Добре дошли в моя блог!

Ще публикувам тук резултатите от моите изследователски търсения с надеждата, че наученото от мен ще достигне до по-широк кръг от хора, които нямат времето и възможностите да черпят познания за най-новата история на България директно от архивите.

Съзнавам, че посветих живота си на тази част от историята, която все още е жива, спорна и за жалост разединява хората. Част от "героите" в моите книги и сборници са наши съвременници, срещаме ги по улицата, гледаме ги по телевизията. Аз не съм съдник, нито адвокат. Стремя се да излагам автентични исторически факти и да оставям читателите сами да правят изводи.

Всяка моя книга, всяка статия, сборник, всяко интервю или научнопопулярно четиво, което написах в последните 20 години, ми носеше нови врагове, но и нови приятели. За част от моите убеждения на историк и изследовател платих висока цена - много хора, почитатели на определена политическа сила, се разпознаваха в едни или други факти, които публикувах, и започваха да ме считат за техен "враг". Аз не съм нито "приятел", нито "враг" на която и да е политическа сила, на който и да е политик. Аз съм историк и такъв ще бъда винаги.

Ще се радвам, ако публикуваното тук ви даде нови знания, нов поглед върху съвременната политическа история на България и нов повод да се гордеем, че сме българи.

С уважение,

Веселин Ангелов


05 септември 2015

Веселин Ангелов.Строго секретно! Протестите на турците в България срещу възродителния процес


Веселин Ангелов
 
Строго секретно!
Протестите на турците в България
срещу възродителния процес
(20-30 май 1989 г.)
 
 
София, 2015
 

 
ДО­КУМЕНТИ
 

№ 1

СТРОГО СЕКРЕТНО !

 

Министерство на вътрешните работи

Центр. инф. орг. у-ние

Вх. № 25114 от 12.12.1988 г.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Получени по-характерни сигнали по линия на Държавна сигурност в отдел „Затвори”- МВР за времето от 01 до 30.11.1988 година.

 

 Възродителен процес:

1. В затвора Пазарджик[1] л. с. Меди Доганов казва, че най-важното противоречие между СССР и САЩ е въпроса за правата на човека. "Социалистическите страни трябва да се съобразяват с тези изисква­ния, защото народните маси негодуват". В България според него по­литиката на партията за преименуваните се променя. Имал информа­ция от майка си, че предстои изселване в Турция на лица, които имат роднини там. Смята, че от затворите ще бъдат освободени много преименувани, за да заминат за Турция. Такова е мнението и на другите лишени от свобода по глава I от НК. Това им дава импулс да проявяват твърдост в поведението си пред администрацията на зат­вора. В последно време те се опитват да осъществят по-тесни контак­ти помежду си. Меди Доганов се явява като обединяващ център. (Подч. от съст.)

2. В затвора Пловдив л. св. с възстановени имена и други го­ворят против социалистическия строй у нас, като хвалят "добрите условия и истински демократизъм и хуманизъм" на турското правител­ство и въобще на капиталистическите страни. Гледайки новините по телевизията, постоянно реагират и заявяват, че всичко било чиста пропаганда. Това, което съобщава нашата преса за турските затвори и репресиите на турското правителство спрямо кюрдите, било чиста лъжа, за да се сплаши "турското население в България”. Говорят за вълненията в Армения, Полша и други социалистически страни, като прогнозират, че и тук ще пламнат такива в най-скоро време.

Според лишения от свобода Янко Савов служителите от държав­ния апарат на всички нива са силно корумпирани и като пример по­сочва следователя си, който му искал подкуп във вид на валута, за да го оправи. Изказва неодобрение към възродителния процес. Пра­ви сравнение между нашите и турските затвори, като казва, че затворниците в България са съвременни роби, които държавата използва безплатно и затова са големи присъдите у нас, "за да могат по-дъл­го да ни използват,а условията са по-лоши от кучешки".

3. В затвора Стара Загора лишени от свобода с възстановени имена правят вражески изказвания срещу България и СССР. Най-важ­ната новина за тях била изселването. Нашата страна се била догово­рила с Република Турция по този въпрос. В районите с компактни маси лица с възстановени имена се правели събрания, на които се питали кои искат да заминат за Турция и кои от тях имат близки там. За посещението на Кенан Еврен в ГФР казват, че той ще поста­ви пред Хелмут Кол да упражни натиск срещу българите за по-бързо решаване на"турския въпрос"в България. Говорят за антисоциалистическа демонстрация в Чехословакия. Лишеният от свобода Александър Радев казал, че и тук трябвало това да стане, но по-добре че за­почнало изселването. За преустройството и демокрацията в България говорят, че нищо не се е променило, всичко тъпчело на едно място.

 

НАЧАЛНИК ОТДЕЛ „ЗАТВОРИ”,

ГЕНЕРАЛ-МАЙОР: (п) Н. ДАМЯНОВ

 

АМВР, ф. 1, оп. 11а, а. е. 527, л. 156-157. Оригинал. Машинопис.

 

№ 2

Министерство на вътрешните работи

ГЛАВНО СЛЕДСТВЕНО У-НИЕ

Вх. № сл. дело № 66/89 г.

 

ДО

НАЧАЛНИКА НА ГЛАВНО СЛЕДСТВЕНО УПРАВЛЕНИЕ – МВР

 

По Ваше искане и на основание чл. 133 от НПК Ви изпращам справка за прилагане към следствено дело № 66/1989 година. [Следствено дело № 66 е срещу д-р Константин Тренчев, Николай Колев и др. – бел. съст.]

ПРИЛОЖЕНИЕ: по текста - 4 листа

 

НАЧАЛНИК ПОД. 72400 - МВР

(п) Не се чете

Върнати на 4.І.1990 г. от др. Текемски

С П Р А В К А

ОТНОСНО: Участие на ислямизирани българи, изтърпяващи присъди, в организирането на гладни стачки и масови безредици

 

През м. ноември 1988 година лица с възстановени имена, изтърпяващи присъди „лишаване от свобода” в Старозагорския затвор, организирано обявиха гладни стачки. Връчиха писмени заявления с декларации, че се отказват от българско гражданство и поставиха искания да им се разреши заминаване за Турция. Същите се събираха редовно и обсъждаха причините за провалите на противодържавните групи и организации, в които са участвали и стигнали до извода, че липсвал единен център, който да ръководи и координира действията им в Южна и Северна България. Решили да започнат изграждането на „нелегална партия на мюсюлманите” в страната.

През м. март 1989 г. Меди Доганов Доганов, изтърпяващ присъда в затвора в гр. Пазарджик, изготвил писмени материали „Протест” и „Отворено писмо” до Конференцията по човешките измерения в Париж. В същите изложил искания, свързани с даване статут на малцинството на българите-мюсюлмани, с произтичащите от това права. Двата материала били обсъдени с други затворници, между които и Давид Асенов Хаджиев. Било взето решение чрез техни близки да бъдат изпратени до конференцията в Париж по три канала – Френското посолство в София, Турция и Канада. Уточнили също така от 25 до 30 май 1989 г. в затворите на страната да бъдат проведени гладни стачки от всички затворници-мюсюлмани, а съпругите и близките им да организират седящи стачки пред общинските народни съвети по местоживеене.

На 25.03.1989 г. Давид Хаджиев, по време на свиждане, предал указание на съпругата си Рени Хаджиева да подкрепи исканията на затворниците. Чрез съпругата на затворника Владимир Радев Яворов, Хаджиева получила „Отворено писмо” и „Протеста”, които впоследствие предала на Невен Миленов и Емил Симеонов от с. Бакалово, Толбухинско. Последният ги дал на транзитно преминаващ през страната ни турски гражданин.

В началото на май 1989 г. Хаджиева се срещнала неколкократно със съпругите на други затворници от гр. Толбухин и околните села, като им предала съобщението за набелязаната гладна стачка от 25 до 30 май 1989 г. След като получила съгласието им за провеждане на демонстративна гладна стачка в Толбухин, тя посетила няколко пъти Емил Асенов Хаджиев от Варна, член на т. нар. „Демократична лига за правата на човека”. Обяснила на същия за получените от затвора указания и намерения за провеждане на гладни стачки в Толбухин от страна на близки на затворниците. Хаджиев разяснил как на практика следва да реализират акцията, като преди това уведомят писмено съответните държавни институции, информират радио „Свободна Европа” и предадат списък на стачкуващите.

На 25.05.1989 г. Рени Хаджиева участва в организираната демонстрация в Толбухин, към която се присъединяват и други лица извън кръга на близките на затворниците. Издигнати са лозунги и възгласи за освобождаване на политическите затворници, за повече права, възвръщане на турско-арабските имена и пр.

Според Меди Доганов, изявил се като „лидер” на затворниците в Пазарджишкия затвор, в зависимост от резултатите от акцията на 25.05.1989 г., се е предвиждала и нова такава в периода 12-17.09.1989 г. в дните на срещата по хуманитарните въпроси на Балканските страни в София.

След изявлението на председателя на Държавния съвет на НРБ от 29.05.1989 г. Доганов и съмишлениците му в затвора решили да преустановят всякакви нерегламентирани прояви, тъй като исканията им били удовлетворени.

Една от активните организаторки на протестните акции в района на гр. Каолиново се явява Галя Орлинова от гр. Нови Пазар, чийто баща Орлин Орлинов е затворник в Старозагорския затвор, осъден за противодържавна дейност. На 10.05.1989 г., по време на свиждане, Орлинова установява контакти с членове на т. нар. „Демократична лига за защита правата на човека” от Кърджалийско. Обикаляла селата в района на гр. Каолиново и подбуждала ислямизираните българи към демонстративни прояви.

На 24.05.1989 г. Шишман Тодоров от Варна, въдворяван в гр. Белене, съобщил на Петър Бояджиев, че в града има „седяща стачка”, провеждана от семействата на „политическите затворници”. Емил Хаджиев също уведомил радио „Свободна Европа” за предложението на затворници във всички населени места да се проведат демонстрации с участието на жени и деца, на които да бъдат поставени техни искания.

Осъдените за противодържавна дейност български граждани-мюсюлмани и част от освободените от затвора активно се включиха в дейността на различните неформални структури. (Подч. от съст.)

През месец декември от затвора в Стара Загора е освободен Иван Велев – ислямизиран българин с висше образование, живущ в с. Зорница, Хасковска област. Веднага след това той учреди т. нар. „Дружество за подкрепа на Виена-89”, която структура беше в основата на безредиците в гр. Джебел през м. май 1989 г.

Четирима основатели на т. нар. „турско крило” към „Независимото дружество за защита правата на човека” са бивши затворници. Дванадесет от членовете на тази структура са осъждани за различни престъпления. Петима от членовете на т. нар. „Демократична лига за защита правата на човека” са осъждани също, а двама в момента са в затвора.

Може да се направи изводът, че част от ислямизираните българи, изтърпяващи присъди „лишаване от свобода”, са ангажирани в подстрекателски и в известна степен и организаторски действия, за провокиране на гладни стачки и масови демонстративни прояви. (Подч. от съст.)

 

НАЧАЛНИК ПОДЕЛЕНИЕ 72400 - МВР

(п) НЕ СЕ ЧЕТЕ

 

АГСУ, а. е. 117/1989 г., т. 2, І част, л. 1-6. Оригинал. Машинопис.

 

 

№ 3

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МВР

ШЕСТО УПРАВЛЕНИЕ - ДС

Рег. № 1010. Екз. № 3

15.VІ.1989

София

Министерство на вътрешните работи

Главно следствено у-ние

Вх. № 7900 от 29.06.1989 г.

П/П Цветков/30.6.89 г. (п) [Д. Иванов]

 

СПРАВКА

ОТНОСНО: Получени данни за участие в провокирането на гладните стачки и масовите безредици на ислямизирани българи, изтърпяващи присъди „лишаване от свобода”

 

В информационно съобщение № 6 от 20.06.1988 г. на отдел „Затвори” - МВР се съдържат оперативно интересни данни от техен източник за разговор между бившите обекти на ГДОР „Фургона” - Христо [Младенов] Хубенов и [Мартин] Кьосев, осъдени за провокираните от тях и други лица масови безредици през 1984 година в района на Момчилград. Те коментирали, че по време на панаира в Хасково, който се провежда ежегодно на 10 септември, ще се състои демонстрация с участието на 40-50 000 души от Кърджалийско и Хасковско. Щели да носят и плакати, че са турци и искат да остават тук, да предявят искания „за освобождаването на политическите затворници във връзка с възродителния процес” и др.

По този повод 04 отдел предложи на отдел „Затвори” - МВР Христо Младенов и Мартин Кьосев да се вземат на активен отчет и се проведат срочни мероприятия за изясняване и разширяване на получените данни. Договорихме се да се осигури технически контрол на разговорите по време на свижданията им с техни близки, роднински, идейни и приятелски връзки. Наред с това да се активизира и работата по всички обекти с възстановени имена, изтърпяващи наказание лишаване от свобода, особено от района на Кърджали и Хасково, с цел изясняване на данните по подготовка на масова и остра подривна дейност. Помолихме ръководството на отдел „Затвори” - МВР срочно да предава на Шесто управление - ДС получаваната информация в тази насока за набелязване на допълнителни съвместни мероприятия.

През ноември м. г. [1988 г. – бел. съст.] лицата, възстановили имената си, изтърпяващи наказание в Старозагорския затвор, организирано обявиха гладна стачка. Връчиха писмени заявления със старите си имена, в които декларираха, че се отказват от българското гражданство и поставиха искания да им се разреши да заминат за Турция.

Подобни стачки бяха организирани от затворници и от 25 май т. г. [1989 г. - бел. съст.] По различно време в тях се включиха и техните близки, идейни и роднински връзки от различни райони на страната.

През декември миналата година от отдел „Затвори” - МВР отново бяха получени данни за Мартин Кьосев. Той споделил, че по време на пребиваването си в Старозагорския затвор редовно се събирали осъдените за противодържавна дейност ислямизирани българи. Обсъждали причините за провалянето на нелегалните организации, в които участвали. Стигнали до извода, че липсвал единен център, който да ръководи и координира действията им в Южна и Северна България. Решили да започнат изграждането на нелегална партия на мюсюлманите в страната.

Меди Доганов, осъден по ДОИ „Редактори”, също участва в тези сбирки. Той предложил да се води борба чрез организиране на мирни походи, седящи демонстрации пр. Да се работи непрекъснато и за повишаване „националното самосъзнание” на мюсюлманите. Според Доганов в определени моменти можело да се употреби и оръжие. Уточнили по време на свижданията всеки да разкаже за взетите от тях решения на своите близки и осигури приятели. След освобождаването им те също трябвало да действат в тази насока. (Подч. от съст.)

През декември 1988 от затвора в Стара Загора бе освободен Иван Велев - ислямизиран българин с висше образование, роден в с. Зорница, Хасковска област. Непосредствено след това той създаде т. нар. „Дружество за подкрепа Виена-89”. Тази вражеска структура беше в основата на безредиците в Джебел. Няколко месеца след осъждането на Давид Хаджиев, ръководител на Толбухинския клон на нелегалната организация [ТНОДБ] по ДОИ „Редактори”, постъпиха данни от отдел „Затвори” - МВР и оперативните поделения, че той дава указания на свои съмишленици за провеждането на вражеска дейност чрез съпругата си Рени Хаджиева. Сега тя е подследствена по чл. 269 от НК за организиране на безредиците в гр. Толбухин. Активен участник в безредиците бе и съпругата на Здравко Аргиров от Толбухин, също осъден по ДОИ „Редактори”. При свиждания с близките си те ги информирали за провежданите от тях гладни стачки. Давали указания подобни масови прояви, включително и демонстрации, да се проведат в навечерието на Парижката конференция.

Една от активните организаторки на протестните акции в района на Каолиново е Галя Орлинова от гр. Нови пазар, обект на ДОН в Общинско управление на МВР - Шумен. Баща й изтърпява присъда в Старозагорския затвор за вражеската си дейност по ЦДОИ „Печатари”. В работата по нея бе придобита достоверна информация, че на 10 май т. г. по време на свиждане с баща си две лица от Кърджалийско, които също били на свиждане при свои близки, й предложили да стане член на „Демократичната лига за защита правата на човека”. Няколко дни по-късно Орлинова споделя, че лицата от Кърджали са посетили Нови пазар и района на Каолиново.

Един от ръководителите на безредиците в Каолиново - Панайот Илиев, разказва, че основната им подбудителка била Галя Орлинова. Тя обиколила селата с лице, за което Илиев знаел само, че е „бивш политически затворник”. По данни на ГСУ - МВР един от организаторите на демонстрациите в Разградско е освободен на 15 май от Старозагорския затвор.

През май т. г. от отдел „Затвори” бе получена информация, че по инициатива на Меди Доганов всички затворници трябвало да предадат по време на свижданията си на своите близки да организират седящи демонстрации на обществени места. На 24.05.1989 г. Шишман Тодоров от гр. Варна, въдворяван в Белене, съобщава на ИР Петър Бояджиев, че в гр. Варна има „седяща” стачка на семействата на „политзатворниците”.

По данни от М[ероприятие] „Пирин” [за подслушване] на 21.05.1989 г. Емил Хаджиев от гр. Варна, въдворяван в Белене, е предал на Румяна Узунова от радио „Свободна Европа”, че на 20.05. т. г. негова позната била на свиждане на съпруга си в затвора в Стара Загора. Затворниците предложили във всички населени места да се проведат демонстрации с участието на жени и деца. На площадите те трябвало да поставят своите искания.

След първите масови безредици се получиха данни, че ислямизирани българи от Старозагорския затвор са заявили: „Нашите хора, минали през затвора, си знаят работата”.

Осъжданите за противодържавни престъпления и част от освободените от затвора активно се включиха в дейността и на различните неформални структури. Четиримата основатели на т. нар. “турско крило” към „независимото дружество” са бивши затворници. Дванадесет от членовете на тази структура са осъждани.

Петима от членовете на т. нар. „Демократична лига за правата на човека” също са осъждани, а двама в момента са в Старозагорския затвор. По данни на аг. „Крум” на Разградския [Неясен текст - бел. съст.] лидер на организацията в с. Соколарци, Сливенско, му споделил, че „лигата” има добри позиции в Сливен и Стара Загора.

Може да се направи изводът, че част от ислямизираните българи, изтърпяващи присъди „лишаване от свобода”, са ангажирани с подстрекателски, а в известна степен и организаторски действия за провокиране на гладни стачки и масови демонстративни прояви.

Считаме за целесъобразно съвместно с отдел „Затвори” - МВР и ГСУ - МВР да продължи работата по пълното изясняване на участието в провокираните симулативни гладни стачки и масовите безредици на изтърпяващи присъди „лишаване от свобода” ислямизирани българи. За целта да се разработят необходимите мероприятия.

 

НАЧАЛНИК ОТДЕЛ 04.06 – ДС     Полковник: Вярно (п) В. Божков

 

Нап. в 4 екз., № 1 – ръководство, № 2 - ГСУ – МВР, № 3 - Отдел „Затвори” – МВР, № 4 - отдел 04, Изп.: Г. Паунов, Нап.: К. Симеонова - м. № 8454, София, 15.06.1989 г.

 

АГСУ, а. е. 5, Дело № 5/1985, т. 2, ­ІІ част, л. 107-111. Оригинал. Машинопис.

 


№ 4

Строго секретно!

Централна оперативна група

Рег. № І, 2114. Екз. ед.

07.07.1989 г.

 

Експрес-информация № 43 относно: получени данни за оперативната обстановка към 8.00 часа на 7 юли 1989 година

 

[Оповестените по-долу факти за ролята на Ахмед Доган за организирането на политическите затворници стават известни по време на следствието му за организацията и провокирането на протестните демонстрации в края на май 1989 г. Виж за това и следващите документи – бел. съст.]

 

[…] По данни на Трето управление - ДС

Сред лицата с възстановени имена, изтърпяващи присъди в Старозагорския затвор, била създадена група „мюсюлмани”, с ръководител Алипи Андонов Ан­донов от Кърджа­лийския район. Под идейното ръководство на Меди Доганов тази група организи­рала гладни стачки, отказ от работа и поддържала връзки с други затвори и външ­ния свят. Изтърпяващите присъди Илия Атанасов, бивш ръководител на нелегал­ната организация по ЦГДОР „Ре­дактори” и Йосиф Сандев, ръководител на неле­гална организация по ЦГДОР „Печатари”, знаели за масовите безредици една сед­мица преди тях­ното начало. [Подч. от съст.]

Съвместно с отдел „Затвори” - МВР и ГСУ провеждаме мероприятия за разширя­ване на данните.

Изтърпяващият присъда Ставри Сукнаров (Сабри Искендеров) споделил, че периодично в страната влизал куриер от Турция, който осъществявал връзка с „организациите в страната”. Такава задача изпълнявал и Али (Разградлията), шофьор на турски ТИР-ка­мион с регистрационен номер 33 ГЕ 339. Като парола се използвала думата „доктора”. Съвместно с ОУ на МВР - Разград се проверяват и разширяват данните.

 

Полковник: (п) Т. Тодоров.

Отп. в 1 екз., № 1 - др. Савов, Изп.: Т. Бобев, Нап.: Стоименова, 7.07.1989 г., Размн. в 39 екз. по списък.

 

АМВР, ф. 1, оп. 11 А, а.е. 756, л. 25-36. [Горната извадка за идейното ръководство на Меди Доганов е на л. 36 – бел. съст.] Оригинал. Машинопис.

 

№ 5

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

ОТДЕЛ „ЗАТВОРИ” – МВР

ЗАТВОРА ПАЗАРДЖИК

 

ПСИХОПЕДАГОГИЧЕСКА ХАРАКТЕРИСТИКА

на лишения от свобода МЕДИ ДОГАНОВ ДОГАНОВ

 

Роден на 29.03. 1954 г. в с. Пчеларово, Толбухински окръг, жител на с. Дръндар, Варненска област, живущ в гр. София, ул. „Струмица” № 1, вх. „А”, ап. 6, ет. 3, българин, български гражданин, с висше образование, научен сътрудник към БАН, неженен, нео­съждан.

В затвора е постъпил на 22.12.1986 г.с начало на наложеното наказание 12.06.1986 год. Изтърпява наказание 10 години [лишаване] от свобода по чл. 109 от НК, за това, че от лятото на 1985 год. до м. VІ. 1986 год. образувал и ръководил организация, чиято цел е била да извършва престъпления против НРБ с цел да отслабят властта и разстройват и подриват промишлеността, транспорта, селското стопан­ство и другите стопански от­расли.

Обективни[те] причини, оформили антисоциално поведение у осъдения, което се проявява значително по-късно, но го е носил винаги в себе си, имат тясно семеен характер. Израства в българска мюсюлманска етническа общност в условията на материална незадоволеност и лишение. Вторият му баща, с когото майка му сключва граждански брак, когато Доганов е бил на 6 м. възраст и е об­ръщал по-голямо внимание на своите деца, той е бил игнориран и емоционално и в материален план. Почувствайки тази отхвърленост, оформил у себе си силно изразен стремеж към социална реализация. Избира интелектуалния път за разви­тие, като в резултат на своята упоритост постига значителни резултати.

Същият притежава добро образователно и интелектуално равнище, което в усло­вията за лишаване от свобода му помага да се издигне над останалите, които значително изостават. Стремежът му към социална реализация и животът в столицата довежда до извес­тна отчужденост от субкултурните норми и ценности, което се активизира само след провеждането на възродителния процес. Извършеното от него прес­тъпление представ­лява своеобразна реакция на опозиция, протест и негативна обида. Участието му в прес­тъплението има в основата лична интелектуална форма.

Основните му мотиви са следните: лично отношение към формата на възродител­ния процес, стремеж към неадекватно самоутвърждаване пред своите съмишленици и към интелектуалното доминиране и придаване на идеологическа насоченост на [не]пристойните си действия.

Преди постъпване в затвора е работил като научен сътрудник в института по фило­софия при БАН.

В затвора е бил разпределен на работа на обект „ЧЛК” като чистач на чу­гунени отливки и общ работник, а на 12.01.1989 г. е преразпределен на обект „Конвейера”.

Не показва стремеж и желание да се включи активно в общественополезен труд.

По характер е общителен, контактен, съобразителен, пресметлив, комбина­тивен, честолюбив, силно раним и уравновесен.

Има високи нива на претенции, подкрепа от реални способности. Стреми се да от­бягва конфликтите, авантюрите и рисковите действия в затвора.

Спазва установените режимни изисквания воден от страх за наказание.

Дружи с лишени от свобода – рецидивисти, утвърдени като лидери у които търси физическа подкрепа.

Поддържа редовно връзка с родителите си, живущи в с. Дръндар, Варнен­ска област, които направляват поведението [му] тук, подхранвани от битов кон­серватизъм и протурски национализъм. В постоянна връзка е с Таня Желязкова, от която има син Демир и известно време с нея е живял на семейна основа без регистриран граждански брак. Живее в София – ж. к. Слатина.

Воденият с него превъзпитателен процес не е дал резултат, имайки пред­вид консерватизма в разбиранията му по отношение на извършвания у нас въз­родителен процес, от който той лично е засегнат и неговата теоретическа плат­форма за него.

Упорит и последователен при условията на първоначален С[трог] Р[ежим].

 

18.І.1989 г.

Пазарджик

Изготвил: (п) Не се чете                 НАЧАЛНИК ЗА ЗАТВОРА: (п) Не се чете

 

Досие на Меди Доганов Доганов, архивен № 7214/89 [година], л. 5-6. Оригинал. Машинопис.

 

№ 6

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

Централно информационно-организационно управление

Рег. № І-204 Екз. № ед.

25.01.1989 г.

 

ОБЗОРНА ОПЕРАТИВНА СВОДКА

(16-22 януари 1989 г.)

София

 

[...] НАСОЧЕНОСТ НА ПРОТИВНИКА КЪМ НАШАТА ИНТЕЛИГЕНЦИЯ И НЯКОИ НЕЛОЯЛНИ ПРОЯВИ НА ИНТЕЛЕКТУАЛЦИ

ВЪЗРОДИТЕЛЕН ПРОЦЕС […]

 

Бяха отбелязани няколко по-остри враждебни прояви: […]

Беше прихваната предназначена за френското посолство „петиция” от 13 затворници в Софийския затвор, с възстановени български имена, с молба да бъде публикувана в западния печат. Отправят се остри обвинения срещу властите, че осъществявали „геноцид по отношение на турското малцинство в България”.

По обобщени данни за отдел „Затвори” – МВР до 15 януари т. г. са подадени 81 молби от 50 затворници до различни висши инстанции, в която заявяват, че не приемат българските имена, чувстват се турци и настояват да се разреши на тях и семействата им да се изселят в Турция. Повечето от подалите молби са осъдени за враждебна дейност във връзка с възродителния процес.[2]

Почти всички затворници от тези среди посрещали с негодувание Указ № 1118 за частично помилване в навечерието на Нова година. Споделяли, че „това няма да промени отношението им, че било уловка на властите за внасяне на разногласие между тях”. Получени са сигнали, че отделни фанатици са готови да отправят изложения, с които демонстративно се отказват от даденото им частично помилване. [...]

 

НАЧАЛНИК НА ЦИОУ – МВР

Ген.-лейтенант: (п) В. Георгиев

 

Отп. в 1 екз., Изп.: Кираджиев, Нап.: Савова -104, 22.01.1989 г., Размн. в 31 екз.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 959, л. 51-64 (л. 53-56, 59-60 за извадката). Оригинал. Машинопис.

 

№ 7

СЕКРЕТНО!

Министерство на вътрешните работи

Централно информационно-организационно управление

Рег. № І-224. Екз. № ед.

24.01.1989 год.

 

Информация

Относно: Получените на 23 януари 1989 г. по-характерни данни във връзка с обстановката сред лицата, възстановили българските си имена

 

[…] Коментари, настроения и поведение на лица изтърпяващи наказания в затворите.

По сведения на отдел „Затвори” в края на 1988 г. до 15 януари т. г. са получени 81 молби от 50 лишени от свобода лица с възстановени имена, ко­ито изтърпя­ват наказание в затвора в Стара Загора [също и от Пазарджик и София, които са пропуснати. По това време в Старозагорския затвор политическите затворници турци са само около двадесетина – бел. съст.]. Последните са адресирани до Държавния съвет на НРБ (48), Комитета за правата на човека (18), МВнР и Консулския отдел (6) и до други инстанции (9). В тях се изразява несъгла­сие с възстановяването на българс­ките им имена и искат да им бъде разре­шено да се изселят със семействата си в Турция. Жалбоподавателите са от­разили арабско-турските си имена. Само едно лице е написало българските си имена и иска да бъде помилвано, поне частично от Държавния съвет. [Подч. от съст. Инициатор за подаването на споменатите по-горе молби, включително и до Държавния съвет, е затворникът Меди Доганов (Ахмед Доган) - бел. съст.]

Във връзка с Указ № 1811 от 28 декември 1988 година на Държавния съвет на НР България за частично помилване на лишени от свобода лица с възстано­вени имена са доловени следните по-характерни коментари и настроения сред тях:

- Преобладават изказваните мнения, че помилването имало за цел да внесе раздори сред тях. Някои от тях смятали да се откажат от помилването.

Трима от частично помилваните от Пловдивския затвор приели Указа с пълно без­различие и явна ирония. Единият от тях заявил, че след излизането си от затвора няма да остане в България, тъй като със смяната на имената му било накърнено националното достойнство.

- Има и изказвания, че Държавният съвет бил принуден да издаде Указа по­ради обви­ненията на международни форуми за нарушаване правата на човека у нас. Някои от тях смятат, че това е пробив в политиката на БКП и държавата по възродителния процес и че ще последва пълното им освобождение.

 

Началник на ЦИОУ-МВР

Ген.-лейтенант: (п) В. Георгиев

 

Отп. в 1 екз., Изп.: Н. Пенков, Нап.: М. Савова, Маш. № 113, 24.01.1989 г., Размн. в 52 екз.

 

АМВР, ф. 1, оп. 11 А, а. е. 743, л. 57-61. Оригинал. Машинопис.

 

№ 8

Строго секретно!

МВР

Отдел „Затвори”

Рег. № Д-52. Екз. № 1

София, 07.02.1989 г.

Н. Пенков (п)

МВР-ЦИОУ

Вх. № 2334 от 08.02.1989 г.

 

Информация за по-характерните сигнали, получени по линия на Дър­жавна сигурност в отдел „Затвори” – МВР през месец януари 1989 година

 

І. Възродителен процес

1. В затвора в Пазарджик л. с. [лишеният от свобода - бел. съст.] с възста­новено име М. Йосифов по повод съобщението, че няма да има масово изселване в Турция, е заявил, че „това е политически ход на правителството, но те немину­емо ще бъдат прину­дени да разрешат масово изселване. Ако това не бъде напра­вено, ще се засили борбата на турците в България и това ще доведе до най-сери­озни сблъсъци, и в резултат на тях ще се разреши изселване. За всичко са ви­новни ко­мунистите, но няма къде да отидат и ще отс­тъпят, иначе ще има сап”.

2. В същия затвор продължават коментари по Указа за помилване преди всичко на лишени от свобода с възстановени имена. Лишеният от сво­бода Меди Доганов е написал протест до Държавния съвет. Останалите по­милвани л. с. са приели указа с чувство на радост и удовлетворение. Непомилваните л. с., осъдени по глава І-ва от НК, са приели указа като милост от правителството и добре замислен политически ход, като казват „не се смятаме за виновни, за да ни помилват. Не искаме милост, а свобода и връ­щане на старите имена”. Под въз­действието на л. с. Доганов петима осъдени по гл. І от НК са се отказали от наградите, които са им дадени за Нова година (материални и морални). [Подч. от съст.]

В затвора в София също продължават коментарите по указа.

[За сигнали, получени от други затвори по други въпроси - бел. съст.]

 

Началник отдел „Затвори” – МВР

Ген.-майор: (п) Н. Дамянов

 

АМВР, ф. 1, оп. 11 А, а. е. 751, л. 96-98. Оригинал. Машинопис.

 

№ 9

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

7.3.1989 г.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Някои тенденции на усложняване на обс­тановката по възродителния процес

 

През последните месеци се констатира засилване на интереса на някои националистически настроени лица с възстановени имена към „неформалните” структури. Нап­равени бяха отделни опити за включване в нелоялната дейност на тези групи и свързването й със съпротивата срещу възродителния процес. […]

В тази връзка се активизираха и се ориентираха към търсене на кон­такти с „неформалните” структури някои лица – предимно бивши членове на разкрити и обезвредени нелегални групи и организации, отделни членове на мюсюлманската секта „Къзълбаши”, отрицателно настроени към възродител­ния процес интелигенти.

При осъществени от органите на МВР профилактични мерки е уста­новено, че Филип Радонов Симеонов[3], 38-годишен, фелдшер и Наум Галинов Наумов[4], 35-го­дишен, стругар, двамата от гр. Дулово, Разградска област, бивши членове на разк­ритата от органите на МВР в Североизточна Бълга­рия нелегална организация [Става въпрос за членове на Турското национал­ноосвободително движение – бел. съст.] са влезли във връзка с Блага Димит­рова, Петър Манолов и Димитър Томов. На срещата в Пловдив с Петър Манолов той ги определил съответно за „главен отго­ворник” и „заместник главен отговорник” на „турската секция” на т. нар. „Незави­симо дружес­тво” за Разградска област. Двамата предприели посещение в Толбухин­ски, Разградски, Търговищки, Силистренски и други райони на страната за на­би­ране членове на „дружеството”. [Подч. от съст.] [...]

 

Отп. в 3 екз., № 1 - Т. Живков, № 2 - Памет, № 3 - КД, Размн. в 4 екз., № 4 - Г. Атанасов, № 5 - Й. Йо­тов, № 6 - Д. Стоянов, № 7 - Ив. Панев, Доразмн. в 6 екз., № 8 - Ст. Стоянов, № 9 - М. Минков, № 10 - Ст. Са­вов, № 11- Коларов, № 12 - Ив. Димитров, № 13 - Маслинков, Изп.: Радичков, Нап.: Савова - 357, 08.03.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 938, л. 176-180. Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 10

Секретно!

Министерство на вътрешните работи

Централно информационно-организационно управление

Рег. № І-862. Екз. № ед.

27.03.1989 год.

 

Информация

Относно: Обстановката сред лицата, възстановили българските си имена, от­разена в сведенията от териториалните поделения за периода 17 до 23 март 1989 г.

 

Съхранявайки относително външно спокойствие, без открити остри нацио­налис­тически прояви, обстановката в районите, населени с преобладаващо преи­мену­вано насе­ление, крие вътрешно напрежение и дълбока противоречивост. Подобни констатации и оценки предоставят областните управления на МВР в Разград (за Дулово и Исперих), Хасково, Бургас, Варна (за общините Шумен и Каолиново). Неблагоприятни тенденции са доловени в отделни общини на Ло­вешка област. Сравнително оскъдна е информацията за Пловдивска област. […]

Репресирани в близкото минало за националистическа дейност лица продъл­жават опитите за консолидиране. [Подч. от съст.] Търсят се поводи за организирани събирания, на ко­ито да се придаде протурска насоченост.

Придо­бита бе информация, че въдворяван в Белене и принудително заселван в Михай­ловградско отявлен националист имал намерение да превърне сватбеното тържество на дъщеря си, студентка в Русе, в националистическо сборище. Подгот­вил е стотици покани с изписани турско-арабски имена и националистически стихове, лично връчени на репресирани лица от Силистрен­ски, Търговищки, Сливенски, Русенски, Шуменски, Варненски, Толбухински, Търго­вищки и Кър­джалийски район, изтърпявали заедно наказание в Белене. Очакваше се сбори­щето да бъде използвано от тях, за да се обявят за членове на „Демократичната лига за защита правата на човека в България”. В резултат на взетите от органите на МВР комп­лексни мерки опитът да се превърне сватбата в открита антибългарска про­ява, бе осуетен.

 

Началник на ЦИОУ - МВР ген.-лейтенант: (п) В. Георгиев

 

Отп. в 1 екз., Размн. в 52 екз., Изп.: Силянова, Нап.: Кунева – 442, 27.03.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 11 А, а. е. 743, л. 110-115. Оригинал. Машинопис.

 

№ 11

Разговор на Р. Узунова с Гюлтен Османова (известна в документите на ДС с българското име Галина Орлинова – бел. съст.) за разрастването на глад­ните стачки, че най-много сред гладуващите са жени на политзатворници, които протес­тират и за това, че мъжете им са в затвора и искат да бъдат ос­вободени, защото са невинни

11.V.1989 г.

