Добре дошли в моя блог!

Ще публикувам тук резултатите от моите изследователски търсения с надеждата, че наученото от мен ще достигне до по-широк кръг от хора, които нямат времето и възможностите да черпят познания за най-новата история на България директно от архивите.

Съзнавам, че посветих живота си на тази част от историята, която все още е жива, спорна и за жалост разединява хората. Част от "героите" в моите книги и сборници са наши съвременници, срещаме ги по улицата, гледаме ги по телевизията. Аз не съм съдник, нито адвокат. Стремя се да излагам автентични исторически факти и да оставям читателите сами да правят изводи.

Всяка моя книга, всяка статия, сборник, всяко интервю или научнопопулярно четиво, което написах в последните 20 години, ми носеше нови врагове, но и нови приятели. За част от моите убеждения на историк и изследовател платих висока цена - много хора, почитатели на определена политическа сила, се разпознаваха в едни или други факти, които публикувах, и започваха да ме считат за техен "враг". Аз не съм нито "приятел", нито "враг" на която и да е политическа сила, на който и да е политик. Аз съм историк и такъв ще бъда винаги.

Ще се радвам, ако публикуваното тук ви даде нови знания, нов поглед върху съвременната политическа история на България и нов повод да се гордеем, че сме българи.

С уважение,

Веселин Ангелов


18 юли 2017

Лично! Строго секретно!

 

 

Държавна сигурност срещу неформалните организации

в България


/Продължение/

№ 21

ЛИЧНО СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

Рег. № 596. Екз. № 2

 

О Б З О Р Н А  О П Е Р А Т И В Н А  С В О Д К А

(25-31 май 1987 г.)

София

 

1. Вътрешнополитическа обстановка [За провеждането на „възродителния процес” – б. съст.] Осъществяват се превантивни мероприятия по отношение на извършители на нелоялни, нездрави прояви в среди на интелигенцията и младежите. Установен е нов опит на Желю Желев (автор на книгата „Фашизмът”, изключен от БКП, ст. н. с. в Научноизследователския институт по култура към Комитета за култура) да отпечата статия, съдържаща абсолютно неприемливи постановки за Левски и за българския национален характер. Статията е била включена за отпечатване в юнския брой на бюлетина на „Социологически преглед” – издание на Института по социология и на Българската социологическа асоциация при БАН. Информиран е Нико Ахиел – председател на асоциацията. [За прояви в средите на младежта – съществуването на неназовани зараждащи се неформални групи от привърженици на западни естрадни стилове – „хеви метъл”, за проявена еднопосочност в някои публикации на вестници и телевизията - б. съст.]

2. Дейност на противника, нелоялни и други прояви на чужди граждани [За дейност на турските дипломати и на югославското разузнаване – б. съст.]

 

МИНИСТЪР: (без подпис)

 

Отп. в 2 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – к. д., Размн. в 3 екз., № 4 – Г. Атанасов, №- 5 – М. Балев, № 6 – Ч. Александров, Изп.: Ч. Кираджиев, Нап.: СВ-1044, Редактор: В. Ванева, 1.6.1987 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 822, л. 251- 262 (л. 254-255 за извадката). Копие. Втори машинописен екземпляр.

№ 22

Решение № 43 на състав на Върховен съд на НРБ, с което отхвърля като неоснователни жалбите за отмяна и намаляване на присъдите на Варненския окръжен съд срещу ръководителите на Турското националноосвободително движение в България

 

Решение № 43

София, 15 юли 1987 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният съд на Народна република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети май хиляда деветстотин осемдесет и седма година, в състав:

Председател: Добри Петрунов

Членове: Пеню Пейчев, Тотка Янева

При секретар Е. Дилова и в присъствието на прокурора Н. Стойчев изслуша докладваното от съдията Т. Янева дело № С-41/87 година.

Варненският окръжен съд с присъда № 19 от 27.111.1987 година по НОХД 102/87 г. признал подсъдимите Меди Доганов Доганов, Илиян Илчев Атанасов, Диман Сабинов Кисимов, Сабин Наумов Наумов и Вергил Вергилов Исаев за виновни в това, че от лятото на 1985 г., а Вергилов от юни 1986 г. до м. юни 1986 г., образували и ръководили организация, която си поставила за цел да извършва престъпления против Народна република България, като... [Повтаря се изцяло съдържанието на присъдата на Варненския окръжен съд с постановените присъди, мотиви и основания по НПК за тях. Посочват се поименно постъпилите жалби до Върховния съд и оплакванията на подсъдимите - б. съст.]

Върховният съд на НРБ, като прецени направените оплаквания и изцяло правилността на присъдата съобразно разпоредбите на чл. 313 от НПК, за да се произнесе, съобрази следното:

ПО ЖАЛБАТА НА ПОДСЪДИМИЯ МЕДИ ДОГАНОВ ДОГАНОВ:

Оплакването за необоснованост на присъдата по обвинението по чл. 109, ал. 1, във връзка с чл. 107, пр. 2 НК е неоснователно.

От фактическа страна Окръжният съд е приел за установено, че през лятото на 1985 г. били образувани групи в Толбухин и с. Дръндар - Варненско, които изразявали недоволство от възстановяването на имената и постепенно оформили своята крайна цел - принуждаване на държавната власт към нова промяна на вече възстановените имена. Срещите между подсъдимия Доганов и ръководителите на сформираната група от гр. Толбухин Давид Хаджиев и др. подсъдими по друго дело го довежда до извода, че „в Североизточна България е назряла обстановка за противодействие” и затова е нужна ясна програма за действие, конспиративност и масово проникване на идеята за борба в съзнанието на недоволните от възстановяването на имената.

На конспиративната среща на 8.XII [1985 г.] в гр. Варна между представители на Варненски и Толбухински окръзи бил утвърден програмен документ на противодържавната организация, нейната структура, принципи на взаимодействие, формите на привличане на съмишленици и др. Именно подсъдимият Доганов, научният сътрудник и кандидат на философските науки към БАН, е този, който преценява, че за приемането на повече съмишленици в организацията тя трябва да се нарече „движение”, а не „партия”. Клетвената декларация при приемането на нови членове се подписвала с кървав отпечатък от палец, която по предложение на Доганов по-късно не била съставена. Така било образувано Турското националноосвободително движение - ТНОДБ - с централни и местни ръководства, с програмна декларация и печат. В декларацията, която трябвало да бъде приета до края на март 1986 г., имало три раздела и първият уточнявал формите на борбата: религиозна, политическа и икономическа. Страната била разделена на три [области]: Румелийска -Кърджали, Хасково, Пловдив, Бургас, Сливен и т. н. Лудогорска - Разград, Шумен, Търговище, Русе и т. н. Добруджанска - Варна, Толбухин, Силистра и т. н., където били избирани окръжни и областни ръководства. Третият раздел на програмната декларация представлявал „декларация” на ТНОДБ, адресирана до ООН и други организации. От събирания членски внос по 10 лв. месечно трябвало да се набират средства за различни издания на движението - вестници, позиви и др. клеветнически материали, да се дават помощи на семействата на „жертвите” на движението и др. По този начин се целяло да се даде масов характер на организацията, което сочи прекия умисъл за мащабите на противопоставянето на държавната власт.

Неоснователно е възражението, че подсъдимите нямали цел да извършват престъпления по смисъл на чл. 107 от НК, особено след включване в организацията на подсъдимия Доганов. Вярно е, че програмната декларация била преработена от него така, че да липсват конкретни указания за начина на осъществяване на „войната без оръжие”, но във всичките варианти съществува разделът за формите на борбата. Последователно в издаваните призиви се сочи, че трябва да се води борба за освобождение на турското малцинство и чрез тази борба в крайна сметка да се постигне изселване в Турция. При описване „последното положение на турците в Толбухински окръг” (л. 100, т. 7) умишлено са посочени действия на Народната милиция за грабежи и насилия спрямо лица, изразяващи недоволство от възстановяването на имената им, с единствената цел да възбудят мъст и желание за борба по описаните начини. Възбуждайки чувство на национална гордост от своя произход, посочвайки като най-важна цел сплотяването и освобождаването на „турското население от българското робство”, явно се подстрекава за икономически саботажи, за саботиране на предстоящите избори, за появяване на смут сред населението с възстановени имена. В Декларация № 2 (л. 78, т. 7) се сочи, че следва да се прави така, че държавните работи да изостанат, да се наказват предателите и доносчиците на народа, а в призива на л. 63, т. 7 се призовава да се потърси сметка на двуличните и от 24.1 до 31.1 да се обяви обща стачка в „името на падналите им сънародници в жертва и намиращи се в затворите”.

Горното в никакъв случай не може да се приеме само като пропаганда, тъй като не били извършени диверсии от подсъдимите до този момент. Макар да не се сочи кой е авторът, в призивите се сочи случай на спиране на работата на ДСО „Родопа” поради пускането в машините на твърди предмети като предмет на вредителство.

От друга страна фактът, че са разпространени над 3000 призива за бойкот на изборите, 200 броя програми и др. материали, призоваващи за единство и борба, както и призоваване на международната реакция за враждебни действия срещу НРБ, сочат недвусмислено за особено тежък случай на престъпна дейност. Подробно съдът се е мотивирал и защо приема, че деянията са започнали през лятото на 1985 година, поради което присъдата е напълно обоснована и законосъобразна.

Неоснователно се поддържа, че същата е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като не била проведена очна ставка между подсъдимия Доганов и свид. Хаджиев, които по основните факти нямат противоречия. Доказателствата са пълни и убедителни, а наложеното наказание на подсъдимия Доганов - справедливо по размер, като от една страна са отчетени смекчаващите обстоятелства, а от друга - изключително високата обществена опасност на извършените престъпления.

По изложените съображения жалбата на подсъдимия Меди Доганов Доганов като неоснователна следва да се остави без уважение.

[Съдът се произнася подробно и относно основателността на жалбите на подсъдимите Атанасов, Кисимов, Наумов, Исаев. Намира ги за неоснователни и не ги уважава. - б. съст.]

По изложените съображения и на основание чл. 337, ал. 1 от НПК Върховният съд на НРБ РЕШИ:

Оставя без уважение жалбите на подсъдимите Меди Доганов Доганов, Илиян Илчев Атанасов, Диман Сабинов Кисимов, Сабин Наумов Наумов и Вергил Вергилов Исаев срещу присъда № 19 от 27 март 1987 г. по НОХД № 102/87 г. на Варненския окръжен съд.

 

Председател: (п)

Членове: (подписи)

 

АМВР, Затворническо наказателно ОХ дело № 102/1987 г., л. 497-501. Оригинал. Машинопис.

 

№ 23

ЛИЧНО СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

Рег. № 936. Екз. № 2

6.10. [1987 г.]

 

О Б З О Р Н А  О П Е Р А Т И В Н А  С В О Д К А

(26   септември – 4 октомври 1987 г.)

София

 

1. Обща оценка за обстановката в страната

Обстановката в страната през изтеклата седмица беше нормална. Не бяха отбелязани значими враждебни, други нелоялни и противообществени прояви.

С намалена интензивност и без особена острота продължиха коментарите във връзка с осъществяваното преустройство във всички сфери на социалистическото строителство и с новото административно деление на страната. В столицата се издирва авторът на анонимен материал, пуснат в пощенска кутия на гражданин, в който се отправят клевети. Аналогични мерки се провеждат в Благоевград по прихванато писмо до организаторите на фестивала „Ален мак”, в което се изразява от нелоялни позиции несъгласие с оформянето на областите и определянето на областните центрове.

В резултат на проведените от партийните органи политико-разяснителна работа и взетите оперативно-предохранителни мерки обстановката в Русе след голямото обгазяване на въздуха се нормализира. Осуетен беше насроченият за 1 октомври от група граждани протестен митинг.

2. Възродителният процес [...]

3. Работата на органите на МВР за подпомагане развитието и опазване на икономиката […]

4. Дейност на противника, нелоялни прояви на чужденци […]

5. Прояви на вражеската емиграция […]

6. В ръководството на МВР […]

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Д. Стоянов

Отп. в 2 екз., № 1 – др. Т. Живков, № 2 – КД, Размн. в 3 екз., № 3 – др. Г. Атанасов, № 4 – М. Балев, № 5 – др. Ч. Александров, Нап.: Томова – 1952, 5.10.1987 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 825, л. 65-74 (л. 66 за извадката). Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 24

ЛИЧНО СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

Рег. № 1109. Екз. № 2

18.11.1987 г.

 

О Б З О Р Н А  О П Е Р А Т И В Н А  С В О Д К А

(9-15 ноември 1987 г.)

София

 

1. ОБЩА ОЦЕНКА ЗА ОБСТАНОВКАТА В СТРАНАТА

Обстановката в страната през изтеклата седмица беше нормална.

Сред различни социални групи са доловени изказвания предимно от позитивни позиции във връзка със състоялия се пленум на ЦК на БКП. дава се оценка, че навреме се поставят за обсъждане и решаване проблеми, свързани с преустройството, и се предприемат по-нататъшни практически стъпки за изпълнение на решенията на Юлския пленум.

Обстановката в Русе продължава да е напрегната. На 11 ноември по обяд пред сградите на окръжния и общинския народен съвет са се събрали над 120 граждани, предимно жени, носещи плакати с надписи „Стига празни обещания от съседите”, „Грози ни химическа катастрофа”, „Не е нужен ремонт, а преместване на завода”. Скандирали са: „Искаме въздух за нашите деца”. Приели са с недоверие дадените им обяснения от отговорни служители в съветите. Отделни лица са отправили остри нападки към тях и висши инстанции, че „не отстояват ефикасно интересите на русенските граждани при срещи с румънски представители на различни равнища”. Установени са инициаторите – две служителки. Няма данни за нелоялни подбуди. Съществува опасност негодуванието да се разрасне. Според получавана в МВР информация на много места в страната трудовата активност на служители в различни учреждения, особено от окръжни структури и от други с „неизяснено” положение, е силно занижена и дава крайно негативни последици.

Продължават да постъпват сведения за неритмично зареждане на търговската мрежа с продукти от първа необходимост – олио, масло, месо, други хранителни продукти, кафе. В Димитровград, Търговище и други населени места се отправят остри бележки. Отделни нелоялно настроени лица използват обстановката, за да злословят, че „снабдяването е под всякаква критика”. Разпространяват се слухове за „недостиг на брашно”.

