срещу турското национално малцинство в България
(23 декември 1984-31 март 1985 г.)
Документи
№
2
Създадена междуведомствена комисия в Турция за
борба срещу „асимилацията” на българските турци в НРБ
Според достоверни данни, по указание на турското
правителство през март 1982 г. в Турция е била създадена Междуведомствена
комисия за борба срещу "асимилацията" на българските турци в България
с представители на Съвета за национална сигурност, Генералния щаб,
Министерството на просветата, Министерството на вътрешните работи, МИТ (Националната
разузнавателна служба), Министерството на търговията, Главното командуване на
жандармерията, Радиото и Телевизията, Главната дирекция на вакъфите и
Министерството на външните работи, на което са възложени и функциите на главен
координатор.
Комисията е приела комплексна програма за
противодействие срещу "нарастващия натиск върху съотечествениците им в
България". Програмата съдържа различни мерки и мероприятия в областта на
културния, търговския и спортния обмен с НРБ. Предвижда се да се полагат още
по-големи усилия за запазване на културните и историческите османски и
ислямски паметници на наша територия. Радио и телевизионната пропаганда трябвало да допринася за максимално запазване
"живо турското съзнание у българските турци". Програмата задължава
културните и спортните ведомства и организации да изпращат в България само добре подготвени културни дейци и спортисти, които
със своите изпълнения, произведения и постижения ще могат да създават
впечатление у българските турци за "големия възход на майката
родина". На търговските ведомства, организации и отделни фирми се
препоръчва да участвуват активно във всички изложения в НРБ, но само с висококачествени
стоки и произведения на най-модерните им предприятия. За целта щели да се дават
специални финансови поощрения за фирмите участнички.
Предвиждали се мерки за преодоляване
"заглушаването" на турските радио и телевизионни предавания от българска
страна чрез повишаване техническите възможности на предавателите, както и за
подобряване на техните програми.
Възлагало се на всички министерства и ведомства в
процеса на двустранните отношения с български учреждения и организации и при
провеждане на мероприятия на българска територия да създават възможности за
предоставяне на български турци на съответна литература и предмети на
изкуството от Турция, като се избягват само такива, проповядващи открито
националистически идеи. Препоръчвало се на съответните органи да осигурят
канали за изпращането на такава литература и по нелегален път.
Ведомствата-членове на комисията, трябвало широко да
използват възможностите и връзките в България на "Асоциацията за култура и
солидарност с родопските и дунавските турци", създадена от български
изселници и бегълци.
Въпреки невъзможността българските турци да се изселят
в Турция, тяхното желание за изселване трябвало да се поддържа непрекъснато
живо. Предвиждало се да бъде разпоредено на турските дипломати да не правят
изявления пред българските турци, които могат да отслабят това желание. Заедно
с това, турските дипломати при срещи с български официални представители
трябвало непрекъснато да подчертават "чувствителността на Турция спрямо
съдбата на съотечествениците й в България".
На Министерството на външните работи специално се
възлагало, при двустранни разговори с български представители, да се включват
искания за реставриране и поддържане на османските и ислямските паметници в
България. Ако българската страна изтъкне като мотив липсата на финансови
възможности, да й се предлагат и финансови средства.
На заинтересованите ведомства се препоръчва да използват
за постигане на посочените в програмата цели всички възможности, които
предлагат двустранните гостувания на "разделените семейства".
Всички средства, необходими за осъществяване на про-
грамата, щели да бъдат осигурени от държавния бюджет и
съобразно с нуждите разпределени между ведомствата.
Предвиждало се, за провеждането на основната част от
мероприятия на програмата, засягащи всички турци извън Турция, да бъде създаден
"Комитет за малцинствата".
