държавата за 111 244 западногермански марки и 4885 щатски долари, за предаване делото на съдебните органи. – б. съст.]

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Г. Танев

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 944, л. 131-140. Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 336

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 956. Екз. № 3

31.10.1989 г.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Получени данни във връзка с екофорума (към 31 октомври 1989 г.)

Продължава да постъпва информация за оценки, мнения и намерения на западни дипломати, делегати и журналисти във връзка с работата на екофорума и действията на „независимите” структури.

Според посланика на Швейцария в София Борнер американците твърде много политизирали. Проблемите е трябвало да се разглеждат в актуален контекст и подходящо място. Лимер – член на швейцарската делегация, изразил учудването си от факта, че в състава на съветската делегация имало и антикомунисти. Някои от съветските участници направили доста необичайни изявления, особено когато говорили за Латвия.

Има данни, че ръководителят на американската делегация Ричард Смит бил уведомен от отдела за Турция при Департамента на САЩ, че в заключителния документ на екофорума трябвало да се включи въпросът за българо-турските отношения. Наред с това било ясно, че българите нямало да подпишат такъв документ. Препоръчало се на американската делегация да не се „води” по турците, но за окончателното решение на въпроса да се изчака реакцията на турската делегация.

Ръководителят на испанската делегация Еспоторно и съветникът в посолството на Испания у нас Весино споделяли оценката, че стремежът на турците да се постави в центъра на форума проблемът с малцинството, се провалял. Причината за провала на Турция била в лошо подбрания момент за затваряне на границата и в създадените затруднения с издаването на визи. Еспоторно бил недоволен от приетата линия на обезличаване на отделните страни от ЕИО и излизане само с общи решения на екофорума. На запитването му по този въпрос от Брюксел отговорили, че така трябвало да се действа, защото това била „много политическа конференция и трябвало да се внимава”. Оценката, че този подход е брутален, се споделяла и от посланика на Испания Гомес.

Във връзка с отношението на западните страни към дейността на „Екогласност” Весимо отбелязал, че „англичаните и там се бъркат, както винаги”, холандците не им отстъпвали, французите поддържали самостоятелни връзки и пр. Не се проявявала обаче достатъчна координация.

Посланикът Гомес проявявал интерес относно мнението на делегациите на страните – членки на Варшавския договор, за екофорума. Според Еспоторно те били доволни от хода на конференцията, но всяка страна искала да даде предимство на нейните проблеми и координацията в рамките на групата делегации от тези страни била много слаба.

Турски дипломат заявил, че страните – участнички в срещата в София, потвърдили отново своите отговорности и твърда решимост да създадат всички необходими условия за благоденствие на хората в околната среда, в която безпрепятствено да упражняват човешките си права, включително и малцинствените. Срещата в София още веднъж доказала валидността на политическия подход на заключителния акт от Хелзинки, който свързвал взаимно всички въпроси в рамките на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа и следователно позволявал на всяка страна – участничка да повдига всякакви въпроси по време на тези срещи. Предвид тези разсъждения турският дипломат считал, че е целесъобразно текстът на точка трета от проекта за заключителен документ на екологичната среща първо да бъде обсъден от съюзниците на закрито заседание на групата от НАТО и се поиска съответно тяхната подкрепа.

Ръководителят на българската секция на Би Би Си Джон Удуърд одобрил създадените организация и ред от официалните власти по време на събранието на „Екогласност” в кино „Петър Берон”. Относно случая на 26 октомври изказал мнение, че не било правилно да се стига до насилие, особено по време на провеждане на екофорума. Същевременно подчертал, че и във Великобритания властите посочвали предварително местата за провеждане на подобни мероприятия и при неспазване на разпоредбите им се отнасяли по същия начин. Удуърд споделил, че на приема, даден от английското посолство за участниците в екофорума, заедно с официалните български гости били поканени и представители на „Екогласност”. Английските дипломати обърнали необходимото внимание и на двете групи. Считал определено, че тази неформална група има реални възможности да се легализира в България, тъй като съумяла да привлече вниманието на обществеността. Тя можела да измести изцяло създадената за целта държавна институция. Не одобрявал дейността на т. нар. Независимо дружество за защита правата на човека в НРБ, тъй като то нямало подкрепа от страна на обществеността, а членовете му били повърхностни.

Английската журналистка Мерил Бийти – кореспондент на агенция Ройтер във Виена, споделила, че при новосъздалата се обстановка агенцията възнамерявала да разгледа по-обстойно въпроса за евентуалното откриване на свой кореспондентски пункт в София. В настоящия момент процесите в Полша и Унгария не представлявали голям интерес, защото нещата се развивали в очакваната посока. По всяка вероятност Ройтер щяла да насочи усилията си към България и ГДР.

Дениз Сърл, също от Би Би Си, се срещнала и разговаряла с членове на делегацията „Хелзинки Уоч”, които споделили, че имали много критични бележки относно правата на човека в България. Джери Лейбъл, отговорен директор на американския комитет на „Хелзинки Уоч”, изразила своята загриженост от „продължаващите репресии” в районите на Гоце Делчев, заселени с „помаци”, „бруталността на милицията”, проявена спрямо членовете на „Екогласност” на 26 октомври и „депортирането” на активисти на опозицията в провинцията.

Получени са данни, че на сбирка на ръководството на „Екогласност”, състояла се на 29.10. т. г., било обявено, че до момента били събрани над девет хиляди подписа. Предвиждало се декларацията – възражение срещу официалния отговор на ръководителя на българската делегация да се разпространи сред участниците в екофорума. Считали, че не бива да допускат на събранието на 31 октомври „политизирани” изказвания, подобни на това, което било направено от член на т. нар. Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България предишния път. Споделяли, че трябва да се занимават само с екологически въпроси. Коментирали, че преместването на подписката в Южния парк било не отстъпление, а разумна реакция на „неразумните действия на правителството”.

На заседанието присъствал американски гражданин, представител на международната екологична организация „Приятели на земята”, който обещал подкрепата си за популяризирането на „Екогласност” в международен мащаб.

Постъпи информация, че активисти на „Екогласност” търсели възможност за изграждане на постоянна компютърна връзка със сродни организации в СССР. По искане на представители на съветски неформални организации всички досега изготвени материали на „сдружението”, включително и т. нар. Черна книга, били преведени на руски език и предстояло изпращането им за публикуване в самиздатски издания в Москва и Новоро-сийск.

В неофициалните разговори с чужди делегати Петър Берон споделил, че по време на „всенародното шествие” на 3 ноември т. г. от името на „Екогласност” в Народното събрание – Комисията за защита правата и свободите на гражданите, щяло да бъде внесено и оплакване във връзка с инцидента пред сладкарница „Кристал” с искане да бъде извършено „свободно разследване на случая”, потърсено отговорност на виновните лица и поднесени публични извинения от съответните органи.

Във връзка с подготвената на 31.10. т. г. среща на активисти на т. нар. Независимо дружество за защита правата на човека в НРБ постъпиха данни, че в нея ще участват представители от цялата страна (К. Кулев от Варна, Ст. Вълков от Асеновград, Х. Димитров от Троян, отец Амбарев от Пловдив, А. Грънчаров от Ботевград, Румен Воденичаров и К. Георгиев от София и др.). На срещата предстояло да се приеме решение за обединяване на всички групи на „дружеството” от страната. Има данни, че Костадин Георгиев – член на „независимото дружество”, повлиян от идеята за образуване на „единен фронт” на всички опозиционни сили, която му била „подсказана” от английския посланик, през последните дни особено се активизирал. Осъществил среща с Тодор Кавалджиев и още няколко бивши лидери на земеделската опозиция, с които се уточнили да проведат нова среща в Стара Загора и в най-скоро време да определят хора за „единния фронт”.

Част от гражданството на столицата, главно от средите на трудовите колективи, изразяват възмущение от проявите на „независимите” структури. Работещи в ТЦ „Средец”, завод „В. Коларов” и ЗММ коментирали, че органите на МВР трябва да бъдат овластени за решителен отпор срещу прояви от рода на тази, извършена от „Екогласност” на 26.10. т. г. Друга част от столичното население, основно от средите на интелигенцията, изразявала недоволство от действията спрямо членовете на „Екогласност”, макар че много от коментиращите не били наясно с целите и задачите на „сдружението”. Упреци се отправяли и към българските средства за масова информация за това, че не осветлявали „своевременно, пълно и точно” събитията у нас и в чужбина. Отразявала се много малко информация за нападките към НРБ, които отправили някои делегации в екофорума по отношение правата на човека у нас и проблема с „турското малцинство”. По тази причина се слушали излъчванията на западни радиостанции.

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Георги Танев

 

Отп. в 3 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – Памет, № 3 – КД, Размн. в 21 екз. и изпратена по списък, Изп.: Ванева, Нап.: Савова – 1599, 31.10.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 944, л. 145- 151. Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 337

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 965. Екз. № 3

1-11.1989 год.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Получени данни във връзка с екофорума (към 1 ноември 1989 г.)

 

По оценка на завеждащия културната секция на американското посолство Джон Мензис, зам.-ръководителя на делегацията на САЩ за екофорума и заместник-държавния секретар по хуманитарните въпроси и правата на човека, Джошуа Гилдър бил фигура, която можела да окаже съществено влияние върху развитието на българо-американските отношения. Той бил автор на речите на президента Буш и досега останал близък с него. Впечатленията на Гилдър от София щели да бъдат определящи в американската оценка за екофорума. Засега той нямал добро мнение за отношението на българските власти към „неформалните” групи. Интересувал се какви промени се очаквали в ръководството на НРБ и кой в настоящия момент може да промени отношението към Турция, правата на човека и „независимите” структури. Мензис бил убеден, че Гилдър щял да бъде следващият посланик на САЩ в София.

На 31.10. т. г. „Екогласност” проведе третото поредно събрание в читалище „Петър Берон”. Преди началото (18.00 часа) пред сградата са се събрали около 1000 души, предимно интелектуалци, преобладаващата част на възраст 25-40 години. Пропускането в залата се осигурявало, както и в предишни случаи, от представители на „Екогласност”. Допуснати били около 600 души, предварително снабдени с покани, които били допълнително заверени с подписи на ръководителите на „сдружението” преди началото на събранието. Сред останалите възникнало известно напрежение, което накарало Петър Слабаков да направи изявление, че причина за това е отказът да им бъде предоставена по-голяма зала. Залата била украсена с два големи транспаранта с надпис „Екогласност” – една алтернатива” и от няколко по-малки „Екогласност – независимо сдружение”.

Събранието ръководил Деян Кюранов, а в деловия президиум били Петър Слабаков, Петър Берон и Александър Каракачанов.

В краткото си встъпление Слабаков призовал към ред и за изказвания само по обявената тема.

