Стенограма на разговора между Злетовско-Струмишкия епископ Маум и българския патриарх Кирил, 1968 г.

Стенограма на разговора между Злетовско-Струмишкия епископ Маум и българския патриарх Кирил

 

РАЗГОВОРИ ПРИ ПРИЕМА НА ЗЛЕТОВСКО-СТРУМИШКИЯ ЕПИСКОП НАУМ В СВ. СИНОД ОТ НЕГОВО СВЕТЕЙШЕСТВО ПАТРИАРХ КИРИЛ И ВАРНЕНСКИЯ И ПРЕСЛАВСКИЯ МИТРОПОЛИТ ЙОСИФ, 1 АПРИЛ 1968 Г.

(СТЕНОГРАМА)

 

Епископ Наум: Идвам от Букурещ, където отидох във връзка с уреждане положението на румънския храм в Битоля. За Букурещ минах през Белград, където се обадих на румънския посланик.

В Битоля отдавна има румънски храм, който сега е затворен. След Първата световна война в него все още са служили румънски свещеници, най-напред двама, един след друг местни хора, а подире [е] изпратен от Букурещ румънски свещеник. От началото на Втората световна война църквата е затворена и не е изпращан румънски свещеник. В Битоля по-преди имаше и румънска гимназия, но тя отдавна бе закрита. Сградата стои.

На въпроса, зададен от Българския патриарх Кирил, за румънски църкви и училища в Голеш и Маловища епископ Наум отговори, че те не съществуват.

Битолският румънски храм "Св. Константин и Елена" спада към енориите на църквата "Св. Димитър" и в него се служи от македонски свещеници отвреме навреме. Храмът не е голям, строен е в турско време като обикновена къща, има иконостас, който не представлява нещо ценно.

Според градоустройствения план на Битоля от 1956 г. румънският храм трябвало да бъде съборен. Но понеже той е собственост на Румънската църква, счете се за потребно да бъде изпратен еп.[ископ] Наум при Румънския Патриарх Юстиниан, за да го запознае с въпроса.

Патриарх Кирил: Какво се мисли в Румънската патриаршия по тоя въпрос и дали няма да се пожелае да бъде изпратен свещеник? Пък дали и биха могли да изпратят?

Епископ Наум: Могат да изпратят свещеник. Румъните от битолските села в голяма степен са се изселили, но те пазят езика си, черкуват се в македонските църкви, много са религиозни. У нас в Македония обичаите се пазят.

Патриарх Кирил: Какво смятат да направят румъните по-въпроса за битолския храм, ще науча при предстоящото ми пътуване в Букурещ по случай 20-годишнината от интронизацията на Патриарх Юстиниан. А вас не са ли ви канили в Букурещ?

Епископ Наум: Не, не сме получили покана.

Патриарх Кирил: Може би има някакви неудобства, тъй като на празненството ще присъства и Сръбският патриарх, а вашите отношения със Сръбската патриаршия още не са уредени

Епископ Наум: Не зная защо сме толкова страшни на Патриарх Германа. Ние не сме извършили канонически престъпления. Ако въпросът стои политически, нека политиците да се оправят.

Патриарх Кирил: Белградският патриаршески синод бе решил да съди македонските владици. Как стои тоя въпрос?

Епископ Наум: Нямаме сведения дали в Белград са предприели нещо, пък и не се интересуваме, защото знаем кои сме ние и какво искаме.

Патриарх Кирил: Като минахте през Белград, отбихте ли се при Светейшия Патриарх?

Епископ Наум: Не.

Патриарх Кирил: Знаете ли мнението на Еладската църква по въпроса за македонската църковна автокефалия?

Епископ Наум: Да, но не се учудваме на гърците.

Патриарх Кирил: В писмото си по въпроса за македонската църковна автокефалия Вселенският Патриарх не споменава Македония, а говори за Южна Югославия.

Епископ Наум: Вселенският Патриарх е изгонен от Македония от Патриарх Варнава като грък. Все пак обаче той не може да има по нашия въпрос друго мнение.

Патриарх Кирил: Какво мисли Букурещ?

Епископ Наум: Ние сме доволни. Патриарх Юстиниан ни каза: "Вие имате право, но дали федеративното правителство е съгласно с това, което сте направили?" За нас обаче е важно нашето право.

Патриарх Кирил: А в Москва какво се мисли?

Епископ Наум: Ние отнесохме в Москва решението си, но нищо не ни казаха.

Патриарх Кирил: В Москва, както е оповестено от "Журнал Московской патриархии", писмото на Сръбския Патриарх Герман е взето за сведение от Московския патриаршески синод.

