04 ноември 2012

Протестните акции на българските турци през 1989 г.

Лично! Строго секретно!


Лично! Строго секретно!
Държавна сигурност срещу неформалните
организации в България
(1987 - 1989 г.)
В този документален сборник са по­местени авторски увод и 441 документа.
Посветен е на последните три години на социализма – 1987 и 1989 година, на неговото фиаско. Документите разкриват какво е поведението на комунистическата върхушка – донесенията са писани до Тодор Живков и ръководеното от него Политбюро, Държавна сигурност и комунистическите комитети. В тях става въпрос за зараждащата се антикомунистическа съпротива. Научаваме имената на немалко достойни и недотам достойни борци. От съдържанието на документите става ясно какво е тяхното поведение. Няма да ги съдим. Ще кажем само, че времето е било безмилостно, жестоко. Не са малко антикомунистите, които оставят следи в борбата срещу комунизма, макар и напразна. Оказва се, че в България комунизмът е добре организиран, изглежда непобедим, с дълбоки корени, с
1 000 000 партийни членове, които го бранят с всички сили. Да падне от власт, силите не достигат. Затова се оказват недостатъчни усилията на дейците на малочислени организации и дружества, работили в нелегални и полулегални условия, да противодействат на огромната армия на въоръжената до зъби репресивна ДС.






Документална биография на Ахмед Доган

Добавете надпис
„Бил съм готвен [от Държавна сигурност] за много сериозни неща и съм горд, че бидейки под тяхна егида, съм човекът, който нанесе най-голям удар на тотали­тарната система през последните тринадесет години. Направете си труда да про­верите има ли някъде в историята друг случай, когато нелегална организация да е била създавана под носа на Държавна сигур­ност. Когато на 12 юни 1989 г. пак се оказах в Главно следствено управление на „Развигор” като организатор и ръко­водител на майските събития, органите на ДС пак се оказаха в задънена улица. Това беше реванш, и то може би най-големият ре­ванш, който съм правил в живота си. До­волен съм, защото размерите бяха изклю­чително големи. Трусът беше толкова голям и имаше пос­ледствия. Въ­п­ре­ки це­лия им опит, въ­п­ре­ки ог­ром­ни­те им за­п­ла­ти и все­о­б­х­ва­тен апа­рат, аз им по­д­ко­пах ко­му­ни­с­ти­че­с­ка­та дър­жа­ва. Аз съм със са­мо­съ­з­на­ни­е­то, че нашето движение, с нашата съпротива, с нашите протести, ние българските турци на­не­со­х­ме най-го­ле­мият удар на Дър­жа­в­на си­гур­ност и тоталитарната държава и управля­ващата комунистическа партия в тяхната ис­то­рия!"




Голямата екскурзия, том 1 и том 2

 Последиците от принудителното изселване са само негативни. На първо място в икономическата област, защото изгонените стотици хиляди етнически турци са работили в най-трудните участъци на материалното производство – стро­ителство, минно дело, селско стопанство и др. и са били постоянен и сигурен източник на национален доход. А там от началото на юни 1989 г. вече се чувства остър недостиг на работна сила. Факт са и трайни неблагоприятни последици в много други области – демографска, социална и др. Може би най-болезнени и с многогодишна трайност са отво­рените нови рани в междуетническите отношения вследствие дълбокото противопоставяне между двете общности. Към края на август хуманитарната катастрофа чука и от двете страни на българо-турската граница. Тя все пак е предотвратена благодарение на осъзнатата отговор­ност на тогавашното турското правителство и държава. Тъкмо те имат смелостта да вземат решение за затваряне на границата. Много тежко е наследството в отношенията между двете съседни държави. Насло­ени са противоречия, предразсъдъци, обиди, но изглежда, че по-затруднена е българската страна поради своята неотстъпчивост. Заради насилствената асимилация и принудителното изселване България изпада в пълна международна изолация.



В крайна сметка с принудителното изселване на стотици хиляди етнически турци от България в Турция твърде много стават Тодор-Живковите „грехове”. След насилствената смяна на имената на турците през 1984-1985 г., нала­гането на асимилацията „с огън и меч”, прилагането на репресии над хиляди етнически турци, осъществените като ответна мярка от неотговорни турци кървави атентати с не­малко жертви и бруталното смазване на майските протести през 1989 г. към тях се прибавят новите: „голямата екскурзия” с принудителното изселване на 309 000 български турци; етничес­кото прочистване и най-голямото преселение на човешки маси в Европа от една в друга държава след Втората световна война. Тъкмо тези Живкови „грехове” довеждат страната до дълбока финансово-икономическа, политическа, социална, демографска и хуманитарна криза и пълна международна изолация. Всичко това, взето заедно, има решаващ принос за падането на диктатора Тодор Живков от власт и последвалото рухване на комунистическата власт в България. А когато трябва да се посочват и другите основни и странични фактори, довели до споменатото сгромолясване, не трябва да се изпускат още два от тях: 5-годишната съпротива на етническите турци в България срещу комунистическата диктатура, „голямата екскурзия” или насилственото изселване на стотици хиляди етнически турци като част и следствие от тази съпро­тива.



Обратната вълна


Веселин Ангелов

ОБРАТНАТА ВЪЛНА
Връщане гражданските права на българските турци
(септември 1989 – януари 1990)

В този дументален сборник са поместени авторски увод и 257 документа. Основният стремеж е да се изложат възможно най-голям обем факти за протеклите съби¬тия, процеси и явления в тогавашната Народна република България от времето на „обратната вълна" (23.VIII.1989 - началото на февруари 1990 година). Това е периодът, в който става завръщането на заминалите за Турция обратно в България турци, но не така масово.


Около 309 000 души приблизително напускат България и се заселват в Турция. Около 70 000 се връщат от Турция в България. Защото са от официалната статистика, данните трябва да са и окончателни.