Отличен българин с името Герасим

     

---

Милост вече не раздавам...

Неизвестен епизод за съпротивата на войводата Герасим срещу комунистическия режим в Пиринска Македония (1947-1948 г.)

Веселин Ангелов

Преди 60 години в Пиринска Македония действа горянска чета с войвода Герасим Тодоров. В редица писания и специален игрален филм до 1989 г. дейността й се показва в най-изопачени и уродливи краски. Войводата, неговите четници и широка мрежа от ятаци се представят като закоравели михайловисти, англо-американски агенти, фашисти, кръвожадни побойници и терористи. В други, публикувани след 1990 г. съчинения дейността на четата и нейният войвода се рисуват в още по-изопачена светлина - като съпротива на "македонците" срещу "българското робство". Каква е истината?
Винаги и навсякъде ДС, комунистическият съд и пропаганда дамгосва четата и четниците като "банда и бандити". За размера на това "бандитско движение" шефът на ДС в Горна Джумая К. Кюлюмов свидетелства: "През 1947-1948 г. бандата на Герасим Тодоров държеше територията на бивша Санданска (Светиврачка) околия, голяма част от селата в този край, прехвърляше част от Разложко, дори стигаше до Гоцеделчевско - оттатък през Пирин и част от бившата Горноджумайска околия. Това беше не само най-голямата банда в България, но и най-опасната, поради това, че тя контролираше територия, в която почти беше ликвидирана народната власт."
Горното твърдение не е измислено. Четата се именува "Шести пирински отряд". Има за цел да се бори срещу установилата се комунистическа диктатура и е спонтанен израз на недоволство срещу множеството нейни безобразия в тогавашната Гара Пиринска община - убийствата без съд и присъда, незачитането на свободната икономическа инициатива, задушаването на свободното, доброволното политическо волеизлияние и налагане на насилственото коопериране на населението, отнемането на спечеленото с труд имущество, терора на комунистическата управа, фалшификациите на избори, установяващия се тотален монопол на комунистическите организации навсякъде и във всичко, непосилните реквизиции, настъпилия в резултат на това глад.
За кратко време, от май до края на 1947, четата изгражда широка мрежа от ятаци, провежда първите си акции: разпечатване на запечатани от властта мелници, прогонване на обикалящите селата данъчни и реквизиционни агенти, агитация сред населението да не плаща данъци, да не предава исканите реквизиционни стоки и произведения тютюн, защото отивали за "братската" съветска страна, писане на позиви, лозунги, изпращане на предупреждения до ко-мунистически активисти да преосмислят своята дейност и се откажат доброволно от пропагандирането и провеждането на комунистическата политика.
Въпреки студената зима до февруари 1948 г. четата достига 27 души. Изгражда се централно бойно ръководно тяло, пристъпва се към създаване на местни ръководни тела - структури по примера на ВМРО до 1934 г. Първото от тях е в с. Влахи.
Властите са в паника, защото на четата не само симпатизират, но и помагат и членове на БРП(к), дейци от изпълнителната власт и ОФ партии, духовенството. От началото на март броят на присъединилите се към нея непрекъснато нараства. Затова се прави всичко за бързото й ликвидиране чрез широкомащабна акция с кодовото название "Елен" с участието на цялата милиция от Пиринска Македония, милиция и военни части от цяла Югозападна България, запасняци. Блокирани са подстъпите към Пирин от всички места, населението от десет села е събрано в специални лагери или блокирано.
Блокадата успява, за което спомага и успешно внедрената от ДС широка мрежа от секретни сътрудници, на предателството на двама братя, смятани за верни на войводата, ятак и четник. От 15 до 31.ІІІ.1948 г. землищата на блокираните села се огласят от откъслечни и групови стрелби. Герасим Тодоров е предаден и обкръжен от милицията и за да не попадне жив в нейните ръце, се самоубива. Загиват и най-верните му сподвижници Петър Гърков-Попето и Димитър Павлов-Дупничанеца.
Доволни от добре свършената работа и за назидание на населението, властите излагат войводата на показ в центъра на с. Гара Пирин (днес гр. Кресна). Към 5.IV.1948 г. убитите са 5, а арестувани и предадени в затвора в Горна Джумая са над 100 четници и ятаци. Следствието се поверява на Георги Богданов (Графа), известен като организатор и извършител на убийствата без съд и присъда след 1944 г. на членове и симпатизанти на ВМРО.
