Протестите на турците в България срещу възродителния процес (20-30 май 1989 г.)

Документи

/Продъление на основните документи/

№ 18

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 365. Екз. № 3

22.5.1989 г.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Масови демонстративни прояви и безредици извършени в някои райони на Варненска, Разградска и Хасковска област

 

(Съкратени са повтарящите се в други информации и несъществените факти – бел. съст.)

Към 18.00 на 21 май т. г. положението в указаните райони на Разградска, Варнен­ска и Хасковска област е овладяно. Провеждат се спешни оперативни и следствени мерки за разкриване на подбудителите и организаторите на извърше­ните демонстративни дейс­твия и масови безредици. (Подч. от съст.) Взимат се допълнителни охранителни мерки за недопускане на нови демонстрации, масови безредици и ексцесии.

За възникналите инциденти и обстановката в районите с компактни маси ислями­зирани българи могат да се направят следните изводи:

- В общините Дулово, Каолиново, Разград и прилежащите им райони от Разградска и Варненска област обстановката продължава да бъде много напрег­ната. В района на гр. Джебел, Хасковска област се чувства известно напрежение.

- Характерно за извършените през двата дни масови прояви е бързото формиране и крайно агресивно поведение на тълпите, което доведе до предизвикани от тях остри сблъсъци със силите за опазване на обществения ред.

- Налице са редица данни, че подстрекаването на населението, както и опи­тите за ръководство на формираните тълпи се осъществявало от екстремистки настроени лица, поддържащи контакти с изменници на родината, а също така и с радиостанциите „Дойче веле” и „Свободна Европа”. Установени са проведени телефонни разговори, в които се дават указания за насочване демонстративните прояви към издигане на искания за за­щита правата на човека.

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Г. Танев

 

Отп. в 3 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – Памет, № 3. КД, Размн. в 11 екз. за всички членове на Политбюро – без Д. Стоянов и В. Палин, В. Мръчков – на 225, Я. Радев – на 235, Изп.: Радичков, Нап.: Савова – 748, 22.05.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 939, л. 183-187. Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

 

 

№ 19

Излъчен по радио „Свободна Европа” разказ на Емин Хамдиев Сапиев за демонстрацията в с. Климент на 21.V.1989 г. и за разпространен призив на политическите затворници от Стара Загора навсякъде, където живеят турци, от 20 май 1989 г. да излизат на площадите и обявяват исканията си. 22 май 1989 г.

 

Р. Узунова: Ако знаете нещо за вчерашните събития, бихте могли да кажете.

Е. Хамдиев: Знам доста неща, щото вчера от мястото на събитието дойде мой баджанак… - идвал, чул, че съм освободен (от интерниране), идвал за Варна - и, не щете ли, го спрели,… нали, колоната, вече нямал възможност да премине и…

Р. Узунова: Къде го спрели?

Е. Хамдиев: … от Престоя до Климент се присъединил в протестната акция, не акция - демонстрация. Включил се. Отпред децата се движели, отзад – по-възрастни, най-възрастните, които, нали, около седемдесе и т.н., и тези които, изнемощели - са били в коли, и по-назад вече - по- на средна възраст и тези, които могат да се движат… И се срещнали в Климент - и оттам се появили други групи, с деца пак отпреде, прегръщали се, там лозунги…, съответно, без да бъдат обезпокоявани - до Климент - от органи на властта, милиционери… И един подполковник, не знам кой беше… обещали, дали са обещание, че до сряда… че ще се възстановят имената… И, в крайна сметка, баджанакът ми тръгнал с колата за при мене. И на с. Крива река срещнал 6 - 7 танка, отпреде с джипка, се движели към мястото на събитието,…

Р. Узунова: Към Климент?

