Последиците от принудителното изселване са само негативни. На първо място в икономическата област, защото изгонените стотици хиляди етнически турци са работили в най-трудните участъци на материалното производство – строителство, минно дело, селско стопанство и др. и са били постоянен и сигурен източник на национален доход. А там от началото на юни 1989 г. вече се чувства остър недостиг на работна сила. Факт са и трайни неблагоприятни последици в много други области – демографска, социална и др. Може би най-болезнени и с многогодишна трайност са отворените нови рани в междуетническите отношения вследствие дълбокото противопоставяне между двете общности. Към края на август хуманитарната катастрофа чука и от двете страни на българо-турската граница. Тя все пак е предотвратена благодарение на осъзнатата отговорност на тогавашното турското правителство и държава. Тъкмо те имат смелостта да вземат решение за затваряне на границата. Много тежко е наследството в отношенията между двете съседни държави. Наслоени са противоречия, предразсъдъци, обиди, но изглежда, че по-затруднена е българската страна поради своята неотстъпчивост. Заради насилствената асимилация и принудителното изселване България изпада в пълна международна изолация.
В крайна сметка с принудителното изселване на стотици хиляди етнически турци от България в Турция твърде много стават Тодор-Живковите „грехове”. След насилствената смяна на имената на турците през 1984-1985 г., налагането на асимилацията „с огън и меч”, прилагането на репресии над хиляди етнически турци, осъществените като ответна мярка от неотговорни турци кървави атентати с немалко жертви и бруталното смазване на майските протести през 1989 г. към тях се прибавят новите: „голямата екскурзия” с принудителното изселване на 309 000 български турци; етническото прочистване и най-голямото преселение на човешки маси в Европа от една в друга държава след Втората световна война. Тъкмо тези Живкови „грехове” довеждат страната до дълбока финансово-икономическа, политическа, социална, демографска и хуманитарна криза и пълна международна изолация. Всичко това, взето заедно, има решаващ принос за падането на диктатора Тодор Живков от власт и последвалото рухване на комунистическата власт в България. А когато трябва да се посочват и другите основни и странични фактори, довели до споменатото сгромолясване, не трябва да се изпускат още два от тях: 5-годишната съпротива на етническите турци в България срещу комунистическата диктатура, „голямата екскурзия” или насилственото изселване на стотици хиляди етнически турци като част и следствие от тази съпротива.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.