Целта на насила изтръгваните дознания е да докажат "зверствата на бандитите", връзките им "с опозицията и чуждото разузнаване", че войводата е ненаситен побойник, крадец, нечестен човек, измамник, убиец и какво ли не още.
За успеха на старателно подготвяния показен процес се инструктират предварително и прокурорските лъжесвидетели. За да се сплаши населението се решава да се издадат 13 смъртни присъди. Над 60 души са осъдени на различни срокове затвор.
Запазените следствени материали и свидетелства на очевидци разкриват потулваната десетилетия наред истина за четата и нейния войвода. Най-младият ятак и за кратко четник в четата е 16-годишният син на войводата Йордан.
"Наричаха ни фашисти, англо-американски шпиони и не знам още какви ли не криминални престъпници, убийци - припомня той и с гордост заявява: - Баща ми не бе страхлив и малодушен, той беше честен, справедлив, със силен дух и волеви човек!" И това наистина е така. Неопровержими факти сочат: твърдението, че е избягал, задигайки парите на учредената с неговото най-активно участие кооперация е най-долнопробна лъжа, защото ревизия установява не липси, а излишък на средства в кооперативната каса; четата конфискува оръжие на милиционери и ОФ активисти, но издава за това разписки; войводата винаги заплаща взетите от магазини и граждани стоки.
Има и неприятни страни от изпълнените с трудности дни на войводата и четата. Наложило се местни комунистически велможи и доказани агенти на ДС да бъдат понатупани, но това става едва след многократни устни и писмени предупреждения, след техни лъжливи обещания да преустановят да тормозят семействата на четниците. След като достигат до извършването на обидни издевателства над честта и достойнството на съпругата на войводата София, невръстните му деца Василка, Кирил и Владимир и 85-годишната му майка, която събличат гола, за да търсят жълтици! Показателно за издевателствата е писмото на Герасим до влахинските комунисти, с което съвсем справедливо ги обвинява, че тероризирайки невинното му семейство, са надминали “фашисткия” режим, и ги предупреждава: "Милост вече не раздавам. С каква мяра мерите, с такава ще ви мера."
"По-добре славна смърт, отколкото позорен живот" - такова е веруюто на войводата, такъв е и отговорът му на предложението да се предаде срещу обещанието, че щял да бъде помилван. "Лъжат и искат да ни подмамят, а след това ще ни изтребят" - е краткият му коментар пред четата. Че не е лековерен, малодушен, а безкомпромисен, показва и отношението му към предателството. Изпратен от властите да стане четник агент се опитва да го убие, без да знае, че стреля с изпразнени от барута патрони заради съмнение от войводата. Наказва го със смърт и сам изпълнява присъдата.
Епизод от дейността на войводата е отношението му към дошлите в края на 1947 и началото на 1948 г. стотина македонски учители с амбицията да ограмотяват подрастващото поколение и населението на т. нар. македонски език.
За срещите му с Герасим на 12.ІІІ.1948 в ДС се пази информацията на македонския учител Петар Макревски. Той сочи: "Ниският научих, че е Герасим. Запита кой съм и откъде, аз отговорих истината. Той с остър тон се обърна към неговите и рече: "Той е нашият седенкар, той е Тито, Титовият агитатор". Ми каза още сутринта да си замина от Влахи. Мене ми говореше: "А ти бре, заблудено комунисто, знай, че ти си само за пропаганда... Убиен ще беше, но благодарение, че си позволил на детето мое да му дадат обувки... Ми заповеда в срок от три дни да се изсела от Влахи, иначе (и ако) милицията рече да те чува пак, ке те убия."
Другият свидетел - Йордан Руйчев, сочи, че Герасим ударил на учителя няколко плесника и му казал: "Да станеш да си отидеш, тука не можеш да правиш Титова Македония."
Неверни са писанията на македонски историчари, че Герасим Тодоров едва ли не поощрявал изучаването на сърбизирания "македонски" език. Доколко Герасим бил "фанатичен" привърженик на "македонската" кауза, свидетелства журналистът Михаил Думбалаков. Говорейки за първата им среща в София. Той го характеризира като "един селянин в полугражданско облекло, който свещеникът (Джолев - б. а. ) ми представи като отличен българин с името Герасим".


(Виж по-подробно: Ангелов, Веселин. Отличен българин с името Герасим. Страници от въоръжената съпротива срещу комунистическия режим в Пиринска Македония (1947-1948), С., 2001, 236 с., първо издание; С., 2008, 236 с., второ издание)