 

Р. Узунова: А гладната стачка на българските граждани от турски произход - в какви размери е засега?

Г. Османова: В какви размери? В голям размер е. Въобще, много сме. С голямо желание я приемат нашите. Ето днеска може би ще се съобщят имената на жените. Има много жени сега.

Р. Узунова: Тия жени срещу какво протестират, че мъжете им са в зат­вора, или…?

Г. Османова: Ние протестираме да се възвърнат нашите турски имена, всич­ките ни права, да се освободят политическите затворници, невинни дето са затво­рени. [Подч. от съст.][5]

Р. Узунова: И имате ли представа колко души правят гладна стачка в мо­мента? Ало?

Г. Османова: Може би …двеста, може би, станахме - около двеста, над двеста, там сме.

Р. Узунова: Двеста души правят гладна стачка със същите искания?

Г. Османова: Нашата гладна стачка е щафетна. Продължаваме по щафет­ния начин. Едни прекъсват, други продължават. Желаещите са много.

(11.05.1989 г., ролка № 382)

 

Цитирано по: http://www.omda.bg/arhiv/rumyana_uzunova/

№ 12

Интервю с Гюлтен Османова 11.05.1989 г.

 

Г. Османова: Баща ми е затворник в Стара Загора, политически затворник е.

Р. Узунова: Как се казва?

Г. Османова: Осман Османов. С него има още трима, или пет може би са…

Р. Узунова: От село Пет могили?

Г. Османова: От Нови Пазар съм. Баща ми е от Пет могили. Заявявам: моите писма баща ми не ги получава. Връщат ги, че съм член в Дружеството…

Р. Узунова: Ало, Гюлтен Османова? Румяна Узунова се обажда от радио "Свободна Европа". Бихте ли казали с няколко думи: какво е положението на българските граждани от турски произход? Какви са вашите проблеми?

Г. Османова: Сега в момента държат нашето малцинство - турското население е … В гладна стачка сме… поради това, че не сме съгласни с името си.

Р. Узунова: С промяната на имената?

Г. Османова: С промяната на имената и със…, лишени сме от всичко, от правата си.

Р. Узунова: А как стана тази промяна на имената: доброволно или не?

Г. Османова: Никакво доброволно. Просто ни подадоха молби да си пишем имената. Просто ни… настояваха, нямаше как да се противопоставим, защото властта е по-силна от нас.

Р. Узунова: И какво е вашето българско име?

Г. Османова: Галя Орлинова.

Р. Узунова: А на баща ви?

Г. Османова: Баща ми е Орлин Орлинов - българското, турското име е Осман Османов.

Р. Узунова: И къде е сега той?

Г. Османова: Сега в момента е в затвора.

Р. Узунова: Защо, по каква причина?

Г. Османова: Търсеше правата си. Турските си права, гражданските си права.

Р. Узунова: И какво беше обвинението срещу него?

Г. Османова: Обвинението беше за три години и шест месеца. Наказан е по член 108-109.

Р. Узунова: За какво?

Г. Османова: Наказан е, че иска да съобщи на народа, на турския народ, че сме турци. Децата…, да си припомнят децата,...че сме турци.

Р. Узунова: Вие имате ли връзка с него?

Г. Османова: С него - скоро бяхме на свиждане с баща си. И разбрах от свиждането, че моите девет писма не са дадени на баща ми. Не ги е получил въобще. И ако са дадени на други затворници писмата, са дадени само пликовете, не с писма. Плик е даден.

Р. Узунова: А той какво говори? Добре ли са условията в затвора?

Г. Османова: На последното свиждане въобще нямаше настроение. Не можахме да разберем от какво е. Но нищо не можа да каже поради…, че те чакат: на всеки един затворник има един - да го чака на свиждането.

Р. Узунова: И слуша какво говорите?

Г. Османова: Да. Няма възможност излишни работи да приказваме. Просто мненията си да си изкаже…

Р. Узунова: Да, благодаря ви.

 

(11.05.1989 г., ролка № 382)

 

Цитирано по: http://www.omda.bg/arhiv/rumyana_uzunova/

 

№ 13

Емисия на радио „Дойче веле” за дейността на Демократичната лига за защита правата на човека в България 18 май 1989 г.

 

РАДИО „ДОЙЧЕ ВЕЛЕ", 18 май (12.30 ч.)

 

Трибуна на слушателите. Пред микрофона е Асен Игнатов:

 

Драги слушатели в България, в центъра на вниманието на голяма част от на­шите слушатели продължава да остава положението на турското малцинство, което е обект на насилствената асимилаторска политика на българските власти. От информа­циите, които получихме от наши слушатели, се вижда, че българс­ките граждани от турски произход не желаят да се примиряват с насилствената промяна на техните име­на и опита на властите да изтръгнат из корен тяхната на­ционална и религиозна тради­ция.

Както вече съобщихме, ръководното тяло на Демократичната лига за защита на правата на човека в България е решило да свика на 20-и този месец пър­вия конгрес на лигата и издаде по този повод обръщение. Ние получихме по телефона този доку­мент и тъй като съдържанието му би допринесло съществено за информирането на българското обществено мнение по въпроса за положението на турското малцинство в България, ще го цитираме, В обръщението, подписано от председателя на Демокра­тичната лига Мус­тафа Йомеров, се казва:

„Ние се обръщаме към всички граждани на страната, чиито човешки права и граждански свободи брутално се погазват от властта, малцинствата и особено към тур­ското малцинство, към което от 1984-1985 г. се провежда безпрецедентна асимилаторска поли­тика. Конгресът апелира към всички масово да се стекат в редиците на Демократичната лига. Нека конгресът на лигата се превърне в един тържествен празник на нашите обеди­нени сили. Само нашите задружни усилия ще гарантират възстановяването на нашите насилствено отнети човешки и малцинствени права. Нека и на тази мал­ка земя се устано­вят идеалите на свободата, демокрацията и радикалното преустройс­тво на обществото ни. Обединението прави силата." (Подч. от съст.)

От друга страна, други наши слушатели ни уведомиха за взети репресивни мерки срещу членовете на ръководството на Демократичната лига. Един член на Независимото дружество за защита на правата на човека ни съобщи, че Мустафа Йомер, Сабри Искан­деров и Али Мустафов са изчезнали и жилищата им са запе­чатани. До наше сведение беше доведено и протестното писмо на лигата до бъл­гарския партиен и дър­жавен ръко­водител Тодор Живков. Цитираме някои из­вадки от него: „Гражданино Живков, крайно време е да се откажете от асимила­торската си политика и репресивни­те мерки спрямо турското малцинство. Нами­раме се пред прага на XXI век и е смешно да се води такава политика със сред­новековни отживели методи."

В писмото си до Живков лигата иска незабавното освобождаване на арестуваните ръководни членове на лигата и окачествява задържането им като незаконосъоб­разно. (…)

 

Архив на БТА, С-2, бр. 1062, 19 май 1989 г. - Оповестено в: „Възродителният про­цес”. Българската държава и българските турци (средата на 30-те – началото на 90-те години на ХХ век), Т. І, съставители Искра Баева, Евгения Калинова, поредица „Архивите говорят на ГУА на РБ, т. 55, С., 2009, с. 511-512.

 

№ 14

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

Централно информационно-организационно управле­ние

Рег. № І -1490. Екз. ед.

22.5.1989 г.

 

ОБЗОРНА ОПЕРАТИВНА СВОДКА

(15-21 май 1989 г.)

София

 

[...] НАСОЧЕНОСТ НА ПРОТИВНИКА И НЯКОИ НЕГАТИВНИ ПРОЯВИ НА ЛИЦА ОТ СРЕДИТЕ НА ИНТЕЛИГЕНЦИЯТА И МЛАДЕЖТА [...]

ВЪЗРОДИТЕЛЕН ПРОЦЕС (Пропуснати са данни от незначително естество – Бел. съст.)

Обстановката сред лицата, възстановили българските си имена, в Разград­ска, Вар­ненска и Хасковска област е усложнена, в някои селища напрегната. Под въздействието на фанатици и на подстрекателската дейност на турски и други подривно-пропагандни центрове в отделни райони бяха предизвикани масови безредици.

На 20 май от три съседни села на гр. Каолиново, Варненска област, се оформя група от около 6000 души, от които около 1500 успели да проникнат в Каолиново. Разп­ръснати са без употреба на оръжие.

На 21 май тълпа от около 1000 души напада и малтретира длъжностни лица в с. Тодор Икономово, Каолиновска община. За респектирането й се нало­жила употреба на оръжие.

На 21 май тълпа от 150-200 души се е опитала да наруши обществения ред в Разг­рад. Задържани са подбудители и предводители.

На 21 май от няколко села в района на гр. Дулово била оформена голяма тълпа, която своевременно е била разпръсната.

На 20 и 21 май в района на гр. Джебел последователно са били разпръснати тълпи от 150 и 1500 души, част от които се държали дръзко, носели колове, то­яги, лопати.[6]

Продължават оперативно-превантивните мероприятия за осуетяване наме­рения на фанатици да проведат „учредителен” конгрес на „Демократичната лига за правата на човека” в района на гр. Котел. На инициаторите ще бъдат дадени задгранични паспорти с цел извеждането им от страната.

По данни на ВГУ - ДС неустановен български гражданин предал по теле­фона на Би Би Си „Обръщение на ръководното тяло на Демократичната лига за защита правата на човека в България”, с което се известявало на членовете и симпатизантите й, че на 21 май ще се състои нейният първи конгрес в с. Ябла­ново, Котелска община. [Подч. от съст.]

 

НАЧАЛНИК НА ЦИОУ – МВР

Ген.-лейтенант: (п) В. Георгиев

 

Отп. в 1 екз., Изп. Кираджиев,Нап.: Савова – 739, 21.05.1989 г., Размн. в 39 екз.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 960, л 72-88( 73-76, 82-87 за извадката). Оригинал. Машинопис.

 

№ 15

Строго секретно!

Министерство на вътрешните работи

Отдел „Затвори” - Сектор „Оперативен” - ДС

Рег. № Д-246, екз. № 3

25.05.1989 г.

МВР - ЦИОУ

Вх. № 6770 от 25.05.1989 г.

 

Сведение

Относно: Разпръснати позиви в Дуловски район с призив тези, които се чувс­тват турци, на 20 и 21.05.1989 г. да не излизат на работа, а да се съберат на групи и да скандират, че искат да се изселват в Турция 17.V.1989 г.

 

Съобщава аг.[ент] (д.[оверено] л.[ице] „Надка”

Приел о. р. Радев, тел. № 47 95 на 19.05.1989 г. в 15.00 ч. В я-к, к-к „На закрито”

 

На 18.05.1989 г. около 23.00 ч. ме посети в дома [...], брат на [...] и ми раз­каза, че току-що имал телефонен разговор със свои близки от Дулово (съпругата на [...] е от Ду­лово). Техните близки им казали, че в Дулово и в района били раз­пръснати позиви към мохамеданите, който се чувства турчин, в събота и неделя (20 и 21.05.89 г.) да не излизат на работа, да се събират на групи и да скандират, че искат да се изселват в Турция. Още съобщили, че около 60 души в района на Дулово и Разград са обявили гладна стачка, за което уведомили западните легации и турското посолство. Гладните стачки щели да продължат до 31.05.1989 г. [Анонимизирани са третите лица – бел. съст.]

Надка

 

АМВР, ф. 1, оп. 11 А, а. е. 764, л. 5-6. Оригинал. Машинопис.

 

 № 16

Разказ на Гюлтен Османова по радио „Свободна Европа” за протестен митинг в гр. Каолиново на 20 май 1989 г. 21 май 1989 г.

 

Р. Узунова: Ало? Гюлтен Османова? Румяна Узунова се обажда, от радио „Свободна Европа”... Бихте ли разказали за днешния ден, как протекоха събити­ята?

Г. Османова: Мога да Ви разкажа; само че малко късно сварих – те бяха вече пристигнали в гр. Каолиново. Но отначало да почна, макар че ме нямаше, колкото чух от хората, нали… Те са тръгнали от Престоя.

Р. Узунова: Колко души?

Г. Османова: От Престоя – 4000, казаха.

Р. Узунова: И през къде са минали?

Г. Османова: Минали Климент, в Климент са спрели, казали стихотворе­ния, песнички; ученици е имало много, много деца са участвали; много, много, голяма работа са били, както разправят – лично не видях; плакати е имало: „Ис­каме си правата”, пишело „Да живее свободата, искаме мир” – ей такива.

Р. Узунова: И от с. Климент после къде?

Г. Османова: И от с. Климент после минават в другото село, още едно село има. Оттам вече властта вика, че да не продължават! Но те искат до Каолиново да идат, с мирна цел искат да минат; но не се съгласява властта; но те продължа­ват, нали, и стигат до Каолиново. Но като са стигнали до Каолиново, вече властта ги посреща с пушки, с войници. И там вече присъствах аз. Само че не бях в града, щото не се пущаше в града - бях отстрани, видях танковете, видях войни­ците, видях всичко! Туй мога да твърдя, нали. И сварих - вече в града, в центъра. Искаха…, народът искаше да им се признаят правата, да се възвърнат имената, всичкото… религията да признаят на турското малцинство. Имаше и задържани вътре! - но казаха само един (да влезе при него), влязох лично аз, видяхме го, пуснаха го. Но имаше много хора, дето ги няма в момента в центъра...

Р. Узунова: В центъра на Каолиново към колко часа Вие бяхте?

Г. Османова: Към два-три някъде ще е. Но общата сума на стачкуващите – 15 000 някъде, казаха.

Р. Узунова: Бяха събрани в Каолиново?

Г. Османова: Много, много хора – те все се присъединяват. От Престое 4000 са тръгнали и се присъединяват, нали. И много хора беше...

Р. Узунова: И разпръснаха ли се след това?

Г. Османова: Моля? Да, много хора бяха разпръснати в полетата, щото властта ги посрещна още докато не са влезли в града – с пистолети, с всичко - с пушки, всичко, както си му е реда - властта си го има; пък нашият народ няма туй нещо - и се разбягват. И майка е имало с шестмесечно дете, има и бременни жени, има и четири-пет годишни деца; и много от децата са ударени, много, много нещо разпиляно беше – видях в полето, много разпилени хора бяха. Те ги разпръснаха, докато влязат в Каолиново. Но в Каоли­ново пак се събраха. Много народ имаше. И от властта – затуй, дето липсват хората - обещаха, че ако не се открият, ще ги открият къде са. И поставихме въпроса: Да се приз­наят правата ни. Поставихме и други въпроси. И обещаха в сряда да отговорят на нас.

Р. Узунова: А има ли пострадали? Видяхте ли пострадали хора?

Г. Османова: Как да не видях? Лично: един мъж и една жена, а мъжът – направо изцяло беше в кръв, а пък на жената главата беше пукната и лепенката сложили. Туй нещо го видях. И жената я вземахме с нас и я занесох в болницата да я видят, но нищо не казаха. Аз бях вътре, напред, даже говорих с микрофона. И настояха аз да кажа на хората да се разпръснат. И можах! Успях! Да накарам народът да се успокои, че ще имаме отго­вор! Като казах: ”Ако не се отговори на тези въпроси, ще ме търсят мене.” И аз тогава се принудих да кажа адреса си и името си. И хората ще настояват… от мене...

Р.Узунова: А Вие взехте микрофона и говорихте на събралите се българ­ски граж­дани?

Г. Османова: Да, говорих! Каквото ми кажат от властта, как ще се разби­раме с властта - казвам им; а те ми казват какво е предложението, и аз от народа – казвам на властта какво искат те...

Р. Узунова: А Вие с кого говорихте от представителите на властта?

Г. Османова: Имаше…, човекът от Областния... от Областното управле­ние; даже него го чакахме, и после и той пристигна... те са много, много, не мога да запомня имена.

Р. Узунова: Войска имаше ли много?

Г. Османова: Войска, танкове, камиони видях лично аз. Много! И много народ имаше! Имаше и един умрял - от с. Кус.

Р. Узунова: Умрял! От какво умрял?

Г. Османова: Ами, от стачката, починал...

Р. Узунова: А, починал, не е ударен, а сърдечен удар?

Г. Османова: Точно данни ще Ви дам пак.

Р. Узунова: Добре, благодаря Ви, Гюлтен Османова. Дочуване.

 

(21.05.1989 г., ролка № 319)

 

Цитирано по: http://www.omda.bg/arhiv/rumyana_uzunova/


 


№ 17

Излъчен по радио „Свободна Европа” разказ на Гюлтен Османова за митинг на етническите турци в с. Тодор Икономово на 21 май 1989 г. 22 май 1989 г.

 

Р. Узунова: (чува се тракане и микрофония) Един момент, това е от мене. От машината беше, всичко е наред. Гюлтен Османова? Румяна Узунова се обажда от радио „Свободна Европа”. Да разкажете какво знаете повече за съби­тията в събота, в неделя...

Г. Османова: По-силно, ако може, не ви чувам…

Р. Узунова: Да разкажете повече за събитията в събота, в неделя?...

Г. Османова: За събота (19.05.) - малко сварих стачката, както се казва; аз май че ви го разказах...

Р.Узунова: Да, разказахте. От там нататък.

Г.Османова: От там нататък – в неделя, вчера, в 12.30 вчера бяхме „приб­рани” със съпруга ми, до 20.00 ч. Ние не знаехме за Тодор Икономово, в Шумен­ски окръг дето е,… пак същото продължи, даже по-страшно станало от туй нещо, …но много хора бяха дошли у нас и разказаха какво е, що е.

Р.Узунова: Какво е станало?

Г.Османова: Има трима жертви. С пушки стреляни!

Р.Узунова: Защо, какво се е случило?

Г.Османова: Отначало, както разбрах от свидетелите, Тахир Алиев бил прибран.

Р. Узунова: В милицията?

Г. Османова: В Тодор Икономово в неделя става панаир. И тоз Тахир Алиев бил на панаира. И войската го „прибира”. И в момента, като го качват в камиона, го удрят. След туй бил „прибран” в МВР - гр. Каолиново. Прибират го, но това го виждат и от народа, нали, че е „прибран”. И народът вече - се събира на площада пред Съвета…

Р. Узунова: На Тодор Икономово?

Г. Османова: Да, на Тодор Икономово… Искат Тахир да го върнат. А вече войската са там - военните служители! И брат му на Тахир Алиев, Джалял, из­лиза: „Искаме брат си, искаме тоз човек да се върне!” И тогава вече народът, след този Джалял, тръгва върху войниците - и един почва да стреля!

Р. Узунова: От войниците?

Г. Османова: От войниците. Един на място умрял и 16 ранени, викат. Двама още после умират. Общо трима жертви има, и останалите са ранени - в болницата в гр. Нови пазар… И в Шумен имало… Точно, нали, не мога…, как­вото съм чула…, свидетелите го казват.

Р. Узунова: А тия хора са видели стрелбата, видели са убитите, така ли?

Г. Османова: Видели са, да. Много народ е имало.

Р. Узунова: А знаете ли имената на убитите?

Г. Османова: Имената на убитите? Хасан Салеп Арнаут, Мехмед Салиев Рушудов, Мехмед, Лом по прякор, не знам второто му име... Неджиб /…/ е почи­налия, от с. Кус - дето в събота...

Р. Узунова: С него какво стана?

Г. Османова: С него?... Вчера го погребвали. Ние вчера искахме да ходиме, но кат ни „прибраха”…, предложихме да ни дадат бележка, за да можем да при­състваме в смъртта на тоз човек, нали, от с. Кус. Но бяхме задържани до 20.00 часа.

Р. Узунова: Кога ви прибраха?

Г. Османова: В 12.30 на обяд. И ни пуснаха 20.00 ч.

Р. Узунова: И какво стана после, до вечерта?

Г. Османова: Искаха като свидетелка да разкажа кога съм се присъединила към стачката, какво съм видяла, как съм поела отговорността и съм говорила с микрофона, какво съм казала на народа - ей такива работи. Каквото се е случило. И казах, че в сряда трябва да отговорят на въпросите ни. Ний тъй се разбрахме! И не се въздържах - искам си отговор. В сряда, в гр. Каолиново ще идем, да си взе­мем отговора.

Р. Узунова:Така, а Вие какво казахте на събралите се хора?

Г. Османова: Аз съм казала: „Трябва да разберат, че няма да постигнем тъй нищо, защото властта е по-силна, не можем да се борим с властта, ще имаме много жертви. Които имат задържани хора, нека да се обадят на мене. И тогава си казах адреса си. И за отговор - в сряда, от гр. Каолиново ще взема отговор. Който има желание да научи отго­вора им, да звъни у нас на (диктува телефонен номер).” И хората се съгласиха и се разо­тидоха… С това си останахме, вече, нали.

Р. Узунова: А Вие сте в Дружеството за защита на правата на човека?

Г. Османова: Да.

Р. Узунова: Нещо - говорител на Дружеството или? Каква сте точно?

Г. Османова: Вижте сега, в тази стачка [има се предвид демонстрацията – бел. съст.], както разбрах[те]… Не съм организаторът, нали. Не ми е ясно… И вчера ме питаха пак същото. И мога да кажа, че не съм! Отговорността за нея не съм я поела аз. И мисля, че не идва от Дружеството ей това нещо; това от малцинството излиза. (Подч. от съст.)

Р. Узунова: А защо те се обръщат към Вас - властите и Вашите сънарод­ници?

Г. Османова: Властите се обръщат към мене, защото аз поех отговор­ността, след като ги сварих на площада. Защото нямаше никой да иде да говори с властта и с народа. Всички – наедно – викаха. И тогава не можах да се стърпя и станах, качих се на една аптека и се развиках: “Много ви се моля, хората, да мъл­чите и да си кажете исканията. Ще идем, няколко души, да поговорим с властта.” И тогава вече… Всичко тъй стана - с отговорността. Нито ме избраха, нито нищо. Единственото… От народа въобще няма никой да каже: нека аз да го пое­мам туй нещо...!

Р. Узунова: Така. Вчера при Вас някакъв човек е идвал и е разправял как му е бил… нанесен побой...

Г. Османова: Да, Изет Алиосманов.

Р. Узунова: Какво разказа той?

Г. Османова: Той разказа, че… Той е от село Тодор Икономово, живее в гр. Нови пазар. И си отива на гости. Вчера е неделя - трябва да се прибира в гр. Нови пазар. И си взема багажа, и си тръгва за автобуса. Но, докато стигне до ав­тобуса, спират го войници - няколко войника, и викат: “Я да проверим чантич­ката!”. Проверяват му чантичката му, намират… турски артисти, снимка на тур­ски артисти, и викат: „Значи пропаганда правиш тука!”. Той рекъл: “Каква про­паганда, какво искате? Това са снимки!” И… „Ела тука!”. И го накарват да зас­тане до стена, и да дигне ръката си, да се облегне и да се раз­крачи. Като се разк­рачил, почват да го удрят - с пушките, с юмруци… Тъй го каза тоз човек!

Р.Узунова: И Вие го видяхте в какво състояние е? Имаше ли следи?

Г. Османова: Той дойде… Щото, нали, бяхме задържани… Просто наро­дът, турският народ беше неспокоен. Вчера бяхме много хора...

Р.Узунова: По Ваша преценка, колко души са участвали в тези демонстра­ции?

Г. Османова: А…, изцяло ли? 15 000. За вчера не знам точно. От с. Тодор Икономово – цялото село; точно колко жители има, как е, що е, не знам. (Наоколо й подсказват.) Голямо село е. Хиляда и двеста жители има.

Р. Узунова: Да. И е имало от околностите хора, за този панаир, за този па­зар?

Г. Османова: От околностите може да има. Щото те са... Пристое, тук се присъединяват… Каолиново, Кус, Вълнаре, Дойранци – те са… винаги идват в неделя. За точ­ности не мога да Ви кажа: там колко са, що са, щото ме нямаше, нали.

Р. Узунова: Да, да. Благодаря Ви, Гюлтен Османова…

 

(22.05.1989 г., ролка № 315)

 

Цитирано по: http://www.omda.bg/arhiv/rumyana_uzunova/


 


18

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 365. Екз. № 3

22.5.1989 г.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Масови демонстративни прояви и безредици извършени в някои райони на Варненска, Разградска и Хасковска област

 

(Съкратени са повтарящите се в други информации факти – бел. съст.)

Към 18.00 на 21 май т. г. положението в указаните райони на Разградска, Варнен­ска и Хасковска област е овладяно. Провеждат се спешни оперативни и следствени мерки за разкриване на подбудителите и организаторите на извърше­ните демонстративни дейс­твия и масови безредици. (Подч. от съст.) Взимат се допълнителни охранителни мерки за недопускане на нови демонстрации, масови безредици и ексцесии.

За възникналите инциденти и обстановката в районите с компактни маси ислями­зирани българи могат да се направят следните изводи:

- В общините Дулово, Каолиново, Разград и прилежащите им райони от Разградска и Варненска област обстановката продължава да бъде много напрег­ната. В района на гр. Джебел, Хасковска област се чувства известно напрежение.

- Характерно за извършените през двата дни масови прояви е бързото формиране и крайно агресивно поведение на тълпите, което доведе до предизвикани от тях остри сблъсъци със силите за опазване на обществения ред.

- Налице са редица данни, че подстрекаването на населението, както и опи­тите за ръководство на формираните тълпи се осъществявало от екстремистки настроени лица, поддържащи контакти с изменници на родината, а също така и с радиостанциите „Дойче веле” и „Свободна Европа”. Установени са проведени телефонни разговори, в които се дават указания за насочване демонстративните прояви към издигане на искания за за­щита правата на човека.

 МИНИСТЪР: (Без подпис) Г. Танев

 

Отп. в 3 екз., № 1 – Т. Живков, № 2 – Памет, № 3. КД, Размн. в 11 екз. за всички членове на Политбюро – без Д. Стоянов и В. Палин, В. Мръчков – на 225, Я. Радев – на 235, Изп.: Радичков, Нап.: Савова – 748, 22.05.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 939, л. 183-187. Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 19

Излъчен по радио „Свободна Европа” разказ на Емин Хамдиев Сапиев за демонстрацията в с. Климент на 21.V.1989 г. и за разпространен призив на политическите затворници от Стара Загора навсякъде, където живеят турци, от 20 май 1989 г. да излизат на площадите и обявяват исканията си. 22 май 1989 г.

 

Р. Узунова: Ако знаете нещо за вчерашните събития, бихте могли да кажете.

Е. Хамдиев: Знам доста неща, щото вчера от мястото на събитието дойде мой баджанак… - идвал, чул, че съм освободен (от интерниране), идвал за Варна - и, не щете ли, го спрели,… нали, колоната, вече нямал възможност да премине и…

Р. Узунова: Къде го спрели?

Е. Хамдиев: … от Престоя до Климент се присъединил в протестната акция, не акция - демонстрация. Включил се. Отпред децата се движели, отзад – по-възрастни, най-възрастните, които, нали, около седемдесе и т.н., и тези които, изнемощели - са били в коли, и по-назад вече - по- на средна възраст и тези, които могат да се движат… И се срещнали в Климент - и оттам се появили други групи, с деца пак отпреде, прегръщали се, там лозунги…, съответно, без да бъдат обезпокоявани - до Климент - от органи на властта, милиционери… И един подполковник, не знам кой беше… обещали, дали са обещание, че до сряда… че ще се възстановят имената… И, в крайна сметка, баджанакът ми тръгнал с колата за при мене. И на с. Крива река срещнал 6 - 7 танка, отпреде с джипка, се движели към мястото на събитието,…

Р. Узунова: Към Климент?

Е. Хамдиев: Към Климент, да. От днеска имам другите сведения, че с вътрешни войски или милиционери, не можах точно да разбра, имали ръкопашен бой… и, най-важното /засега, извинявам се!/ - не можах да уточня името на един другар, който от побой в Дулово бил пребит и убит! Така разбрах, че е убит, но името му, засега, не мога да Ви кажа... Ако съм жив и здрав утре вечер, ще имам пълните сведения как се казва тоя другар,… но разбрах, че е от първите четирма, които са почнали гладната стачка - единият от тях, така разбрах...

Р. Узунова: А, по негова преценка, колко души са били между Престое и с. Климент?

Е. Хамдиев: По преценка на баджанака ми, той се казва Осман, презимето не мога да Ви кажа как е, че някъде… няколко хиляди – това са в порядъка между 2, 3 до 5 хиляди. Но после те са продължили - понеже той е спрял в Климент - и продължили към с. Наум, някакво друго, какво село беше?! - и оттам вече за Каолиново. Той не се е включил в тази част - там се присъединили още от неколко села и от околните окръзи, бивши окръзи, и се събрали доста народ - десетина хиляди, между 5 и 10 хиляди някъде. И, ето, че тия неща са станали... А, има и едно предложение, нека да Ви съобщя: една другарка ме посети днеска, която е съпруга на политзатворник, тя вчера е била на свиждане при мъжа си - от 25-и някаква турска делегация щели да допуснат в България. Тези политзатворници от Ст. Загора предложили всички масово да проведат мирна демонстрация по населените си места, с децата си, с жените си, със старците и т. н. – да излязат на площада и да обявят исканията си.

Р. Узунова: В кое село?

Е. Хамдиев: Това е масово... Призивът е за всички населени места с турско малцинство…

Р. Узунова: Аз също ви благодаря.

 

(22.05.1989 г., ролка № 319)

 

Цитирано по: http://www.omda.bg/arhiv/rumyana_uzunova/

 

 

№ 20

Излъчен по радио „Свободна Европа” разказ на Айше Феттова за про­ведената на 24 май 1989 г. мирна демонстрация на етническите турци в гр. Шумен 24 май 1989 г.

 

Р. Узунова: Ето, готово, включила съм.

Айше Феттова: Добре. Днес на 24 май (сряда) 1989 година в 15.00 часа се проведе мирна демонстрация на турското етническо малцинство в гр. Шумен. Поради опита на органите на МВР сутринта да разпръснат хората, всички граж­дани - турци от Шумен не можаха да присъстват. Присъстващите на демонстра­цията граждани предявиха следните искания пред служителите на властта: да се възстановят правата на турското етническо малцинство в НРБ: 1. Възстановяване на турските имена; 2. Турските деца да учат турски в училищата; 3. Свобода на религията; 4. Да бъде позволено обрязването; 5. Погребени­ята да бъдат с такъв обред, каквато вяра е изповядвал мъртвия; 6. Да се развие културата на турското малцинство в НРБ; 7. Да се проведе такава идеологическа подготовка на народа, че в бъдеще да няма дрязги между българи и турци /и на­родът бурно вика само „Единство”!/; 8. Да не се използва насилие срещу мирните демонстрации, които не под­копават икономиката на страната; 9. Да не се дава погрешна информация по БТА, осъж­даща мирните демонстрации; 10. Демонст­рантите предлагат да имат представителство в ЦК на БКП, избрано от самото турско малцинство; 11. Екстрадираните от НРБ, които не са извършили противодържавни престъпления, да бъдат върнати обратно; 12. Да не бъдат пре­късвани и подслушвани телефон­ните разговори с Турция и други страни и кореспон­денцията да бъде нормална; 13. Мюфтиите да бъдат избрани от страна на турското мал­цинство, а не от са­мото правителство; 14. Всички, които се нами­рат в затвора във връзка с преименуването, да бъдат освободени; 15. Всички турци, които са уволнени от работа пак във връзка с преименуването, да бъдат върнати на работните си места. (Подч. от съст.) Всичко това, нали, го предлагаше народа и го гласуваше публично пред органите на властта и се за­чита. След което започнахме да събираме подписи, но органите ни помолиха да не пре­чим на абитуриентите и действително, бяха... акцията в 3 часа. След това тръгнахме към Стамбул джамия...

(24.05.1989 г., ролка № 388)

 

Цитирано по: http://www.omda.bg/arhiv/rumyana_uzunova/

 

№ 21

Съобщение по радио „Свободна Европа” от анонимен мъжки глас за проведени на 24 май 1989 г. демонстрации на турците в редица селища на Североизточна България (Толбухинско, Варненско, Шуменско и Разград­ско). 24 май 1989 г.

 

Мъжки глас: … Продължаваме: Варненска област, 24 май `89-та г. - ма­сови манифестации на турското население в селата Медовец, Лопушна, Партиза­нин и Полянци; има много милиция и войници с химически бойни средства; няма сблъсквания; в прего­вори между манифестанти и власти се стига до споразуме­ние за спиране на манифеста­циите; властите им обещават, че от 3 до 5 дни ще им бъдат възвърнати правата, вкл. и рождените им имена, на което тур­ците не вяр­ват; Обща манифестация на селата /…/ и от Сеновец към гр. Хитрово - манифес­тантите са разпръснати с палки; в центъра на гр. Тол­бухин - седяща стачка на семейства на политзатворници. Всички турци, които са били в лагера на остров Белене, и тези, които са изселени в различни краища на България, обя­вяват гладна стачка до края на м. май тази година [Подч. от съст.]; Манифестация в с. Езерче, Разград­ско - носят се слухове за двама убити; на гара Самуил, Шуменско - манифестират 3000 човека; Шукри Алиев, който живее за сега във Варна, политзатворник и лагерист на о. Белене, се присъединява в 0 часа на 25 май към обявилите гладна стачка и тъй като дирек­торът не му разрешава отпуск, Шукри ще проведе глад­ната си стачка на работното си място. Това е.

Р. Узунова: Това, в Шумен, вчера ли е било? Вчера - на 24- ти?

Мъжки глас: Вчера. И този, който предаде за този лагерист, ний сме били заедно в Бе­лене - сега, последния лагер. Ами, това е…

(Пак там, 24.05.1989 г., ролка № 331)

 

Цитирано по: http://www.omda.bg/arhiv/rumyana_uzunova/


 

№ 22

Коментар на Би Би Си за демонстрациите на етническите турци в Североизточна България, за кървавия им край, вероятните жертви и причините, които са ги предизвикали, за опитите на членове на независимите сдружения по човешките права в България да разберат какво точно се е случило през почивните дни Лондон, 24.V.1989 г.

 

Радио Би Би Си, 24 май [1989 г.], 22.15 ч. - Вчера българските власти потвърдиха направените в западните средства за информация съобщения за кър­вавия край на де­мон­страциите, които са били проведени през уикенда в различни райони на североиз­точната част на страната, в която живеят етнически турци. В обширно съобщение на БТА се казва, че са загинали трима души, а други трима са били ранени. Наблюдателят на Би Би Си по балканските въпроси Джордж Фо­дър посочва, че българската телег­рафна агенция е избягнала старателно каквото и да било споменаване, че демонстран­тите били членове на турското малцинство.

От прочитането на официалното комюнике не може да се разбере какви са причи­ните за тези бунтове, които са завършили със смъртта на трима и вероятно повече хора. БТА настоява, че хората са се разбунтували, защото не разбрали правилно новия закон за паспортите и гражданството. Това едва ли е въпрос, по който жителите на малък българ­ски град ще влязат в пререкание с властите, ако не са имали като група някакъв значите­лен интерес в него. Новите закони осигуряват правото на всички граждани да притежават пас­порт. За пръв път се позволява също и притежаването на второ гражданство ед­новременно с бъл­гарското.

От няколко месеца насам от България пристигат новини за започването на нови вълнения сред етническото турско население, което от 1984 г. беше лишено от статута си на етническо малцинство.

Главните оплаквания бяха свързани със замяната на турските имена с бъл­гарски и подлагането на принудителна културна асимилация. Възможно е обаче в одобряването на законите за паспортите и двойната националност преди около две седмици бъл­гарските турци да са открили възможност за утвърждаване на тяхната собствена иден­тичност. Турците се противопоставиха масово на налага­нето на сегашната официална българска политика от 1984-1985 г. Много села и цели райони бяха обкръжени и изолирани от ос­таналата част на страната, докато военни части влязоха в стълкновение с народната де­монстрация. Сега има приз­наци за повторение на целия процес.

Независимите организации за човешки права в България, чиито членове се опи­таха да разберат какво по-точно е станало през уикенда, констатираха, че районите, в които са станали демонстрациите, са изолирани, а връзките с техните жители са пре­къснати. До­пълнителни сведения за събитията през уикенда бяха получени от 72-та български турци, които пристигнаха в понеделник вечер във Виена. [Подч. от съст.] По всичко изглеж­да, че те са получили паспортите си от българските власти и са били изпратени във Виена като предлог за окончателното им присти­гане в Турция. Според техните разкази в събота започнал поход на жители от едно село с турско население до друго село, като постепенно множеството се разраснало на около 15 хиляди души. Край град Каолиново те са били причакани от милицията и впоследствие станало сблъскване. При този случай не са били използвани огнестрелни оръжия, но според разказите един човек починал от на­несения му тежък побой, а много други били ранени.