Е. Хамдиев: Към Климент, да. От днеска имам другите сведения, че с вътрешни войски или милиционери, не можах точно да разбра, имали ръкопашен бой… и, най-важното /засега, извинявам се!/ - не можах да уточня името на един другар, който от побой в Дулово бил пребит и убит! Така разбрах, че е убит, но името му, засега, не мога да Ви кажа... Ако съм жив и здрав утре вечер, ще имам пълните сведения как се казва тоя другар,… но разбрах, че е от първите четирма, които са почнали гладната стачка - единият от тях, така разбрах...

Р. Узунова: А, по негова преценка, колко души са били между Престое и с. Климент?

Е. Хамдиев: По преценка на баджанака ми, той се казва Осман, презимето не мога да Ви кажа как е, че някъде… няколко хиляди – това са в порядъка между 2, 3 до 5 хиляди. Но после те са продължили - понеже той е спрял в Климент - и продължили към с. Наум, някакво друго, какво село беше?! - и оттам вече за Каолиново. Той не се е включил в тази част - там се присъединили още от неколко села и от околните окръзи, бивши окръзи, и се събрали доста народ - десетина хиляди, между 5 и 10 хиляди някъде. И, ето, че тия неща са станали... А, има и едно предложение, нека да Ви съобщя: една другарка ме посети днеска, която е съпруга на политзатворник, тя вчера е била на свиждане при мъжа си - от 25-и някаква турска делегация щели да допуснат в България. Тези политзатворници от Ст. Загора предложили всички масово да проведат мирна демонстрация по населените си места, с децата си, с жените си, със старците и т. н. – да излязат на площада и да обявят исканията си.

Р. Узунова: В кое село?

Е. Хамдиев: Това е масово... Призивът е за всички населени места с турско малцинство…

Р. Узунова: Аз също ви благодаря.

 

(22.05.1989 г., ролка № 319)

 

Цитирано по: http://www.omda.bg/arhiv/rumyana_uzunova/

№ 21

Съобщение по радио „Свободна Европа” от анонимен мъжки глас за проведени на 24 май 1989 г. демонстрации на турците в редица селища на Североизточна България (Толбухинско, Варненско, Шуменско и Разград­ско). 24 май 1989 г.

 

Мъжки глас: … Продължаваме: Варненска област, 24 май `89-та г. - ма­сови манифестации на турското население в селата Медовец, Лопушна, Партиза­нин и Полянци; има много милиция и войници с химически бойни средства; няма сблъсквания; в прего­вори между манифестанти и власти се стига до споразуме­ние за спиране на манифеста­циите; властите им обещават, че от 3 до 5 дни ще им бъдат възвърнати правата, вкл. и рождените им имена, на което тур­ците не вяр­ват; Обща манифестация на селата /…/ и от Сеновец към гр. Хитрово - манифес­тантите са разпръснати с палки; в центъра на гр. Тол­бухин - седяща стачка на семейства на политзатворници. Всички турци, които са били в лагера на остров Белене, и тези, които са изселени в различни краища на България, обя­вяват гладна стачка до края на м. май тази година [Подч. от съст.]; Манифестация в с. Езерче, Разград­ско - носят се слухове за двама убити; на гара Самуил, Шуменско - манифестират 3000 човека; Шукри Алиев, който живее за сега във Варна, политзатворник и лагерист на о. Белене, се присъединява в 0 часа на 25 май към обявилите гладна стачка и тъй като дирек­торът не му разрешава отпуск, Шукри ще проведе глад­ната си стачка на работното си място. Това е.

Р. Узунова: Това, в Шумен, вчера ли е било? Вчера - на 24- ти?

Мъжки глас: Вчера. И този, който предаде за този лагерист, ний сме били заедно в Бе­лене - сега, последния лагер. Ами, това е…

(Пак там, 24.05.1989 г., ролка № 331)

 

Цитирано по: http://www.omda.bg/arhiv/rumyana_uzunova/

 

№ 24

Протестно отворено писмо на Ахмед Доган до Тодор Живков

 Пазарджик, 25.V.1989 г.