Ние пък в София не сме се още произнесли. Затова нито вие в Скопие, нито Сръбската патриаршия имате основание да се сърдите. Ние трябва да проучим въпроса. И вие, за да обосновете вашето решение, и Белградската патриаршия, за да обоснове становището си срещу вашето решение, се позовавате на едни и същи канони. Но едни и същи канони не могат да бъдат привеждани в подкрепа на две взаимно изключващи се тези. Очевидно тук има недоразумение. На какво се дължи то? Според нас, когато са били създавани тия канони, не е имало федеративни държави, а е имало самодържавие.

В Съветския съюз има Грузинска автокефална църква въз основа на нейното историческо право, но и на обстоятелството, че Грузия като държава влиза в Съюза на съветските социалистически републики. Грузинската автокефална църква бе премахната в началото на 1800 г. по време на руския царизъм, т. е. на самодържавието. Тя бе превърната в Екзархия на Руската църква. Тъй бе до Октомврийската революция, но след революцията тя възстанови автокефалността си, позовавайки се на историческото право и на държавния принцип.

Какво ни казват съвременните исторически примери? Примерът с Грузинската църква е ясен. В Съветския съюз обаче има и република Украйна, която също така е федеративна държава, а в нея няма автокефална Украинска църква. Какъв извод може да се направи? Изводът е следният: Грузия може да има автокефална църква, защото тя потърси това свое ролята на историческо и каноническо право, а и Украйна може да има своя автокефална църква, но българска тя не иска това. Правото се дава, когато се иска. Украйна иска да бъде Екзархат и нейният та Киевски митрополит е екзарх на Украйна.

Епископ Наум: Ние го чувстваме това. Сърбите нека правят доноси; ще дойде ден, когато всичко това ще рухне.Нашата църква толкова време търпя, нека търпи още една генерация ние изхождаме от нашите вярващи. Доказателство са нашите македонци в странство. Ние още нищо не бяхме сторили, когато от Мелбърн ни виках дайте ни свещеници. Затова сме смели и искрени. Пък и върховното тяло на Сърбия официално протестира против постъпката на Сръбската църква. Според нашите закони няма параграф, че държавата трябва да подписва това, което ние правим. При румънците всеки акт се одобрява от държавата. Ние извършихме това по внушение на вярващите.

Патриарх Кирип: Как си обяснявате това държане на Сръбската патриаршия? Ние знаем какво се мисли от политическия фактор на Македония. Вие лично какво мислите? Мислите ли тъй, както мисли Цървенковски?

Епископ Наум: Ние не вървим по пътя на Цървенковски.

Патриарх Кирип: Вие на същото мнение ли сте? Моят въпрос е прост; не е политически, не е далечен, а обикновен въпрос. Цървенковски говори, че у Сръбската патриаршия има стремеж за доминация, за власт, и това е вече политически въпрос. Заради туй македонският народ има право да се отдели църковно от Патриаршията в Белград. Вие мислите ли, че Сръбската патриаршия иска да посърбва Македонската църква и македонския народ?

Епископ Наум: Ние им казахме, че не сме сърби. Имаме данни за това, че те ни наричат етническа група. Вие знаете от кога Македония роптае против сърбите. Ние много сме търпели и лично аз от 1944 г. насам. Открито им казах: вие учехте нашите свещеници, че са сърби; сега им казвате, че са македонци - кога лъжехте?

Митрополит Йосиф: Има ли мното сърби?

Патриарх Кирил: Който са сърби, пак са сърби.

Митрополит Йосиф: Търпението е най-доброто средство, за да се постави вашият въпрос по-добре. Ние, православните църкви , не сме единни, за да ви отговорим. Но примерът с нашата Църква е исторически най-доброто указание, как в тоя случай трябва да се постъпи.

Епископ Наум: Ние това го знаем. Ние сме родени в мъка и сме свикнали с нея. Ние можехме това да направим още в 1945 г. Ние ги молихме за по-малко. Те не искаха.

Митрополит Йосиф: Вие сте постигнали 90%, защото фактически имате своя Църква, имате свое върховно управление, гражданските политически власти не ви смущават, дават ви да разберете, че те ви съчувствуват, животът ви върви нормално. За мене фактическото е по-важно от формалното. Вие търсите само едно формално признание.

Еписш Наум: Ние искаме да ни признаете братски, а когато дойде времето, вие ще го направите. За нас е по-важна братската любов. Дойдох при вас като при свои хора.