На другия ден, в неделя, демонстрантите били посрещнати от специални милици­онерски поделения и се предполага, че тогава се е стигнало до смъртните случаи.

В групата, която е пристигнала във Виена, са някои от хората, които през послед­ните две седмици започнаха гладна стачка в борба за правата на малцинс­твата. Турско­то малцинство образува свое неофициално движение за човешки права през декември м. г. - Демократична лига за защита на правата на човека. Тя трябваше да проведе своя пръв конгрес миналата събота, но изглежда, че сре­щата е била предотвратена от влас­тите. По всичко изглежда, че някои от нейните членове и привърженици, включително и започна­лите гладната стачка, са били задържани от властите и изпратени в чужбина. Тази стъпка обаче едва ли ще бъде достатъчна за потушаването на кипежа сред едно милионното турско насе­ление по време, когато неговият дух се засилва.

 

Архив на БТА, поверително приложение, С-2В, 26 май 1989 г. – Оповестено в: „Възродителният процес”. Българската държава и българските турци (средата на 30-те – началото на 90-те години на ХХ век), Т. І, съставители Искра Баева, Евгения Кали­нова, поредица „Архивите говорят на ГУА на РБ, т. 55, С., 2009, с. 514-515.

 

№ 23

СТРОГО СЕКРЕТНО!

Министерство на вътрешните работи

ГЛАВНО СЛЕДСТВЕНО УПРАВЛЕНИЕ

Рег. № ІІ И-66. Екз. № 4

25.05.1989 г.

1040 София

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Следствени данни за оперативната обстановка в страната за периода 23-24.05.1989 г.[7]

 

Оперативната обстановка в страната във връзка с масовите вълнения в средите на лицата с възстановени имена продължава да е напрегната.

Следствените органи, в тясно взаимодействие с оперативните поделения на МВР, предприемат целенасочени мерки, за предотвратяване и пресичане на масовите безредици, и привличане към наказателна отговорност на техните инициатори и организатори.

В резултат на проведените активни следствено-оперативни мероприятия, е установено следното:

1. На 24.05.1989 г. е издирен и задържан в качеството на заподозрян СТАНИМИР АЛДОМИРОВ МАРИНОВ – роден на 15.05.1965 г. от с. Зебил, Разградска област, с възстановени имена, който на 21.05.1989 г. по време на масовите безредици в гр. Дулово, повредил въздухоплавателно средство и нанесъл телесна повреда на пилота. Същият ще бъде приведен в ареста на ГСУ – МВР.

2. Образувано е предварително следствие по факта на възникналите на 23.05.1989 г. масови безредици в с. Езерче, Разградска област, при които са загинали две лица с възстановени имена – ДАВИД МАРИНОВ БОРИСОВ[8] – 34 г. и от с. Езерче, работник, починал от огнестрелна рана в областта на главата и СВЕТЛОЗАР СЛАВОМИРОВ ЮЛИЯНОВ[9] – 18 г. от с. Езерче, починал от огнестрелна рана под дясната ключица. Извършени са неотложните следствени действия – оглед на местопроизшествието и труповете. Назначена е съдебно-медицинска експертиза.

3. Във варненската военна прокуратура е образувано предварително следствие по факта за изясняване причините за смъртта на две лица с възстановени имена, загинали по време на масовите безредици в с. Езерче, Разградска област.

4. По оперативни данни на 25.05.89 г. в центъра на гр. Сливен се очаква сборище на членове на т. нар. „Демократична лига за правата на човека”, на което с лидерски функции се изяви лице с псевдоним „ДОКТОРА” – неустановено до този момент. Извършват се предварителни проверки в условията на чл. 191 от НПК за установяване на евентуални участници и са набелязани превантивни следствено-оперативни мероприятия за предотвратяване на сборището. По непроверени оперативни данни на ОУ на МВР, гр. Сливен, от 25 до 30.05.1989 г. лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода в Пазарджишкия затвор, ще проведат гладна стачка, а близките им - седяща демонстрация на обществени места, в черни облекла. [Подч. от съст.]

5. Оперативната обстановка в Кърджалийски район е относително спокойна засега, но са получени сигнали за подготовката на предстоящи вълнения. Набелязани са мерки за тяхното предотвратяване.

6. В Бургаска област е осуетен опит на тълпи от лица с възстановени имена от Варненска област да организират на 25.05.1989 г., съвместно с лица от Бургаска област, демонстрация пред турското консулство в гр. Бургас.

7. По нареждане на Главния прокурор на НРБ е освободена ГАЛЯ ОРЛИНОВА[10] от гр. Нови пазар, местен лидер на т. нар. „Дружество за защита правата на човека” и един от подстрекателите на масовите безредици в Разградска област.

8. От районите на гр. Дулово, Разградска област, гр. Каолиново и с. Тодор Икономово, Варненска област, са разпитани 50 лица. Не е установено сред тях да са инициаторите или организаторите на безредиците. В много случаи са задържани случайни лица.

9. Общо за страната са задържани 10 лица – 8 от с. Зърнево и с. Орляк, Варненска област, които се намират в ареста на ОУ – Толбухин и двете лица, срещу които са образувани самостоятелни предварителни производство за отнемане и укриване на автомат „Калашников” и повреждане на въздухоплавателно средство.

10. По искане на ГСУ – МВР е подписана грама от първия зам.-министър на вътрешните работи, с която е разпоредено на областните управления на МВР ежедневно до 18.00 часа да изпращат в ГСУ данни за задържани лица във връзка с масовите безредици.

 

НАЧАЛНИК ГСУ – МВР

Генерал-майор: (п) К. Коцалиев

Нап. в 2 екз., № 1 – др. Министър, № 2 – др. Шопов, Изп.: Ч. Новански, Нап.: ВС - 465, Размножено в 2 екз., № 3 – У-ние 06 – МВР, № 4 – ГСУ – МВР.

 

АГСУ, оп. 5, т. 2, І част, л. 127-130, л. 131-135 – втори екземпляр. Оригинал. Машинопис.

 

№ 24

Протестно отворено писмо на Ахмед Доган до Тодор Живков

 Пазарджик, 25.V.1989 г.

 

До гра­ж­да­ни­на пре­д­се­да­тел на Дър­жа­в­ния съ­вет на НРБ [до То­дор Жи­в­ков - бел. съст.] с ко­пие до гра­ж­да­ни­на пре­д­се­да­тел на Ко­ми­те­та по права­та на чо­ве­ка

 

Копие до граж­данина председател на казионния Комитет по правата на човека [Константин Телалов - бел. съст.]

 

Убийци, палачи, спрете репресиите!

Протестирам срещу политическия авантюризъм на българс­кото правителство! По­литиката на геноцид и държавен тероризъм не ражда „заб­лудени овчици”, а убедени и всеотдайни борци за права, свободи и справедливост.

Ос­новните ми искания към бъл­гарското правителство са:

1. Обща амнистия на всички, ко­ито пострадаха от т. нар. „възродителен процес”;

2. Да ми се възстанови турското име;

3. Да се внесе законопроект в НС за свободно уп­ражняване на националните езици на мал­цинствата в България, включително и за турския език;

4. Пълна свобода на вероизпове­данието, включително и на сюнета;

5. Даване възможност за свободно изселване в Тур­ция.

 

25 май 1989 г.

Ахмед Доган

 

Валерия Велева. От Пазарджишкия затвор в капачки от буркани Меди Доганов праща протес­тни декла­рации до Париж - в. „Дневен труд” от 2.XI.1997 г.; Салхим Ка­рамустафа. Съпротивата на турците…, цит. съч…, с. 154-155.

 

№ 25

Заявление за обявяване на гладна стачка от Ахмед Доган 25.V.1989 г.

 

До гражданина началник на ОЗ – Пазарджик

 

Другарю Началник,

Длъжен съм да ви уведомя, че в знак на протест срещу продължаващите репресии над етническите турци в България, към които принадлежа, обявявам гладна стачка. Моля да бъда изолиран.

 

25 май 1989 г.

Ахмед Доган

 

Валерия Велева. От Пазарджишкия затвор в капачки от буркани Меди Доганов праща протес­тни декла­рации до Париж - в. „Дневен труд” от 2.XI.1997 г.

 

№ 26

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 394. Екз. № 3

26.5.1989 г.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Обстановката в районите с компактно население с възс­тановени имена на 25 и 26 май т. г.

 

След извършените от 20 до 24 май демонстративни прояви и безредици обстанов­ката през последните дни във Варненска, разградска, Бургаска и Хасков­ска област остава изключително напрегната.

Взетите от органите на МВР мерки и концентрацията на сили в уязвимите райони респектира някои намерения и замисли за нови демонстративни прояви. Чрез своевре­менна разяснителна работа, отцепване на райони и разпръсване на образуващи се тълпи се предотвратиха някои случаи на формиране на големи тълпи и провокиране на нови безредици.

Независимо от предприетите действия, общото напрежение сред населени­ето с възстановени имена е много високо. Основната част от известните на МВР националисти, участвали в безредиците, продължават да стоят на твърди, непримирими позиции. Само в разградска област до 25 май т. г. са про­филактирани 500 такива лица, които изра­зяват убеденост в правотата на дейст­вията си и заявяват, че ще продължат участието си в такива прояви до изпълне­ние на поставените искания. Извършени бяха и някои нови демонстративни про­яви.

На 25.05.1989 г. до около 14.00 ч. В района на гр. Върбица, Варненска об­ласт, се е събрала група от около 2000-2500 лица. Без да има екстремистки про­яви са отправени искания за връщане на турско-арабските имена, разрешаване на сюнетите, носенето на шалвари, употребата на турски език

След установен контакт от представители на Общинския комитет на БКП и органите на МВР групата е разпръсната без употреба на силови мерки.

На 25.05.1989 г. до 12.30 ч. в Толбухин се е събрала група от около 1000 лица. От­правяйки се към центъра на града са издигнали лозунги: „Върнете ни имената”, „Искаме правата си”, „Искаме свобода за изселване” и др. В резултат на предприетите действия на органите на МВР до площада на центъра на града са допуснати около 300 лица. При опит за контакт с тях, чрез парламентьори и оратори са поставени конкретни искания за осво­бождаване на политическите затворници – мюсюлмани, връщане на старите имена, отк­риване на турски училища и пр. Групата е разпръсната без употреба на силови мерки.

На 25 и 26 май т. г. лицата с възстановени имена от с. Медовец, Община Дългопол, Варненска област и тези от Корабостроителния завод – Варна не са се явили на работа.

Продължават да постъпват значителен брой данни за подготовка на нови демонст­ративни прояви в близките няколко дни. Като евентуални центрове за извършване на такива действия се сочат Шумен, Варна, Разград, Каолиново, Хитрино, Момчилград, турските консулства в Бургас и Пловдив и други насе­лени места. Характерно е, че подго­товката на нови демонстративни прояви се свързва с очакване на определени срокове от предшестващите действия между 21 и 24 май. Това е в непосредствена връзка с някои неправилни действия да се влиза в контакт и приемат искания на демонстриращите, ко­ето създава у тях впе­чатление за „междинна победа”. (Варненска област, Хитрино, Тол­бухин).

Органите на МВР продължават провеждането на активни оперативни, ох­рани­телни и превантивни действия за неутрализиране замислите, подготовката и провежда­нето на нови демонстративни прояви и безредици.

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Георги Танев

 

Отп. в 3 екз., № 1 – др. Т. Живков, № 2 – Памет, № 3- к. д. Размн. в 10 екз. и изпратена по списък за всички членове на Политбюро и Велко Палин, Изп.: Радичков, Нап.: Цинигарова - 871

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 940, л. 27-29. Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 27

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 401. Екз. № 3

27.05.1989 год.

 

ДО ЧЛЕНА НА ПОЛИТБЮРО И

СЕКРЕТАР НА ЦК НА БКП

ДР. ДИМИТЪР СТОЯНОВ

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я[11]

ОТНОСНО: Масови демонстративни прояви и безредици, извършени в някои райони на Варненска, Разградска и Хасковска област за периода 20-27 май

 

На 20 май т. г. в гр. Търговище се събрали около 500 лица с възстановени имена, които отправили искания да им бъдат предоставени образци на молби за получаване на задгранични паспорти. На част от лицата били раздадени необхо­димите документи. След направените разяснения тълпата се разпръснала.

На 20 май т. г. сутринта група от лица с възстановени имена от селата Пристое, Климент, Наум и Тъкач, както и присъединили се лица от други райони се отправили към гр. Каолиново, Варненска област. Тълпата, която към 15.00 часа достигнала около 5000-6000 души била спряна пред Каолиново от дислоци­раните там специализирани сили на Вътрешни войски и Народната милиция. Опитите за оказване на въздействие на тълпата чрез многократни разяснения и призоваване към ред и прекратяване на демонстратив­ните действия не са дали резултати. Тълпата влязла в стълкновение с военнослужещи и около 1500 екст­ремистки настроени лица проникнали в Каолиново. При стълкновението са нара­нени няколко граждани и военнослужещи. След проведените разговори и отправените предупреждения тълпата се е разпръснала към 17.30 часа.

На 21 май т. г. около 12.30 ч. тълпа от около 1000 лица с възстановени имена нападнали и малтретирали длъжностни лица в с. Тодор Икономово, Вар­ненска област, между които и милиционерски служители. При опит да проникнат в кметството и изземат съхраняваното оръжие е възникнало стълкновение, при което е било употребено огнестрелно оръжие. [По това време в кметството не се съхранява никакво оръжие. Касае се за измислица, с която в отчетите се прави опит да се оправдае начинът, по който са разпръснати демонстрантите и извършените насилия. Те са искали само кон­такт с официалните власти, за да представят своите искания - бел. съст.] Наранени са 20 души, от които трима по-тежко. Убити са двама души. Тълпата се е разпръснала.

На 21 май т. г. в 10.30 часа пред джамия в гр. Разград се събрала група от 150-200 лица, предимно млади хора, които поставили искания за възстановяване турско-арабс­ките им имена. Скандирали са „Искаме правата си”. Въпреки пре­дупрежденията тълпата се отправила към централната градска част на града. Със силови мерки тя е била разде­лена на групи и изтласкана към края на града. За­държани са 25 лица активни участници в демонстрацията.

На 21 май т. г. от околни села към гр.Дулово се насочили около 1500-2000 лица. Формирала се тълпа, която силно екзалтирана отправила същите искания. С участието на поделение на вътрешни войски и народната милиция тълпата била разпръсната. Задър­жани са инициаторите и екстремистки проявяващите се лица, голяма част от които са били в пияно състояние. [По сведения на участ­ници в демонстрацията никой от тях не е бил пиян. Както и в други населени места, в които избухват демонстрации, организа­торите стриктно са се при­държали към това протестите да са мирни, по никакъв начин да не се дава по­вод на МВР и ДС да ги обвини в подстрекателска, екстремистка и друга по­добна дейност. Също така стриктно се следи и спазва правилото за издигане единствено на лозунги, свързани с техните искания за възстановяване правата на турс­кото малцинство – бел. съст.]

На 20 май т. г. в гр. Джебел, Хасковска област в центъра на града се съб­рали около 150-200 души, предимно жени, младежи и деца. Поставени са били искания за освобождаване на задържано лице, връщане на турско-арабските имена и за свободно общуване на турски език. След дадени разяснения от мест­ните ръководители и освобож­даване на лицето тълпата се е разпръснала. На 21 май т. г. в центъра на града отново е имало струпвания на хора, но демонстра­тивни действия и ексцесии не са извършени.

Към 18.00 ч. на 21 май т. г. положението в указаните райони на Разградска, Варненска и Хасковска област е овладяно.

На 22 май в гр. Джебел, Хасковска област е направен опит за обявяване на обща стачка. След взетите мерки и проведената разяснителна работа към края на деня обстановката е успокоена.

Същият ден в с. Ябланово, Бургаска област, с. Правда и с. Духовец, Разг­радска об­ласт, Шумен, Толбухин и гр. Върбица, Варненска област групи от 100 до 500 лица са отправяли искания за получаване на документи за задгранични паспорти, връщане на турско-арабските имена и разрешаване на изселване. След извършената разяснителна работа от органите на МВР групите са разпръснати без употреба на силови мерки.

На 23 май т. г. към 22.00 ч. при опит да влезе в с. Езерче, Хлебаровска об­щина, Разградска област, наряд на органите на МВР се натъкнал на тълпа от около 500 лица с възстановени имена. От служители на кметството, те били уве­домени, че в селото са останали кмета, първият секретар на Общинския комитет на БКП – Хлебарово и районния инспектор, вероятно малтретирани от тълпата.

При опит за контакт с тълпата групата лица с викове „Смърт на гяурите”, се нахвърлила срещу органите на МВР с колове, вили, камъни и осветителни бомбички. [По сведение на участниците такъв лозунг въобще не е издиган. Не те, а органите на реда са ги нападнали. Лозунгите, които са скандирали, са за възстановяване на правата им – бел. съст.] За възпиране на екзалтираната тълпа органите на МВР са използвали специални средства, след което поради невъз­можност да се овладее обстановката, са отправили изс­трели с лично оръжие. В резултат на взетите мерки тълпата е разкъсана на отделни групи и разпръсната. При отблъскване на нападателите на място е убит един от напада­телите, а друг е починал в болницата в Разград.

На 24 май около 02.00 ч. на площада в с. Зърнево, Тервелска община, Вар­ненска област, се е събрала група от около 100-150 лица с възстановени имена, предимно млади хора. Поведението им е било спокойно, без екзалтирани прояви и остри искания. След проведен с тях разговор и от представители на органите на МВР групата се е разпръс­нала.

На 25.05.1989 г. около 14.00 ч. в района на гр. Върбица, Варненска област, се е събрала група от около 2000-2500 лица. Без да има екстремистки прояви, са отправени искания за връщане турско-арабските имена, разрешаване на сюне­тите, носенето на шал­вари, употребата на турски език.

След установен контакт от представители на Общинския комитет на БКП и органите на МВР групата е разпръсната без употреба на силови мерки.

На 25.05. т. г. от 10.00 до 12.30 часа в Толбухин се е събрала група от около 1000 лица. Отправяйки се към центъра на града се издигнали лозунги: „Върнете ни имената”, „Искаме правата си”, „Искаме свобода за изселване” и др. В резул­тат на предприетите действия от органите на МВР до площада в центъра на града са допуснати около 300 лица. При опит за контакт с тях, чрез парламентьори и оратори са поставени конкретни искания за освобождаване на политическите затворници – мюсюлмани, връщане на ста­рите имена, откриване на турски учи­лища и пр. Групата е разпръсната без употреба на силови мерки.

На 25 май т. г. в района на с. Развигорово, община Хитрино, Варненска об­ласт е извършен палеж на трактор като тракториста е бил заплашен, че ако про­дължава да работи ще му запалят къщата. Подобна заплаха е била отправена от лице с мегафон, на турски език към група жени, работещи на полето в района на с. Байково, община Хитрино.

На 25 и 26 май т. г. лицата с възстановени имена от с. Медовец, община Дългопол, Варненска област и тези от Корабостроителния завод – Варна не се явили на работа.

На 26 май сутринта лица ислямизирани българи са се опитали да се прид­вижат на малки групи към центъра на гр. Варна. Разпръснати са със сили на ДОТ без инциденти.

Към 14.50 ч. на същия ден в с. Риж, община Смядово, Варненска област група от лица са поискали среща с представители на властта, на която поставили искания за възс­тановяване на старите имена и доброволно се разпръснали.

Около 18.00 ч. на същия ден над 800 лица с възстановени имена от село Деница се насочили към общинския център Хитрино, Варненска област. Тълпата е разпръсната без употреба на сила.

На 27 май около 10.00 ч. В централната част на Шумен бързо се събират големи тълпи от лица с възстановени имена с изключително агресивно поведе­ние. Екстремистко настроени лица от тълпите наранили двама милиционерски служители с ножове, единият от които с опасност за живота. С цел самоотбрана и разпръскване на тълпата е употре­бено огнестрелно оръжие. Ранени са девет нападатели, които са настанени в болницата на града. Тълпата е разпръсната на отделни групи, които са изтласкани в странични улици към крайните райони на града.

На 27 май около 6.00 ч. в центъра на с. Бенковски, община Добрич, Вар­ненска об­ласт се е събрала група от около 1000 лица, която блокирала кметст­вото. Към 8.30 ч. тълпата е била разпръсната от органите на МВР.

На 27 май сутринта в центъра на гр. Търговище се е събрала група от около 500-600 души с възстановени имена, без екстремистки прояви. Групата е отка­зала да се разп­ръсне, поради което органите на МВР са употребили силови мерки и тълпата е изтлас­кана в крайните райони. Няма ранени лица.

На 27 май т. г. сутринта в гр. Омуртаг и в с. Обител, Омурташка община, Разград­ска област, се сформирали тълпи от по 300 души. Разпръснати са без инциденти.

На 27 май сутринта в с. Черковна, Омурташки район тълпа от 200-300 души се на­сочила по посока на гр. Търговище. Струпвания на лица с възстано­вени имена е имало в селата Орешак, Величка и Врани кон, които се събрали в с. Малко Черковище, Разград­ска област и образували тълпа от около 1000 човека. Разпръснати са няколко часа по-късно от изпратените сили за опазване на реда.

На 27 май към 8.00 ч. в гр. Хлебарово, Разградска област се е събрала група лица от 800-1000 души. Отправили били искания за връщане турско-арабските имена, употре­бата на турски език и разрешаването на мюсюлмански ритуали. Без употреба на силови мерки част от тълпата е разпръсната, на около 300 лица са се отправили към с. Езерче. На 5 км. От Хлебарово е спряна и върната обратно.

На 27 май около 13.00 ч. в с. Медовец и с. Поляците, община Дългопол агресивно настроени тълпи нападнали с камъни и дървета силите на МВР. Нара­нени са няколко милиционерски служители. При овладяването на обстановката е употребено огнестрелно оръжие. Убит е един от нападателите, а друг впоследст­вие е починал. (Убитите в с. Медовец на 27 май 1989 година са Назифе Хасан и Шакир Шакир – бел. съст.)

МИНИСТЪР: (Без подпис) Г. Танев

 

Отп. в 3 екз., № 1 – др. Д. Стоянов, № 2 – памет, № 3 – к д, Изп.: Т. Тодоров, Нап.: Т. Станкова – 796, 27.05.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 940, л. 43-50. Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 28

Излъчено по радио „Свободна Европа” интервю на Румяна Узунова с отец Димитър Амбарев – говорител на НДЗПЧ, в което пояснява, че с последната декларация активистите на дружеството, на турския стачен комитет и Демократичната лига за защита правата на човека са призовани да се дистанцират и да не участват в избухналите демонстрации, че д-р Константин Тренчев бил против „екстремистките действия” на турците           27 май 1989 г.

 

Румяна Узунова: Така, ето, включих. Един момент, сега да започнем. Отец Амба­рев, Вие сте пълномощник и говорител на НДЗПЧ. Бих искала вашето лично мнение и мнението, отношението на Дружеството към последните събития в България, към иска­нията на етническите турци?

О. Д. Амбарев: Ние в няколко декларации изразихме становището си по въпроса за етническите турци. Ние сме в абсолютно съгласие с техните искания. Етническите турци са български граждани с турски етнически произход. Ние се борим заедно с тях, рамо до рамо да (им) се признае статус на етническо малцин­ство, като този статус еднов­ременно ще (им) гарантира и останалите свободи, граждански и религиозни - както се полага за едно етническо малцинство.

Р. Узунова: А какво е тяхното състояние? Имат ли право те да искат тези неща? Лишени ли са от тях?

О. Д. Амбарев: Разбира се, че имат. (Разказва подробно за правата на турците, които са имали преди насилственото преименуване през 1984 г.- бел. съст.)

Р. Узунова: А Вие някакви лични впечатления от етническите турци имате ли? Мирни хора, кротки хора ли са ?

О. Д. Амбарев: За нравствения образ на турчина мога много, много дълго да Ви говоря. (Разказва подробно, че турците са много добри и трудолюбиви хора – бел. съст.)

Р. Узунова: О. Амбарев, Вие били ли сте лично свидетел на последните мирни демонстрации на турците. Имате ли впечатление как се провеждат те?

О. Д. Амбарев: Истината е, че не съм бил. Но се срещнах със стачния ко­митет на турците на 24 май в Стара Загора. Турците провеждат мирна демонст­рация в… интерес на своите искания. Но компактната маса по турските села в ония райони не може да бъде удържана. Това е народния гняв, който понякога може да премине и в изстъпление. Не съм бил там...

Р. Узунова: Исках да ви попитам: кое накара НДЗЧП да излезе с тази Дек­ларация, с която се присъединява към исканията на етническите турци, но пре­дупреждава, че ще изключва от редовете си всички, които не вървят по мирен път, а са екстремисти? Коя тревога накара Дружеството да излезе с тази Декла­рация?

О. Д. Амбарев: Тревогата, че се е проляла човешка кръв, в тази прест­релка, която е станала в Тодор Икономово и в гр. Каолиново. Ние не сме били там. Нашите координа­тори донесоха - но те не са били очевидци там, и те полз­ват от втора ръка сведения. (Подч. от съст.) Накара ни и това, че простонародната маса свързва етническата принадлежност с държавата Турция и са издигнали национални турски знамена[12], което може да бъде зле изтълкувано от българското правителство. Освен това на някои места са били издигани, както и дос­товерната информация потвърждава, автономистки, сепаратистки искания. Това е истина и аз не ви заб­луждавам.

Р. Узунова: Къде е станало това?

О. Д. Амбарев: Ами… в покрайнините на Варна, по селата, и в самата Варна… Има сведения, че в покрайнините на Варна са издигани такива лозунги, знамена са се развявали… Простонародната маса не е била удържана. Пък може и да не е имало в момента хора от стачния комитет на турците, от Лигата на тур­ците, нали… Впрочем, акти­вистите на тези форми, организирани турски форми, може би не са присъствали там или пък не са могли да ги удържат. Нали ви каз­вам: народната стихия е като природната сти­хия. Тя не може да бъде удържана, а пък простолюдието по своему възприема някои акции. Аз не смятам, че това е организирана акция от стачния комитет. Стачният комитет се е вдигнал да прави гладни стачки в интерес на своите иска­ния, а не е подбуж­дал към демонстрации по улиците. Тези демонстрации възникват в резултат на гладните стачки, а не затова, защото са били, са прокламирани от някого.

Р. Узунова: В Декларацията е много ясно изразено становището на Дружест­вото…

О. Д. Амбарев: Изразено е. Аз съм я съставил тази Декларация[13] и тя е обсъждана във всички наши дружества, одобрена е и затова я предадох. Ясно и катего­рично казах да се дистанцират както наши активисти, (ко­гато) участват в такива демонстрации, така и активисти на турския стачен комитет и на Лигата за защита на човешките права на етническите турци в България, затуй защото това е спонта­нен изблик на народния гняв на етни­ческите турци… [Подч. от съст.] Освен това имаме сведения, че е провокиран такъв гняв от страна на българите, които са заставали с пушки срещу тях. Вой­ници ли са, вече специални части ли са, милиция ли е…!?

Р. Узунова: При демонстрациите в....

О. Д. Амбарев: Подхвърляни са реплики от двете страни. Нервното нап­режение е нараствало… Да, кажете?

Р. Узунова: При демонстрациите в Каолиново представители на властта бяха обещали на населението, че след три дни ще дадат отговор на техните иска­ния?

О. Д. Амбарев: Все още нямаме сведения такъв отговор да е даден. Трите дни из­текоха…

Р. Узунова: Има ли някакви форми на диалог между властите и етничес­ките турци?

О. Д. Амбарев: И да има някакъв диалог на място, ние не сме известени за това. Но вярвам, че няма, защото щеше да бъде оповестен в средствата за масова информация, които мълчат до този момент.

Р. Узунова: Как виждате края на този конфликт?

О. Д. Амбарев: Може да бъде решен само по ми­рен, по­литически път, като им бъде признат статус на етническо малцинство с всички произти­чащи от това права. Като казвам права, имам предвид граждан­ски, имам предвид религи­озни, … Няма защо да се изяснявам….

Р.Узунова: И последен въпрос: При тази ясна позиция на Независи­мото дру­жество, защо срещу Константин Тренчев е повдигнато обвинение за подстрекателс­тво на етническите турци?[14]

О. Д. Амбарев: Може би защото Константин Тренчев е в най-пряка връзка със Стачния комитет; но тези, които са арестувани, не обвиняват Константин Трен­чев; те знаят, че Константин Тренчев много настояваше да бъде укротено просто­людието, да бъдат укротени етническите турци като маса и да не предприемат екст­ремистки действия. [Подч. от съст.]

Р. Узунова: Да, благодаря ви.

О. Д. Амбарев: Най-точно мога да формулирам нашето становище още веднъж: Ние сме за политическо уреждане на този конфликт, който не е предиз­викан от етничес­ките турци, а е предизвикан от българското правителство. Този конфликт е започнал през 1984 г. с тяхното преименуване. Този конфликт, ако днес не бъде разрешен, утре или в други ден, или в по-далечно бъдеще ще експ­лодира като бомба със закъснител и ще на­несе непоправими щети на България. Това трябва да разбере българското правителство, ако има хора, които трезво мислят. Нашето Дружество се придържа към мирно уреж­дане на въпроса, стои настрана от ексцесиите, не подбужда към такива, но морално подкрепя… И ще вдигне всеки момент моралната си подкрепа, ако се разразят кръвопро­лития по вина на турците, а не по вина на българите. Затуй именно ние апели­рахме: турците ще трябва да знаят, че всяка екстремистка проява ще нанесе не­поправими вреди и на тях, непоправими вреди и на всички правозащитни движе­ния в България.

Р. Узунова: Благодаря Ви, отец Амбарев.

(27.05.1989 г., ролка № 3)

 


Цитирано по: http://www.omda.bg/arhiv/rumyana_uzunova


 

№ 29

Строго секретно!

Централна оперативна група

№ 409. Екз. ед.

29.05.89 г.

Експрес-информация № 4

Относно: Обстановката в страната пред денонощието на 28 май 1989 година

 

Разградска област

На 28 май т. г. в 18.50 ч. около 400 лица с възстановени имена в с. Дянково, Разградски район са скандирали лозунги за „защита на правата си”. Разпръснати са без про­изшествия.

На 28 май т. г. в с. Мортагоново, община Разград, е открито окачено върху метална конструкция на телевизионна ретранслаторна станция знаме с тур­ски символи, изрису­вани с черна блажна боя.

В Силистра са профилактирани две сестри с възстановени имена, едната треньор по лека атлетика в местното физкултурно дружество. Те били изготвили 11 бр. листовки със следното съдържание: „Събуди се мой турски народе, не се страхувайте, ние сме болшинство. Борете се за правата си, ние сме с вас.”

В Дуловски район продължавали гладните стачки, като в с. Поройно повечето от гладу­ващите били жени.

Трактористи от гр. Хлебарово коментирали, че организатор на демонстра­циите в техния край бил някакъв турски дипломат.

Към 28 май в общинските управления на Разградска област са профилакти­рани 829 лица (само на 28 май - 199). Осъдени по УБДХ - 25 лица. Образу­вани са 7 следствени дела, по които са задържани 6 души.

В службите „Задгранични паспорти” са приети 1542 комплекта документи, от ко­ито 1027 за Турция. Издадени са 1190 паспорта, от които 783 за Турция.

Получени са агентурни данни за намерение да бъде организирана протестна демонстра­ция на 30 май т. г. в гр. Каолиново. Лица с възстановени имена, включи­телно от други населени места, трябвало да се съберат в полунощ на 29 май в с. Климент, откъдето да тръгнат към общинския център. Лицата с възстановени имена от гр. Хлебарово, Разград­ско, възнамерявали всеки ден в 7.30 ч. да правят опити да излизат организирано на ули­ците, а до 31 май нямало да ходят на ра­бота. Също по агентурни данни, на 03 юни т. г. в с. Те­тово, община Кубрат, предстояло провеждането на демонстрация.

Варненска област

На 28 май т. г. в 8.30 ч. в с. Поп Груево, Община Тервел, се формирала тълпа от около 600 души, които са се насочили към с. Божан, същата община. Разпръснати са с употреба на сила, без инциденти. Около 10.00 ч. е разпръсната и образувалата се в с. Божан тълпа от около 300 души.

На 28 май т. г. към 9.00 ч. в с. Белоградец, община Ветрино е направен опит за формиране на тълпа в центъра на селото. Участниците са разпръснати без инциденти.

През нощта срещу 28 май т. г. в почти всички селища на общините Шумен, Нови Пазар, Хитрино и Венец, са разпръснати листовки на турски език от името на т. нар. „Стачен комитет”.

Във връзка с усложнената обстановка в 85 селища на Варненска област се въвежда комендантски час. Към общинските управления са формирани опе­ра­тивни групи за за­държане на подстрекатели и организатори на демонст­рации.

В общинските управления на МВР - Шумен, Варна и Провадия са задър­жани общо 21 лица, активни участници в демонстрациите, две от които след профи­лактика са освобо­дени. Профилактирани са и други 14 лица, участници в демон­страцията на 27 май т. г. в Шумен.

Постъпили са данни, че на 29 май т. г. ще се проведе демонстрация в гр. Тервел. Проверява се информацията, получена от агент на общинско управление на МВР-Дулово, за очаквано струпване на лица с възстановени имена на 29 май вечерта в с. Климент, с намерение да отидат в град Каолиново.

Хасковска област

През денонощието не са извършени масови демонстративни прояви, но се запазва сложния и напрегнат характер на оперативната обстановка.

Късно през нощта на 27 май т. г. е предизвикан пожар в приземен етаж на детската гра­дина в с. Широка поляна, Кърджалийски район, при което са нанесени щети за около 600 лева. Заведено е ДОИ.

По агентурни данни лица с възстановени имена коментирали, че населени­ето на община Черноочене „било готово за действие и само чакали сигнал”. Очаквали да избухне „гражданска война”.

По данни на ГКПП „Капитан Андреево” на 28 май т. г. са проведени антибългарски демонстрации в Истанбул, Бурса и Одрин.

Пловдивска област

Не са извършени масови демонстративни прояви.

Получени са оперативни данни, че лица с възстановени имена в с. Куклен, възнамерявали на 31 май т. г. да се съберат пред турското генерално консулство в Пловдив и да поставят искания за връщане на старите имена. В селото са разп­ространявали слухове, за предстоящо организиране броя на издаваните задгра­нични паспорти и изходни визи.

Лица с възстановени имена, работещи в завод ”Д. Благоев”, гр. Пловдив, живущи в с. Куклен, са изразили одобрение на събитията в Североизточна Бъл­гария. Очаквали да се осъществят демонстрации в Пловдив и имали го­товност ако се появят групи от Кър­джалийско, да се присъединят към тях.

На 26 май т. г. 50 ученика от района на гр. Асеновград не се явили на училище.

Бургаска област

На 28 май т. г. към 11.45 ч. група от селата Трънак и Билка, между които много жени и деца на предучилищна възраст, са отправили претенции за връ­щане на арабско-турските имена и говоренето на турски език. След про­веждане на разговори с отговорни служители на Областния комитет на БКП-Бургас и Об­ластното управление на МВР са се разотишли.

Същият ден, около 14.30 ч., почти цялото население на с. Каравельово, Ру­ен­ска община, е тръгнало към Соколец. Обединената тълпа - около 1000 души се отправила към с. Трънак, същата община. Спрени са и са разпръснати без инци­денти. Предприети са мерки за издирване на подстрекателите.

На проповед в джамията в Айтос районният мюфтия призовал вярващите към спокойст­вие и неприлагане на насилие.

Пристъпено е към реализация на обекта на ДОР „Драскач”, който е засечен в подс­трекателска дейност в Котелски район.

Задържани са и са профилактирани от следствените работници 23 лица с възстано­вени имена, които са посетили гр. Бургас на 27 май т. г. Двадесет от тях след това са ос­вободени, а по трима продължават следствените действия. Об­щият брой на задържаните през последните два дни е 10.

Получени са агентурни данни, че в района на гр. Върбица, Варненска об­ласт на 29 или 30 май т. г. се подготвяло събиране на много лица с възстановени имена, които щели да започнат поход в три лъча: първи - посока селата Станевци - Ботурово - Чернооково - Крайгорци - Маломер - Тушовица. Щели да поставят условия и искания пред съответ­ните кметства.