2. ВЪЗРОДИТЕЛНИЯТ ПРОЦЕС […]

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Д. Стоянов

 

Отп. в 2 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – к. д., Размножена в 3 екз., № 3 – Г. Атанасов, № 4 – М. Балев, № 5 – Ч. Александров, Нап.: Ч. Кираджиев, Нап.: М. Цинигарова, Маш. № 2203/16.11.1987 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 826, л. 10-18 (л. 11 за извадката). Копие. Втори машинописен екземпляр.

№ 25

ЛИЧНО СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

Рег. № 1172. Екз. № 2, 1.12. [1987 г.]

 

О Б З О Р Н А  О П Е Р А Т И В Н А  С В О Д К А

(23-29 ноември 1987 г.)

София

 

1. Обща оценка за обстановката в страната

Обстановката в страната е нормална. [Продължава да се коментира докладът на Живков пред Ноемврийския пленум, който щял да даде „нов тласък на преустройството”, имало и критични бележки „по места” по някои кадрови промени, а „много трудови колективи” полагали усилия за преодоляването на затруднения за изпълнение плана за 1987 г., за липсата на яснота при новите условия за стопанисване на социалистическата собственост, а от нелоялни позиции се злословело, че държавата щяла да достави нови машини и части на високи цени – б. съст.]

2. Възродителният процес […]

3. Борбата срещу тероризма [За проведено във Варна международно съвещание по проблемите за борбата срещу тероризма – б. съст.]

4. Подпомагане развитието и защита на икономиката […]

5. Негативни изяви в среди на интелигенцията

В университетски и извънуниверситетски среди твърде оживено се коментира решението на Бюрото на софийския ГК на БКП да бъдат изключени от партията проф. Никола Попов, проф. Недялко Белев, проф. Васил Василев и доц. Николай Василев за антипартийни изказвания по време на отчетно-изборната конференция на партийната организация на Софийския университет.

В болшинството от доловените изказвания тази мярка се приемала с разбиране. поведението на проф. Н. Белев се характеризира като “злостно”. Има обаче преподаватели, които считат, че решението на КГ на БКП било “прибързано”. Според други то “противоречало на духа на преустройството”. Има оценки, че изключените се били превърнали в “герои” и случаят може да стане повод за нелоялни прояви в навечерието и по време на студентския празник.

На 20 ноември група от 15 студенти поискали “обяснение” по случая от секретаря на вузовския комитет на ДКМС и изразили съчувствие към наказаните. По-млади преподаватели били стъписани от изказванията и от наложените наказания.

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Д. Стоянов

 

Отп. в 1 екз., за др. Т. Живков, Размн. в 4 екз., № 2 – КД, № 3 – др. Г. Атанасов, № 4 – др. М. Балев, № 5 – др. Ч. Александров, Изпъл.: Кираджиев, нап.: СВ – 2286, 30.11.1987 ф. г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 826, л. 58-68 (л. 68 за извадката). Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 26

ЛИЧНО СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

Рег. № 1204. Екз. № 2, 8.12.1987 г.

 

О Б З О Р Н А  О П Е Р А Т И В Н А  С В О Д К А

(30   ноември – 6 декември 1987 г.)

София

 

1. Обща оценка за обстановката в страната

През изтеклата седмица обстановката в страната беше нормална. [За „преобладаващите „интензивни” коментари във връзка с осъществяваните от партията и държавата мероприятия по преустройството, за изпълнение решенията на Юлския и Ноемврийския пленуми. С „подчертан” интерес били посрещнати оповестено решение на ПБ на ЦК на БКП и постановление на МС за „качествено нов етап в развитие на селското стопанство”, публикуваното съобщение за заседание на МС, на което били разгледани „проблеми, свързани със задоволяването на населението със зеленчуци, плодове и животновъдни продукти, активно се работело за издирване авторите на около 200 листовки, разпространени на 30 ноември в квартал на Кирковски район на столицата, за други две листовки с вражеско съдържание от експреса Бургас-София – б. съст.]

2. Възродителният процес […]

3. Подпомагане развитието и защита на икономиката […]

4. Прояви сред интелигенцията и младежите

Продължават коментарите сред преподаватели и студенти във висши учебни заведения по повод изключването oт партията на трима професори и доцент от Софийския университет. Акад. Азаря Поликаров квалифицирал проявите на четиримата като „деяния на жалки догматици”. доцент Лидия Стефанова, ръководител на катедра в университета, се обадила по телефона от Париж и поискала подробности по случая. Преподаватели в Медицинската академия и ВИАС считали, че наказаните изразили мнения не много по-различни от становищата на лектори, изпращани от различни инстанции по линия на политическата просвета. Някои споделяли смущения, че „всичко това става в преломен момент на демократизиране и гласност”. В университетските среди и в Съюза на българските писатели се изказвало предположение, че в „ЦК на БКП ще се преразгледа решението на Градския комитет”.

Подчертано положителен отклик сред студентите намери словото на др. Т. Живков пред актива на срещата с Политбюро. Студентският празник премина във ведра обстановка.

Наблюдава се развитие на някои „инициативи” за сформиране на групи сред млада творческа интелигенция в столицата като „Дружество на независимите творци в България”, около художника Васил Ганчев; „Студия за изложби на открито”, около художника Валентин Бинчев; „Движение поети с китари”, около Роберт Леви, оператор в централната пощенска станция и Ангел Ангелов, аспирант в Софийския университет и художествен ръководител на вокално-инструментална група „Джендема”. Участниците в „движението” изпълнили в Студентския дом на културата (на среща с около 100 ученици, студенти, работници) песни, някои от които призоваващи младото поколение към отчуждаване от действителността и търсене алтернатива в смъртта. Песен, посветена на Сръбско-българската, Балканската и Първата световна война, предизвикала крайно шовинистични настроения.

В ход са съгласувани с компетентните органи при Министерството на външните работи мероприятия за ограничаване дейността на т. нар. „младежка” служба на петдесятната църква, която привлякла около 100 младежи и девойки, с които провеждала дискусии по библията.

Осъществяват се мерки за пресичане незаконната дейност на религиозна секта в с. Априлово, община Горна малина, Софийска област, която провежда сбирки в частен дом при участие предимно на млади хора от средите на интелигенцията.

 

МИНИСТЪР: (Без подпис)

Отп. в 2 екз., № 1 - Т. Живков, № 2 – к. д., Размн. в 3 екз.№ 3 - Г. Атанасов, № 4 – М. Балев, № 5 – Ч. Александров, Изп.: Ч. Кираджиев, Радактор: В. Ванева, Нап.: СВ-2329, 07.12.1987 г

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 826, л. 75-84 (л. 81-82 за извадката). Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 27

ЛИЧНО СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

Рег. № 1229. Екз. № 2

15.12.1987 г.

 

О Б З О Р Н А  О П Е Р А Т И В Н А  С В О Д К А

(7-13 декември 1987 г.)

София

 

1. Обща оценка за обстановката в страната

[Седмицата била наситена с „важни събития”. С „оптимизъм и надежди” положителното развитие в съветско-американските отношения, разведряването във военната област, подписването на договора за унищожаване ядрените ракети със среден обсег на действие, М. Горбачов бил станал „най-популярният” политически деец, работата на седмата сесия на Народното събрание и приети закони, изгледите за „разширяване на демократичността” при избирането на висшия и местните органи на народната власт, препоръки от лоялни позиции за отстраняване на „отделни негативни факти и явления”, продължаващи негативни коментари от редица райони за нередовното зареждане на търговската мрежа с хранителни и други стоки – б. съст.]

2. Възродителният процес […]

3. Подпомагане развитието и защита на икономиката […]

4. Нездрави и други прояви на лица от средите на интелигенцията и младежта

Получени са данни за нездрави прояви на главния редактор на алманах „Простори” – В. Станков. във в. „Литературен фронт” публикувал стихотворението „Стадото на слепите пастири”, в което се правят злостни политически алюзии срещу обществено-политическия строй у нас и индиректно се отправят призиви за борба. След събрание на писателското дружество във Варна са доловени изказвания, че Станков „отново се ангажира с нападки срещу решенията на последния пленум на ЦК на БКП. Информиран е областният комитет на партията”.

Радой Ралин на среща с учители по литература, други преподаватели и граждани, проведена в Клуба на литератора при Дома на учителя в София, прочел свои басни, за които подчертал, че не са включени в подготвената за печат негова книга „Езопиада” поради „цензурни съображения”. Изпял своя песен за „невъзможността” да се критикува в наше време. Говорил за „привилегиите като спирачка на общественото развитие”., за „политическата демагогия” на определени социални среди у нас, изтъкнал необходимостта от „помени във върховете”

Желю Желев, научен сътрудник в Института по култура, автор на книгата „Фашизма”, изключен от БКП, застъпва становище, че у нас трябвало да се извърши сяна на ръководството, да се състави „ново демократично правителство”.

Информиран е областният комитет на партията в Михайловград за аналогични прояви на Емил Иванов, главен редактор на „Народна трибуна” – гр. Лом.

Заловени са при опит да преминат границата с Югославия Ивайло Балабанов, 18-годишен, шлосер, стругар-фрезист; Христо Вангелов, 17-годишен, ученик; Павел Павлов, 18-годишен, строителен работник и Васил Делчев, 17-годишен; всичките от София, членове на ДКМС. Изясняват се подбудите.

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Д. Стоянов

 

Отп. в 2 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – к. д., Размножена в 3 екз., № 3 – Г. Атанасов, № 4 – М. Балев, № 5 – Ч. Александров, Изп.: Ч. Кираджиев, Нап.: Виденова, Маш. № 2369/15.12.1987 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 826, л. 85-93 (л. 92-93 за извадката). Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 28

ЛИЧНО СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

Рег. № 1254. Екз. № 2

22.12.1987 г.

 

О Б З О Р Н А  О П Е Р А Т И В Н А  С В О Д К А

(14-20 декември 1987 г.)

София

 

1. Обща оценка на обстановката в страната

През изтеклата седмица обстановката в страната беше нормална. [Доловени „положителни” оценки по повод постигнатата договореност между СССР и САЩ в областта на разоръжаването, запазвали своята „интензивност” коментарите във връзка с осъществяваните преустройствени мероприятия „във всички сфери на обществения живот”, възниквало „недоволство” от „медното преодоляване на появили се трудности в приемането на сигнали на съветската телевизия” – б. съст.]

2. Възродителният процес […]

3. Подпомагане развитието и защита на икономиката […]

4. Прояви в среди на интелигенцията, младежите и религиозните фанатици

Продължават коментарите във връзка със санкционирането на четиримата преподаватели от Софийския университет. Във философския факултет се увеличава броят на дистанциращите се от доц. Николай Василев преподаватели, които тълкували посещението му в университета след наказанието и проведените разговори с тях като опит за въздействие да не поемат неговите лекции и упражнения. Голяма част от колектива на катедра „Политическа икономия” с облекчение приела преместването на Попов и Белев на друга работа, тъй като освен на партийните конференции, те системно изразявали антипартийни становища пред научни аудитории и срещи с трудови колективи. немалко преподаватели от катедрата били принуждавани от двамата да се пенсионират, защото не споделят техните „научни виждания”.

Николай Василев споделил, че възнамерявал да потърси компетентна помощ по трудово-правни въпроси, считал уволнението му за „незаконно”. Неговият приятел Деян Кюранов, юрист, му съобщил, че Николай Попов се подготвял, а Недялко Белев вече „завел дело” срещу решението за освобождаването му от работа. Проф. Красимир Минчев, декан на факултета по класически нови филологии, споделил, че изключените имали намерение „да се жалват в съветското посолство”.

В рамките на Унгарската филмова седмица Софийския университет била организирана прожекция на филма „Свидетелят” в присъствието на много студенти, научни работници, граждани. Филмът, разкриващ инсценираните съдебни процеси срещу несправедливо оклеветени и репресирани унгарски комунисти по време на култа към личноста, предизвикал оживени дискусии. Наред с редица трезви, правилни оценки имало и крайно неиздържани изказвания: „да се въведе плурализъм в държавното ръководство”; да се пусне ново издание на книгата на Желю Желев „Фашизмът”; да се организира панорама на българските филми „с трудна съдба” и др.

5. Нелоялни прояви на чужденци. дейност на вражеската емиграция […]

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Д. Стоянов

 

Отп. в 2 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – к. д., Размн. в 3 екз., № 3. Г. Атанасов, № 4 - М. Балев, № 5 – Ч. Александров, Изп.: Ч. Кираджиев, Редактор – В. Ванева, Нап.: СВ-2410

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 826, л. 112-121 (л. 118-119 за извадката). Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 29

ЛИЧНО СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

Рег. № 1273. Екз. № 26

28.12.1987 г.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я ОТНОСНО: Състояли се на 8 и 10.ХІІ.1987 г. политически демонстрации в Прага

 

Според получени в Министерството на вътрешните работи сведения през последните месеци на тази година се наблюдава раздвижване сред реакционните сили в Чехословакия. засилва се натискът, оказван „отвън”. Представители на посолствата на САЩ, Англия, ФРГ и Австрия в ЧССР почти не прикриват подстрекателската си дейност.

В потвърждение на тези констатации се привеждат състоялите се на 8 и 10.ХІІ. т. г. политически демонстрации в Прага.

Акцията на 8 декември е подготвена от реакционните елементи под предлог „да се почете паметта на Джон Ленън”. Събралите се на площад „Кимпа” младежи, студенти, ученици и други граждани мълчаливо запалили свещи пред поставения портрет на Ленън, без да проявяват признаци за по-активни действия. Привлечени от „атракцията”, постепенно на площада се събрало голямо множество от хора. Именно тогава на различни места се появили издигнати плакати с надписи „Свобода за Павел Вонку” (осъден хартист). Една група започнала да скандира „Свобода, свобода”. Около час след началото на „поклонението” проличало, че отделни лица се стремят да придадат на безобидната демонстрация определена политическа насоченост, като призовавали да се премине „организирано през града”. На мястото на сборището присъствали вторият секретар и аташе на американското посолство. Единият от тях подканял с жестове изявени хартисти да тръгнат към центъра на града. Няколко групи от присъстващите се поддали на призивите и се отправили към Вацлавския площад. Имало скандирания, викове, издигане на лозунги и др. п.