Патриарх Кирил: Ако говорим за история, познавам историята и на Балканските народи, на българите, сърбите, македонците и гърците добре. Ако ще говорим за някакво историческо право на автокефалия, може да се спори; и сърбите да възразяват и не без основание, и българите да възразяват, и не без основание. Обаче ние тук в България не искаме с вас да спорим. Ние обичаме сърбите като братя и желаем отношенията ни със сърбите да бъдат най-сърдечни, не само в областта на църковния живот, но и в по-широката област на национално-политическата действителност. Обаче дължа да ви уверя, че вас обичаме както себе си обичаме. Искате ли или не искате, вие нямате право да се намесвате в нашите чувства и да ги оспорвате. Ние в нашите чувства ви имаме като наши най, най-близки. Обичаме ви, както себе си обичаме. Имахме дълга обща история. Тя беше българска. Да ме уверявате в противното, е напразен труд, но на това не се спирам. Вие сте наши братя и ние ви желаем всяко добро и в църковно отношение, и в обществено-социално отношение, и в държавно-попитическо отношение. Вие не бива да се съмнявате в искреността на нашата любов към вас. Вие искате да ви приемаме като братя. Не само вас приемаме като братя, а всеки, който дойде от Македония, ние го приемаме като брат.

Има някои и у вас, особено ония от "Нова Македония", които искат да отстояват някакво народно право с изживени средства, отхвърлени от историческия опит на народите. И тук ВЕСЕЛИН ги има. Ние няма да взимаме поука от нашите, а вие не бива да взимате поука от вашите, дигрпов които не търсят пътищата на любовта и връзките на любовта, а търсят чрез спорове и дразнене да разрешат големи национални и държавни въпроси.

И тъй, вярвайте в искреността на нашите чувства на обич и разчитайте, че искрената обич може много да стори.

Но веднага трябва да ви кажа, че ние преди всичко изхождаме от интересите на общата православна църква и каквото ще стане в един дял на единната православна църква, трябва да стане с общото съгласие, трябва да има единство в църквата. И на нас, и на вас е известно, че Българската църква беше в продължение на много години схизматична, дори и спед революцията. Едва десетина - петнайсет години след революцията руските емигрантски владици в България бяха получили специално разрешение от задграничния Руски синод в Сремски Карловци да служат у нас. Това беше аномалия в тялото на православната църква. Дойдоха други времена. Схизмата се вдигна. Изреченото от Цариградския събор в 1872 г. проклятие срещу българските архиереи Иларион Макариополски, Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски бе вдигнато и се установиха възможните най-добри отношения с Цариградската патриаршия, а следователно и с всички други гръцки църкви. Не искам да кажа, че всичко върви съвсем гладко, обаче нямаме основание да не сме доволни от установените отношения с гръцките църкви начело с Вселенската патриаршия и Българската православна църква. Българската схизма беше станала един анахронизъм, една безсмислица, исторически и политически вече без всяко значение и следователно условията на историческия и политическия живот я направиха безпредметна и тя трябваше да бъде даже от тия, които я обявиха, отхвърлена. Обаче схизмата причини доста смущения в организма на всеправославната църква. Ние не бихме желали да се явяват схизми в единната православна църква, защото те отслабват всеправославното единство, сила и престиж на единното православие пред католическия и протестантския свят. Поради това, както и при първото ваше идване тук Високопреосвещеният Варненски Преславски митрополит Ви е казал, както чухте и сега, той и аз да Ви казваме, ние ще продължаваме, отнасяйки се с искрена любов към сестрите църкви, да търсим мирни и полезни за единството на православната църква решения. Аз съм убеден, че духът на любовта и благоразумието ще надделее както в Белград, тъй и в Скопие, за да се намери добър и полезен за светата православна църква изход.

Вие не бива в никой случай не само от църковно, но и от политическо гледище да омаловажавате становището на гръцките църкви. То е много ясно. Вие разбирате добре политическия смисъл на атинското решение, но вие не можете да не разберете също така и неизказания, но ясен политически смисъл на решението на Вселенската патриаршия. Двете тия църкви не само считат, че е извършен един неканоничен и антиканоничен акт, но и основанието им за туй е, че не съществува суверенна държава, оше повече не съществува някаква македонска нация. Затова в решението на Вселенския патриарх не се говори за Македония, а за Южна Югославия. Вие ни казахте, Преосвещени Владико, че това вас не ви интересува. Но аз не Ви вярвам, защото сте умен човек и не можете да се дезинтересирате от големите и твърде значителни факти. Но в края на краищата и да приемем, че Вие не се интересувате, не допускам, че епископатът на Македонската църква се отнася с безразличие към това политическо становище на всички гръцки църкви, защото те ще бъдат както винаги едномислени, а още по-малко мога да допусна, че политическите фактори у вас няма да отдадат нужната оценка на това становище на гръцките църкви.