 

До гра­ж­да­ни­на пре­д­се­да­тел на Дър­жа­в­ния съ­вет на НРБ [до То­дор Жи­в­ков - бел. съст.] с ко­пие до гра­ж­да­ни­на пре­д­се­да­тел на Ко­ми­те­та по права­та на чо­ве­ка

 

Копие до граж­данина председател на казионния Комитет по правата на човека [Константин Телалов - бел. съст.]

 

Убийци, палачи, спрете репресиите!

Протестирам срещу политическия авантюризъм на българс­кото правителство! По­литиката на геноцид и държавен тероризъм не ражда „заб­лудени овчици”, а убедени и всеотдайни борци за права, свободи и справедливост.

Ос­новните ми искания към бъл­гарското правителство са:

1. Обща амнистия на всички, ко­ито пострадаха от т. нар. „възродителен процес”;

2. Да ми се възстанови турското име;

3. Да се внесе законопроект в НС за свободно уп­ражняване на националните езици на мал­цинствата в България, включително и за турския език;

4. Пълна свобода на вероизпове­данието, включително и на сюнета;

5. Даване възможност за свободно изселване в Тур­ция.

 

25 май 1989 г.

Ахмед Доган

 

Валерия Велева. От Пазарджишкия затвор в капачки от буркани Меди Доганов праща протес­тни декла­рации до Париж - в. „Дневен труд” от 2.XI.1997 г.; Салхим Ка­рамустафа. Съпротивата на турците…, цит. съч…, с. 154-155.

№ 33

СТРОГО СЕКРЕТНО !

 

М-ВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

ОТДЕЛ „ЗАТВОРИ”

Рег. № Д-280, Екз. № 1

София, 06.06.1989 г.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Получени по-характерни сигнали по линия на ДС в отдел "Затвори" - МВР през м. май 1989 година.

 

І. ВЪЗРОДИТЕЛЕН ПРОЦЕС

В почти всички затвори лишените от свобода с възстановени имена коментират за предстояща амнистия, новия Закон за зад­граничните паспорти, които според тях трябвало да им бъдат изда­дени със старите имена, пишат молби за отказ от българско граж­данство и искат да бъдат изселени в Турция.

Смятат, че за постигане на целите си, най-ефикасно средство са гладните стачки.

1. В затвора Враца, след събитията във Варненска област и съобщението, направено в печата, обстановката се е усложнила - написани са 4 бр. писмени протести от лишени от свобода с възста­новени имена, които заявяват, че обявяват четиридневна гладна стачка в подкрепа на "репресираните техни сънародници". Не прие­мат възродителния процес, желаят да им бъдат възстановени старите имена и изявяват претенции за признаването им като национално малцинство.

Организатор на стачката е лишеният от свобода Альоша Керанов.

Гладната стачка е прекратена на 28.05.1989 г. и щяла да бъде подновена след приключване на Парижката среща – от 12.06.89 г.

2. В затвора Пазарджик девет лишени от свобода с възста­новени имена са обявили гладна стачка.

Организатор на стачката е лишеният от свобода Меди Доганов. Доганов очаква преговори с "онези от горе". Мнението му е „никакви компромиси”. (Подч. от съст.) Според него убитите при вълненията са убити, защото в тях е стреляно от упор.

Тълкува съобщението за предстоящо посещение на др. Т. Жив­ков в СССР в тяхна полза и смята, че то е свързано с “техния въпрос”.

Иска безусловна амнистия за политическите затворници, право на език, вяра, сюнет и др.

Чака представители от Главна прокуратура.

Искат правата си: Да им върнат старите имена и да ги изселят в Турция.

3. В затвора Плевен лишеният от свобода с възстановено име Иво Топалов е заявил: „Зная, че при сегашната безработица трудно мога да намеря работа в някоя западна страна". Счита, че новият Закон за задграничните паспорти е голям „удар” на властта,

с който по негови думи „те печелят два пъти. Първо ще се освободят от недоволните и криминалните, а второ - пред света се показват като демократична държава". Такива като него ги лишавали от възможността да искат политическо убежище.

