Протестите на турците в България срещу възродителния процес (20-30 май 1989 г.)

Веселин Ангелов

 

Строго секретно!

Протестите на турците в България

срещу възродителния процес (20-30 май 1989 г.)

 

София, 2015

 

 

 

 

„В общия план на нещата от 20 до 27 май 1989 г., във връзка с провежданата в Париж конференция за човешките измерения, някои българи мюсюлмани във Вар­ненска, Хасковска и Разградска област извършиха масови демонстративни прояви и безредици, при които бяха дадени и човешки жертви. Инициатори на тези действия бяха български мюсюлмани, осъждани или из­търпяващи наказания „лишаване от свобода”. Демонстративните прояви в Толбухин и Добричка община са били извър­шени на основата на родство и близко познанство, при териториална връзка с близки, познати и роднини от Дуловска, Каолиновска и Тервелска община.”

Из обвинителния акт на прокуратурата

 

ДОКУМЕНТИ

 

 

№ 1

СТРОГО СЕКРЕТНО !

 

Министерство на вътрешните работи

Центр. инф. орг. у-ние

Вх. № 25114 от 12.12.1988 г.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Получени по-характерни сигнали по линия на Държавна сигурност в отдел „Затвори”- МВР за времето от 01 до 30.11.1988 година.

 

 Възродителен процес:

1. В затвора Пазарджик^[1] л. с. Меди Доганов казва, че най-важното противоречие между СССР и САЩ е въпроса за правата на човека. "Социалистическите страни трябва да се съобразяват с тези изисква­ния, защото народните маси негодуват". В България според него по­литиката на партията за преименуваните се променя. Имал информа­ция от майка си, че предстои изселване в Турция на лица, които имат роднини там. Смята, че от затворите ще бъдат освободени много преименувани, за да заминат за Турция. Такова е мнението и на другите лишени от свобода по глава I от НК. Това им дава импулс да проявяват твърдост в поведението си пред администрацията на зат­вора. В последно време те се опитват да осъществят по-тесни контак­ти помежду си. Меди Доганов се явява като обединяващ център. (Подч. от съст.)

2. В затвора Пловдив л. св. с възстановени имена и други го­ворят против социалистическия строй у нас, като хвалят "добрите условия и истински демократизъм и хуманизъм" на турското правител­ство и въобще на капиталистическите страни. Гледайки новините по телевизията, постоянно реагират и заявяват, че всичко било чиста пропаганда. Това, което съобщава нашата преса за турските затвори и репресиите на турското правителство спрямо кюрдите, било чиста лъжа, за да се сплаши "турското население в България”. Говорят за вълненията в Армения, Полша и други социалистически страни, като прогнозират, че и тук ще пламнат такива в най-скоро време.

Според лишения от свобода Янко Савов служителите от държав­ния апарат на всички нива са силно корумпирани и като пример по­сочва следователя си, който му искал подкуп във вид на валута, за да го оправи. Изказва неодобрение към възродителния процес. Пра­ви сравнение между нашите и турските затвори, като казва, че затворниците в България са съвременни роби, които държавата използва безплатно и затова са големи присъдите у нас, "за да могат по-дъл­го да ни използват,а условията са по-лоши от кучешки".

3. В затвора Стара Загора лишени от свобода с възстановени имена правят вражески изказвания срещу България и СССР. Най-важ­ната новина за тях била изселването. Нашата страна се била догово­рила с Република Турция по този въпрос. В районите с компактни маси лица с възстановени имена се правели събрания, на които се питали кои искат да заминат за Турция и кои от тях имат близки там. За посещението на Кенан Еврен в ГФР казват, че той ще поста­ви пред Хелмут Кол да упражни натиск срещу българите за по-бързо решаване на"турския въпрос"в България. Говорят за антисоциалистическа демонстрация в Чехословакия. Лишеният от свобода Александър Радев казал, че и тук трябвало това да стане, но по-добре че за­почнало изселването. За преустройството и демокрацията в България говорят, че нищо не се е променило, всичко тъпчело на едно място.

 

НАЧАЛНИК ОТДЕЛ „ЗАТВОРИ”,

ГЕНЕРАЛ-МАЙОР: (п) Н. ДАМЯНОВ

 

АМВР, ф. 1, оп. 11а, а. е. 527, л. 156-157. Оригинал. Машинопис.

---

[1] По това време Ахмед Доган все още е в Стара Загора

             

№ 2

Министерство на вътрешните работи

ГЛАВНО СЛЕДСТВЕНО У-НИЕ

Вх. № сл. дело № 66/89 г.

 

ДО

НАЧАЛНИКА НА ГЛАВНО СЛЕДСТВЕНО УПРАВЛЕНИЕ – МВР

 

По Ваше искане и на основание чл. 133 от НПК Ви изпращам справка за прилагане към следствено дело № 66/1989 година. [Следствено дело № 66 е срещу д-р Константин Тренчев, Николай Колев и др. – бел. съст.]