Според получаваните сведения, турските представители
у нас са започнали изпълнението на мероприятията по програмата. На няколко пъти
са обсъждали предложения за подобряване турското участие в културния и
спортния обмен, като се съобразявали с впечатлението, което оставяли сред българските
турци идвалите у нас турски състави, правили оценка на чуваемостта и видимостта
на турските радио и телевизионни програми, както и на тяхното съдържание и
възможен ефект, изучавали с наличните им средства районите, в които те се
приемали с най-голям интерес от техните "сънародници". Предлагали,
при евентуално ново изселване, което според тях било наложително, за да се
поддържа непрекъснато такова желание у българските турци, да се включат
трудоспособни жители от жизнено важните за България райони, което щяло да
засегне сериозно нейните икономически интереси. Смятали за неправилно това, че
Турция приема бегълци от Афганистан, а не се бори за изселване на българските
турци. Като важно свое задължение турските дипломати считали организирането на
работата по събиране и изнасяне дори и най-малките "факти на
насилие", което българите проявявали по пътя на опитите си за
"асимилация". Сред някои от турските дипломати съществувало
становище, че Турция трябвало да започне
на международна основа борба за даване автономия на българските турци.
Изп.: В. Цолов
По м-ли на ВГУ - ДС
АМВР,
ф. 1, оп. 12, а. е. 506, л. 59-62. Оригинал. Машинопис.
№ 3
СЕКРЕТНО!
Смяната на турско-арабските имена и паспортизацията на
българските цигани
Смяната на турско-арабските
имена на българските цигани, която започна от началото на 1981 година, вече
окончателно приключи.
Към 31 май 1983 г. са
сменени имената на 230 897 български цигани - всички, които са установени по
регистрите за гражданското състояние. От лицата със сменени имена, 141 414 са
над 16 години и подлежат на паспортизация. До тази дата са издадени нови
паспорти с български имена на 125 171 лица. Паспортизацията им продължава в
съответствие с установените графици.
Успешно беше проведено едно
от важните политически мероприятия в изпълнение Решението на Секретариата на
ЦК на БКП от 9 октомври 1978 г. "За по-нататъшното подобряване на
работата сред българските цигани. За тяхното още по-активно включване в
изграждането на развито социалистическо общество".
Съответните служби на Министерството на вътрешните
работи оказваха необходимото съдействие на местните народни съвети и другите
държавни и обществени органи и организации за нормалното протичане на смяната
на имената и паспортизацията, за недопускане на остри вражески прояви и
негативни настроения.
В процеса на смяната на имената и паспортизаци-ята на
българските цигани бяха срещнати редица трудности, породени от съпротивата на
протурски настроените националисти, от все още ниското идейно-политическо и
културно равнище на значителна част от това население, от грешките, допускани
от отделни служители на местните административни органи, и др.
Още при започването на преименуването се установи, че
известна част от лицата с турско-арабски имена са били считани от местните
административни органи за турчи, за което има и удостоверения, издадени от
местните съдилища през 50-те години. Поради това някои дори са се изселили в
Турция.
Това обстоятелство наложи да бъдат прегледани старите
регистри на населението и да се уточни допълнително етническата принадлежност
на тези лица. Бяха издирени по регистрите над 23 000 български цигани, считани
неправилно за турци.
Отделни протурски настроени лица, предимно от средите
на интелигенцията, в отговор на активизирането на разяснителната работа на
партийните, обществените и държавните органи и организации по преименуването,
се стремяха да създават негативни настроения сред циганите в селищата и
кварталите, където живеят. Категорично отказваха да се преименуват, заявяваха,
че насилствено им сменяли имената, твърдяха, че политиката на партията в това
отношение не била правилна, обвиняваха като изменници тия, които са си сменили
имената. Някои от тях подстрекаваха към съпротива, организираха групи и
делегации и пишеха жалби до различни партийни и държавни органи, чужди представителства
и т. н.
Неблагоприятно отражение върху нормалното протичане
на смяната на имената и паспортизацията на тая група български граждани дадоха
и някои нецелесъобразни администра тивни мерки, нетактични действия и прояви на
пренебрежително отношение към български цигани. Особено болезнено посреща ха
това неуважение онези от тях, които имат по-високо образование и добро
обществено положение.