В резултат на взетите мерки демонстрантите били разпръснати, най-активните от тях (около 40 души) задържани и впоследствие освободени.

Оценили тази акция като „успешна”, представители на „Харта’77” изпратили до Градския народен съвет в Прага искане да се разреши да организират политическа манифестация на 10 декември – международния ден за защита правата на човека. Било им отказано с мотивировка, че в ЧССР няма такава официално организирана организация.

Независимо от това на посочената дата на площад „Старе место”, при паметника на Ян Хус, започнали да се събират организирани групи. Предполага се, че общият брой на присъстващите възлизал на около 2300 души. Били издигнати лозунги „Свобода на политически задържаните”, „Искаме свобода”, „Пуснете братята по домовете им”. Обстановката видимо се усложнявала, което принудило силите на МВР да се намесят и да разпръснат манифестацията.

Тази масова публична политическа изява се наблюдавала от много чуждестранни кореспонденти, акредитирани в Прага, а така също и от дипломати от посолствата на различни западни държави.

Съществува мнение че двете демонстрации са подготвени особено старателно както от западните централи, така и от вътрешните нелегални организации. Радиостанция „Свободна Европа” например няколко дни преди събитията нееднократно съобщавала за подготовката на тези две акции и приканвала младежта и населението да участва в тях. От своя страна хартистите също предприели активна пропагандна дейност. Разработили план за постигането на по-голям ефект, легализиране на „Харта’77” и демонстриране на нейната сила и влияние, осъществили десетки срещи с установени разузнавачи от посолствата на САЩ и Англия.

Партийните органи и органите на МРР в ЧССР своевременно са разполагали с информация за замислените акции. Създаден бил специален щаб, ръководен от А. Капек (член на президиума на ЧКП и първи секретар на Градския комитет на партията в Прага), за провеждането на конкретни превантивни политически, идеологически, оперативни и охранителни мероприятия, с цел да се неутрализират провокациите. В резултат на взетите мерки политическите акции не постигнали своето предназначение.

Известно безпокойство у другарите буди задържането да се прилагат предвидените в закона в такива случаи наказателни санкции. Счита се, че полумерките могат само да окуражат хартистите и в даден момент те да станат крайно опасни, макар че засега по-голямата част от чехословашкия народ не им отдава особено значение.

Този въпрос стои с цялата си сериозност пред партийното и държавно ръководство и предстои да се вземат по него специални решения. В началото на 1988 г. той ще бъде разгледан в ЦК на ЧКП.

 

Отп. в 1 екз. [?] и размн. в [?] екз. и изпратена по списък, Изп. Пр. Тодорова по материали на ОМВ, Нап.: СВ- 2448, 28.12.1987 г., Екз. № - памет, Екз. № - кд

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 826, л. 135-138. Копие. Първи машинописен екземпляр.

 

№ 30

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 1281. Екз. № 3

31.12.1987 г.

 

С П Р А В К А ОТНОСНО: Разкрит автор на анонимни обаждания във висшите партийни и държавни органи

 

От м. септември 1987 година неизвестно лице осъществи серия анонимни обаждания в кабинетите на ръководители на държавния и партиен апарат. От секретарите и сътрудниците им то е събирало информация за политическите съветници, сътрудническия апарат и охраната на членове и кандидат-членове на Политбюро на ЦК на БКП, на правителството и на ръководители на масовополитически и обществени организации.

Неизвестно лице се е представяло като сътрудник на първия секретар на ОК на БКП в Пловдив; работник в единния държавен протокол към МВнР; сътрудник на посолството на СССР в София и т. н.

Проявило е интерес и към сътрудници, отговорни работници в ЦК на КПСС, към членовете на съветското правителство и към техния сътруднически апарат. За целта е осъществил и няколко телевизионни обаждания в Москва, в посолството на НРБ, в справочната редакция на ТАСС, в посолството на СССР в София и др.

За разкриване на лицето органите на МВР проведоха спешни оперативно-издирвателни мероприятия, в резултат на които в средата на м. декември беше установено, че авторът на анонимните телефонни обаждания е Данаил Кирилов Стоянов, роден на 18.01.1961 г. в гр. Мадан, Пловдивска област, жител и живущ в гр. Пловдив, ул. „Борба” № 21, българин, български гражданин, инструктор в отдел „Работническа младеж” в VІ РК на ДКМС – Пловдив, женен, неосъждан, с висше икономическо образование, член на БКП.

Интересът на Данаил Стоянов към ръководния кадрови състав на БКП и КПСС започва от м. март 1984 г. и се е породил в хода на отчетно-изборната кампания преди националната партийна конференция. Данните за секретарите на окръжните комитети на партията в страната той събрал от пресата и ги нанесъл в специално определена за тази цел тетрадка. През цялата 1985 година Стоянов не е събирал никаква информация поради заетост с изпити във ВИИ „Карл Маркс”.

Във връзка с ХХVІІ конгрес на КПСС и ХІІІ конгрес на БКП той възобновил дейността си и започнал да следи публикациите в нашия и съветския печат, като решил да създаде картотека на ръководните дейци на България и в СССР.

Независимо от усилията си да се снабди с интересуващите го данни само от печата и от някои публикации, се оказало, че съдържащата се в тях информация е недостатъчна. Тогава Данаил Стоянов предприел множество обаждания по телефона непосредствено в кабинетите на членовете и кандидат-членовете на Политбюро, на правителството и в ръководствата на обществено-политическите и масови организации.

В стремежа си да придобие повече и по-достоверна информация Стоянов е провел разговори със служители от някои отдели на ЦК на БКП, с др. Петър Петров от отдел „Деловодство”, с др. Асен Велков, с др. Петър Венков, със служители от българското посолство в Москва и др. От служителка на посолството Стоянов получил телефонните номера на приемните на другарите Рижков, Шеварнадзе, Алиев, Воротников и Чебриков. Тези телефони той впоследствие е използвал за набиране на интересуващи го данни непосредствено от кабинетите на посочените ръководни дейци на КПСС и съветската държава.

В разговорите си, водени с отговорни служители на ЦК на БКП, Стоянов е получавал информация за конкретни сътрудници на членове на Политбюро и правителството, с чиито имена впоследствие се е представял както пред други служители от апарата на ЦК, така и при искане на информация, непосредствено от приемните на членове на Политбюро на ЦК на КПСС и на съветското правителство. Предприел е успешен опит да набере информация и чрез кореспондентското бюро на ТАСС в София и Справочната редакция на ТАСС в Москва.

Независимо че чрез възприетия подход в повечето случаи Стоянов е успявал да набере исканата информация, при някои обаждания той е получил отказ. Такива случаи има при обаждания в кабинета на др. Т. Живков, на личните секретари на др. Чудомир Александров, Милко Балев, Гриша Филипов, Йордан Йотов, секретарката на др. Продан Стоянов и др.

От извършените проверки и проведените разпити на Данаил Стоянов се установи, че интересът му не е мотивиран от враждебни намерения, а от лична користна цел и любопитство. Предвид това спрямо него не са предприети наказателно-правни мерки, а е проведена профилактична беседа.

Въпреки че набираните от Стоянов данни като цяло не са държавна тайна, случаят е показателен за лекотата, с която те са съобщавани от отговорни служители в партийния и държавния апарат.

Във връзка с изложеното считаме, че би било целесъобразно в подходяща форма да се обърне внимание на съответните служители за по-голяма прецизност при предоставяне на исканата им информация.

Информацията е изпратена и на [не е посочено – б. съст.]

 

МИНИСТЪР: (Без подпис)

 

Отп. Не са намерени елементи на индекса, № 2 - памет, № 3 – к. д., Размножена в 4 екз., № 4 -  Бунджалов, № 5 – Пр. Стоянов, № 6. Ив. Шпатов, № 7 – Н. Манолов, Изп.: М. Радичков, Нап.: М. Цинигарова, маш. № 2473/31.12.1987 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 826, л. 1513-157. Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 31

Строго секретна справка относно разкритите и обезвредени групи и организации от лица с възстановени имена, замислили или извършили подривна дейност през периода 1984-1987 г.                                                                                              [31.12.1987 г.]

 

 Разследвани за периода 173 лица с възстановени имена, осъществили противодържавна дейност в рамките на 34 групи и организации – 54, 3% противодържавна агитация и пропаганда, 28,9% диверсия и вредителство, 11% шпионаж и др.

„През периода са били разследвани „най-остри форми на подривна дейност с висока степен на обществена опасност, като:

-        група от 7 лица от Кърджалийски район, които набавили оръжие и взривни материали, подготвили и извършили неуспешни опити за отвличане на автобуси със заложници, с цел поставяне условия на властта и незаконно напускане на страната.

-        двете групи от общо 14 лица от селата Ябланово и Филаретово, Сливенска община, подготвили и осъществили неуспешни опити за взривяване на шосейни мостове, събирали клеветническа информация за възродителния процес, организирали масови безредици в населени места с цел да подбудят чужда организация в Турция към враждебни действия срещу НР България;

-        групата на МЕДИ ДОГАНОВ от 11 лица от Толбухинска и Шуменска община и Варненска област, разпространила материали с вражеско и клеветническо съдържание и подстрекавало към вредителство;групата на КАЛИН ПАСАЖОВ от 7 лица от Кърджалийска и Търговищка община създала конспиративна организация за събиране и предаване на шпионски сведения и клеветническа информация за възродителния процес на турските специални служби и извършила приготовление за диверсионни действия;

-        групата от три лица от Разградска област, извършила приготовление за взривяване сградата на ОК на БКП в гр. Търговище и експресния влак София – Варна и разпространила клеветнически материали за възродителния процес.

Потвърждение на продължаващото активно противодействия на възродителния процес са разкритите през тази година противодържавни групи и организации:

-        От Бургаска област – извършила през 1984-1987 взривяването на жп гара Пловдив, Аерогара – Варна, хотел „Сливен”, във влака Бургас-София, опита за диверсионно-терористичен акт в КК „Дружба” и приготовлението за терористичен акт на плажа в КК „Слънчев бряг”, разпространили клеветнически материали за възродителния процес, осъществили палежи на горски масиви и сеновали, опити за отравяне на питейна вода и др.

-        от Разградска област – взривила стълб на далекопровод за високото напрежение край Русе, предавала шпионска информация на турските представители у нас и в чужбина и разпространила клеветнически сведения за възродителния процес;

-        от Шуменска община – разпространила на територията на Разградска и Варненска област листовки с клеветническо съдържание за възродителния процес.

 

НАЧАЛНИК НА ГСУ-МВР

генерал-полковник: (п) К. Коцалиев

 

31.12.1987 г.

 

АГСУ, а. е. 46 от 1987, т. 3, л. 54-66. Копие. Машинопис.

 

№ 32

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 4. Екз. № 3

4.1.1988 г.

 

ДО ЧЛЕНА НА ПОЛИТБЮРО И СЕКРЕТАР НА ЦК НА БКП

ДР. ЙОРДАН ЙОТОВ

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: КОМЕНТАРИ, НАСТРОЕНИЯ И ПРОЯВИ ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗКЛЮЧВАНЕТО ОТ БКП НА БИВШИ ПРЕПОДАВАТЕЛИ В СУ„КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”

 

Резонансът от взетите партийни и административни мерки спрямо проф. Никола Пенев, Недялко Бенев, Васил Василев и доцент Николай Василев по повод на техните изказвания пред отчетно-изборната конференция на партийната организация при СУ „Климент Охридски” все още запазва относително своята интензивност сред определени среди.

Продължаващите коментари в университетските и някои художествено-творчески кръгове най-общо се свеждат до два взаимно противоположни момента:

-        решението на Градския комитет на БКП е напълно правилно, изявленията на четиримата се окачествяват като „деяния на жалки демагози”, а това на проф. Белев за „особено злостно и тенденциозно”.

-        Открито несъгласие или резервираност относно целесъобразността на наложените санкции.

Според получени в Министерството на вътрешните работи данни, голяма част от колектива на катедра „Политическа икономия” посрещнал със задоволство преместването на проф. Белев и Попов на друга работа. Имало се предвид, че те и преди системно застъпвали антипартийни становища пред научни аудитории и трудови колективи. Освен това немалко преподаватели от катедрата били принудени от двамата да се пенсионират преждевременно, защото не споделяли техните ”научни виждания”. Нараства броят и на дистанциращите се от проф. Николай Василев преподаватели във философския факултет поради демонстративното му поведение. Той преднамерено продължавал да посещава колегите си и да ги „обработва”. Това се тълкувало като опити да ги възпре да поемат неговите лекции и упражнения.

Същевременно се правят изолирани нелоялни изказвания във връзка със случая, като той се „обвързва” с негативно отношение към преустройството в страната, разпространяват се слухове от най-различно естество. Като цяло насочеността на тези прояви се свежда до следното:

Първо: В направените от четиримата изказвания няма нищо антипартийно. Така преподаватели от Медицинската академия и ВИАС считали, че наказаните изразили мнения, които не се отличавали от тези на лекторите, изпращани от съответните инстанции по линия на политическата просвета.

Някои преподаватели на художествено-творческата интелигенция застъпват тезата, че „острият тон” на изказванията е в резултат на „лично затягане” – били обидени, че останали извън кръга на тези, които „вземали важни решения”, че „гражданската си смелост” искали да демонстрират на по-голям форум, за да ги обвинят в дребнавост и провокации.

Второ: Решението на Градския комитет на БКП е „прибързано”, че то противоречи на „духа на обновлението” и на линията на партията за разширяване на демократизма и гласността. Според акад. Николай Ирибаджаков действията на Градския комитет са „нож в гърба на преустройството”, „отражение на „случая Елцин”. Изказванията на четиримата били „спонтанна реакция на недоволството им срещу несправедливостта”, за която „скъпо заплатили”.

Не е изключение и правенето на „генерални обобщения”, че случаят е само начало на ”репресивни мерки” за сплашване на интелигенцията. (Васил Чочев, Валери Славчев и Милка Русева от АОНСУ, Соня Леви – асистент по история на БКП във ВМЕИ), като „последни дихания” на една власт, която „си отивала” (Николай Инджов).