ПРИЛОЖЕНИЕ: по текста - 4 листа

 

НАЧАЛНИК ПОД. 72400 - МВР

(п) Не се чете

Върнати на 4.І.1990 г. от др. Текемски

С П Р А В К А

ОТНОСНО: Участие на ислямизирани българи, изтърпяващи присъди, в организирането на гладни стачки и масови безредици

 

През м. ноември 1988 година лица с възстановени имена, изтърпяващи присъди „лишаване от свобода” в Старозагорския затвор, организирано обявиха гладни стачки. Връчиха писмени заявления с декларации, че се отказват от българско гражданство и поставиха искания да им се разреши заминаване за Турция. Същите се събираха редовно и обсъждаха причините за провалите на противодържавните групи и организации, в които са участвали и стигнали до извода, че липсвал единен център, който да ръководи и координира действията им в Южна и Северна България. Решили да започнат изграждането на „нелегална партия на мюсюлманите” в страната.

През м. март 1989 г. Меди Доганов Доганов, изтърпяващ присъда в затвора в гр. Пазарджик, изготвил писмени материали „Протест” и „Отворено писмо” до Конференцията по човешките измерения в Париж. В същите изложил искания, свързани с даване статут на малцинството на българите-мюсюлмани, с произтичащите от това права. Двата материала били обсъдени с други затворници, между които и Давид Асенов Хаджиев. Било взето решение чрез техни близки да бъдат изпратени до конференцията в Париж по три канала – Френското посолство в София, Турция и Канада. Уточнили също така от 25 до 30 май 1989 г. в затворите на страната да бъдат проведени гладни стачки от всички затворници-мюсюлмани, а съпругите и близките им да организират седящи стачки пред общинските народни съвети по местоживеене.

На 25.03.1989 г. Давид Хаджиев, по време на свиждане, предал указание на съпругата си Рени Хаджиева да подкрепи исканията на затворниците. Чрез съпругата на затворника Владимир Радев Яворов, Хаджиева получила „Отворено писмо” и „Протеста”, които впоследствие предала на Невен Миленов и Емил Симеонов от с. Бакалово, Толбухинско. Последният ги дал на транзитно преминаващ през страната ни турски гражданин.

В началото на май 1989 г. Хаджиева се срещнала неколкократно със съпругите на други затворници от гр. Толбухин и околните села, като им предала съобщението за набелязаната гладна стачка от 25 до 30 май 1989 г. След като получила съгласието им за провеждане на демонстративна гладна стачка в Толбухин, тя посетила няколко пъти Емил Асенов Хаджиев от Варна, член на т. нар. „Демократична лига за правата на човека”. Обяснила на същия за получените от затвора указания и намерения за провеждане на гладни стачки в Толбухин от страна на близки на затворниците. Хаджиев разяснил как на практика следва да реализират акцията, като преди това уведомят писмено съответните държавни институции, информират радио „Свободна Европа” и предадат списък на стачкуващите.

На 25.05.1989 г. Рени Хаджиева участва в организираната демонстрация в Толбухин, към която се присъединяват и други лица извън кръга на близките на затворниците. Издигнати са лозунги и възгласи за освобождаване на политическите затворници, за повече права, възвръщане на турско-арабските имена и пр.

Според Меди Доганов, изявил се като „лидер” на затворниците в Пазарджишкия затвор, в зависимост от резултатите от акцията на 25.05.1989 г., се е предвиждала и нова такава в периода 12-17.09.1989 г. в дните на срещата по хуманитарните въпроси на Балканските страни в София.

След изявлението на председателя на Държавния съвет на НРБ от 29.05.1989 г. Доганов и съмишлениците му в затвора решили да преустановят всякакви нерегламентирани прояви, тъй като исканията им били удовлетворени.

Една от активните организаторки на протестните акции в района на гр. Каолиново се явява Галя Орлинова от гр. Нови Пазар, чийто баща Орлин Орлинов е затворник в Старозагорския затвор, осъден за противодържавна дейност. На 10.05.1989 г., по време на свиждане, Орлинова установява контакти с членове на т. нар. „Демократична лига за защита правата на човека” от Кърджалийско. Обикаляла селата в района на гр. Каолиново и подбуждала ислямизираните българи към демонстративни прояви.

На 24.05.1989 г. Шишман Тодоров от Варна, въдворяван в гр. Белене, съобщил на Петър Бояджиев, че в града има „седяща стачка”, провеждана от семействата на „политическите затворници”. Емил Хаджиев също уведомил радио „Свободна Европа” за предложението на затворници във всички населени места да се проведат демонстрации с участието на жени и деца, на които да бъдат поставени техни искания.