По предварителни данни от оперативния състав на областните и общинс­ките уп­равления на МВР на 28 май т. г. са профилактирани 87 лица.

На 28 май т. г. е задържано лице с възстановени имена от с. Филаретово, Котелска община, който от 20 до 27 май т.г. е обикалял населените места в Бур­гаска, Варненска, Разградска и Михайловградска области и е осъщест­вил кон­такти с представители на Де­мократичната лига за правата на човека. По потвър­дени данни е подбуждал населението от Котелска и Омурташка общини за съп­ротива.

 

Полковник: (п) Т. Тодоров

Отп. в 1 екз., № 1 – др. Шопов, Размножено в 20, изпр. по списък, Изп.: Т. Бобев, Нап.: Е. Кунева, 29.05.1989 г., Маш. № 802, 29.05.89 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 11 А, а. е. 743, л. 174-179. Оригинал. Машинопис.

 

№ 30

ЛИЧНО СТРОГО ПОВЕРИТЕЛНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 408. Екз. № 2

29.5.1989 г.

 

С Ъ О Б Щ Е Н И Е

ОТНОСНО: Обстановката в страната към 7.00 ч. на 29.5.1989 г.

 

От 18.00 ч. на 28 май до 07.00 ч. на 29 май в районите с компактно населе­ние с възстановени имена не бяха извършени остри демонстративни прояви.

Образуваната на 28.05 тълпа в района на с. Трънак, Руенска община, Бур­гаска об­ласт, е разпръсната от органите на МВР.

1. С. Дянково, Разградска област

На 28 т. м. към 19.00 ч. се образува група от около 400 лица. Скандирали са иска­ния в „защита на правата им”. Около 19.30 ч. групата е разпръсната без употреба на ос­три силови мерки.

Проверяват се постъпили данни за подготовката на демонстративни про­яви.

2. Гр. Хлебарово, Разградска област

Лице от града е изказало, че преименуваните ще правят опити да излизат организирано на улиците всеки ден от 7.30 ч., а до 31 май т. г. няма да ходят на работа.

3. Гр. Върбица, Варненска област

На 29 и 30 май се подготвяло събиране на много лица, които щели да за­почнат по­ход в три лъча: 1-ви лъч – в посока на селата Станевци – Ботурово – Чернооково – Край­горци; 2-ри лъч – селата Менгишево – Ловеч – Конево; 3-ти лъч – селата Нова Бяла – Маломер – Тушовица. Щели да поставят условия и ис­кания пред съответните кметства.

4. С. Климент, община Каолиново, Варненска област

На 29.05. през нощта се очаква струпване на лица с възстановени имена, които след полунощ щели да потеглят организирано към гр. Каолиново.

5. Гр. Тервел, Варненска област

Постъпили са непроверени данни, че на 29.05. ще се проведе демонстрация.

6. С. Куклен, Пловдивска област

Лица от селото имали намерения да се съберат на 31 т. м. пред турското консулство в Пловдив и да поставят искания за връщане на арабско-турските имена.

7. Гр. Айтос, Бургаска област

Лице от града споделило пред източник, че през тази седмица в Айтос се организирала демонстрация в Бургас. Споделил, че му се обаждали и лица от други градове, които искали веднага да започнат демонстрации.

Получени са сведения за настроения и коментари по събитията в поделе­ния на БНА. Сред войнската общественост и сред значителна част от кадровия и запасния офи­церски състав се споделя тревога, загриженост, изразява се готов­ност за предприемане на решителни мерки при необходимост от намеса на арми­ята. Характерни в тази посока са настроенията в Оперативния батальон на ВВС в гр. Джебел, Оперативния батальон в гр. Търговище и този в Нови Пазар, в час­тите и подразделенията на 3 мото стрелкова диви­зия.

Сред войниците с възстановени имена от Кърджалийския край, служещи в СВ в Пловдив, Шумен и др. са налице известно напрежение, събудени национа­листически настроения. Препредават се подробности около демонстративните прояви и слухове за струпване на турски войски по границата ни. Споделят се надежди, че „вътрешният кон­фликт” ще прерасне във война с Турция, в която ще „воюват за правата си”.

 

НАЧАЛНИК НА ПОД. 72 000 –МВР, Ген.-лейтенант: (Без подпис) Радичков

 

Отп. в 2 екз., № 1 – Ат. Семерджиев, № 2 – к. д., Размн. в 1 екз., № 3 – В. Зикулов, Изп. Н. Пенков, Нап.: Гюнова – 801, 29.05.1989 г

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 940, л. 61-63. Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 31

ПОВЕРИТЕЛНО!

Екз. № ...

Не подлежи на връщане.

Да се унищожи съгласно изискванията за опазване на партийната и държавната тайна

ЦК на БКП, Отдел "Деловодство"

ЦК на БКП

№ 00.42-23 / 8.VІ.1989 г.

Подлежи на връщане в отдел „Деловодство”

 

СЕДМИЧНА ОПЕРАТИВНА ИНФОРМАЦИЯ № 22

(22 - 28 май 1989 г.)

1. Основни въпроси на общественото мнение:

Станалите инциденти и нарушения на обществения ред в някои райони оживено и с тревога се коментират не само в Разград­ска и Варненска област, но и сред широки слоеве на населението в цялата страна. Съобщението в средствата за масова информация "въз­буди интереса и повиши чувството на безпокойство и загриже­ност не само в районите, където има компактни маси от българи с възстановени имена, но и в населените места, където няма тако­ва население".

Наред с подкрепата, която се изразява от преобладаваща­та част на населението, на енергичните мерки, които са взети от органите на народната власт, в т. ч. и органите на сигурността, се изказват становища, че "официалната информация пак закъсня", че "тя не е съвсем пълна и не дава истинската картина на положе­нието". Недостигът на информация "дава повод в неформални среди да се разпространяват различни слухове, да се сочат раз­лични цифри за мащабите на явлението, да се говори за 10-15, а на места и за 20 до 40 хиляди участници в демонстрациите, а броят на убитите вместо 3 - 25 до 200". Изразява се убеденост, че "нашите орга­ни за сигурност е трябвало да вземат съответни мерки, но защо трябва да се пише, че при предупредителните изстрели са убити двама души от рикоширали в настилката куршуми, след като се знае, че такива изстрели се дават във въз­духа".

По информация на Областния комитет на БКП - Варна "масови­те безредици с участи­ето на хора с възстановени имена на практика са обхванали всички общини, в които има компактни маси от хора с възстановени имена". Най-агресивно е било настроението и най-масова е била проявата в с. Каолиново, където на 20 и 21 май т. г. са се събрали очевидно по предварителен план над 5000 души, които са направили демонстрация, минавайки през няколко села и устремя­вайки се към общинския център.

По подобен сценарий са проведени на 24 май демонстрациите в общините Хитрино, Венец, Дългопол и на 25 май в община Върбица. Събралите се около 200 човека в гр. Шу­мен на 24 май са били своевременно отклонени в съседни улички.

Подобна е била демонстрацията на неколкостотин млади хора от с. Езерче, които през нощта на 23 май са се държали агресивно, хвърляйки камъни по ръководители и органи на властта, като са скандирали на български език "свинари", "гяури", "искаме правата си". Направен е бил опит да се влезе в контакт с демонстрантите, но поради тъмнината и агресивното им поведение той не е осъществен. С участието на органите на сигурността де­монстрантите са били разпръснати. След извършване на погребението на двамата почи­нали, вечерта на 24 май част от участващите в ритуала са се концентри­рали около кметст­вото, но след срещи и разговори с ръководители от областта, общината и селото са се разотишли.

От ОбК на БКП - Момчилград съобщават, че по същото вре­ме в общината са се поя­вили протурски настроени граждани, "които не са пребивавали тук повече от 2-3 години".

В Ловешка област, в района на Стражица, са се появили "емисари", които са агити­рали българи с възстановени имена, работещи в строителните бригади, да се завърнат по родните си места, тъй като ще има изселване. Взети са своевременни мерки за реагиране по обстановката.

Между 10,00 и 13,00 часа в четвъртък (25 май) на площада срещу централния универ­сален магазин в Толбухин имало митинг с около 1000 участници, пред който една жена говорила на турски.[15] Парламентьори водили преговори с началника на общинското управ­ле­ние на МВР. Основното искане било паспортите за пътуване в чужбина да се издават с турски имена. Твърди се, че причината за това искане било едно предаване на турското радио, което добре се чува във Варненска област. Радиото съобщило, че Турция ще при­ема идващите от България, само ако пристигат с паспорти с турски имена.

Демонстрация с около 3000 участници имало на 24 май сутринта от селата Медовец и Поляците до с. Аспарухово (всички от община Дългопол). Завършила е без стълкновения.

Сред населението от районите, в които има вълнения, се чувства страх от евентуални терористични действия на фанатизирани мюсюлмани.

Тревога буди бъдещето на бившата селищна система Бял извор, населена предимно с българомохамедани, при които преимену­ването през 1972 г. беше почти забравено. Преди малко повече от месец в Бял извор без знанието на общинското ръководство бил назна­чен имам. Очаква се да бъде възстановена старата джамия и вече се разпространяват предположения: "днеска ни връщат джамията, а утре - имената".

Изтъква се, че участниците в изявите са от различен въз­растов и социален състав, но преобладават жените, децата и възрастните хора, които излизат на преден план, за да зат­руднят действията на органите на реда и сигурността, като особено активно се проявяват жените.

Сигнализира се, че исканията на демонстрантите почти навсякъде се свеждат до: връщане на старите имена; свобода на провеждане на веселите и тъжните ритуали, в т. ч. и на обрязва­нето; подновяване на печатните издания на турски език, както и на предаванията на радиото и телевизията на турски език; свобода на религията. На места се поставя и въпросът за даване право на тези, които искат да се изселват, да се изселят, а на други места се заявява, че те ще се борят за правата си тук в България и целта им не е изселване.

Споделя се още, че промените в нашето законодателство се приемат от българите с възстановени имена с недоволство, защо­то те не дават възможност за изселване с полз­ване на всички права на хора, които се изселват.

Подчертава се, че "на всички места се поставят ултима­туми за срока на даване на от­говор на исканията, като се отпра­вят заплахи, че ако не им се даде задоволителен отговор, ще про­дължат своите действия".

Прави впечатление, че независимо от това, че от средите на демонстрантите не се изя­вяват лидери, личи, че местата и часовете на сбирките са обявени по всяка вероятност добре организирано предварително и хората много бързо се събират. Някои смятат, че зад настоятелните искания за връщане на старите имена, разрешаване говоренето на турски език и на религиозните обреди се крие друга, по-голяма цел, която си поставя самозваното турско малцинство, а именно - автономна турска република в България.

В редиците на демонстрациите са забелязани партийни членове и активисти на об­ществено-политическите организации.

След нещастните случаи в с. Тодор Икономово "сред участ­ниците се чуват възгласи, че не желаят насилие и проливане на кръв, но независимо от това действията им са много често предиз­викателни и нагли".

Със загриженост се споделя, че възникналите безредици влошили нормалния ритъм в производствената и непроизводствената сфера и отказът на много работници с възстано­вени имена да отидат на работа в промишлеността и селското стопанство нанася големи щети на народното стопанство, особено в районите и общините, по­страдали от природ­ното бедствие.

Посочва се, че за противодействие на посочените изяви някои общински партийни комитети не са оценили реално обстановка­та, а тези, които са успели да реагират пра­вилно, са малко. Има и твърдения, че "длъжностните лица, партийният и обществен актив са изолирани и на практика не могат или не оказват възпиращо въздействие".

Различни тълкувания има и за причините, породили настоя­щите вълнения сред бълга­рите с възстановени имена. Освен въпроса за задграничните паспорти, в някои среди на интелигенцията се обсъж­даше, че "този процес беше доведен донякъде, но след закриването на окръзите недостатъчно се е работило с българите с възстано­вени имена" и "по времето, когато ние не сме работили достатъчно, вероятно други са работили активно и сега са налице плодовете на техния труд".

Единодушно е мнението, че независимо от взетите досега мерки “е необходим задъл­бочен научен анализ на развилите се и зараждащите се процеси и явления сред това насе­ление, съчетан с мащабна, системна и конкретна работа с българите с възстановени имена”. Смята се, че

 в бъдеще не трябва да се допуска нито миг проблемите на българите с възстановени имена да бъдат извън поле­зрението не само на органите, които имат пряко отношение към работа с тях, но и на цялата наша общественост, която трябва да разшири и задълбочи непосредственото си културно общуване с тях.

Тържественото честване на 24 май - Деня на славянската писменост и българската просвета и култура, в съответствие с реше­нието на Политбюро на ЦК на БКП "се възприе с дълбоко удовлетво­рение от учители, ученици и родители, от цялата наша обществе­ност" [Подробно за организацията и празничните манифестации - бел. съст.].

 

29.V.1989 г. Група за оперативна информация

 

ЦДА, ф. 1 б, оп. 101, а. е. 2367, л. 14-24. Оригинал. Машинопис.

 

№ 32

СТРОГО СЕКРЕТНО!

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

№ 1154. Екз. № 2, 27.12.1989 г.

 

ДО ЧЛЕНА НА ПОЛИТБЮРО И СЕКРЕТАР НА ЦК НА БКП

ДР. АЛЕКСАНДЪР ЛИЛОВ

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Дейността на органите на МВР за възстановяване на об­ществе­ния ред в някои райони на Варненска, Разградска и Хасковска об­ласт за периода 20-30 май 1989 г.

 

[Повтарят данните от информацията до Д. Стоянов „ОТНОСНО: Масови демонстративни прояви и безредици, извършени за периода 20-27 май 1989 г. Информацията е изпратена до Алексан­дър Лилов във връзка с подготовката на пленума на ЦК на БКП от 29.ХІІ.1989 г. Краят й е допълнен с обобщени данни за размерите на демонстрациите, броя на участни­ците и жертвите, които не се съдържат в други информации за събитията – бел. съст.].

Общо през периода 20-30 май 1989 г. заедно с посочените по-остри и ма­сови де­монстрации и безредици такива демонстративни прояви са проведени в 71 населени места от 30 общини с около 52 700 участници.

В стълкновенията с агресивни тълпи при нападения и опити за отнемане на огнес­трелно оръжие и малтретиране на военнослужещи и служители на НМ от участници в тълпите са загинали 6 лица и около 30 са били ранени.

През месеците май-септември 1989 г. във възстановяването и охраната на общест­вения ред и на важни стопански и други обекти освен наличните сили на МВР са участ­вали 9033 допълнително мобилизирани за по един месец запасни от военизираните мото милиционерски батальони и Вътрешни войски.

 

МИНИСТЪР: (Без подпис) Георги Танев

 

Отп. в 2 екз., № 1 – др. Ал. Лилов, № 2 – к. д., Изп.: Т. Тодоров, Нап.: И Гюнова – 1808, 27.12.1989 г.

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 948, л. 78-85. Копие. Втори машинописен екземпляр.

 

№ 33

СТРОГО СЕКРЕТНО !

 

М-ВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

ОТДЕЛ „ЗАТВОРИ”

Рег. № Д-280, Екз. № 1

София, 06.06.1989 г.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Получени по-характерни сигнали по линия на ДС в отдел "Затвори" - МВР през м. май 1989 година.

 

І. ВЪЗРОДИТЕЛЕН ПРОЦЕС

В почти всички затвори лишените от свобода с възстановени имена коментират за предстояща амнистия, новия Закон за зад­граничните паспорти, които според тях трябвало да им бъдат изда­дени със старите имена, пишат молби за отказ от българско граж­данство и искат да бъдат изселени в Турция.

Смятат, че за постигане на целите си, най-ефикасно средство са гладните стачки.

1. В затвора Враца, след събитията във Варненска област и съобщението, направено в печата, обстановката се е усложнила - написани са 4 бр. писмени протести от лишени от свобода с възста­новени имена, които заявяват, че обявяват четиридневна гладна стачка в подкрепа на "репресираните техни сънародници". Не прие­мат възродителния процес, желаят да им бъдат възстановени старите имена и изявяват претенции за признаването им като национално малцинство.

Организатор на стачката е лишеният от свобода Альоша Керанов.

Гладната стачка е прекратена на 28.05.1989 г. и щяла да бъде подновена след приключване на Парижката среща – от 12.06.89 г.

2. В затвора Пазарджик девет лишени от свобода с възста­новени имена са обявили гладна стачка.

Организатор на стачката е лишеният от свобода Меди Доганов. Доганов очаква преговори с "онези от горе". Мнението му е „никакви компромиси”. (Подч. от съст.) Според него убитите при вълненията са убити, защото в тях е стреляно от упор.

Тълкува съобщението за предстоящо посещение на др. Т. Жив­ков в СССР в тяхна полза и смята, че то е свързано с “техния въпрос”.

Иска безусловна амнистия за политическите затворници, право на език, вяра, сюнет и др.

Чака представители от Главна прокуратура.

Искат правата си: Да им върнат старите имена и да ги изселят в Турция.

3. В затвора Плевен лишеният от свобода с възстановено име Иво Топалов е заявил: „Зная, че при сегашната безработица трудно мога да намеря работа в някоя западна страна". Счита, че новият Закон за задграничните паспорти е голям „удар” на властта,

с който по негови думи „те печелят два пъти. Първо ще се освободят от недоволните и криминалните, а второ - пред света се показват като демократична държава". Такива като него ги лишавали от възможността да искат политическо убежище.

4. В болницата при затвора София лишеният от свобода Валентин Димитров от затвора Пазарджик е споделил пред наш източник, че иска среща с лишения от свобода Янко Янков, за да предаде нещо от лишения от свобода с възстановено име Меди Доганов, а именно:

- лично Янко да съчини текст на молба до Държавния съвет и до Комитета за защита на правата на човека и всички българи-мохамедани да пуснат молби до двете инстанции, като всяка молба да има трите турски имена на лицето, майчиния му език, каква му е религията, какъв паспорт (ако е имал и изселнически паспорт) е притежавал до 1985 г. и какъв е издаден след това, къде се намира сега. Освен тези данни съдържанието на молбата да бъде - искане за отказ от българско гражданство и експулсиране в Турция. В края на молба­та да пише, че той (те) желаят М. Доганов да защитава техните интереси пред българските власти и западните страни. На свижданията да кажат и на роднините си, които да пишат и до свои близки в западни страни;

- всички лишени от свобода българомохамедани да проведат два пъти по пет дни гладни стачки. За тези гладни стачки всеки на свижданията да предупреди близките си, които в същото време да организират мирни седящи демонстрации пред об­щинските сгради, партийните домове и други обществени места. По време на демонстрациите да бъдат облечени в черно и да носят лозунги „Свобода на политическите затворници”, "Искаме да станем турци", "Ахмед Доганов да ни води по националния път" и др. Първата стачка щяла да се състои от 25 до 30.05 т. г., за да предшества конференцията в Париж по правата на човека. Вто­рата стачка щяла да се състои от 12 до 17.09.1989 г., преди срещата на Балканските страни. Близките им да съобщят обезателно за тези "мероприятия" на западни легации, радиостанции и да филмират всичко.

В затвора София осем лишени от свобода с възстановени имена и лишеният от свобода Янко Янков са обявили гладна стачка, като в последствие са останали само четири, включително и Янко Янков.

5. В затвора Стара Загора лишени от свобода с възстановени имена смятат, че др.Тодор Живков ще ходи в СССР по техния въпрос.

След съобщението за станалите безредици в Разградска и Варненска области започнали да викат и свиркат. Смятат, че жерт­вите са много повече. Съжаляват, че техните не могли да вземат оръжието. Заявяват, че "техните хора, минали през Старозагорския затвор, си знаели работата". (Подч. от съст.)

В същия затвор е получено писмо от ученика Елин Адемов от гр. Нови Пазар, адресирано до дядо му л. св. Орлин Кармазов. В него той съобщава, че на 20.05.1989 година 15 х. души са вдиг­нали стачка за правата си в Делиормана. Имало убити, като само в тяхната болница е имало 16 души тежко ранени. Щял да се обади на радио "Свободна Европа" и да се оплаче. Съобщава на дядо си, че "турският народ си иска имената и училищата или визите до сря­да" - 24.05.1989 г. Заявява: "Вече не ме интересува нито училище­то, нито нищо българско".

В затвора Стара Загора 15 лишени от свобода с възстано­вени имена са обявили гладна стачка, като впоследствие са оста­нали 7.

6. В затворите Пазарджик, Стара Загора и др. има раз­цепление между лицата с възстановени имена от Северна България и Кърджалийско, като едните казват, че другите не са истински турци и обратно.

ІІ. ТЕРОР

В затвора Бургас лишеният от свобода с възстановено име Асен Кофинов споделил, че преди задържането му в с. Росен в неговия дом девет души водили разговор как да преминат в Турция. Асен предложил да отвлекат самолет от София. Оръжието щял да им го предостави старшината, който бил от тяхната група. Заявил, че негово близко момче – Ерол, е получавал писмата от турското консул­ство в Бургас, след което му ги е предавал. Асен отговарял на въп­росите на турски език, връщал ги обратно на Ерол, а той на консул­ството.

1.      НЕЛЕГАЛНИ ГРУПИ

В затвора Варна е получена оперативна информация, че в гр. Варна се оформя група на „Независимото дружество за правата на човека”, като групата се стреми да привлече нови членове и раз­върне дейността си. Един от членовете на групата - Георги Кулев, споделил, че поддържа връзки с бившия затворник от затвора Стара Загора - Атанас Костандиев от гр. Бургас, който бил основал група в родния си град, свързана с "Независимото дружество". (Предава проведени несъшествени разговори и телефони, по които се обаждат на радиостанциите – бел. съст.)

Г. Кулев споделил пред източника, че през нощта на 27.05.1989 г. е говорил с В. Топузлиев, който му казал, че д-р К.Тренчев от Стара Загора е задържан. Той е трябвало да отиде във Варна заедно с Николай Колев (Босия), за който не знаят къде се намира. Говорили помежду си, че дружеството трябва да се дистанцира от екстремистките действия на българите-мюсюлмани и да излезе с апел, призоваващ към благоразумие и спазване на законите.[16] (Подч. от съст.)

Получено е и сведение, че дружеството е направило връзка с българи-мюсюлмани. Това са Адам Хаджиев и Йосиф Чаушев. На срещата Хаджиев е бил охраняван от три лица, единият от тях е бил Чаушев. В дома на Г. Кулев разговаряли, като лицата с възстановени имена изказали неудовлетворение от факта, че дружеството не се занимава с техните проблеми - имена, изселване и пр. (Подч. от съст.). Освен това искали в Програмата да се запише „за оздравяване раните, нанесени на етническите и религиозни малцинства”. Държали в молбите да пишат турските си имена. Исканията им не са приети.

На 03.06.89 г. гладните стачки в затворите са прекратени.

 

ПЪРВИ ЗАМ. НАЧАЛНИК ОТДЕЛ „ЗАТВОРИ”,

ПОЛКОВНИК: М. БОНЕВ

 

Написано в 3 екз.

№ 1 – ЦИОУ

№ 2 – У-ние VІ ДС

№ 3 – КД

Изп.: П. Кротнев

Нап.: Л. Тодорова

05.06.1989 год.

Гр. София

 

АМВР, ф. 1, оп. 11а, а. е. 761, л. 47-56. Оригинал. Машинопис.

 

№ 34

Строго секретно!

Централна оперативна група

Рег. № 424. Екз. ед.

31.5.1989 г.

 

Експрес-информация № 6

Относно: Получени данни за оперативната обстановка към 08.00 часа на 31 май 1989 година

Постъпващите от областните управления на МВР данни показват, че изявлението на генералния секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съ­вет на НРБ др. Тодор Живков предизвика огромен интерес и намира широк по­ложителен отзвук сред всички слоеве на българския народ. Със задоволство се коментира откровеният тон и ка­тегорич­ността в позицията на НР България. Най-много коментари са доловени по отношение ре­шението за отваряне на границата на страната и разобличаването на турските инсинуации.

(По други въпроси – виж пълния текст на документа в документалните издания за майските протести и неформалните организации – бел. съст.)

На 30 май лишеният от свобода Меди Доганов е заявил пред ръководството на зат­вора в Пазарджик, че прекратява гладната стачка, тъй като бил доволен от някои моменти в изявлението на др. Живков. Считал, че те са постигнали целта си и въз­действал на двама затворници да прекратят гладната стачка. Продължа­ват да от­казват приемане на храна четирима лица, лишени от свобода. [Подч. от съст.]

(…)

Полковник: (п) Т. Тодоров

 

Отп. в 1 екз., № 1 - др. Шопов, Изп.: Тодоров, Нап.: Стоименова, 31.05.1989 г., Размн. в 25 екз.

 

АМВР, ф. 1, оп. 11 А, а. е. 743, л. 189-198. Оригинал. Машинопис.

 

№ 35

СЕКРЕТНО!

Министерство на вътрешните работи

ГЛАВНО СЛЕДСТВЕНО У-НИЕ

Рег. № ІІ И-76. Екз.№ 2

02.06.1989 г.

1040 - СОФИЯ

Гр. Шопов/без дата

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Следствени данни за оперативната обстановка в страната на 01.06.1989 г.

 

Оперативната обстановка по линия на следствието се характеризира с тенденция на постепенно нормализиране.

Усилията на следствените органи са насочени към изясняване поведението и реалното участие на стотици граждани в безредиците. Продължава издирването на подстрекателите, организаторите и емисарите, предизвикали нарушение на обществения ред и социалистическата законност.

Към 2 юни 1989 г. в страната се водят 28 дела срещу 109 лица, от които 93 са задържани.

В центъра и териториалните следствени подразделения се водят следните предварително производства:

1. В Главно следствено управление - МВР:

По следственото дело за изясняване съпричастието на ТРЕНЧЕВ, КОЛЕВ и ЗАПРЯНОВ в безредиците:

От деня на задържането му - 26.05.1989 г. ТРЕНЧЕВ отказва да се храни. Твърди, че е започнал гладна стачка в подкрепа на исканията на лицата с възстановени имена на 23.05.1989 г. и ще я продължи в знак на протест против задържането му, докато умре. Взети са спешни мерки за изкуственото му хранене в болницата на Софийския затвор.

ЗАПРЯНОВ обяснява, че по време на областното събрание на т. нар. „Независимо дружество за защита правата на човека”, състояло се в Хасково в началото на м. май т. г. „представител” на „турското етническо малцинство в България” заявил, че са решили да проведат верижна гладна стачка, която до 30.05.1989 г. трябвало да обхване всички райони, в които живеят лица с възстановени имена. Целта на гладната стачка, която замисляли да проведат във връзка с Парижката конференция за правата на човека, била да се поставят искания пред българските власти за признаването им като етническо малцинство с произтичащите от това признаване на турски език за официален, изучаването му в училищата, издаването на вестници и излъчвания по радиото на турски език и възстановяване на старите имена.

На събранието било решено лицата с възстановени имена - членове на „дружеството”, да не вземат участие в гладните стачки, за да не се навреди на „дружеството”, тъй като то не било организатор на това мероприятие. Уговорили се документът, с който ще се обяви гладната стачка, да бъде предоставен на ръководството на „дружеството” за редакционното му оформяне. От своя страна ръководството обещало да подкрепи гладната стачка, но препоръчало при провеждането й да не се използва насилие, тъй като нямало да получат широка подкрепа. [Подч. от съст.] На 16.05.1989 г. ЗАПРЯНОВ заедно с ГЕОРГИ КАНЕВ отишли в дома на д-р ТРЕНЧЕВ, където освен него заварили и лице възстановено име, участник в събранието в Хасково. Разговаряли с него за исканията на участниците в предстоящата гладна стачка, които се свеждали до тези, уточнени на събранието в Хасково. ЗАПРЯНОВ предупредил отново, че борбата им трябва да се провежда с мирни средства, защото в противен случай никоя от хуманитарните организации нямало да им обърне внимание. Лицето с възстановено име споделило, че в Джебел се подготвя гладна стачка и че тяхната група, без да уточнява коя, също се е присъединила към нея.

На 21.05.1989 г. ЗАПРЯНОВ и д-р ТРЕНЧЕВ посетили в Пловдив ПЕТЪР МАНОЛОВ преди заминаването му за Австрия. Там МАНОЛОВ говорил за термина „турската карта”. Според него, „турското етническо малцинство” в България се активизирало и в най-скоро време щели да станат вълнения. Сега бил дошъл моментът „независимото дружество” да стане посредник между „турското етническо малцинство” и правителството. „Дружеството” възприемало гладната стачка като форма на протест, но било против всякакви форми на насилие и тероризъм. Трябвало да канализират този процес в мирни рамки, но така, че правителството да види, че имат влияние сред „малцинството”. По този начин щели да получат обществено признание.

МАНОЛОВ подчертал, че „НДЗПЧ” във всички случаи трябвало да вземе отношение по предстоящите вълнения на лицата с възстановени имена с декларации и изявления в западните радиостанции. В противен случаи щели да станат за смях, защото уж се борели за правата на човека, а не вземат никакво отношение. [Подч. от съст.]

(Подробности за следствените дела по населени места – бел. съст.)

Образувани са три следствени дела за подбудителство на вълненията в гр. Шумен, гр. Каолиново и с. Тодор Икономово срещу 16 лица, от които 15 са задържани под стража. По едно от делата като заподозряна е привлечена ГАЛЯ ОРЛИНОВА, спрямо която е взета мярка за неотклонение „подписка”. (Подч. от съст.)

(Подробности за следствените дела по населени места – бел. съст.)

 

ЗАМ.-НАЧАЛНИК ГСУ - МВР

Полковник: (п) Ч. Новански

 

Нап. в 1 екз., № 1 - др. Министър, Доразмножено в 3 екз., № 2- др. Шопов, № 3 - у-ние 06 - ДС, № 4 - ГСУ - МВР, Изп.: А. Дончев, Нап.: ВС - 490, София, 02.06.1989 г.

 

АГСУ, а. е. 5, Дело № 5/1985, т.2,­ ІІ част, л. 29-34; Също: л. 35-40. Оригинал. Машинопис.

 

№ 36

СТРОГО СЕКРЕТНО!

За ГСУ - МВР

МВР

ШЕСТО УПРАВЛЕНИЕ - ДС

рег. № 9178. Екз. № 1

02.VІ.1989 г.

София

 

С П Р А В К А

ОТНОСНО: получените данни за т. нар. ”Демократична лига за защита правата на човека в България”

 

През ноември 1988 година трима ислямизирани българи, принудително установени в Михайловградска област, обявиха създаването на т. нар. „Демократична лига за защита правата на човека”. В своята „програма”, изпратена до средствата за масова информация у нас и предадена по телефона на западни радиостанции, те поставиха искания да бъде призната „Лигата” от народното събрание, да се въведе обучение на турски език, да се реабилитират репресираните във връзка с възродителния процес, да се разреши свободно изселване в Турция и пр.

Организаторите започнаха да привличат за членове на „Лигата” вражески настроени ислямизирани българи предимно от средите на репресираните в Разградска, Бургаска и Хасковска област. До момента са известни около 40 лидери и активни членове на тази неформална структура (трима от тях са ни известни по агентурни данни). Работи се за установяване на още три лица. Близки връзки на основните обекти са 11 души, които е възможно да са съпричастни към дейността на ”Лигата”. От агентура и ОТМ постъпиха данни за изграждащи се местни групи в г. Лозница (15 души), с. Раковски, Разградско (5-10 души), Дуловско (25 души), Севлиево (8 души), Шуменско, Хасковско, Кърджалийско и др.

По агентурни данни в Шумен членовете на „Лигата” били около 400-500 души, а според лидера й - об. „Философа” - те са над 1000 души.

Организаторите установиха връзка и с посолството на САЩ в София. Интерес към лидера на „Лигата” - Валентин Павлов, проявява Мюмюн Генчоглу от Турция. По негово указание опит за среща с Павлов предприе обект „Палаш” на областно управление на МВР - Хасково. По агентурни данни на областното управление Разград молбите за членство в „Лигата” се изпращат зад граница. Към дейността на неформалната структура се проявява интерес и от турските дипломатически представителства у нас.

В края на април т. г. лидерите на „Лигата” подадоха молби за официално регистриране на „лигата” до Главния прокурор на НРБ и до Районния съд в гр. Котел. В приложените „Програма” и „Устав” се декларират организационните принципи и структурни звена на организацията - „Висш координационен съвет”, областни организации, общински дружества, селски групи и пр. Обявява се създаването на 5 отдела. Регламентира се провеждането на конгрес и събирането на членски внос. До момента са изведени от страната 5 активисти на „Лигата”. Изготвени са предложения за още двама. На беседата преди заминаването му Валентин Павлов сподели, че на 20.05. т. г. в Ябланово, Сливенско, ще се проведе първият (учредителен) конгрес, на който ще присъстват 40-50 учредители на организацията от цялата страна. Заяви и че членовете на „Лигата” започват „щафетна” гладна стачка до края на месеца, в която ще участват около 100 души. Данните за подготвян конгрес се потвърдиха и той беше предотвратен. Членове на „лигата” се включиха в гладните стачки.

Анализът на данните от последните седмици показва, че има отлив от т. нар. „Независимо дружество” на Петър Манолов и пренасочване на част от вражески настроени ислямизирани българи към „Лигата”. Указания и съвети в тази насока дават и някои активисти на „дружеството”.

На 5.05. т. г. неизвестен мъж предаде по телефона в „Дойче веле” „Изявление на Сабри Искендеров - зам.-председател на „Лигата”. В него се протестира срещу репресиите против 17 ислямизирани българи от Кърджалийско, за които се твърди, че членуват в „Демократичната лига” (установени са като членове на „Независимото дружество”).

На 8.05 т. г. Симо Найденов Омуртагов от с. Лятно, Шуменско, предаде клеветническо съобщение до ИР Петър Бояджиев относно мерките на МВР срещу „Независимото дружество”. Съобщи, че част от хората са и членове на „Демократичната лига”.

На 17.05 т. г. редакциите на „Би Би Си”, „Дойче веле”, „Свободна Европа” бяха уведомени, че в Шумен е формирано общинско ръководство на ДЛПЧ в състав от 5 души (предимно бивши учители), които обявиха и гладна стачка. Заведено е ГДОР „Главатари - 89”. Гладна стачка обявиха и близките роднини на изведения от страната Ангел Орлинов от с. Ябланово, един от основателите на „Лигата”.

В неформалната структура беше внедрен агент „Крум” (06 отдел, Обл. уп-ние МВР), който установи връзка с лице на име Мустафа от с. Соколарци, Котелска община (брат на репресирания Недю Билянов Соколски). Той е споделил, че въпреки извеждането на ръководителите от страната организацията продължава да действа, ръководена от предварително подготвени заместници. Възложил на агента да привлича чрез взимането на молби нови членове. Мустафа разказал, че „Лигата” в момента има две основни седалища - в Сливен и Ст. Загора. Той очаквал скоро на събрание да бъде избран за областен ръководител. Конгресът не се провел на 20 май т. г., но ще се проведе на друга дата в с. Соколарци.

Ръководителят на „лигата” в Силистренския район Хари Анев пред агент „Матросов” заяви, че местният филиал временно преустановява дейността си поради натиска на МВР.

На 22.05 т. г. западните радиостанции бяха уведомени за „Призив” на ДЛПЧ във връзка с масовите безредици. Приканват се всички съмишленици да обявят стачка и да не работят от 1.06 до 10.06.1989 г.

По агентурни данни един от организаторите на безредиците в Търговищко е Огнян Миладинов Огнянов, активист на „Лигата”. От М „Пирин” е видно, че в средата на май т. г. е осъществил връзка и посетил Галя Орлинова от Нови Пазар. (Контакти с Галя Орлинова са осъществили и неустановени лица от Кърджалийско, членове на „Лигата”, с които тя се е запознала по време на свиждане с баща си в Старозагорския затвор).

По данни на аг. „Егоров” (общ. у-ние - Разград) демонстрацията в Шумен е подготвена от активисти на ДЛПЧ.

В края на май тази година се получи информация за изградени филиали на „Лигата” в Севлиевско (Севлиево, с. Ряховците, с. П. Славейково).

Въпреки провежданите профилактични (с участието и на държавни, партийни, стопански и прокурорски органи) и оперативни мероприятия единични са случаите на отказ от членство в „Лигата”. Интерес към дейността й проявява значителна част от ислямизираните българи, но на настоящия етап се изчаква реакцията на властта и се изказват опасения, че това може да им попречи за пътуване в Турция.