В началото думата била дадена на Цветан Панчев – „съветник” по правни въпроси на „сдружението”, който изложил в превратна светлина действията на органите на реда на 26 октомври към членове на „Екогласност”, като твърдял че трима от тях са с нанесени средни телесни повреди. По втора точка от дневния ред били прочетени резюмета от документи, съдържащи се в общия пакет, изпратен от „Екогласност”до екофорума. Николина Николова изложила накратко съдържанието на документа, касаещ аварията в АЕЦ Чернобил, в който се обвинявали медицинските власти у нас в измама на населението. По въпроса за използването на атомната енергия продължил Делчо Вичев, който изброил редица слабости по осигуряването безопасна работа на АЕЦ - Козлодуй – липсва контрол върху отпадъчните води, не били надеждни хранилищата за суровини, нямало технология за бетонирането на отпадъците. Пирин Воденичаров прочел откъси от „Черната книга”, във връзка с което по адрес на КОПС и други държавни и обществени институции били зададени въпроси за съществуването на секретни документи, свързани с екологията, и за възможностите на КОПС да контролира изпълнението на взетите решения.

Първа от изказалите се взела думата Мария Варамезова, която изложила историята на възникването и разформироването на т. нар. Обществен комитет за екологична защита на Русе. Без да омаловажава направеното от държавните органи за оздравяването на жизнената среда в Русе, тя заявила, че отново имало вредни изхвърляния в атмосферата, който факт бил скриван от местното ръководство.

Голямо оживление предизвикало изказването на Домбърг, английски гражданин, представител на „зелените” сдружения „Грийн Елияс” и официален представител на Великобритания. Той заявил, че „Екогласност” била много популярна в Англия и неговото правителство я подкрепяло. Освен това като представител и на европейското бюро за опазване на околната среда (ръководен орган на 120 екологични организации от страните-членки на ЕИО) поканил „Екогласност” да се присъедини към тази федерация.

След последвалите изказвания на няколко лица, които засегнали въпроси на жизнената среда в ж. к. „Младост” – София и в районите на Брацигово и Силистра и поискали съдействие на „Екогласност” за решаване на проблемите, Александър Йорданов, научен сътрудник в Института по български език при БАН, прочел предварително подготвен материал. В него се отправяли злостни нападки към порядките в НРБ и се правел извод, че основна причина за сериозното замърсяване на околната среда са обществено-политическият строй и начинът на управлението на страната. Опитал се да внуши, че България се управлява от хора без качества. След няколко реплики от седящите в салона „Стига политика!” и подканване на Кюранов да преустанови изявлението си, Йорданов приключил.

На събранието се изказали и представители на КОПС, Медицинската академия и Центъра по хигиена, общо 6 души, чиито изложения прозвучали в защитен тон и били посрещнати въздържано, в някои случаи дори прекъсвани с реплики.

Накрая Александър Каракачанов почел обръщение, приканващо гражданите да участват в шествието на 3 ноември.

След завършване на събранието представители на „сдружението” раздавали декларация на „Екогласност”.

Установено е, че мероприятието на „Екогласност” е посетено от някои членове на т. нар. „Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България – Радой Ралин, Калоян Севов, Петко Симеонов и др., както и от някои представители на „независими” структури. Присъствали са и активистите на Б30 Димитър Белчев Петров и Илко Ковенджиев, както и много чуждестранни журналисти, сред които и Р. Узунова.

Сред активисти на „Екогласност” се обсъждало, че в последните дни били събрани под протестния документ срещу проекта „Рила-Места” около 9000 подписа и били постъпили 40 молби, главно от интелектуалци, за приемане в „сдружението”.

Получени са данни, че ръководството и активисти на т. нар. „Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България” осъществяват усилено подготовка за пресконференцията, която трябвало да се състои на 1 ноември т. г. в дома на Марко Ганчев. Очаквали присъствието на 40-50 журналисти. Готвели се и за замисленото на 2 ноември събрание, в което щели да участват и членове на т. нар. „Комитет 273” и на „Екогласност”.

В резултат на осъществените от органите на МВР мерки замислената на 31 октомври сбирка на т. нар. „Независимо дружество за защита правата на човека в НРБ” с участието на лица от различни селища на страната беше осуетена.

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Г. Танев

 

Отп. в 3 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – Памет, № 3 – КД, Размн. в 21 екз. и изпратен по списък, Изп.: Ванева, Нап.: Кунева – 16012, 01.11.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 944, л. 157- 162. Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 338

ЛИЧНО СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 966. Екз. № 3.

1.11.1989 год.

 

ИНФОРМАЦИЯ

ОТНОСНО: Проведено събрание на ППО в Института по социология при БАН

 

В Министерството на вътрешните работи постъпиха данни, че на 27 октомври т. г. в Института по социология при БАН било проведено закрито партийно събрание за запознаване с бюлетина на ЦК на БКП за обстановката в Унгария и Закона за задграничните паспорти. След прочитането им се изказал Стоян Михайлов, който заявил, че като народен представител бил гласувал за приемането на Закона за задграничните паспорти, но в същото време бил против влизането му в сила сега. Това довело до проблемите с Турция и било една от причините за създаденото напрежение сред интелигенцията. Окачествил действията на властите срещу активисти на „Екогласност” на 26 октомври като срамни за нашата партия.

В изказване след него Петко Симеонов разказал като „очевидец” подробности за случая пред „Кристал” и в тази връзка заявил, че се срамувал от членството си в БКП.

Светлана Шаренкова прочела предварително подготвена проекторезолюция на събранието, съдържаща остра критика на правителството, което било довело страната до криза, с искане за търсене на отговорност от виновниците за това. В текста категорично се осъждали и действията на органите на МВР от 26 октомври.

Поради разногласия, че приемането на такъв документ не било включено в дневния ред на събранието, била дадена почивка, по време на която на заседание на партийното бюро било взето решение да продължи обсъждането му. След почивката Нико Яхиел изразил несъгласие с текста и обявил, че няма да гласува за приемането му. Светозар Багацевски завил, че без да има точна информация за случая, събранието нямало да го обсъжда. Предложил от текста да отпаднат критиките към държавното ръководство. По време на изказванията им Стоян Михайлов от място ги апострофирал, че имали право да обсъждат всякакъв документ, тъй като времената били други.

В крайна сметка било решено в резолюцията да остане само текстът, отнасящ се до случая от 26 октомври. При гласуването от 38 присъстващи двама гласували „против”, а трима се въздържали. Било решено приетият документ, озаглавен „Писмо-призив”, да бъде изпратен в ЦК на БКП.

Провеждат се мероприятия за проверка и разширяване на информацията.

 

МИНИСТЪР: (Без подпис)   Г. Танев

 

Отп. в 3 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – Памет, № 3 – КД, Изп. Н. Пенков, Нап.: Е. Кунева – 1601, Размн. в 2 екз., № 4 – Д. Стоянов, № 5 – Й. Йотов, 01.11.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 944, л.163-165. Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 339

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 967. Екз. № 3

1.11.1989 г.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Намерения и опит за създаване на т. нар. „Съюз на студентите от университета” (ССУ)

 

В органите на МВР бе получена информация, според която на 31 октомври в аудитория на Софийския университет, по идея на Александър Джоганов (студент ІІІ курс), трябвало да се учреди „Съюз на студентите от университета” (ССУ). Главната му цел щяла да бъде подобряването условията на бит, учение, труд и защита на студентските права на редовните студенти от СУ, като запълва „празните полета” в студентския живот. Съюзът щял да се основава на „демократичен принцип” и да работи в тясно взаимодействие с всички държавни и обществени организации, доколкото това не противоречи на устава му. В потвърждение на намеренията си Джоганов разпространил сред студенти от СУ около 40 листовки с проекта за ССУ, в които се обявявали датата, часът и мястото на учредяването.

В контакти със свои колеги, включително от други висши учебни заведения в столицата, Джоганов и други негови съмишленици са обсъждали идеята за ССУ, който трябвало да се превърне в етап от едно бъдещо обединение на студентите от цялата страна в т. нар. „Независим студентски съюз”.

По същия въпрос на 30 октомври т. г. бе получена информация за намерения за създаване на „Независим студентски съюз”. Красимир Кънев, активист на „Екогласност”, споделил, че в аудитория в университета, където било предвидено да се проведе редовно кръжочно занятие на студенти от Юридическия факултет, щял да бъде учреден „Независим студентски съюз”. Кънев твърдял, че ще се направи опит за „вклиняване” в занятието, като за целта разчитал и на съдействието от страна на брата на съпругата си – студент в СУ.

Около 17.00 часа на 30 октомври в коридора на Юридическия факултет на СУ „Климент Охридски” се събрали петнадесетина студенти. По същото време там се появила Румяна Узунова, придружена от Красимир Кънев, Деян Кюранов, Димитрина Петрова, Красен Станчев и други членове на „Екогласност”, и заели места в аудиторията, където започнало кръжочно занятие. Малко след това Румяна Узунова и придружаващите я напуснали аудиторията, без да правят изказвания или проявяват някаква активност. Единствено Кр. Станчев останал на занятието, където прочел предложение на „Екогласност” за допълване към проектозакона за опазване на околната среда, разкритикувано остро от присъстващите.

На 31 октомври около 19.00 часа пред аудитория в централното крило на СУ се събрали група от тридесетина студенти. В резултат на проведените съвместни мерки с партийното и комсомолското ръководство на университета на студентите било съобщено за отпадане на необходимостта от подобна сбирка, при което част от тях се разотишли, а на останалите било предложено да продължат разговора във вузовската комсомолска организация, където да поставят за обсъждане всички свои проблеми.

На разискванията, протекли в спокойна обстановка, било решено студентските проблеми да се поставят за решаване в рамките на съществуващите структури на ДКМС и преди всичко в Съвета на студентите към ЦК на Комсомола, на което остро се противопоставил единствено Господин Господинов (студент от СУ), един от инициаторите за създаването на „Независим студентски съюз” (НСС). Последният се опитал да произнесе „политическа реч”, в която твърдял, че опитът за учредяване на „свободна организация” бил задушен от бюрокрацията и отново в България проличала „липсата на демокрация”. Към него се присъединил Красимир Гаджоков (студент от ВМЕИ – София), като двамата заявили, че са непреклонни в намеренията си за създаване на НСС, който от самото си обявяване щял да привлече спонтанно „голяма членска маса”. Вследствие на взетите мерки и оказания отпор на идеите им от присъстващите, Господинов и Гаджоков напуснали комсомолския кабинет, с което дискусията приключила.

В обявения час пред аудиторията, в която трябвало да се състои учредяването на ССУ, били забелязани някои от лицата, придружаващи Румяна Узунова при посещението й предишния ден на университета. Същата по това време била на събранието на „Екогласност” в кино „П. Берон”.

Органите на МВР провеждат мероприятия за разширяване на информацията и недопускане създаването на неформални студентски групи или организации.

МИНИСТЪР (Без подпис) Г. Танев

 

Отп. в 3 екз., № 1- Т. Живков, № 2- Памет, № 3 – КД, Размн. в [?] екз., Изп.: Н. Пенков, Нап.: М. Савова – 1600, 01.11.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 944, л. 166- 169. Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 340

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 972. Екз. № 3

2.11.1989 г.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Получени данни във връзка с екофорума (към 2 ноември 1989 г.)

 

Ръководителите на делегациите на Ватикана и Белгия – съответно папски нунций за специални поръчения монсиньор Франческо Коласуоно и посланик Жак Лаурен – били единодушни в оценките си, че срещата на страните от Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа, провеждана в София, трябвало да завърши със заключителен документ. Според Лаурен обаче българската делегация трябвало да прояви „изключителна гъвкавост, дипломатичност и реализъм”, що се касаело до абзаца за договореностите от Париж по човешките измерения, за да можели западните страни да го „фризират”, омекотят и направят „по-безболезнен за отличните организатори домакини”.