Трето: Има симптоми, че обстановката в Софийския университет е напрегната. За това допринесли и решенията на административното ръководство и най-вече на ректора да се спрат редица предварително планирани мероприятия във връзка с чествуването на студентския празник и „Климентовата седмица”.

Забелязва се тенденция наказаните едва ли не да се провъзгласяват за „герои” и „кумири”. Особена популярност сред студентите придобива проф. Белев поради „смелостта му да каже открито драстични извращения”. Разпространяват се слухове за взети мерки спрямо студенти, които публично одобрявали и подкрепяли изказванията, както и за отказване на някои да се явят на изпит в знак на протест срещу необоснованото даване на професорска титла на син на отговорен партиен и държавен ръководител, поради което били изключени.

Има изявления, че сред студентите се разпространяват и слушат касети със записи на изказванията на четиримата пред конференцията. В съкратен вариант се популяризирал и в средите на художествено-творческата интелигенция.

Четвърто: Поради липсата на по-голяма информираност и аргументирано излагане на съображенията за наложените наказания нарастват коментарите и субективните оценки. Сред обществеността се говори за създадени „комитети” в защита на „репресираните”; за открита „подписка” против извеждането им от университета; че решението на ГК на БКП е „преразгледано” от Централния комитет и оценено като „неправилно”.

Съобщава се за споделени от проф. Николай Василев намерения да последва примера на Никола Попов и Недялко Белев, които възнамеряват по съдебен път да обжалват освобождаването си от работа. Изключените преподаватели смятали също да направят „оплакване” в посолството на СССР у нас.

Пето: Установен е подчертан интерес на чужди граждани (бивши или настоящи студенти) за получаване на конкретни данни относно лицата, направили негативни изказвания на конференцията, какви точно въпроси са засегнали, за взетото към тях отношение.

Има информация, че френската преса незабавно публикувала материали за „инцидента”.

Органите на МВР правят необходимото за недопускане на организирани действия с противодържавен и нелоялен характер, а така също за нормализиране на обстановката и оказване на превантивно въздействие върху някои лица и среди.

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Д. Стоянов

 

Отп. в 3 екз., № 1 – Й. Йотов, № 2 – памет, № 3 – к. д., Изп.: Пр. Тодорова, Нап.: М. Цинигарова, Маш. № 2472/30.12.1987 г., По м-ли на VІ у-ние – ДС и СГУ

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 875, л. 14-18. Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 33

ЛИЧНО СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

Рег. № 6. Екз. № 2

5.1.1988 г.

 

О Б З О Р Н А О П Е Р А Т И В Н А  С В О Д К А

(28   декември – 3 януари 1988 г.)

София

 

1. Обща оценка на обстановката в страната

[Новогодишните празници били преминали в „нормална обстановка”. „Широк отклик” сред населението предизвикало новогодишното приветствие на Тодор Живков. В навечерието на новогодишните празници били доловени и „някои негативни настроения”. За влошаването на снабдяване със стоки, трудности със снабдяването с бензин, за изстрели с ловно и бойно оръжие по време на празника и „няколко изолирани случая на по-остро социално напрежение в населени места и трудови колективи”. За бойкотирано от населението в Неделино допитване за самооблагане, отказ на работници от „Кореком” да се явят на работа поради лишаване от работно облекло и на работници от „Шеистстрой” – София поради закъсняло заплащане на трудовото им възнаграждение – б. съст.]

2         Възродителния процес […]

3. Подпомагане развитието и защита на икономиката […]

4. Нездрави прояви на лица от средите на интелигенцията и младежта

Продължават коментарите в университетски и извънуниверситетски среди по повод наложените наказания на четиримата преподаватели от Софийския университет. Доцент Николай Василев защитавал непримиримо „своите позиции”. Оживена дейност в негова защита развивал баща му – проф. Кирил Василев. Изразяват се мнение, че трябва да се даде решителен отпор на ширещи се в столицата и страната спекулации относно „наказването на четиримата” и разпространяването на редица слухове.

Компетентните органи на МВР осъществяват превантивни мерки по отношение на Руси Русев от София, завършил семестриално ВИТИЗ, чл. на ДКМС, инициатор за създаването на т. нар. „Младежки клуб за прекарване на свободното време”. Идеята на Русев била да създаде „групи за оцеляване”. Членовете се подбирани главно от младежи, които са били на отчет в детски педагогически стаи. [За водени следствени дела срещу лица направили опит да преминат югославската граница – б. съст.]

 

МИНИСТЪР: (П) Д. Стоянов

 

Отп. в 2 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – к. д., Размножена в 3 екз., № 3 – Г. Атанасов, № 4 - М. Балев, № 5 – Ч. Александров, Изп.: Ч. Кираджиев, Редактор: Пр. Тодорова, Нап.: С. Виденова, Маш. № 14, 04.01.1988 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 875, л. 23-32 (л. 30-31). Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 34

ЛИЧНО СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

Рег. № 55. Екз. № 2

26.1.1988 г.

 

О Б З О Р Н А  О П Е Р А Т И В Н А  С В О Д К А

(18-24 януари 1988 г.)

София

 

  1. ОБЩА ОЦЕНКА НА ОБСТАНОВКАТА В СТРАНАТА

[В навечерието на Националната партийна конференция обстановката в страната била „нормална”. МВР обезпечило условия за създаване на ред и сигурност по време на провеждането й. Основно коментарите били свързани с предстоящия партиен форум – „положителни” и „изпълнени със скептицизъм”, изразявала се и „загриженост, че преустройството все още „трудно си пробива път”, прихванато било изпратено по пощата анонимно „Обръщение към Националната партийна конференция” и други 8 писма до различни инстанции с вражеско съдържание. На някои места (Кулата, Созопол) били разлепени листовки против кандидатите за кмет, населението коментирало предстоящите избори за местни органи на властта, а в кв. „Хаджи Димитър” били отхвърлени кандидатурите на две работнички. В трудовите колективи продължавали да се разпространяват слухове за предстоящо увеличение на цените и заплатите. Смяна „Б” в цех „Опаковка” на Завода за сода в Девня отказала да работи поради недоволство, че новата система на стимулиране на бързо и качествено товарене била неизгодна за тях. След проведени политически и оперативни мероприятия обстановката в цеха била нормализирана – б. съст.]

2. ВЪЗРОДИТЕЛНИЯТ ПРОЦЕС […]

3. ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО И ЗАЩИТА НА ИКОНОМИКАТА […]

4. ПРОЯВИ НА ЛИЦА ОТ СРЕДИТЕ НА ИНТЕЛИГЕНЦИЯТА И РЕЛИГИОЗНИТЕ ОБЩНОСТИ

Получени са данни за нездрави изказвания и намерения на Светозар Игов, член на Съюза на българските писатели, научен сътрудник в Института по литература при БАН, доцент в Пловдивския университет. При профилактична беседа Игов заявил, че запознал свои колеги с „копие” от протокола на партийната конференция в Софийския университет, тъй като искал „хората да знаят истината”. Отказал да предаде „копието” и да съобщи кой му го е предоставил. Заявил за намерението си да издава „чисто” литературно списание „Водолей” (само за приближен кръг), в която да помества критични статии за съвременната българска литература.

Ръководството на ТСО „Българска кинематография” е взело решение да не пуска засега в производство филма „Меги”, в сценария на който по оценка на специалисти се застъпвала темата за „разминаването и сблъсъка между юношите и държавните институции, заети с тяхното възпитание”.

Прихванати са 129 писма на неизвестен подател, адресирани до различни дипломатически представителства в столицата (повечето от тях до посолството на САЩ от името на „Частно благотворително дружество” в София. Писмата съдържат апел към всички народи „да се покаят и живеят според християнските изисквания”. Работи се за установяване на автора.

5. ОЦЕНКА НА ЧУЖДИ ДИПЛОМАТИ. НЕЛОЯЛНИ ПРОЯВИ НА ЧУЖДЕНЦИ […]

6. В РЪКОВОДСТВОТО НА МВР […]

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Д. Стоянов

 

Отп. 2 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – К. Д., Размн. в 3 екз., № 3 – Г. Атанасов, № 4 – М. Балев, № 5 – Ч. Александров, Изпъл.: Кираджиева, Нап.: Томова – 132, 25.01.1988 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 875, л. 71-84 (л. 81-82 за извадката). Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

 

 

№ 35

ЛИЧНО СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

Рег. № 116. Екз. № 2

16.2. [1988 г.]

 

О Б З О Р Н А  О П Е Р А Т И В Н А  С В О Д К А

(8-14.2.1988)

София

 

1. ОБЩА ОЦЕНКА НА ОБСТАНОВКАТА В СТРАНАТА

[Обстановката била „нормална” и не били забелязани „значими враждебни, други нелоялни и противообществени прояви”. И през тази седмица социалното напрежение в Русе растяло заради продължаващото обгазяване. Провеждали се превантивни мероприятия за „снижаване” на общественото напрежение, за установяване на инициаторите на проведената демонстрация и лицата, които били прекъснали с остри реплики изказванията на партийните ръководители пред събралите се граждани. Взети били мерки за предотвратяване на нови „поведенчески изяви на масово недоволство”. Най-много в положителна светлина сред широките слоеве продължавали да се коментират решенията на Националната партийна конференция. Успешно се осъществявал вторият етап от предизборната подготовка, някъде поради недостатъчна разяснителна работа се провалили предложения за участие на населението с парични средства в благоустрояването. Разпространявали се слухове, че след изборите щяло да има „корекция” на цените, поради което се забелязвало „презапасяване” със стоки от първа необходимост – б. съст.]

2. ВЪЗРОДИТЕЛНИЯТ ПРОЦЕС […]

3. ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО И ЗАЩИТА НА ИКОНОМИКАТА […]

4. НЕГАТИВНИ ПРОЯВИ НА ЛИЦА ОТ СРЕДИТЕ НА ИНТЕЛИГЕНЦИЯТА И МЛАДЕЖТА

Получени са нови сведения за коментари в университетски и извънуниверситетски среди по повод изключването от партията и отстраняването от заеманите длъжности на четиримата преподаватели. Климент Бурин, главен асистент в катедрата по атомна физика, считал, че наказанието им е в разрез с Кодекса на труда. Литературоведката Розалия Ликова и академик Азаря Поликаров споделили пред Блага Димитрова, че „живеят в страх, който е сковал университета”. Според тях ”събитието било симптоматично във веригата на антидемокрация, която настъпвала у нас”.

През януари т. г. в Студентския дом на културата – София е била проведена поредната сбирка на т. нар. Клуб-39 в присъствието на около 100 млади писатели, поети, музиканти, студенти, няколко сътрудници на Научноизследователския институт по проблемите на младежта при ЦК на ДКМС. Иво Петрунов, сътрудник в института, ръководещ срещата, изтъкнал, че целта на клуба била да пропагандира стихове и други художествени произведения, непубликувани или спрени от печат и по този начин да допринася с нещо за преустройството. Любен Леонидов, член на Съюза на българските писатели, редактор в сп. „Факел”, прочел своето стихотворение „Знаци”, в което по оценка на някои източници се отричала ролята на Великата октомврийска социалистическа революция. И другите му творби не съдържали ясна политическа позиция, но болшинството от присъстващите оценили поезията му като „смела, новаторска, революционна”, а авторът – като „трубадур на преустройството”. В изказването си Леонидов изтъкнал, че бил против „идеологизирането на поезията”.

5. ОЦЕНКИ НА ЧУЖДИ ДИПЛОМАТИ […]

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Д. Стоянов

 

Отп. в 2 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – к. д., Размножена в 3 екз., № 3 – Г. Атанасов, № 4 – М. Балев, № 5 – Ч. Александров, Изп.: Ч. Кираджиев, Нап.: М. Цинигарова – маш. № 236, 15.02.1988 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 875, л. 132-142 (л. 140 за извадката). Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 36

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 160. Екз. № 3

25.2.1988 г.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: състоянието на оперативната обстановка в гр. Русе и района на общината в навечерието на изборите

 

Постъпващите в Министерството на вътрешните работи данни свидетелстват за относително запазване на напрежението и сложността на обстановката в град Русе и на територията на общината. Основната причина за това продължава да бъде проблемът за екологичното замърсяване на района.

Синтезирано, негативните моменти се свеждат до следното:

Първо. Устойчивост на коментарите сред всички обществени слоеве и среди в града и общината, че наличието в атмосферата на вредни вещества ще продължи и в бъдеще. Има сведения, че в значителна степен поддържането на тези убеждения се дължи предимно на медицинските работници от града, които като специалисти най-добре знаели и не можели да отрекат причинените поражение върху хората.

Безпокойството се мотивира преди всичко със загрижеността за здравето на гражданите и особено на подрастващото поколение. Влияние върху формирането на негативни реакции и песимизъм оказват също слуховете за мъртвородени или с увреждания деца вследствие на високата концентрация на токсични вещества във въздуха. Оттук произтича и засилващата се сред много семейства тенденция да се изселят от града.

Второ. Изразява се определено недоволство от недостатъчното и необективно отразяване на екологичния за района проблем в централните средства за масова информация. Според получени сигнали населението на гр. Русе не било удовлетворено и от съобщенията по повод на състоялите се на 20.ІІ.1988 г. срещи между ръководителите на българското и румънското правителство (по-конкретно са имат предвид приетите решения). Подчертано положително се акламира в това отношение призивът на Съюза на българските художници.

Изказват се съмнения и за умишлено прикриване на действителните данни за съдържанието на вредни химически съединения в атмосферата на Русе и Силистра. Научен сътрудник от Института по обща и неорганична химия при БАН споделил, че в подготвения от КОПС доклад за обстановката в района едва ли ще бъдат посочени количеството и точният вид на съдържащите хлор органични съединения, отличаващи се с висока токсичност. Ръководството на КОПС търсело авторитетен учен, който официално да „убеди” населението, че обстановката всъщност не е толкова тревожна.