Така например на 2.05. т. г. край с. Синделци, Кърджалийско, се е провела сбирка на 54 репресирани ислямизирани българи от Крумовградско и Момчилградско. Взели са решение да не постъпват в неформални структури, за да не бъдат отново репресирани, а да се ориентират към нелегални форми на борба. Проблем в работата на „Лигата” е силното намаляване в последно време на оперативната информация от териториалните поделения на МВР (въпреки че разполага с такава).

Продължава работата по неутрализиране дейността на „Демократичната лига” съгласно утвърдените от ръководството на Министерството мероприятия по заведеното ЦГДОР „Борсуци”. В тази връзка териториалните поделения водят 4 ГДОР, 4 ДОР, 1 ДОП, 8 ДОН и 1 сигн. преписка.

 

ЗАМ. НАЧАЛНИК ОТДЕЛЕНИЕ 03 СТ. ЛЕЙТЕНАНТ: (п) Г. Паунов

 

Нап. в 3 екз., № 1 - ГСУ - МВР, № 2 - отдел 04, № 3 - отдел 04, Изп.: Г. Паунов, Нап.: К. Симеонова - м № 7733,София, 2.06.1989 г.

 

[Към справката е приложен „Списък на лицата, засечени по ЦГДОР „Борсуци”: основатели и лидери на Демократичната лига” - 3, членове - 35 и 11 „Връзки на лидерите, които е възможно да са съпричастни към дейността на ДЛПЧ” - л. 98-103. - бел. съст.]

 

АГСУ, а. е. 5, Дело № 5/1985, т. 2, ­ІІ част, л. 93-97. Оригинал. Машинопис.

 

№ 37

Представителите на турците за Разградска и Варненска област се дистанцират от участие в „Независимо дружество за защита правата на човека”

 

СТРОГО СЕКРЕТНО!

За ГСУ - МВР

МВР

ШЕСТО УПРАВЛЕНИЕ - ДС

Рег. № 9179. Екз. № 1

02.06.1989 г.

СОФИЯ

 

С П Р А В К А

ОТНОСНО: Участието на ислямизирани българи в т. нар. „Независимо дружество за защита правата на човека”

 

До момента са засечени 394 ислямизирани българи, живущи в 74 селища, като членове на „Дружеството”. Освен това от агентура и ОТМ [оперативно-технически мероприятия - бел. съст.] постъпва информация, че само в с. Климент, Шуменско, членовете са 190, в гр. Каолиново и Джебел - около 200 и пр. Териториалните поделения сега водят 6 ГДОР, 1 ГДОП, 3 ДОП, 48 ДОН и 6 сигнални преписки.

Получиха се данни, че казанлъшката група към „Дружеството” на 15.04 т. г. е провела събиране, на което са се обявили за „Мюсюлманска инициативна група”. Взето било решение от 20.04.1989 г. да се организира в страната масова гладна стачка в подкрепа на Николай Колев от Ст. Загора. Някои от членовете на „Дружеството” в Разградска и Варненска област обявиха стачка, но на 21.04 т. г. я прекратиха поради отменяне на мярката към Колев.

Характерна особеност в дейността на „Дружеството” са засилените контакти с други неформални групи („Профсъюза” на д-р Тренчев в Ст. Загора, „Комитета” на Христофор Събев във Велико Търново, „Демократичната лига” и др.) Ислямизираните българи, активно участващи в „Дружеството”, пряко се ръководят и получават указания на Петър Манолов, д-р Тренчев, Димитър Томов, ИР Петър Бояджиев, радио „Свободна Европа” и пр.

В резултат на проведените мероприятия за разлагане и компрометиране на лидерите намаля популярността на някои от тях като Петър Манолов. Дистанциране се наблюдава и от обявените за пълномощници за Разградска и Варненска област Наум Наумов и Александър Бенков.[17] (Пълномощници на дружеството за областите населени с турци – бел. съст.)

На 30.04 т. г. беше осуетен опит за събиране в „Света гора” край В. Търново с участието на лица от „Дружеството”, „Църковния комитет” и „Независимия профсъюз”.

Получиха се данни, че в края на април т. г. в с. Пристое, Шуменско, се е провела сбирка на активни членове на „Дружеството” от районите на Дулово и Каолиново. Взето било решение през май да се проведе „щафетна гладна стачка” с искания за възвръщане на турско-арабските имена и прекратяване на възродителния процес. На 06.05. т. г. четирима ислямизирани българи от Дуловско обявиха гладна стачка, а от 8 до 11 май към тях се присъединиха още 57 лица.

На 07.05 в Хасково бе предотвратена сбирка на членове на „Профсъюза”, „Църковния комитет” и „Дружеството”, в това число и на 4 ислямизирани българи от казанлъшката група. Обектите възнамерявали да създадат областно ръководство.

Засилва се тенденцията за консолидация между различните неформални структури, в които участват ислямизирани българи. От ОТМ е известно за съвместна сбирка между членовете на „Дружеството” и „Лигата” от с. Лятно, Шуменско, а някои други от засечените лица в страната членуват в две, а дори и в три структури едновременно.

В средата на май някои от лидерите на организацията бяха изведени от страната, а други - компрометирани.

На преден план се открои дейността на Галя Орлинова от Н. Пазар - местен ръководител на „Дружеството”.

Под нейно ръководство се организират „щафетните” гладни стачки, в които до момента са се ангажирали над 600 ислямизирани българи.

По време на безредиците Орлинова беше начело на тълпите в Каолиново, а по агентурни данни тя е един от основните организатори на тези прояви и в съседни общини. (Подч. от съст.)

Един от основните проблеми е намаленият поток от оперативна информация от териториалните поделения за дейността на „Дружеството”, което е породено от ангажираността им за овладяване на обстановката момента.

СТ. ЛЕЙТЕНАНТ: (п) Г. Паунов

 

Нап. в 3 екз., І 1 - ГСУ - МВР, № 2 - отдел 04, № 3 - отдел 04, Изп.: Л. Колева - м. № 7732, София, 02.06.1989 г.

 

АГСУ, а. е. 5, Дело № 5/1985, т.2,­ ІІ част, л. 104-106. Оригинал. Машинопис.

 

№ 38

Министерство на вътрешните работи

ГЛАВНО СЛЕДСТВЕНО У-НИЕ

Рег. № ІІ И-78. Екз. № ед.

05.06.1989 г.

1040 - СОФИЯ

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

ОТНОСНО: Дейността на следствените органи в условията на усложнена обстановка към 05.06.1989 година

 

Към 08.00 часа на 05 юни 1989 г. обстановката по линия на следствената дейност в страната се характеризира със следното:

 (По-нататък изцяло в съкратена форма се дава ин­формация за хода и резултатите от следствието във всички подразделения в страната по области към 5.06.1989 г.)

 

3. Събрани са доказателства, че организираните вълнения в Толбухин и предотвратените демонстрации във Варна са дело на установени лица от средите на ислямизираните българи, членове на т. нар. „Независимо дружество за защита правата на човека в България”, които са поддържали връзки с активисти на „дружеството” от Пловдив, Шумен, Кърджали, Силистра и други райони на страната.

Установява се подбудителската и подстрекателската дейност на лица - бивши обекти на ГДОР „Печатари”, ДОР „Фанатици” и ГДОР „Редактори”, някои от които изтърпяват наказание в Старозагорския (и Пазарджишкия – бел. съст.) затвор.

4. Потвърждават се първоначалните данни, че в Бургаска област като организатори на масовите вълнения са се проявили бивши кметове и други лица с възстановени имена от местния партиен и държавен актив.

 

НАЧАЛНИК НА ГСУ-МВР, Генерал-майор: (п) К. Коцалиев

Нап. в 1 екз., за др. министър, Изп. Л. Сахатчиев, Нап.: К. Николова - 492, Размн. в 4 екз., № 1 - др. Гр. Шопов, № 2 - У-ние 06 - ДС, № 3 - ЦИОУ - МВР, № 4 - ГСУ - МВР, София, 5.05.1989 г.

 

АГСУ, а. е. 5, Дело № 5/1985, т. 2, ­ІІ част, л. 41-47; Също: л. 48-54,55-61 - копия. Оригинал. Машинопис.

 

 

№ 39

Протестно писмо на „Подкрепа”, четено по радио “Свободна Европа”, с което се отх­върлят обвиненията на властите, че организацията е подстрекавала и организи­рала протестните акции на турците в периода 20-29 май 1989 г. и го окачествява като „демагогска про­паганда” и „груби инсину­ации” София, 6.VІ.1989 г.

 

[…] Тодор Гагалов: „Независим професионален съюз “Подкрепа”. До Народ­ното съб­рание. Копие до редакцията на в. „Труд”, до редакцията на в. „Шипка”, до редакцията на в. „Септември”, до редакцията на в. „Московские новости”, до редакцията на в. „София прес”.

Човек е устроен така, че живеейки в настоящето, мисли непрекъснато за бъдещето и по този начин разбира миналото - като част от действителната история на обществе­ното развитие. Но понякога и ние хората постъпваме съвсем оправдано. Използваме поз­натото минало, за да се самооп­равдаем пред неизвестното бъдеще и тук предизвикваме с личния си конформи­зъм това, което поне нашето време има необходимостта да отхвърли като реал­ност - предварителното заклеймяване на личностната стойност.

С чувство на дълбоко оскърбление и с непоколебима вяра в правотата на гражданс­ките си по­зиции ние, членовете на Независимия профсъюз “Подкрепа”, граждани на НРБ и българи по произход, излизаме с това Протестно писмо. (Подч. от съст.) Във връзка с изявлени­ето на председателя на Държавния съвет Тодор Живков по Българската телеви­зия и Българското радио от 29 май тази година Столичният народен съвет по искане на Градския комитет на ОФ е издал разрешение за митинг и шествие-де­монстрация в негова подкрепа, който се състоя на 31 май 1989 г. в София.

Един от ораторите на този митинг - Лазар Стамболиев, председател на ГК на ОФ, из­ползва обществената трибуна не само за апел и обръщение, но и за дема­гогска пропаганда. С това си слово Председателят на обществената организация и инициатор на мероприяти­ето хвърли конкретни обвинения срещу членовете на Не­зависимия профсъюз „Подкрепа” за подстрекателство към социална несигурност и размирици, про­възгласи ги за родоотс­тъпници в контекста на изказването, за свързани със служби на външни и враждебни сили. (Подч. от съст.)

Подобни митинги бяха про­ведени и в други градове на стра­ната. В Стара Загора ми­тингът бе организиран от Общинския комитет на ОФ, Общинс­кия съвет на Българските професио­нални съюзи и Общинския комитет на Комсомола. В словото си Иван Тошев, председател на Общинския комитет на ОФ, изтъкна, че в „проя­вите на някои групи имат принос хора, лишени от чувство за гражданска отговорност, мними привърженици на преустройството, преследващи цели”. Тази общност бе отъж­дествена с името на Проф­съюз “Подкрепа”, като отделни членове на сдружени­ето бяха обявени за родоотстъпници, нямащи право да се наричат българи. Тези груби инсинуа­ции тенденциозно бяха резюмирани на страниците на вестниците “Септември”, “Труд” и др., за да станат обществено достояние. (Подч. от съст.)

Изхождайки от демократичните убеждения и от презумпцията за призната правосу­бектност, ос­новавайки се на Конституцията и законите на НРБ, Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г. и Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г., както и на моралния императив, че човек има правото да бъде чут, ние изказваме своето становище по отправените публични атаки, нападки и обвинения: Протестираме срещу явната идеологическа интервенция, проявена в горепосочените случаи, целяща манипулирането на общественото мнение по повод на неформалните организации и в частност на Независимия профсъюз “Подкрепа”. (Подч. от съст.)

Не беше тайна подчертаното негативно отношение на казионните институции към Не­зависимото сдружение на хуманитарната, научно-техничес­ката и художествено-творческа интели­генция, което се проявяваше и проявява под различни форми и поставя дейността на орга­низацията в трудни условия. Сега обаче, обществено-политическата обстановка на нап­регнатост, която беше пос­рещната от всички нас, граждани на НРБ, с тревога и загри­же­ност, послужи най-вече за обслужване на догматизма и войнстващата ретроградност, често проявяваната закостенялост на мисленето, уплашено или смутено от иноватора, обявен за еретик. Защото нека да не забравяме, че демагогията, разбрана като отрица­телно морално характеризиране на начина на действие, представляваща разно­видност на общес­твеното лицемерие във всяка историческа реалност, има две съдържания. От една страна, тя може да се проявява в безотговорна и лишена от позитивно съдържание кри­тика и от друга, към нея следва да се отнасят опитите да се скрие неблагополучното състояние на нещата, да се избегне решаването на остри проблеми, да се подмени прин­ципният спор с лепене върху опонентите на опозоряващи ги етикети и т. н. - непочтени, но изпитани и твърде ефикасни ме­тоди на действие в едно общество, което не беше чу­вало за термините преуст­ройство, гласност, плурализъм. В настоящия момент обаче - абсолютен анахронизъм!

Подобни методи не са от полза на искрения стремеж на целия български народ за ре­ални демократични преобразувания и прогрес. На всеки от нас трябва да е ясно, че преус­тройствената идея иманентно е заложила в себе си динамиката и напрегнатостта на об­ществения живот и това е нейният вътрешен смисъл, ло­гика и консеквенция, ако иска да изпълни историческата си мисия; да преоцени ценностите в духа на новото политическо мислене; да изчисти язвите, превръ­щайки социума в единен и сплотен организъм. За неза­висимия профкомитет „Солидарност”… Момент, момент! … Сега тъкмо четяхме с д-р Тренчев (баща) за победата в Полша и…

Национален съвет на Независимия профсъюз „Подкрепа”, 6 юни 1989 г., Стара За­гора”...

 

(6.06.1989 г., ролка № 221)

 

Цитирано по: http://www.omda.bg/arhiv/rumyana_uzunova/

 

№ 40

Изявление на председателя на Демократичната лига Мустафа Юме­ров, с ко­ето твърди категорично, че неформалните организации, в това число и Демокра­тичната лига за правата на човека и техните ръководители, нямат нищо общо с ор­ганизаци­ята и подстрекаването на мирните протести на турците в периода между 20-30 май 1989 г.                                    19.VІ.1989 г.

 

(Излъчени по радио „Свободна Европа” още са: Съобщение на секретаря на Демократичната лига Сабри Искендер за присъединяване към гладните протести от 12.V.1989 г. в знак на протест срещу предприетите репресивни мерки спрямо ръководителите на лигата Мустафа Юмер и Али Орманлъ, 11.V.1989 г.; Декларация от членовете на семейст­вото и близките на Али Орманлъ, с ко­ято обявяват, че се присъединяват към глад­ните стачки в знак на протест срещу предприетите репресивни мерки срещу основателите на Демократичната лига Али Орманлъ и Мустафа Юмер, 17 май 1989 г.; Изявление на Мюстафа Юмер от Белград за дейността на Демократичната лига по подготовка на гладните стачки, тяхното разрастване, за начинът, по който властите са ги изгонили от България и това, че са соли­дарни с масовата гладна стачка, обхванала цялата страна, 24 май 1989 г.; Декларация на Зейнеп Ибра­химова, Сабри Искендер, Мустафа Юмер и др. изгонени от България дейци на Лигата и на Независимото дружество за защита правата на човека, с ко­ято обявяват, че от 25 май 1989 г. започват гладна стачка, с която подкрепят исканията на протестиращите в България турци, поставят редица искания пред българското правителство, 25 май 1985 г. – бел. съст.)

 

Р. Узунова: Бих искала да ви задам един въпрос, Мустафа Юмеров. Чувате ли ме добре? Все още няма предявено никакво официално обвинение срещу тези ръководители и активисти на независими сдружения, които се намират в мо­мента в Централно следст­вено управление. Откъде вие знаете, че срещу тях ще бъде отправено подобно обвине­ние, че са подстрекавали етничес­ките турци?

М. Юмеров: От тези, които пристигат от България. Между населението официал­ните власти говорили, че те са били причината за мирните бунтове на турското население и заради това щели да бъдат дадени под съд.

Р. Узунова: Не ви разбирам. Викали са в милицията различни етнически турци и са им казали това официално, така ли?

М. Юмеров: Да. Да. Именно от тях получаваме такава информация. В МВР-тата... против тях такива обвинения били отправени.

Р. Узунова: Против задържаните?

М. Юмеров: Против задържаните: Събев, Тренчев и техните другари, съмишленици.

Р. Узунова: Искали са да получат сведения от задържаните етнически турци в тази насока или просто са им внушавали, че е така?

М. Юмеров: Да, те били внушавали и искали информация в каква връзка те се на­ми­рат с тези ръководители на неправителствени организации. По-конк­ретно с председа­теля на профсъюз "Подкрепа" и на религиозния Независим ко­митет Събев.

Р. Узунова: Търсили са някакви уличаващи доказателства?

М. Юмеров: Доказателства против тях. Казвали са: те са подстрекавали, подбуж­дали мирните протести заедно с Демократичната лига, подготвяли мирното движение на турс­кото малцинство в България. Казвали са, че по такива обвинения щели да бъдат об­винени: че те били причината, че те са подстрекавали това население… и нашата органи­зация! Че те са били дълбоко замаскирани.

Р. Узунова: Те ли са казали, те ли са окачествили демонстрациите като мирни? Влас­тите ли са ги окачествили така?

М. Юмеров: Да. Властите в някои случаи окачествили като мирна форма на борба, а в други случаи те били определени като незаконни действия против властта. И търсели и от тях… искали да черпят, да подкрепят, че те са били при­чината за тези движения в страната.

Р. Узунова: Кои те? Тези - задържаните?

М. Юмеров: Да, задържаните са били причината за тези движения, за тази борба на турското население в България да търси своите права, да се бори против властта. А в действителност такова нещо няма. Аз, като председател на Демок­ратичната лига, кате­горично отхвърлям - дори и да има такова обвинение, че ние нищо общо нямаме. [Подч. от съст.] Та ние сме само съмишленици. Ние сме борци.

 

(Недатирано, ролка № 384)

 

Цитирано по: http://www.omda.bg/arhiv/rumyana_uzunova/

 

№ 41

Разговор на Р. Узунова с Мустафа Юмер, в който твърди, че обвине­нията към неформалните организации за подстрекаване на протестите са безпочвени, че те ня­мат нищо общо с тях. Бурса, 11.VІІ.1989 г.

 

Р. Узунова: Включих.

М. Юмеров: Мустафа Юмеров, председател на Демократичната лига за защита на правата на човека в България изразява от името на многобройната членска маса своята благодарност към онази част от българския народ, която представлява мнозинството на народа, че подкрепя нашата справедлива и за­конна борба за човешки права, нашата борба да противостоиме на асимилаторс­ката политика на комунистическата власт в България.

Особено изразявам своята благодарност към Независимото дружество за защита на правата на човека, Клуба за гласност и преустройство, Независимия профсъюз „Подк­репа”, Независимия комитет за защита на религиозните права и свободи, които винаги са били с нас, подкрепят нашата борба за защита на ос­новните човешки права в България.

В същото време протестираме за задържането на ръководните дейци на ня­кои не­зави­сими неофициални сдружения в България. Протестираме пред българ­ското прави­телство, защото то цели да предприеме съдебно преследване на ак­тивните дейци на тези нефор­мални сдружения. Те формално се обвиняват, че подкрепят, подстрекават и под­буж­дат малтретираното турско малцинство в Бъл­гария към мирна борба. Кате­горично отхвърляме тези обвинения на властта.

Ръководните дейци на неформалните организации нямат нищо общо с официал­ните обвинения на властта. [Става въпрос за обвиненията, че са ор­ганизатори и подс­трекатели на масовите бунтове - бел. съст.]

 (Р. Узунова, 11.07.1989 г., ролка № 383)

 

Цитирано по: http://www.omda.bg/arhiv/rumyana_uzunova/

 

№ 42

Разговор на Румяна Узунова по радио “Свободна Европа” с Валентин Топуз­лиев, който декларира, че Дружеството за защита на човешките права е подкрепило турците за провеждане на гладни стачки и управляващите нямат основанието да приписват, че са организирали и подстрекавали протестите на турците след 20.V.1989 г. Около 19.VІ.1989 г.

 

Неформален разговор с Валентин Топузлиев

 

Р. Узунова: Ало, Валентин Топузлиев? Научих, че сте били викани на раз­пит в края на седмицата?

В. Топузлиев: Да, призовка получих в петък след обяд, и който разговор продължи и в събота, и днес. Ало?

Р. Узунова: И къде ви викаха?

В. Топузлиев: Ами тука, в областното, не, то е общинско управление… В Смолян.

Р. Узунова: Да, да, да. И какво ви разпитваха? Да, да, чувам ви.

В. Топузлиев: Ами за Дружеството, общо взето…

Р. Узунова: В какъв смисъл?

В. Топузлиев: Ами, вижте… може ли да кажа свободно какво мисля? Мисля, че все пак се търси някакво подстрекателство от страна на неформалните движения…

Р. Узунова: Подстрекателство на етническите турци?

В. Топузлиев: Да, да. И, просто да ви кажа, че настроението и на хората стана много… и на членовете на Дружеството стана отчайващо… Даже и с Кояна [съпруга на д-р К. Тренчев - бел. съст.] говорих вчера, че нищо не предприемаме тук за спасението на Коцето [д-р К. Тренчев - бел. съст.] и… Ало?

Р. Узунова: Да, да, чувам ви.

В. Топузлиев: А ние нищо не можем да направим от тука, разбирате ли?! Абсолютно нищо! Знаете как е у нас… и абсолютно нищо, ако… Ало?

Р. Узунова: Да, да, чувам.

В. Топузлиев: Аз, мое лично мнение казвам, че те искат подстрекателство от Коста Тренчев, Босия и Антон, там, и от отец Христофор…(Съкращават се повторенията и несъществените части от разговора – бел. съст.)

Р. Узунова: Малко по-високо, ако обичате…

В. Топузлиев: Вас нямам лично предвид, но от Запада. Не знам дали ще успеят, за­щото… изслушайте ме много добре… ако имам възможност, ще ви прочета и протестната декларация…

Р. Узунова: Прочетете я!

В. Топузлиев: Добре. Мнението на нашето Дружество, не на цялото Дру­жество, раз­бира се… Комитов обясни ли ви за това, че в София искаха да правят събрание вчера…

Ще се започне процес за подстрекателство и ще се мъ­чат да докажат, че някой е имал… отвънка са се манипулирали нещата. Защото те ня­мат дока­зателства срещу Тренчев. На 6-и започнаха вълненията на турците…

Р. Узунова: Да, май.

В. Топузлиев: А Дружеството излезе с Декларация чак на 21-и, на срещата в Бач­ково

Р. Узунова: Да.

В. Топузлиев: Където ги подкрепяше само (относно) самобитното, а не за демонс­тра­ции и така нататък, за щафетна гладна стачка?

В. Топузлиев: А ние на 21-ви вземахме решението… момент само да пог­ледна - значи, на 20… на 21 вземахме решението… „Константин и Елена” точно в неделя беше, на 21, а вече ексцесиите, когато, нали, започна да се минава към екстремизъм, и т. н., вече станаха много по-късно. Така че няма основание да… Ние подкрепихме турците с ща­фетна гладна стачка, тридневна гладна стачка, нали, с 3-дневна гладна стачка - точно на Бачково вземахме решението. Така че нямат основанието да ги приписват тези неща на нас. [Подч. от съст.] Така, това е едната страна. Ние се опитваме няколко дек­ларации от Варна… Ало?… Аз ще ви предам един телефон, в момента, във Варна, който можете да го запишете веднага. Момент, телефонът е... (номер). И ще търсите Георги Ку­лев, той е говорил с вас, но този те­лефон е на съседката му, тя ще го извика…

 

(На 19.05. е била сватбата на Константин и Кояна Тренчеви, на 20.05 П. Манолов за­минава, срещата на Бачковския манастир е била на 21.05. На 25.05 вечерта [на 26.05 - бел. съст.] Тренчев и Запрянов са арестувани край Пазарджик, на път от София за Стара За­гора, след като Тренчев си е взел международния паспорт и от френското посолство пока­ната за участие в Конференцията по чо­вешкото из­мерение в Париж. На следващия ден са арестувани Н. Колев [Колев е арестуван също на 26.05.1989 г. - бел. съст.] и Хасан Бялков (по други сведения последният е арестуван на 12.06), на 15.06 [на 13.06. - бел. съст.] - Христофор Събев, а в началото на последната седмица на юни - Тодор Гагалов - тогава за­мест­ващ Тренчев като председател на „Подкрепа”.)

 

(Р. Узунова... около 19.06.1989 г., ролка № 363)

 

Цитирано по: http://www.omda.bg/arhiv/rumyana_uzunova/

 

№ 43

СТРОГО СЕКРЕТНО!

 

М-ВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

ОТДЕЛ „ЗАТВОРИ”

Ред. № Д-314, екз. № 1

 

Министерство на вътрешните работи

Централно инф. орг. управление

Вх. № 10068 от 14.07.89 г.

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я      

ОTHОCНО: Получени по-характерни сигнали по линия на Държавна сигурност в отдел „Затвори” – МВР през втората половина на м. юни и до 10 юли 1989 г.

 

Болшинството лишени от свобода с възстановени имена са с изселнически намерения, радват се, че в момента икономиката ни изпитва остра нужда от работна ръка.

Почти във всички затвори се коментира предстоящо по­милване през м. август или септември.

I. Възродителен процес

1.         В затвора Белене лишените от свобода с възстанове­ни имена казват, че всички завърнали се наши граждани от Турция са цигани или членове на БКП.

2.         В затвора Бургас лишеният от свобода турски гражда­нин Шабан Балджи заявил, че “борбата именно беше за пускане на хората от възродителния процес в Турция”. Смята, че това е по­беда на турските власти и „турското” население в България.

3.         В затвора Пазарджик лишените от свобода с възстано­вени имена се възмущават, че не им връщат старите имена. На въпроса ако им върнат старите имена, ще се върнат ли на работа или по домовете си и ще отидат ли на работа в заводите, те отговорили: “На нас ни отвориха очите, ако ни върнат имената, ще искаме още турски училища, университети, училища за ходжи, турски министри, администратори и други.”

4.         В затвора Плевен лишените от свобода с традиционни български имена са настроени отрицателно към тези с възстановени имена. Има изказвания, че органите на МВР са много меки с тях. Някои са готови да ги бият и дори застрелят (ако им се даде такава възможност).

5.         В затвора София лишеният от свобода с възстановено име Христо Хубенов е споделил, че инициатор на протестните де­монстрации в Момчилград е бил бившият председател на АПК - Момчил­град.

6.         На проведеното свиждане със съпругата си й е дал ука­зания "да организира всички съпруги и майки, които имат близки в затворите и да протестират".

7.         В същия затвор няколко лишени от свобода с възстанове­ни имена обсъждали въпроса и "щели да предупредят родителите и братята си да ходят из цяла България, да се свържат с всички, които имат близки в затворите, да се съберат на една дата и час пред Държавния съвет и да стачкуват, да питат защо са задържани близките им". Щели да се съберат пет-шест хиляди души, за да разбере целият свят.

8.         В затвора Стара Загора лишеният от свобода с възста­новено име Съби Илиев е заявил: "Не предполагах, че ще ни разре­шат изселване в Турция. Убеден съм, че тези, които се върнат, ще бъдат съдени по чл.104 от НК".

9.         В същия затвор лишеният от свобода Стоян Мерджанов е казал, че след 01.09 още същия месец ще напуснат страната 100 хиляди българи с традиционни имена.

Лишените от свобода с възстановени имена в затвора Стара Загора са притеснени за очакваната неизвестна съдба на близките си в Турция. Коментират за намеренията на турското правителство да засели изселниците от България в Кипър и вълненията срещу това решение. Предупреждават близките си да не предприемат нищо, като отидат в Турция, да не дават интервюта, да не излизат с декларации срещу НРБ и друга пропагандна дей­ност, които могат да поискат от тях турските власти за оклеветяване на България пред международната общественост. Страхуват се, че това може да рефлектира върху тях, да не бъдат освободени условно предсрочно и най-вече да не би, ако не им хареса Турция и поискат да се върнат обратно в България, българските власти да откажат да ги приемат.

На 25.06.1989 година по повод изказването по Българска телевизия на завърнал се наш гражданин от Турция, лишените от свобода с възстановени имена с голямо внимание са из­слушали казаните от него думи. Лишеният от свобода с възстано­вено име Младен Колев казал, че ако всичко, което се пише и го­вори по радиото, е вярно 1%, то техните близки в никакъв случай не могат да бъдат добре там (Турция).

 

НАЧАЛНИК ОТДЕЛ „ЗАТВОРИ” – МВР,

ГЕНЕРАЛ-МАЙОР: (п)Н. ДАМЯНОВ

Написано в 2 екз.

№ 1 - ЦИОУ

№ 2 - КД

Изп.: П. Кротнев

Нап.: Л. Тодорова - 337

 

АМВР, ф. 1, оп. 11а, а. е. 761, л. 133-135. Оригинал. Машинопис.

 

№ 44

РАЗСТАНОВКА на кадрите на следствения апарат за работа по образуване на предварителни производства по възникналите вълнения на територията на Варнен­ска и Разградска област

 Края на юни 1989 г.

 

[Пропускат се имената на следователите (8 души) от ГСУ, които ръководят следствени групи в областните центрове за разследване на вълненията, техните теле­фони, посочените членове, по които разследват обвиняемите (чл. 269, ал. ІІІ от НК „по факта на възникналите вълнения”) и др. несъществена информация - бел. съст.]

ВАРНЕНСКА ОБЛАСТ[18]

Следствено дело № 612/89 г.

1. Младен Ангелов Маринов

2. Севда Алдинова Маринова

За „хулигански действия” по време на вълненията в с. Медовец - оказали съпротива на органите на властта, Маринов в ареста, Маринова „подписка” за 7 дни.

Следствено дело № 613/89 г., ТСП – Варна, „образувано по факта на възникнали вълнения в Провадийския район”.

Разследвани лица:

1. Софиян Аладинов Чакъров

2. Бисер Албинов Низамов

3. Рени Федаилова Патарлиева

4. Илиян Насев Джуров

5. Аделина Ефремова Каракашева

6. Шидер Юлиянов Дерменджиев

7. Бисер Тихомиров Косемиров

8. Магдалена Антимова Кьосева

9. Събин Исаев Исаев

10. Руслан Мартинов Узунов

11. Алдин Демиров Толумов

12. Ивелин Начев Илчев

13. Алдин Илиянов Андреев

Низамов, Джуров и Дерменджиев, привлечени като заподозрени, „задържане под стража”.

Разследвани лица в Обл. управление МВР - Девня:

1. Митко Йосков Пътуров

2. Матей Асенов Пътуров

3. Ефтим Димитров Кьосев

4. Милен Асенов Дедев

5. Щерю Насков Алипиев

6. Наско Щерев Насков

ТСП - Толбухин:

Следствено дело № 336/89 г. по описа на ТСП - Толбухин, образувано по факта на възникналите вълнения в гр. Толбухин и в с. Бенковски на 25 и 27.05.1989 г. по чл. 269, ал. ІІІ от НК.

Разследвани лица:

1. Мартин Емилиянов Маринов

2. Рени Алексова Хаджиева

3. Боян Албенов Кьосев

4. Никола Михайлов Кьосев

5. Себастиян Михайлов Давидов

6. Адриян Михайлов Атанасов

7. Тимур Асенов Хаджиев

8. Самуил Христов Янакиев

Маринов, Хаджиева, Косев и Кьосева - в ареста.

Следствено дело № 348/89 г. по описа на ТСП – Толбухин, образувано по факта на въз­никналите вълнения в гр. Тервел на 27.05.1989 г. по чл. 269, ал. ІІІ

Разследвани лица:

1. Симеон Христов Чирпанлиев

2. Събин Стоянов Хаджиев

3. Асен Давидов Давидов

4. Милко Ангелов Иванов

5. Милко Ангелов Иванов [Посочен в списъка два пъти - бел. съст.]

6. Михаил Славков Игнатов

7. Тошко Атанасов Николов

8. Кольо Събев Тодоров

9. Наум Костадинов Енчев

10. Юлиян Иванов Колев

11. Михаил Асенов Христов

Всички задържани.

ТСП - гр. Шумен:

Следствено дело № 312/89 г. по описа на ТСП - гр. Шумен, образувано по факта за извършен опит за убийство на милиционера Евгени Христов Енчев по време на възникналите вълнения в гр. Шумен на 27.05.1989 г.

Следствено дело № 313/89 г. по описа на ТСП - гр. Шумен, образувано по факта на възникнали вълнения в гр. Шумен на 27.05.1989 г. - чл. 269, ал. ІІІ от НК.

Разследвани лица:

1. Юлиан Игнатов Анев

2. Марин Емилов Алексиев

3. Младен Емилов Исаев

4. Злати Щерев Манолов

5. Младен Йосифов Асенов

6. Жана Събева Асенова

7. Филип Филипов Исаев

8. Севдалина Демирева Анева

Задържани по чл. 269, ал.ІІІ, заподозрени по чл. 269, ал. ІІІ, Анева „Подписка” по съ­щия член.

Следствено дело № 314/89 г. срещу Белчин Давидов Давидов, нанесъл телесна повреда на служител на МВР по чл. 131 от НК.

Следствено дело № 311 по описа на МВР - гр. Шумен, срещу Михаил Белчев Михайлов за извършен опит за убийство на Дарин Демиров Симеонов - кмет на с. Сливак, Разград­ска област и Дарун Георгиев Събев - служител н кметството - чл. 116 от НК.

Следствено дело № 304/89 г. по описа на ТСМ - МВР - Шумен по факта на палеж на се­новал в с. Борци, община Венец - чл. 330, ал. ІІ от НК.

Следствено дело № 300/89 г. по описа на МВР – ТСП - Шумен, образувано срещу Па­найот Проданов Илиев, придобил оръжие - автомат „Калашников”, по време на вълненията в гр. Каолиново на 20.05.1989 г. – чл. 339 от НК.

Следствено дело 302/89 г. по описа на ТСП - МВР - гр. Шумен, образувано по факта за неизвестен извършител, придобил оръжие - пистолет система МВР, по време на вълнени­ята в гр. Каолиново на 20.05.1989 г.

Следствено дело № 289/89 г. по описа на ТСМ - МВР - гр. Шумен, за изясняване причи­ните за смъртта на Невен Огнянов Николов, участвал във вълненията в гр. Каолиново на 20.05.1989 г.

Следствено дело № 303/89 г. на ТСП - МВР - Шумен, образувано по факта на възник­нали вълнения в гр. Каолиново, при които неизвестни извършители са разпространили неверни твърдения от естество да внесат смут в обществото - чл. 273 от НК.

Разследвани лица:

1. Нако Иванов Радоев

2. Аврам Йосифов Йосифов

3. Севдалин Ангелов Митев

4. Ангел Демирев Демирев

5. Методи Велинов Радулов

6. Мартин Мартинов Загорски

7. Катерина Арсенова Исаева

8. Алекси Александров Алексиев,

заподозрени по чл. 269, ал. ІІІ, задържани под стража

По същото дело като заподозряна по чл. 269, ал. ІІІ, е привлечена Галя Орлинова Иса­ева и й е наложена мярка за неотклонение „Подписка” за 7 дни.

Следствено дело № 301 по описа на ТСП - МВР - гр. Шумен, образувано по факта на възникнали вълнения в с. Тодор Икономово, при които неизвестни извършители са разп­ространили неверни твърдения от естеството да внесат смут сред обществото - бл. 273 от НК.

РАЗГРАДСКА ОБЛАСТ

ТСП - Разград

Следствено дело № 200/89 г. по описа на ТСП - МВР - Разград, образувано по факта на възникнали вълнения в с. Дянково, Разградска област - чл. 269, ал. ІІІ от НК.

Разследвани лица:

1. Недялко Енчев Динчев

2. Ангел Младенов Михайлов

3. Младен Асенов Цонев

Задържани.

Следствено дело № 193/89 г., образувано по факта на възникнали вълнения в селата Езерче и Хлебарово, Разградска област, по чл. 269, ал. ІІІ от НК.

Следствено дело № 199/89 г. по описа на ТСП - гр. Разград, по факта на смъртта на Младен Калчев по време на възникнали вълнения в с. Дянково, Разградска област.

Следствено дело № [не е посочено – бел. съст.]/89 г. по описа на ТСП - гр. Разград, по факта на възникнали вълнения в гр. Исперих - чл. 269 от НК.

Следствено дело № 195/89 г. по описа на ТСП - гр. Разград, по факта на умишлено повреждане на селскостопанска техника - чл. 216 от НК.