Получени са данни, че по повод дадените указания да се „поограничат изявите” на Гилдър – заместник-ръководител на делегацията на САЩ, по време на екофорума, в Държавния департамент във Вашингтон се правели оценки, че на срещата са станали „много хубави неща”. Имало известен „прогрес”, поради което се определяла необходимостта американската страна да покаже положително отношение към работата на екофорума. Препоръчвало се да се гледа по-реалистично и да не се иска от България в настоящия момент да бъде Полша или Унгария.

На 1 ноември т. г. в дома на Александър Каракачанов било проведено поредното съвещание на ръководството и актива на „Екогласност”, на което били разисквани главно въпроси около шествието на 3 ноември. Подписите под „петицията” щели да се събират до 2 ноември. Очаквало се в него да участват около 1000 човека, за осигуряването на които били изпратени покани до всички „независими структури”. Красимир Кънев обещал да организира група студенти, които щели да се съберат пред университета и да участват като самостоятелна компактна маса. Предвиждало се Цветан Кардашев да прочете по време на шествието самата „петиция” пред всички участници. За нейното внасяне в Народното събрание били определени 7 души – Петър Слабаков, Александър Каракачанов, Георги Аврамов, Цветан Пенчев, Димитрина Петрова, Никола Ковачев и Петър Берон. Взето било решение мероприятието да се осигурява със собствена охрана, която да следи да не се издигат политически лозунги и не се допускат конкретни нарушения на реда, които биха предизвикали намесата на органите на сигурността. Подготвяли се два транспаранта с текст: „Да спасим Рила и Места” и „Мирно шествие за връчване на петиция в Народното събрание”.

Обсъдени били и някои други въпроси. Решено било членовете на „Екогласност” да участват в събранието на 2 ноември на т. нар. „Клуб за подкрепа гласността и преустройството в България”. Прието било предложението на Стефан Гайтанджиев да се изгради група под ръководството на Цветан Пенчев за правна защита на членовете на „сдружението”. За участие в международната конференция „Приятели на земята” в Неапол били определени Цветан Кардашев от БАН и Юли Кънев от Физическия факултет на Софийския университет. Визите и средствата за тяхното пътуване щели да бъдат осигурени от американска страна.

Журналист от „Дойче веле” помолил Деян Кюранов да му уреди среща с представители на всяка „независима” структура, по възможност с Желю Желев от „клуба”, Любомир Собаджиев от „Комитет 273”, Румен Воденичаров от „независимото дружество” и др. Журналистът предложил интервютата да бъдат взети след 3 ноември, тъй като желаел да бъде обсъдена политическата обстановка в страната. Кюранов приел да окаже съдействие.

На 1 ноември се състояло планираното събрание на т. нар. Независим профсъюз „Подкрепа”, на която Желю Желев изнесъл лекция за „тоталитарните режими”. На събранието, проведено в дома на Ирен Зафирова, се събрали 50-60 души, сред които и представители от страната. Допълнително Деян Кюранов инструктирал присъстващите как да се държат при осъществяването на масови мероприятия и действия на органите на МВР. Взело се решение подготвяното организационно събрание, на което щели да приемат нова програма и устав, да се проведе на 5 ноември в дома на един от активистите.

На 1 ноември т. г. е проведена замислената от ръководството на т. нар. „Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България” пресконференция, която се състояла в дома на Марко Ганчев. Участвали са Копринка Червенкова, Петко Симеонов, Блага Димитрова, Желю Желев, Мария Бойкикева, Борис Спасов, Иван Джаджев. Присъствали са и Петър Берон, Владимир Левчев и Едвин Сугарев. Тук били няколко западни журналисти, сред които Румяна Узунова и един журналист от София прес. Пресконференцията била ръководена от Чавдар Кюранов. Обстойно изложение направила Копринка Червенкова, в което разкрила целите и задачите на „клуба”, като изтъкнала, че той има дискусионен характер и включва предимно интелектуалци. От страна на западните журналисти били зададени въпроси за отношението на „клуба” към останалите структури, към проблемите на преустройството, за връзките им с други страни и независими организации.

Отговаряли предимно Копринка Червенкова, Чавдар Кюранов, Иван Джаджев и Желю Желев. Основно изложенията им съдържали отрицателно отношение към извършващото се преустройство и ръководството на страната, без да се достига до остро политизиране.

На чуждите представители били раздадени 4 документа на „клуба”, преведени на английски език: неговата програмна декларация, декларация по проблемите на екологията, материал за историята и дейността на „клуба” и документ по „турския въпрос”.

Заслужава внимание фактът, че на пресконференцията водещият Чавдар Кюранов е представил Марко Ганчев освен като член на ръководството на „клуба”, и като председател на „българския „Хелзинки уоч”. По този повод Румяна Узунова коментирала, че за председател на българската група на „Хелзинки уоч” бил определен Марко Ганчев, за секретар Георги Спасов и за членове Желю Желев, Петко Симеонов и Антон Запрянов.

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Г. Танев.

 

Отп. в 3 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – Памет, № 3 – к. д., Размножено в [?] екз., Изп.: В. Ванева, Нап.: М. Цинигарова, Маш. № 1612, 02.11.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 945, л. 1-5. Копие. Втори машинописен екземпляр.

№ 341

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 974. Екз. 3

3.11.1989 г.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Получени данни във връзка с екофорума (към 3 ноември 1989 г.)

 

Според Джон Мензис, дипломат от посолството на САЩ и член на американската делегация, въпросът за човешките права изместил на заден план екологичните проблеми. Проблемът за „правата на човека” в НРБ се очертавал като възлов момент в бъдещата работа на посолството. В създадената обстановка Мензис търсел сходство с Унгария и ГДР. Преценявал сегашния етап от развитието на страната ни като изключително интересен. Смятал, че посолството трябва да бъде много внимателно при установяване на връзки с членове на т. нар. „независими структури”, тъй като сред някои от тях имало и компрометирани лица.

От проведената среща в ЦК на БКП за изясняване дейността на Комсомолския екологичен клуб Скот Томпсън, член на американската делегация, останал с впечатление, че партията и комсомолът са организирали по време на екофорума много мероприятия, с цел „да задушат и изолират неформалните групи”.

Коментирайки мерките срещу членовете на „Екогласност”, член на италианската делегация изказал предположение, че най-вероятната причина за създалата се обстановка е липсата на синхрон в действията на МВР и МВнР. Според него подобни изяви от страна на сдружението вероятно са се очаквали, но не и по времето на такъв голям международен форум. В резултат на създалата се ситуация у властите надделяло безпокойството „да не се изпусне положението”. Другата причина била, че срещата в София можела да се разглежда като „пробна стъпка” към конференцията в Москва през 1991 г. Американската страна още отсега заявила, че ще иска гаранции от съветското правителство за недопускане на подобни прецеденти. За същото щели да настояват и страните – членки на ЕИО.

Направените изказвания на екофорума по въпроса за „турското малцинство” се оценявали от турската делегация като повече от удовлетворителни. Предвид на това Турция не възнамерявала да заеме позиция на противопоставяне на заключителния документ и считала, че в него можел да намери място раздел относно значението от съблюдаване правата на отделния човек или на малцинството. В тази връзка представителите на страните от ЕИО на екофорума провели среща, на която обсъдили текстовите предложения на турската делегация за включване в заключителния документ. Въпреки че били изненадани от умереността, с която Турция издигала позицията си по „турското малцинство в България”, никой от присъстващите не се съгласил „да й подаде ръка”. Делегатите от страните, традиционно подкрепящи турското становище, заявили, че включването на този въпрос би провалило подписването на общо споразумение.

Получени са данни, че журналистката от „Франс прес” Веселка Петрова е ксерографирала таблица с данни от 27 т. м. за състоянието на положението на „българските неформали” Л. Собаджиев, Н. Колев, Хр. Събев, Цанков, Ст. Комитов и Асен Николов. Английската журналистка Денис Ърл е размножила в 10 екземпляра статия за „неформалните сдружения” в социалистическите страни, която щяла да бъде публикувана във в. „Таймс”. Статията щяла да бъде придружавана със снимка на разговор на член на „независимите структури” със служители на МВР по време на инцидента на 26 октомври.

На 2.11. т. г. от 18.00 часа в читалище „П. Берон” се състоя събрание на т. нар. „Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България”.

Около 16.130 ч. в района на читалището започва струпването на граждани, като към 17.30 ч. техният брой достигнал над 1000 души. Значителна част от тях били активисти и привърженици на „Екогласност”, членове на т. нар. Независимо дружество за защита правата на човека в НРБ и на други „независими” структури.

Пропускането в залата се осъществявало от членове на „клуба”. След запълване на залата сред неуспяващите да влязат се породило недоволство, особено у тези, които имали покани. От тях се обособили три групи от по 150 лица, които разисквали по екологични въпроси. Основна фигура на една от тях станал Петър Слабаков, който разкривал целите на техните действия. Заявил, че вече набират сила и изразявайки общественото мнение, ще спомогнат за решаването на тежките екологични проблеми, пред които била изправена страната ни.

Събранието било ръководено от Стефан Продев.

Обявеният дневен ред включвал: отчет за дейността на „клуба”; приемане харта за опазване на българското природно наследство; експозе от Петко Симеонов на тема „Екология и демокрация”.

В началото с едноминутно мълчание била почетена паметта на починалия член на „клуба” В. Акьов.

В първата част на отчета, направен от Иван Джаджев, била направена обща характеристика на „клуба” и били разкрити неговите цели. Подчертано било, че той няма характер на политическа организация и не се стреми за участие в политическата власт, няма строго организирана структура и организационна дисциплина, но поради това, че над обществото „тегне политическа надстройка и всеки проблем има политически аспект”, то следователно дейността на „клуба” не може да няма политически ефект. Това го правело сдружение на българските интелектуалци с ярко изразен политически характер. Разкривайки характеристиката на членския състав, било посочено, че в него са включени 250 души, всички висшисти – главно с хуманни професии, голяма част от тях членове на БКП, доста борци против фашизма и капитализма.

Относно дейността на „клуба” било изтъкнато, че за една година поради невъзможност за провеждане на събрание, тъй като били пресичани от властите, и несполучливия опит за писмена кореспондентска дискусия, тя се заключавала основно в оперативен отклик на актуални събития главно чрез подготвяне на декларации, масови подписки под писма и други материали.

Специално внимание в отчета било отделено на отношението на „клуба” с властите. Сред редицата клеветнически твърдения за репресивните действия на властите се поставяли и определени искания – за спазване на човешките права и законите, за диалог с властите на равноправни начала.

В заключение се изтъквало, че „клубът” не е приумица на създателите си, а закономерна рожба на времето и осъзната отговорност на българската интелигенция, която тя е длъжна да поеме и да носи.

По втора точка от дневния ред поетът сатирик Александър Миланов прочел екологичната харта, която с някои допълнения била гласувана и приета. В нея се изброявали редица от екологичните проблеми на страната и се правели предложения за тяхното решаване.