4. В болницата при затвора София лишеният от свобода Валентин Димитров от затвора Пазарджик е споделил пред наш източник, че иска среща с лишения от свобода Янко Янков, за да предаде нещо от лишения от свобода с възстановено име Меди Доганов, а именно:

- лично Янко да съчини текст на молба до Държавния съвет и до Комитета за защита на правата на човека и всички българи-мохамедани да пуснат молби до двете инстанции, като всяка молба да има трите турски имена на лицето, майчиния му език, каква му е религията, какъв паспорт (ако е имал и изселнически паспорт) е притежавал до 1985 г. и какъв е издаден след това, къде се намира сега. Освен тези данни съдържанието на молбата да бъде - искане за отказ от българско гражданство и експулсиране в Турция. В края на молба­та да пише, че той (те) желаят М. Доганов да защитава техните интереси пред българските власти и западните страни. На свижданията да кажат и на роднините си, които да пишат и до свои близки в западни страни;

- всички лишени от свобода българомохамедани да проведат два пъти по пет дни гладни стачки. За тези гладни стачки всеки на свижданията да предупреди близките си, които в същото време да организират мирни седящи демонстрации пред об­щинските сгради, партийните домове и други обществени места. По време на демонстрациите да бъдат облечени в черно и да носят лозунги „Свобода на политическите затворници”, "Искаме да станем турци", "Ахмед Доганов да ни води по националния път" и др. Първата стачка щяла да се състои от 25 до 30.05 т. г., за да предшества конференцията в Париж по правата на човека. Вто­рата стачка щяла да се състои от 12 до 17.09.1989 г., преди срещата на Балканските страни. Близките им да съобщят обезателно за тези "мероприятия" на западни легации, радиостанции и да филмират всичко.

В затвора София осем лишени от свобода с възстановени имена и лишеният от свобода Янко Янков са обявили гладна стачка, като в последствие са останали само четири, включително и Янко Янков.

5. В затвора Стара Загора лишени от свобода с възстановени имена смятат, че др.Тодор Живков ще ходи в СССР по техния въпрос.

След съобщението за станалите безредици в Разградска и Варненска области започнали да викат и свиркат. Смятат, че жерт­вите са много повече. Съжаляват, че техните не могли да вземат оръжието. Заявяват, че "техните хора, минали през Старозагорския затвор, си знаели работата". (Подч. от съст.)

В същия затвор е получено писмо от ученика Елин Адемов от гр. Нови Пазар, адресирано до дядо му л. св. Орлин Кармазов. В него той съобщава, че на 20.05.1989 година 15 х. души са вдиг­нали стачка за правата си в Делиормана. Имало убити, като само в тяхната болница е имало 16 души тежко ранени. Щял да се обади на радио "Свободна Европа" и да се оплаче. Съобщава на дядо си, че "турският народ си иска имената и училищата или визите до сря­да" - 24.05.1989 г. Заявява: "Вече не ме интересува нито училище­то, нито нищо българско".

В затвора Стара Загора 15 лишени от свобода с възстано­вени имена са обявили гладна стачка, като впоследствие са оста­нали 7.

6. В затворите Пазарджик, Стара Загора и др. има раз­цепление между лицата с възстановени имена от Северна България и Кърджалийско, като едните казват, че другите не са истински турци и обратно.

ІІ. ТЕРОР

В затвора Бургас лишеният от свобода с възстановено име Асен Кофинов споделил, че преди задържането му в с. Росен в неговия дом девет души водили разговор как да преминат в Турция. Асен предложил да отвлекат самолет от София. Оръжието щял да им го предостави старшината, който бил от тяхната група. Заявил, че негово близко момче – Ерол, е получавал писмата от турското консул­ство в Бургас, след което му ги е предавал. Асен отговарял на въп­росите на турски език, връщал ги обратно на Ерол, а той на консул­ството.