Следствено дело № 194/89 г., образувано по чл. 325, ал. ІІ от НК срещу:

1. Пламен Маринов Стоилов

2. Емил Радославов Сидеров

3. Албенко Здравков Антонов

4. Гюро Миладинов Асенов, задържани

ТСП - гр. Търговище

Следствено дело № 197/89 г. по описа на ТСП - МВР - гр. Търговище, образувано по факта на възникналите вълнения в гр. Омуртаг. По делото е привлечена като заподозряна Нина Христова Карамфилова, задържана.

Следствено дело № 198/89 г. на ТСП - гр. Търговище, по факта на възникнали вълнения в гр. Търговище, привлечен като заподозрян Албен Варадинов Юруков, арест.

ТСП - гр. Силистра

Следствено дело № [не е посочено - бел. съст.] по описа на ГСУ - МВР - София, образувано срещу Станимир Алдомиров Маринов, Румен Христов Радков и Радостин Кралев Михов за повреда на въздухоплавателно средство - хеликоптер на БГА „Балкан” по време на вълнения в гр. Дулово - чл. 240 от НК.

Следствено дело № 239/89 г. по описа на ТСП - МВР - гр. Силистра, заведено по факта на възникнали вълнения в гр. Дулово - чл. 269, ал. ІІІ от НК.

 

КООРДИНАТОР ГСУ – МВР

Подп.: (п) Д. Цветанов

 

АГСУ, а. е. 7 от 1989 г., т. 2, л. 15-23. Оригинал. Машинопис.

 

 № 45

[Без дата, намира се между документи, които по хронология са датирани между 25 май и 5 юни, т. е. тя е непосредствено след справката за 5.VІ.1989 г., а всички документи в делото са подредени по хронологичен ред - бел. съст.]

 

СПРАВКА

ОТНОСНО: Разследването на възникналите на 25.05.1989 год. безредици в гр. Толбухин

 

При изясняване на обстоятелствата във връзка с възникналите безредици в гр. Толбухин са получени следните данни:

През месец март 1989 год. МЕДИ ДОГАНОВ ДОГАНОВ, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в затвора в гр. Пазарджик, изготвил писмени материали, озаглавени „Отворено писмо” до конференцията по човешките измерения в Париж и „Протест”. В същите изложил искания, свързани с даване статут на малцинство на лицата с възстановени имена и произтичащите от това права на име, религия, език, училища и др. Двата писмени материала били обсъдени с други затворници, между които и ДАВИД АСЕНОВ ХАДЖИЕВ, като било решено чрез техни близки да бъдат изпратени до конференцията в Париж по три канала – Френското посолство в София, Турция и Канада. Уточнили също така от 25 до 30 май 1989 год. в затворите на страната да бъдат проведени гладни стачки от всички преименувани затворници, а съпругите и близките им – седящи стачки пред общинските народни съвети по местоживеене.

На 25 март 1989 год. ДАВИД ХАДЖИЕВ по време на свиждане предал указание на съпругата си да подкрепи исканията им. Чрез съпругата на затворника ВЛАДИМИР РАДЕВ ЯВОРОВ, ХАДЖИЕВА получила „Отворено писмо” и „Протеста”, които от своя страна предала на НЕВЕН МИЛЕНОВ и ЕМИЛ СИМЕОНОВ от с. Бакалово. Последният ги връчил на преминаващ транзитно през страната турски гражданин, без впоследствие да получи потвърждение, че са заминали по предназначението си.

В началото на месец май 1989 год. Рени Хаджиева се срещнала неколкократно със съпругите на други затворници от гр. Толбухин и околните села, като им предала съобщението за набелязаната стачка от 25 до 31 май 1989 год. След като получила съгласието им за провеждане на демонстративна гладна стачка в гр. Толбухин, тя посетила няколко пъти и ЕМИЛ АСЕНОВ ХАДЖИЕВ от гр. Варна, член на т. нар. „Демократична лига за правата на човека”. Разказала за получените от затвора указания и намеренията за провеждане на гладни стачки в Толбухин от страна на съпругите на затворниците. Емил Хаджиев разяснил как на практика следва да реализират акцията, като за това уведомят писмено съответните държавни инстанции, информират радио „Свободна Европа” и предадат списък на стачкуващите.

На 25 май 1989 год. Рени Хаджиева участвала в организираната демонстрация в гр. Толбухин, към която се присъединили и други лица извън кръга на съпругите на затворниците. Били издигнати лозунги и възгласи за освобождаване на политическите затворници, предоставяне на по-широки права, връщане на старите имена и други подобни.

В процеса на разследването от отдел „Затвори” и Управление VІ – ДС беше получена оперативна информация, касаеща организаторската и подбудителска роля на МЕДИ ДОГАНОВ по отношение на останалите затворници с възстановени имена. При разпитите му същият не отрече лидерското място, което заема в средите на затворниците. Обосновава позицията си и черпи основания за предявяване на претенции към държавните институции ОТ ПОСТИГНАТИТЕ ДОГОВОРЕНОСТИ НА ВИЕНСКАТА СРЕЩА. [Горният пасаж е задраскан – бел. съст.]

„Лидерът” на затворниците МЕДИ ДОГАНОВ заяви, че в зависимост от резултата на акцията им от 25 май 1989 год. са предвиждали нова такава в периода 12-17 септември 1989 год. в дните на срещата по хуманитарните въпроси на балканските страни в София. След изявлението на председателя на Държавния съвет на НРБ от 29 май 1989 год. ДОГАНОВ и съмишлениците му в затвора са решили да преустановят всякакви нерегламентирани прояви, тъй като с това исканията им били удовлетворени.

Събраните по делото доказателства не дават основание (не е налице) да бъдат направени преки изводи за пряка връзка между дейността на МЕДИ ДОГАНОВ И НАСТЪПИЛИТЕ БЕЗРЕДИЦИ ОТ 20 МАЙ 89 ГОД. В НЯКОИ СЕЛИЩА НА СТРАНАТА. Неговите деяния и тези на съучастниците му в затвора не следва да бъдат считани като подбудителски и във връзка с демонстрацията от 25 май 1989 год., тъй като настъпилите обществено-опасни последици не се обхващат от техния умисъл в този обем, който предвижда законът и НК. Целесъобразно е ДОГАНОВ и останалите преименувани затворници в затвора в гр. Пазарджик да бъдат профилактирани.

 

АГСУ, а. е. 5, Дело № 5/1985, т. 2,­ ІІ част, л. 7-9.

 

№ 46

Министерство на вътрешните работи

ГЛАВНО СЛЕДСТВЕНО У-НИЕ

Рег. № ІІ 36699. Екз. № 2, 31.07.1989 г.

1040 – СОФИЯ

 

С П Р А В К А

ОТНОСНО: Резултатите от разпитите на лишените от свобода МЕДИ ДОГАНОВ ДОГАНОВ и ДАВИД АСЕНОВ ХАДЖИЕВ

 

Във връзка със следствено дело № 336/1989 година по описа на ТСП – Толбухин, в Главно следствено управление – МВР бяха проведени разпити на МЕДИ ДОГАНОВ ДОГАНОВ и ДАВИД АСЕНОВ ХАДЖИЕВ, осъдени като ръководители на образуваната през 1986 г. противодържавна организация в Североизточна България. При престоя им в ареста на управлението от 12 юни до 24 юли 1989 г. се целеше установяване съпричастността им към възникналите след 20.05.1989 г. безредици в някои селища на страната.

От разпитите на двамата в тази насока се установи следното:

След публикуване на подписаните документи от Виенската среща МЕДИ ДОГАНОВ започнал да подготвя писмени материали, в които от националистически позиции разглеждал състоянието на правата на човека в България. Към края на месец март 1989 г. той написал т. нар. „Отворено писмо”, адресирайки го до предвидената за м. май т. г. конференция по човешките измерения в Париж. В него, от своя гледна точка, подлагал на критика мероприятията по възродителния процес и апелирал към европейската общественост да упражни натиск срещу България за даване „статут на малцинство” на ислямизираните българи и произтичащите от това права. Освен това подготвил „протест” до Държавния съвет на НРБ с искания за амнистия на политическите затворници и предоставяне на по-широки религиозни права на мюсюлманите в България.

След като съгласувал текстовете на двата писмени документа с другите преименувани затворници, било взето решение чрез Турция, Канада и чрез Френското посолство в България „отвореното писмо” да се изпрати в Париж, а на 25 май 1989 г. да бъде обявена петдневна гладна стачка във всички затвори на страната. Акцията следвало да бъде подкрепена и от близките на затворниците чрез провеждането на седящи гладни стачки пред общинските народни съвети по местоживеене.

В изпълнение на взетото решение на 25 март 1989 г., по време на свиждане, ДАВИД ХАДЖИЕВ уведомил съпругата си РЕНИ ХАДЖИЕВА относно намеренията им да проведат гладна стачка, като настоял да изчака пред затвора, за да получи писмени материали по този въпрос. Чрез затворника Владимир Яворов, който същия ден имал свиждане със съпругата си, „отвореното писмо” и моделът на „протеста” били изнесени и връчени на ХАДЖИЕВА. Към тях имало писмени указания на Доганов след написването му на пишеща машина в три екземпляра, „писмото” по трите канала да бъде изпратено до конференцията в Париж.

РЕНИ ХАДЖИЕВА установява контакти с НЕВЕН ЕМИЛОВ НЕВЕНОВ от с. Бакалово, Варненска област, на когото предала трите екземпляра от ”отвореното писмо”, с настояване да ги изпрати в Турция. Той, от своя страна, ги предал на турски гражданин, транзитно преминаващ през страната с товарен автомобил, но не получил информация дали са пристигнали до предназначението си.

В същото време ХАДЖИЕВА предприела усилена дейност за популяризиране на идеята за провеждане на гладни стачки в гр. Толбухин от страна на съпругите и на други затворници. За резултатите от извършеното тя уведомила ДАВИД ХАДЖИЕВ по време на свиждането им на 20 май 1989 година. На 25 май 1989 година с нейно активно участие в центъра на гр. Толбухин била организирана несанкционирана демонстрация и нарушен общественият ред в града.

При разпитите на Доганов и Хаджиев се установи, че от 12 септември 1989 г., във връзка със срещата на балканските държави по хуманитарните въпроси в София, е подготвена нова петдневна гладна стачка в затворите на страната, с което се потвърдиха оперативните данни в тази насока.

В резултат на активните следствено-оперативни мероприятия и с оглед настъпилите изменения във вътрешнополитическата обстановка в страната двамата заявиха, че преустановяват всякакви по-нататъшни действия, целящи нарушаване порядките на затвора.

Анализът на събраните по делото доказателства дава основание да бъдат направени следните изводи:

- Извършените от ДОГАНОВ И ХАДЖИЕВ деяния са в причинна връзка с демонстративните прояви на българи-мюсюлмани в. гр. Толбухин, тъй като са налице данни за относителна подбудителска дейност върху участници в престъпни проявления.

От наказателно-правна гледна точка е налице евентуален умисъл относно действително настъпилите общественоопасни последици при организираните симулативни гладни стачки и демонстрациите на българите-мюсюлмани на 25.05.1989 г., довели до нарушаване на обществения ред. Същите имат пряко отношение към проявите на РЕНИ ХАДЖИЕВА и съучастниците й, като обуславят отговорност по чл. 273 от НК.

В деянията на ДОГАНОВ и ХАДЖИЕВ са налице елементи, отнасящи се до престъпния състав, визиран в чл. 273 от НК – разпространение на неверни твърдения и извършване на действия, които са от естество да създадат недоверие към властта и нейните мероприятия и внесат смут в обществото.

Тези данни обаче не може да се приемат за достатъчни от субективна и обективна страна по смисъла на чл. 190 от НПК за привличане на ДОГАНОВ и ХАДЖИЕВ към наказателна отговорност.

Що се отнася до т. нар. „отворено писмо”, следствието не разполага с оригинала и не може да направи оценка дали този материал може да бъде инкриминиран.

Въпросът за наказателната отговорност следва да се разглежда и в контекста на наложените на ДОГАНОВ и ХАДЖИЕВ наказания „Лишаване от свобода” и политическата целесъобразност с оглед обществения и външнополитически резонанс на настоящия момент.

Поради гореизложеното и на основание чл. 185, ал. 1 от НПК ДОГАНОВ и ХАДЖИЕВ бяха официално предупредени, че ако в бъдеще извършват неправомерна дейност и преди всичко деяния, свързани със съзнателно разгласяване на неверни твърдения от естеството да създават недоверие към властта или нейните мероприятия, ще им бъде потърсена наказателна отговорност по чл. 273 и други текстове от НК.

 

НАЧАЛНИК ОТДЕЛ 02 – ГСУ – МВР

Подполковник: (п) Д. Цветанов

 

АГСУ, а. е. 117/1989 г., т. 2, І част, л. 7-11. Оригинал. Машинопис.

 

№ 47

Заповед за наказание на затворника Меди Доганов Доганов

 Пазарджик, 15.VІІІ.1989 г.

 

ЗАТВОРА – МВР – ГР. ПАЗАРДЖИК

 

ЗАПОВЕД № 226/15.08.1989 г.

Като взех предвид докладната записка на […], началник на […], устните и пис­мени обяснения на лишените от свобода и на основание чл. 76, буква „в” от ЗИН,

НАКАЗВАМ МЕДИ ДОГАНОВ ДОГАНОВ [...][19] с „МЪМРЕНЕ” затова, че се отказали да изпълнят разпореждане на началник отряда. Препис от настоящата ми заповед да се връчи на гл. надзирател и Служба „Дело­водство” за сведение и изпълнение.

 

НАЧАЛНИК НА ЗАТВОРА: (п) Не се чете.

 

Досие на Меди Доганов Доганов, архивен номер 7214/89 г., л. 7. Оригинал. Машинопис.

 

№ 48

Справка

По обвиненията на Костадин Тренчев, Тодор Гагалов, Николай Колев, Христо Събев, Антон Запрянов и Асен Николов 28.VІІІ.1989 г.

 

[Справката е съхранена в дело с оперативни сводки и други материали от август 1989 г., които са изпращани до Тодор Живков, от което следва, че и тя е била предназначена за него, за да се произнесе какво следва в крайна сметка да се предприеме спрямо обвиняемите – бел. съст.]

Следствието е образувано и водено от следователи на Главно следствено управление при МВР от 25 май до 26 юли 1989 г. за престъпления:

1. По чл. 321 във връзка с чл. 273 от Наказателния кодекс (образуване и участие в група за извършване на престъпления – съзнателно разпространение на неверни твърдения, които създават недоверие към властта и внасят смут в обществото).

2. По чл. 273 от Наказателния кодекс – за създаване и разпространение на неверни (клеветнически) твърдения, които създават недоверие към властта и внасят смут в обществото.

І. ПРЕСТЪПНАТА ДЕЙНОСТ на тези лица се изразява в следното:

1. ОБРАЗУВАНЕ, УЧАСТИЕ И РЪКОВОДСТВО НА ГРУПАТА

Тренчев, Гагалов, Колев, Събев, Запрянов и Николов през периода февруари-април 1989 г. във връзка със създадените от тях неформални (незаконни) сдружения за защита правата на човека, за защита религиозните права и на Мюсюлмански религиозен комитет, като идейни съмишленици се обединили за общи действия. Тези общи действия се насочили към изразяване на недоволство от незачитане на правата на човека, организиране на верижни гладни стачки и подстрекаване на населението от ислямизираните българи да изразява негодуванието си от политиката на държавата за възстановяване на имената им, от непризнаването им като турско етническо малцинство и против ограничаване на техните права (език, религиозни и други ритуали). Ново е разиграването на така наречената „турска карта” от групата.

Групата е провеждала сбирки за обсъждане и насочване на дейността, за организиране на гладни стачки, съставяне и разпространение на декларации до висши партийни и държавни органи по тези въпроси. (Подч. от съст.) Тези действия са съобщавали чрез западните радиостанции „Дойче веле” и Радио „Свободна Европа”.

2. РАЗПРОСТРАНЯВАНЕ НА КЛЕВЕТНИЧЕСКИ ТВЪРДЕНИЯ

Тези твърдения се съдържат в три декларации. Те включват искания и твърдения, че българското правителство провежда „насилствена асимилаторска политика”, „системно и жестоко погазва елементарните човешки и граждански права”, води „пропагандна кампания” и „опасна демагогия, недостойна за едно цивилизовано общество”, подлага „на тежки репресии, включая физическо унищожаване” на „турското малцинство”, „грубо изопачава историческата истина” и др. п.

3. ДРУГИ ДЕЯНИЯ, КОИТО СЪЗДАВАТ НЕДОВЕРИЕ КЪМ ВЛАСТТА

Организират верижни гладни стачки в подкрепа на населението с възстановени имена. Разработват „методика” и план за тези гладни стачки, с цел да привлекат вниманието на държавните власти за преустановяване на неговата „асимилаторска политика”.

ІІ. ДОКАЗАТЕЛСТВА

Разпитани са 47 свидетели, които потвърждават дейността на групата.

Обвиняемите признават, че са вършили тези действия, но не признават, че те са противозаконни и съдържат клеветнически твърдения.

Събев е написал саморъчно „апел-разкаяние”.

Събрани са текстовете на декларациите.

Иззети са тетрадки и бележници, в които се съдържат проектите на декларациите.

Иззета е пишеща машина, на която са писани декларациите.

По мнение на прокуратурата от следствието са събрани достатъчно доказателства, за да се поддържа обвинението срещу тези лица и да се предадат на съд. В този смисъл е подготвен и обвинителен акт. Обвинителният акт не е внесен в съда. Лицата са задържани между 25 май и 15 юни 1989 г. Продължават и сега да бъдат задържани.

След приключването на следствието обвиняемите са преведени в затвора.

Поради влошаване на здравословното състояние (прекаран инфаркт) Тренчев е настанен в болницата при Софийския затвор. Колев е обявил гладна стачка от 22 дни, което наложи също така настаняването му в болница и поставянето му на системи. Неговото положение тревожно се влошава и съществува опасност за живота му. От 8 дни в знак на солидарност с Колев гладна стачка е обявил и Тренчев.

ІІІ. СЪОБРАЖЕНИЯ „ЗА” И „ПРОТИВ” ПРЕДАВАНЕТО ОБВИНЯЕМИТЕ НА СЪД

Предаването на обвиняемите на съд ще има следните предимства:

1. Разобличаване на престъпната подстрекателска дейност на тези лица и тяхното наказване със силата на закона и на държавната власт.

2. Голяма част от патриотичното българско население ще приеме с разбиране осъждането им за тяхната подстрекателска дейност, особено при връзката им със събитията и вълненията след 20 май 1989 г.

3. Обвиняемите са лица, които не се ползват с уважение сред населението, което ги познава и от колективите, където работят. Двама от тях са осъждани (Колев и Запрянов), един от които (Запрянов) е съден за шпионаж.

Наред с това предаването на съд на обвиняемите ще има и редица отрицателни страни:

1. Засилване на антибългарската пропаганда и настроения и ангажиране на правителствата на западните и ислямските държави за дискредитиране на България и нейното международно изолиране.

2. Възможност за водене на „паралелен” обществен процес. Съпругата на Тренчев е писала писмо до Митеран и е поискала освобождаване от българско гражданство „в знак на протест”, напускане на страната, за да организира паралелен процес.

3. Реално е да се предполага, че обвиняемите ще използват процеса за пропагандиране на идеите си и за оклеветяване на политиката на партията и държавата.

4. Процесът ще бъде публичен, тъй като законът не позволява гледането при закрити врати на дело от този вид престъпления. Това ще доведе до активизиране на неформалните сдружения.

5. При един публичен съдебен процес е твърде възможно да се очаква, че западни журналисти, представители на международни организации и други ще поискат да присъстват на процеса и да следят и отразяват неговото протичане. Отказът на компетентните власти да присъстват чуждестранни наблюдатели ще постави деликатни въпроси за страната.

След приключване на следствието беше забавено в рамките на закона внасянето на обвинителния акт в съда, като се изчакваше развитието на обстановката в страната и на международната обстановка. Законна възможност за повече забавяне на внасяне на обвинителния акт повече няма.

ІV. ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Като преценяваме в съвкупност предимствата във вътрешен план и отрицателните последици от воденето на процес срещу обвиняемите в международен план, като политически и юридически изход от създалото се положение предлагаме:

1. Да се внесе незабавно обвинителният акт от прокуратурата в съда, тъй като по-нататъшното му забавяне е законно неоправдано и политически нецелесъобразно.

2. С внасянето на обвинителния акт и получаването на компетентно мнение на органите на здравеопазването по здравословното състояние на обвиняемите да се прецени изменението на мярката за неотклонение от „задържане под стража” в „парична гаранция”. Това се налага и от здравословното състояние на Колев и Тренчев, което може да доведе до изненади и крайно нежелателни резултати.

3. До разглеждането на обвинителния акт в разпоредително заседание от съда да се приеме предложеният законопроект за амнистията, който предвижда амнистиране и на престъпленията, в които се обвиняват Тренчев, Колев, Гагалов, Събев, Запрянов и Николов. Въз основа на амнистията наказателното преследване срещу тях ще се прекрати.

По този начин ще се постигне двояк резултат по конкретното дело: обвинението срещу тях и предупреждението за тяхната дейност остава, но се избягва воденето на публичен процес и произтичащите от него неблагоприятни последици за страната, които бяха посочени по-горе.

 

28.VІІІ.1989 г.

 

МИНИСТЪР НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ: (П) Георги Танев

ГЛАВЕН ПРОКУРОР: (п) В. Мръчков

 

АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 942, л. 233-240. Оригинал. Машинопис.

 

№ 49

Заповед за наказание на затворника Меди Доганов Доганов

 Пазарджик, 21.Х.1989 г.

ЗАТВОРА – МВР – ПАЗАРДЖИК

ЗАПОВЕД № 324/21.10.1989 г.

 

Като взех предвид докладната записка на […], устните и писмени обясне­ния на лишените от свобода и на основание чл. 76, буква „к”, чл. 81 от ЗИН, НАКАЗВАМ: Лишения от свобода МЕДИ ДОГАНОВ ДОГАНОВ, СР от ІІІ отряд, на 14 дено­нощия наказателна килия, без излизане на работа – условно за срок от 3 месеца, за­това, че е нарушил изолацията и е осъществил контакт с друг лишен от свобода от друг отряд.

Препис от настоящата ми заповед да се връчи на гл. надзирател, отчетника по труда и служба „Деловодство” за сведение и изпълнение. (СН)

НАЧАЛНИК НА ЗАТВОРА: (п) Не се чете.

 

Досие на Меди Доганов Доганов, архивен № 7214/89 [година], л. 8.

 

№ 50

Кошлуков: Доган беше моят учител в политиката

 

[…] - В затвора сте се запознали с Ахмед Доган. Какви бяха отношенията ви?

- Той беше един от хилядите турци, които бяха затворени по време на възродител­ния процес. Ахмед Доган беше безспорен лидер, интелектуалец. Беше лежал в София при смъртниците и беше истински, принципен борец. Той е бил важен, държаха го при тежки условия, за да го пречупят, факт е, че беше безспорен лидер на турците, уважаван авто­ритет от тях. За мен той е бил един от учителите ми в политиката и в дисидентството, а и във философията. […]

 

 http://www.razkritia.com/

 

№ 51

МИНАЛО НЕЗАБРАВИМО: „…Емил Кошлуков се опитва да разкрие кой е Ахмед Доган”

 

 […] - Когато видяхте Ахмед Доган в затвора, той беше ли някакъв авторитет?
- Когато аз вече бях в Старозагорския затвор, той дойде от тежкия салон в София. Така викаха на Седмо отделение в Централния затвор, където държат смъртниците и други такива. Най-гадното място. Доган дойде кльощав, слаб като клечка. Аз знаех, че е работил в Института по философия, усетих, че е интелигентен човек. Беше въвел даже ня­какви нови понятия във философията като онтологема или нещо подобно, доколкото си спомням. Викам му, така и така ще лежим заедно, дай аз да те уча на английски, ти ще ми преподаваш философия. Затова турците в затвора ми викаха „ингилиз маалин”. Ще рече даскал по английски.

[…] По отношение на лидерството обаче при турците нещата са по-сложни. Те са патриархални и си имаха други тартори. Най-смелият, най-коравият - той казва какво да се прави, другите слушат и се подчиняват. Тези от Делиормана си имаха един тартор, тия от Кърджали - друг. А Доган беше софиянец. Но го усетиха, чу се явно, че организацията му е била важна. Буквално за две-три седмици виждаш как уважението почва да отива при него. По-късно взе да се чува, че се обръщат към него с Ахмед ага, Ахмед али. […]

 

http://www.blitz.bg/article/2938

 

№ 52

Обвинителен акт срещу организаторите на майските протестни демонстрации на турците в България по нареждане на нелегалното ръководство на ТНОДБ в Пазарджишкия затвор начело с Ахмед Доган. Толбухин, 21.VІІІ.1989 г.

 

ТОЛБУХИНСКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА

 

ОБВИНИТЕЛЕН АКТ

По предварително производство № 336

По описа на МВР – ГСУ – ТП Толбухин

При прокуратурата N B 1329/89 г.

Н. о. х. д. № 505/89

 

ПО ОБВИНЕНИЕТО НА:

Рени Алекова Хаджиева[20]

(Посочват се членовете от социалистическия наказателен кодекс, по които ще бъдат съдени 4 обвиняеми – бел. съст.)

 

РАЗДЕЛ I.

Предварителни бележки

(Съдържат задължителните политически оценки за всеки обвинителен акт от времето на социалистическа България – бел. съст.)

 

В общия план на нещата от 20 до 27 май 1989 г., във връзка с провежданата в Париж конференция за човешките измерения, някои българи мюсюлмани във Вар­ненска, Хасковска и Разградска област извършиха масови демонстративни прояви и безредици, при които бяха дадени и човешки жертви.

Инициатори на тези действия бяха български мюсюлмани, осъждани или из­търпяващи наказания „лишаване от свобода”.

Демонстративните прояви в Толбухин и Добричка община са били извършени на основата на родство и близко познанство, при териториална връзка с близки, познати и роднини от Дуловска, Каолиновска и Тервелска община.

На 22 май 89 г. стотици мюсюлмани се събрали пред ОУ МВР – Толбухин и центъра на града с искания да получат молби за задгранични паспорти.

На 25 май около 10.00 часа пред Партийния дом в Толбухин се оформила тълпа. Невен Емилов Миленов, Мартин Емилиянов Мартинов, Таня Димитрова Мартинова и Грациева Ангелова Щерева издигнали лозунги и раздали такива на граждани, със съдър­жание „Искаме правата си!”, „Върнете имената ни!”, „Свобода на политическите затворници!”, „Искаме свобода за изселване!” и др. Бил направен опит (от Рафаел Наумов) за разгласяване на текст с политическа оценка, негова, за единението на българската нация. Поради липса на микрофон спонтанно тълпата се насочила на централния площад, на трибуната, построена във връзка с честванията на 24 май. Скандирани са били иска­ния, последователно и многократно. Активно за това тон са давали Рени Алекова Хаджи­ева, Невен Емилов Миленов, а също Румяна Аргирова, Грациева Щерева, Сузана Силе­кова, Ана Бакалова, Невена Мутафова (всички съпруги на осъдени лица по чл. 1 от НК.) На трибуната са се качили и лица, осъждани за тежки криминални престъпления. Между тях е бил подследственият Елин Емилов Кьосев. Участвували са и лица, които са демонс­трирали и в Тервел, с. Безмер, Варненска област.

Грациева Щерева на български и турски език огласила искания и призовала към нова подобна проява, ако те не бъдат изпълнени от властите. Тълпата се насочила към автогарата на гр. Толбухин, където отново били издигнати същите лозунги.

На 27 май 89 г. била проведена демонстративна проява в с. Бенковски, Добричка община.

От 27 до 30 май органите на МВР са предотвратили подобни прояви в гр. Толбухин и селищата на Добричка община.

 

РАЗДЕЛ II

Образуване на група за извършване на престъпление по чл. 273 от НК.

1. Дейност на обв. Рени Алекова Хаджиева.

Обв. Хаджиева е съпруга на изтърпяващия наказание „лишаване от свобода” в Па­зарджишкия затвор Давид Асенов Хаджиев [Неджметин Хак – бел. съст.]. Хаджиев е участвал в образуване и ръководене на противодържавна организация координирано и паралелно с подобна дейност на затворниците Меди Доганов Доганов, Илиян Илчев Ата­насов, Диман Събинов Кисимов и др.

На 25 март 1989 г. между обв. Рени Хаджиева и св. Давид Хаджиев се състояло свиждане в затвора. В разговора си Хаджиев уведомил съпругата си за решението на част от ислямизираните българи, находящи се в затвора, да бъдат предприети протестни действия. Хаджиев дал указания на съпругата си да се свърже със съпругите и близките на другите затворници от Толбухин и селата и те да подкрепят техните искания. Трябвало едновременно да бъдат обявени гладни стачки и да бъдат направени седящи демонстра­ции пред ОНС Толбухин. На същото свиждане Хаджиев предал и писмените материали, съчинени от Меди Доганов и предназначени за Парижката конференция по измерение на човешките права.

Хаджиева решила да изпълни указанията, срещнала се и разговаряла със съпруги на затворници, със свои близки и познати. Тя ги запознала с решението за гладна стачка от 25 до 30 май 1989 г. и със съдържанието на предадения от затвора писмен материал - „Протест”. Обсъждали и преценявали възможностите за едновременно провеждане на гладни стачки със затворниците, както и за „мирна седяща демонстрация”.

През м. април 1989 г. обв. Хаджиева се срещала и разговаряла по тези въпроси с обв. Невен Емилов Миленов. Запознала го с писмените материали от затвора и той се ангажирал с изнасянето им в Турция, Канада и Франция. Миленов се съгласил да обяви гладна стачка и привлякъл по указания на Хаджиева към такава проява и други лица от община Крушари. След като изпратил писмените материали в чужбина, уведомил за това Хаджиева.

На 20 май 1989 г. се състояло второ свиждане между Хаджиеви, при което Рени Хаджиева предала, че указанията са изпълнени.

Към този момент в резултат на инициативата на Хаджиева била оформена група, която си поставила за цел гладна стачка като израз на протест срещу властите, за подкрепа на затворниците и техните искания, насочени към възстановяване на ограничени, по тяхна преценка, права. В състава на групата били включени следните лица:

- Рени Алекова Хаджиева, съпруга на затв. Давид Хаджиев;

- Невена Арсенова Мутафова, съпруга на затв. Бисер Мутафов;

- Грациева Ангелова Щерева, съпруга на затв. Свилен Щерев;

- Румяна Асенова Аргирова, съпруга на затв. Здравко Аргиров;

- Сузана Демирева Силекова, съпруга на затв. Борис Стефанов;

- Ана Минкова Бакалова, съпруга на затв. Младен Бакалов;

- Ема Христова Ханджиева, етърва на Рени Хаджиева

- Таня Димитрова Мартинова, съпруга на Мартин Мартинов;

- Силвия Маринова Косева, колежка на Рени Хаджиева;

- Мартин Каменов Радославов, родственик на Давид Хаджиев, негов съучастник от 1986 г.

- Николай Маринов Ангелов, познат на Рени Хаджиева.

Към групата са били приобщени и лица, съучастници на Невен Миленов и Давид Хаджиев от 1986 год., които не са били предадени на съд тогава, а именно:

- Илия Райчев Илиев от с. Бакалово

- Николай Михалев Христов от с. Лозенец;

- Атанас Андонов Илиев от с. с.;

- Емил Наумов Симеонов от с. Бистрец;

- Стелиян Маринов Мишев от с. Дяково;

- Данаил Симеонов Ангелов от с. с.

На 21 май 1989 година чрез обв. Мартин Мартинов обв. Хаджиева се запознала в гр. Варна с обв. Емил Хаджиев. В разговора тя преценила личността на Емил Хаджиев за подходяща. Той бил осъждан и принудително заселван, познавал законите и знаел как да извършва демонстративни прояви. Именно обв. Емил Хаджиев обяснил на обв. Рени Хаджиева по какъв начин да се разгласят техните действия включително пред радио „Свободна Европа”, а също и пред органи и организации в страната. Двамата се уговорили да се срещнат, като поканят и другите членове на групата за разясняване начина на про­веждане на гладната стачка.

От 22 до 24 май Рени Хаджиева организирала придвижването на групата до гр. Варна за срещи с обв. Емил Хаджиев в неговия дом. Бил предаден списък с имената на участниците в гладната стачка, за да бъде разгласен в радио „Свободна Европа”.

Хаджиев подробно разяснил целите на демонстративната проява, начините на разгласяването й, отправял и предупреждения за наказания при отклонение от указанията. След уверение, че е съобщил имената на „Свободна Европа” като лица, обявяващи гладна стачка, било взето окончателно решение за провеждане на стачката от 25 до 30 май 1989 г.

В стремежа си да разшири кръга на лицата, обявяващи гладна стачка, на 24 май обв. Хаджиева посетила с. Дръндар, Варненска област и там се срещнала с майката на Меди Доганов и съпругите на Илиян Илчев Атанасов и Диман Събинов Кисимов - съучастници на Меди Доганов. На срещата разказала за решението на затворниците и ги поканила да участват в гладната стачка и масова демонстративна проява в гр. Толбухин на 25 май 1989 г. Дала адреса на обв. Емил Хаджиев, към когото да се обръщат за разяснения. Такъв раз­говор провела и с бащата на Давид Хаджиев, като рано сутринта на 25 май двамата посе­тили дома на обв. Хаджиев за разяснения и указания.

 

2. Дейност на обв. Невен Емилов Миленов.

Обв. Невен Емилов Миленов е съучастник на затв. Давид Хаджиев в противодър­жавната му дейност 1985-86 г. Не е бил привличан към наказателна отговорност поради сравнително ниската степен на обществена опасност на извършеното.

Тъй като обв. съхранил и развил негативна настройка към единението на българс­ката нация, заедно с лицето Илия Райчев Илиев от с. Бакалово замисляли и осъществили вредителства в селското стопанство със сравнително ниска степен на обществена опас­ност. Същият обв. сформирал група от непредадени на съд съучастници на Давид Ха­джиев, която събирала помощи за жените и родителите на затворниците.

Като се интересувал за състоянието на затворниците, през април 1989 г. обв. се срещнал с обв. Рени Хаджиева и разбрал за решението на затворниците да обявят гладна стачка от 25 май. Запознал се и с изнесените от затвора писмени материали на Меди Дога­нов. Обв. Миленов взел така нареченото „Отворено писмо” и поел ангажимента да го размножи на пишеща машина и да го изпрати до писмено указаните места. Впоследствие с помощта на св. Ивайло Енев препечатал материала и с помощта на св. Емил Симеонов и Нико Димов го дал на транзитно минаващ през страната турски гражданин за изнасяне. В средата на май при посещение на Хаджиева в с. Бакалово я уведомил за изнасянето на материала от страната и желанието си да участва в гладна стачка. По указания на Хаджи­ева за разширяване на групата разговарял с лицата:

- Илия Райчев Илиев от с. Бакалово;

- Николай Михалев Христов от с. Лозенец;

- Атанас Андонов Илиев от с. с.;

- Стелиян Маринов Мишев от с. Дяково;

- Данаил Симеонов Ангелов от с. с.;

- Емил Наумов Симеонов от с. Бистрец.

След като посочените лица изразили съгласие да обявят гладна стачка, съставил списък с имената им. На 22 май 1989 г. заедно с граждани от община Крушари участвал в организирането и придвижването с автомобили до гр. Варна за организираната там от Хаджиева среща с обв. Емил Хаджиев. При проверка на МВР част от групата не била допусната до гр. Варна, между които бил и обв. Миленов. На 24 май Рени Хаджиева ор­ганизирала нова среща с Емил Хаджиев за онези лица от групата, които не успели да се срещнат с него на 22 май. Тогава участвал и обв. Миленов. Същата вечер той придружил обв. Хаджиева до с. Дръндар за среща с близки на затворници от това село.

 

3. Дейност на обв. Емил Асенов Хаджиев.

Обв. Емил Асенов Хаджиев имал отрицателно отношение към възродителния про­цес и единението на българската нация. На 19 май 1989 г. бил задължително заселен в с. Сеново, Разградска област.

От началото на 1989 г. осъществил поредица контакти с лидери и активисти на така наречените „Независимо дружество за защита правата на човека в България” и „Де­мократична лига за защита правата на човека” – Петър Манолов, Димитър Томов, Конс­тантин Тренчев, Александър Бенков, Ваклин Илчев и Алипи Алипиев. Запознал се с програмните документи на тези организации, възприел техните постановки и написал молби за встъпване на членство.