Трето. Поради „безизходното положение” сред населението преобладава мнението, че единствено по пътя на мирните протестни демонстрации партийното и държавното ръководство ще вземат спешни мерки срещу обгазяванията (становището се застъпва масово от трудовите колективи на ТХК „Г. Генов”, КИПП „Машпроект”, Териториалната проектантска организация, ТХК „П. Караминчев”, ККК „Иван Димитров”, СД „Изграждане на селищните системи”, Териториалният изчислителен център, военнослужещи, местни ръководни дейци, граждани).

Въпреки проведените след демонстрацията на 10.ІІ. т. г. партийни събрания и разгърнатата разяснителна работа все още е твърде малък броят на тези, които са на мнение, че екологичните проблеми не ще се отстранят с манифестации. В органите на МВР има постъпила информация, която се проверява, за подготовката на нови протестни демонстрации на 27 февруари и на 8 март.

От 22 до 24 февруари, включително, на територията на града са разпространени 23 листовки – призиви за конкретно решаване екологичните проблеми на Русе.

Четвърто. Установено е оживление сред вражеския контингент, бившата земеделска опозиция и други нелоялно настроени към социализма лица. Те използват създалата се обстановка, за да провокират населението, че нито общинското и областното ръководство, нито партийното и държавното в национален мащаб не са в състояние да решат екологичния проблем на гр. Русе или да проведат преустройството.

Религиозната секта „тинчевисти” се е солидаризирала с протестните манифестации като форма „за изява на общественото мнение”. Изразени са становища, че подобни демонстрации трябва да се проведат и в областния център Разград.

Непосредствено преди изборите не е изключено да се очакват по-остри действия. На 22 февруари са открити разлепени върху 5 обществени сгради в централната част на Русе анонимни листовки, директно насочени към предстоящото събитие, и то с крайно тенденциозно съдържание („Гласувайте за гибелта на децата си с хлор”; „Градът ни умира. Гласувайте за неговата гибел”, „Мълчи и гълтай хлор. После гласувай”). На 24 т. м. на стените на две училища са изписани нови лозунги: „Гласувайте за хлора” и „Ученици, борете се срещу хлора”.

Някои недоволства срещу издигнати кандидатури за кметове също създават предпоставки за евентуални нелоялни прояви или бойкотиране на изборите.

Придобита е оперативна информация, че във връзка с екологичната обстановка отделни лица са взели решение да не гласуват.

Органите на МВР вземат всички мерки за поддържането на здрав обществен ред. Своевременно са дадени указания за най-строго спазване на социалистическата законност, за владеене на оперативната обстановка и контролиране поведението на лицата, склонни към нелоялни прояви и действия. Въведено е усилено дежурство в дните до и по време на изборите. Създадена е необходимата организация за по-активно ангажиране на обществения и партийния актив, както и на доброволните отряди на трудящите се.

 

Информацията е изпратена също на др. [Не е посочено – б. съст.]

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Д. Стоянов

 

Отп. в 3 екз., № 1 – Г. Атанасов, № 2 – Памет, № 3 – КД, Размн. в 3 екз., № 4 – Гр. Филипов, № 5 – Гр. Стоичков, № 6 – Ч. Александров, Изп.: Пр. Тодорова, Нап.: М. Савова – 289, 24.02.1988 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 875, л. 180-184. Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 37

ЛИЧНО СТРОГО ПОВЕРИТЕЛНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

Рег. № 181. Екз. № 3

 

О Б З О Р Н А  О П Е Р А Т И В Н А  С В О Д К А

(29 февруари – 6 март 1988 г.)

София

1.       ОБЩА ОЦЕНКА НА ОБСТАНОВКАТА В СТРАНАТА

[Обстановката в страната била „нормална”. Определяла се от отпразнуването 100-годишнината от освобождението на България, утвърдените от ПБ на ЦК на БКП „Основни насоки за преустройството на вътрешната търговия и услугите” – б. съст.]

Продължи всеобщото задоволство от постигнатите резултати на срещата на министрите на външните работи от балканските страни в Белград. Споделят се напълно оценките на Политбюро на ЦК на БКП. Предварителните срещи на др. П. Младенов и подписаният протокол с турската страна се оценяват като значителен успех на българската дипломация. Граждани от различни социални групи дават висока оценка на „отличния дипломатически ход на България, прокарващ път за новото политическо мислене в междудържавните отношения в региона”.

[За това, че населението от районите, граничещи с Югославия, със задоволство приемало направените от българска страна предложения за облекчаване на граничния режим – б. съст.]

В МВР се получава информация, която показва, че отделни български граждани (в това число от среди на научната интелигенция и сътрудници от средствата за масова информация) изразяват опасения за „по-нататъшната съдба на възродителния процес”. Някои научни работници и преподаватели – османисти и турколози – правят оценки, че Турция „само променила тактиката, но не е отстъпила от своите стратегически цели”. Подписаният протокол в Белград създавал възможност за изселване на все нови и нови лица и с това „постоянно да държи в напрежение и раздвоение гражданите, възстановили българските си имена”.

2. ВЪЗРОДИТЕЛНИЯТ ПРОЦЕС […]

 3. ДЕЙНОСТ НА ОРГАНИТЕ НА МВР В СФЕРАТА НА ИКОНОМИКАТА […]

4. НЕЛОЯЛНИ ПРОЯВИ

На 26 февруари сътрудници на Единния център по социология и философия при БАН провели събрание (без знанието на ръководството) във връзка със „системно обгазяване с хлор на гр. Русе”. Взели решение да се изгради комисия, която да подготви проект за създаване на „Обществен комитет за защита на града”. Според ст. научния сътрудник Стефан Гайтанджиев и колегата му Петко Симеонов тази мярка била необходима, тъй като „местното [партийно] и държавното ръководство не било в състояние да реши съществуващите проблеми”. Споделяло се, че по този проблем трябвало да се свика извънредна сесия на Народното събрание и да се отправи „призив към СССР за помощ”. Информиран е ЦК на БКП и ръководството на БАН. Предотвратено е намерението за провеждане на ново събрание и издигане на нови инициативи.

5. ОЦЕНКИ НА ЧУЖДИ ДИПЛОМАТИ [За положителни оценки на албански и либийски дипломати относно Белградската среща, поведението на турските дипломати след Белградската среща – б. съст.]

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Д. Стоянов

 

Отп. в 2 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – к. д., Размножена в 3 екз., № 3 – Г. Атанасов, № 4 – М. Балев, № 5 – Ч. Александров, Изп.: Кираджиев, Нап.: Цинигарова – маш. № 954, 07.03.1988 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 876, л. 1-10 (л. 3-6, 8-9 за извадката). Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 38

ЛИЧНО СТРОГО ПОВЕРИТЕЛНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

Рег. № 215. Екз. № 2

15.3.1988 г.

 

О Б З О Р Н А  О П Е Р А Т И В Н А  С В О Д К А

(6-13 март 1988 г.)

София

 

1. ОБЩА ОБСТАНОВКА В СТРАНАТА

[Обстановката била „нормална”. Определяла се от коментарите на различни слоеве от населението за преустройството във всички сфери на живота, постъпвала и информация за „зараждащи се социални напрежения в немалко предприятия, институти и учреждения”, отправяли се и критични бележки към стопански и партийни ръководители, всичко се дължало на възникналите „частични и временни трудности” – б. съст.]

2. ВЪЗРОДИТЕЛНИЯТ ПРОЦЕС […]

3. ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО И ЗАЩИТАТА НА ИКОНОМИКАТА […]

4. ПРОЯВИ НА ЛИЦА ОТ СРЕДИТЕ НА ИНТЕЛИГЕНЦИЯТА, НЕЛОЯЛНИ ДЕЙСТВИЯ

Получени са данни, че Съюзът на научните работници в България е изготвил “Обръщение” до Асоциацията на учените от СРР по повод екологичната обстановка в гр. Русе. Предлагало се да бъде създадена комисия от учени от двете страни, която да разработи и предложи научни, технологични и технически решения за подобряване на обстановката в района Русе – Гюргево.

На 7 март в Севлиево върху обществени и жилищни сгради били разлепени 11 листовки с призиви за “истинска” демокрация и “незабавни радикални промени отгоре”. Експертизата показала, че са дело на автор, разпространил листовки с подобно съдържание в навечерието на изборите във Варна. Работи се за разкриването му.

Задържани са две писма без подател, съдържащи стихосбирка, оформена в книжка – малък формат от 110 страници, озаглавена “Жажда за причастие”, с магнетофонни записи на стихотворенията и обръщение към получателите да ги препишат и разпространят. Съдържанието на някои от стихотворенията и бележките на автора са в духа на антисъветската, антипартийната, религиозната пропаганда. Извършват се мероприятия за установяване на автора.

5.МНЕНИЯ НА ЧУЖДИ ДИПЛОМАТИ [За очакваното пристигане на новия китайски посланик и неговите намерения за подобряване “общото състояние” в работата на посолството – б. съст.]

 

МИНИСТЪР: (без подпис)

 

Отп. в 1 екз., Екз. 1 – др. Т. Живков, № 2 – к д., № 3 – Г. Атанасов, № 4 – М. Балев, № 5 – Ч. Александров, Изп.: [?], Нап.: Д. Христова – 998, 14.03.1988 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 876, л. 40-51 (л. 50 за извадката). Копие. Втори екземпляр.

 

№ 39

СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

Рег. № 244. Екз. № 3

24.3.1988 год.

 

1-вият екз. предаден на ръка в кабинета на др. Т. Живков от зам.-нач. на VІ у-[н]ие Цв. Цветков

 

ДО

ГЕНЕРАЛНИЯ СЕКРЕТАР НА ЦК НА БКП

И ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДЪРЖАВНИЯ СЪВЕТ

ДР. ТОДОР ЖИВКОВ

 

СПЕЦИАЛНО СЪОБЩЕНИЕ

 

ОТНОСНО: Внесени документи на „Обществения комитет за екологична защита на гр. Русе” за регистриране

 

На 22.ІІІ.1988 год. сформираният в София „Обществен комитет за екологична защита на гр. Русе” е внесъл в Благоевски районен съд - гр. София следните документи за узаконяване: молба, устав на комитета, протокол от учредителното събрание, протокол от първото заседание на Управителния съвет и списъци с имената и подписите на съучредителите.

Молбата, адресирана до председателя на Фирмено отделение на Районен съд, е подписана от Георги Мишев – председател на комитета. В нея се иска „Общественият комитет за екологична защита на гр. Русе” да бъде регистриран като юридическо лице с нестопанска цел и с предмет на дейност: „да се съдейства на обществените, стопанските и държавните органи и организации в усилията им за решаването на екологичните проблеми на гр. Русе”.

Уставът на сдружението съдържа 15 алинеи, включващи следните раздели: „Общи положения”, „Цели и задачи”, Членство”, „Ръководни органи”, „Имущество” и „Заключителни разпоредби”.

В протокола от учредителното събрание от 8.ІІІ.1988 год. са отразени изказванията и приемането на документите на сдружението и съставът на Управителния съвет.

Според протокола на първото заседание на Управителния съвет, Христо Смоленов е предложил за председател на сдружението Георги Мишев Мишев – писател; Георги Аврамов е предложил за заместник-председатели чл. кор. Кръстьо Горанов и проф. Христо Маринов. За секретари са представени: Георги Аврамов (организационен секретар), Виолет Цеков, Ивайло Трифонов, Мария Варимезова, Цонка Бокурова, Христо Смоленов, Цветан Кардашев. Всички кандидатури били приети единодушно.

Сформираният Управителен съвет приел следните решения:

- организиране на срещи с Боян Трайков – председател на СБЖ, с Николай Дюлгеров – председател на Комитета за опазване на околната среда и с ръководството на гр. Русе;

- образуване на експертна комисия за екологичната обстановка в гр. Русе.

Списъците с имената и подписите на съучредителите показват, че някои от тях са подготвени предварително с оставено място за подпис, а други са изготвени на място. На отделни места липсват подписи.

МИНИСТЪР: (Без подпис) Д. Стоянов

 

Отп. в 3 екз.- № 1 - Др. Т. Живков, № 2 – Памет, № 3 – К. Д., Изп.: М. Радичков, Нап.: В. Калчева – 1066, 24.03.1988 год. По материали на VІ у-ние – ДС – рег. № 4752/23.ІІІ.88 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 876, л. 98-101. Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 40

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

СТРОГО СЕКРЕТНО!

253-3/25.3.1988 Г.

 

ДО

ГЕНЕРАЛНИЯ СЕКРЕТАР НА ЦК НА БКП

И ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДЪРЖАВНИЯ СЪВЕТ

ДРУГАРЯ ТОДОР ЖИВКОВ

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Коментари и прояви във връзка с „Обществения комитет за екологична защита на гр. Русе”

 

Постъпилата оперативна информация до 23.03.1988 г. показва, че една част от членовете на „Управителния съвет” след проведените разговори в ЦК на БКП и оказаното въздействие по оперативен път се отдръпнаха и убедено се обявяват срещу функционирането на „такава организационна единица” (проф. Цветан Бончев, преподавател във Физическия факултет при СУ „Кл. Охридски”, проф. Христо Маринов, еколог, зам.-председател на комитета, д-р Мирослав Попов и др.). Друга част, предимно инициаторите, които сега представляват самия комитет, заемат непримирима позиция и открито я защитават (Светлин Русев, член на СБП, председател на комитета, Цветан Кардашев, ст. н. с. в Института по философия при БАН, Христо Смоленов, от същия институт, Виолет Цеков, редактор в СТФ „Екран”, Георги Аврамов, режисьор в същата студия, Малина Петрова, председател на Клуба на младите филмови дейци, Димо Димовски, член на СБП, Нешка Робева, ст. треньор на националния отбор по художествена гимнастика). Има и такива, които играят двойствена роля, като Ивайло Трифонов, от Физическия факултет при СУ „Климент Охридски”, който от една страна, се обявява в подкрепа на проф. Бончев, а от друга, категорично заявява пред ректора на университета, че „нямало да се откаже от комитета, дори да го уволнят от работа”. Подобна позиция заема и Желю Желев, ст. н. с. в Института по култура при БАН, проф. Николай Генчев, преподавател. На 21.03.1988 г. проф. Цветан Бончев поканва в кабинета си Георги Мишев, Цветан Кардашев, Георги Аврамов, режисьор в СТФ „Екран”, и заедно с Ивайло Трифонов се опитали да ги убедят в нецелесъобразността на сдружението и да ги склонят за неговото разтурване. Това предложение не било прието, защото ако сега се разформироват, щели да загубят обществения си авторитет. Според Георги Мишев след като се регистрират в съда, щели да станат официално сдружение, на което не можело да се посегне, и спокойно щели да си „вършат дейността”.