В своето експозе Петко Симеонов, свързвайки въпроса на природната екология с екологията на човека, в остра форма изложил вижданията си срещу административната система на Сталин и приложението й у нас. Служейки си с демагогски и емоционално украсени хули срещу социалистическото развитие на страната, отправял нападки срещу наречената от него „номенклатурна класа”. Иронизирал някои от формите на идеологическата работа. Засегнал и въпроса за пазарното стопанство, за свободата на словото, печата и сдруженията, за необходимостта българските закони да съответстват на Хартата за правата на човека и други документи, за разделянето на съдебната, изпълнителната и законодателната власт и особено наблегнал на необходимостта от свободни парламентарни избори. Изложението на Симеонов било посрещнато с бурни ръкопляскания.

За изказване пръв взел думата Христо Радевски. В началото изразил задоволство, че „под обществен натиск някои хора са вразумени” и била отменена забраната членовете на „клуба” да се събират. Приканил органите на МВР да се уверят, че всички присъстващи са патриоти и никой не мислел да взема властта и да всява смутове по улиците. Спирайки се на периода на колективизацията у нас, който характеризирал като време на насилия и репресии, посочил, че ако тогава съществувала гласност и демокрация или действали неформални обществени движения от рода на „Екогласност” и „клуба”, нямало да се достигне до днешните печални резултати – пусти села и празни магазини. Като разказал спомени за периода около 1958 година, направил заключение, че именно липсата на гласност води до политически авантюри и гласността е единственият способ за излекуване на заболелия организъм на обществото.

Блага Димитрова в емоционален тон направила оценка за значението на „клуба”, който ги превърнал от стадни същества, в каквито режимът се силел да ги превърне, отново в човеци. Използвайки израза „информационна [авитиноза (?)]”, отправила обвинения към ръководството на страната, че скривало истината от народа, манипулирало журналистите, поради което средствата за информация поднасяли изкривена картина или премълчавали нещата. Охарактеризирала като „клеймо на позора” случилото се на 26 октомври, завършвайки с „иде Видовден”.

Валери Петров в свойствения му поетичен стил говорил за разочарованието на човека в изминалия период, за необходимостта от гласност и преодоляване на страха, за вярата, която вдъхват промените в СССР и за това, че „клубът” като „малко интелигентско формирование” трябва да [под]помага промените и да бъде посрещнат положително от властта, а не отблъскван.

Желю Желев в изказването си съсредоточил вниманието около конфликта между интелигенцията и „номенклатурата”, заключавайки, че между тях съществува непримиримо противоречие и противоположност на интересите. Изтъкнал необходимостта интелигенцията да поеме водеща роля в обществото, „номенклатурата да изчезне”. Развил програмно тезата, че „клубът” трябвало да се превърне в политически, за което били необходими: нова политическа програма, съобразена с процесите в Унгария, Полша и СССР; нова организационна структура; реорганизация на ръководните органи; разширяване и поставяне на нова основа връзките с други неформални групи, които трябвало да се засилят; поддържане връзките със западните средства за масова информация, които били от изключителна важност. След това изявление Стефан Продев направил уговорката, че това са лични мисли на Желев, които не били обсъждани в ръководството на „клуба”.

Николай Василев споделил някои оценки и изводи за кризата в световния социализъм, за липса на процес на преустройство в НРБ, което било заменено с демагогия, палиативи и временни акции. Апелирал за промяна в ръководния състав в страната, без което не можели да започнат положителни революционни промени. Призовал членовете към действия, за да се подпомогнело развитието на историята.

Водещият обявил, че имало още 7-8 души за изказване, но времето им е изтекло, на което залата реагирала, че е необходимо още едно събрание.

След преустановяването на изказванията Копринка Червенкова прочела предложение за искания на „клуба” към официалните институции (Народното събрание и Министерския съвет) да се предостави постоянно помещение на „клуба”; да се определи Южният парк като постоянно място за събиране на открито; да се осигури възможност да се използва размножителна техника за материали на „клуба”; да не се осуетяват акции за събиране на подписки по актуални обществени проблеми; да се разреши издаването на редовен печатен бюлетин на „клуба”; да се осигури ежеседмичен достъп на негови представители до Българската телевизия и Българското радио; да се осигурят големи помещения за митинги и събрания на „клуба”; да се спре дирижираната кампания срещу неговите членове и им се предостави право на отговор, включително и в средствата за масова информация.

Накрая било направено съобщение, приканващо всички да участват в шествието на „Екогласност” на 3 ноември т. г.

Атмосферата в залата била приповдигната и изказванията, особено острите, са посрещани с бурни ръкопляскания.

След събранието се оформили няколко групи, в които продължили разискванията. Събрани са и подписи за освобождаване на „политически затворници” и в подкрепа на „Комитет 273”. На излизане от залата около Румяна Узунова са се събрали около стотина души, на които тя раздавала автографи.

Във връзка с шествието на 3 ноември т. г. са получени данни за намерения на лица с възстановени имена и граждани от провинцията да дойдат в столицата и вземат участие в него. Взети са мерки за осуетяване на тези намерения.

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Г. Танев

 

Отп. в 3 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – Памет, № 3 – к. д., Размн. в 22 екз. по спъсък, Изп.: М. Радичков, Нап.: Е. Кунева – 1613.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 945, л. 6-14. Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 342

ЛИЧНО! СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 975. Екз. № 3

3.11.1989 год.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Придобити данни за оценки и становища на западни дипломати и журналисти по преустройството и предстоящия пленум на ЦК на БКП

 

Американският военен аташе Джон Хендли и гръцкият военен аташе Марулис коментирали актуални проблеми в областта на вътрешната и външната политика на НРБ. Хендли считал, че радикални промени във висшето партийно и държавно ръководство в близко бъдеще нямало да има. САЩ не очаквали България да последва примера на Полша, тъй като обстановката в двете страни винаги е била коренно различна – в Полша например и преди е имало плурализъм, докато у нас това явление през последните 40 години не е съществувало. Трябвало обаче да се очаква постепенна промяна в манталитета на българите в посока на освобождаване от насажданите им с години задръжки във всяко отношение. Вече се забелязвали първите признаци – в посолството на САЩ били подадени 600 молби за визи. Хендли не бил изненадан и във вярата в социализма на много млади граждани, с които разговарял. Марулис оценил българите като потиснати хора, неспособни за решителни действия и промени.

Според Хендли САЩ имали голямо желание да развиват нормални, приятелски отношения с България, така, както развивали отношенията си с СССР. Въпреки това той не очаквал промяна в близко бъдеще, тъй като и двете държави не предприемали конкретни стъпки. САЩ щели да продължат да убеждават НРБ, че за нея е необходимо да разширява и задълбочава контактите си със САЩ. Американската страна оценявала положително сближаването между България и Гърция, както и подобряването на отношенията между България и Италия.

Италианският търговски аташе Джакомели изразил мнение, че българо-италианските търговски връзки са в задоволително състояние, като се очаквало при посещението на А. Луканов в Италия на 23 т. м. да бъдат подписани важни документи за бъдещо сътрудничество.

Във връзка с проявен интерес от Джакомели за отношенията на САЩ към НРБ като делови партньор, американският дипломат Гълнър пояснил, че то е повлияно от недостатъчно сериозното отношение на българите към необходимостта за незабавни икономически реформи и от липсата на сигурност в бъдеще. Всички партийни и държавни документи у нас били много добри, но важното било те да се реализират. Джакомели отбелязал, че поколението, призвано да осъществи реформите, се страхувало от промени и че на младите кадри предстоял труден и дълъг път в преустройствените процеси.

Според американския дипломат Мензис публикацията във в. „Работническо дело”, че американската преса давала политическа оценка на доклада на предстоящия пленум, се дължала на журналистически хитрости за публикуване само на положителни моменти от отзивите и на „социалистическия превод”, чрез който се преиначавала истината. Според него правителството на България, както и тези на ГДР, Полша и Унгария се намирали в идейна безпътица и не били в състояние да решават възникналите проблеми според изискванията на времето.

Съветникът в посолството на Великобритания считал, че в момента в емисиите на радио „Би Би Си” България е излязла на „второ място”. Предварително обявената дата на пленума била охарактеризирана като безпрецедентно събитие. В публикувания доклад се отправяли „извинения за отсъствие на напредък в преустройството”. Предлагало се туширане на властта на централните органи и други реформи. Всичко това било резултат от засилващия се натиск от страна на опозиционните групи, включително и на екологичните.

Кореспондентът на „Франспрес” поискал от френски дипломат становище как агенцията да коментира новите виждания на Т. Живков за плурализма – като действително желание за отворена политика, или като игра на думи. Мнението на дипломата е, че не вижда нещо принципно ново и радикално.

Журналистът Пауър от „Би Би Си” съобщил в Лондон, че докладът на Тодор Живков за предстоящия пленум бил либерален и представлявал опит за прикриване на различията, които съществували във висшето партийно и държавно ръководство по въпроса как да се реагира на засилващото се дисидентско движение през последните две седмици. Необичайно било и обявяването датата на пленума. Нов момент било и изявлението, че априлската линия била изчерпана и че ще се преминава към изпълнението на Юлската концепция. Съдържанието на доклада можело да се тълкува като заявление, че „ние провеждаме преустройството като в СССР”, но съобразено с нашите условия”. Сега можело да се очаква „ожесточена борба за власт”. Във връзка с това Пауър и други журналисти изказали предположения за предстоящи промени във висшето ръководство на страната.

Журналист от английския в. „Индипендънт” сподели становище, че след Чехословакия идвал ред на България – „втората интересна страна, която ще експлодира”.

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Г. Танев

 

Отп. в 3 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – Памет, № 3 – к. д., Изп.: В. Христов, Нап.: Е. Кунева – 1614, По материали на ОТУ, 3.11.89 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 945, л. 15-18. Оригинал. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 343

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 976. Екз. № 3

4.11.1989 г.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Получени данни във връзка с екофорума (към 4 ноември 1989 г.)

 

Състоялите се през вчерашния, последен ден на екофорума заключителни пленарни заседания са били посетени от 56 български граждани, от които 25 лица като гости на чуждестранни делегации. От тях 18 са членове на „независимите” структури, поканени от делегациите на САЩ, Англия, Холандия, Канада и др.

Рейчъл Джордан (Радка Бутова) съобщила в кореспонденция до Вашингтон за проведената на 1 ноември т. г. в дома на Марко Ганчев „първа пресконференция” на т. нар. Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България, на която били поканени чуждестранни и български журналисти. Във връзка с това уведомила, че същия ден е бил основан български комитет на „Хелзинки уоч”, състоящ се от 12 души. За негов председател бил избран Марко Ганчев, за изпълнителен директор – Антон Запрянов, а останалите членове били Георги Спасов, Петко Симеонов, Желю Желев, Деян Кюранов, Борис Христов, Константин Тренчев, Бойко Проев, отец Иван Бонев, Зоя Комитова и Янко Янков.

На 3 ноември т. г. бе проведено организираното от „Екогласност” шествие за връчване в Народното събрание петиция срещу проекта „Рила-Места”.

Около 16.00 часа пред градинката зад ЦДНА започнало събирането на хора, като към 17.00 часа на мястото имало около 3000 души.