В резултат на всичко това смяната на имената на
българските цигани в началния период беше посрещната с неодобрение и дори с
изразена по различни начини съпротива от една част от тях в отделни селища на
Габровски, Плевенски, Разградски, Силистренски, Старозагорски, Шуменски, Ямболски
и други окръзи.
За да избягнат преименуването, отделни лица и
семейства се укриваха, временно напускаха селищата, в които живеят, и
заминаваха на работа в други окръзи. Търсеха начини за удостоверяване на
"турската" си принадлежност с помощта на ходжи, чрез опити за
подкупване или изнудване на длъжностни лица и др. При повикването им в
общинските народни съвети и кметствата отказваха да подават документи за издаването
на нови паспорти с български имена.
Паспортизацията на българските цигани и мероприятията
по преименуването им широко се коментираха и сред българските турци, което
доведе до създаването на страхо-ва и изселническа психоза сред значителна
част от тях.
Тези негативни настроения в голяма степен бяха преодолени
и през 1982 и първото шестмесечие на т.г. проявите на съпротива се сведоха само
до ограничен кръг протурски настроени лица.
С приключването смяната на имената на българските
цигани беше премахнат един формален белег, който способстваше за тяхното
етническо отделяне и обособяване от останалата част на българския народ.
Все още обаче значителна част от българските цигани
възприемат българските си имена формално. В ежедневното общуване помежду си
продължават да се назовават със старите си турско-арабски имена.
Нужна е по-нататъшна системна идейновъзпитателна
работа за преодоляване на психическата бариера и за осъзнаване необходимостта
от българските имена.
Органите на МВР със специфичните си методи и средства
ще продължават да оказват действена помощ на партийните,
отечественофронтовските, комсомолските и профсъюзните органи и организации за
повишаване на политическата съзнателност, за класово-партийното, патриотичното
и интернационалното възпитание на българските граждани от цигански произход.
АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 506, л.
71-74-. Оригинал. Машинопис.
№ 4
СТРОГО СЕКРЕТНО!
Смяната на турско-арабските имена на потомците на помохамеданчените българи, които
са със смесени бракове с български турци
В изпълнение Решението на Секретариата на ЦК на БКП за
довеждане докрай преименуването на потомците на помохамеданчените българи, през
миналата година в отделни окръзи на страната започна подмяната на
турско-арабските имена на лицата от тези среди със смесени бракове с български
турци. Общият брой на досега установените лица с такива бракове в страната е
8689. В Кърджалийски окръг са установени 5625 лица. От тях са сменени имената
на 4270 и са издадени на 1659 нови лични паспорти. В Бургаски окръг са
установени 1001 лица и са сменени имената на 450. В Пловдивски окръг са установени
1 600 и са сменени имената на 1000. В Пазарджишки окръг, предимно в с. Нова
махала са установени 463 лица.
Установяването на тези лица по регистрите за населението,
актове за раждане и др. документи продължава, в резултат на което техният брой
непрекъснато се увеличава. Това е особено характерно за Кърджалийски окръг.
Значителна част от потомците на помохамеданчените
българи, които са със смесени бракове с бъпгарски турци,силно се турчеят.
Живели продължително време в турска среда и под влияние
на ислямската религия, в значителна степен те са загубили българското си
национално съзнание.
Под влияние на подривната дейност на Турция и на местните протурски националисти и религиозни фанатици имаше случаи на оказване на съпротива. Така например Нури Дургудов,
протурски националист от Кърджалийски окръг, агитираше лица със смесени
бракове да убиват служители на МВР, да горят новите си лични паспорти, да
извършват палежи, демонстрации и пр., да
се дадели жертви, за да се привлечало вниманието на
Турция и някои международни организации. За тази дейност Дургудов е осъден.