Не се възприемали от активните членове на Управителния съвет и такива предложения, като това – сдружението да стане колективен член на Русенския комитет, което според Светлин Русев не било възможно, или това – да преминат под ръководството на Националния съвет на ОФ.

На нездрави и двулични позиции продължава да стои Константин Господинов, доцент в СУ „Климент Охридски” и зав. секция в НИИМ при ЦК на ДКМС, самопредложил се за член на Управителния съвет, който се чувствал горд и със самочувствие на „политически далновиден учен”. Оглавявал т. нар. социологическа секция към комитета и щял да предложи да се създаде проблемна група при НИИМ за изследване на „социалния климат в гр. Русе и неговите отклонения, предизвикани от хлорната опасност”. Търсел възможност да осъществи връзка с акад. Т. Заславская, президент на социологическата асоциация на СССР и председател на Всесъюзния център за изучаване на общественото мнение по социално- икономически въпроси.

Пред наш източник Мария Василева изразила категорично несъгласие с опитите да се разтури комитетът, зад което виждала органите на ДС.

Екип на Студията за научно-популярни и документални филми „Време” се намирал в Девня за заснемането на филм за аналогичен на Гюргевския химически завод. На комсомолско събрание на студията от 21.03. т. г. се разглеждал единствено въпросът за подкрепа на Обществения комитет и било взето решение да отпочне подписка за членство в него. Поканените на събранието членове на Управителния съвет Асен Владимиров, зам. председател на Кабинета на младите филмови дейци, Невена Тошева, режисьор, и Юлия Папазова, музикален оформител, прочели приетите на 08.03. т. г. документи и разяснили целите и задачите на сдружението.

Разяснителна и пропагандаторска работа в подкрепа на комитета развиват и лица, които не са негови членове. Стоян Бакърджиев, преводач, редактор във в. „Народна култура”, разнасял устава и призива на комитета в Пазарджик, чиито жител е, и разказвал „пикантни” подробности за учредителното събрание. Велислава Дърева, журналист на свободна практика, връзка на Ж. Желев, искала да се снабди с документите на комитета, с оглед да ги занесе в Пловдив. Смилкова, пенсионер, бивша служителка на Центъра по българистика, връзка на Ж. Желев, споделяла, че „комитетът е свято дело и се нуждае от подкрепа”. Емил Георгиев, асистент по марксизъм-ленинизъм във ВИИ „Карл Маркс”, убедил колегите си от Университетския хор за старинни песни да подпишат молба за колективно членство в сдружението. Красен Станчев, асистент от същата катедра, разказвал на упражнения по философия в І курс „Международни отношения” на ВИИ „Карл Маркс” епизоди от филма „Дишай” и ги агитирал да станат членове на комитета. Под негово влияние двама студенти предложили на комсомолско събрание дружеството им да стане колективен член, но присъстващият представител на ФК на ДКМС отклонил тази идея. Зоя Захариева, коментатор във в. „Учителско дело”, опитала да включи ръководеното от нея журналистическо дружество в сдружението, но вследствие на взетите меки не успяла. С наша намеса бе предотвратен и опитът на научни сътрудници от НИИМ при ЦК на ДКМС, където бяха разпространени бланки-молби, да се запишат в комитета.

До сега при зам.-директора на Единния център по философия и социология Цветан Кардашев са постъпили 22 индивидуални молби за членство в комитета.

До Любомир Левчев, председател на Съюза на българските писатели, е изпратено писмо, подписано от 30 русенски учителки, в което порицават съюза, че не изявява своята инициатива и не взема отношение по екологичната обстановка в Русе. Писмото завършва с думите: „…писателите трябва да бъдат първи, защото наричат себе си живата съвест на епохата, иначе излиза, че гласността се превръща за някои хора в демагогия”.

Продължава работата по наблюдението и разколебаването на засечените лица.

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Д. Стоянов

 

Отп. в 1 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – Памет, № 3 – к. д., Изп.: Д. Стоянов, Нап.: Д. Христова – 1076, 25.03.1989 г., Размножено в 1 екз., По вх. № 1355/29.04.88 г.

 

АМВР, ф. 1 оп. 12, а. е. 876, л. 109-113. Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 41

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 254. Екз. № 3.

25.3.1988 г.

 

ДО

ГЕНЕРАЛНИЯ СЕКРЕТАР НА ЦК НА БКП И

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДЪРЖАВНИЯ СЪВЕТ

ДР. ТОДОР ЖИВКОВ

 

СПЕЦИАЛНО СЪОБЩЕНИЕ

ОТНОСНО: Подготвено писмо до ЦК на БКП по повод на случая с четиримата преподаватели от СУ „Кл. Охридски”

 

В Министерството на вътрешните работи постъпиха проверени данни, че на 23.ІІІ.1988 г. по инициатива на проф. Кирил Василев и с активното участие на доц. Недялко Мерджанов, доц. Леон Леви, доц. Искра Цонева, доц. Любен Сивилов и асистент Ламбо Кючуков, всички от СУ „Кл. Охридски”, е съставено писмо до др. Тодор Живков, в което се отправят обвинения към ГК на БКП в София за нарушаване на партийния устав при обсъждане проявите и наказването на четиримата преподаватели. Настоявало се за неговата лична намеса за възстановяване членството им в БКП.

Като повод за написването на писмото се изтъквало продължителното забавяне отговора на Централната контролно-ревизионна комисия на БКП и на Софийския градски комитет във връзка с възражението на четиримата преподаватели относно изключването им от партията. Подчертава се, че бързото решаване на този въпрос ще допринесе за премахване на напрежението сред комунистите в университета и тяхното убеждение в реалностите на принципите, застъпени от Юлския пленум на ЦК на БКП от 1987 г.

Вечерта на 23.ІІІ.1988 г. писмото било прочетено от доц. Мерджанов на групова партийна сбирка във Философския факултет с предложение желаещите да го подпишат. Преди това било подписано от проф. Николай Генчев и от 80 други лица.

По указание на др. Иван Панев секретарят на партийния комитет при Софийския университет проф. Матеев разговарял с доц. Мерджанов и му забранил да продължава да събира подписи. Мерджанов отказал да предаде оригинала на писмото, но се съгласил да преустанови събирането. Приел предложението на Матеев да се изчака една седмица с изпращането на писмото до евентуално решение от страна на ЦКРК или ГК на БКП.

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Д. Стоянов

 

Отп. в 3 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – Памет, № 3 – КД, Изп.: Пр. Тодорова, Нап.: М. Савова – 1075, 25.03.1989 г., По м-ли на VІ у-ние – ДС

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 876, л. 114-115. Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 42

ЛИЧНО СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

 

О Б З О Р Н А О П Е Р А Т И В Н А С В О Д К А

(21-27 март 1988 г.)

София

 

1.       ОБЩА ОЦЕНКА НА ОБСТАНОВКАТА В СТРАНАТА

[Обстановката в страната била „нормална”. Вниманието на трудещите се било ангажирано с проблемите на преустройството в икономиката, имало изказвания, че се чувствало „подобряване на снабдяването на населението с ранни зеленчуци, особено в столицата” - б. съст.]

Получени са данни за оживени коментари в среди на журналисти, писатели, литературоведи и критици, кинодейци и научни работници и преподаватели от Софийския университет във връзка с решението на Централната контролно-ревизионна комисия на БКП и статията във в. „Работническо дело” по повод публикацията във в. „Труд” от юни 1987 г. Деканът на философския факултет Димитър Иванов се изказал, че с „подобни действия” се създавали условия за „запушване на едни от основните социални отдушници – критиката в печата” и за споделяне на малки, затворени, а следователно и неконтролируеми групи, което било „далеч по-опасно от полемиките на страниците на вестниците”. Проверява се сигнал, че определени журналисти, юристи и други имали намерение да създадат организация в защита на Георги Тамбуев.

След публикуването решението на ЦКРК на БКП и проведените закрити партийни събрания в Етрополе обществеността в града активно коментира „случая Михайлов” и предприетите мерки по отношение виновните лица. Наред с изказаното съображение, че средствата за масова информация трябвало да направят извод за необходимостта от принципност и безпристрастност при изясняване на обективната истина при всички случаи, се счита, че взетите мерки можело „да се отразят негативно на по-нататъшното разширяване на демократизацията и гласността”. Изразяват се мнения, че решението на ЦКРК и статията „Гласността е истина и отговорност”, като се акцентирало само на юридическата страна на случая, Михайлов бил напълно оневинен. Не се вземали предвид фактите и проявите, които характеризирали неговия нравствен и професионален облик, за които обществеността в града имала непосредствени впечатления. Коментира се, че водел охолен начин на живот и се устроил битово много бързо, че системно злоупотребявал с алкохол и поддържал контакти с криминално проявени лица.

На заседанието на Обществения съвет по екология в Русе, на което трябвало да бъде приет статут на съвета, съобразно споделяните становища разискващите се оформили в две групи. Едната застанала на верни принципни позиции и се стремяла да насочи дейността на съвета към осъществяване на мерки за ликвидиране на местните замърсители и подпомагане на ОбК на БКП за решаване на екологичния проблем. Другата, между които инж. Кинчо Камбуров, инж. Стефан Стоянов, Мария Варимезова, застъпвала становището, че в името на решаването на въпросите можели да се използват и по-остри форми за изява на недоволство – митинги, демонстрации, а при необходимост дори да се стигне до „сблъсък с властта”. Според тях населението на Русе не вярвало на партийните и държавните дейци; на журналисти и снимачни екипи не трябвало да се забранява публикуването на материали и заснемането на кадри за тревожното състояние на екологията в града.

2. ВЪЗРОДИТЕЛНИЯТ ПРОЦЕС [...]

3. ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО И ЗАЩИТА НА ИКОНОМИКАТА […]

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Д. Стоянов

 

Отп. в 1 екз., Размн. 4 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – КД, № 3 – Г. Атанасов, № 4 – М. Балев, № 5 – Ч. Александров, Изп.: Радичков, Нап.: Цинигарова – 1085, 28.03.1988 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 876, л. 119-129 (л. 120-121 за извадката). Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 43

ЛИЧНО СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

Рег. № 2724. Екз. № 2

5.4.1988 г.

 

О Б З О Р Н А  О П Е Р А Т И В Н А  С В О Д К А

(28   март – 3 април 1988 г.)

София

 

1. ОБЩА ОЦЕНКА НА ОБСТАНОВКАТА В СТРАНАТА

[Обстановката в страната била „нормална”, нямало „значими враждебни, нелоялни, други противообществени прояви”. Определяла се от новите „мирни инициативи” и „конкретни предложения за утвърждаване на мира и сигурността в Европа и на планетата”. В центъра на вниманието оставали „осъществяваната икономическа реформа”, предаването обектите на социалистическата собственост на трудовите колективи, реч на Т. Живков пред Петата конференция на младите литературни творци, екологичните проблеми на Русе – б. съст.]

Екологичните проблеми на Русе продължават да бъдат значителна тема на коментари. Инициатори и поддръжници на създадения в София „Обществен комитет за екологична защита на Русе” считали, че сдружението нямало да бъде регистрирано и предстоели „репресивни мерки”. Димо Димовски заявил, че „могат за загинат, но то ще бъде със забрана, а не поради разтурване и разколебаване”, и изразил пълно несъгласие „да ги приобщят към някое държавно дружество”.

В научноизследователския институт за младежта при ЦК на ДКМС статутът на Софийския комитет продължавал широко да се обсъжда. Научни сътрудници настоявали да се свика партийно събрание по „случая Русе”, обвинявали партийния секретар в пасивност. Петър Митев, директор на института, споделил, че „сега или трябва да бъдеш политически здрав и морално опетнен, или да бъдеш морално чист и политически унищожен”.

В театър „Сълза и смях” в столицата на общо събрание за екологичните проблеми на Русе било прието писмо до държавното и партийно ръководство, подписано от 80 души. Автор на текста на писмото бил главният драматург на театъра Маргарит Минков. Писмото не било изпратено, а се намирало в Цветана Манева, партиен секретар на театъра.

В групата на Съюза на българските художници в Габрово се получило официално писмо от СБХ и Ателието на младия художник, в което се апелирало да се подкрепи кампанията за опазването на природната среда в района на Русе, като се организират „протестни изложби” с подобна тематична насоченост. В тази връзка Кольо Николов, секретар на групата в Габрово, предложил традиционният пленер в Боженци т. г. да премине под такъв лозунг, а през май т. г. да се организира „протестна изложба” на открито, като творбите се оставят да се разложат, което да символизира екологичната среда в Русе.

В Русе на събрание на първостепенната болница лекар предложил да се образува комитет от здравни работници, без участието на административното ръководство, който да се бори за недопускане по-нататъшното отравяне на населението на града. На 30 март са отбелязани 20 анонимни телефонни обаждания до Българското радио от Русе във връзка с „нови обгазявания” на града (сигналите не отговарят на истината). В териториалната проектантска организация било окачено копие на част от писмото на колектива при СТФ „Екран” (от 26 февруари) до Народното събрание, Държавния и Министерския съвет за тежката екологична обстановка в Русе.

2. ВЪЗРОДИТЕЛНИЯТ ПРОЦЕС […]

3. ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО И ЗАЩИТА НА ИКОНОМИКАТА […]

4. КОМЕНТАРИ И ПРОЯВИ В НЯКОИ СРЕДИ […]

5. ДЕЙНОСТ НА ВРАЖЕСКАТА ЕМИГРАЦИЯ […]

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Д. Стоянов

 

Отп. в 1 екз., Размн. в 4 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – КД, № 3 – Г. Атанасов, № 4 – М. Балев, № 5 – Ч. Александров, Изп.: Радичков, Нап.: Савова – 1119, 04.04.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 876, л. 133-147 (л. 134-137 за извадката). Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 44

ЛИЧНО СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

Рег. № 2924. Екз. № 2

12.4.1988 г.