Издигнати били плакати със следните текстове: „Да спасим Рила и Места”; „Мирно шествие на „Екогласност”; „Връчване петиция до Народното събрание”; „Екогласност” – независимо сдружение”; „Петиция до Народното събрание за спасяване на Рила и Места – събрани 11 500 подписа”; „Нека оставим реките да си текат там, където са текли от хилядолетия”; „За чист въздух на децата ни”; „ДФ Кремиковци да се изнесе извън Софийското поле”; „Екогласност” (заедно с лика на М. Горбачов)” „Демокрация! Човешки права! Екочистота!”, „Профсъюз „Подкрепа” и други.

Сред събралите се са били „лидерите” на „Екогласност” – Красимир Каракачанов, Петър Слабаков, Петър Берон, Деян Кюранов и др., на т. нар. Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България – Иван Джаджев, Радой Ралин и др., Румен Воденичаров от т. нар. Дружество за защита правата на човека в НРБ, представители на „Независим профсъюз „Подкрепа” и „Комитет за защита на религиозните права, свободата на съвестта и вероизповеданията”. Присъствали са представители на чужди средства за информация, сред които Румяна Узунова и Майкъл Пауър. Забелязани са и участници в екофорума, както и чужди дипломати.

Преди началото Петър Слабаков и Петър Берон предупредили участниците в шествието, че това е мирна проява и не трябва да се допускат провокации.

В 16.45 часа Цветан Кардашев прочел апел до Народното събрание, който бил приет с одобрение и ръкопляскания от участниците в шествието.

В 17.30 часа шествието потеглило към Народното събрание начело с лидерите на „Екогласност” и издигнат транспарант с надпис: „Да спасим Рила и Места – 11 500 подписа”. За кратко време бил издигнат и плакат „26 октомври”, който по указание на ръководството на „Екогласност” бил свален. По време на придвижването участниците изпели „Хубава си, моя горо” и „Питат ли ме дей зората”. В близост до Народното събрание отново била прочетена петицията под бурното одобрение на тълпата и вдигане на ръка с три разтворени пръста (знака на „Екогласност”).

Около 17.00 часа Петър Берон, Петър Слабаков, Александър Каракачанов, Димитрина Петрова, Георги Аврамов и Цветан Пенчев връчили петицията на зам.-председателя на Народното събрание. По време на връчването от тълпата се чували скандирания: „Референдум”, „Демокрация”, „Гласност”, Искаме чиста вода” и запели химна на НРБ.

След връчването на петицията Петър Берон направил заявление, че за първи път от 40 години насам в България се прави подобно шествие. Изразил становище, че петицията и шествието ще изиграят своята роля. В този момент около 50-годишен мъж демонстративно на висок глас апострофирал Берон, че петицията няма да постигне целта си и че в България няма демокрация. Активистите на „Екогласност” определили лицето като провокатор и бързо го извели извън шествието.

От разотиващите се на пл. „Ал. Невски” се оформила група от около 600 души и няколко по-малки групи. Изразявали се отделни намерения за продължаване на шествието пред американското посолство. В голямата група останали активистите на „Екогласност” и Радой Ралин, около които се оформило по-плътно ядро от хора. Няколко младежи поканили Радой Ралин да произнесе реч, на което той отговорил, че сега не е време за речи, с речите трябва да се приключи, време е за действие. Подхвърлил и предизвикателна реплика по адрес на органите на реда.

След това основната маса се насочила към площада между ул. „Г. С. Раковски” и ул. „Московска”, където били отправени неодобрителни възгласи към служителите на МВР, осигуряващи охраната на обществения ред. Оттам участниците се насочили към градинката зад руската църква. Гражданин изразил недоволство от газенето на тревата, при което от тълпата започнали възгласи: „На тревата нищо й няма от газенето с маратонки, тя загива от газене с ботуши и подковани обувки” и скандирания „Долу палките”.

Около 18.00 часа участниците в тези групи се разпръснали. Чуждите журналисти и присъстващите делегати на екофорума активно снимали моменти от шествието.

Инциденти по време на шествието не са допуснати.

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Г. Танев

 

Отп. в 3 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – Памет, № 3 – КД, Размножено в 20 екз. и изпратено по списък, Изп.: Ванева, Нап.: Савова – 1618, 04.11.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 945, л. 19-23. Оригинал. Втори машинописен екземпляр.

№ 344

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

ЦЕНТРАЛНО ИНФОРМАЦИОННО-ОРГАНИЗАЦИОННО УПРАВЛЕНИЕ

Рег. № І – 3532. Екз. ед.

8.11.1989 г.

 

ОБЗОРНА ОПЕРАТИВНА СВОДКА

(30 октомври – 7 ноември 1989 г.)

София

 

ОБЩА ОЦЕНКА ЗА ОБСТАНОВКАТА В СТРАНАТА

Публикуваното съобщение за насрочения за 10 ноември т. г. пленум на ЦК на БКП и отпечатаният за предварително запознаване от членовете на партията и всички граждани доклад на др. Тодор Живков „За хода на преустройството на сегашния етап, за подготовката на Четиринадесетия партиен конгрес”, който ще бъде изнесен на пленума, намериха широк положителен отклик сред нашата общественост. С удовлетворение се споделя сред различни слоеве от населението, че Българската комунистическа партия отива към своя най-авторитетен форум с ясни позиции и виждане за реализацията на нов модел на социализма, без отстъпления от основополагащи принципи на марксизма-ленинизма.

Оживено се коментират Указът на Държавния съвет за допълнение на Закона за народното здраве и Постановлението на Министерския съвет от 2 ноември т. г. за приемане на Наредбата за колективната и личната трудова дейност на здравните работници за оказване на допълнителна здравна помощ и услуги.

И през изтеклата седмица органите на МВР проведоха комплексни оперативно-превантивни мероприятия във връзка с трудностите от политически характер, които се стараеха да създадат различни неформални групи в страната, окуражавани и подстрекавани към нелоялни (до момента и открито враждебни) изяви от участващи в „Екофорум – 89” делегати, гости и чужди журналисти в пряк контакт и по указания на дипломати на водещи страни от НАТО, акредитирани у нас, и различни задгранични подривни централи.

НАСОЧЕНОСТ НА ПРОТИВНИКА И НЕГАТИВНИ ПРОЯВИ НА ЛИЦА ОТ СРЕДИТЕ НА ИНТЕЛИГЕНЦИЯТА

Сътрудник от екипа на радио „Свободна Европа” в обширно интервю пред двама пребиваващи в София кореспонденти на органа на полската „Солидарност” дал „меродавна” оценка, че „независимите структури” в НРБ „набирали сили, страховата бариера у хората постепенно се преодолявала и в страната се формирала демократична опозиция, на която все още липсва изявен лидер”.

В читалище „Петър Берон” проведе събрание „Клубът за подкрепа на гласността и преустройството”, на което присъстваха и активисти на „Екогласност”, „Профсъюза”, „Комитета за защита на религиозните права” и др. Проф. Иван Джаджев, председател на оперативното бюро на „Клуба”, съобщил, че понастоящем в него участвали около 100 души от художественотворческата и още толкова от научнотехническата интелигенция (сред които 22 професори, 22 доценти и 50 асистенти), но поради „репресиите” досега „клубът” не могъл да развие активна дейност и да се масовизира (а желаещите да влязат в него, били много!). В изказвания на отделни дейци на „клуба” прозвучали остри нападки срещу държавни и партийни органи и провежданата от тях политика по отношение на неформалните структури. Желю Желев изтъкнал, че през изминалата година била „разбита илюзията за единство между интелигенцията и номенклатурата”. Николай Василев отправил клевети, че в България преустройството въобще не било започнало, а ръководството на страната разчитало на „палиативни и демагогски акции”. Копринка Червенкова прочела основните претенции на „Клуба”, между които да му се осигурят зали, размножителна техника, на която да се печатат ежемесечни бюлетини и ежемесечна програма (която да се излъчва по телевизията и радиото).

На състояло се събрание на дейци на „Профсъюза” член на „Клуба” изнесъл лекция за „тоталитарния режим, а Д. Кюранов запознал присъстващите с „Наръчник за действие на гражданите при масови мероприятия и при контакти със служители на МВР”.

Някои от изтъкнатите дейци на „Клуба” продължават да обсъждат тактиката за бъдещата си дейност. Надделявало становището, че от „общи и високопарни лозунги за правата на човека” трябвало да преминат към „изработване на конкретни искания и предложения за промени в обществото, алтернативни на официалните”. Необходимо било в подготвената програма „да се включи модел на политическа структура, а общите принципи да се конкретизират”. Сега на „Клуба” липсвала „близка, прагматична цел”. Трябвало да се върви към „по-голяма определеност на организацията и на нейната социална база”. Обсъждали и идея за създаване на „широк фронт”. Считали, че „неформалните сдружения фактически са обединени, но все пак им била нужна единна организация”. В това отношение „опитът на полската „Солидарност” можел да бъде полезен”. С такава цел бил необходим контакт с Марек Новицки, председател на полския комитет „Хелзинки уоч”, който щял да посети наскоро България.

По данни на VІ управление – ДС, един от ръководните дейци на „независимото дружество” споделил, че при разговор с посланик на водеща страна от НАТО му било внушено „да бъде образуван единен фронт на всички опозиционни сили”. Във връзка с това осъществил среща с няколко бивши лидери на БЗНС (о). Разговарял и със „социалистите”, които изразили положително отношение.

В салона на читалище „Петър Берон” в столицата се състояло ново събрание на „Екогласност”. Някои от ораторите отправили остри враждебни нападки по адрес на партията и правителството. Делегат на „Екофорум – 89” от Англия поканил „Екогласност” да стане член на комисия при ЕИО, представляваща „120 неправителствени природозащитни организации”.

На едно от последните заседания на ръководството на „Екогласност” присъствал гражданин на САЩ, който се представил за „деец” на международна екологична организация „Приятели на земята” и обещал подкрепата си за популяризиране на българските неформални групи в международен мащаб.

Дейци на „Екогласност” разпространиха в някои квартали на столицата и в институти на БАН листовки с нелоялно съдържание, апелиращи да се бойкотира строителството на хидрокомплексите „Рила” и „Места”. Стремяха се да придадат на „петициите” и „протестите” политическа, антипартийна насоченост и твърдяха, че събрали под тях над 10 000 подписа. Така се държаха част от участниците в разрешеното от властите шествие за връчване на „петицията” срещу строителството на хидрокомплексите в Народното събрание. (Във връзка с това има критични бележки от лоялни позиции, че компетентните органи твърде късно – едва на 2 ноември вечерта, на кръгла маса по телевизията аргументирано защитили проектите за хидрокомплексите „Места” и „Рила” с участието на изтъкнати специалисти.)

С открита нелоялна насоченост са били изписаните лозунги от името на „Екогласност” на няколко сгради в ж. к. „Младост”: „Всеки българин – за „Екогласност”!”

В пощенски кутии на няколко жилищни блока на главен булевард в столицата бяха пуснати листовки на „независимо дружество”, носещи името и адреса на Илия Минев, в защита на „политическите затворници, интернираните и пострадалите от тоталитарната система”.

 

ПОВЕДЕНИЕТО НА ГРАЖДАНИТЕ, ВЪЗСТАНОВИЛИ БЪЛГАРСКИТЕ СИ ИМЕНА [...]

 

НАЧАЛНИК НА ЦИОУ – МВР

Ген.-лейтенант: (п) В. Георгиев

 

Отп. в 1 екз., Размн. в 39 екз., Изп.: Ч. Кираджиев, Нап.: Е. Кунева – 1622, 05.11.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 961, л. 155-166 (л. 156-160 за извадката). Оригинал. Машинопис.

