Лично! Строго секретно!

 

 

Държавна сигурност срещу
неформалните организации
в България (1987-1989)

 

№ 201

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 451. Екз. № 3

4.6.1989 г.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Обстановката в страната към 4 юни, нови данни за колоквиума в Париж и оценка на правителствени и дипломатически среди в Турция и някои за­падни държави

 

Обстановката в районите на страната с компактно население с възстановени имена ос­тава сложна и напрегната.

Утвърждава се появилата се в последните дни тенденция за ограничаване коментарите и обсъждането на станалите демонстративни прояви и безредици. Намаля разпростра­няването на информация и слухове за нови демонстративни действия. Ограничиха се коментарите и отправените искания за етнически права, употреба на турски език, разкри­ване на турски училища, характерни по време на станалите събития и непосредствено след тях.

Независимо от това в настоящия момент сред лицата с възстановени имена същест­вува голямо напрежение, основен източник на което са разширяващите се настроения за напускане на страната, предприетите в това отношение действия, разпространяваните слухове и коментари.

По-сложна е обстановката в Разградска и Варненска област, където в някои населени места и отделни райони съществува масова психоза за заминаване за Турция. В послед­ните дни подготовка за заминаване се осъществява и сред част от населението в Бургаска и Хасковска област. Постъпиха данни за такива настроения и конкретни действия и в ня­кои населени места в Пловдивска област.

В тези райони активно се търсят молби-декларации, изтеглят се влогове от ДСК, заку­пуват се куфари, пътни чанти, бельо, битова техника, злато и чуждестранна валута. Има данни за изразени намерения за заминаване за Турция на местни ръководители, админист­ративни и партийни ръководители (Варненска област), студенти (Медицински институт - Пловдив), ученици (Силистра).

Независимо че като цяло трудовият процес не е нарушен, се засилват случаите на нея­вяване на работа, изоставяне на добитък, отказ от засаждане на тютюн и пр. В гр. Шумен на 2 юни не са се явили на работа 256 лица с възстановени имена, в гр. Тервел и Асеновград има закани за заколване на наличния добитък. В с. Искра, Силистренски район, насе­лението масово е напуснало домовете си и е изоставило животновъдните ферми.

Нарастващите настроения за напускане на страната доведоха до увеличение на броя на подадените документи. До 4 юни т. г. в Разградска, Варненска и Бургаска област са издадени 5376 задгранични паспорта. От 25 май до 4 юни за Турция са заминали 1556 български граждани с възстановени имена.

Активно въздействие за нарастване на масовите настроения за напускане на страната, наред с интензивната турска пропаганда и все още неразбирането на новото законодателс­тво, оказват и националистически настроени лица, които в последните дни насочиха сво­ята „емисарска” дейност към заплахи и убеждаване на населението за заминаване в Тур­ция. Има данни за конкретни заплахи за малтретиране, палежи, отвличания и убийства на деца и членове на семейства (Варненска, Разградска, Хасковска област). Манипулира се с разпространяващи се слухове за „страх от репресии на властите”, „временна мярка за заб­луда на световната общественост”, „необратима конфронтация с българското население” и др.

Органите на МВР продължават да осъществяват необходимата оперативна и разясни­телна работа за овладяване и успокояване на обстановката и неутрализиране на вражес­ката и подстрекателската дейност на националистически настроените лица.

Получени са данни, че на започналия на 2 юни в Париж колоквиум, организиран от фондация „Бъдеще”, продължават опитите за създаване на „единна платформа на диси­дентите в България” и по-широко разгръщане на тяхното движение в страната. Активна дейност в това направление развиват българските емигранти и представителите на ради­останция „Свободна Европа”.

Под силно влияние на Румяна Узунова и представителите на САЩ Копринка Червен­кова подготвила и прочела декларация от нейно име и името на Блага Димитрова и Петко Симеонов. В декларацията се утвърждава наличието на „турско малцинство” в НРБ, отп­равя се призив за съблюдаване на неговите права и се осъждат митингите в София, които според нея имали за цел „моралното убийство на дискусионния клуб”.

Колоквиумът може да се оцени като мероприятие с открита антисъветска и антибъл­гарска насоченост, организиран от американските и местни специални служби и центрове за идеологическа диверсия. То има дългосрочен характер и цели изготвянето на една про­дължителна пропагандна програма и друга конкретна дейност срещу нашата страна с участието на вражески елементи от Западна Европа и САЩ.

Изявлението на др. Тодор Живков на 29 май продължава да се коментира в редица правителствени и дипломатически среди. Счита се, че то било изненада не само за турс­ката страна, но и за държавните ръководства на дипломатическите представителства в Анкара. Същевременно се подчертава неговото съответствие с принципите и изискванията на Заключителния документ на СССЕ във Виена и особено неговата навременност.

В голямото си мнозинство дипломатическият корпус в Анкара бил на мнение, че НРБ е взела инициативата в свои ръце, с което умело са парирани опитите на Турция да из­мести тежестта на Парижката конференция изцяло в посока на България. Оценката в общи линии била, че сега „топката е в турското правителство и то не може да мине единствено с настояванията си за изселническа спогодба”.

По отношение на нашата страна сред дипломатическите среди преобладавало мнени­ето, че липсата на достатъчна конкретна информация и данни продължавало да улеснява турската пропаганда в спекулациите й с цифрите на жертвите по време на инцидентите в България. Считало се, че броят на жертвите, съобщен в декларацията на БТА, не отговаря на действителността, но и данните, посочени от турските средства за масова информация, били силно завишени.

Предприетата от наша страна инициатива за информиране на дипломатическите ми­сии в НРБ се счита за недостатъчно добре подготвена. Изразява се неудовлетвореност от изнесените „оскъдни” данни и „незадоволителните” отговори на зададените въпроси.

Според някои оценки на настоящия етап турското ръководство, изненадано от твър­дия отпор на българското правителство и особено от демонстрираната всенародна подкрепа на предприетите мерки и отчитайки незадоволителните резултати за Турция от Парижката конференция, би следвало да се очаква „да отстъпи в тактически план и да извърши прео­ценка на досегашните свои действия, с цел отново да нападне”. Стратегическата цел на турското правителство за признаване „малцинствени права на турското население” в Бъл­гария и запазване на възможностите за въздействие върху него ще остане непроменена.

След постигнатата с изявлението на др. Тодор Живков инициатива и пробив в турс­ката враждебна кампания срещу НРБ предлагаме да се прецени целесъобразността от провеждане на пресконференция с български и чуждестранни журналисти и акредитира­ните в София пресаташета. На пресконференцията, в разумни граници, да се разшири информацията по отношение на извършените враждебни актове при т. нар. „мирни демон­страции в страната”. Опити за заграбване на оръжие, нападения срещу държавни и адми­нистративни сгради, употребата на хладно оръжие и др. Да бъде дадена и изчерпателна информация за вандалското нападение над Генералното консулство на НРБ в Истанбул и показан заснетият филм.

Според нашите дипломатически мисии организирането на такава пресконференция би дало възможност да се поддържат активните позиции на България по отношение на Тур­ция.

 

ПРИЛОЖЕНИЕ: „Декларация на Дискусионния клуб на българските интелектуалци за подкрепа на гласността и преустройството” [Не е приложена към архивната единица - б. съст.]

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Г. Танев

 

Отп. в 3 екз., № 1 - Т. Живков, № 2 - памет, № 3 - к. д., Размн. в 10 екз. и изпратени по списък, Изп.: М. Радичков, Нап.: М. Савова - 856, 05.06.89 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 940, л. 137-142. Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 202

ЛИЧНО СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

Рег. № 457. Екз. № 2

5.6.1989 год.

 

ОБЗОРНА ОПЕРАТИВНА СВОДКА

(29   май-4 юни 1989 г.)

София

 

1. ОБСТАНОВКАТА В СТРАНАТА

Сред широките кръгове на нашата общественост изявлението на другаря Тодор Живков по Българската телевизия и радио на 29 май се оценява като „силно стабилизиращ и обединяващ фактор”. Заедно със спонтанно изразената подкрепа на заетата от партийното и държавното ръководство позиция по отношение на опитите на противника да се дестабилизира обстановката в НРБ, да се разедини народът и се навреди на нормалния ход на преустройството, много трудови колективи изразяват становище, че трябва да се предприемат по-твърди и ефикасни мерки за респектиране на подбудители, подстрекатели и участници в неформални структури с антибългарска и антипартийна насоченост.

 

2. НЕЛОЯЛНА ДЕЙНОСТ. ИНТЕЛИГЕНЦИЯ

На заседание на Управителния съвет на Съюза на българските писатели било взето решение за възстановяване членството в съюза на Никола Николов, завърнал се от САЩ, изменник на родината. На същото заседание Борис Христов – поет и Христо Ганев – кинодраматург, настоявали ръководството на СБП да изрази протест „срещу действията на МВР спрямо някои членове на съюза”, подписали декларацията до Народното събрание, подготвена от активисти от „клуба”. Независимо от компетентните разяснения на председателя на СБП Павел Матев било взето решение да бъде организирана среща с министъра на вътрешните работи.

„Активисти” на т. нар. Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България считали, че мерките на властта по повод тяхната „декларация” до Народното събрание били повишили авторитета на „клуба”, в резултат на което били постъпили нови 21 молби за приемане в него. Обсъждали писмо до министъра на вътрешните работи, с искане да им се предостави помещение за провеждане на събрания, като щели да гарантират, че няма да се ангажират с незаконна и антисоциалистическа дейност. Николай Василев споделил, че възнамерявал да предложи и работи за създаване на „комунистическа партия на комунистите, изключени от партията за комунистическа дейност”.

Според постъпилите в органите на МВР данни „активистите” на т. нар. Независимо дружества за защита на правата на човека в НРБ насочват усилията си към преодоляване на появилите се в последно време разногласия между „софийската” и „пловдивската” група. На събрание на 27 май в дома на Мариана Златева било взето решение няколко души от София да заминат за Пловдив с цел „съгласуване на обща позиция и недопускане разкол и ликвидиране на дружеството”. Активистите на двете групи решили да се съберат на 18 юни в София (5 представители на „софийската” и по 2 от останалите групи) с цел „организационно избистряне на структурата”. Предвиждало се да приемат нова „програма” и нов „устав”, които били подготвени от Рут Леви и Владимир Кръстев на базата на документите на „Екогласност”, да изберат за председател” Димитър Томов, а Илия Минев да останел само „почетен”.

Получени са данни за намерения на бивши членове на земеделската опозиция да обявят 1989 година за „юбилейна” от името на „сдружените земеделци, привърженици на Стамболийски, Никола Петков и Г. М. Димитров” и да настояват за реабилитирането на Н. Петков. Замисляло се събиране на всички бивши членове на БЗО в Славовица, където щели да обсъдят „много неща”. В подготвено от тях „отворено писмо” наред с другото се отправяли обвинения, че след 9.ІХ.1944 година БКП била изменила на съюзниците си и „сляпо копирайки сталинския модел, довела до разрушаването на българското село”. Процесът против Н. Петков се определял като „скалъпен антиконституционен фарс” и се искало неговото и на останалите осъдени реабилитиране. Проличало и желанието на авторите за възстановяване на опозиционния БЗНС със съответните структури и печатен орган.

1. ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО И ЗАЩИТА НА ИКОНОМИКАТА [...]

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Георги Танев

 

Отп. в 2 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – к. д., Размножено в 4 екз., № 3 – Г. Атанасов, № 4 – Й. Йотов, № 5 – М. Балев, № 6 – Д. Стоянов, Изп.: Д. Пенков, Нап.: М. Цинигарова, Маш. № 860/05.06.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 940, л. 153-159 (л. 154-156 за извадката). Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 203

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

ЦЕНТРАЛНО ИНФОРМАЦИОННО-ОРГАНИЗАЦИОННО УПРАВЛЕНИЕ

Рег. № І -1652. Екз. ед.

5.06.1989 г.

 

ОБЗОРНА ОПЕРАТИВНА СВОДКА

(29 май – 4 юни 1989 г.)

София

ОБЩА ОЦЕНКА ЗА ОБСТАНОВКАТА В СТРАНАТА

През изтеклата седмица в обстановката в страната не са настъпили усложнения. В резултат на осъществените широкообхватни политико-разяснителни мероприятия положението се нормализира и в районите, където след 20 май бяха провокирани нарушения на обществения ред.

По оценка на редица източници изявлението на др. Тодор Живков по Българската телевизия и Българското радио на 29 май е подействало като „силно стабилизиращ и обединяващ фактор”, последван от решителната позиция на българската делегация на Парижката среща на Конференцията по човешкото измерение на съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа и провалилия се опит на Турция да организира на този авторитетен международен форум антибългарска еуфория.

На проведените събрания, митинги, шествия, манифестации в столицата, областни и общински центрове и други селища широки слоеве от населението: работници, селскостопански труженици, интелектуалци изразиха непринудено, спонтанно пълна подкрепа на заетата от партийното и държавно ръководство позиция по опитите на противника и на враждебно-престъпни елементи в страната да дестабилизират обстановката в НРБ, да разединят народа и да навредят на нормалния ход на преустройството във всички сфери на социалистическото строителство. В атмосфера на патриотичен подем много трудови колективи изразиха становище, че трябва да се предприемат по-твърди и ефикасни мерки за респектиране на подбудители, подстрекатели, предводители, участници в неформални структури с антибългарска и антипартийна насоченост.

Осъществяват се енергични оперативно-охранителни и издирвателни мероприятия по анонимни и явни закани на фанатици за физическа разправа с длъжностни лица и активисти. Провеждат се превантивни мерки за своевременно осуетяване намерения за организиране на нови демонстративни изяви.

 

НАСОЧЕНОСТ НА ПРОТИВНИКА И НЯКОИ НЕГАТИВНИ ПРОЯВИ НА ЛИЦА ОТ СРЕДИТЕ НА ИНТЕЛИГЕНЦИЯТА И МЛАДЕЖТА

По покана на известни кръгове във Франция и във връзка с работата на Парижкия форум по човешките измерения на конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа за Париж заминаха няколко участници в „Клуба за подкрепа на гласността и преустройството”. Има основания да се предполага, че ще се държат „умерено”.

Осуетени бяха намерения на активисти на „Клуба” от София и на „независимото дружество” от Пловдив за публични изяви по време и във връзка с честване на 24 май. Пресечен беше и опит на съмишленици на „пловдивската група на дружеството” да проведат събрание в Бачковския манастир за обсъждане на „нови проблеми”. [Става въпрос за групата около д-р К. Тренчев – б . съст.]

По данни на VІ управление – ДС събитията във Варненска и Разградска област засилили разногласията между „софийската” и „пловдивската” група на „дружеството”. Някои от действията на назначеното от Петър Манолов „временно ръководство” със „секретар” Валентин Топузлиев и „говорител” Димитър Амбарев предал на радиостанция „Дойче веле” декларация, че „дружеството” подкрепяло исканията на лицата, възстановили българските си имена, за „религиозни свободи и гражданско равенство”, но осъжда „сепаратистките, авантюристични и екстремистки прояви в техните среди”. Отправил призив за разграничаване от тях.

В Михайловград бяха немерени 23 листовки с текст: „Независимо дружество за защита правата на човека е за ускорен мирен процес на демократизация на България”.

На 26 май бяха задържани и се разследват в Главно следствено управление на МВР Константин Тренчев, Николай Колев и Антон Запрянов, активисти на т. нар. „Независим профсъюз „Подкрепа”, по повод подготвяна от тях „декларация” във връзка със събитията сред лицата, възстановили българските си имена и в подкрепа на исканията на протурските фанатици. При обиските от домовете им са намерени и иззети: дневник на организацията, „текуща равносметка на българската опозиция”, документи на „Клуба” и материали, уличаващи ги в подстрекателска дейност. Привлечени са към наказателна отговорност по чл. 320 от НК (за подбуждане на мнозина за извършване на престъпления). Близки на задържаните информирали за случая Румяна Узунова от „Свободна Европа”, търсили съдействие от „софийската група” и посолството на Франция.

Във връзка с горното „инициативна група” от „профсъюза” приела „открито писмо” до Народното събрание и средствата за масова информация, в което се прави опит „профсъюзът” като цяло да се дистанцира от действията на задържаните и други „неформални групи” и от провокациите на протурските екстремисти.

Христофор Събев от Комитета за защита на религиозните права във Велико Търново осъждал действията на Тренчев, а в същото време предал съобщение за събитията във Варненска и Разградска област на радиостанциите „Свободна Европа”, „Дойче веле”, Би Би Си в подкрепа на „исканията на българите-мюсюлмани”. Считал, че „раздвижването” сред тях трябвало да се използва „за атаки срещу властите у нас и на Парижкия форум”. По повод искана му от Румяна Узунова и Петър Бояджиев информация за „ставащото в Североизточна България” се оплакал, че се стремят да го превърнат в „техен агент”. Получени са данни, че Христофор Събев поискал от служител в посолството на ФРГ устава на Християндемократическата партия, за да изгради подобна у нас с цел „обединение на всички неформални групи”.

ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО И ЗАЩИТА НА ИКОНОМИКАТА […]

 

НАЧАЛНИК НА ЦИОУ – МВР

Ген.-лейтенант: (п) В. Георгиев

 

Отп. в 1 екз., Размн. в 39 екз., Изп.: Ч. Кираджиев, Нап.: Е. Кунева – 850, 03.06.89 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 960, л. 100-107. (л. 102-105 за извадката). Оригинал. Машинопис.

 

№ 204

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 451. Екз. № 3

4.6.1989 г.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я ОТНОСНО: Обстановката в страната към 4 юни, нови данни за колоквиума в Париж и оценка на правителствени и дипломатически среди в Турция и някои западни държави

 

Обстановката в районите на страната с компактно население с възстановени имена остава сложна и напрегната.

[Подробно за обстановката в страната – виж пълния текст в: Секретно! Протестните акции на турците…, цит. сб. - б. съст.]

Получени са данни, че на започналия на 2 юни в Париж колоквиум, организиран от фондация „Бъдеще”, продължават опитите за създаване на „единна платформа на дисидентите в България” и по-широко разгръщане на тяхното движение в страната. Активна дейност в това направление развиват българските емигранти и представителите на радиостанция „Свободна Европа”.

Под силно влияние на Румяна Узунова и представителите на САЩ Копринка Червенкова подготвила и прочела декларация от нейно име и името на Блага Димитрова и Петко Симеонов. В декларацията се утвърждава наличието на „турско малцинство” в НРБ, отправя се призив за съблюдаване на неговите права и се осъждат митингите в София, които според нея имали цел „моралното убийство на дискусионния клуб”.

Колоквиумът може да се оцени като мероприятие с открита антисъветска и антибългарска насоченост, организиран от американските и местни специални служби и центрове за идеологическа диверсия. То има дългосрочен характер и цели изготвянето на една продължителна пропагандна програма и друга конкретна дейност срещу нашата страна с участието на вражески елементи от Западна Европа и САЩ.

[За отражението на изявлението на Тодор Живков от 29 юни 1989 г. сред турските правителствени и дипломатически среди в Анкара – б. съст.]

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Г. Танев

 

Отп. в 3 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – памет, № 3 – к. д., Размн. в 10 екз. и изпратени по списък, Изп.: М. Радичков, Нап.: М. Савова – 856, 05.06.89 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 940, л. 137-142 (л. 139-140 за извадката). Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 205

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 455. Екз. № 2

5.06.1989 г.

ДО

ГЕНЕРАЛНИЯ СЕКРЕТАР НА ЦК НА БКП

И ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДЪРЖАВНИЯ СЪВЕТ

ДР. ТОДОР ЖИВКОВ

 

ДОКЛАДНА ЗАПИСКА

От Георги Танев – министър на вътрешните работи

 

ОТНОСНО: Антибългарската дейност на Петър Манолов Георгиев

 

След напускането на страната на 21.05.1989 г. заедно със семейството си Петър Манолов в поредица от интервюта се ангажира с остра антибългарска и антисоциалисти-ческа дейност.

Особена активност в тази си дейност Манолов прояви в дните на провежданата в Париж Конференция по човешките измерения. В рамките на организираните от „Хелзинки уоч” и колоквиума на „Фондация на бъдещето”, в които активно участваха всички ангажирали се в остра антибългарска дейност вражески емигранти, Петър Манолов направи остри изказвания с антибългарска насоченост. Редица от тях, както и други самостоятелни интервюта, бяха излъчени от радиостанциите „Свободна Европа”, „Дойче веле”, Би Би Си и публикувани в някои консервативни западни вестници.

В антибългарските си изяви и интервюта Манолов отправя остри атаки срещу партийното и държавно ръководство на нашата страна за създаването на „нечовешки режим”, „изолиране на народа”, „репресивни действия към създадени „независими структури”. Цитира имена на задържани лица, убити по време на безредиците в районите с компактно население с възстановени имена. Специално внимание отделя на демонстративните прояви в страната, като в остър клеветнически тон упреква партийното и държавно ръководство за „липса на хуманност”, „зачитане на човешки права” и пр. Отправя „апел” към българското правителство „да вземе мерки за избягване кръвопролитията сред турското малцинство и да позволи на независимото дружество да осъществи своята дейност”.

В цялата си антибългарска дейност Петър Манолов непосредствено е ръководен от активните изменници на родината Петър Бояджиев, Румяна Узунова и др.

Има постъпили данни за изразени намерения от Манолов да се завърне в нашата страна. Вероятно е затова той да е подстрекаван от специалните служби на някои страни и българската вражеска емиграция, с цел да бъде използван за дестабилизиране на обстановката в нашата страна.

Във връзка с острата антисоциалистическа и антибългарска дейност на Петър Манолов както в нашата страна, така и зад граница, предлагам да се наложи запрещение за недопускане завръщането в страната както за него, така и на семейството му.

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Георги Танев

 

Отп. в 2 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – КД, Изп.: Радичков, Нап.: Цинигарова, Маш. № 859, 05.06.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 940, л. 147-149. Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 206

Министерство на вътрешните работи

ГЛАВНО СЛЕДСТВЕНО У-НИЕ

Рег. № ІІ И-78. Екз. № ед.

05.06.1989 г.