 

О Б З О Р Н А  О П Е Р А Т И В Н А  С В О Д К А

(4-10 април 1988 г.)

София

 

1. ОБЩА ОЦЕНКА НА ОБСТАНОВКАТА В СТРАНАТА

[„Нормална”, нямало осъществени „враждебни, нелоялни и други противообществени прояви”. „В центъра на вниманието” на широките слоеве на населението продължавали да стоят „проблемите на преустройството”, в средите на интелигенцията се коментирали екологичните проблеми на Русе – б. съст.]

Коментарите и проявите в среди на интелигенцията по повод екологичните проблеми и създадените комитети в София и Русе постепенно намаляват. По постъпила информация в МВР, обстановката в Института по социология, Института по история – БАН, НИИМ при ЦК на ДКМС постепенно се успокоява.

Има данни, че най-дейните организатори на комитета, създаден в София (Стефан Гайтанджиев, Христо Смоленов, Георги Мишев, Мария Варимезова и др.) продължават да стоят на неотстъпчива позиция. В изказвания пред различни лица те поддържат предишната си линия и се стремят да създадат убеждение, че в дейността си се ръководят единствено от нравствени, хуманни съображения. Стефан Гайтанджиев изразил мнение, че Софийският комитет трябвало да продължи дейността си, защото неговите членове били личности, които устоявали своето достойнство, но било необходимо да се търси друга форма за неговото съществуване.

В Русе под въздействието на Цонка Бокурова, Мария Варимезова и техни съмишленици продължават коментарите относно разформироването на комитета в София. Говори се за „репресивни мерки” спрямо Светлин Русев, Нешка Робева, Евтим Евтимов, Георги Мишев и др.

Вземат се мерки за предотвратяване изграждането на Клуб „Екология” във ВТУ „Ангел Кънчев” – Русе и насочване вниманието на младежите към научни разработки и технически решения по този въпрос.

Деветата априлска литературна дискусия, организирана от Съюза на българските писатели, била посрещната положително от преобладаващата част участници. Направените изказвания се оценявали като съдържателни, конструктивни и с правилна политическа насоченост. Наред с това от някои лица се споделяло, че дискусията била „необходимо необичайно тиха и безконфликтна” поради „страх”, породен от последните персонални промени на културния фронт”.

Изключение от общия конструктивен тон на изказванията направил поетът Биньо Иванов от Кюстендил, известен с „особени” позиции, който обвинил русенските писатели, че години наред мълчали по „трагедията в родния град”; поискал председателят на СБП да даде обяснения за оставката на Евтим Евтимов като главен редактор на „Литературен фронт” и др. Участниците в дискусията не подкрепили позицията на Иванов с изключение на членове на „Клуб-39” и Георги Константинов, които го аплодирали и насърчавали.

2.ВЪЗРОДИТЕЛНИЯТ ПРОЦЕС […]

3. ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО И ЗАЩИТА НА ИКОНОМИКАТА […]

4. ПРОЯВИ НА ЛИЦА ОТ СРЕДИ НА ИНТЕЛИГЕНЦИЯТА

Осъществени са конкретни превантивни мероприятия за осуетяване опита на група лица да изградят „Комитет за защита правата на човека в НРБ” и да проведат демонстрация или други публични акции. Инициаторите, известни на органите на МВР, са поставени под непосредствен оперативен контрол.

Получени са данни, че на 18 март в Археологическия музей в София се е състояла сбирка на около 20 столични фотографи, на която се предложило да се учреди „Независимо национално фотографско общество” за творческо подпомагане, провеждане на срещи, дискусии, изложби и др. Сбирката била ръководена от Георги Божков, пенсионер, който прочел изготвения от него проектоустав на дружеството. Предвиждала се втора среща с участието на фотографи от страната, на която щели да бъдат подготвени документите за регистриране в съда. Ще бъдат проведени превантивни мероприятия.

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Д. Стоянов

 

Отп. в 2 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – к. д., Размножена в 3 екз., № 3 – Г. Атанасов, № 4 – М. Балев, № 5 – Ч. Александров, Изп.: М. Радичков, Нап.: М. Савова, 11.04.1989 г., Маш. № 1165

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 876, л. 165-175 (л. 166-167, 174 за извадката). Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 45

ЛИЧНО СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

Рег. № 320. Екз. № 2, 20.4.1988 г.

 

О Б З О Р Н А О П Е Р А Т И В Н А С В О Д К А

(11-17 април 1988 год.)

София

 

1. ОБЩА ОЦЕНКА ЗА ОБСТАНОВКАТА В СТРАНАТА

Обстановката в страната е нормална. Не са отбелязани значими враждебни, нелоялни и други противообществени прояви.

Постановлението на Министерския съвет и на Централния съвет на Българските професионални съюзи за повишаване заплатите на научните и научно-преподавателските кадри, на художествено-творческите работници и журналистите предизвика широк положителен отклик и даде повод да се изрази удовлетворение и пълна подкрепа на последователно провежданата линия на партията и държавата в социалната сфера.

Обстановката, свързана с „Обществения комитет за екологична защита на гр. Русе”, постепенно се стабилизира. Най-активните негови членове (Стефан Гайтанджиев, Христо Смоленов, Георги Аврамов и Виолет Цеков) насочват вниманието си към Комитета по опазване на околната среда при НС на ОФ. Гайтанджиев, Цеков Аврамов, по договореност с ръководството на КОПС, разработили концепция за работата на комитета и главно за „използването и дейността на обществеността”. Георги Мишев и Петко Симеонов изразили съгласие да се присъединят към КОПС, като по този начин считали, че ще запазят авторитета си.

Въпреки че изпълняват указанията за пренасочването си, тази група лица не са напълно разколебани. Продължават да демонстрират самочувствие на „силни и много популярни” общественици. Според Стефан Гайтанджиев те трябвало да отидат в КОПС, „за да се почувствало обществено-държавното начало в неговата дейност”.

След обгазяването на гр. Русе на 13 април обстановката като цяло в града е спокойна. Непосредствено в деня на обгазяването са установени редица телефонни обаждания в София. Най-активна в това отношение е била Мария Варимезова (провела разговори с Георги Мишев и Стефан Гайтанджиев).

2. ВЪЗРОДИТЕЛЕН ПРОЦЕС […]

3. ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО И ЗАЩИТА НА ИКОНОМИКАТА […]

4. РЕЛИГИОЗНИ ПРОЯВИ [Обобщени данни, че във Великденските празници участвали „приблизително” както миналата 1986 г. брой хора. Нараснал относителният дял на младите хора до 30-годишна възраст. Според Софийско градско управление на МВР в София на религиозните ритуали присъствали около 38 000 души, от които 20 000 били младежи, от които 900 ученици – б. съст.]

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Д. Стоянов

 

Отп. в 2 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – к. д., Размножена в 3 екз., № 3 – Г. Атанасов, № 4 – М. Балев, № 5 – Ч. Александров, Изп.: М. Радичков, Нап.: М. Цинигарова, Маш. № 1219, 18.04.1988 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 877, л. 17-26 (л. 18-19 за извадката). Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 46

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 339. екз. № 3

22.4.1988 Г.

ДО

ЧЛЕНА НА ПОЛИТБЮРО И СЕКРЕТАР

НА ЦК НА БКП

ДР. ЧУДОМИР АЛЕКСАНДРОВ

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Поведението на Светлин Русев и коментари, свързани с него

 

Светлин Русев напоследък активно набирал информация чрез свои връзки по отношение на по-нататъшните мерки на партийните органи и организации. Въпреки че демонстрирал спокойствие и тенденциозно уверявал приятелите си, че „нямало нищо страшно”, „всичко ще е наред”, „всичко ще си отиде по местата”, издавал известна нервност и напрежение. Усилено се интересувал за предстоящите събрания на ППО, като знаел какви документи ще се четат и за какво ще се отнасят. Издирвал решението за неговото освобождаване като директор на Националната галерия и някаква заповед на Художествената академия. Щял да ходи и до Плевен, където имал опровержение на отправена към него в миналото клевета, която сега „щели да използват”. Считал, че „отвсякъде са могли да го освободят отгоре, но за членството му в Управителния съвет на СБХ ще решават художниците”. Засега основни информатори за Русев се очертават Светла Алексова, бившата му секретарка в галерията, Калина Тасева, зам. председател на СБХ, Бисера Прахова, член на съюза. Наред с тях още няколко негови привърженици му гарантирали пълна подкрепа и „вярност”.

Коментарите, свързани със Светлин Русев, запазват характера си. В СБХ се очаквало отношението, което щяло да се вземе към него от ЦК на БКП. Според наш източник привържениците му в СБХ се чувствали силни и смятали да „бламират” евентуалното му освобождаване от Управителния съвет.

Не са малко и тези членове на СБХ, които приветствали взетите мерки срещу Светлин Русев. Според Бойко Грудев той искал да поеме Комитета за култура и затова афиширал обществена активност, но сега се провеждало разследване на всичките му минали „машинации”. Виктор Райчев, журналист, пенсионер, споделил, че мерките срещу Русев щели да „отрезвят „мафията му”, която в последно време се била самозабравила. Тълкувал участието му в „ОКЗЕР” като демонстрация с цел прикриване на собствените си недостатъци и разширяване на обществения си авторитет.

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Д. Стоянов

 

Отп. в 3 екз., № 1 – Ч. Александров, № 2 – памет, № 3 – к. д., Нап.: М. Цинигарова, маш. № 1257/22.04.1988 г., По м-ли на VІ у-ние, рег. № 6506/20.04.1988 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 877, л. 40-42. Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 47

СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

 

ДО ЧЛЕНА НА ПОЛИТБЮРО И

СЕКРЕТАР НА ЦК НА БКП

ДР. ЧУДОМИР АЛЕКСАНДРОВ

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я № 6

ОТНОСНО: Обстановката в СБХ и поведението на Светлин Русев

 

Обстановката в СБХ продължава да бъде неспокойна. По мнението на проф. Тома Върбанов немалко от художниците все още се намирали под силното влияние на Светлин Русев. Иван Кънев, директор на Градската художествена галерия, Марин Маринов, специалист в Комитета за култура, Красимир Стоянов, директор на „Кадри” при комитета, Румен Джуров, гл. специалист, Румен Недялков, художник, и др. не могли да проумеят настъпилия обрат и предприетите мерки спрямо Русев. Те правели някаква аналогия със случая на Александър Жендов. В Националната художествена академия всички били „хипнотизирани” от личността на Русев и настоявали справката за него да не се четяла на предстоящото събрание, защото „по съвест” не я приемали. Валентин Станчев, партиен секретар на СБХ, Дончо Карапанчев, гл. специалист в Комитета за култура, били много смутени, защото Русев за тях представлявал „знаме”, в което се кълнели. Смятали мерките срещу него за несправедливи. А други, като служителите от Комитета за култура Румен Гашаров и Петър Балакчиев, считали, че рано или късно Русев щял да съумее да се оправи и да възстанови влиянието си.

Продължават опасенията на много членове на СБХ, че бъдещето на съюза е опетнено, защото Русев нанесъл голям удар върху престижа на всички художници. Учудвали се защо толкова късно се разкривали „грешките” и „злоупотребите” на Русев. По мнение на наш източник общата реакция срещу мерките към Русев затихвала и изглеждало, че неговото влияние било повече изкуствено поддържано. Самите му ученици били се поуспокоили. Стефан Янев, негов студент, казал, че щели да проливат сълзи с основание такива като Калина Тасева и Бисера Прахова, но те не били чак толкова много, а „ние останалите няма защо…”.

Художници, които са членове на СБХ, коментирали, че съюзът бил представлявал репресивно-потисническа организация, която дълги години не давала възможност на редица таланти да се изявят, в резултат на което възникнали спонтанни изложби по подлези и градинки.

Най-верни и непреклонни поддръжници на Русев от СБХ са Калина Тасева, зам.-председател на съюза, и Бисера Прахова, които официално си подадоха оставките в негова защита. Той с тях продължава да поддържа непосредствена връзка и ги използва за информатори. Така например възложил на Тасева да провери кой е разпоредил да се закрие „Русенският раздел” в Плевенската галерия. По повод на справката за него Тасева била на мнение, че някои хора били заинтересовани и с цел са създали такова становище. Тя се опасявала дали ще бъдат подкрепени „Съображенията”, защото това означавало, че ще се признаят слабостите в съюза. Съобщила на Русев, че е възмутена от „нашите хора”, които били „узрели” за едно денонощие. (Имала предвид заседанието на председателството на ПБ на СБХ.)

Според Бисера Прахова голяма част от членовете на Управителния съвет на СБХ били за Русев, друга голяма част също били за него, но предпочитали да мълчат, а само неколцина са против. Споделила мнение, че всички тези дебати, които ставали в съюза нямало да повлияят на решението на Политбюро, но могли да дадат ясна представа за настроенията. Успокоявала се, че все пак Русев щял да остане един герой след „тази битка”, но жалко за тях, които се изразходвали и жертвали.

Светлин Русев продължава да демонстрира силен дух, заявил, че душата му била свободна и виждал светло оптимистично бъдеще. Смятал, че сега тези, които били зад гърба му, щели да имат възможност да се проявят и да докажат верността си. Възмущавал се, че цяла България знаела какво е написано за него, само той не могъл да го прочете. С ирония отбелязал в тази връзка, че и на осъдения предварително се давал обвинителният акт, а не му го дават в деня на екзекуцията. Но и това вече не го вълнувало, нещата били достатъчно ясни, за да хабял излишна емоционална енергия. Шегувал се, че сега пишел „Война и мир”, хванал се да прави белетристика за успокояване на „гузната си съвест”.

 

МИНИСТЪР: (Без подпис)

 

Отп. в 2 екз., № 1 – адресат, № 2 – к. д., Изп.: др. Министър, Нап.: С. Дашева, Маш. № 1282/26.04.1988 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 877, л. 64-67. Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 48

Строго секретно!