Особено остро реагират на смяната на
имената българските турци, членове на семействата, на които са със смесени
бракове.
При преименуване на лица със смесени бракове на 20 март
т. г. в селата Кран, Кукуряк и Малкоч, Кърджалийски окръг, група лица оказаха
съпротива. Нападнаха с брадви и други предмети и нараниха служители на Окръжното
управление на МВР в Кърджали и отрядници. Органите на МВР бяха принудени да
употребят огнестрелно оръжие, при което двама от нападателите бяха наранени. Не
е допуснато разширяване на инцидента сред останалите жители на селищата. Смяната на имената е продължила
в спокойна обстановка.
При провеждане на това мероприятия в с. Карагеоргиево,
Бургаски окръг; на 4 май т.г. тълпа от около 150 български турци
обградиха кметството. Групи сред тях
скандираха "Расисти, убийци", "Гяури, това ли е
социализма?" и освиркваха групата по смяната на имената. Предизвикана беше
авария на електрическата мрежа и прекъснато осветлението на селото. В полунощ
бе запалена кошара. Направен бе опит да бъде запалено и жилище на българин.
За успокояване на обстановката в с. Карагеоргиево бяха
взети бързи мерки. Организаторите на безредиците и авторите на диверсионните
актове бяха своевременно разкрити.
Отделни групи лица със смесени бракове от Кърджалийски
и Пловдивски окръг посетиха Държавния съвет, за да се оплачат от
"насилственото" преименуване. На тези групи аргументирано беше
разяснявана политиката на нашата партия и държава по отношение на смяната на
имената на помо-хамеданчените българи.
За да избегнат преименуването, много лица от смесени
бракове се укриват в други селища и не спят по домовете си. Редица семейства
заминават на работа в други окръзи на страната. Разпространяват се клевети, че
по време на преименуването се упражнявало насилие. Протурски националисти
разпространяват слухове за "насилствена асимилация" на българските
турци. Изпращат писма и анонимни до
партийни и държавни органи със за плахи за терор и диверсии и остро
клеветническо съдържание.
Получени са данни, че отделни лица търсят оръ-жиеу-да
окажат отпор или извършат диверсионни актове при евентуално нови мероприятия за
преименуването им.
Смяната на имената на българите-мохамедани със смесени
бракове с български турци усложнява оперативната обстановка сред българските
турци. Въпреки провежданата разяснителна работа, сред част от тях съществува
страх от "насилствена асимилация". Това спомага за засилване на
изселническите настроения.
Органите на Министерството на вътрешните работи в
тясна връзка със съответните партийни и административни органи и организации
провеждат комплекс от -а««*у^ш^ оперативни и охранителни мероприятия за
създаване нормални условия при по-нататъшната смяна на имената, изолиране и
предотвратяване дейността на протурските националисти, недопускане на нови
безредици, терор, диверсионни актове или друга остра вражеска дейност.
Отп. в 1 екз.
Изп. Н. Пенков
Нап. : Райнова-1135
28.05.1983 г.
АМВР,
ф. 1, оп. 12, а. е. 506, л. 42-45. Оригинал. Машинопис.
№ 5
СЕКРЕТНО!
МИНИСТЕРСТВО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
№ 402 Екз. № 3
4.05. 1983 г.
ИНФОРМАЦИЯ
ОТНОСНО:
Някои характерни негативни прояви в страната на протурска националистическа основа
В последно време
в някои окръзи и райони, предимно с компактно население от български
турци, са отбелязани значими нелоялни прояви от
националистически характер.
Голяма част от
селскостопанските работнички в с. Врани кон, Обителска селищна система, Търговищки
окръг няколко дни не са излизали на работа. За да се спаси тютюневият разсад от
плевели, са били организирани ученически
бригади. Индивидуалните беседи с българските туркини не са дали
положителни резултати. Някои от жените направо заявявали, че ще се изселват и
повече няма ча работят.