1040 - СОФИЯ

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Дейността на следствените органи в условията на усложнена обстановка към 05.06.1989 година

 

Към 08.00 часа на 05 юни 1989 г. обстановката по линия на следствената дейност в страната се характеризира със следното:

Изпълняват се указанията на ръководството на Министерството на вътрешните работи и разпоредено със заповед № 200/23.05.1989 г. и Окръжно № 1730/01.06.1989 г. по линия на следствения апарат.

В ГСУ и териториалните следствени подразделения са образувани 30 следствени деля срещу 113 лица, от които 101 са задържани, както следва:

1.       Главно следствено управление.

Разследват се 2 дела срещу 6 лица, които са задържани под стража: срещу лидерите на т. нар. „Независим профсъюз „Подкрепа” и членове на т. нар. „Независимо дружество за защита правата на човека в България” - д-р К. Тренчев, Николай Колев и Антон Запрянов за изясняване съпричастието им към масовите безредици в страната;

 [По-нататък изцяло в съкратена форма, без да се цитират имена, се повтаря ин­формацията за хода и резултатите от следствието във всички подразделения в стра­ната по области от 1.06.1989 г.: Варненска - разследвани 61 лица, 22 задържани по 25 дела за „престъпления по време на масовите безредици”; Разградска област - разслед­ват се 9 лица, които са задържани по 9 дела също „за престъпления по време на масо­вите безредици”; Бургаска област - разследват се 62 лица, от които 35 задържани по две дела „за престъпления по време на масовите безредици в областта”; Хасковска об­ласт - 1 следствено дело срещу 1 лице. Подробно за всяка област се изреждат спомена­тите селища в справката от 1.VІ.1989 г. заедно с имена на някои от задържаните - виж по-подробно предишната справка от 1.06.1989 г. за всички следствени дела и насе­лените места, за които се отнасят - б. съст.]

От провежданото разследване могат да се направят следните изводи:

2. Оперативно значими данни, придобити в хода на разследването, се предоставят своевременно на централните поделения, областните и общинските управления на МВР.

3. Събрани са доказателства, че организираните вълнения в Толбухин и предотвратените демонстрации във Варна са дело на установени лица от средите на ислямизираните българи, членове на т. нар. „Независимо дружество за защита правата на човека в България”, които са поддържали връзки с активисти на „дружеството” от Пловдив, Шумен, Кърджали, Силистра и други райони на страната.

Установява се подбудителската и подстрекателската дейност на лица - бивши обекти на ГДОР „Печатари”, ДОР „Фанатици” и ГДОР „Редактори”, някои от които изтърпяват наказание в Старозагорския затвор.

4. Потвърждават се първоначалните данни, че в Бургаска област като организатори на масовите вълнения са се проявили бивши кметове и други лица с възстановени имена от местния партиен и държавен актив.

Установено е, че там, в повечето села, не е разяснявано изменението на Закона за задграничните паспорти и другите нормативни актове, а се е разчитало само на средствата за масова информация. Това е използвано умело от протурски националистически елементи за превратното им тълкуване. Формирало се е убеждение, че „който излезе с български паспорт и с българско име, няма да може да се върне в България и ще му бъде отнет имотът”.

5. Организират се следствено-оперативни мероприятия за установяване подстрекателите на гладните стачки на лица с възстановени имена в различни райони на страната, включително и в местата за изтърпяване наказание „лишаване от свобода”.

 

НАЧАЛНИК НА ГСУ-МВР, Генерал-майор: (п) К. Коцалиев

Нап. в 1 екз., за др. министър, Изп. Л. Сахатчиев, Нап.: К. Николова - 492, Размн. в 4 екз., № 1 - др. Гр. Шопов, № 2 - У-ние 06 - ДС, № 3 - ЦИОУ - МВР, № 4 - ГСУ - МВР, София, 5.05.1989 г.

 

АГСУ, а. е. 5, Дело № 5/1985, т. 2, ­ІІ част, л. 41-47; Също: л. 48-54,55-61 - копия. Оригинал. Машинопис.

 

 

 

№ 207

Протестно писмо на „Подкрепа”, четено по радио “Свободна Европа”, с което се отх­върлят обвиненията на властите, че организацията е подстрекавала и организи­рала протестните акции на турците и го окачествява като „демагогска про­паганда” и „груби инсину­ации”                                                                               [София, 6.VІ.1989 г.]

 

[…] Тодор Гагалов: „Независим професионален съюз “Подкрепа”. До Народ­ното съб­рание. Копие до редакцията на в. „Труд”, до редакцията на в. „Шипка”, до редакцията на в. „Септември”, до редакцията на в. „Московские новости”, до редакцията на в. „София прес”.

Човек е устроен така, че живеейки в настоящето, мисли непрекъснато за бъдещето и по този начин разбира миналото - като част от действителната история на обществе­ното развитие. Но понякога и ние хората постъпваме съвсем оправдано. Използваме поз­натото минало, за да се самооп­равдаем пред неизвестното бъдеще и тук предизвикваме с личния си конформи­зъм това, което поне нашето време има необходимостта да отхвърли като реал­ност - предварителното заклеймяване на личностната стойност.

С чувство на дълбоко оскърбление и с непоколебима вяра в правотата на гражданс­ките си по­зиции ние, членовете на Независимия профсъюз “Подкрепа”, граждани на НРБ и българи по произход, излизаме с това Протестно писмо. Във връзка с изявлени­ето на председателя на Държавния съвет Тодор Живков по Българската телеви­зия и Българското радио от 29 май тази година Столичният народен съвет по искане на Градския комитет на ОФ е издал разрешение за митинг и шествие-де­монстрация в негова подкрепа, който се състоя на 31 май 1989 г. в София.

Един от ораторите на този митинг - Лазар Стамболиев, председател на ГК на ОФ, из­ползва обществената трибуна не само за апел и обръщение, но и за дема­гогска пропаганда. С това си слово Председателят на обществената организация и ини­циатор на мероприяти­ето хвърли конкретни обвинения срещу членовете на Не­зависимия профсъюз „Подкрепа” за подстрекателство към социална несигурност и размирици, про­възгласи ги за родоотс­тъпници в контекста на изказването, за свързани със служби на външни и враждебни сили.

Подобни митинги бяха про­ведени и в други градове на стра­ната. В Стара Загора ми­тингът бе организиран от Общинския комитет на ОФ, Общинс­кия съвет на Българските професио­нални съюзи и Общинския комитет на Комсомола. В словото си Иван Тошев, председател на Общинския комитет на ОФ, изтъкна, че в „проя­вите на някои групи имат принос хора, лишени от чувство за гражданска отговорност, мними привърженици на преустройството, преследващи цели”. Тази общност бе отъж­дествена с името на Проф­съюз “Подкрепа”, като отделни членове на сдружени­ето бяха обявени за родоотстъпници, нямащи право да се наричат българи. Тези груби инсинуа­ции тенденциозно бяха резюми­рани на страниците на вестниците “Септември”, “Труд” и др., за да станат обществено достояние.

Изхождайки от демократичните убеждения и от презумпцията за призната правосу­бектност, ос­новавайки се на Конституцията и законите на НРБ, Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г. и Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г., както и на моралния императив, че човек има правото да бъде чут, ние изказваме своето становище по отправените публични атаки, нападки и обвинения: Протестираме срещу явната идеологическа интервенция, проявена в горепосочените случаи, целяща манипулирането на общественото мнение по повод на неформалните организации и в частност на Независимия профсъюз “Подкрепа”.

Не беше тайна подчертаното негативно отношение на казионните институции към Не­зависимото сдружение на хуманитарната, научно-техничес­ката и художествено-творческа интели­генция, което се проявяваше и проявява под различни форми и поставя дейността на орга­низацията в трудни условия. Сега обаче, обществено-политическата обстановка на нап­регнатост, която беше пос­рещната от всички нас, граждани на НРБ, с тревога и загри­же­ност, послужи най-вече за обслужване на догматизма и войнстващата ретроградност, често проявя­ваната закостенялост на мисленето, уплашено или смутено от иноватора, обявен за еретик. Защото нека да не забравяме, че демагогията, разбрана като отрица­телно морално характеризиране на начина на действие, представляваща разно­видност на общес­твеното лицемерие във всяка историческа реалност, има две съдържания. От една страна, тя може да се проявява в безотговорна и лишена от позитивно съдържание кри­тика и от друга, към нея следва да се отнасят опитите да се скрие неблагополучното състояние на нещата, да се избегне решаването на остри проблеми, да се подмени прин­ципният спор с лепене върху опонентите на опозоряващи ги етикети и т. н. - непочтени, но изпитани и твърде ефикасни ме­тоди на действие в едно общество, което не беше чу­вало за термините преуст­ройство, гласност, плурализъм. В настоящия момент обаче - абсолютен анахро­низъм!

Подобни методи не са от полза на искрения стремеж на целия български народ за ре­ални демократични преобразувания и прогрес. На всеки от нас трябва да е ясно, че преус­тройствената идея иманентно е заложила в себе си динамиката и напрегнатостта на об­ществения живот и това е нейният вътрешен смисъл, ло­гика и консеквенция, ако иска да изпълни историческата си мисия; да преоцени ценностите в духа на новото политическо мислене; да изчисти язвите, превръ­щайки социума в единен и сплотен организъм. За неза­висимия профкомитет „Солидарност”… Момент, момент! … Сега тъкмо четяхме с д-р Тренчев (баща) за победата в Полша и…

Национален съвет на Независимия профсъюз „Подкрепа”, 6 юни 1989 г., Стара За­гора”...

(6.06.1989 г., ролка № 221)

 

Цитирано по: http://www.omda.bg/arhiv/rumyana_uzunova/

 

№ 208

СТРОГО СЕКРЕТНО!

Министерство на вътрешните работи

ГЛАВНО СЛЕДСТВЕНО У-НИЕ

рег. № ІІ И - 80. Екз. № 2

07.06.1989 г.

1040 - СОФИЯ

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Разследване срещу членове на неформални групи

 

В Главно следствено управление - МВР се води разследване срещу: д-р КОНСТАНТИН ТРЕНЧЕВ – 34-годишен от Стара Загора, НИКОЛАЙ КОЛЕВ – 38-годишен от Стара Загора и АНТОН ЗАПРЯНОВ – 31-годишен от Димитровград, членове на т. нар. „Независимо дружество за защита на човешките права в България” и на „Независим профсъюз „Подкрепа”.

Същите са привлечени в качеството на обвиняеми по чл. 320 във връзка с чл. 229, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК за това, че през май 1989 г. чрез проповеди пред множество хора и чужди средства за масова информация подбуждали явно към употреба на сила и заплашване, с цел да се принудят българските власти да пропуснат действия по служба.

Спрямо обвиняемите е взета мярка за неотклонение „задържане под стража”.

От проведеното досега разследване е установено следното:

През 1989 г. „Независимото дружество” и „Профсъюз „Подкрепа” под влияние на турската и западната пропаганда започнало масово приемане на български граждани, изповядващи мюсюлманска религия. Предприетите гладни стачки и декларациите от членове на неформалните групи за постигане на техните искания били излъчвани регулярно от западните радиостанции, което активизирало лица от средите на тези с възстановени имена за участие в подобни действия с националистически характер.

Във връзка с гладната стачка на НИКОЛАЙ КОЛЕВ през м. март 1989 г. лица с възстановени имена от Казанлъшко установили контакт с д-р ТРЕНЧЕВ и открито изявили желание да се включат в акциите на дружеството и профсъюза за подкрепа и солидаризиране с КОЛЕВ.