 

№ 345

СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 985. Екз. № 3

11.11.1989 г.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Получени данни за коментари и изразени мнения във връзка с ноемврийския пленум на ЦК на БКП (10.11.1989 г.)

 

Пленумът на ЦК на БКП и взетите на него решения намират широк отзвук сред обществеността в страната.

Постъпилата в настоящия момент в органите на МВР информация показва, че сред значителна част от интелигенцията, работническата класа, средния ръководен състав и други социални слоеве решенията на пленума се приемат позитивно и с одобрение. Обстановката в страната е спокойна, не са извършени остри вражески, престъпни и нелоялни прояви. В голяма част от коментарите и изразените мнения се споделя, че приемането оставката на др. Тодор Живков и избирането на др. Петър Младенов за генерален секретар е правилно и своевременно решение на ЦК на БКП. Счита се, че това решение ще даде нов тласък за ускоряване на преустройството на социалистическото общество у нас и ще доведе до положителни промени в обществено-политическото развитие и икономиката на страната. Изказват се надежди, че ще бъдат издигнати нови радикални концепции, които с умение и непреклонност ще се реализират в живота и ще положат основите на качествено нов етап на преустройствените процеси в нашата страна.

В някои коментари се изразяват мнения, че решението трябвало да бъде взето по-рано, с което щели да се избегнат някои от сегашните трудности пред партията и държавата. Споделят се оценки, че ще са необходими и други кадрови промени и се счита, че това ще се осъществи в близкия период.

Положителните оценки за избирането на др. Петър Младенов за генерален секретар на ЦК на БКП се свързват с доказаните му качества на дългогодишен партиен и държавен ръководител с богат опит и изграден авторитет. Изразяват се надежди, че като млад и енергичен ръководител на партията ще предприеме действени мерки за отстраняване на допуснатите до настоящия момент слабости и решително активизиране на преустройствените процеси в страната. Споделят се мнения, че с богатия си дипломатически опит др. Петър Младенов ще изведе до положително решаване възникналите трудности в българо-турските отношения. Заключителното слово, произнесено от др. Петър Младенов на пленума, се оценява като реалистично, обективно и настъпателно.

Работата на органите на МВР по набиране на информация за коментари и изразени мнения във връзка с пленума на ЦК на БКП продължава. В централните и териториални поделения е въведено усилено дежурство. Взети са мерки за оптимална охрана на уязвимите стопански и други обекти. Засилен е контролът над вражеските и нелоялно проявяващи се лица, в т. ч. и над екстремистки настроени членове на неформалните групи. Разпоредено е на органите на МВР при необходимост да действат при пълно спазване на законите в страната и да не дават повод с някои нетактични действия за създаване на недоволства и социални напрежения.

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Г. Танев

 

Отп. в 3 екз., № 1 – др. П. Младенов, № 2- Памет, № 3 – к. д., Размножено в 8 екз., № 4 – Г. Атанасов, № 5 – Гр. Филипов, № 6 – Д. Джуров, № 7 – Д. Стоянов, № 8 – И. Панев, № 9 – Й. Йотов, № 10 – М. Балев, № 11 – П. Кубадински, Изп.: М. Радичков, Нап.: И. Гюнова – 1631, 11.11.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 945, л. 24-26. Оригинал. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 346

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 986. Екз. 2

12.11.1989 г.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Замисли и прояви на неформалните групи

 

В органите на Министерството на вътрешните работи постъпва информация за нови прояви и намерения на активистите на неформалните групи и сдружения.

На 10 ноември т. г. от 17.00 часа в София – района на Южния парк, е проведено събрание на „Независимото дружество за защита правата на човека в НРБ”. Присъствали са около 100 души, между които Румен Воденичаров, Костадин Георгиев, Драгомир Цеков, Магда Георгиева и др.., както и отделни представители на „Независимия профсъюз „Подкрепа” и сдружение „Екогласност”, служителят от посолството на САЩ Майкъл Фрост, кореспондентът на Би Би Си Майк Пауър и други западни журналисти. Проверяват се данни за участие в сбирката на около 20 лица с възстановени имена.

Във встъпителното си слово Румен Воденичаров в груб антисоциалистически дух разяснил причините за възникването на „дружеството”, етапите на съществуването му, неговите цели и задачи. Радослав Ненов изнесъл материал, озаглавен „Големият шанс”, в който се изтъквало, че сега бил моментът „да се събуди народът” и да се направели и в България големите промени подобно на тези в Полша, Унгария и ГДР.

Магда Георгиева е говорила за „цензурата” на печата в България, след което е обявено литературно четене. Няколко поети, между които Николай Колев – Босия, Людмила Кирилова и др., прочели свои стихове. В тях клеветнически се представяла „асимилаторската политика на властите” по отношение на българите мюсюлмани, „гоненията”, на които били подложени членовете на неформалните структури.

Преди приключване на сбирката открили подписка под „петиция” с искане за освобождаване на политическите затворници в България. Взето е решение подобни сбирки да се провеждат всяка събота от 11.00 часа на същото място.

Получени са данни, че активистите на „неформалните” групи извършват преоценка на досегашните си прояви и търсят идейна и политическа платформа на бъдещите си действия. Усилията им се насочват към изработването на алтернативни предложения за промени на политическата система.

С цел реализирането на тези цели Димитър Луджев подготвял документ на „Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България”, в който се съдържали констатации за политическото, икономическото, екологичното и културното състояние на страната. Посочвало се, че са налице социално привилегировани слоеве, паратизъм и експлоатация на труда. Критикувала се политиката по отношение на „мюсюлманското” население и се подчертавало, че развитието през последните 45 години е донесло напредък, който с оглед цената, заплатена от народа, не намирал цялостно историческо оправдание.

Големият проблем, пред който била изправена нашата общественост, надхвърлял конюнктурните нужди от едни или други промени за „търсене на гражданска и историческа отговорност”. Затова „клубът” щял да се обърне с предложение към всички слоеве в обществото за създаване на професионални, граждански и други неформални организации, като по този начин българските граждани щели да почувстват огромната сложност на проблемите и своята лична отговорност за тяхното решаване.

Във връзка с реализацията на тези идеи активисти на „клуба” обсъждали необходимостта от програма, съдържаща „модел за преход от досегашното управление към отговорно, компетентно и демократично управление”. Изтъквали необходимостта от нов избирателен закон, закон за печата и закон, гарантиращ човешките права. Съществувала неотложна нужда да се стимулират и обединят усилията за демокрация на обществото. За тази цел считали, че трябвало да се създаде инициативен граждански комитет на народното движение, наречен „Сбор за демокрация” или „Алтернатива”.

След проведения на 10 ноември пленум на ЦК на БКП обстановката в страната е спокойна. Не са извършени остри вражески и демонстративни прояви. Решението на пленума и избирането на др. Петър Младенов за генерален секретар на ЦК на БКП се посрещат от широките слоеве на населението с подкрепа и одобрение.

На 11 ноември т. г. на павилион до СУ „Климент Охридски” е изписан лозунг „Др. Младенов, Полша и Унгария се измъкнаха от тоталитарното блато, дайте шанс и на България”. Същия ден в района на Народната библиотека „Кирил и Методий” са намерени два плаката. Единият е с текста на лозунга пред Софийския университет, а вторият е със следното съдържание: „Оставката на Т. Живков – от тоталитаризм към демокрация”.

Активизираха се в последните дни ръководствата и членове на неформалните групи. Зачестиха провежданите сбирки и събрания, на които се обсъждат настъпилите промени, идейните и политическите им платформи, търсят се пътища за обединителни процеси. Рязко се увеличи броят на дадените интервюта на западни радиостанции (Блага Димитрова, Желю Желев, Алексей Шелудко, Петко Симеонов, Константин Тренчев и др.).

На 11 ноември т. г. в редакцията на сп. „Социологическа мисъл” около 50 активисти на „Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България”, между които Желю Желев, Николай Василев, Петко Симеонов, Марко Ганчев, Евгения Иванова и Дучо Мундров, обсъдили и приели „декларация” на клуба. В нея се приветствало решението на ЦК на БКП да освободи Тодор Живков от поста генерален секретар и предложението да бъде освободен от длъжността председател на Държавния съвет на НРБ. Разглеждайки този факт като начало на дълбоки демократични преобразования в страната, активистите на клуба декларирали готовността си за сътрудничество с всички органи на властта и обществени организации. Изразявали надежда, че новото партийно ръководство ще се отнесе с разбиране към ролята на „независимите” сдружения и ще се реши въпроса с тяхното официално регистриране. Декларацията била адресирана до генералния секретар на ЦК на БКП, председателя на Народното събрание на НР България и до средствата за масова информация. Пълният й текст бил предаден от Желю Желев на журналист от радио „Свободна Европа”.

На 11 т. м. от 14 часа в Южния парк на столицата е проведена сбирка на „Независимия профсъюз „Подкрепа”, на която са присъствали около 150 човека. Събранието било открито от Ирена Зафирова. Като първа точка е гласуван поздравителен адрес до др. Петър Младенов с пожелание за успех в обновителния процес на българското общество и държава. След това били разгледани молбите на 28 кандидати за членство в независимото сдружение. Всеки желаещ е обяснявал лично мотивите за своя избор и е съобщавал кратки подробности от автобиографията си. Последвали са четения на литературни и поетични писания на Николай Колев – Босия и Йоло Балкански. Първият е отправил апел за търсене на лична отговорност, включително и съдебна, от виновниците за „четвъртата национална катастрофа”. „Апелът” е бил подкрепен от присъстващите и допълнен с „призив за свободни национални избори” и „възражение срещу възстановените имена на потомците на ислямизираните българи”.

Иван Денчев е препредал съобщение на радиостанция „Дойче веле”, оклеветяващо членовете на семейството на Тодор Живков. Гласувано е предложение да се искат пояснения и писмени сведения от радиостанцията за случая, с цел последващо търсене на отговорност.

Ирена Зафирова е обявила разделянето на профсъюза на три секции и представила координаторите им:

a.      Научно-техническа секция – Веселин Панайотов;

в. Художествено-творческа секция – Иван Денчев;

с. Хуманитарна секция – Красимир Кабакчиев, Теодора Калайджиева и Рашелия Дюлбазова.

Активистите на „профсъюза” Олег Чулев, Веселин Панайотов и Сергей Герджиков са направили критични изказвания по проектозакона за народната просвета, някои постановки с удостояване с научни звания и степени и корекции в системата на висшето образование.

Еленко Божков е предложил да се съберат средства за издаване на печатен орган на „профсъюза” – сп. „Промяна” с редактор Т. Спасов и за подпомагане „трудово репресираните членове”. Призовал е да се работи активно за обединяването на всички неформални сдружения в единен демократичен фронт с обща платформа – демокрация, плурализъм и борба за предсрочни парламентарни избори.

В 15.30 часа, преди разделянето на присъстващите на секции, които проведоха своите съвещания на различни места в парка, Ирена Зафирова призова всички желаещи да се съберат на 13 ноември т. г. в 9.00 часа пред сградата на Националния исторически музей във връзка с предстоящото разглеждане във Върховния съд молбата за регистрация на „Екогласност”.