Неколкократно по телефона съобщил в радио „Свободна Европа” за свои жи­тейски ситуации и направил оценки, че е лице, лишено от човешки права.

На 21 май 1989 г. в дома си в гр. Варна чрез обв. Мартин Емилианов Мартинов, с който се познавал от затвора, се запознал с обв. Рени Хаджиева. От нея разбрал за наме­рението на затворниците да обявят гладна стачка от 25 до 30 май, за изнесените писмени материали на Меди Доганов и за намерението за демонстративни прояви. Двамата угово­рили и нова среща, на която той трябвало да запознае участниците в групата с въпроси за правата на човека, законите на страната и начините за провеждане на гладна стачка и други демонстративни прояви.

Същата вечер бил посетен отново от Хаджиева, придружена от Румяна Аргирова, Грациева Щерева и Таня Мартинова – участнички в групата. Получил списък с имената на жените на затворниците, който да бъде обявен пред радио „Свободна Европа”. Отново обяснил как се правят подобен род деяния и как трябва да им се даде гласност.

На 22 май 1989 г. с четири автомобила съмишлениците на Хаджиева пристигнали в гр. Варна в дома на обв. Емил Хаджиев, но тъй като една част от групата била спряна от органите на МВР, на 24 май с три автомобила се придвижили до град Варна. Тогава било взето окончателно решение за провеждане на проявите.

На 23 май 1989 г. обв. Невен Миленов предал списъка на лицата от групата от об­щина Крушари на дъщеря му, тъй като обв. отсъствал.

На 25 май 1989 г. се провела поредната среща с обв. Хаджиев, на която той трябвало да даде указания за гладната стачка. На тази среща присъствал Давид Хаджиев и на него обв. обяснил какво и как трябва да се прави.

Видно от изложената в този раздел фактическа обстановка, обвиняемите са осъ­ществили от субективна и обективна страна престъпните състави на чл. 321, ал. 1, във вр. с чл. 273 и чл. 20, ал. 2 за Хаджиева и ал. 4 за Хаджиев, а обв. Миленов състава на чл. 321, ал. 2, във вр. с чл. 273 от НК.

Обв. Хаджиева с действията си целяла да се сформира група, която едновременно да проведе гладна стачка и демонстративни прояви в гр. Толбухин и селища в Добричка община. Тези действия трябвало да подкрепят политическите виждания, изразени в изне­сения от затвора „Протест”. Те трябвало да създадат недоверие към властта и нейните мероприятия, да внесат смут в обществото чрез включването на неустойчиви граждани в гладна стачка и други прояви. В крайна сметка трябвало да се демонстрира несъгласие с целта, смисъла и значението на единението на българската нация и затова е следвало да бъдат разгласявани неверни твърдения от естеството да внесат смут в обществото.

Съществуващите в страната обществени органи и организации и правните проце­дури за гарантиране съобразяването с мненията на различните граждани са давали въз­можност на обвиняемите да издигнат и защитават своите мнения. Те обаче са предприели престъпни действия за налагане на своите мнения, сформирали са група, която трябвало да внесе смут в обществото, да създадат недоверие във властта и нейните мероприятия чрез съзнателна разгласа на неверни твърдения.

Чрез разясненията, които дал на групата, обв. Хаджиев подпомогнал и улеснил обв. Хаджиева в ръководене на групата, а с участието си в изпълнителното си деяние обв. Миленов се явява участник в тази група.

Разпитани на предварителното производство, обвиняемите Рени Хаджиева Але­кова, Емил Асенов Хаджиев и Невен Емилов Миленов обясняват горната фактическа обстановка. Обвинението се подкрепя от показанията на разпитаните свидетели – том 2 и приложените писмени материали – том 3.

 

 

РАЗДЕЛ I I I.

Гладна стачка

 

1. Участие на Емил Асенов Хаджиев.

С индивидуалистични разбирания и негативна настройка към процесите на едине­ние на българската нация, през май 1989 г. обв. Хаджиев решил да извърши демонстра­тивна проява чрез гладуване. За да разгласи проявата и изрази от своя гледна точка оценки на процеса на единение на българската нация, той изпратил писмено изявление до Окръжна прокуратура - Разград и „Свободна Европа”. В изпълнение на решението си демонстративно гладувал 14 до 19 май 1989 г. в с. Сеново, Разградска област, където бил принудително заселен. Тези свои действия той разгласявал в разговори с групата от гр. Толбухин, ръководена от обв. Хаджиева и организирана за извършване на гладни стачки.

 

2. Участие на Рени Алекова Хаджиева.

На 25 март 1989 година при свиждане с мъжа си, затворника Давид Хаджиев, обв. Рени Хаджиева била уведомена за решението на затворниците мюсюлмани да обявят протестни гладни стачки, свързани с провежданата в Париж конференция за човешките измерения. Гладните стачки трябвало да покажат, че в България по отношение на мю­сюлманите се нарушават правата на човека. Обв. решила да организира група и сама лично да участва на демонстративни прояви.

На 25 май Хаджиева саморъчно написала „Заявление – протест”, в който по обра­зеца на протеста, предаден от затвора, записала тенденциозни искания: „Обща амнистия за всички, които пострадаха от своеволията на правителството”, „Възстановяване на турс­ките имена”, „Изучаване на турски език”, „Използване на религията без ограниченията, наложени от властите”. В заявлението са залегнали изрази като: „преследването на турците в България”, „наложено име”, „насилствено побългаряване”. В този ден тя изпра­тила материала в Министерството на правосъдието, Министерството на здравеопазването, ОУ МВР – Толбухин, Окръжна прокуратура – Толбухин и в. „Работническо дело”.

Същия ден обв. напуснала работата си в „ЗЕНА” – Толбухин.

 

3. Участие на Невен Емилов Миленов.

През м. май 1989 г. при среща с обв. Хаджиева обв. Миленов се съгласил да учас­тва в група за общо провеждане на гладна стачка от 25 до 30 май 1989 г. Тази проява свързал с подкрепата си на затворниците мюсюлмани за оказване натиск върху властите чрез разгласяване на проява, която в страната и извън нея да създаде впечатление за на­рушаване на човешките права в България.

След като избрал образец за изявление, чрез обв. Хаджиева, обв. Мартинов и св. Радославов на 25 май той го изпратил по пощата до уточнените от групата инстанции. Изявлението съдържало изразни средства, твърдения и искания, тенденциозни по своето съдържание и подобни на тези, формулирани в „Протеста”, изготвен в затвора и „Заявлението - протест”, написано от обв. Хаджиева.

 

4. Участие на Мартин Емилиянов Мартинов.

Обв. Мартинов е с негативно отношение към процесите на единение на българс­ката нация. С такава нагласа през 1986 г. е направил опит за преминаване през границата, като преплува р. Дунав с малолетния си син. Бил е осъден на лишаване от свобода и в затвора се запознал с обв. Емил Хаджиев. През февруари 1989 г. осъществил контакт с члена на ръководството за Варненска област на т. нар. „Независимо дружество” – Вара­дин Николаев Стефанов, в дома му в с. Пристое, община Каолиново. При тези контакти получил програмните документи и списъка с имената на лидерите на дружеството. Подал молба за членство.

Повлиян от емисиите на радиостанциите: „Свободна Европа”, „Дойче веле”, „Би-Би-Си”, които непрекъснато предавали материали за гладните стачки, обв. също решил да предприема такива действия. През м. май 1989 г. той посетил дома на Галя Орлинова в гр. Нови Пазар, Шуменско, активист на т. нар. „турско крило” на „Независимото дружество”, а по-късно и член на „Демократичната лига”. Галя Орлинова осъществявала връзка с Румяна Узунова, говорител в радио „Свободна Европа” и обявила името на обв. като лице, предприемащо гладна стачка.

На 19 май 1989 година обв. написал „Протест”, с който обявил гладна стачка от 19 до 24 май, като изпратил по пощата документа до предварително уговорените инстанции в страната. В изявлението „Протест” обв. си послужил с тенденциозните изрази, твърде­ния и искания, както на тези на другите обвиняеми.

Видно от горната фактическа обстановка, обвиняемите са осъществили от обек­тивна и субективна страна престъпния състав на чл. 273 от НК. Изпращането на писмени материали до различни органи в страната, до чужди радиостанции извън нея, в които материали са употребени тенденциозни изрази, твърдения и искания, е трябвало да внесат смут в обществото, да създадат недоверие към властта и нейните мероприятия, тъй като съзнателно разгласяваните твърдения са били неверни. Разпитани на предварителното производство, обв. дават обяснения, които потвърждават горната фактическа обстановка. Обвинението се доказва от показанията на разпитаните свидетели в том 2 и приложените заявления за обявяване на гладна стачка – том 1 и 3 от следственото дело.

 

РАЗДЕЛ IV.

Масова демонстративна проява в гр. Толбухин.

След свижданията си в затвора с Давид Хаджиев обв. Рени Хаджиева разпростра­нила датата 25 май като време за провеждане на седяща демонстрация, като искане за освобождаването на затворниците. Тази дата била разгласена в разговори между близки и познати. В периода от 20 до 25 май сред ислямизираните българи широко се е говорело за демонстрации, проведени във Варненска област, в които са участвували лица от гр. Тол­бухин и община Добрич. При тези условия възникнала и проявата в гр. Толбухин.

 

1.      Участие на обв. Рени Алекова Хаджиева.

Извършвайки действия за формиране на група за провеждане на гладна стачка, обв. Хаджиева приканвала и всички за участие в масова демонстративна проява на 25 май и в подкрепа исканията на затворниците. Така например на 24 май при посещение в с. Дръндар, Варненска област, Хаджиева приканила всички, с които се срещнала в селото, да участвуват в демонстративната проява.

На 25 май 1989 г., след като се завърнала от гр. Варна след поредната си среща с обв. Емил Хаджиев, тя се включила в започналата вече масова демонстративна проява в центъра на гр. Толбухин. Заела предно място на трибуната и със съответни на настройката й жестикулации за демонстриране на ограничени права, с вдигнат юмрук активно издигала глас за „освобождаване на политическите затворници”, „връщане на имена”, „връщане на права”.

Демонстративните й действия в тълпата продължили и в района на автогара Толбухин, където тълпата се разпръснала.

На 27 май 1989 г. в дома на Юрий Орманов в гр. Варна осъществила среща с лица от този град и уговорила едновременно провеждане на демонстративни прояви в гр. Варна и гр. Толбухин. Поради взетите мерки за недопускане на нарушения на обществения ред и незаконни демонстративни прояви намеренията не са били осъществени.

 

2.      Участие на Невен Емилов Миленов.

След завръщането си от с. Дръндар, Варненска област, заедно с обв. Хаджиева, за да участвуват на масовата демонстративна проява на 25 май, обв. Миленов нощувал в Толбухин.

Същата вечер обв. Мартин Мартинов в дома си написал лозунги, предназначени за издигане от тълпата по време на демонстрацията.

На 25 май 1989 год., сутринта обв. Миленов се отправил към сградата на Партийния дом – място, определено за събиране на тълпата. Там се срещнал със св. Таня Мартинова и Грациева Щерева. Помогнал им в пренасянето и раздаването на плакатите. Сам заел челно място и се изкачил на първите места на трибуната, когато стигнали центъра на града. От трибуната активно скандирал за освобождаване на политически затворници, връщане на имена и права и т. н.

Горните действия са предизвикали нарушение на обществения ред, затруднили са придвижването към централната част на града. Гражданите, които случайно са се намирали в тази част на града по същото време, са изразили своето възмущение от поведението на обвиняемите и техните сподвижници. Възмущение са предизвикали и съзнателно разгласяваните неверни твърдения.

Видно от горната фактическа обстановка, обвиняемите са осъществили от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 273 и чл. 325, ал.1 от НК. Като организирано съзнателно са разгласявали неверни твърдения, за да внесат смут в обществото, да предизвикат недоверие към властта и нейните мероприятия, обвиняемите са извършили и непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение на обществото. Както практическите действия, събирането на голяма група хора – няколко стотин души, заемането на пешеходните зони и затрудняване движението на гражданите по тази причина, скандирането на лозунги и размахването на написани такива, са действия, съставомерни на горецитираните текстове, така също и съдържанията на исканията, призивите и оценките в лозунгите доказват съставомерност на деяния по членове 273 и 325, ал. 1 от НК. Българските мюсюлмани ползват всички права, както другите граждани на страната: право на безплатно образование, здравеопазване, социално осигуряване, труд и професионална квалификация, вероизповедание, участие в обществения живот и др. В много отношения, поради културни и религиозни обстоятелства, те имат приоритет, като например във фондовете за социално подпомагане на майки, в здравеопазването и образованието. Българските мюсюлмани имат най-широко участие в стопанския живот и по-високи от средните семейни доходи. Тези факти, ноторно известни в обществото, но пренебрегнати от обвиняемите, са предизвикали масовата обществена оценка на демонстративните прояви като съзнателно разгласяне на неверни твърдения, с цел внасяне на смут в обществото и като непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение на обществото.

Рени Алекова Хаджиева произхожда от семейство на селяни кооператори. Завършила е основно образование. Работила на различни места, като от началото на 1989 г. е работила в ЗЕНА - Толбухин. Проявила се е като недобросъвестен работник с негативно отношение към обществено-политическите норми. Не разбира същността и значението на процесите за единение на българската нация и демонстративно им се противопоставя. Съпругът й е осъден за противодържавна дейност. Има две малолетни деца.

Невен Емилов Миленов произхожда от семейство на селяни кооператори. Завършил е основно образование. Работи като водомайстор в БССУ - Крушари. По характер е трудолюбив. Женен е и има две малолетни деца. Поради неразбиране на същността и целите има негативно отношение към процесите на единение на българската нация. През 1986 г. е член на противодържавна организация - група с. Бакалово. За тази дейност не е преден на съд, като е подписал предупредителен протокол, че няма да извършва престъпления.

Емил Асенов Хаджиев произхожда от селско семейство. Има завършено полувисше образование. Женен е и има две деца. Поради неразбиране на същността и целите на процесите за единение на българската нация е осъждан за свързани с това престъпления. По характер е упорит, настроен отрицателно към политиката на правителството. При изтърпяване на наказание „лишаване от свобода” многократно е предупреждаван и наказван за клеветнически изявления. Прави опит за организиране на затворниците към нарушаване на реда в затвора.

Мартин Емилянов Мартинов произхожда от селско семейство. Има завършено средно образование с придобита специалност строителен техник. С негативно отношение към процесите на единение на българската нация, през 1985 г. демонстративно е преминал от работа като строителен техник на работа на материално изпълнение. Осъждан е за опит за бягство през граница. Страда от епилепсия с промяна на личността. Женен е и има две деца.

Обв. Рени Хаджиева е извършила престъпленията при следните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства: правдиви обяснения на извършеното, дадени пред органите на предварителното производство, чисто съдебно минало и неполагане на общественополезен труд и негативна трудова характеристика от последната месторабота.

Обв. Невен Миленов е извършил престъпленията при следните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства: правдиви обяснения на извършеното, дадени пред органите на предварителното производство, чисто съдебно минало, добри трудови данни, но неполагане на общественополезен и участие в престъпна организация през 1986 год.

Обв. Емил Хаджиев е извършил престъпленията при следните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства: правдиви обяснения на извършеното, дадени пред органите на предварителното производство и минало осъждане и неполагане на общественополезен труд.

Обв. Мартин Мартинов е извършил престъпленията при следните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства: правдиви обяснения на извършеното дадени пред органите на предварителното производство, болест и минало осъждане и неполагане на обществено-полезен труд.

Събраните по делото доказателства сочат, че причините за извършените от обвиняемите престъпления се коренят в неразбиране същността и значението на процесите на единение на българската нация, отричане и несъобразяване с установения в страната ред на управление и ред за обществено спокойствие, обстоятелства, формирани и под влияние на чужда пропаганда. Тези личностни особености са били използувани в дейността на неформалните структури, създадени на националистическа основа, под въздействие на лица и дружества, целящи дестабилизиране на социализма и елиминиране ръководната роля на БКП.

Предвид гореизложеното и на осн. чл. 43, ал. 1 и чл. 235, ал.1 от НПК, Толбухинската районна прокуратура

ОБВИНЯВА:

РЕНИ АЛЕКСОВА ХАДЖИЕВА, Р. 19.3.1956 Г. В С. БОНЕВО, ТЕРВЕЛСКА ОБЩИНА, ЖИВУЩ В ГР. ТОЛБУХИН, БЪЛГ. ГРАЖДАНИН, ОМЪЖЕНА, С ОСНОВНО ОБРАЗОВАНИЕ, НЕ РАБОТИ, БЕЗПАРТИЙНА, НЕОСЪЖДАНА.

НЕВЕН ЕМИЛОВ МИЛЕНОВ, Р. НА 26.4. 1953 Г. В С. ЕФР. БАКАЛОВО, ОБЩИНА КРУШАРИ, ВАРНЕНСКА ОБЛАСТ, ЖИВУЩ В С. С., БЪЛГ. ГРАЖДАНИН, ЖЕНЕН, С ОСНОВНО ОБР., НЕ РАБОТИ, БЕЗПАРТИЕН, НЕОСЪЖДАН.

ЕМИЛ АСЕНОВ ХАДЖИЕВ, Р. НА 04.04.1943 Г. В С. ЛЪВИНО, РАЗГРАДСКА ОБЛАСТ, ЖИВУЩ В ГР. ВАРНА, БЪЛГ. ГРАЖДАНИН, ЖЕНЕН, С ПОЛУВИСШЕ ОБР., НЕ РАБОТИ, БЕЗПАРТИЕН, ОСЪЖДАН.

МАРТИН ЕМИЛЯНОВ МАРТИНОВ, Р. НА 04.04.1948 Г. В С. ОРЛЯК, ТЕРВЕЛ­СКА ОБЩИНА, ВАРНЕНСКА ОБЛАСТ, ЖИВУЩ В ГР. ТОЛБУХИН, БЪЛГ. ГРАЖ­ДАНИН, ЖЕНЕН, СЪС СРЕДНО ОБР. ТРУДОУСТРОЕН, НЕ РАБОТИ, БЕЗПАРТИЕН, ОСЪЖДАН.

В ТОВА, ЧЕ:

РЕНИ АЛЕКОВА ХАДЖИЕВА

В гр. Толбухин и други места в страната през м. май 1989 г. в съучастие като съизвършител с обв. Емил Асенов Хаджиев образувала и ръководила група, съставена, с цел да извърши престъпление в страната и чужбина по чл. 273 от НК - престъпление по чл. 321, ал. 1, във вр. с чл. 273, чл. 20, ал.2 от НК.

В гр. Толбухин, от 25 до 29 май 1989 год., при условията на продължавано прес­тъпление съзнателно разгласила неверни твърдения, които са от естество да създадат недоверие към властта и нейните мероприятия, както и да внесат смут в обществото - престъпление по чл. 273, във връзка с чл. 26, ал.1 от НК.

В гр. Толбухин на 25 май 1989 год. извършила непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение на обществото – престъпления по чл. 325, ал. 1 от НК.

НЕВЕН ЕМИЛОВ МИЛЕНОВ

В гр. Толбухин и други места в страната през м. май 1989 г. е участвувал в група, съставена, с цел да извърши престъпление в страната и чужбина по чл. 273 от НК – прес­тъпление по чл. 321, ал. 2, във вр. с чл. 273 от НК.

В гр. Толбухин, от 25 до 29 май 1989 год., при условията на продължавано прес­тъпление, съзнателно разгласил неверни твърдения, които са от естество да създадат недоверие към властта и нейните мероприятия, както и да внесат смут в обществото- престъпление по чл. 273, във връзка с чл. 26 ал. 1 от НК.

В гр. Толбухин на 25 май 1989 год. извършил непристойни действия, грубо нару­шаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение на обществото - престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК.

ЕМИЛ АСЕНОВ ХАДЖИЕВ

В гр. Толбухин и други места в страната през м. май 1989 г. в съучастие като помагач с обв. Рени Алекова Хаджиева образувал и ръководил група, съставена, с цел да извърши престъпление в страната и чужбина по чл. 273 от НК - престъпление по чл. 321, ал. 1, във вр. с член 273, чл. 20, ал. 2 от НК.

В гр. Толбухин през м. май 1989 год. при условията на продължавано престъпление съзнателно разгласил неверни твърдения, които са от естество да създадат недове­рие към властта и нейните мероприятия, както и да внесат смут в обществото – престъп­ление по чл. 273, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

МАРТИН ЕМИЛОВ МАРТИНОВ

В гр. Толбухин през м. май 1989 год., при условията на продължавано престъпле­ние, съзнателно разгласил неверни твърдения, които са от естество да създадат недове­рие към властта и нейните мероприятия, както и да внесат смут в обществото - престъп­ление по чл. 273, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

На основание чл. 240, ал. 1 от НПК внасям настоящия обвинителен акт заедно с материалите от предварителното производство за разглеждане от Толбухинския районен съд.

21.08.1989 год.

Толбухин

 

Зам. районен прокурор: (Георги Желев)

 

1. Разноски по делото - общо 168 лв.

 

23.08.1989 г., Толбухин

 

Зам. районен прокурор: (Желев)

 

ПРИЛОЖЕНИЯ СЪГЛАСНО ЧЛ. 235, АЛ. 4 ОТ НПК

 

І. СПИСЪК НА ЛИЦАТА ЗА ПРИЗОВАВАНЕ:

1. Обв. Рени Алекова Хаджиева- ТХ, жк „Балик” бл. 7, вх. Г, ап. 30.

2. Обв. Невен Емилов Миленов – с. Ефр. Бакалово.

3. Обв. Емил Асенов Хаджиев - гр. Варна, жк „Възраждане” бл. 54, вх. 1, ап. 2.

4. Обв. Мартин Емилянов Мартинов - ТХ, жк „Балик” бл. 31, вх. Г, ап. 4.

5. Св. Меди Доганов Доганов - Пазарджишки затвор (т. 2, л. 1-25).

6. Св. Давид Асенов Хаджиев - Пазарджишки затвор (т. 2, л. 28-40).

7. Св. Юрий Демиров Орманов - Варна, ж.к. „Възраждане” бл. 67, вх. 1 (т. л. 43-65).

8. Св. Анна Христова Хаджиева – Варна, жк „Възраждане” бл. 54, вх. 1, ап. 2 (л. 56-60).

9. Св. Атанас Филипов Соколов - Варна, ул. ”Вела Благоева” бл. 21, вх. А, ст. 177 (л. л. 69-71).

10. Св. Кинчи Георгиева Белчева – Варна, телеграфист Цент. Варна (л. л. 80).

11. Св. Таня Димитрова Мартинова - ТХ, жк „Балик”, бл. 31, вх. Г, ап. 4 (л. л. 81-99).

12. Св. Ема Христова Хаджиева – ТХ, жк „Балик” бл. 39, вх. А, ап. 16 (л. л. 100-112).

13. Св. Грациева Ангелова Щерева – ТХ, ул. „Бойчо Огнянов” N 6 (л. л. 113-124).

14. Св. Румяна Асенова Аргирова – ТХ, ул. „Хаджи Димитър” N 84 (л. л. 125-132).

15. Св. Сузана Демирева Силекова – с. Бакалово (л. л. 133-140).

16. Св. Невена Арсенова Мутафова - с. Бранище (л. л. 141-144).

17. Св. Ана Минкова Бакалова – ТХ, ул. „Ясна поляна” № 2 вх. А, ап. 18 (л. л. 147-148).

 

Копие. Машинопис.

 

№ 53

Заявление на Ахмед Доган до председателя на Държавния съвет Петър Младенов за обявяване на гладна стачка

 

До

Гражданина председател на Държавния съвет на НРБ Петър Младенов

 

В знак на протест, че продължавате да се подигравате с националните чувства на етничес­ките турци в Бълга­рия, обявявам стачка.

Искам незабавно амнистиране на поли­тическите затворници, в частност тези, които вече уж амнистирахте.

 

Пазарджик, 21.ХІІ.1989 г.

Ахмед Доган

 

Цитирано по: В. „Дневен труд”, 2.ХІ.1997 г.

 

№ 54

С П Р А В К А за лишения от свобода МЕДИ ДОГАНОВ ДОГАНОВ от затвора в Па­зарджик

Роден на 29.03.54 година в с. Пчеларово, Варненска област, живущ в София, български гражданин с възстановено име, женен, неосъждан, с висше образование, научен сътрудник към БАН.

С присъда по НОХД № 102/87 г. на Варненския окръжен съд е осъден на 10 години лишаване от свобода по чл. 109 от НК за това, че от лятото на 1985 г. до м. юни 1998 год. в съучастие образували и ръководили организация, с цел из­вършване на престъпле­ния против НР България, отслабване на властта, разст­ройване и подриване на промиш­леността, транспорта, селското стопанство и другите стопански отрасли.

Постъпил в затвора на 22.12.1986 година, с начало на изтърпяване на наказанието 12.06.86 год.

Към 1.01.1990 година е изтърпял:

Фактически: 3 год. 5 мес. 18 дни

От работа: 1 год. 27 дни[21].

Указ 1811/88 г.: 1 година [Става въпрос за помилване, за намаляване наказанието с 1 година – бел. съст.]

Всичко: 5 години 7 мес. 15 дни

Остатък: 4 год. 4 мес. 15 дни

Силно националистически настроен.

Лидер на група с протурска насоченост. С отрицателно отношение към възродителния процес и социалистическия строй. [Подч. от съст.]

 

ЗАМ.-НАЧАЛНИК ОТДЕЛ „ЗАТВОРИ” – МВР: (п) Не се чете

5919/22.12.89 г.

 

Досие на Меди Доганов Доганов, архивен № 7214/89 [г.], л. 10.

 

№ 55

Справка

Относно: Участието на Меди Доганов Доганов в противодържавни структури София, 17.I.1990 г.

 

Министерство на вътрешните работи

Главно следствено управление

Рег. № И-3. Екз. № 1, 17.01.1990 г.

МВР- Поделение 72900

Вх. № 110 18.01.1990 г. ПГУ-ДС

Др. ген. Т. Генов за сведение, 17. I.90 г.

Др. Георгиев К/Д (п) 24.I.[1990 г.]

 

През 1986 г. в СГУ-МВР приключи разследване срещу участниците в противодържавната организация, изградена в Североизточна България.

По събраните от делото доказателства се установи, че Меди Доганов заедно с други лица още през лятото на 1985 г. предприели действия по образуването на нелегална противодържавна организация в Толбухински и Варненски окръзи. По-късно орга­низацията изградила разклонения в Шуменски окръг, а отделни дейности са извършвани в гр. София, Кърджалийски, Силистренски, Търговищки и Разградски окръзи.

Целта на противодържавната структура е била създаване на широко неле­гално движение сред лицата с възстановени имена за съпротива срещу възроди­телния процес чрез агитация и подстрекаване към вредителска дейност в икономиката и разпространение на материали с вражеско и клеветническо съдържание. В изготвената и разпростра­нена „програма” на организацията са из­ложени подробно начините за политическа, ико­номическа и религиозна борба. През месеците януари, март и юни 1986 г. са разпростра­нени множество призиви с клеветническо съдържание и подстрекаване към вредителска дейност. Отправени са писмени апели за бойкотиране на изборите. Като лидер на орга­низацията Меди Доганов установил връзка със служителя на турското консулство в гр. Пловдив Наджи, на когото предал писмени материали от името на организацията с цел настройване на международната общественост срещу на­шата страна. Доганов активно е участвал в изготвянето на програмните документи и организирал ядро на противодър­жавната организация на територи­ята на гр. София. За цялостната му дейност като учре­дител и ръководител на про­тиводържавната организация през 1987 г. Доганов беше осъ­ден от Варненския окръжен съд на 10 години лишаване от свобода.

По време на изтърпяване на наказанието си в Старозагорския [и Пазар­джишкия - бел. съст.] затвор през пролетта на 1989 г. Доганов с участието и на други затвор­ници изготви и разпространи писмени документи, в които от националистически пози­ции разглежда състоянието на правата на човека в Бъл­гария. В „Отворено писмо” адресирано до конференцията по човешките измерения в Париж (м. май 1989 г.) той подлага на критика мероприятията по възродителния процес и апелира към европейската общест­веност да упражни на­тиск срещу България за даване статут на малцинство на ислямизи­раните българи. Освен това приготвил „Протест” до Държавния съвет на НРБ с искания за амнистия на политическите затворници и предоставяне на по-широки религиозни права на мюсюлманите в България.

В тази връзка Доганов беше приведен в ареста на ГСУ-МВР от 12 юни до 24 юли 1989 г., за да се установи съпричастността му към възникналите след 20 май 1989 г. без­редици в някои селища на страната. При разпитите се изясни, че Доганов и неговите съучастници имат отношение към демонстративни прояви на българи-мюсюлмани от гр. Толбухин, довели до нарушаване на обществения ред в града на 25 май 1989 година.

На основание чл. 15 от НПК, Доганов беше официално предупреден, че ако в бъдеще извършва неправомерна дейност, свързана със съзнателно разгласяване на неверни твърдения от естеството да създаде недоверие към властта или нейните мероприятия, ще му бъде потърсена наказателна отговорност по чл. 273 от НК. Доганов писмено декла­рира, че с оглед настъпилите промени във вътрешно-политическата обстановка в стра­ната ще преустанови всякакви действия, нарушаващи порядките в затвора. В същото време заяви, че и в бъдеще ще остане противник на мероприятията по възродителния процес и не е склонен да възприеме нашите аргументи.

 

Главен следовател: Майор:(п) А. Александров

 

Архив на Националната разузнавателна служба (АНРС), ф. 1, а. е. 7566 (Дело № 11372, т. V), л. 165-167. Оригинал. Машинопис; Публикувана в: Ангелов, Веселин. Сек­ретно. Протестните акции..., цит. сб., с. 261-263.

 

№ 56

Справка относно Меди Доганов Доганов (Ахмед Доган) от април 1990 г.

 

СТРОГО СЕКРЕТНО! КОПИЕ! [София, 23.І.1990 г.]

ДЪРЖАВЕН СЪВЕТ

НАЦИОНАЛНА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА

Рег. № 4848

[IV] 1990 г.

 

(Подробни данни за дейността му като агент на ДС – публикувана във: Веселин Ангелов. Ахмед Доган. Документална биография (1954-1990), С., 2011, 400 с.; Веселин Ангелов. Лично! Строго секретно! Държавна сигурност срещу неформалните организации в България (1987-1989), ДОКУМЕНТИ, Първо издание, С., 2012, 948 с.)

 

През 1987 г. е осъден от Варненския окръжен съд на 10 години лишаване от сво­бода за дейност като учредител и ръководител на нелегална противодържавна организа­ция.

По време на изтърпяване на наказанието си в Старозагорския затвор (и Пазарджишкия – бел. съст.), през про­летта на 1989 г., Доган, с участието и на други затворници изготвил и разпространил писмени документи, в които от националистически позиции разглежда състоянието на правата на човека в България. В „Отворено писмо”, адресирано до Конференцията по човешките измерения в Париж (май 1989 г.), той подлага на критика мероприятията по възродителния процес и апелира към европейската общественост да упражни натиск срещу България за даване статут на малцинство на ислямизираните българи. Освен това подготвил и протест до Държавния съвет на НРБ с искания за амнистия на политическите затворници и предоставяне на по-широки религиозни права на мюсюлманите в България.

(За създаването на ДПС – бел. съст.)

 

Отп. в 1 екз., Изп. 05/22184, Нап.: Велева/23.1.1990 г.

 

АНРС, ф. 1, а. е. 7566, дело № 11327, т. V, л. 174-181. Копие. Машинопис.

 

№ 57

Искам това да се знае, да не се забравя и никога да не се повтаря

 

Разказ на Исмет Исмаил Исмаил[22]

Имах късмета да бъда един от най-близките до ръ­ководителя на нашата съпротива от затвора Ахмед Доган и поради това твърдя, че зная за малко известни факти за организирането на тази съпротива.

Искам да разкажа това, което зная и за което историците не са писали по­ради посочените причини. То засяга най-вече дълбоко нелегалната дейност на Турското нацио­налноосвободително движение и ролята му за организиране на известните майски бунтове на турците в България. И за ролята на Ахмед Доган като ръководител на ТНОДБ от затвора, като организатор на споменатите бун­тове. Може би това, което ще разкажа, ще помогне да се постави край на някои спорове във вече написаното за тези събития. Искам истината да се знае, да се научи за неколцината смели жени и мъже, рискували доста, но изпълнили без страх поставените задачи, за да се увенчае с успех предприетата поредна, пос­ледна наша акция срещу асимилацията.

 

* * *

 

(В началото разказва за съпротивата срещу възродителния процес, осъждането и затворите, в които е лежал. Пълния текст на спомените виж в: Веселин Ангелов. Секретно! Протестните акции на турците в България (януари-май 1989)… цит. сб.; Веселин Ангелов. Лично! Строго секретно! Държавна сигурност срещу неформалните организации…, цит. сб.)

След изтърпяването на наказанието видяхме, че докато сме били в карцера, в зат­вора е пристигнала нова група от Северна България. Състоеше се от осъдени от органи­зацията Турско националноосвободително движение в България (ТНОДБ) начело с Ах­мед Доган. И сега е пред погледа ми – като скелет, толкова слаб физически. Явно, доста по другите „топли” места в следствието и Софийс­кия затвор са се „грижили” за него. Не само той, а и на останалите му другари положението беше окаяно. Имахме си традиция, като дойдат нови политически зат­ворници, да ги снабдим с всичко най-необходимо – четки, сапун, кърпи, бельо, дрехи и т. н. Направихме го, доколкото възможностите ни позволяваха. Когато нещо не достигаше, ние „старите” се лишавахме от притежаваното, за да ги снабдим с всичко необходимо. Правехме го от сърце.

За Доган чухме, че е много учен човек, професор. И от управата, надзира­телите така се обръщаха към него. Стана всепризнат наш лидер. Съвсем бързо, много естествено, като че ли му се полагаше. Всички го признавахме. След идва­нето на тяхната група всички останали се сплотихме около Доган. А и той си го заслужи, доказа, че е роден за лидер. Спомням си, че и на новодошлите искаха да им сложат табели и възникна първият проблем. Най-напред Доган, а и всички след него отказаха и се наложи да им ги зашиват насила. Специално Доган в кан­целарията на началника го закараха и там му я зашиха. Заради отказа някои от тях бяха изпратени в карцера.

И наистина факт е, че Ахмед Доган много бързо се наложи като наш неос­порим лидер. Умът му беше като бръснач, беше пълен с идеи какво трябва да правим, за да се противопоставим на побългаряването. Пристигането му в зат­вора ни раздвижи, окуражи. Започнахме да се организираме, да сме много по-сплотени и за това заслугата беше на нашия водач. Това управата бързо разбра и отчете като грешка събирането на всички политически затворници на едно място, при това начело с Доган. Поради тази причина се решава да ни пръснат по трима-четирима по всички затвори в България. Това стана не­посредствено след новата 1989 г. Мисля, че дни след началото на новата 1989 г. заедно с Ахмед До­ган се озовахме в Пазарджишкия затвор. С нас беше още Заид Захид. Тук заварихме Неджметин Хак, Мохамед Узункъш и Сюлейман Исмаил от Бенковски и др. Бяхме 10 души турци – политически затворници. Най-вероятно за да ги наб­людават по-лесно, а и да ги лишат от контакти с редовия членски състав, на едно място бяха събрали лиде­рите на големите съпротивителни организации, главните обвиняеми по различните съ­дебни процеси. На едно място от ДС събраха лиде­рите и това им изигра много лоша шега. Допуснаха поредната грешка. Тук от­ново наш безспорен лидер беше Доган. Дори уведомихме писмено началника на затвора, че когато се отнася за нас, те трябва да гово­рят само с него. Заявявахме, че той ни е лидер и всичко през него да минава и без него ние нищо няма да пра­вим. Беше нашият шеф и те знаеха това. Така да се каже, за всяко нещо той беше упълномощен от нас. Нямаше нещо, за което да не се допитвахме до него. Бук­вално за всичко. Често се правеха опити за интриги, за противопоставяне и раз­деляне и това бе най-добрият начин да ги предотвратяваме, да ги изключим още в зародиш. Мога да кажа, че бяхме неразбиваеми. Единни като юмрук. И тук не стояхме със скръс­тени ръце. От нищо не ни беше страх и използвахме всеки по­вод, за да покажем, че ни­кога няма да приемем насилствената асимилация и щом имаме възможност, ще продъл­жим да се борим. Такава възможност скоро ни се удаде. Свързана беше с поредния опит на затворническата управа да ни противо­постави и раздели. В чест на Новата година имаше амнистия – едни бяха амнис­тирани повече, други по-малко, трети – хич. Някои политически затворници бяха наградени за „добра” работа с предметни награди. За Доган имаше една година помиловка. Лично аз бях нещо като „ударник” в производството и за добро пове­дение бяха решили да ме наградят с часовник, сигурно е бил съветски, но така и не го видях, защото организирани от Доган, всички демонстративно отказахме наградите. Това стана по следния начин. За да ни връчат наградите, ни събраха отрядите на едно място и когато трябваше да ни обясняват за какво са ни съб­рали, дори не изча­кахме да обявят какви са наградите. Още като чухме името Ахмед за неговата година помиловка, т. е. намаляване на присъдата, незабавно групово напуснахме залата. Повече не се опитаха да ни обявяват и връчват наг­радите. Груповият отказ да приемем наградите бе последван от последвала акция за написването и изпращането на индивидуални и групови протести срещу продължаващата асимилация и частичната, избирателно прове­дена помиловка, с настоявания да бъдем освободени, защото сме невинни. За тези про­тести, които изпращахме до Държавния съвет, т. е. до Тодор Живков, отново Доган ни орга­низира. Голям наш успех, а най-вече на лидера ни беше, че в акцията бяха увле­чени и участваха десетки политически затворници от всички затвори. Направо ги засипахме с про­тести, жалби, декларации. Разбраха от къде им идва всичко и за пореден път изо­ли­раха напълно Доган.