Като се има предвид това, славянските православни люде. където и да се намират, ще трябва и от гледище на общославянските православни и нравствени и духовни интереси да търсят съгласувано и братолюбиво решение. Ние няма да ви кажем: признаваме пи македонската нация, или не признаваме; признаваме ли македонския език, или не признаваме. Ние сме църкви, с тия проблеми във върховното управление не се занимаваме. С макар че Македония беше част от Българската екзархия. Да искате да ни убеждавате, че Българската екзархия била отречен институт от населението на Македония, това е празна работа, на която в България всеки разумен човек гледа с разбиране. Увлеченията от страна на някои македонци са големи. Обаче не е там същността на въпроса. Ние като хора на Църквата се интересуваме от интересите на Църквата и по-частно - от интересите на славянското православие. И тук вие имате една добра опора, която не бива да пренебрегвате, защото тя е една надеждна опора.

Това исках по братски да ви кажа и да ви уверя, че епископатът на нашата църква със симпатия следи църковното движение в Македония не само и не толкова поради вашата автокефалистична тенденция, а понеже нашият епископат е убеден че това църковно раздвижване в Македония ще има много благоприятни резултати за повишаване на църковно-православното съзнание на македонското население. Това е един положителен резултат, който вече се постига и радва ни, че Църквата в Македония намира подкрепа от страна на политическите фактори, тъй че не само да послужи като институт за афирмиране на македонската нация (това нас не ни интересува), но да послужи за афирмиране на законните свободи и привилегии на македонската църковна общност. Поради туй ние и на това благоприятно отношение на македонските политически фактори към вас в Македония гледаме с добро разбиране и признаваме положителното му значение Това с братско чувство исках да ви кажа

Епископ Наум: Ние занесохме нашите изложения на гръцките църкви. По-нататък нас не ни интересува, защото знаем, че Патриарх Атинагор е заобиколен от гърци, а знаем и какво те мислят. От каноническо гледище както вие сте искрен с мен, така и нашата делегация беше искрено разбрана от Патриарх Атинагор, но политиката се намеси в нашия въпрос. А и на вас е познат Фенер.

Аз съм , Ваше Светейшество, наистина трогнат, задето Вие толкова дълго време ми отделихте честа да ми разкажете, и сърдечно ви благодаря. Разбирам ви много добре. Аз идвам като при татко да разбера, в що е нашата грешка, да се поправим, да споделя с вас по християнски, по македонски и най-вече по братски да разбира каква е нашата политическа грешка

Патриарх Кирип: Грешката ви е, че не сте сърби.

Епископ Наум: И няма да бъдем.

Патриарх Кирип: И ще бъдете грешници.

Епископ Наум: Нека бъдем грешници.

Митрополит Йосиф: Желанието на всеки православен духовник или мирянин ще бъде, щото вие като сте родни пастири и архипастири на македонския народ, да направите така. че вашето служение, че Македонската църква да бъде посочвана като образец на благочестие, на вяра.

Патриарх Кирип: Имате свещенство. открихте семинария, хубаво сторихте. Да проповядвате, да учите народа на вяра в Бога; да живее помежду си в обич взаимна, да не мрази другите народи, да не мрази нас, да не мрази сърбите Ние сме братя. .

Епископ Наум: Ние купихме ваши учебници. Всичките си пари при миналото идване в София похарчихме за книги.

Патриарх Кирип: Ние и вие сме едно и също. Как вие ни приемате, то е ваша работа. А вие казвате, че не сте българи. Каквото искате говорете. Ние ще се наречем македонци, но няма да се отделим от вас. Вие казвате, нашият език не е български език. аз ви казвам, нека българският език да е диалект от македонския. Нека ние да сме част от македонския народ Вие искате да имате ваша държава, ваша работа, ваша нация - ваша работа, искате да имате ваш език, съвсем ваша работа. Обаче това. което нас ни интересува като църква, е има ли дискриминация на българщината, на сръбството в Македония, Ако има дискриминация, вашите политически фактори са на погрешен път. Ако в Македония се гонят сърбите, защото са сърби, това е погрешно; ако в Македония е някой преследван, защото се нарича българин, това е погрешно. Ето какво ние можем да искаме като хора на Църквата - да няма дискриминация, да има свобода на съвестта, на религията и националната съвест. Това искаме ние. Другото ще мине.

Епископ Наум. Ако македонската църква не мисли така, тя не би дошла при Вас.

 

АМВнР, ф. 111, оп. 24, а. е. 3155, л. 3-11.