На 17.04.1989 г. в дома на д-р ТРЕНЧЕВ били обсъдени исканията им за сформиране на самостоятелна група от лица с възстановени имена под името „Независим мюсюлмански стачен комитет”.

В началото на м. май 1989 г. е проведено областно събрание на членовете на дружеството в гр. Хасково, на което представител на „турското етническо малцинство в България” изложил мероприятията, които искат да предприемат лицата с възстановени имена във връзка с Парижката конференция за правата на човека. Той посочил, че ще настояват пред българските власти да им бъде признат статут на „турско етническо малцинство” с произтичащите от това права, за което са решили да проведат верижна гладна стачка във всички райони на страната, където има компактни групи от лица с възстановени имена. Членовете на дружеството изразили принципна подкрепа и заявили, че ще излязат с официално становище по този въпрос.

На 17 и 18.05.1989 г. д-р ТРЕНЧЕВ редактирал донесената от лица с възстановени имена декларация от името на „независимия мюсюлмански стачен комитет”, в която се съдържат исканията, обявени на събранието в Хасково. Същият разширил декларацията с клаузи на международната харта за правата на човека. НИКОЛАЙ КОЛЕВ преписал декларацията на пишеща машина в няколко екземпляра, като внесъл също някои редакционни поправки. На 23.05.1989 г. вариант на декларацията е бил прочетен в емисии на радиостанциите „Дойче веле” и „Свободна Европа”.

На 22.05.1989 г. обвиняемите ТРЕНЧЕВ и КОЛЕВ осъществили телефонна връзка с радио „Свободна Европа” и последният прочел текста на изготвена от тях декларация от името на „Независимото дружество”, с която се обявява в подкрепа на исканията на „турското етническо малцинство в България”. В декларацията се съдържат клеветнически и подстрекателски изявления във връзка с предизвиканите в страната масови вълнения.

На 23.05.1989 г. обв. ЗАПРЯНОВ дал интервю по радио „Би Би Си” по повод вълненията в Каолиново и гр. Нови пазар, Варненска област, като заявил, че „турското етническо малцинство се бори за правата си с мирни средства и „Независимото дружество” го подкрепя”.

Обвиняемите обясняват, че техните изявления пред чужди радиостанции и многократните срещи с лица с възстановени имена през периода м. март - м. май 1989 г. са били насочени към подкрепа на исканията на „турското етническо малцинство в България”, като са се обявили за действия с мирни средства.

Обв. КОЛЕВ признава, че в разговор с обв. ТРЕНЧЕВ същият изразил схващане за ролята на „Независимото дружество” като посредник между правителството в страната и лицата с възстановени имена, ако се получат ексцесии.

Освен това обв. ТРЕНЧЕВ изградил своето мнение, че при такива ситуации той и ПЕТЪР МАНОЛОВ неминуемо ще се превърнат в авторитети.

При извършените претърсвания в домовете на обвиняемите са намерени и иззети материали, адресирани до висши държавни и партийни инстанции и западни средства за масова информация, както и списъци на лица с възстановени имена, сформирани в групи за провеждане на „щафетна гладна стачка”. До момента обвиняемите не дават обяснения за съпричастността им към списъците. Същите не се признават за виновни по предявените им обвинения. Обв. д-р ТРЕНЧЕВ изразява протест към взетата спрямо него мярка за неотклонение чрез гладна стачка. Взети са необходимите мерки за поставянето му под лекарски контрол. Разследването продължава.

 

НАЧАЛНИК НА ГЛАВНО СЛЕДСТВЕНО УПРАВЛЕНИЕ –МВР

Генерал-майор: (п) К. Коцалиев

 

Написано в 2 екз., № 1 - др. Министър, № 2 - др. Шопов, Изпълнил: Л. Сахатчиев, Написала: Ил. Димитрова - 504, Доразмножено в 2 екз., № 3-Управление 06 - ДС, № 4 - ГСУ - МВР

 

АГСУ, а. е. 5, Дело № 5/1985, т. 2, ­ІІ част, л. 62-65. Оригинал. Машинопис.

 

№ 209

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

ЦЕНТРАЛНО ИНФОРМАЦИОННО-ОРГАНИЗАЦИОННО УПРАВЛЕНИЕ

Рег. № І -1726. Екз. ед., 12.06.1989 г.

 

ОБЗОРНА ОПЕРАТИВНА СВОДКА

(5-11 юни 1989 г.)

София

 

ОБЩА ОЦЕНКА ЗА ОБСТАНОВКАТА В СТРАНАТА

През изтеклата седмица не са настъпили съществени изменения в общата оперативна обстановка в страната.

В райони, селища, трудови колективи, където живеят и работят предимно лица, възстановили българските си имена, продължава оживлението във връзка с предприетите стъпки от мнозина за получаване на задгранични паспорти и извършване на подготовка за пътуване. Съвместно с местните административни и стопански ръководители органите на МВ осъществяват комплексни мероприятия за преодоляване появяващите се във връзка с това негативни моменти от социално-психологически и икономически характер. В ход са енергични оперативно-превантивни мерки за предотвратяване евентуални враждебни прояви от фанатици, преди да напуснат страната.

Продължават да се получават сведения за положителния отклик сред различни социални слоеве от населението по повод изявлението на др. Тодор Живков на 29 май и последвалите го разяснения от авторитетни държавни и партийни дейци.

В благоприятна атмосфера протече юбилейната среща на Международната детска асамблея „Знаме на мира”. Доловени са ласкави отзиви от чуждестранни участници и гости, които оценяват високо смисъла, идеите и целите на движението и изказаха задоволство от добрата организация на срещата София ‘89.

 

НАСОЧЕНОСТ НА ПРОТИВНИКА И НЯКОИ НЕГАТИВНИ ПРОЯВИ НА ЛИЦА ОТ СРЕДИТЕ НА ИНТЕЛИГЕНЦИЯТА И МЛАДЕЖТА

По данни на VІ управление - ДС, в разговор с научния сътрудник в Института по литература при БАН [Едвин Сугарев – б. съст.], Валери Чуков от Би Би Си се интересувал от неговото самиздатско списание „Мост” и „Глас” на Владимир Левчев, имат ли връзка с „Клуба”, каква е реакцията на Съюза на българските писатели, има ми гласност в България. Събеседникът му уточнил, че тези издания не са свързани с „Клуба”, но независимо от това и двете били „проява на гласност” и имали за цел „да спомогнат думите да се превърнат в дела”. Отзивите и за двете списания били „много добри”, като читателите сами ги ксерокопирали и разпространявали. Вече подготвял втори брой на „Мост”, който щял да излезе в края на юни или началото на юли. Много хора изразили желание да му сътрудничат, а други да станат негови спонсори. (В ход са оперативно-превантивни мероприятия.)

По данни на същото управление на ДС Желю Желев очаквал, че „събитията сред българските мюсюлмани” щели да бъдат използвани от властите за „разправа” с „Клуба” и други неформални групи, което щяло да представлява по същество „война срещу интелигенцията”. На такова мнение бил и отговорен сътрудник в редакцията на сп. „Съвременник”.

Отделни членове и съмишленици на „Клуба” злословили, че проведените протестни събрания, митинги и шествия в защита на националната ни кауза „напомняли за проявите на фашистите при идването им на власт в Германия през 1933 г.”.

Негативно отношение към възродителния процес изразили и няколко известни писатели. Научен работник на отговорен пост в Софийския университет споделил, че „ексцесиите сред мюсюлманите са резултат на неправилни подходи при реализирането на този процес”.

Сценаристка на СИФ „Бояна” пред широка аудитория изразявала мнението, че „най-прогресивното дело” на българската интелигенция било създаването на „Клуба”. Гордеела се, че е негов член. Приканвала свои колеги да я последват.

По данни на Софийското градско управление на МВР във ВМЕИ „Ленин” се провела първата сбирка на дискусионния клуб „Студентите във и за преустройството”. Преобладавали констатациите, че ДКМС загубил своя авторитет, продължавал да провежда формално шаблонна дейност. Поставили се искания: избирането на студенти в академичните, ректорските, деканските и факултетните съвети да се осъществява на широка демократична основа; за автономия на вузовете; за намаляване на аудиторните занятия и увеличаване броя на свободно избираните предмети.

Студент от ВМЕИ преднамерено заявил, че студентската младеж в другите социалистически страни била „в челото на преустройството, а у нас – в опашката”.

Студент във факултета „Славянски филологии” при Софийския университет споделил, че било изготвено предложение за създаване на „Студентски съюз”, което било подкрепено от 8 от всичко 13 факултета на университета. Документът бил изпратен в ЦК на ДКМС.

Разследва се Боян Николов, 30-годишен, от с. Сенокос, Софийска област, работник в АПК, осъждан за криминални деяния, заловен при опит да премине нелегално границата със СФРЮ, за да избегне наказателна отговорност.

ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО И ЗАЩИТА НА ИКОНОМИКАТА [...]

 

Началник на ЦИОУ – МВР                                              Ген.-лейтенант: (п) В. Георгиев

 

Отп. в 1 екз., Изп.: Ч. Кираджиев, Нап.: Т. Станкова, Маш. № 893, 11.6.89 год., Размн. в 39 екз.

 

[Почти в същия вариант, с някои несъществени съкращения и редакционни поправки обзорната оперативна сводка за периода 5-11 юни е изпратена до Тодор Живков от министъра на вътрешните работи Г. Танев с гриф „Лично строго секретно”. С нея са били запознати още Д. Стоянов, Й. Йотов, М. Балев и Г. Атанасов – виж: АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 941, л. 15-22. Копие. Втори машинописен екземпляр.]

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 960, л 108-118 (110-112 за извадката). Оригинал. Машинопис.

 

№ 210

СТРОГО СЕКРЕТНО

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 487. Екз. № 3, 14.6.1989 г.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я ОТНОСНО: Замислите и намеренията на активисти на т. нар. Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България след парижката среща

 

Получената в МВР информация показва, че събитията сред лицата, възстановили имената си, и Парижката среща внесоха някои нови моменти в настроенията, дейността и замислите на „клуба”.

Всички активисти оценяват положително участието на Блага Димитрова, Копринка Червенкова и Петко Симеонов в колоквиума, организиран от „Фондация на бъдещето” в Париж, което според тях било своеобразно „признание” на „клуба” от властите у нас и „крачка към неговото легализиране”. Изявите и контактите на тримата се оценяват като „нов етап” и „съзряване” на „клуба”, който увеличил международната си популярност. Отчело се, че вече било постигнато (според квалификациите на Блага Димитрова) началото на „нормален диалог” с двама членове на Политбюро на ЦК на БКП. Решено било да се подготви информация за пребиваването им в Париж, с която да се запознаели по-широки среди от интелигенцията.

Активистите на „клуба” подготвят и обсъждат варианти на протестна декларация срещу „обвиненията” по време на мероприятията, свързани със събитията в някои райони на страната, че са „родоотстъпници и предатели”.