1.      НЕЛЕГАЛНИ ГРУПИ

В затвора Варна е получена оперативна информация, че в гр. Варна се оформя група на „Независимото дружество за правата на човека”, като групата се стреми да привлече нови членове и раз­върне дейността си. Един от членовете на групата - Георги Кулев, споделил, че поддържа връзки с бившия затворник от затвора Стара Загора - Атанас Костандиев от гр. Бургас, който бил основал група в родния си град, свързана с "Независимото дружество". (Предава проведени несъшествени разговори и телефони, по които се обаждат на радиостанциите – бел. съст.)

Г. Кулев споделил пред източника, че през нощта на 27.05.1989 г. е говорил с В. Топузлиев, който му казал, че д-р К.Тренчев от Стара Загора е задържан. Той е трябвало да отиде във Варна заедно с Николай Колев (Босия), за който не знаят къде се намира. Говорили помежду си, че дружеството трябва да се дистанцира от екстремистките действия на българите-мюсюлмани и да излезе с апел, призоваващ към благоразумие и спазване на законите.^[1] (Подч. от съст.)

Получено е и сведение, че дружеството е направило връзка с българи-мюсюлмани. Това са Адам Хаджиев и Йосиф Чаушев. На срещата Хаджиев е бил охраняван от три лица, единият от тях е бил Чаушев. В дома на Г. Кулев разговаряли, като лицата с възстановени имена изказали неудовлетворение от факта, че дружеството не се занимава с техните проблеми - имена, изселване и пр. (Подч. от съст.). Освен това искали в Програмата да се запише „за оздравяване раните, нанесени на етническите и религиозни малцинства”. Държали в молбите да пишат турските си имена. Исканията им не са приети.

На 03.06.89 г. гладните стачки в затворите са прекратени.

 

ПЪРВИ ЗАМ. НАЧАЛНИК ОТДЕЛ „ЗАТВОРИ”,

ПОЛКОВНИК: М. БОНЕВ

 

Написано в 3 екз.

№ 1 – ЦИОУ

№ 2 – У-ние VІ ДС

№ 3 – КД

Изп.: П. Кротнев

Нап.: Л. Тодорова

05.06.1989 год.

Гр. София

 

АМВР, ф. 1, оп. 11а, а. е. 761, л. 47-56. Оригинал. Машинопис.

---

[1]Такъв апел е прочетен от отец Димитър Амбарев по радио Свободна Европа на 27 май 1989 г. – виж оповестения разговор на Румяна Узунова с о. Д. Амбарев – говорител на Независимото дружество за правата на човека.

№ 34

Строго секретно!

Централна оперативна група

Рег. № 424. Екз. ед.

31.5.1989 г.

 

Експрес-информация № 6

Относно: Получени данни за оперативната обстановка към 08.00 часа на 31 май 1989 година

Постъпващите от областните управления на МВР данни показват, че изявлението на генералния секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съ­вет на НРБ др. Тодор Живков предизвика огромен интерес и намира широк по­ложителен отзвук сред всички слоеве на българския народ. Със задоволство се коментира откровеният тон и ка­тегорич­ността в позицията на НР България. Най-много коментари са доловени по отношение ре­шението за отваряне на границата на страната и разобличаването на турските инсинуации.

(По други въпроси – виж пълния текст на документа в документалните издания за майските протести и неформалните организации – бел. съст.)

На 30 май лишеният от свобода Меди Доганов е заявил пред ръководството на зат­вора в Пазарджик, че прекратява гладната стачка, тъй като бил доволен от някои моменти в изявлението на др. Живков. Считал, че те са постигнали целта си и въз­действал на двама затворници да прекратят гладната стачка. Продължа­ват да от­казват приемане на храна четирима лица, лишени от свобода. [Подч. от съст.]