Осъдените за противодържавна дейност български граждани-мюсюлмани и част от освободените от затвора активно се включиха в дейността на различните неформални структури. (Подч. от съст.)

През месец декември от затвора в Стара Загора е освободен Иван Велев – ислямизиран българин с висше образование, живущ в с. Зорница, Хасковска област. Веднага след това той учреди т. нар. „Дружество за подкрепа на Виена-89”, която структура беше в основата на безредиците в гр. Джебел през м. май 1989 г.

Четирима основатели на т. нар. „турско крило” към „Независимото дружество за защита правата на човека” са бивши затворници. Дванадесет от членовете на тази структура са осъждани за различни престъпления. Петима от членовете на т. нар. „Демократична лига за защита правата на човека” са осъждани също, а двама в момента са в затвора.

Може да се направи изводът, че част от ислямизираните българи, изтърпяващи присъди „лишаване от свобода”, са ангажирани в подстрекателски и в известна степен и организаторски действия, за провокиране на гладни стачки и масови демонстративни прояви. (Подч. от съст.)

 

НАЧАЛНИК ПОДЕЛЕНИЕ 72400 - МВР

(п) НЕ СЕ ЧЕТЕ

 

АГСУ, а. е. 117/1989 г., т. 2, І част, л. 1-6. Оригинал. Машинопис.

 

№ 3

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МВР

ШЕСТО УПРАВЛЕНИЕ - ДС

Рег. № 1010. Екз. № 3

15.VІ.1989

София

Министерство на вътрешните работи

Главно следствено у-ние

Вх. № 7900 от 29.06.1989 г.

П/П Цветков/30.6.89 г. (п) [Д. Иванов]

 

СПРАВКА

ОТНОСНО: Получени данни за участие в провокирането на гладните стачки и масовите безредици на ислямизирани българи, изтърпяващи присъди „лишаване от свобода”

 

В информационно съобщение № 6 от 20.06.1988 г. на отдел „Затвори” - МВР се съдържат оперативно интересни данни от техен източник за разговор между бившите обекти на ГДОР „Фургона” - Христо [Младенов] Хубенов и [Мартин] Кьосев, осъдени за провокираните от тях и други лица масови безредици през 1984 година в района на Момчилград. Те коментирали, че по време на панаира в Хасково, който се провежда ежегодно на 10 септември, ще се състои демонстрация с участието на 40-50 000 души от Кърджалийско и Хасковско. Щели да носят и плакати, че са турци и искат да остават тук, да предявят искания „за освобождаването на политическите затворници във връзка с възродителния процес” и др.

По този повод 04 отдел предложи на отдел „Затвори” - МВР Христо Младенов и Мартин Кьосев да се вземат на активен отчет и се проведат срочни мероприятия за изясняване и разширяване на получените данни. Договорихме се да се осигури технически контрол на разговорите по време на свижданията им с техни близки, роднински, идейни и приятелски връзки. Наред с това да се активизира и работата по всички обекти с възстановени имена, изтърпяващи наказание лишаване от свобода, особено от района на Кърджали и Хасково, с цел изясняване на данните по подготовка на масова и остра подривна дейност. Помолихме ръководството на отдел „Затвори” - МВР срочно да предава на Шесто управление - ДС получаваната информация в тази насока за набелязване на допълнителни съвместни мероприятия.

През ноември м. г. [1988 г. – бел. съст.] лицата, възстановили имената си, изтърпяващи наказание в Старозагорския затвор, организирано обявиха гладна стачка. Връчиха писмени заявления със старите си имена, в които декларираха, че се отказват от българското гражданство и поставиха искания да им се разреши да заминат за Турция.

Подобни стачки бяха организирани от затворници и от 25 май т. г. [1989 г. - бел. съст.] По различно време в тях се включиха и техните близки, идейни и роднински връзки от различни райони на страната.

През декември миналата година от отдел „Затвори” - МВР отново бяха получени данни за Мартин Кьосев. Той споделил, че по време на пребиваването си в Старозагорския затвор редовно се събирали осъдените за противодържавна дейност ислямизирани българи. Обсъждали причините за провалянето на нелегалните организации, в които участвали. Стигнали до извода, че липсвал единен център, който да ръководи и координира действията им в Южна и Северна България. Решили да започнат изграждането на нелегална партия на мюсюлманите в страната.

Меди Доганов, осъден по ДОИ „Редактори”, също участва в тези сбирки. Той предложил да се води борба чрез организиране на мирни походи, седящи демонстрации пр. Да се работи непрекъснато и за повишаване „националното самосъзнание” на мюсюлманите. Според Доганов в определени моменти можело да се употреби и оръжие. Уточнили по време на свижданията всеки да разкаже за взетите от тях решения на своите близки и осигури приятели. След освобождаването им те също трябвало да действат в тази насока. (Подч. от съст.)