В отношението към тези събития [майските протести на турците в България от 20-29 май 1989 г. – б. съст.] се изявяват главно две позиции. Едната – на екстремистки настроените (Желю Желев, Деян Кюранов, Борис Спасов, Евгения Иванова, Йордан Василев и до известна степен Алексей Шелудко), застъпваща възгледа, заложен в подготвения в началото на събитията „Призив” на „клуба”, в който се изразява пълна подкрепа на демонстриращите българи мюсюлмани и се осъжда националната политика на властта. Екстремистки настроените настояват за действеност, за конфронтация с официалните власти и постоянен натиск върху тях с оглед промени в партийното и държавно ръководство, включително и по подобие на дейността на независимите структури в Полша и Унгария. Настояват за натиск чрез „турската карта”. Изказват мнение и за назряваща необходимост от „единение” на всички неформални „структури” у нас.

Другата позиция – на умерено настроените (Блага Димитрова, Михаил Величков и отстъпилите пред техните доводи Искра Панова, Чавдар Кюранов и др.), които считат, че трябва да се дистанцират от националистическия елемент в борбата за правата на човека – линия, застъпена от участвалите в колоквиума в Париж. Те считат, че не бива да се занимават с „турския въпрос”, тъй като щели да загубят влиянието си върху българското население. Блага Димитрова настоявала „клубът” да не се занимава с политика, да не се отклонява от изразените в програмната декларация постановки за „хуманитарното движение на българската интелигенция”, защото в момента, в който се отклонели, ставали уязвими и се компрометирали. Нужно било да се предпазват от всякакъв екстремизъм, защото така „клубът” вътрешно се саморазпадал. Според привържениците на умерения подход сега усилията им трябвало да се насочат към опити за диалог и дискусии, като използват за това позициите си в творческите съюзи и евентуално официално регистриране на „Екогласност”.

Някои членове на ръководството и отделни активисти на „клуба” (Георги Величков, Николай Василев, Зина Маркова, Димитър Луджев и др.) считали, че трябва да се изчака, без намеса в проблема с българските мюсюлмани. Те настоявали да не се дават никакви интервюта на западни радиостанции.

Ръководството на „клуба”, като констатирало задълбочаването на разногласията и противопоставянето между активистите и отчитало опасността от неговото разединяване, което могло да се използва от властите за ликвидирането му, решило да се приеме „Декларацията”, прочетена от Копринка Червенкова, допълнена с няколко умерени фрази. След като „Призивът”, подготвен в началото на събитията от екстремистки настроените, бил отхвърлен, се обсъжда текст, в който се обсъждала в по-широк аспект националната политика на властите, организираните митинги и демонстрации, обвиненията срещу „клуба” и неформалните групи и др. Той трябвало да се предложи за подпис от по-широк кръг интелигенти. Част от активистите споделили мнение, че всеки сам трябва да подготвя материали, в които да излага становището си по актуални въпроси. Блага Димитрова била подготвила текст от свое име, в който изразявала идеите си за правата на гражданите, засягайки завоалирано и проблема с възстановяването на имената на ислямизираните наши сънародници.

Считам, че настъпилите различия между активистите на „клуба” създават благоприятни условия за неутрализиране на осъществяваната от тях нелоялна дейност. Целесъобразно ще бъде в изпълнение на дадените указания усилията на партийните, административните, творческите ръководства и колективите да се насочат към подкрепа и утвърждаване на изразените от някои от тези лица умерени позиции, постепенно засилване на диалога с тях и привличането им към по-активно участие в обществените и творческите структури. Едновременно с това да се разкриват екстремистките позиции и действия на някои активисти по възродителния процес, правата на човека и др., с цел да се дискредитират и се създаде необходимата обществена нетърпимост към тях.

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Г. Танев

 

Отп. в 3 екз., № 1 – Т. Живков, № 2- памет, № 3 – к. д., Размножено в 4 екз., № 4 – Г. Атанасов, № 5 – Д. Стоянов, № 6 – Й. Йотов, № 7 – Ив. Панев, Изп.: М. Радичков, Нап.: Е. Кунева, Маш. № 910/14.06.89 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 941, л. 11-14. Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 211

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МВР

ШЕСТО УПРАВЛЕНИЕ - ДС

Рег. № 10010. Екз. № 3

15.VІ.1989

София

Министерство на вътрешните работи

Главно следствено у-ние

Вх. № 7900 от 29.06.1989 г

П/П Цветков/30.6.89 г. (п) [Д. Иванов]

 

СПРАВКА

ОТНОСНО: Получени данни за участие в провокирането на гладните стачки и масовите безредици на ислямизирани българи, изтърпяващи присъди „лишаване от свобода”

 

В информационно съобщение № 6 от 20.06.1988 г. на отдел „Затвори” - МВР се съдържат оперативно интересни данни от техен източник за разговор между бившите обекти на ГДОР „Фургона” - Христо [Младенов] Хубенов и [Мартин] Кьосев, осъдени за провокираните от тях и други лица масови безредици през 1984 година в района на Момчилград. Те коментирали, че по време на панаира в Хасково, който се провежда ежегодно на 10 септември, ще се състои демонстрация с участието на 40-50 000 души от Кърджалийско и Хасковско. Щели да носят и плакати, че са турци и искат да остават тук, да предявят искания „за освобождаването на политическите затворници във връзка с възродителния процес” и др.

По този повод 04 отдел предложи на отдел „Затвори” - МВР Христо Младенов и Мартин Кьосев да се вземат на активен отчет и се проведат срочни мероприятия за изясняване и разширяване на получените данни. Договорихме се да се осигури технически контрол на разговорите по време на свижданията им с техни близки, роднински, идейни и приятелски връзки. Наред с това да се активизира и работата по всички обекти с възстановени имена, изтърпяващи наказание лишаване от свобода, особено от района на Кърджали и Хасково, с цел изясняване на данните по подготовка на масова и остра подривна дейност. Помолихме ръководството на отдел „Затвори” - МВР срочно да предава на Шесто управление - ДС получаваната информация в тази насока за набелязване на допълнителни съвместни мероприятия.

През ноември м. г. [1988 г. – б. съст.] лицата, възстановили имената си, изтърпяващи наказание в Старозагорския затвор, организирано обявиха гладна стачка. Връчиха писмени заявления със старите си имена, в които декларираха, че се отказват от българското гражданство и поставиха искания да им се разреши да заминат за Турция.

Подобни стачки бяха организирани от затворници и от 25 май т. г. [1989 г. - б. съст.] По различно време в тях се включиха и техните близки, идейни и роднински връзки от различни райони на страната.

През декември миналата година от отдел „Затвори” - МВР отново бяха получени данни за Мартин Кьосев. Той споделил, че по време на пребиваването си в Старозагорския затвор редовно се събирали осъдените за противодържавна дейност ислямизирани българи. Обсъждали причините за провалянето на нелегалните организации, в които участвали. Стигнали до извода, че липсвал единен център, който да ръководи и координира действията им в Южна и Северна България. Решили да започнат изграждането на нелегална партия на мюсюлманите в страната.

Меди Доганов, осъден по ДОИ „Редактори”, също участва в тези сбирки. Той предложил да се води борба чрез организиране на мирни походи, седящи демонстрации пр. Да се работи непрекъснато и за повишаване „националното самосъзнание” на мюсюлманите. Според Доганов в определени моменти можело да се употреби и оръжие. Уточнили по време на свижданията всеки да разкаже за взетите от тях решения на своите близки и осигури приятели. След освобождаването им те също трябвало да действат в тази насока.

През декември 1988 от затвора в Стара Загора бе освободен Иван Велев - ислямизиран българин с висше образование, роден в с. Зорница, Хасковска област. Непосредствено след това той създаде т. нар. „Дружество за подкрепа Виена-89”. Тази вражеска структура беше в основата на безредиците в Джебел. Няколко месеца след осъждането на Давид Хаджиев, ръководител на Толбухинския клон на нелегалната организация [ТНОДБ] по ДОИ „Редактори”, постъпиха данни от отдел „Затвори” - МВР и оперативните поделения, че той дава указания на свои съмишленици за провеждането на вражеска дейност чрез съпругата си Рени Хаджиева. Сега тя е подследствена по чл. 269 от НК за организиране на безредиците в гр. Толбухин. Активен участник в безредиците бе и съпругата на Здравко Аргиров от Толбухин, също осъден по ДОИ „Редактори”. При свиждания с близките си те ги информирали за провежданите от тях гладни стачки. Давали указания подобни масови прояви, включително и демонстрации, да се проведат в навечерието на Парижката конференция.

Една от активните организаторки на протестните акции в района на Каолиново е Галя Орлинова от гр. Нови пазар, обект на ДОН в Общинско управление на МВР - Шумен. Баща й изтърпява присъда в Старозагорския затвор за вражеската си дейност по ЦДОИ „Печатари”. В работата по нея бе придобита достоверна информация, че на 10 май т. г. по време на свиждане с баща си две лица от Кърджалийско, които също били на свиждане при свои близки, й предложили да стане член на „Демократичната лига за защита правата на човека”. Няколко дни по-късно Орлинова споделя, че лицата от Кърджали са посетили Нови пазар и района на Каолиново.

Един от ръководителите на безредиците в Каолиново - Панайот Илиев, разказва, че основната им подбудителка била Галя Орлинова. Тя обиколила селата с лице, за което Илиев знаел само, че е „бивш политически затворник”. По данни на ГСУ - МВР един от организаторите на демонстрациите в Разградско е освободен на 15 май от Старозагорския затвор.

През май т. г. от отдел „Затвори” бе получена информация, че по инициатива на Меди Доганов всички затворници трябвало да предадат по време на свижданията си на своите близки да организират седящи демонстрации на обществени места. На 24.05.1989 г. Шишман Тодоров от гр. Варна, въдворяван в Белене, съобщава на ИР Петър Бояджиев, че в гр. Варна има „седяща” стачка на семействата на „политзатворниците”.

По данни от М[ероприятие] „Пирин” [за подслушване] на 21.05.1989 г. Емил Хаджиев от гр. Варна, въдворяван в Белене, е предал на Румяна Узунова от радио „Свободна Европа”, че на 20.05. т. г. негова позната била на свиждане на съпруга си в затвора в Стара Загора. Затворниците предложили във всички населени места да се проведат демонстрации с участието на жени и деца. На площадите те трябвало да поставят своите искания.

След първите масови безредици се получиха данни, че ислямизирани българи от Старозагорския затвор са заявили: „Нашите хора, минали през затвора, си знаят работата”.

Осъжданите за противодържавни престъпления и част от освободените от затвора активно се включиха в дейността и на различните неформални структури. Четиримата основатели на т. нар. “турско крило” към „независимото дружество” са бивши затворници. Дванадесет от членовете на тази структура са осъждани.

Петима от членовете на т. нар. „Демократична лига за правата на човека” също са осъждани, а двама в момента са в Старозагорския затвор. По данни на аг. „Крум” на Разградския [Неясен текст - б. съст.] лидер на организацията в с. Соколарци, Сливенско, му споделил, че „лигата” има добри позиции в Сливен и Стара Загора.

Може да се направи изводът, че част от ислямизираните българи, изтърпяващи присъди „лишаване от свобода”, са ангажирани с подстрекателски, а в известна степен и организаторски действия за провокиране на гладни стачки и масови демонстративни прояви.

Считаме за целесъобразно съвместно с отдел „Затвори” - МВР и ГСУ - МВР да продължи работата по пълното изясняване на участието в провокираните симулативни гладни стачки и масовите безредици на изтърпяващи присъди „лишаване от свобода” ислямизирани българи. За целта да се разработят необходимите мероприятия.