В Пазарджишкия затвор работех машинен шев на обувки. Доган също. После за наказание, че се е отказал от помиловката и е организирал затворниците да пишат протести до Живков и къде ли не, го изпратиха на най-тежката работа в чугунолеярния цех, в челекато, както му викаха в Ихтиман. И мен ме изпратиха там. Чистехме чугунени отливки за мотокари. Изключително тежка работа, която се работи само с ъглови шлайфове и въздушни къртачи. Тази работа не се даваше на цивилни работници, а те и не я искаха, защото беше много опасна и много вредна. Казано накратко - работа само за зат­ворници. Доган се беше порязал доста веднъж и мисля, че още има белег от това на дяс­ната ръка. Беше му доста трудно, но правеше всичко възможно да се справи с трудовите си задължения, а когато трябваше, му помагахме.

С Ахмед Доган бяхме в различни килии, но в един коридор. Управата на затвора чрез надзирателите, а сигурно и чрез доносници, винаги следеше дали не си говорим с него и когато надзирателите забелязваха, че си говорим, веднага ни разделяха, изолираха. Просто ни беше забранено да контактуваме постоянно с него, защото го считаха за най-опасен. Също много строго се следяха и контак­тите ни с външния свят – по време на свиждане. Имаха подозрения, че Доган продължава да ръководи организацията си, че праща инструкции, макар и устно. И въпреки забраната намирахме начини всеки ден да си кажем по нещо, макар и за кратко. Не успяха да намерят доказателства, но нашата организация продъл­жаваше да действа в дълбока конспирация. Въпреки всичко нейните членове по­лучаваха нужните инструкции. Имаше за това сигурен начин чрез идващите на свиждане наши близки. Всеки, който идваше на свиждане, си отиваше с нужните за­дачи, с наставления какво трябва да се прави. Доган лично ги подготвяше и ни напътст­ваше какво трябва да изнесем навън чрез нашите близки. Вече се знаеше за неформалните организации. Лидерът ни изпрати нареждане всички несъгласни с насилственото „възраждане” да се включат незабавно и най-активно в тяхната дейност, да се обаждат и дават сведения на западните радиостанции за това какво правят комунистите с турците в България. Задължени за това бяха и всички на­миращи се на свобода членове на Турското националноосвободително движение. Така организацията се опазваше от разкриване, защото вниманието на ДС се отв­личаше и те не забелязваха, че вършим скрита, конспи­ративна зад легалната дей­ност. Нямаше как да разберат какви са ни намеренията, какво замисляме. Режимът малко преди и особено след известната Виенска среща и след нап­равените проверки от страна на правозащитни организации в затворите се либерализира до известна степен. Стана възможно след работа от 5 до 8 ч. с Меди (такова беше бъл­гарското му име) да сме повече заедно. Мога да кажа, че аз бях най-близък с него и бях посветен за много от тайните му намерения и планове. И това бе така, защото ми вяр­ваше. Иначе как може да се обясни фактът, че беше поверил да съхранявам цялата му кореспонденция и книгите. А той много четеше. Имаше много книги. Разбира се, всич­ките комунистически и затова бяха разрешени от управата. Най-вече философска, научна литература. Цели два шкафа. Той наис­тина много четеше.

В Пазарджишкия затвор преобладаващата част от затворниците бяха криминални. Може да се каже – най-върлите, най-опасните: крадци, убийци, рецидивисти. Интересно е това, че те се отнасяха към Ахмед Доган с голямо почита­ние. Наричаха го Ахмед ага или бат Меди. Уважаваха го и беше изключено нещо лошо да му се случи. Беше, направо казано, под тяхна закрила. Той например някоя вечер ако не слезеше за вечеря, те му носеха, притеснени да не е гладен. Особено много го тачеха тарторите на рецидивистите. Да, не крия, че беше под тяхна закрила. Смятаха го за много начетен, учен човек. Веро­ятно тази бе и при­чината често да го посещават и търсят контакти с него винаги, когато за това им се удадеше възможност. Например идваха при него с вестници и искаха да им чете и прави анализи на статиите, особено по политически теми, защото и те се въл­ну­ваха от това, което ставаше навън. Имаше опити да се накарат закоравели ре­цидивисти да тормозят физически и психически Доган. Стана обратното – те толкова много го ува­жаваха, че бързаха да го информират какво са им наредили и че никога няма да го сторят, да е спокоен. Двама от техните лидери бяха от Са­моков - Тако и Али. Сигурен съм, че ако някой от затворниците нещо си позво­леше, не знам какво щеше да му се случи. Ува­жението, което те му отдаваха, се дължеше и на това, че и той ги уважаваше. С нищо не показваше, че са по-долна ръка хора. Намираше с тях общ език.

В затвора получавахме много вестници. Бяхме абонирани за цялата ежед­невна и друга преса в България. Също и за най-четените по това време съветски „Известия” и „Правда”. Дори получавахме и някои узбекистански и азър­байджански вестници и списания. Управата нямаше нищо против, защото си мислеше, че по този начин ще се по­могне за нашето превъзпитание. Не разби­раше, че четяхме между редовете... Ахмед че­теше вай-вече руската преса.

Спомням си, че един ден някъде в края на януари 1989 г. Доган дойде при мен много развълнуван, усмихнат и ми показа подчертани пасажи от вестник „Известия”. Беше някаква статия за завършването на Виенската среща (15 януари 1989 г. - бел. съст.) и приет заключителен документ. По-точно за постигнатите на тази среща договорености и че се предвиждало ново събиране през май, за да се направел преглед дали се изпълняват. Ставаше въпрос най-вече за поети ангажи­менти от страните-участнички да полагат уси­лия за спазването на човешките права.

От статията, която Доган ми показа, ставаше ясно, че на 30 май в Париж ще се отк­рие европейска среща по правата на човека. Спомням си дори, че се каз­ваше „Среща по човешките измерения”. Дори по този повод се майтапехме, че ще дойде време „да ги измерим нещата”. Затова съм я запомнил. Познавах го добре и не беше ми нужно да уму­вам много защо само на мен дойде да покаже новината. Беше ми ясно защо – защото вече е намислил нещо, а то бе какво в тази връзка може да се направи. И наистина каза: „Трябва да се подготвим, да направим нещо. Мисля, че преди или на тази дата трябва да организираме про­тести и в затвора, и навън. По-важно е навън да се организират нещата, защото за нашите действия в затвора никой няма да научи. Сега е моментът светът да на­учи какво става в социалистическа България и затова нещото, което трябва да организи­раме, да се случи трябва да е крайно, радикално, няма какво повече да чакаме. моментът ще е много подходящ. Това го имаме предвидено и в нашата програма.”

Въпреки ограниченията вече имахме и информация какво ставаше навън. Както казах, четяхме комунистическата преса между редовете. Всичко ни стана ясно, когато във вестниците започнаха да излизат статии с компрометиращи ма­териали срещу лиде­рите на неформалните движения, за „атаките” на „империа­листическите” централи (неза­висимите радиостанции) срещу, както го наричаха комунистите, „зрелия социализъм” и най-вече срещу техните „клевети”, че в со­циалистическа България се нарушавали човеш­ките права, нямало перестройка и гласност. И нашите близки, когато идваха на свиждане, намираха начин да ни информират за най-важните събития.

Умът на Ахмед трескаво работеше. Предстоеше първото след новата го­дина свиж­дане и той сподели, че не трябва да се изпуска моментът чрез нашите близки да се изпра­тят устни указания за действия. И го направи: указанията бяха нашите близки, членовете ни на свобода трябва обезателно и най-активно да се влеят и работят в неформалните организации, ако могат дори да ги „превземат”, оглавят. Не се съмняваше, че трябва да се организират и масови публични про­тестни прояви – стачки, демонстрации, но не и сабо­тажи, терористични акции. Категорично беше против тях, защото, както сам казваше, обикновените българи с нищо не са виновни, че да правим неща, от които невинни хора да пострадат. Спомням си, че през есента на 1988 г. до нас достигна информация, че ня­какви луди глави се готвели да вдигнат във въздуха далекопровода от СССР за България. Доган веднага направи всичко възможно това да спре веднага. Много се страху­ваше наши хора да не сторят някаква подобна глупост навън. Даваше указания всичко да е мирно, да се пишат протести срещу продължаващата асимилация на турците до всевъз­можни инстанции в страната и чужбина. И сам го правеше. Идеите ги имаше, но най-важното беше как трябва да стане това, самата органи­зация, а най-вече кога да стане. Кой е най-удобният момент?

Мисля, че беше някъде в края на април или към началото на май 1989 г. (Краят на март 1989 г. според документи от ДС – бел. съст.) От пре­сата и по наши канали научихме, че по инициатива на западните радиостан­ции и нефор­малните организации навън се провеждат много гладни стачки в знак на протест срещу „възраждането” и потъпканите права на турците. По този повод Ахмед ми сподели: „Това е недостатъчно, с това нищо няма да се постигне, трябва нещо по-голямо, разтърсващо”. И замисляйки се допълни: „Нужно е да се предизвикат бунтове и това трябва да стане дни преди конференцията в Париж. Трябва да действаме”.

Въпросът беше как да действаме, когато почти напълно бяхме изолирани от външ­ния свят. Имахме само по едно свиждане на три месеца и това беше единствената въз­можност в навечерието на Парижката среща да използваме на­шите близки за изпращане на нови инструкции за това какви действия трябва да се предприемат. И най-важното: единствената възможност чрез тях по таен канал да изпратим нашите не само устни нареждания за действия, но и писмени декла­рации.

Доган беше много подреден човек. Винаги степенуваше нещата по важ­ност. Така бе и сега. Степенуваха се неща по важност – първото нещо, което той смяташе, че трябва да се направи, беше до всички намиращи се в затворите чле­нове на организацията да се изпрати вест за намеренията ни във връзка с предс­тоящото събитие. След това те тряб­ваше да предадат нужната информация на близките си по време на свиждане, те да я занесат по всички краища на страната, където живееха компактни маси от етнически турци. До намиращите се на сво­бода наши членове и нашите близки трябваше да се раз­пореди да се заемат с организацията на демонстрациите и да са в челните ре­дици на про­тестиращите.

Доган сподели с мен, че ще напише декларация, която обезателно трябва да се из­кара по таен канал от затвора и да достигне в Париж, да се прочете пред конференцията по правата на човека. Поех ангажимента да измисля начин да из­карам навън деклараци­ята, а и всяка друга написана на хартия информация. Поех този ангажимент, защото вече имах идея, бях го измислил. Останалото беше лесно – по време на свижданията както и друг път щяхме да кажем на нашите близки, а те да предадат на роднините на другите затворници и т. н., да занесат информацията и инструкциите устно. Другото беше по-трудно. Но винаги има начин и го измислих.

Не искахме да има провал, затова нямаше как да не прибегнем до помощта на криминалните. Спряхме се на Валентин[23] (Мами). Съгласи се да ни помогне. Обяви гладна стачка. Беше добър имитатор и след едноседмично гладуване се направи на „много” бо­лен. След една седмица го изпратиха на лечение в Со­фийския затвор. В лечебницата имаше наши доктори – турци и чрез тях той нап­рави връзка с другите политически затворници да им се съобщи датата, на която ще започнем нашият протест – групова гладна стачка, а също и датата за демонс­трациите навсякъде, където преобладаваха турците. Те също трябваше да ги ка­жат на близките си по време на свиждане.

Шефът мислеше демонстрациите да станат на 24 май, но реши да не е на празника, защото ще настроим обикновените българи, които както се спомена не са виновни за нашето положение и при това уважават много този празник. Имаше опасност пропаган­дата да се възползва от това и да каже, че сме омаска­рили най-светия български празник. Нашият пратеник свърши добре своята ра­бота. Моите съкилийници също предаваха ус­тно инструкцията на своите близки, а те на близки от другите затвори и така стигна и до тях, почти навсякъде където трябва. По-сложно беше с писмените материали. Деклара­цията за Парижката конференция трябваше да излезе и се размножи. И за това беше из­ползвана май­ката на Янко Янков.[24] Тя я изнесе и предала успешно в американското посол­с­тво. След излизането от затвора научихме, че е стигнала до конференцията и че­тена още в първите й дни. Само с Неджметин Хак бяхме посветени и имахме за задача да органи­зираме изнасянето и на декларациите до Държавния съвет и Комисията по правата на човека на Константин Телалов. Решихме на една и съща дата да направим свиждане и жена му да я вземе от моята съпруга. Беше към средата на май 1989 г. На тях предадохме устно инструкцията близките и намиращите се на свобода членове на организацията да започнат подготовка за масови демонстра­ции срещу асимилацията от 25 май 1989 г., какви да бъдат лозунгите и исканията за връщане на имената и правата.

Както парижката, и декларациите до Държавния съвет, т. е. до Тодор Жив­ков и Комисията за правата бяха написани на пелюр (тънка прозрачна хартия – бел. съст.). Сложихме ги в пластмасови купички с двоен капак, с които ни бяха до­несли храна. Празните съдове от предишното свиждане ги връщахме на всяко следващо свиждане. Беше масова практика и нямаше опасност да се усъмнят. Три купички една в друга, сложени в лас­тична мрежичка – празни. Не се виж­даше, защото изрязахме бяла хартия, която сло­жихме под декларацията и не се виждаше... И така изнесохме както парижката, така и тези декларации – чрез мо­ята жена трябваше да се дадат на съпругата на Неджметин Хак, инструктирана от него да осигури напечатването, размножаването и ги изпрати нався­къде, където беше нужно.

Всичко се разви успешно. (Разказ за избухването на протеста в гр. Джебел – бел. съст.)

Както бяхме планирали, на 25 май 1989 г., под ръководството на Доган обявихме писмено пред затворническата управа, че обявяваме гладна стачка и отказ от работа. Вече знаехме, че по същото време навън се провеждаха много гладни стачки, организирани от неформалните сдружения. По наша инструкция стачки обявиха и политическите затворници в другите затвори. Нас специално ни подкрепиха всичките криминални, ко­ито също обявиха стачка и не отидоха на работа. Цеховете на затвора спряха. Навсякъде вреше и кипеше. Вече имахме и информация за това какво се случва навън. Никога не можах да разбера откъде, но усещах, че Доган си имаше и свои много сигурни източници да се информира. От него научавахме всичко. Знаеше всичко. Така научихме, че се е избързало, че от 19 май на ня­кои места са се провели митинги на нашите сънародници. Знаехме, че такива е имало и през следващите дни, че е имало много жертви, че в деня, в който обя­вихме гладната стачка, в цялата страна се провеждат масови демонстрации на турците. Бяхме изненадани, недоумявахме кой ги е наредил, как са избухнали, защото нашето очакване беше да започнат на 25 май, веднага след празника. Явно нещо се беше объркало. По-късно научихме, че нашите хора не издържали, положението станало тол­кова нетърпимо, че повече не можели да чакат и на своя глава призовали да се почне та каквото става – да става.

Един надзирател набързо ни извести, че навън е страшно: „Война, Меди, истинска война! Вашите хора яко са се разбунтували, армията, милицията и за­паса са вдигнати. Имало, казват и много убити! Казват, че искали автономия, към Турция да се присъеди­нят.”

Не му вярвахме за автономията и присъединяването, но другото много ни смути, най-вече, че имало много жертви. Успокоихме се едва, когато от телеви­зията чухме речта на Живков, с която призоваваше Турция да отвори границата. Разбрахме, че вече сме постигнали целта си. „Те се предадоха, всичко свърши” – такъв беше коментара на Ах­мед.

Беше 29 май 1989 г. Спряхме стачката на другия ден - 30 май по нареждане на До­ган, който смяташе, че сме постигнали целта си. Бяха го викали и на упра­вата беше зая­вил същото, че спираме да гладуваме, защото вече сме постигнали целта си.

Десетина дни след прекратяването на стачката и изявлението на Тодор Живков видяхме по време на работа в цеха как извеждат Ахмед навън. Помис­лихме, че нещо лошо се случва. Не знаехме къде са го отвели. След два часа мен, Неджметин Хак, Сюлейман и Тефик ни извикаха при началника на затвора. За­почнаха да ни разпитват за декларациите, кой ги е написал, как са изнесени. Ед­ната, мисля до Комисията по правата на човека на Константин Телалов, беше подписана и от нас, затова ни питаха. Вечерта като се прибрахме, разбрахме, че Ахмед го няма в затвора, че е изкаран навън, но къде - не знаехме. Неджметин Хак нещо се беше провинил по време на разпита и го бяха нати­кали в карцера. На следващия ден всички демонстративно се отказахме от работа докато не бъ­дем информирани къде е нашият водач. На другия ден пак ни извикаха, този път при следовател, който ни информира, че е започнало следствие срещу нас като организа­тори на бунтовете. Интересуваха се най-вече как са били изне­сени протестните писма извън затвора. По-късно научих, че в Париж е прочетена нашата декларация, по-точно написаната от Доган. Моите близки вече бяха в Турция. На другите също. За тях вече нямаше опасност. Всеки от нас казваше, че той чрез своите близки ги е изнесъл. Лично мен следователят ме заплашваше, че вместо жена ми аз ще излежа и нейната при­съда.

За да продължим работата, ни информираха, че Доган е на следствие в Со­фия, на „Развигор” като обвиняем за демонстрациите. Също, че едновременно с него и на нас се води следствие и че ще бъдем обвинени за съучастие в организа­цията на протестите. Около десетина дни всеки ден по два часа давахме показа­ния. Повтаряхме все едно и също. Навън беше започнала „голямата екскурзия”. Ахмед се върна в затвора след повече от месец, но не го допуснаха до нас, а го изолираха в друга отделна и далеч от нас малка килия. Явно, много се стра­хуваха от него. Спомням си, че го наказаха заради мен, защото успях да осъщес­твя контакт с него, което се таксуваше като голямо провинение – нару­шаване на изолацията. Четоха ни заповедите пред всички. Беше все пак леко – само „мъм­рене”. По-късно, когато изолацията му беше отменена, от него научих за преби­ваването му в следствието и как са искали да научат подробности за организаци­ята на протестите. Сподели, че са го накарали да подпише предупредителен про­токол, че повече няма да прави конспирации. „Подписах им, но добавих, че това ще е само при положе­ние, че отменят „възродителния процес” и върнат правата на турците, заявих им, че с нищо не могат да ме накарат да се откажа от борбата” – ми каза той. И сега помня разка­зът му, че не е пропуснал още да им каже: „Ви­дяхте ли, че се оказах прав. Когато ви пре­дупреждавах, че това [смяната на име­ната на турците – бел. съст.] не трябва в никакъв случай да го правите, не ме пос­лушахте, не ми вярвахте. Казах ви, че ще си счупите гла­вите, ще се провалите рано или късно, че от турчин българин не става. Провалихте се! Ето ви сега ре­зултатите от глупавата ви политика и не мен обвинявайте за това. Берете си пло­довете”.

Сподели още, че били научили отнякъде за организацията на протестите, но само в Търговище. Не посмяха да го съдят, страхуваха се от него, а и вече беше 1989, когато щеше да им е трудно да осъдят който и да било от дисиден­тите. А за мен Доган бе най-голям, номер първи в списъка.

Минаха се още няколко месеца. От вестниците научавахме новините за изселвани­ята, а в неделя ни позволяваха да гледаме и канал 1 на БНТ – цял ден. От новините нау­чихме за падането на Тодор Живков. Беше голяма радост, но не толкова заради неговото падане, то и без това щеше да стане, а най-вече заради надеждата, че новото партийно и държавно ръководство ще предприеме друга политика, ще отмени „възродителния про­цес” и ще ни върне правата. И още, че ще има амнистия. Очаквахме амнистия, но това не се случваше. Навън продължаваше да ври и кипи, а ние продължаваме да сме в затвора невинни вече три години, че и повече.

Един ден, беше около средата на декември, се събрахме и Доган каза, че от утре трябва да прекратим работа и обявим стачка. „Няма какво да губим, повече няма какво да правим тук. Трябва да излезем навън, където ни чака много работа, да довършим започ­натото, предвиденото в нашата програма, да възстановим движението, да се организи­раме и извоюваме правата си, полагащите ни се мал­цинствени права” – затова трябвало според него да гладуваме, струвало си. Под­крепихме го. Веднага внесохме писмени уве­домления, с които искахме да ни изолират. Стачката ни беше в знак на протест срещу продължаващата асимила­ция и поради това, че продължаваха да ни държат невинни в затвора. Стачката ни успя. На 22 декември 1989 г. с указ на Държавния съвет Петър Мла­денов ни амнистира. Още същия ден бяхме на свобода.

Аз съм един от основателите на ДПС. (Разказва за създаването на ДПС – бел. съст.)

 

Гр. София, септември 2009 година (п) Исмет Исмаил Исмаил

 

Личен архив на автора, копие.

 

№ 58

Разказ на Неджметин Хак[25]

 

[Един от учредителите на Турското националноосвободително движение в Бъл­гария заедно с Ахмед Доган и др. – виж по-подробно: Ангелов, Веселин. Борба без оръ­жие. Турско националноосвободително движение…, цит. сб.]

 

[…] В зат­вора под ръководството на нашия лидер Ахмед Доган не се отка­захме от справедливата си борба. Чрез близките си, които идваха на свиждане, тайно изнесохме нашето дело навън. Успяхме да се свържем с другарите си от другите затвори. През яну­ари 1989 година, само за една нощ, 26 души мои сърат­ници от Старозагорския затвор бяха разпръснати в другите затвори. Аз от 29 де­кември 1986 година бях в Пазарджишкия затвор, който беше извес­тен като най-лошия в страната. И Ахмед Доган го преместиха тук от Стара Загора. От тук До­ган изпрати Декларация до Парижката конференция за сигур­ност и сътрудничес­тво в Европа. Изпратихме и протести до Държав­ния съвет на тога­вашната НР България, лично до Тодор Живков и казион­ната му правозащитна орга­низа­ция. Обявихме гладна стачка на политичес­ките затворници. По инициатива на не­фор­малните сдружения в страната започнаха повсеместни гладни стачки в цялата страна. Нашите членове в нелегалност масово се включиха в подкрепа дейността на неформалните сдружения, в гладните стачки. По инструкции на ръководст­вото от затвора до чле­новете на движението, които бяха на свобода, бяха органи­зирани и от 19 май 1989 година започнаха митинги, демонстрации и шествия. (Подч. от съст.)

След най-масовата мирна демонстрация в село Каолиново на 20 май 1989 година, където участваха 5000 души, имаше и жертви. Една сутрин в 7 часа ме взеха от килията в Пазарджишкия затвор, сложиха ми белезници и ме отведоха в една голяма стая, в която вече бяха седнали началникът на затвора и 15-ина висши офицери. На стената срещу мен в позлатена рамка беше портретът на шефа на чекистите – железния Феликс Едмундович Дзерджински – човекът, който всявал страх със своя „хладен ум” и с безкомпромисните си действия, из­вестен със своето безстрашие, един кръво­жаден убиец и стожер на репре­сивната система. Попитаха ме дали имам някаква връзка с гладните стачки и мирните демонстрации. Очите ми сле­дяха написаното под портрета. Смело и високо вдигнах за­копчаните ми с белезници ръце и на висок глас им отговорих: „Както е казал Дзерджински – и моето сърце е неопетнено, съвестта ми е спокойна, ръ­цете ми са чисти! Вие мо­жете ли да изречете същите думи? И вие вдигнете ви­соко ръцете си като мен да ви видя! Страхувате се да ги вдигнете, нали! Защото под нок­тите ви има следи от нашата кръв!” В Държавна сигурност разбират кой всъщност е организирал протестите и в началото на юни 1989 г. от затвора в Па­зарджик Ахмед Доган бе закаран за разследване в Главно следствено уп­равление.

Това мое поведение ги възмути безкрайно и незабавно бях натикан в кар­цера. Во­лята и силата на нацията излезе на преден план. От това подобно на вул­кан кипване на народното недоволство тоталитарният режим се уп­лаши и спасе­ние от ситуацията на­мери в отварянето на границата с Турция.

На 22 декември 1989 година бяхме амнистирани като политически затвор­ници. (Разказва за създаването на ДПС – бел. съст. Пълния текст на спомените виж в: Веселин Ангелов. Секретно! Протестните акции на турците в България (януари-май 1989)… цит. сб.; Веселин Ангелов. Лично! Строго секретно! Държавна сигурност срещу неформалните организации…, цит. сб.)

 

№ 59

Разказ на Мюлкие Руфи от град Тервел за организацията на протеста в село Безмер на 27 май 1989 г., арестуването, следствието, осъждането и лежането в Сливенския женски затвор[26]

 

[Родена на 28.ІV.1963 година. След завърш­ване на гимназия в град Тервел през 1980 година за­вършва учителския институт „Дочо Михайлов” в град Си­листра - специалност „История и география“ през 1986 година, учителка в село Коларци, Тервелска община – бел. съст.]

 

 „Баща ни Руфи Якуб (Карабахтлъ) беше авторитетен, честен и много ува­жаван учител в района. Той нищо не криеше от нас и всичко споделяше. Един ден ни посъветва: „Не се страхувайте. Световната общественост скоро ще научи за съществуването на тур­ското малцинство в България. Отчаянието води човека до депресия и смърт, а смелостта до победа”. Той ни възпита в дух на неприми­римост към трудностите, затова без колеба­ние ние трите сестри решихме да се борим за правата и свободите на турското малцинс­тво. Баща ни, дори от затвора, винаги ни насърчаваше, окуражаваше ни, че справедли­вата ни борба ще победи. Ние в никакъв случай не можехме да се лишим от харак­терните белези на турския етнос - език, име, култура и традиции.

Често ходехме в затвора на свиждане - да му вдъхнем кураж, а той по ба­щински ни съветваше да продължим без страх борбата. Ето защо ние - двете сес­три, без страх орга­низирахме големия митинг - шествие на 27 май 1989 година в село Безмер и бяхме в пър­вите редици. Когато шествието беше обкръжено от си­лите на реда и сигурността, ние поехме отговорността за организацията. Затова на 29 май пред изумените погледи на учениците и колегите ми аз - Мюлкие бях арестувана и закопчана с белезници. След това бях откарана вкъщи, където ми­лиционерите извършиха обиск пред очите на 4- годишния ми син и дъщеричката ми, която беше на година и половина. Едното ми дете остана в прегръдките на свекърва ми, а другото - на свекъра ми. След всичко това бях откарана в следст­вения арест в град Тервел. След­ствието продължи 4 месеца, а обвинителния акт ми връчиха на 20 септем­ври 1989 година. Делото се гледа при закрити врати и бях осъдена по член 273 и 325 от Наказателния кодекс на една година затвор при строг режим и бях настанена в женския затвор в град Сливен. Тези нечовешки същества ме подложиха на нечовешки мъки, най-голямата ми неописуема мъка беше по невръстните ми дечица. Нощно време ги сънувах до мен. Не пожелавам такава съдба на никому.

На 10 ноември 1989 година след 45 години диктатура комунистичес­кият режим рухна и новото правителство гласува обща амнистия за полити­ческите затворници на 17 декември 1989 година. На 22 декември баща ми и неговите съ­ратници бяха освободени, а аз научих радостната новина в зат­вора от телевизора. На 19 януари 1990 година и аз бях на свобода. Радостта ми беше неописуема. Баща ми и съпругът ми ме посрещнаха на портала. Принципът на великия Кемал Ататюрк - „В страната мир, в света мир” за мен вече беше факт.”

 

[Мюлкие Руфи не е единствената, която е осъдена и лежала в затвора за организация и участие в майските протести. По неокончателни данни по времето на т. нар. “голяма екскурзия” (юни-септември 1989 г.) в почти всички Областни следствени служби и в Главно следствено управление се провеждат около 50 следствени дела срещу нарочени като организатори на митингите. Част от тях са осъдени по споменатите по-горе членове от комунистическия наказателен кодекс и амнистирани през март 1990 г. след инициатива и органи­зирани от Ахмед Доган протести и настоявания на новосформиращите се структури на ДПС – бел. съст.]

 

 



[1] По това време Ахмед Доган все още е в Стара Загора
[2]Протестните акции на затворниците от Пазарджишкия, Старозагорския и Софийския затвори през януари 1989 г. са организирани от Ахмед Доган. Едва в края на май и началото на юни 1989 г. в ДС разбират, че е имал контакти с външния свят, организирал е затворниците, изнасял протести, бил е „ръководител на група” - виж и другите документи.
[3]С турско име Февзи, фамилията е неизвестна.
[4]С турско име Наим Наимов.
 
[5]Това са близки и съпругите на осъдените и намиращи се в затвора основатели и активни членове на Турското националноосвободително движение, които по инструкция на Ахмед Доган организират и се включват в масовите гладни стачки, организират и предизвикват протестните демонстрации в България от 20-30.V.1989 година.
[6]Това твърдение е напълно недостоверно и се опровергава от началника на областното управление на МВР п-к Саманджиев.
[7]Информациите със следствени данни са почти ежедневни. Последната е „РАЗСТАНОВКА на кадрите на следствения апарат за работа по образуване на предварителни производства по възникналите вълнения на територията на Варнен­ска и Разградска област [Края на юни 1989 г. - бел. съст.]”.
[8]Ахмед Боруг
[9]Сезгин Караю­мер
[10]С истинско име Гюлтен Османова.
[11] От всички информации за проведени демонстрации тази е най-пълна и обобщаваща. Съдържа пълен списък на селищата в които са се провели протести, в това число и с данни къде са насила потушени, за дадените жертви, броя на ранените. В информацията са отразени само демонстрациите, за които от областните управления на МВР по това време са имали сведения и са ги изпратили в София. Има основание да се твърди, че протести е имало в много повече населени с етнически турци селища (най-вече села).
[12]Тогава се разпространява версията, че демонстрантите издигали турски знамена и искали автономия по подобие на Кипър. По време на демонстрациите такива знамена не са били издигани в нито едно населено място. Разпространената от ДС и пропагандата версия за издигнатите турски знамена се преповтаря от Д. Амбарев пред радио Свободна Европа.
[13]По западните радиостанции е оповестена декларация на Независимото дружеството за правата на човека, че тя няма нищо общо с организацията на протестите на турците и се разграничава от начина на тяхното провеждане, но подкрепя техните справедливи искания.
[14]Такава е първоначално разпространената версия за обвинението на К. Тренчев. Впоследствие се разбира, че го обвиняват само за организирането на гладните стачки през март-април 1989 г. – виж оповестената тук „Справка по обвиненията на Костадин Тренчев, Тодор Гагалов, Николай Колев, Христо Събев, Антон Запрянов и Асен Николов”.
[15]Това е Ръфкие Хак - съпруга на политическия затворник Неджметин Хак.
[16]Такъв апел е прочетен от отец Димитър Амбарев по радио Свободна Европа на 27 май 1989 г. – виж оповестения разговор на Румяна Узунова с о. Д. Амбарев – говорител на Независимото дружество за правата на човека.
[17] Всички представители на турците в неформалните организации, когато разбират, че неформалите няма да подкрепят радикалните действия на турците, ги напускат.
[18] Преобладаващата част от разследваните лица са организаторите на майските протести. Почти всички са били близки родственици (съпруги, майки, бащи, синове, дъщери, други роднини) на политически затворници от Старозагорския, Пазарджишкия и Софийския затвори, лагера Белене, освободени политически затворници, в това число и членове на ТНОДБ. Начело е политическият затворник Ахмед Доган.
[19] Имената на другите наказани четири лица не се оповестяват като трети лица. Един от тях е Исмет Исмаил Исмаил (записан в документа с насила наложеното му българско име Искрен Илиев Асе­нов), който даде съгласие за неговото оповестяване. Според неговите спомени наказанието е заради отказ да изпълнят разпо­реждане да не осъществяват контакти помежду си, в това число и с изолирания по това време Ахмед Доган, който е вър­нат в затвора от Главно следствено управление – ДС като разследван и обвиняем за организацията на бунтовете от третата десетдневка на май 1989 г.
[20]Запазена е призовка на Рени Хаджиева - съпруга на Неджметин Хак. Истинското й име е Ръфкие Али – Сравни още със спомените на Исмет Исмаил „Искам това да се знае, да не се забравя и никога да не се повтаря и Разказ на Неджметин Хак.
[21]Това са 50% от общо положения труд, т. е. от 2 години и 54 дни. Останалото време 1 го­дина, 4 месеца и 12 дни от фактически изтърпените 3 години, 6 месеца и 18 дни, са прекарани от Доган в пълна изолация, карцери и 2 гладни стачки.
 
[22] Предоставено за публикуване от Исмет Исмаил Исмаил. Оригиналът се съхранява в личния му архив. Публикува се само онази част от спомените, която се отнася за дейността на Ахмед Доган в затворите в Стара Загора и Пазарджик. Текста на спомените виж в: Веселин Ангелов. Секретно! Протестните акции на турците в България (януари - май 1989), До­кументи, второ преработено и допълнено издание, с. 120-131
 
 
[23]Валентин Димитров от затвора Пазарджик е споделил пред наш източник, че иска среща с лишения от свобода Янко Янков, за да предаде нещо от лишения от свобода с възстановено име Меди Доганов, а именно:” – виж самия документ „Информация относно: Получени по-характерни сигнали по линия на ДС в отдел "Затвори" - МВР през м. май 1989 година”.
:
[24] Това е единственото място, където Исмаилов допуска известна неточност. Освен чрез майката на Янко Янков отвореното писмо на Ахмед Доган до Парижката срещу за правата на човека е било изнесено и от съпругата на Неджметин Хак - Рени Хаджиева (Ръфкие Али) по начина, за който Исмаилов разказва в спомените си. Тя от своя страна също се е погрижила да бъде изнесено зад граница и стигне до своето предназначение. Направено било, за да бъдат сигурни, че по единия или другия начин тя ще бъде изнесена и ще стигне до Париж. „През м. април 1989 г. обв. Хаджиева се срещала и разговаряла по тези въпроси с обв. Невен Емилов Миленов. Запознала го с писмените материали от затвора и той се ангажирал с изнасянето им в Турция, Канада и Франция. Миленов се съгласил да обяви гладна стачка и привлякъл по ука­зания на Хаджиева към такава проява и други лица от община Крушари. След като изпратил пис­мените материали в чужбина уведомил за това Хаджиева - по-подробно виж док. Обвинителен акт срещу организаторите на майските протестни демонст­рации на турците в България по нареждане на нелегалното ръководство на ТНОДБ в Пазарджишкия затвор начело с Ахмед Доган, Толбухин, 21.VІІІ.1989 г.
.
 
[25]Публикувано в: Сахлим Карамустафа, Съпротивата на бъл­гарс­ките турци срещу насилствената асимилация (1960-1989), Разград, 2010, с. 108-112.
[26]Публикувано в: Сахлим Карамустафа, Съпротивата на българските турци срещу насил­стве­ната асимилация (1960-1989), Разград, 2010, с. 135-136.