(…)

Полковник: (п) Т. Тодоров

 

Отп. в 1 екз., № 1 - др. Шопов, Изп.: Тодоров, Нап.: Стоименова, 31.05.1989 г., Размн. в 25 екз.

 

АМВР, ф. 1, оп. 11 А, а. е. 743, л. 189-198. Оригинал. Машинопис.

№ 35

СЕКРЕТНО!

Министерство на вътрешните работи

ГЛАВНО СЛЕДСТВЕНО У-НИЕ

Рег. № ІІ И-76. Екз.№ 2

02.06.1989 г.

1040 - СОФИЯ

Гр. Шопов/без дата

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Следствени данни за оперативната обстановка в страната на 01.06.1989 г.

 

Оперативната обстановка по линия на следствието се характеризира с тенденция на постепенно нормализиране.

Усилията на следствените органи са насочени към изясняване поведението и реалното участие на стотици граждани в безредиците. Продължава издирването на подстрекателите, организаторите и емисарите, предизвикали нарушение на обществения ред и социалистическата законност.

Към 2 юни 1989 г. в страната се водят 28 дела срещу 109 лица, от които 93 са задържани.

В центъра и териториалните следствени подразделения се водят следните предварително производства:

1. В Главно следствено управление - МВР:

По следственото дело за изясняване съпричастието на ТРЕНЧЕВ, КОЛЕВ и ЗАПРЯНОВ в безредиците:

От деня на задържането му - 26.05.1989 г. ТРЕНЧЕВ отказва да се храни. Твърди, че е започнал гладна стачка в подкрепа на исканията на лицата с възстановени имена на 23.05.1989 г. и ще я продължи в знак на протест против задържането му, докато умре. Взети са спешни мерки за изкуственото му хранене в болницата на Софийския затвор.

ЗАПРЯНОВ обяснява, че по време на областното събрание на т. нар. „Независимо дружество за защита правата на човека”, състояло се в Хасково в началото на м. май т. г. „представител” на „турското етническо малцинство в България” заявил, че са решили да проведат верижна гладна стачка, която до 30.05.1989 г. трябвало да обхване всички райони, в които живеят лица с възстановени имена. Целта на гладната стачка, която замисляли да проведат във връзка с Парижката конференция за правата на човека, била да се поставят искания пред българските власти за признаването им като етническо малцинство с произтичащите от това признаване на турски език за официален, изучаването му в училищата, издаването на вестници и излъчвания по радиото на турски език и възстановяване на старите имена.

На събранието било решено лицата с възстановени имена - членове на „дружеството”, да не вземат участие в гладните стачки, за да не се навреди на „дружеството”, тъй като то не било организатор на това мероприятие. Уговорили се документът, с който ще се обяви гладната стачка, да бъде предоставен на ръководството на „дружеството” за редакционното му оформяне. От своя страна ръководството обещало да подкрепи гладната стачка, но препоръчало при провеждането й да не се използва насилие, тъй като нямало да получат широка подкрепа. [Подч. от съст.] На 16.05.1989 г. ЗАПРЯНОВ заедно с ГЕОРГИ КАНЕВ отишли в дома на д-р ТРЕНЧЕВ, където освен него заварили и лице възстановено име, участник в събранието в Хасково. Разговаряли с него за исканията на участниците в предстоящата гладна стачка, които се свеждали до тези, уточнени на събранието в Хасково. ЗАПРЯНОВ предупредил отново, че борбата им трябва да се провежда с мирни средства, защото в противен случай никоя от хуманитарните организации нямало да им обърне внимание. Лицето с възстановено име споделило, че в Джебел се подготвя гладна стачка и че тяхната група, без да уточнява коя, също се е присъединила към нея.