 

НАЧАЛНИК ОТДЕЛ 04.06 - ДС

Полковник: Вярно (п) В. Божков

 

Нап. в 4 екз., № 1 – ръководство, № 2 - ГСУ – МВР, № 3 - Отдел „Затвори” – МВР, № 4 - отдел 04, Изп.: Г. Паунов, Нап.: К. Симеонова - м. № 8454, София, 15.06.1989 г.

 

АГСУ, а. е. 5, Дело № 5/1985, т. 2, ­ІІ част, л. 107-111. Оригинал. Машинопис.

 

№ 212

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

ЦЕНТРАЛНО ИНФОРМАЦИОННО-ОРГАНИЗАЦИОННО УПРАВЛЕНИЕ

Рег. № І -1818. Екз. ед.

19.6.1989 год.

 

ОБЗОРНА ОПЕРАТИВНА СВОДКА

(12-18 юни 1989 г.)

София

 

ОБЩА ОЦЕНКА ЗА ОБСТАНОВКАТА В СТРАНАТА

През изминалата седмица обстановката в районите с компактно население с възстановени имена остана напрегната.

Сред основната част от това население преобладават настроенията за заминаване.

В последните дни поради нарастването на слуховете за предстоящо затваряне на границата се засилиха желанията за по-бързо заминаване. На редица места по пътищата на страната се получиха значителни струпвания на леки и товарни автомобили.

Увеличиха се случаите на подаване на документи от страна на представители на интелигенцията, кметове, учители, комунисти, партийни секретари.

По данни на икономическото управление на ДС, в асоциация „Съобщения” към 15 юни от общия обем служители с възстановени имена са подали молби или напуснали работа 60 процента. В системата на БДЖ подалите молби за напускане от тази категория са около 58 на сто. В държавна фирма „Трансстрой” са напуснали работа 80 процента. В районите на Търговище, Шумен, Варна, Русе, Омуртаг, Разград, Исперих, Ямбол в отделни предприятия са закрити цехове, други са преминали на дву- и едносменен режим на работа. Селскостопански работници оставяли скъпа техника на полето, продавали на безценица, изколвали или прогонвали добитъка.

Органите на МВР подпомагат партийни, административни и стопански ръководства по места при осъществяването на комплексни мероприятия за преодоляване на възникналите трудности. Активизират работата за пресичане на опити от лица с криминални наклонности да се възползват от „обстановката” за извършване на незаконна търговия, трансфер на валута, стокова контрабанда, спекулативни сделки с движимо и недвижимо имущество.

НАСОЧЕНОСТ НА ПРОТИВНИКА И НЯКОИ НЕГАТИВНИ ПРОЯВИ НА ЛИЦА ОТ ИНТЕЛИГЕНЦИЯТА И МЛАДЕЖТА

По данни на VІ управление – ДС в последно време се засилва интересът към участници в „Клуба” и други неформални структури от западни подривно-пропагандни центрове и резидентури на специални служби на дипломатическо прикритие у нас. Засилва се използването на емисари, предимно журналисти, за лични контакти, приемане на клеветническа информация, даване на указания.

По данни на VІ управление – ДС, по случай 200-годишнината на френската буржоазна революция през август т. г. в Париж щял да бъде проведен международен младежки семинар. Румяна Узунова от радио „Свободна Европа” разговаряла с Блага Димитрова и поканила за участие дъщеря й Ханка. По този повод Димитрова изразила мнение, че „трябва да се подадат за покани имената на съвестни младежи” от България, „за да имат опора в Париж”. (Вземат се мерки за отклоняване заминаването на неподходящи лица.)

Според източници от същото управление на ДС в последно време сред участниците в „Клуба” се очертали три групи. Едната – от „екстремисти” около Желю Желев, която се солидаризирала с протурските националисти, настоявала за упражняване на „постоянен натиск върху официалните власти”, стремяла се към консолидиране на всички неформални групи у нас и създаване на политическа сила, подобна на „Солидарност” в Полша. Другата – от ”по-умерени” около Блага Димитрова, Копринка Червенкова, Петко Симеонов и други, които считали, че не трябвало да се отклоняват от първоначално застъпените в програмната им декларация постановки за „хуманитарно движение на българската интелигенция”, за дискусия и диалог с партийното и държавното ръководство, като използват за това „позициите си” в творческите съюзи и евентуалното официално регистриране на движението „Екогласност”. Част от „основните” дейци на „Клуба” били за заемане на „изчаквателна позиция”, включително и по „проблема с мюсюлманите в България”. Настоявали да не се дават интервюта на западни радиостанции.

Позицията на „екстремистите” в „Клуба” проличала отчетливо в интервюто, дадено от Желю Желев пред кореспондент на „Франс прес” на 6 юни, в което „не одобрявал мерките на правителството спрямо етническите турци”, надявал се в бъдеще „неформалните групи у нас да се обединят в съюз”, бил „за събаряне на цялата система” по подобие на Полша.

Разнопосочност в поведението и оценките се наблюдава и сред участниците в „дружеството”. Димитър Амбарев, който бил определен от Илия Минев за негов „генерален пълномощник”, се изказал решително против приемането на нов устав и програма и смяна на ръководството. Изразявал становище, че „дружеството” трябвало да бъде ръководено от чужбина, а дейците му в България да се събират и предават клеветническа информация за „нарушаване правата на човека” у нас. С тази позиция на Амбарев не били съгласни почти всички членове на „софийската група”. Правели се предложения тя да се отцепи от „дружеството” и да се обособи „в нещо друго и под друго име”. Дистанцирали се и от по-нататъшна подкрепа на протурските фанатици. Осъждало се и поведението на Петър Манолов във връзка с интервюто му пред сътрудници на радио „Свободна Европа”, в което той се разкрил като „безскрупулен, лъжец, кариерист, без задръжки”.

Различни становища се откроявали и сред дейци на „Комитета за защита на съвестта и религиозните права”. Христофор Събев се срещнал с представител на „Франс прес” – Швайцер, а след това последователно със служител на посолството на ФРГ и френска гражданка, пред които пропагандирал целите и задачите на „Комитета”, оплакал се от действията на властите спрямо него, но се дистанцирал от позицията, заета от негови съмишленици в подкрепа на протурските фанатици. Заявил, че той съветвал да „провеждат гладни стачки, а не да излизат с вили и колове срещу властта”. Събев не подкрепил и „декларацията” в защита на д-р Константин Тренчев, адресирана до Народното събрание, застъпвайки становище, че „Комитетът” се занимавал само с проблемите на „религиозната свобода”.

Под ръководството на VІ управление – ДС се осъществяват широкообхватни мероприятия за засилване разногласията между отделните течения в неформалните групи и между тях, за изолиране и компрометиране на екстремистите.

На оперативен контрол са няколко нелоялно проявяващи се интелектуалци:

-        Главен редактор на вестник в гр. Белово [Георги Спасов – б. съст.], свързан с „Профсъюза”, обработващ различни лица чрез телеграми, телефонни обаждания и лични контакти да протестират срещу разследването на К. Тренчев. Провел в Пазарджик учредителна сбирка на „Дружество Екогласност”, на която бил приет устав и избран за негов председател.

-        Жител на гр. Лом, представящ се за „секретар на партията на зелените маси”. Споделил, че в нея членували 10 души. Предстояли му пътувания до Русе и Пловдив за среща със съмишленици и координиране на дейността им.

-        Служител в СП „Топлофикация” – Враца, активен сподвижник на „зелените”, който настройвал обкръжението си срещу взетите от органите на МВР превантивни мерки за осуетяване на „конгреса” им на 2 май във Враца.

-        Ангел Соколарски, 41-годишен, от гр. Бяла Слатина, бивш адвокат, провел телефонен разговор с радио „Свободна Европа”, за да опровергае съобщението, че бил задържан на 2 май във Велико Търново и се намирал в затвора. Заявил, че не е искал радиостанцията „да се застъпва за него”, нарекъл сътрудниците й „шпиони и лъжци”. Настоял да се излъчи опровержение на съобщението.

По данни на VІ управление – ДС намиращ се под оперативно наблюдение бивш лидер на БЗНС (о) споделил, че се очаквало в най-скоро време по радио „Свободна Европа” да бъдат прочетени писма, подписани от бивши дейци на земеделската опозиция от Плевен, Пловдив, Русе и Софийско с искания за реабилитация на Никола Петков и на БЗНС (о) като цяло. Данни за такава подготовка са получени и от други източници. В ход са мероприятия за прихващане на писма и други материали и за осуетяване на „инициативи” на бивши активисти на БЗНС (о).

ПРОЯВИ СРЕД РЕЛИГИОЗНИ ОБЩНОСТИ [...]

 

НАЧАЛНИК НА ЦИОУ – МВР                                      Ген.- лейтенант: (п) В. Георгиев

 

Отп. в 1 екз., Изп.: Кираджиев, Нап.: М. Савова, Маш. № 933, 18.06.1989 г., Размн. в 39 екз.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 960, л. 119- 133 (л. 122-126 за извадката). Оригинал. Машинопис.

 

№ 213

ЛИЧНО СТРОГО ПОВЕРИТЕЛНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

Рег. № 517. Екз. № 2

20.6.1989 г.

 

ОБЗОРНА ОПЕРАТИВНА СВОДКА

(12-18 юни 1989 г.)

СОФИЯ

 

1. ОБЩА ОБСТАНОВКА В СТРАНАТА

През изминалата седмица усилията на значителна част от обществеността на страната бяха насочени към преодоляване затрудненията в някои отрасли на икономиката, породени от заминаване на голям брой лица с възстановени имена за Турция. Предприетите от партийните комитети и стопански ръководства мерки се посрещат с разбиране. Повишена е инициативността и отговорността на стопанските ръководства и трудовите колективи за преодоляване на временните трудности. Мобилизират се необходимите трудови ресурси и техника за предстоящата селскостопанска кампания.

Основната част от населението на страната с одобрение приема направеното от др. Георги Атанасов на 17 т. м. изявление, както и системно поместваните и излъчваните материали чрез средствата за масова информация. Счита се, че чрез тях е внесена необходимата яснота по измененията на нашето законодателство и е даден твърд отпор на антибългарските провокации на Турция.

2. ИНТЕЛИГЕНЦИЯ. НЕЛОЯЛНА ДЕЙНОСТ. РЕЛИГИЯ

Група членове на Съюза на българските писатели изпратили до Управителния съвет на съюза писмено искане да бъдат освободени от работа всички служители в редакции, навършили пенсионна възраст, както и да се забрани работата по съвместителство. Владимир Левчев, писател, възнамерявал да отпечата и разпространи допълнителни екземпляри от първия брой на неговото самиздатско списание „Глас”.

На заседание на партийното бюро на ППО при ВИТИЗ „Кр. Сарафов” били оценени положително „професионалните качества” на проф. Иван Джаджев, член на т. нар. Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България, освободен от Научноизследователския институт по култура, който кандидатствал за работа като преподавател по естетика. Секретарят на ППО възнамерявал да настоява пред ректора на ВИТИЗ за назначаването му. Ще бъде уведомено ръководството на Комитета за култура.