Български турчин от с. Копрец, Търговищки окръг,
пускал пред свои познати магнетофонен запис, направен при гостуването му в
Турция, в който изселници от селата Коп-рец, Нерковна и Търновица призовавали
роднините си в България да не се отчайват, защото скоро всички щели да бъдат
заедно в "майката отечество Турция". Протурски настроен български
циганин от с. Росина, същия окръг, беше осъден на 10 месеца лишаване от свобода
за кощунствени действия
по отношение на националния въпрос.
Сред значителна част от българските турци в Разградски окръг продължават коментариите по
"предстоящвто" изселване. Болнството от подалите молби са разбрали,
че изселване няма да има, и съжаляват, че са "влезли в очите на
властите", но в същото време се въздържат да декларират отказ от молбите,
тъй като щели да се лишат в бъдеще от правото на изселване, което се отлагало
за 1984 г. Упорито се говори, че дотогава подалите молби щели "да бъдат
анкетирани по официален път" и нежелаещите да се изселят ще останат
завинаги в България и побългарени. Във връзка с това продължават коментариите
за някакво "предаване" на радио "Свободна Европа", в което
"масовото" подаване на молби било тълкувано като "организирана
съпротива от страна на българските турци" и затова "властите взели
такива строги мерки". Оформяло се убеждението, че "уволненията ще бъдат спрени и част от уволнените ще бъдат възстановени на работа",
защото в окръга липсвали резервни кадри и "някои обекти са оголени".
Във връзка с разпространяваните от известно време в
Разградски окръг слухове, че български турци щели да извършат кланета на
българи, в някои трудови колективи (особено
характерно за домостроителното предприятие в Разград) се създава обтегната
обстановка на подозрение и българи и български турци почти не си говорели. От друга страна, сред български
турци се споделяли опасения, че в окръга се съсредоточават войскови части за
защита на българското население, че се очаквало да дойдат още, "за да се разправят с турците". Тези
слухове започнаха да намират отражение и в
частната кореспонденция на жители от окръга до техни близки в други райони на
страната,още да се очаква верижна негативна реакция.
Прихванато
беше писмо, подписано от 24 ученици от 11 клас на училището в с. Кирково, Кърджалийски
окръг, в което заявяват, че се чувствуват "турски граждани, живущи
в България", и твърдят, че се нарушавала Конституцията на НРБ по
отношение на етническите групи. Отправят протест против смяната на
турско-арабските имена на лица от смесени бракове, част от които, за да се
спасят, били поели вече
"партизанските пътеки". Сравняват провежданите мероприятия по
паспортизацията с геноцида на хитлеристите спряко еврейското население.
Предлагат протестното им писмо да бъде прочетено по телевизията и публикувано в
печата.
До
Радио София беше
изпратено анонимно писмо в стихотворна форма под наслов "Турците, живущи в
България", с клеймо от Хасково, но по всяка вероятност авторът е български турчин от Кърджалийски
окръг. В него се заявява: "Ние, турците, никога не ще носим българско
име. От турчин никога не ще стане българин. Готови сме на митинг. Ще
манифестираме. На главната магистрала два дни ще преустановим движението. Това
е нашето решение”.
Профилактиран и разобличен беше фанатик от с. Папрат,
Кърджалийски окръг, автор на клеветнически анонимни писма, който провеждал
активна дейност срещу мероприятията по приобщаването на българските турци.
В Шуменски окръг обстановката сред българските
турци в селските райони продължава да е напрегната. Устойчиви са
изселническите настроения. Окръжното управление, съвместно с ДС - Разград,
изяснява сигнал за съществуване на нелегална младежка протурска националистическа
група, замисляща извършване на диверсии.
Продължават коментариите по "изселническия въпрос"
сред български турци в Руенската селищна система, Бургаски окръг.