Министерство на вътрешните работи

№ 361. Екз. № 3

29.4.1988 г.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Поведението на членове на т. нар. „Обществен комитет за екологична защита на Русе” (ОКЕЗР), коментари и изказвания по Съображенията на др. Т. Живков за преустройството на духовната сфера

 

Благодарение на взетите политически и други мерки „ОКЕЗР” по същество не разви дейност. Следствие на правените разговори с тях от партийните органи и оказаното им профилактично въздействие по наша линия инициаторите бяха пренасочени главно към Обществения комитет за защита на природата (ОКЗП) при НС на ОФ, а също така и към съответните научни и други звена, занимаващи се с екологични проблеми.

Най-деен и инициативен продължава да бъде Стефан Гайтанджиев, ст. н. с. в Института по философия, който се стремял да поддържа „духа” на другите инициатори (Виолет Цеков, Георги Аврамов, Христо Смоленов, Георги Мишев, Цветан Кардашев). Гайтанджиев усилено търсел завоюване на позиция в ОКЗП, като за целта бил подготвил предложение (концепция) за създаване на Обществен контролно-инициативен съвет към комитета. Идеята, която влагал, била по същество те да имат в НС на ОФ желаната и регламентирана законова форма на съществуване.

Под въздействието на Гайтанджиев да се „обсипело” с документи „некомпетентното” ръководство на ОКЗП при НС на ОФ. Виолет Цеков и Георги Аврамов внесли в ръководството на комитета предложение за организиране в София през м. май на конференция на тема: „Защита на природната среда”. Към предложението приложили списък на филмите, между които присъствал и филмът „Дишай” за екологичната обстановка на Русе.

След изключването им от БКП Христо Смоленов и Георги Мишев споделяли, че били решени да се „борят докрай”, „до пълна победа” срещу „неправилното” разбиране целите на ОКЕЗР.

Продължавали да отстояват позиция на вярност към „идеите” на „ОКЕЗР” членовете на неговия Управителен съвет Малина Петрова, Петър Слабаков и Йордан Ваклев. Слабаков съветвал русенски граждани да предприемат мерки в защита на Варимезова. Препоръчвал им да се срещнат с посланика на СССР у нас и го запознаят с действителните факти, които други инстанции „изопачавали”.

Не спират усилията и на Мария Варимезова от Русе, която често установявала връзки със софийските инициатори и правела опити да ги активизира. Същевременно тя проявява двуличие и демагогски ходове при изключването й от БКП, опитвайки се да прехвърли вината на „софиянци”.

Независимо от това повечето от активните членове на УС на ОКЕЗР се страхуват от мерки, които могат да се отразят на научното им и творческо развитие.

Коментарите по повод на „ОКЕЗР” постепенно заглъхват, като сега предимно се обсъждат взетите мерки срещу неговите членове. В негативен план се правят изказвания, свързващи тези мерки с наложените наказания на четиримата преподаватели от СУ „Климент Охридски”, журналиста Г. Тамбуев и освободените главни редактори на някои централни вестници. В тях се стига до нездрави обобщения за „сталински” курс на партията, за „чистка” сред интелигенцията, за линия, несъответстваща на преустройството, и др. п.

В този смисъл Желю Желев, ст. н. с. в Института по културата и неговата съпруга Маруша [Мария – б. съст.] Желева коментирали, че трябвало да се разяснява на хората движението за екологична защита на Русе и „репресивните” действия срещу неговите ръководители. Според тях „съпротивата срещу властта” трябвало да бъде „гласна и легална”, защото сега се търсели предимно нелегалните организации, а вариант за борба с легалните форми на съпротива все още не бил изработен. В този смисъл Желев виждал задачите на „ОКЕЗР”. За него най-важното било хората да се научели на демокрация чрез подобни масови прояви, в резултат на което щяло да се активизира политическото им мислене. Бил много удовлетворен, че за първи път от 40 години се създава масова „партия”.

Професор Васил Иванов, изключен от БКП и освободен като преподавател от СУ „Климент Охридски”, коментирал мерките на партийните органи срещу тях и ръководителите на „ОКЕЗР” като проява на слабост. Според него в страната била създадена „нетърпима” обстановка на недоволство и някъде „щяло да избие”. Други лица от средите на интелигенцията считали, че „акцията на ОКЕЗР” е била неразумна и непреценена и е дала повод за мерки, които ще спрат преустройството в НРБ и желаните промени.

Светлана Шаренкова, н. с. в Института по социология при БАН, и Стефан Дончев, ст. н. с. в същия институт, споделяли мнение, че след време оценките за „ОКЕЗР” щели да бъдат отчетени като груба политическа грешка. В този дух имало коментари и във Факултета по класически и нови философии при СУ „Климент Охридски”.

Постъпилата информация през последните дни показва нарастващ интензитет на коментари в средите на интелигенцията по Съображенията на др. Тодор Живков за преустройството в духовната сфера.

Болшинството от коментиращите принципно подкрепят и одобряват духа и съдържанието на документа. Положително се оценява участието на висши партийни ръководители в събрания на ППО. Със задоволство се посреща подходът за по-тесни контакти и информиране на интелигенцията по жизнено важните проблеми на преустройството в нашата страна.

[Следва подробен анонимен анализ за коментари в средите на интелигенцията по посочените по-горе въпроси, като се изреждат институтите, в които най-често се изразяват положителни или отрицателни коментари: КТР, СБП, ДИ „Наука и изкуство”, Институт по гастроентерология при МА, „журналисти” от БТ и БР, „лекари”, „актьори”, СУ ”Климент Охридски”, институти на Медицинска академия, в. „Стършел”, Исторически факултет на СУ, „институти на БАН”, „някои първични партийни организации”, Институтът по история при БАН, където „чрез нетипична за организацията апатичност членовете й са изразили несъгласието си с изключването от партията на четиримата преподаватели от СУ и ръководителите на „ОКЕЗР”, Народния театър „Иван Вазов”, където се говорело за „мълчалива гласност”, за изразяване на несъгласие с критиката срещу Стоян Михайлов (БТ, Институт по социология при БАН, СУ, ВТУ „Ангел Кънчев” – Русе и др. – б. съст.]

Блага Димитрова, поетеса, злословела срещу партийното ръководство, което „унижавало хората и ги потискало”. Сравнявала партийните мерки с „потурчването” и била доволна, че е безпартийна. Според нея демокрацията била невъзможна и борбата трябвало да се води „по много линии”.

Николай Василев, изключен от БКП, бивш преподавател в СУ „Климент Охридски”, негодувал от „вялото” протичане на събранията на философите, които били обхванати от примиренчески дух.

Противоречива е обстановката в СБХ. [В тезисна форма се препредават познатите от други документи основни твърдения за обстановката в СБХ във връзка с мерките, предприети срещу Светлин Русев – за оформилите се в съюза три групи – привърженици на Русев „най-верни” („Калина Тасева, Бисера Прахова, Иван Русев, Ванко Урумов и др.”, „друга, която постепенно намалявала, била от негови почитатели”, трета – „които с облекчение посрещнали мерките спрямо Русев” (не се сочат имена) – б. съст.]

 

МИНИСТЪР: (Без подпис ) Д. Стоянов

 

Отп. в 3 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – памет, № 3 – КД, Размн. в 6 екз., № 4 – Ч. Александров, № 5 – Й. Йотов, № 6 – М. Балев, № 7 – Гр. Филипов, № 8 – Ем. Христов, № 9 – Ив. Панев, Изп.: М. Радичков, Нап.: М. Савова -1289, 28.04.1988 г.

 

[В „Информация относно някои негативни явления в звената на БАН с приложна дейност”, изпратена до Г. Атанасов на 13.5.1988 г., го информират, че през последните пет години са отказали да се завърнат по време на командировка в чужбина 32-ма сътрудници от различни научни звена на БАН. Само през 1986 г. били 12. Най-много са обявилите се за невъзвращенци от единните центрове по биология – 11, физика – 4, математика и механика – 3. Част от незавърналите се били членове на БКП, а на петима родителите били борци против фашизма и капитализма. Виж: ф. 1, оп. 12, а. е. 877, л. 142-145 – б. съст.]

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 877, л. 72-79. Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 49

ЛИЧНО СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

Рег. № 438. Екз. № 2

27.5. [1988 г.]

 

О Б З О Р Н А  О П Е Р А Т Н И В Н А  С В О Д К А

(16-24 май 1988 г.)

София

 

1. ОБЩА ОЦЕНКА ЗА ОБСТАНОВКАТА В СТРАНАТА

[Не били допуснати нарушения на обществения ред, общата обстановка се предопределяла от честването на 24 май, предпразничната и празнична обстановка, предстоящия пленум на ЦК на БКП по преустройството в духовната сфера, населението продължавало да се вълнува от екологичните проблеми –б. съст.]

2. ВЪЗРОДИТЕЛНИЯТ ПРОЦЕС […]

3. ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО И ЗАЩИТА НА ИКОНОМИКАТА […]

4. ПРОЯВИ В СРЕДИ НА ИНТЕЛИГЕНЦИЯТА И МЛАДЕЖТА, СРЕД РЕЛИГИОЗНИ ОБЩНОСТИ

Решението на ЦКРК на БКП за изменение на наложените наказания на Н. Попов и В. Иванов и утвърждаване изключването от партията на Н. Василев и Н. Белев – бивши преподаватели в Софийския университет, от по-голямата част от колегите им се приемало положително. Резерви и неубеденост изказали около 15 души, предимно от Философския факултет. Проф. Кирил Василев споделил задоволство, че синът му не „капитулирал и не приел предлаганата му нова работа”, а самият Николай Василев се изказал, че ако му бъде отнето правото на публикации у нас, щял да изпраща материали в чужбина.

Във Варна, Пловдив, Велико Търново и Благоевград се осъществяват превантивни мерки за осуетяване намерения на младежки групи „хипи”, присъствували на джаз-срещата „Сопот – 88”, да честват организирано „Деня на независимостта на САЩ” и „Деня на френската революция”.

Работи се за разкриване автора на „възвание” изпратено до митрополит Пимен в Неврокопската митрополия, в което се отправят нападки срещу партията и правителството за „ограничаване на религиозната свобода”.

Провеждат се превантивни мероприятия по отношение членове на незаконната религиозна секта в с. Баня, Сливенска община, Бургаска област, сбирки на която се посещавали и от лица, живеещи в други райони на страната.

5. ДЕЙНОСТ НА ПРОТИВНИКА И ВРАЖЕСКАТА ЕМИГРАЦИЯ […]

 

Министър: (Без подпис) Д. Стоянов

 

Отп. в 2 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – к. д., Размножена в 3 екз., № 3 – Г. Атанасов, № 4 – М. Балев, № 5 – Ч. Александров, Изп.: М. Радичков, Нап.: М. Цинигарова – маш. № 1465/25.5.88 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 877, л. 196-206 (л. 204-205 за извадката). Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 50

ЛИЧНО СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 433. Екз. № 3

20.5.1988 г.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я ОТНОСНО: Поведението на Светлин Русев

 

Постъпващата в Министерството на вътрешните работи от различни източници информация показва, че Светлин Русев поддържа последователна линия на поведение – продължава да се държи „достойно”, с присъщите хумор и ирония, успокоявал своите приятели да не се тревожат за него, да „пазят себе си”. Същевременно на моменти изпадал в депресия, проявявал нервност, чувствали се симптоми на безизходица и песимизъм. Споделил, че бил разочарован от хората, „за които си дал здравето”, а те не го защитили. Отправял обвинения срещу Георги Мишев, че макар да „поддържал линията на неговия комитет”, се е дистанцирал и го е изоставил.

Освен по-откритите контакти с най-близките си съмишленици (Нешка Робева, Бисера Прахова, Калина Тасева, Константин Павлов и др.), правят впечатление зачестилите му срещи с Александър Лилов и Йордан Радичков, провеждани в обстановка на дискретност.

По последни данни Светлин Русев бил дал изказването си пред събранието на СБХ на Марио Керанов (служител в Националната художествена галерия) за евентуално разпространяване. Разширяващите се коментари по изказването явно потвърждават този факт. (Считаме, че би било целесъобразно Светлин Русев да бъде предупреден от ЦК на БКП в това отношение).

Налице са и сигнали за намерения на Светлин Русев да изпрати свой материал в някой столичен вестник – предпочитал в. „Работническо дело”. По този повод служителка от редакцията на в. „Труд” лично поискала текста от Русев, за да се опита да го пусне за печат, въпреки убеждението си, че едва ли ще „излезе”. Важното в случая е да демонстрира солидарността си с автора и поне да знае, че е „уволнена заради него”.

На провеждащото се в София Шесто триенале на реалистичната живопис, където Русев е член на международното жури, досега няма проявен особен интерес към него. Прави изключение Ханс Майер (председател на Съюза на австрийските художници), пристигнал в НРБ с предварителна информация за обстановката в СБХ и поискал специална среща с министъра на културата, образованието и науката по повод „положението на Светлин Русев”. Чрез други лица окуражавал и уверявал Русев, че „всичко щяло да се оправи”. При срещата си с него в сградата на СБХ обаче разговаряли главно по професионални теми.

Освен с Майер осъществил среща и с Игор Абрамов (художник от СССР), който го поканил да гостува в Москва, защото „там държали на него”.

Поведението на Русев на триеналето се квалифицира като тенденциозно делово, не присъствал на коктейла, не влизал в близки контакти с чуждите гости, както постъпвал преди при подобни случаи.

Западногерманските гости на триеналето коментирали, че след излъчените от „Гласът на Америка”, „Би Би Си” емисии за „репресии” спрямо Светлин Русев и Нешка Робева, както и след поместената в английското ляво списание „Ню Стейтсмън” реплика по същия повод, в броя си от 6.V. т. г. швейцарският вестник „Нойе Цюрих цайтунг” отново повдигнал въпроса, като информирал, че лично „ръководителят на партията и държавата” порицал Русев за създадения от него комитет.

 

Информацията е изпратена и на другарите [не е посочено – б. съст.].

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Д. Стоянов

 

Отп. в 3 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – памет, № 3 – к. д., Размножена в 2 екз., № 4 – Й. Йотов, № 5 – Ч. Александров, Изп.: Пр. Тодорова, Нап.: М. Цинигарова – маш. № 1440/20.05.88 г., По м-ли на VІ управление, рег. № 8874/19.5.88 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 877, л. 181-183. Копие. Втори машинописен екземпляр.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.