Преподаватели от ВМЕИ „Ленин” - София коментирали, че начинът на действие на ВУЗ-овския и на Общинския комитет на БКП при изключване от БКП на проф. Иван Марев, член на т. нар. Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България, не бил най-подходящ. Оценява се, че като резултат за много преподаватели и студенти, включително и за членове на БКП, Марев бил превърнат в герой-мъченик.

Според постъпила в органите на МВР информация сред активистите и в ръководството на т. нар. Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България продължавало да се проявява все по-ясно разединение по въпроса за българите-мюсюлмани. Позицията на „екстремистки” настроените се е изявила в интервюто на Желю Желев пред кореспондент на „Франс прес”, дадено на 6 юни т. г. В отговор на зададените въпроси Желев развил своите виждания за вълненията на лица, възстановили имената си, като изтъкнал, че „общото мнение” на „клуба” било „да се установи етническа принадлежност на турците”, изразил неодобрение на мерките на правителството по този въпрос. Споделил, че в „клуба” имало привърженици на идеята за промени в рамките на комунистическата система вследствие на преустройството, но имало и други, които били привърженици на колаборационизма на тоталитарната система. Неговата позиция била твърдо за събаряне на цялата система, което можело да се извърши „само чрез военна диктатура – както в Полша, в Португалия”. Нужно било и въвеждането на многопартийна система, защото чрез нарастването на опозицията се засилвала вероятността за установяване на такава диктатура.

В разговор с Блага Димитрова Румяна Узунова от „Свободна Европа” поканила дъщерята на Димитрова Ханка да участва в международен младежки семинар, който щял да се проведе през август т. г. в Париж по случай 200-годишнината от френската буржоазна революция. По този повод Блага Димитрова изразила мнение, че трябвало да се подадат покани на имена на „свестни младежи” от България, „за да имат опора в Париж”. (Вземат се мерки за отклоняване заминаването на неподходящи лица.)

Сред участници в т. нар. Независимо дружество за защита правата на човека в НРБ продължавало да се проявява различие в оценките и позицията за дейността им. Димитър Амбарев, който бил определен от Илия Минев за негов „генерален пълномощник”, се изказал решително против приемането на нов устав и програма и смяна на ръководството. Изразявал становище, че „дружеството” трябвало да бъде ръководено от чужбина, а дейците му в България да събират и предават клеветническа информация за „нарушаване правата на човека у нас”. С тази позиция на Амбарев не били съгласни почти всички членове на „софийската група”. Правели се предложения тя да се отцепи от „дружеството” и да се обособи „в нещо друго и под друго име”. Дистанцирали се и от по-нататъшна подкрепа на протурските фанатици. Осъждало се и поведението на Петър Манолов във връзка с интервюто му пред сътрудници на радио „Свободна Европа”, в което той се бил разкрил като „безскрупулен, лъжец, кариерист, без задръжки”.

На 15 март т. г. е задържан и предаден на следствие Христофор Събев, председател на т. нар. Комитет за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности. Той е привлечен в качеството на обвиняем за това, че е участвал в група, поставила си за цел организирането на масови гладни стачки и разпространяването на неверни твърдения за създаване недоверие към народната власт и нейните мероприятия. В хода на предварителното следствие обвиняемият Христо Събев дава подробни разяснения за извършената от него престъпна дейност. Провеждат се мероприятия за пресичане дейността на останалите членове на т. нар. „комитет” и недопускане тяхното ангажиране в опити за защита на Събев.

Получени са данни за активизиране на нелоялната дейност на Георги Спасов, главен редактор на вестник „Чапаевски зов” – гр. Белово, който установил връзки с т. нар. Профсъюз „Подкрепа” и обработвал различни лица да изразят протест срещу задържането на Тренчев. На 5 юни по инициатива на Спасов в Пазарджик е проведено учредително събрание на т. нар. дружество, на което той бил избран за председател и бил приет устав. На 9 юни т. г. ППО взела решение за изключването на Спасов от БКП и освобождаването му от длъжността главен редактор.

Получена е информация за опит на група вражески настроени религиозни фанатици от адвентната църква за настройване на вярващите срещу съюзното ръководство с оглед неговото сменяване.

3. ПОДПОМАГАНЕ И ЗАЩИТА НА ИКОНОМИКАТА [...]

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Г. Танев

 

Отп. в 2 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – к. д., Размножено в 4 екз., № 3 – Г. Атанасов, № 4 – Й. Йонов, № 5 – Д. Стоянов, № 6 – М. Балев, Изп.: Д. Пенков, Нап.: М. Цинигарова, Маш. № 945/19.06.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 941, л. 86-94. Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 214

Изявление на председателя на Демократичната лига Мустафа Юме­ров, с ко­ето твърди категорично, че неформалните организации, в това число и Демокра­тичната лига за правата на човека и техните ръководители, нямат нищо общо с ор­ганизаци­ята и подстрекаването на мирните протести на турците в периода между 19-27 май 1989 г.                                                                                                                       [19.VІ.1989 г.]

 

Р. Узунова: Бих искала да ви задам един въпрос, Мустафа Юмеров. Чувате ли ме добре? Все още няма предявено никакво официално обвинение срещу тези ръководители и активисти на независими сдружения, които се намират в мо­мента в Централно следст­вено управление. Откъде вие знаете, че срещу тях ще бъде отправено подобно обвине­ние, че са подстрекавали етничес­ките турци?

М. Юмеров: От тези, които пристигат от България. Между населението официал­ните власти говорили, че те са били причината за мирните бунтове на турското население и заради това щели да бъдат дадени под съд.

Р. Узунова: Не ви разбирам. Викали са в милицията различни етнически турци и са им казали това официално, така ли?

М. Юмеров: Да. Да. Именно от тях получаваме такава информация. В МВР-тата... против тях такива обвинения били отправени.

Р. Узунова: Против задържаните?

М. Юмеров: Против задържаните: Събев, Тренчев и техните другари, съ­мишле­ници.

Р. Узунова: Искали са да получат сведения от задържаните етнически турци в тази насока или просто са им внушавали, че е така?

М. Юмеров: Да, те били внушавали и искали информация в каква връзка те се на­ми­рат с тези ръководители на неправителствени организации. По-конк­ретно с председа­теля на профсъюз "Подкрепа" и на религиозния Независим ко­митет Събев.

Р. Узунова: Търсили са някакви уличаващи доказателства?

М. Юмеров: Доказателства против тях. Казвали са: те са подстрекавали, подбуж­дали мирните протести заедно с Демократичната лига, подготвяли мир­ното движение на турс­кото малцинство в България. Казвали са, че по такива об­винения щели да бъдат об­винени: че те били причината, че те са подстрекавали това население… и нашата органи­зация! Че те са били дълбоко замаскирани.

Р. Узунова: Те ли са казали, те ли са окачествили демонстрациите като мирни? Влас­тите ли са ги окачествили така?

М. Юмеров: Да. Властите в някои случаи окачествили като мирна форма на борба, а в други случаи те били определени като незаконни действия против властта. И търсели и от тях… искали да черпят, да подкрепят, че те са били при­чината за тези дви­жения в страната.

Р. Узунова: Кои те? Тези - задържаните?

М. Юмеров: Да, задържаните са били причината за тези движения, за тази борба на турското население в България да търси своите права, да се бори против властта. А в действителност такова нещо няма. Аз, като председател на Демок­ратичната лига, кате­горично отхвърлям - дори и да има такова обвинение, че ние нищо общо ня­маме. [Подч. от съст.] Та ние сме само съмишленици. Ние сме борци. (Недатирано, ролка № 384)

 

Цитирано по: http://www.omda.bg/arhiv/rumyana_uzunova/

 

№ 215

Разговор на Румяна Узунова по радио “Свободна Европа” с Валентин Топуз­лиев, който декларира, че неформалните дружества, по-конкретно НП “Подк­репа”, не са организирали и подстрекавали протестите на турците след 20.V.1989 г.

                                                                                                                  Около 19.VІ.1989 г.

Неформален разговор с Валентин Топузлиев

 

Р. Узунова: Ало, Валентин Топузлиев? Научих, че сте били викани на раз­пит в края на седмицата?

В. Топузлиев: Да, призовка получих в петък след обяд, и който разговор про­дължи и в събота, и днес. Ало?

Р. Узунова: И къде ви викаха?

В. Топузлиев: Ами тука, в областното, не, то е общинско управление… В Смолян.

Р. Узунова: Да, да, да. И какво ви разпитваха? Да, да, чувам ви.

В. Топузлиев: Ами за Дружеството, общо взето…

Р. Узунова: В какъв смисъл?

В. Топузлиев: Ами, вижте… може ли да кажа свободно какво мисля? Мисля, че все пак се търси някакво подстрекателство от страна на неформалните движения…

Р. Узунова: Подстрекателство на етническите турци?

В. Топузлиев: Да, да. И, просто да ви кажа, че настроението и на хората стана много… и на членовете на Дружеството стана отчайващо… Даже и с Кояна [съпруга на д-р К. Тренчев - б. съст.] говорих вчера, че нищо не предприемаме тук за спасението на Коцето [д-р К. Тренчев - б. съст.] и… Ало?

Р. Узунова: Да, да, чувам ви.

В. Топузлиев: А ние нищо не можем да направим от тука, разбирате ли?! Абсо­лютно нищо! Знаете как е у нас… и абсолютно нищо, ако… Ало?

Р. Узунова: Да, да, чувам.

В. Топузлиев: Аз, мое лично мнение казвам, че те искат подстрекателство от Коста Тренчев, Босия и Антон, там, и от отец Христофор…

Р. Узунова: Да, майка му ми каза… (за задържането му)

В. Топузлиев: Да, и манипулирано отвънка… Аз много съм благодарен на вас, че съ­общихте… не знам дали беше ваша инициативата, че съобщихте, че от лагерите от Тур­ция са започнали обаждания към България да не идват в… Чувате ли ме?

Р. Узунова: Да, да, чувам.

В. Топузлиев: …Да не идват! Това е съобщение на „Свободна Европа”… Че от бе­жанските лагери в Турция са започнали обаждания към България… (да не идват в Тур­ция).

Р. Узунова: Да. Да. Да.

В. Топузлиев: …Това… на радиостанция „Свободна Европа” смекчи малко… дър­жанието към нас на Държавна сигурност…

Р. Узунова: Да, да, ние пратихме кореспондент…

В. Топузлиев: Това е, как ви кажа… Даже тука официално, по телевизи­ята: „ня­кои станции, които не са настроени добре към нас, вече, видите ли, съ­обща­ват, че там не е добре…” Хубава позиция, според мен, взехте вие.

Р. Узунова: Да, да, радвам се. Да, да, чувам ви.

В. Топузлиев: Нека, аз искам да кажа някои работи… защото може и да ме пре­късват и аз се страхувам, знаете ли колко време съм търсил връзка с вас. От Виена ми се обаж­дате, нали?

Р. Узунова: Да, да, и аз толкова пъти се опитвах да вляза във връзка с вас, просто…!

В. Топузлиев: И така: мое мнение е и пак повтарям: това подстрекателство опре­де­лено…

Р. Узунова: Малко по-високо, ако обичате…

В. Топузлиев: Това е мое мнение: Подстрекателство, но манипулирано отвън, т.е. от вас. Разбирате ме, нали?!