В края на събранието било взето решение на 13 т. м. от 17.00 ч. да се проведе шествие, подобно на това от 3 ноември, по повод избирането на др. Петър Младенов за генерален секретар на ЦК на БКП. За сборен пункт е определена градинката зад ЦДНА, а шествието трябвало да стигне до храм-паметника „Александър Невски”. Предвиждало се в него да вземат участие представители на всички политизирани „самодейни сдружения”. Изказани били намерения да се връчи на Народното събрание „прокламация” в подкрепа на промяната на партийното ръководство с искане да се извърши подобна и в държавното ръководство на страната. Като крайна цел на шествието се предвиждало обявяването на ново сдружение, което да обедини всички съществуващи досега неформални структури в „общ демократичен фронт” с единна платформа.

Проведената сбирка в Южния парк е била наблюдавана от чуждестранни журналисти, които са снимали с видеоапаратура и са взимали интервюта. Същия ден радиостанция Би Би Си е излъчила съобщение за взетото решение за провеждане на шествие в столицата.

Всички тези изяви на активисти и членове на неформални групи налагат предприемането на съответни политически мерки.

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Георги Танев

 

Отп. в 2 екз., № 1 – др. Петър Младенов, № 2 – к. д., Размножено в 20 екз. и изпратено по списък., Изп.: М. Радичков, Нап.: М. Цинигарова, Маш. № 1634, 12.11.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 945, л. 27-33. Оригинал. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 347

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 988. Екз. № 2

12.11.1989 г.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Оценки на чуждестранни дипломатически представители и журналисти за решенията на Ноемврийския пленум на ЦК на БКП

 

Според получени в Министерството на вътрешните работи данни на 11 ноември (събота) дипломати от всички западни посолства в София са обработвали публикуваните в печата материали за проведения пленум на ЦК на БКП. Оставката на Т. Живков и избирането на П. Младенов за генерален секретар на ЦК на БКП изненадало както служителите на посолствата, така и пребиваващите в страната чуждестранни журналисти.

Италианският посланик Тарони бил уведомен за решението на Политбюро още на 9 ноември вечерта, а на другия ден и за хода на обсъжданията на пленума от свой източник в ЦК на БКП.

В много от посолствата новината била съобщена в петък през деня от обаждащи се по телефона български граждани. Чуждестранните журналисти у нас били информирани от своите агенции, че решението е било съобщено на представители на печата на брифинг в съветското посолство в Лондон и на пресконференция на Г. Герасимов в Москва в петък на обяд.

В коментарите на голяма част от дипломатите преобладава становището, че оставката на Т. Живков е била принудителна и направена „по препоръка на Съветския съюз”. Настроението в страната и събитията в София по време на Екофорума, свидетели на които станали и съветските делегати, подготвили според дипломатите почвата и ускорили събитията. Изказали се предположения, че решението за избиране на Петър Младенов за генерален секретар било взето по време на еднодневния му престой в Москва при завръщане от КНР.

Интересът на чуждите дипломати е насочен главно към курса, който ще провежда БКП под ръководството на новия генерален секретар, предстоящи кадрови промени в Политбюро на ЦК а БКП и правителството на страната. В центъра на коментарите е личността на П. Младенов. Считало се, че избирането му е било временно, преходно явление, като в подкрепа на тези твърдения се изтъквало и недоброто му здравословно състояние. Според по-голяма част от дипломатите и журналистите Младенов е опитен съвременен политик, уважаван на международната сцена, гъвкав и склонен към компромиси. Посланикът на ГФР Левалтер смятал, че избирането му ще има положително значение за развитието на немско-българските отношения.

Според английски дипломат оттеглянето на Т. Живков от политическия живот не означавало, че страната ще поеме по нов курс.

Много от чуждите представители не очаквали радикални реформи, като подчертавали, че Младенов е „предпазлив реформатор”. Посланикът на ФРГ Левалтер изразил становище, че целта на новия курс ще бъде „преустройство без кризи”, но и следване модела на Горбачов. Считал, че българите „се замислят” за излизане извън еднопартийната система, но все още нямат програма за това.

Наблюдава се засилен стремеж на временно пребиваващите у нас журналисти към събиране на информация за реакцията както на членовете на неформалните сдружения, така и на представители на различни слоеве от населението към резултатите от пленума. От разговорите с български граждани кореспондентите правели заключения, че всички „са шокирани и невярващи”. В кореспонденцията си Майкъл Пауър отбелязвал, че „над София цари истерия и радост”. При среща с представителя на Франспрес във Виена Швайцер, Желю Желев заявил, че новината била посрещната в Софийския университет ентусиазирано, преподаватели и студенти пеели песни и държали речи, с които призовавали към промени. Александър Каракачанов считал, че не трябва да бързат с оценките си, тъй като запазване статуквото в Политбюро щяло да означава, че промяната е само „козметична”. Показателно в това отношение щяло да бъде решението на Върховния съд по искането на „Екогласност” за регистриране. Най-важният проблем за тях засега бил да решат организационните си въпроси. Каракачанов предлагал да бъдат създадени организации в провинцията на федеративен принцип. Досега били приети 800 молби за встъпване в дружеството.

Блага Димитрова оценила смяната на генералния секретар като „български Великден” и предлагала „клубът” да окаже помощ при осъществяване на промените.

Чуждестранните журналисти възнамерявали да проследят очакваните от тях „импровизирани” събирания на неформалните групи, като същевременно не дават поводи с поведението си да бъдат обвинени в подстрекателство. Някои от тях присъствали на проведеното от 14.00 часа на 11 ноември т. г. в Южния парк събиране на софийската секция на профсъюз „Подкрепа”, на което след консултации с организациите във Велико Търново и в Стара Загора било взето решение за изпращане на телеграма до др. Петър Младенов с искане за пълни обещания за диалог.

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Г. Танев

 

Отп. в 2 екз., № 1 – др. Петър Младенов, № 2 – к. д., Размножено в 1 [екз. и] изпратена по списък, Изп.: М. Радичков, Нап.: М. Цинигарова, Маш. № 1633/12.11.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 945, л. 34-37. Оригинал. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 348

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 995. Екз. № 3

14.11.1989 г.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: По-характерни данни за обстановката в икономиката на страната

 

Постъпващата в органите на МВР през последните седмици информация показва, че развитието на оперативната обстановка в обектите на икономиката се определя главно от трудностите при осъществяването на прехода към фирмена организация, самоуправление и самофинансиране. Сред трудовите колективи се констатира нарастване влиянието на процесите, развиващите се в социалистическите страни, особено в СССР, Полша, Унгария и ГДР. Засилва се безпокойството от състоянието на вътрешния пазар, разпространяваните слухове за предстоящо увеличаване на цените и опасенията от понижаване на жизненото равнище. Нарастват случаите на изразени остри критични оценки по отношение на местни ръководства и на изразени мнения за необходимост от ускоряване процесите на преустройство на стопанската дейност.

Получени са нови данни за възникнали социални напрежения и недоволства в трудови колективи, причинени от влошено финансово състояние на конкретните стопански организации, намаляване на трудовите възнаграждения, продължаващата уравновиловка при заплащането, нерешени производствени и екологични проблеми, предстоящи съкращения и други. Такива случаи са констатирани сред трудовите колективи на ДФ „Мадара” – Шумен, ДФ „Май” – Бяла Слатина, ТККИ „К. Русинов” – Пазарджик, Хлебозавод – 3 – София, рудник „Септемврийци” – с. Смоляновци – Михайловградска област, рудоуправление „Възход” – Смолян и други. Поради подобни причини е налице опасност от възникване на напрежения и недоволства сред отделни колективи – ДФ „Метал-Маяк” – Толбухин, ДФ „Арсенал” – Казанлък, ЖП управление – Пловдив, някои общински фирми в Ямбол и други.

В ДФ „Мадара” – Шумен работниците не одобрявали въведената фирмена организация, която според тях довела до раздробяването на комбината на малки производствени единици. Съществувало мнение, че тази организация била натрапена от Общинския комитет на БКП – Шумен, с цел да се съхрани административно-управленският апарат. Изразявали се намерения, ако общинските и партийни органи продължат да се намесват в стопанския живот на фирмата, да се предприемат и конкретни остри форми на протест – стачки, демонстрации и други.

Особено остра била реакцията на работниците от производство „Полистирол” на ДФ „Нефтохим”, които не получили обещаното възнаграждение за преизпълнението на плана. На проведеното разяснително събрание било изразено масово недоволство, като всички присъстващи демонстративно го напуснали.

Сред населението на град Брацигово възникнали негативни настроения от продължаващото замърсяване на околната среда от ДФ „Биовест” – Пещера. В акцията против завършващото разширение на мощностите й се включили и борци против фашизма и капитализма от града, които изпратили до различни партийни и държавни органи протестно писмо, подписано от 1280 души.

Продължават активните оперативни мероприятия за придобиване на информация за проявен интерес и оценки на чуждестранните партньори и делови среди за състоянието на българската икономика, за плановете и намеренията им за развитие на връзките и сътрудничеството с НРБ.

При посещение в НАПС Майкъл Гелнер – първи секретар по икономическите и търговските въпроси при посолството на САЩ у нас, и Гарис Ван Лит – представител на Европейското бюро на Асоциацията по пшеницата на САЩ, проявили интерес за получената през настоящата година реколта, работата по нейното прибиране и перспективите за внос и износ, към състоянието на животновъдството, към новите структури в селското стопанство и трудностите, които се срещат. Интерес по същите въпроси бил проявен няколко дни преди това и от посетилите НАПС Стив Уошенко и Грег Янг – служители от посолството на САЩ в Белград.

[Сочат се и други примери за проявен интерес на представители фирми от Япония, Испания към производства в страната, че се правели изводи, че България „не правела никакво преустройство”, за това отношение допринасяло и „раздухването на турския въпрос” – б. съст.]

Постъпващите през последно време данни показват очертаваща се тенденция някои дългогодишни партньори на НРБ да се отказват от търговска дейност с нашата страна. В резултат на проведените от органите на МВР целенасочени оперативни мероприятия са придобити данни за някои неблагополучия във външноикономическата дейност.

ИО „Минерал инженеринг” чрез смесеното българо-западногерманско дружество „Просперити Холдинг” сключили концесия с фирма в Габон за добив на дървен материал. Закупена била и технологична линия за производство на панели за сглобяеми къщи от добития материал. За сделките били използван кредит от западногерманска банка в размер на 17,5 ДМ, гаранцията за който поемали банка „Транспортна техника” и „Минералбанк”. Впоследствие, по решение на ръководството на ДФ „Булгаргеомин”, задълженията по изпълнението на договора и изплащането на кредита били поети от ръководената от тях фирма. Установено е, че стойността на концесията и технологичната линия била по-ниска от сумата на кредита, като разликата се съхранявала в западна банка, без да е известно кой се разпорежда с тези средства и с каква цел се използват. От друга страна, досега от концесията не са постъпили никакви приходи, а закупената технологична линия се намирала на пристанището в Либервил, Габон, за което се начисляват значителни магазинни такси. Органите на МВР продължават работата по изясняването на получените данни за допуснатите сериозни слабости и нарушения при обработката на сделките от ръководителите на „Булгаргеомин”, както и за извършените от тях умишлени действия за прикриване на допуснатите грешки.