Подават се нови молби за изселнически паспорти, към голяма част от които се
прилагат списъци с по 20-30 имена. Нает от тези молби се изпращат до Ми-нистерството
на външните работи, други - до окръжното управление на МВР
в Бyprac. При връщане на молбите в селата
Зайчар, Трънак, Вишна молителите отказали да ги получат обратно.
Засилени са коментариите по „изселването” и
в Котелския район на Сливенски окьъг. Получени са по пощата нови молби
с искане за издаване на изселнически паспорти. Работещите в района български
турци от Шуменски и Разградски окръг подклаждат тези настроения и разпространяват
„тревожни” слухове за „започналото побългаряване на българските турци” в тези
окръзи.
Във Варненски окръг в края на април броят на подадените
молби за "изселнически" паспорти рязко се повиши като отражение от
абстановката в съседни окръзи. Вторият секретар на общинския партиен комитет в
Дългопол и народният представител от с. Вдовец - Халил Ахмедов не отстояват
партийната линия. В с. Оборище група фанатици решили при следващите избори „да
сменят” досегашния кмет - българин, с български турчин. Група студенти, български
турци, следващи във Варна, устройват националистически сбирки под благовидни
предлози (чествуване на рождени или именни дни), обработват се в протурски
дух, споделят новини, чути от Радио Анкара.
Отбелязани са отделни негативни прояви на националистическа
основа и в Силистренски и Хасковски окръг.
Български
турчин, учител, от Силистренски
окръг, като се позовавал на предаване на турската радиостанция "Гласът
на родината", разпространявал твърдения, че до 1985 г. "всички турци
в България ще бъдат изселени".
Двама български турци нанесли безпричинно побой над
шофьор на автобус по линията Силистра - с. Осен. На притеклия се на помощ гражданин,
единият от нападателите извикал: "Махни се оттук, че ще ти забия ножа,
както едно време". (Осъден е по УБДХ). Друг български турчин от Силистра
призовал група турчеещи се български цигани да оказват съпротива, да не ходят
на работа, да не пускат децата си на училище. Окуражавал ги с твърденията, че в
Разградски окръг имало скучай на нанесен побой над милиционери и че там вече
"вдигнали знамена срещу властите".
Отделни националистически настроени турци в Хасковски
окръг изразили мнение, че било време младежта да се заеме "да промени
нещата", тъй като по-старите имали грижи за семействата си. Радио
"Свободна Европа" било заявило, че "България ще стане втори
Кипър".
Преподавател
в Детския санаториум - Банкя (София), българин-мохамеданин, внимателно
развивал и укрепвал националистически чувства и настроения сред учениците -
български турци и българи-мохамедани. В резултат на това са отбелязани случаи
на изписване от учениците на турски национални емблеми върху спалните чаршафи
или в помещения.
Има някои ексцеси и сред бъпгари-мохамедани.
Двадесетгодишна българка-мохамеданча от с. Долни
Воден, Пловдивски окръг, работничка, правила опит да се самоубие,
поглъщайки голяма доза лекарства. При извеждането й от критично състояние
заявила, че отново ще направи опит да сложи край на живота си, но няма да се
съгласи да и бъде променено името.
В дежурната част на Окръжното управление на ОУ в
Бургас е регистрирано анонимно обаждане по телефона с предупреждение, че група
от наскоро преименувани българи-мохамедани от района на с. Люляково се готвели
да взривят хотел "България" в Бургас.
Органите на МВР провеждат енергични оперативни и
превантивни мероприятия в помощ на съответните партийни комитети за
преодоляване на тези негативни настроения и прояви.
МИНИСТЪР: /п/ Д. Стоянов
Отп. в 3 екз.
№1 – Т. Живков
№2 – Памет
№3 - КД
Размн. в 5 екз.
№ 4 - Гр.Филипов
№5 - М.Балев
№6 - Ал.Лилов
№7 - Ст.Михайлов
№8 - Г.Атанасов
Изп.: Ч.Кираджиев
Нап.: М.Евтимова-984
03.05.1983
г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.