На 21.05.1989 г. ЗАПРЯНОВ и д-р ТРЕНЧЕВ посетили в Пловдив ПЕТЪР МАНОЛОВ преди заминаването му за Австрия. Там МАНОЛОВ говорил за термина „турската карта”. Според него, „турското етническо малцинство” в България се активизирало и в най-скоро време щели да станат вълнения. Сега бил дошъл моментът „независимото дружество” да стане посредник между „турското етническо малцинство” и правителството. „Дружеството” възприемало гладната стачка като форма на протест, но било против всякакви форми на насилие и тероризъм. Трябвало да канализират този процес в мирни рамки, но така, че правителството да види, че имат влияние сред „малцинството”. По този начин щели да получат обществено признание.

МАНОЛОВ подчертал, че „НДЗПЧ” във всички случаи трябвало да вземе отношение по предстоящите вълнения на лицата с възстановени имена с декларации и изявления в западните радиостанции. В противен случаи щели да станат за смях, защото уж се борели за правата на човека, а не вземат никакво отношение. [Подч. от съст.]

(Подробности за следствените дела по населени места – бел. съст.)

Образувани са три следствени дела за подбудителство на вълненията в гр. Шумен, гр. Каолиново и с. Тодор Икономово срещу 16 лица, от които 15 са задържани под стража. По едно от делата като заподозряна е привлечена ГАЛЯ ОРЛИНОВА, спрямо която е взета мярка за неотклонение „подписка”. (Подч. от съст.)

(Подробности за следствените дела по населени места – бел. съст.)

 

ЗАМ.-НАЧАЛНИК ГСУ - МВР

Полковник: (п) Ч. Новански

 

Нап. в 1 екз., № 1 - др. Министър, Доразмножено в 3 екз., № 2- др. Шопов, № 3 - у-ние 06 - ДС, № 4 - ГСУ - МВР, Изп.: А. Дончев, Нап.: ВС - 490, София, 02.06.1989 г.

 

АГСУ, а. е. 5, Дело № 5/1985, т.2,­ ІІ част, л. 29-34; Също: л. 35-40. Оригинал. Машинопис.

 

№ 38

Министерство на вътрешните работи

ГЛАВНО СЛЕДСТВЕНО У-НИЕ

Рег. № ІІ И-78. Екз. № ед.

05.06.1989 г.

1040 - СОФИЯ

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Дейността на следствените органи в условията на усложнена обстановка към 05.06.1989 година

 

Към 08.00 часа на 05 юни 1989 г. обстановката по линия на следствената дейност в страната се характеризира със следното:

 (По-нататък изцяло в съкратена форма се дава ин­формация за хода и резултатите от следствието във всички подразделения в страната по области към 5.06.1989 г.)

 

3. Събрани са доказателства, че организираните вълнения в Толбухин и предотвратените демонстрации във Варна са дело на установени лица от средите на ислямизираните българи, членове на т. нар. „Независимо дружество за защита правата на човека в България”, които са поддържали връзки с активисти на „дружеството” от Пловдив, Шумен, Кърджали, Силистра и други райони на страната.

Установява се подбудителската и подстрекателската дейност на лица - бивши обекти на ГДОР „Печатари”, ДОР „Фанатици” и ГДОР „Редактори”, някои от които изтърпяват наказание в Старозагорския (и Пазарджишкия – бел. съст.) затвор.

4. Потвърждават се първоначалните данни, че в Бургаска област като организатори на масовите вълнения са се проявили бивши кметове и други лица с възстановени имена от местния партиен и държавен актив.

 

НАЧАЛНИК НА ГСУ-МВР, Генерал-майор: (п) К. Коцалиев

Нап. в 1 екз., за др. министър, Изп. Л. Сахатчиев, Нап.: К. Николова - 492, Размн. в 4 екз., № 1 - др. Гр. Шопов, № 2 - У-ние 06 - ДС, № 3 - ЦИОУ - МВР, № 4 - ГСУ - МВР, София, 5.05.1989 г.

 

АГСУ, а. е. 5, Дело № 5/1985, т. 2, ­ІІ част, л. 41-47; Също: л. 48-54,55-61 - копия. Оригинал. Машинопис.