Р. Узунова: Да, да, разбирам.

В. Топузлиев: Вас нямам лично предвид, но от Запада. Не знам дали ще успеят, за­щото… изслушайте ме много добре… ако имам възможност, ще ви прочета и протес­тната декларация…

Р. Узунова: Прочетете я!

В. Топузлиев: Добре. Мнението на нашето Дружество, не на цялото Дру­жество, раз­бира се… Комитов обясни ли ви за това, че в София искаха да правят събрание вчера…

Р. Узунова: Не, не, не ми е казал!

В. Топузлиев: Ами искаха събрание там, Мариана Златева... и т. н., което зна­чеше, че ще бъде нов избор, нов устав, значи всички, които са зад граница, да бъдем изх­върлени зад борда. Аз съм казал това на Петър, той трябва да ви е ка­зал…

Р. Узунова: Аз ще говоря с него после.

В. Топузлиев: Добре, сега…ама трябва да ви кажа, че на мен ми дадоха срок от една седмица да се махна…

Р.Узунова: От България?

В. Топузлиев: Дадоха ми паспорт и не знам дали няма да ми го приберат след това интервю, но както и да е. Защото мисля, че тука ще започнат процеси…

Р. Узунова: Масови?

В. Топузлиев: Не масови. Ще се започне процес за подстрекателство и ще се мъ­чат да докажат, че някой е имал… отвънка са се манипулирали нещата. Защото те ня­мат дока­зателства срещу Тренчев. Ало? Слушате ли ме?

Р. Узунова: Да, да, чувам.

В. Топузлиев: На 6-и започнаха вълненията на турците…

Р. Узунова: Да, май.

В. Топузлиев: А Дружеството излезе с Декларация чак на 21-и, на срещата в Бач­ково…

Р. Узунова: Да.

В. Топузлиев: Където ги подкрепяше само (относно) самобитното, а не за демонс­тра­ции и така нататък, за щафетна гладна стачка?

Р. Узунова: Да, да.

В. Топузлиев: Но те търсят, опитват се с разни прийоми, примерно, с „ня­кой си дал показания срещу еди кой си” и т. н . А арестуването на Тренчев е на 24-ти. Така че нямат мотиви за подстрекателства. И затова мисля, че изобщо не може да става дума за подстре­кателство - вие ги знаете по-добре от мене тия неща…

Р. Узунова: Да, да. А бихте ли ми разказали малко по-подробно за тази среща в Бач­ково, понеже за нея нямам сведения?

В. Топузлиев: Ами да.

Р. Узунова: На коя дата?

В. Топузлиев: Моля?

Р. Узунова: На коя дата?

В. Топузлиев: Ами срещата беше точно на „Константин и Елена”. Ако имате въз­можност, да погледна календарчето, ще ви кажа. Беше в неделя, мо­мент така…

Р. Узунова: Да, да, аз ще намеря датата… Ало?

В. Топузлиев: Ами на „Константин и Елена”, на празника. Даже Коцето имаше рож­ден ден, не, имен ден тогава. В неделята решихме да се съберем горе и да вземем отноше­ние по турския въпрос.

Р. Узунова: На Бачковския манастир?

В. Топузлиев: Т. е. не по турския въпрос, а как да ги подкрепим. А ние трябваше да ги подкрепим, понеже сме Дружество за защита на правата на чо­века… Ало? …И в граждан­ските им права, и трябваше да ги подкрепим, разбира се. И най-учудващото беше… Мисля, че отец Амбарев ви е разказал всичко…

Р. Узунова: Не, не, не мога да се свържа с него.

В. Топузлиев: Ами той преди това… И бяхме там около един час, видяхме се с всички, след това дойдоха от Държавна сигурност и се разположиха около нас. Седнаха и казаха, че ако си говорим във връзка с работите на Дружеството, ще провалят събрани­ето. И ние започнахме да разглеждаме там лични проблеми. И след това тръгнахме на­долу - то нямаше никакъв смисъл. И понеже беше на костницата на Бачковския манастир, слез­нахме до ресторанта. Константин по­черпи всички по една бира и всички се разоти­дохме. Ало?

Р. Узунова: Не можахте да вземете решение, така ли?

В. Топузлиев: Не, взехме решение. Аз това ви казвам: значи, вълнението на тур­ците, с първите гладни стачки бяха на 6-и, те ви се обадиха на вас…

Р. Узунова: Да де, да.

В. Топузлиев: А ние на 21-ви вземахме решението… момент само да пог­ледна - значи, на 20… на 21 вземахме решението… „Константин и Елена” точно в неделя беше, на 21, а вече ексцесиите, когато, нали, започна да се минава към екстремизъм, и т. н., вече станаха много по-късно. Така че няма основание да… Ние подкрепихме турците с ща­фетна гладна стачка, тридневна гладна стачка, нали, с 3-дневна гладна стачка - точно на Бачково вземахме решението. Така че нямат основанието да ги приписват тези неща на нас. [Подч. от съст.] Така, това е едната страна. Ние се опитваме няколко дек­ларации от Варна… Ало?… Аз ще ви предам един телефон, в момента, във Варна, който можете да го запишете веднага. Момент, телефонът е... (номер). И ще търсите Георги Ку­лев, той е говорил с вас, но този те­лефон е на съседката му, тя ще го извика… Ще я по­молите да го… такова… за да може да ви предадат оттам. Сега, ако е възможно… но доста е дълга Декла­рацията и пък и е коригирана… и аз трябваше да я скрия, защото от 3 дни ме мо­таят по тези инстанции

Р. Узунова: Коя декларация? Стига да я имам!

В. Топузлиев: Онази, протестната, която още от 6-и не можем да я преда­дем. Тя не е толкова актуална, разбира се, но просто протестът за арестуването на Коста, на Ан­тон и на това, на…

Р. Узунова: Аз мисля, че я имам.

В. Топузлиев: Ало?

Р. Узунова: Аз мисля, че я имам.

В. Топузлиев: Тази на ръководството?

Р. Узунова: На ръководството. Прочетете ми малко в началото…

 

(На 19.05. е била сватбата на Константин и Кояна Тренчеви, на 20.05 П. Манолов за­минава, срещата на Бачковския манастир е била на 21.05. На 25.05 вечерта [на 26.05 - б. съст.] Тренчев и Запрянов са арестувани край Пазарджик, на път от София за Стара За­гора, след като Тренчев си е взел международния паспорт и от френското посолство пока­ната за участие в Конференцията по чо­вешкото из­мерение в Париж. На следващия ден са арестувани Н. Колев [Колев е арестуван също на 26.05.1989 г. - б. съст.] и Хасан Бялков (по други сведения последният е арестуван на 12.06), на 15.06 [на 13.06. - б. съст.] - Христофор Събев, а в началото на последната седмица на юни - Тодор Гагалов - тогава за­мест­ващ Тренчев като председател на „Подкрепа”) (Р. Узунова... около 19.06.1989 г., ролка № 363.)

 

Цитирано по: http://www.omda.bg/arhiv/rumyana_uzunova/

 

№ 216

Открито писмо на историчката Антонина Желязкова с призив за незабавно спи­ране на насилствената асимилация и връщане имената, езика, културата, човешките права на турското малцинство в България                                         София, 22. VІ. 1989 г.

 

До колегите от Института по балканистика

Копие: До членовете на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството

 

ОТКРИТО ПИСМО

Уважаеми колеги,

Огромната беда, която разтърсва страната ни в последните два месеца, най-сетне се добра и до нас. Заминава, прокуден от страната, нашият колега езиковедът фолклорист Салих Бакладжиев. Преди няколко години, когато предстоеше да се пенсионира и да из­лезе в заслужен отдих след цял живот, посветен в служба на България, на атеистичната пропаганда, на единението между българите и турското малцинство, той бе арестуван. Осъден за това, че се възпротиви на насилието и отказа да смени името си, Бакладжиев излежа двегодишна присъда в Старозагорския затвор. А сега - вече на 65-годишна възраст - той е принуден да търси подслон и препитание далеч от родината си.

      В този тежък момент аз искам да се обърна към него и към всички наши съграж­дани мюсюлмани, които се самоопределят като турци и чиито бежански потоци хвърлят в тревога страната и целия свят. Искам да се обърна към тях, за да ги помоля за прошка. В тези трагични събития ние, техните сънародници, не сме в състояние да им протегнем ръка за помощ, сковани от собствения си страх. Така, както сме неспособни да помогнем на страната си, тласкана към небивала икономическа и политическа криза, на собствените си деца, които ще наследят срама от днешните събития, на бъдещето си. Прошка за това, че в тези трудни за тях дни се намериха мародери, които безсрамно се обогатяват за сметка на човешкото нещастие, на тревожното бързане, на страха и паниката.

      Като специалист по етническите и религиозните проблеми на Балканите съвсем отго­ворно и компетентно мога да заявя: да, част от мюсюлманите в България имат местен произход. Наред с малка част потомци на колонизираните от Анадола тюрки в България живеят помюсюлманчени и турцизирани българи. Но мигар това може да има значение и да служи като политически аргумент в края на ХХ-ия век? Нима не е най-важно и основно високохуманното право на всеки човек, на всеки народ за самоопределение? Приели исляма и турцизирали се през ХV, ХVІ, а в по-голямата си част - през ХVІІ и ХVІІІ век, тези хора имат своя собствена, специфична култура и традиционен бит и от векове се счи­тат за приобщени към една по-особена, своя етно-религиозна среда. Това, разбира се, в ни най-малка степен и никога не ги е откъсвало от това, което е тяхна Родина. Нашите съг­раждани, които се самоопределят като турци, от поколения са се раждали на българска земя, били са и са български граждани и са считали България за своя Родина. Кому беше нужно и защо да посяга на техните имена и традиции, на честта и достойнството им? Ми­гар не е името това, което носи миналото и бъдещето на човека, гордостта от честно из­живения трудов живот?

      Аз пиша тези редове не от позицията на защитник на човешките права. Не защото ня­мам смелостта за това. Сред демагогията и фалшивите крясъци в нашата страна аз цяла съм изтръпнала от ужас за малкия си син, за още по-малкия, който е едва на три месеца, за себе си, за близките си. Но като жена и майка не мога да не мисля и за хилядите деца, които се намират в бежанските потоци, в лагерите отвъд границата, за неизвестността и несигурното бъдеще, което тегне над тях. Затова с цялото си същество, със съвестта и разума си аз призовавам: Спрете! Опомнете се! Върнете имената, езика, културата, чо­вешките права на турското малцинство и тези страшни, позорящи страната и народа ни бежански потоци, сигурна съм, ще пресъхнат.

Приятелю Салих и вие, десетки хиляди съграждани, които вече сте отвъд или по пъ­тищата на изгнанието, дано имате сполука, дано не страдате много, дано сте здрави и ус­пеете бързо да намерите подслон и препитание в чужбина. И ще чакаме по-добри дни, когато ще се завърнете, когато ще си опростим простъпките и греховете и ще можем от­ново да живеем и да се трудим заедно като равноправни и свободни граждани на нашето отечество - България.

 

София , 22. VІ. 1989 г.                           АНТОНИНА ЖЕЛЯЗКОВА - историк - османист

 

Предоставено за оповестяване от Антонина Желязкова. Копие. Машинопис.