ДФ „Български държавни железници” възложила на фирма „Феникс-ресурс” да осъществи износ на 20 хил. т. бракувани жп релси, предназначени за превалцоване и втора употреба. В отговор на изпратените оферти голяма част от потенциалните купувачи предложили ниски контрацени, тъй като третирали бракуваните релси като вторични суровини за претопяване. Според компетентни специалисти в случай, че тези цени бъдат приети от „Феникс – русурс”, съществувала реална опасност на страната да бъдат нанесени щети в размер на около 1 млн. ЩД. Досега износ на бракувани релси при изгодни цени бил осъществен от ВТО „Трансимпекс”. По мнение на някои специалисти „Трансимпекс” умишлено не посочвала своите задгранични партньори, за да не допусне конкуренция на други български предприятия. Провеждат се мероприятия за недопускането на неизгодна сделка.

Между ТКИД „Химкомплект” и шотландската фирма „ Бег и Кусланд” бил сключен договор за съвместно производство на филтри за химическата промишленост, след което българската страна закупила от нея лиценз и ноу-хау за около 1,5 млн. вал. лева. Получени са данни, че независимо от този факт „Металургпрогрес” започнало преговори с американската фирма „Кох” за съвместно производство на същите филтри. По мнение на специалисти това било нецелесъобразно, тъй като по техническите параметри филтрите на шотландската фирма превъзхождали американските. Освен това регенерирането им можело да става на място, докато филтрите на „Кох” трябвало да бъдат демонтирани и регенерирани в Западна Европа.

В София се води следствие срещу Светослав Каракашев, закупчик към РПК „Банкя” и още 22 лица за извършени документни измами и присвоявания за над 500 хиляди лева. Чрез съставяне на документи с невярно съдържание за фиктивни доставки на различни железарски изделия за предприятия в страната Каракашев е дал възможност на частни производители да получат неполагащи им се трудови възнаграждения. В органите на МВР се вземат конкретни мерки за разширяване на постъпващата информация за негативни процеси в икономиката на страната и извеждането на факторите и причините, които ги пораждат. Засилват се контактите и съвместната дейност с централните ведомства и местните партийни и държавни органи и стопански ръководства. Работи се активно за разкриване и пресичане на случаи на корупция, безстопанственост, разхищения, вредителство, аварии и други произшествия с негативни социални и екологически последици.

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Г. Танев

 

Отп. в 2 екз., № 1 – др. П. Младенов, № 2 – к. д., Изп.: Б. Грозев, Нап.: Е. Кунева – 1639, Размн. в 19 екз. и изпратена по списък, 14.11.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 945, л. 38-45. Оригинал. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 349

СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 996. Екз. № 3, 14.11.1989 г.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Получени данни за коментари и становище във връзка с Ноемврийския пленум на ЦК на БКП

 

Обстановката в страната към 14.11.1989 г. е спокойна. Не са извършени остри вражески прояви и груби нарушения на обществения ред.

В органите на МВР продължава да постъпва информация за широк отзвук на работата на Ноемврийския пленум на ЦК на БКП сред населението в страната.

В средите на интелигенцията, работническата класа, административно-управленческия апарат и др. решенията на пленума се определят като своевременни и значими, пораждащи надежди и увереност за радикални промени в обществено-политическия живот и за стабилизирането икономиката на страната.

Изцяло се одобрява изборът на др. Петър Младенов за генерален секретар на ЦК на БКП. Осъществената смяна се приема като най-удачна. Изразява се всеобща увереност, че др. Петър Младенов има възможности да осъществи необходимото преустройство в партията и държавата. Високо се оценява заключителното му слово пред пленума. Счита се, че в него „кратко, точно, ясно и без излишна парадност” са изложени основните задачи и проблеми, които трябва да решават партията и държавата в настоящия момент. Положително се коментират изразените виждания за необходимост от реално предаване на властта в ръцете на народа, за утвърждаване на демокрацията, гласността и плурализма. С одобрение се възприема категоричната позиция, че реализацията на преустройствените процеси ще се осъществява в рамките на социализма и по пътя на социализма.

В немалка част от коментарите се отбелязва, че новото ръководство ще се сблъска с „тежките икономически и финансови проблеми” и „непосилните бариери” на административно-бюрократичнта машина у нас. Счита се, че основен проблем на ръководството трябва да бъде стабилизирането икономиката в страната чрез намиране на верни стратегически и практически подходи.

Изразяват се становища за необходимостта от извършване на кадрови промени във висшия и средния ешелон на партийния и държавния апарат. Очакват се значителни промени в Централния комитет на БКП, Държавния и Министерския съвет. Като се изтъква, че редица сегашни кадри не носели необходимите политически, делови и морални качества, се предлага на тяхно място де си издигнат млади, ентусиазирани комунисти, с висока политическа и професионална подготовка.

Има данни за необходимост от търсене на персонална отговорност от партийни и държавни ръководители, носещи вина за състоянието на икономиката в страната и допуснати нарушения. Отправят се искания за получаване на по-обширна информация за заплатите и имущественото състояние на „партийните лидери”.

Сред коментарите се срещат крайно негативни оценки за бившия генерален секретар на ЦК на БКП, като се изразяват мнения, че трябва да се даде реална оценка за дейността му през последните години. Отправят се обвинения за корупция и разложение в обкръжението му. Обсъждат се прояви на Владимир Живков, като на много места под въздействието на разпространявани твърдения за пропилени значителни суми в игрални домове на Запад се отправят искания да му бъде потърсена отговорност.

Отделни лица, стоящи на вражески и нелоялни позиции, изразяват мнение, че извършените промени трябвало да доведат до многопартийна система, считат, че е необходимо да се ликвидира ролята на партията като обединяваща обществена сила.

Сред населението с възстановени имена изменението в ръководството на партията се тълкува разнопосочно. Преобладават мненията, че то ще допринесе до нормализиране на отношенията между България и Турция. Някои считат, че ще бъде подписана изселническа спогодба, други - че ще бъдат върнати старите турско-арабски имена и ще се признаят правата им на малцинство.

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Г. Танев

 

Отп. в 3 екз., № 1 – П. Младенов, № 2 – Памет, № 3 – КД, Изп.: Ванева, Нап.: Савова – 1640, Размн. в 7 екз. и изпратена по списък, 14.11.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 945, л. 46-49. Оригинал. Трети машинописен екземпляр.

 

 

№ 350

СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 1002. Екз. № 3

 

ДО

ГЕНЕРАЛНИЯ СЕКРЕТАР

НА ЦК НА БКП

ДР. ПЕТЪР МЛАДЕНОВ

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Получени данни за коментари и оценки във връзка с Ноемврийския пленум на ЦК на БКП (към 15.11.1989 г.)

 

Решенията на ноемврийския пленум на ЦК на БКП и избирането на др. Петър Младенов за генерален секретар на ЦК на БКП продължават да са в центъра на вниманието на всички слоеве от населението в страната.

С особен интерес се посреща съобщението за свикването на нов пленум и за предстоящо специално заседание на ЦК на БКП, които се свързват с практическите действия на новия генерален секретар.

Решението за възстановяване на партийно членство на някои интелектуалци се възприема като „оптимистично начало” и „действащо преустройство”, израз на новото отношение на партията и на генералния секретар към реалностите на живота, отговарящо на изискванията за демокрация и гласност. Възприема се като справедливо и се счита, че правилно е започнато именно с него.

Проведената среща на др. Петър Младенов с представители на интелигенцията, според постъпилите досегашни данни, се оценява като практическа мярка за реализация на възприетата линия за диалог на партията с всички слоеве на населението в хода на изграждането на съвременно социалистическо общество.

Сред трудови колективи в столицата се правят обективни оценки, че страната ни се намира в труден период и новото ръководство можело да се справи с тази обстановка само ако хората вярват в него. Това изисквало проблемите да се поставят смело и открито пред народа, чрез което той да се почувства съпричастен в търсенето на решения и подходи. Счита се, че трябва открито да се съобщят данни за конкретното финансово и икономическо състояние на страната, за нейните задължения и начина на тяхното изплащане. Изразяват се мнения, че е необходимо да се задействат ефективни икономически механизми, които да доведат до реално утвърждаване на фирмената организация на стопанската дейност.

В част от коментарите, като се правят паралели с обстановката в ГДР, Полша и Унгария, с удовлетворение се оценява, че своевременното провеждане на Ноемврийския пленум фактически е предотвратило евентуалното усложняване на социално-политическата обстановка в страната. В тази връзка се споделя увереност, че новото ръководство на партията ще съумее да направлява процесите така, че да се създадат условия за градивна и ефективна практическа дейност.

В значителна част от коментарите продължава да се изразява увереност, че ще бъдат извършени необходимите кадрови промени във висшия и средния партиен и държавен ешелон. Изказват се мнения, че трябва да бъдат освободени от заеманите постове Милко Белев, за когото се говори, че бил „шутът” на бившия генерален секретар, „злият гений и дух” на партията и Политбюро; Гр. Филипов – не притежавал компетенциите, които изисквал постът му; Петко Данчев и Стоян Овчаров – поради недостатъчен опит и др.

В коментарите по оставката на Тодор Живков се правят оценки за кадровата политика и се изразяват мнения, че той се е явявал пречка за развитието на прогресивното в България. Сред различни социални групи се предявяват искания за търсене на отговорност за финансовото състояние на фамилията Живкови и за повече гласност относно паричните доходи на управляващия екип. С ирония се коментира бъдещето на Владимир Живков и се правят предположения относно постовете, които в момента заема.

Сред служители на Ботевградска и Правешка община се изразява съжаление от освобождаването от поста генерален секретар на Тодор Живков, тъй като това водело до загубването на важни позиции и в бъдеще проблемите на двете общини щели да се решават много по-трудно. Нараства броят на хората от Правец, които смятат, че преустройството като процес следва да стигне и до техния град, като посочват имена на местни ръководители (главно Найденов и Златев).

Получени са данни, че сред апарата на общинските комитети на БКП в столицата се чувствало известно напрежение, изразявали се опасения от подмяна и освобождаване.

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Г. Танев

 

Отп. в 3 екз., № 1 – П. Младенов, № 2 – Памет, № 3 - к. д., Размн. в 3 екз., № 4 – Г. Атанасов, № 5 – Г. Джуров, № 6 – А. Луканов, Изп.: М. Радичков, Нап.: Е. Кунева – 1641, 15.11.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 945, л. 50-53. Оригинал. Трети машинописен екземпляр.

 

---

[1] Сабри Искендер разпространява нагла лъжа. Преди това в книгата за престоя си в Старозагорския затвор казва истината за достойното поведение на Ахмед Доган – сравни с казаното от него тогава в док. № 310.

[2] Рени Хаджиева е съпруга на Неджметин Хак. Истинското й име е Ръфкие Али – Сравни още със спомените на Исмет Исмаил „Искам това да се знае, да не се забравя и никога да не се повтаря и Разказ на Неджметин Хак.

[3] Делото не се е състояло и обвинените по него организатори на майските демонстрации на тур­ците в България не са съдени, защото като резултат от падането на Тодор Живков и протестите на неформалните сдружения политическите дела по чл. 273 и др. членове на комунистическия Наказа­телен кодекс са прекратени.