През декември 1988 от затвора в Стара Загора бе освободен Иван Велев - ислямизиран българин с висше образование, роден в с. Зорница, Хасковска област. Непосредствено след това той създаде т. нар. „Дружество за подкрепа Виена-89”. Тази вражеска структура беше в основата на безредиците в Джебел. Няколко месеца след осъждането на Давид Хаджиев, ръководител на Толбухинския клон на нелегалната организация [ТНОДБ] по ДОИ „Редактори”, постъпиха данни от отдел „Затвори” - МВР и оперативните поделения, че той дава указания на свои съмишленици за провеждането на вражеска дейност чрез съпругата си Рени Хаджиева. Сега тя е подследствена по чл. 269 от НК за организиране на безредиците в гр. Толбухин. Активен участник в безредиците бе и съпругата на Здравко Аргиров от Толбухин, също осъден по ДОИ „Редактори”. При свиждания с близките си те ги информирали за провежданите от тях гладни стачки. Давали указания подобни масови прояви, включително и демонстрации, да се проведат в навечерието на Парижката конференция.

Една от активните организаторки на протестните акции в района на Каолиново е Галя Орлинова от гр. Нови пазар, обект на ДОН в Общинско управление на МВР - Шумен. Баща й изтърпява присъда в Старозагорския затвор за вражеската си дейност по ЦДОИ „Печатари”. В работата по нея бе придобита достоверна информация, че на 10 май т. г. по време на свиждане с баща си две лица от Кърджалийско, които също били на свиждане при свои близки, й предложили да стане член на „Демократичната лига за защита правата на човека”. Няколко дни по-късно Орлинова споделя, че лицата от Кърджали са посетили Нови пазар и района на Каолиново.

Един от ръководителите на безредиците в Каолиново - Панайот Илиев, разказва, че основната им подбудителка била Галя Орлинова. Тя обиколила селата с лице, за което Илиев знаел само, че е „бивш политически затворник”. По данни на ГСУ - МВР един от организаторите на демонстрациите в Разградско е освободен на 15 май от Старозагорския затвор.

През май т. г. от отдел „Затвори” бе получена информация, че по инициатива на Меди Доганов всички затворници трябвало да предадат по време на свижданията си на своите близки да организират седящи демонстрации на обществени места. На 24.05.1989 г. Шишман Тодоров от гр. Варна, въдворяван в Белене, съобщава на ИР Петър Бояджиев, че в гр. Варна има „седяща” стачка на семействата на „политзатворниците”.

По данни от М[ероприятие] „Пирин” [за подслушване] на 21.05.1989 г. Емил Хаджиев от гр. Варна, въдворяван в Белене, е предал на Румяна Узунова от радио „Свободна Европа”, че на 20.05. т. г. негова позната била на свиждане на съпруга си в затвора в Стара Загора. Затворниците предложили във всички населени места да се проведат демонстрации с участието на жени и деца. На площадите те трябвало да поставят своите искания.

След първите масови безредици се получиха данни, че ислямизирани българи от Старозагорския затвор са заявили: „Нашите хора, минали през затвора, си знаят работата”.

Осъжданите за противодържавни престъпления и част от освободените от затвора активно се включиха в дейността и на различните неформални структури. Четиримата основатели на т. нар. “турско крило” към „независимото дружество” са бивши затворници. Дванадесет от членовете на тази структура са осъждани.

Петима от членовете на т. нар. „Демократична лига за правата на човека” също са осъждани, а двама в момента са в Старозагорския затвор. По данни на аг. „Крум” на Разградския [Неясен текст - бел. съст.] лидер на организацията в с. Соколарци, Сливенско, му споделил, че „лигата” има добри позиции в Сливен и Стара Загора.

Може да се направи изводът, че част от ислямизираните българи, изтърпяващи присъди „лишаване от свобода”, са ангажирани с подстрекателски, а в известна степен и организаторски действия за провокиране на гладни стачки и масови демонстративни прояви.

Считаме за целесъобразно съвместно с отдел „Затвори” - МВР и ГСУ - МВР да продължи работата по пълното изясняване на участието в провокираните симулативни гладни стачки и масовите безредици на изтърпяващи присъди „лишаване от свобода” ислямизирани българи. За целта да се разработят необходимите мероприятия.

 

НАЧАЛНИК ОТДЕЛ 04.06 – ДС     Полковник: Вярно (п) В. Божков

 

Нап. в 4 екз., № 1 – ръководство, № 2 - ГСУ – МВР, № 3 - Отдел „Затвори” – МВР, № 4 - отдел 04, Изп.: Г. Паунов, Нап.: К. Симеонова - м. № 8454, София, 15.06.1989 г.

 

АГСУ, а. е. 5, Дело № 5/1985, т. 2, ­ІІ част, л. 107-111. Оригинал. Машинопис.